М О
Т И В И
към Присъда № 206 от 01.11.2011 година
по н.о.х.дело № 1474
на Старозагорския районен съд
по описа за 2011
година:
Обвинението против подсъдимия А.И.Е.
- роден на *** ***, живущ ***, българин, български
гражданин, безработен, със средно
специално образование, женен, осъждан, понастоящем в затвора Стара Загора, ЕГН **********,
е за това, че на 24.01.2011 г., в село Ракитница, общ. Стара Загора,
противозаконно е присвоил чужди движими вещи: 2 бр.метални легла с 2 бр.пружини
за тях, на стойност 64.00 лв., 2 бр. китеници, на стойност 30.00 лв., 4 бр.
столове, на стойност 44.00 лв., 1 бр.
масичка, на стойност 12.50 лв. - туристически сгъваеми, 6 бр. пластмасови бели
столове, на стойност 36.00 лв. с 1 бр. бяла пластмасова маса, с диаметър 80 см., на стойност 17.50 лв.,
2 бр. пластмасови сини на цвят бидони, с вместимост 150 л., на стойност 20.00 лв.,
2 бр. медни съдове/бакъри/, с вместимост на всеки от тях 30 л., на стойност 315.00 лв.,
2 бр.кашони с теракотови плочки, с размери 40/40 см, на стойност 79.96 лв., 1
бр. руска помпа за вадене на вода от кладенец, на стойност 30.00 лв., 1 бр.
русенско легло, с пружина и таблетки, на стойност 40.00 лв., 1 бр. пералня,
българска пералня, марка "Перла", на стойност 130.00 лв., 1 бр. медна
пръскачка за лозе, на стойност 25.00 лв., 3 бр. лозарски ножици, на стойност
12.00 лв., 3 бр. лопати, на стойност 7.50 лв., 1 бр. вила, на стойност 6.28
лв., 3 бр. мотики, на стойност 19.50 лв., всички вещи на обща стойност 889.24
лв., собственост на Т.С.Д., които
владеел, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на
чл.29 ал.1 б.”а” и „б” от НК – престъпление по чл.206, ал.3, предложение второ,
във връзка с ал.1, във връзка с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК.
В съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура Стара Загора поддържа обвинението и правната квалификация. Предлага
наказание с прилагане на чл.58а ал.1 от НК - три години лишаване от свобода при
първоначален „строг” режим. Сочи подробни съображения.
Защитникът не оспорва фактическата
обстановка изложена в обвинителния акт и правната квалификация. Счита, че в
случай на осъдителна присъда следва да се определи наказание в минимален размер,
при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, като се отчете тежкото
имотно положение, направените пълни признания, изразената критичност към
извършеното деяние и здравословното състояние на дееца.
Подсъдимият се явява
в съдебно заседание и заявява, че се признава за виновен. На досъдебното производство
също е заявил, че признава вината си, като се е ползвал от правото си да не
дава обяснения.
По делото е приет
за съвместно разглеждане граждански иск от Т.С.Д.
срещу подсъдимия за сумата 889.00 лв., представляваща причинени
имуществени вреди ведно със законните последици.
Делото
е разгледано по реда на съкратено съдебно следствие като подсъдимият признава прави
самопризнания като признава фактите от обстоятелствената част на обвинителния
акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.
Съдът
след като съобрази доводите и становищата на страните ведно със събраните по
делото доказателства, самопризнанията на
подсъдимия по реда на чл.371 т.2 от НПК, приема за установено следното:
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
През месец септември 2010 г. подсъдимият Е. ***.
Създал контакти с местни хора и създал у тях впечатлението, че е свестен и
работлив човек. Така се свързал със свидетеля Георги Христов Гавазов, който
проявил желание да му помогне с осигуряването на квартира. Свидетелят Гавазов и
подсъдимият Е. посетили два пъти свидетелката Т. Славова Д. ***, която
притежавала къща в с.Ракитница и първият й предложил тя да предостави имота си на
подсъдимия за ползване. При първото посещение свидетелката Д. отказала, но при
второто им посещение се съгласила да предостави къщата си на Е. за ползване
безвъзмездно, със задължение от негова страна да плаща консумативите.
Подсъдимият обещал да се грижи и да поддържа дворното място. Д. предала на подсъдимия
имота, с намиращото се в него обзавеждане и инвентар за ползване, както и
ключове за дворната и входните врати на първия и втория етаж на жилищната
сграда. До месец януари 2011 г.
Подсъдимият ползвал имота, но не спазил задължението си да заплаща консумирана
ел.енергия и вода. Подсъдимият не работил и нямал легални доходи. Той решил да
вземе по-ценните вещи, намиращи се в
имота на свидетелката Д., да се разпореди с тях за да получи парични средства.
На 24.01.2011 г. подсъдимият взел от имота на Д. намиращите се там: 2
бр.метални легла с 2 бр.пружини за тях, 2 бр.китеници, 4 бр. столове и 1
бр.масичка - туристически сгъваеми, 6 бр.пластмасови бели столове с 1 бр.бяла
пластмасова маса с диаметър 80
см., 2 бр.пластмасови сини на цвят бидони с вместимост 150 л.,2 бр.медни
съдове/бакъри/ с вместимост на всеки от тях 30 л., 2 бр.кашони с теракотни
плочки с размери 40/40 см, 1 бр.руска помпа за вадене на вода от кладенец, 1
бр.русенско легло с пружина и таблетки, 1 бр.пералня, българска марка
"Перла", 1 бр.медна пръскачка за лозе, 3 бр. лозарски ножици, 3
бр.лопати, 1 бр.вила и 3 бр.мотики, като ги изнесъл от имота /най-вероятно с
превозно средство/ и ги продал на неустановени в хода на разследването лица,
като по този начин се разпоредил с тях в свой интерес. Подсъдимият напуснал
имота, без да предаде ключовете от входните врати на свидетелката Д.. На същата
дата Д. *** и заварила вратите на къщата отключени, а вратата на втория етаж
леко отворена. Пострадалата установила липсващите вещи и веднага сигнализирала
в полицията.
Видно от заключението
на назначената по досъдебното производство и изпълнена съдебно-икономическа
експертиза, пазарната стойност на процесните
вещи към момента на извършване на деянието е както следва: 2 бр.метални легла с
2 бр.пружини за тях, на стойност 64 лв., 2 бр.китеници на стойност 30 лв., 4
бр. столове на стойност 44 лв. и 1 бр.масичка на стойност 12.50 лв. - туристически
сгъваеми, 6 бр.пластмасови бели столове на стойност 36 лв. с 1 бр.бяла
пластмасова маса с диаметър 80
см. на стойност 17.50 лв., 2 бр.пластмасови сини на цвят
бидони с вместимост 150 л.
на стойност 20 лв.,2 бр.медни съдове/бакъри/ с вместимост на всеки от тях 30 л. на стойност 315 лв., 2
бр.кашони с теракотни плочки с размери 40/40 см на стойност 79.96 лв., 1
бр.руска помпа за вадене на вода от кладенец на стойност 30 лв., 1 бр.русенско
легло с пружина и таблетки на стойност 40 лв., 1 бр.пералня, българска марка
"Перла" на стойност 130 лв., 1 бр.медна пръскачка за лозе на стойност
25 лв, 3 бр. лозарски ножици, на стойност 12 лв, 3 бр.лопати на стойност 7.50
лв., 1 бр.вила на стойност 6.28 лв., 3 бр.мотики на стойност 19.50 лв. или
всички вещи на обща стойност 889.24 лв. Заключението не е оспорено от страните,
а съдът го приема за добросъвестно и компетентно дадено.
От всички събрани по
делото доказателства и доказателствени средства, съдът приема за установено по
несъмнен начин, че:
- подсъдимият А.И.Е.,***
противозаконно е присвоил чужди движими вещи: 2 бр.метални легла с 2 бр.пружини
за тях, на стойност 64 лв., 2 бр.китеници на стойност 30 лв., 4 бр. столове на
стойност 44 лв. и 1 бр.масичка на стойност 12.50 лв. - туристически сгъваеми, 6
бр.пластмасови бели столове на стойност 36 лв. с 1 бр.бяла пластмасова маса с
диаметър 80 см.
на стойност 17.50 лв., 2 бр.пластмасови сини на цвят бидони с вместимост 150 л. на стойност 20 лв.,2
бр.медни съдове/бакъри/ с вместимост на всеки от тях 30 л. на стойност 315 лв., 2
бр.кашони с теракотови плочки с размери 40/40 см на стойност 79.96 лв., 1
бр.руска помпа за вадене на вода от кладенец на стойност 30 лв., 1 бр.русенско
легло с пружина и таблетки на стойност 40 лв., 1 бр.пералня, българска марка
"Перла" на стойност 130 лв., 1 бр.медна пръскачка за лозе на стойност
25 лв, 3 бр. лозарски ножици, на стойност 12 лв., 3 бр.лопати на стойност 7.50
лв., 1 бр.вила на стойност 6.28 лв., 3 бр.мотики на стойност 19.50 лв., всички
вещи на обща стойност 889.24 лв, собственост на Т.С.Д., които владеел, като
деянието е извършено в условията на опасен рецидив.
Съгласно разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК в
случаите на чл.372 ал.4 от НПК съдът в мотивите на присъдата приема за
установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позовава на
направеното самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното
производство, които го подкрепят. Признанията на подсъдимия по реда на чл.371
т.2 от НПК в случая се подкрепят от дадените на досъдебното производство показания
на свидетелите Т.Д., Георги Гавазов, които са убедителни и непротиворечиви, ДСИС на подсъдимия, заключение на съдебно
икономическа експертиза, приетите като доказателства в хода на съдебното
следствие - свидетелство за съдимост, справка за изтърпени наказания.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ:
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира за доказано по несъмнен и
безспорен начин, че подсъдимият А.И.Е. е осъществил от субективна и обективна
страна състава на престъпление по чл.206 ал.3 пр.2 вр. с ал.1, вр. с чл.29,
ал.1, б.”а” и б.”б” от НК, тъй като на
24.01.2011 г. в село Ракитница, община Стара Загора противозаконно е присвоил
чужди движими вещи: 2 бр.метални легла с 2 бр.пружини за тях, на стойност 64
лв., 2 бр.китеници на стойност 30 лв., 4 бр. столове на стойност 44 лв. и 1
бр.масичка на стойност 12.50 лв. - туристически сгъваеми, 6 бр.пластмасови бели
столове на стойност 36 лв. с 1 бр.бяла пластмасова маса с диаметър 80 см. на стойност 17.50 лв.,
2 бр.пластмасови сини на цвят бидони с вместимост 150 л. на стойност 20 лв.,2
бр.медни съдове/бакъри/ с вместимост на всеки от тях 30 л. на стойност 315 лв, 2
бр.кашони с теракотови плочки с размери 40/40 см на стойност 79.96 лв., 1
бр.руска помпа за вадене на вода от кладенец на стойност 30 лв., 1 бр.русенско
легло с пружина и таблетки на стойност 40 лв., 1 бр.пералня, българска марка
"Перла" на стойност 130 лв., 1 бр.медна пръскачка за лозе на стойност
25 лв, 3 бр. лозарски ножици, на стойност 12 лв., 3 бр.лопати на стойност 7.50
лв., 1 бр. вила на стойност 6.28 лв., 3 бр.мотики на стойност 19.50 лв, всички
вещи на обща стойност 889.24 лева, собственост на Т.С.Д., които владеел, като
деянието е извършено в условията на опасен рецидив. Е. е установил фактическа
власт над процесните вещи въз основа на сключен устен договор със собственика
им – свидетелката Д. и извън знанието и съгласието на собственика им се е
разпоредил с тях в свой интерес. Разпоредил се е с чужди движими вещи, които са
били в негово владение на правно основание - устен договор за ползване на
недвижим имот и движимите вещи в него. Съгласно практиката на ВС на РБ,
изпълнителното деяние на обсебването може да се изрази както в разпореждане с
вещта, така и в отказ да се върне /Решение № 608/12.07.1991 г., по н.д.№ 445/91
г., I н.о./. До приключване на съдебното следствие Е. не е върнал присвоените
вещи и не ги е заместил в парична равностойност.
Подсъдимият е
осъждан многократно на лишаване от свобода за други престъпления от общ
характер, като влияние върху квалификацията на деянието му, предмет на
настоящото производство оказват следните осъждания:
- С Присъда № 32/07.02.2008
г. по НОХД № 4197/2007г. на РС-Варна, с която е осъден за престъпление по
чл.211, пр.2, вр. с чл.210, ал.1, т.3, пр.3, вр. с чл.209, вр. с вр. с чл.26,
ал.1 и чл.55, ал.1, т.1 от НК на „Лишаване от свобода” за срок от две години, в
сила от 23.02.2008 г.;
-С Определение № 1129
от 22.05.2008г. по ЧНД № 1242/2008г. на РС-Варна, в сила от 07.06.2008г. на
РС-Варна, са групирани и наложените наказания по следните шест нох дела: НОХД №
495/2003г. на РС-Хасково, НОХД № 714/2004г. на РС-Хасково, НОХД № 655/2005г. на
РС-Димитровград, НОХД № 830/2005г. на РС-Димитровград, НОХД № 1218/2006г. на
РС-Хасково и НОХД № 4197/2007г. на РС-Варна, и му е определено и наложено едно
общо наказание, най-тежкото от тях „Лишаване от свобода” за срок от четири
години. Деянията са в условията на съвкупност и следва да се считат за едно
осъждане. Общото наказание е изтърпяно на 04.06.2009 г. Деянието, предмет на
нохд № 1218/2006г. на РС Хасково обаче е извършено в изпитателния срок
определен по нохд № 156/2001 г. на РС
Хасково /където е осъден на една година ЛС изпълнението на което е
отложено за изпитателен срок от три години за кражба при условията на
повторност, извършена на 22.01.2000 г. Присъдата е в сила на 18.06.2005 г./.
Посоченото условно наказание на основание чл.68 ал.1 от НК с присъдата по нохд
№ 1218/2006 г. на РС Хасково е приведено в изпълнение, присъдата е в сила на
06.06.2007 г., което следва де се отчете като отделно осъждане, извън горната
съвкупност. Ето защо, деянието предмет на настоящото производство е извършено в
условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 б.”а” и б.”б” от НК, тъй като
подсъдимият е извършил престъплението, след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан
два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако
поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК и
към датата на извършване на процесното деяние не са изтекли пет години от
изтърпяване на наказанията по предишните присъди съгласно чл.30 ал.1 от НК.
От установената в хода на съдебното следствие
фактическа обстановка и от обективираните действия на подсъдимия се налага
извода, че от субективна страна, престъплението е извършено виновно при пряк
умисъл на вината. Подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на
деянието, предвиждал е и искал настъпването на обществено опасните последици.
Авторството
на подсъдимия е безспорно установено.
ВИД И РАЗМЕР НА НАКАЗАНИЕ:
За
извършеното престъпление в специалния текст на НК е предвидено наказание
лишаване от свобода от три до десет години. В случаите на чл.371 т.2 вр. чл.372
ал.4 от НПК, какъвто е настоящият, наказанието се определя задължително при
условията на чл.58а ал.1 от НК. Като смекчаващи отговорността обстоятелства
съдът отчете проявеното критично отношение към извършеното деяние, направените
пълни признания, тежкото материално положение на дееца съобразно приложената
декларация за СМПИС на лист 28 от досъдебното производство. Отегчаващо
отговорността обстоятелство е обремененото съдебно минало на дееца изключая
осъжданията обуславящи правната квалификация. Съдът счита, че наказанието следа
да се определи при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства. На
основание чл.206 ал.3, предложение второ, във връзка с ал.1, във връзка с чл.29
ал.1, б.”а” и б.”б” от НК, във връзка с чл.373, ал.2 и ал.3 от НПК, във връзка
с чл.371, т.2 от НПК, във връзка с чл.58а, ал.1 от НК съдът определи наказание три години и шест месеца лишаване от
свобода, което на основание чл.58а, ал.1 от НК намали с една трета и осъди подсъдимия на наказание ДВЕ ГОДИНИ и ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА лишаване от свобода при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие
от закрит тип.
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Приетият
за разглеждане граждански иск намира правно основание в чл.45 и сл. от ЗЗД,
като видно от изложената фактическа обстановка, искът е доказан по основание и
размер, тъй като са налице всички елементи от състава на непозволеното
увреждане – виновно поведение от страна на подсъдимия, причинени на гражданския
ищец имуществени вреди и причинна връзка между тях. Искът е доказан по размер
/виж заключението на съдебно-икономическата експертиза за стойността на отнетите
от владението на гр.ищец вещи/. Ето защо, съдът уважи изцяло приетия за
разглеждане граждански иск до претендирания от гражданския ищец размер – 889.00
лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от дата на увреждането
24.01.2011 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
Съдът
присъди в тежест на подсъдимия направените по делото разноски: сума в размер на
50.00 лева – разноски за съдебно икономическа експертиза изпълнена на
досъдебното производство и сума в размер на 50.00 лева, представляваща държавна
такса за разглеждането на гражданския иск съобразно уважения му размер.
ПРИЧИНИ
и УСЛОВИЯ способствали за извършване на престъплението: престъпни навици и стремеж
за облагодетелстване по неправомерен начин.
Водим
от горните мотиви, съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: