Решение по дело №358/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2309
Дата: 28 май 2019 г. (в сила от 25 юни 2019 г.)
Съдия: Андон Вълков Вълков
Дело: 20193110100358
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№….............

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в открито съдебно заседание, проведено на 15.05.2019 г., в състав:

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ

 

при участието на секретаря Светла Радойкова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 358 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по иск на ищеца И.Е.И., ЕГН **********, срещу ответника „Б.Е." АД, ЕИК 0***, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 250 евро, представляваща обезщетение за закъснение при изпълнение на полет FB 8193 от летище Варна до летище Анталия, за дата 04.10.2017 г., ведно със законната лихва от 14.01.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молбата ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за превоз на пътник, чрез посредника "Е***Т*** Б***" ООД, по силата на който "Б.Е." АД поело задължение да осъществи въздушен превоз по направление от летище Варна до летище Анталия. Превозът следвало да се реализира на 04.10.2017 г., с полет FB 8193, планиран за излитане от летище Варна в 06:50 ч., местно време, и кацане в крайна дестинация - 08.20 ч., но реално полетът се извършил със закъснение от четири часа и половина. За това обстоятелство, ищецът не бил уведомен по никакъв начин от ответника. Посочва, че часът на пристигане на летище Анталия бил повече от три часа след плануваното по разписание от "Б.Е." АД, предвид на което имал право на обезщетение по чл. 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004, в размер на 250 евро.

Oтветникът е подал отговор с който сочи, че на 28.02.2019 г. е било заплатено обезщетение на стойност 488.96 лв. или 250 евро, по банковата сметка на адв. Ф***. Прави искане да се отхвърли претенцията.

Съдът, като взе предвид изложеното от страните и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, и на основание чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Безспорно е по делото, че след получаване на исковата молба ответникът е заплатил на ищеца процесната сума (на 28.02.2019 г.). С оглед направеното плащане съдът извежда извод, че ответникът признава основателността на претенцията. Тъй като е извършено плащане в хода на процеса, искът за сумата от 250 евро следва да се отхвърли.

Съгласно чл. 86 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от дена на забавата. В настоящия случай ищецът претендира законна лихва от датата на предявяване на вземането с исковата молба – 14.01.2019 г. до окончателното му изплащане на 28.02.2019 г.

Настоящото производство касае парично задължение, изискуемостта на което не е определена с изтичането на определен срок, а след като няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора (арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД). В случая исковата молба има значението на покана за плащане, следствие на което е изпадането на длъжника в забава.

В хода на процеса главницата е изплатена. Изчислявайки размера на лихвата върху главницата от 250 евро, с програмен продукт АПИС, съдът приема, че за периода от 14.01.2019 г. до окончателното изплащане на задължението 28.02.2019 г., тя е в размер на 3.19 евро. Сумата следва да се възложи в тежест на ответника.

Постановеният правен резултат, обуславя основателност на искането на ищеца за присъждане на разноски по реда на чл. 78, ал. 1 ГПК,  като същите следва да бъдат възложени в тежест на ответника в цялост, доколкото плащането на главницата е станало в хода на настоящото производство, поради което е станал причина за завеждане на делото. Техният общ размер възлиза на 350 лева (50 лева - държавна такса, и 300 лева – адвокатско възнаграждение).

Воден от горното, съдът

Р   Е   Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ иска на ищеца И.Е.И., ЕГН **********, срещу ответника „Б.Е." АД, ЕИК 0***, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 250 евро, представляваща обезщетение за закъснение при изпълнение на полет FB 8193 от летище Варна до летище Анталия, за дата 04.10.2017 г.

ОСЪЖДА „Б.Е." АД, ЕИК 0***, да заплати на И.Е.И., ЕГН **********, сумата от 3.19 евро, представляваща лихва за забава за периода от 14.01.2019 г. до 28.02.2019 г., върху главницата от 250 евро, представляваща обезщетение за закъснение при изпълнение на полет FB 8193 от летище Варна до летище Анталия, за дата 04.10.2017 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА „Б.Е." АД, ЕИК 0***, да заплати на И.Е.И., ЕГН **********, сумата от 350 лв., представляваща сторените в настоящото производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК.

 ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

                                               

                                                           

                                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: