Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 294

03.05.2022 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на шести април две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

                                                                                         2. БИЛЯНА ИКОНОМОВА

Секретар: Светла Иванова

Прокурор: Цвета Пазаитова

като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №43 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от ЗАНН.                               

            Образувано е по касационна жалба от М.Ш.А. ***, подадена чрез пълномощника му адв.В.К.Ч., с посочен по делото съдебен адрес:***, против Решение №72/10.12.2021 г., постановено по АНД №408 по описа на Харманлийския районен съд за 2021 година.  

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Излага съображения, че районният съд не бил обсъдил нито един от доводите и направените пред него възражения относно съществените нарушения на материалното право при определяне на наложеното наказание. Твърди, че неправилната правна квалификация на деянието, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност, водела до незаконосъобразност на цялото административно наказателно производство. Неправилно било кредитирано, че е налице повторност на деянието.

Претендира обжалваното съдебно решение и потвърденото с него наказателно постановление да бъдат отменени.

В съдебно заседание пълномощникът на касатора навежда и съображения, че районният съд не бил изложил доводи защо е потвърдил наложената с наказателното постановление глоба в максимален размер, след като лишаването от правоуправление било за минималния предвиден в закона срок.

Ответникът, РУ Харманли към ОДМВР Хасково, не ангажира становище по жалбата. Депозираното по делото писмено изявление с вх.№1985/04.04.2022 г. не следва да се взема предвид, тъй като изхожда от пълномощник на Директора на ОДМВР Хасково, който не е страна в производството.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита обжалваното решение на Районен съд – Харманли за правилно и законосъобразно, и предлага да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспореното решение, във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

С проверяваното решение Харманлийският районен съд е потвърдил оспореното пред него Наказателно постановление №21-0271-001517 от 30.07.2021 г., издадено от Началник група към ОДМВР Хасково, РУ Харманли, с което на М.Ш.А. ***, за виновно нарушаване на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл.174, ал.2, вр. чл.174, ал.1 от ЗДвП, е наложено административно глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца.

С разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Наказанието е наложено на М.Ш.А. за това, че на 25.07.2021 г. в 12,55 часа в община М., на път трети клас №8081, км.8 до разклона за с.Б., в посока с.Г. Г., като водач на лек автомобил, същият управлява собствения си лек автомобил Мерцедес МЛ 320 ЦДИ с регистрационен номер ****** повторно след употреба на алкохол над 0,5 промила на хиляда. Водачът е изпробван с техническо средство Алко Тест Дрегер 7510 с номер ARDN за наличие на алкохол в кръвта, измерена в издишания въздух и уредът отчел 0,64 промила алкохол. В НП е посочено, че на водача е издаден талон за изследване с номер 082590, но той приел показанията на Дрегера и отказал да даде кръв за химическа експертиза.

За да потвърди наказателното постановление, районният съд е възприел, че както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи, при спазване на предвидените срокове и предвидените в ЗАНН процесуални правила. Мотивирано е отхвърлил възражението на жалбоподателя за допуснато нарушение на изискването на чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, както и за неспазване разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Приел е за безспорно установено извършването от административно наказаното лице на деянието, описано в АУАН и НП, а именно управляване на пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, представляващо нарушение на забраната по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

Въззивният съд е отхвърлил и възраженията, че в обстоятелствената част на процесните АУАН и НП липсва твърдение, че нарушението е повторно. Приел е, че от доказателствата по делото по ясен и категоричен начин се установява както извършването на нарушението, така и осъществяването му в условията на повторност, а също и че между страните няма формиран спор относно обстоятелството, че жалбоподателят е наказван и друг път за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Според съда това обстоятелство се доказвало и от представената справка за нарушител – водач, видно от която жалбоподателят е бил наказан за нарушение на чл.5, ал.1, т.3 от ЗДвП с Наказателно постановление №20-1253-000781 от 02.06.2020 г., влязло в сила на 07.08.2020 г. и процесното нарушение е извършено на 25.07.2021 г., преди изтичането на двугодишния срок по §6, т.33 от ДР на ЗДвП, следователно правилно е приложена санкционната разпоредба на чл.174, ал.2 от ЗДвП.

Съдът е приел размера на наложеното наказание за правилно определен към средата на предвидения в нормата, при наличие на баланс между смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Посочил е, че няма пречка едното от кумулативно налаганите наказания да е в минимален размер, след като в своята съвкупност двете административни наказания изпълняват целите, посочени в чл.36 от НК.

При касационната проверка решаващото мнозинство на настоящия съдебен състав намира за неправилни изводите на въззивния съд относно прилагането на санкционната разпоредба на чл.174, ал.2 от ЗДвП.

Административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана на основание чл.174, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, т.е. за деяние, извършено при условията на повторност.

Според разпоредбата на чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух: над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително – за срок от 6 месеца и глоба 500 лв., а в чл.174, ал.2 от ЗДвП е предвидено, че когато нарушението по ал.1 е извършено повторно, наказанието е лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от една до три години и глоба от 1000 до 2000 лв.

Съгласно легалната дефиниция на понятието, дадена в §6, т.33 от ДР на ЗДвП, „повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл.174, ал.2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.

В случая както в АУАН, така и в НП е вписано, че М.Ш.А. повторно управлява лек автомобил след употреба на алкохол над 0,5 промила на хиляда. При разглеждането на делото пред районния съд санкционираното лице е повдигнало възражение за недоказаност на това обстоятелство, а в доказателствена тежест на административнонаказващият орган е да установи твърдените от него факти.

Наличието на повторност обаче не се установява в съдебната фаза на производството, доколкото районният съд е възприел същото само въз основа на цитирането на Наказателно постановление №20-1253-000781/02.06.2020 г. в представената Справка за нарушител/водач и показанията на разпитаните по делото свидетели С. и Д., които заявяват, че при проверката на водача М.Ш.А. за наличие на алкохол в кръвта са извършили от таблет и справка за предходни нарушения, и установили, че лицето има такова в двугодишен срок.

Съгласно чл.84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, се прилагат разпоредбите на НПК. Приложимите в производството пред районния съд по обжалване на наказателни постановления правила се съдържат в Глава двадесет и първа „Въззивно производство” от НПК. По своя характер това производство е последно по установяване на фактите, като тази му особеност предопределя проверката и оценката на доказателствената съвкупност. Ето защо пред районния съд подлежат на събиране и онези непредставени пред и несъбрани от административнонаказващия орган доказателства, които допринасят за разкриване на обективната истина относно правнозначими обстоятелства. Съдът основава решенията си върху доказателствени материали, които събира и проверява лично, като съгласно чл.107, ал.2 от НПК, съдът събира доказателствата по направените от страните искания, а по свой почин – когато това се налага за разкриване на обективната истина.

Становището на решаващия състав на касационната инстанция е, че в процесния случай Справката за нарушител/водач, представляваща неподписана разпечатка от електронна система, не удостоверява по несъмнен начин обстоятелството, че нарушението е извършено при условията на повторност, при липсата на представено по делото Наказателно постановление №20-1253-000781/02.06.2020 г., с данни за връчването му, респ. за влизането му в сила.

Въззивният съд е направил изводите си, позовавайки се на несъбрано доказателство, при наличието на спор по правнорелевантния факт относно повторността на извършеното нарушение, несъмнено доказателство за която би било издаденото на водача, връчено му и влязло в сила преди изтичане на двугодишен срок, наказателно постановление. Несъбирането на това доказателство в случая представлява допуснатото процесуално нарушение на правнорегламентираната дейност на първоинстанционния съд, довело до постановяване на съдебния акт при неизяснена фактическа обстановка. Налице е основание за отмяна на решението по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, като констатираното нарушение на процесуалните правила може да бъде отстранено при ново разглеждане на делото, поради което настоящата инстанция  следва да върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд за отстраняване на допуснатото нарушение.

При новото разглеждане на делото районният съд следва да събере служебно визираното доказателство и въз основа на него прецени коректността на правната квалификация на нарушението по разпоредбата на чл.174, ал.2 от ЗДвП, както и съобразно същата извърши нова преценка относно размера на наложените на водача две кумулативно предвидени административни наказания, и тяхното справедливо отмерване в хипотезата на чл.27, ал.2 и ал.3 от ЗАНН.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.второ и чл.222, ал.2, т.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ Решение №72/10.12.2021 г., постановено по АНД №408 по описа на Харманлийския районен съд за 2021 година.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Харманлийския районен съд. 

Решението е окончателно. 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              (с О.М.)

 

 

          ЧЛЕНОВЕ:   1.                              

 

 

         2.