Решение по дело №317/2022 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 657
Дата: 18 юли 2022 г. (в сила от 11 август 2022 г.)
Съдия: Иван Режев
Дело: 20225530100317
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 657
гр. С., 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:И.Р.
при участието на секретаря В.С.П.И.
като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20225530100317 по
описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ищецът Ю. твърди в исковата си молба и уточняващите я молби, че по негово
заявление било образувано срещу ответника ч.гр.д. № 5346/2021 г. на СтPC, по което
последният подал възражение по чл. 414 ГПК и ищецът предявявал исковете си по чл. 422
ГПК. На 01.10.2019 г. същият сключил със С. договор за цесия, с който последното му
прехвърлило процесните вземания, които придобило преди това от Б. по договора им за
цесия от 16.10.2018 г., като прехвърлените вземания били описани в приложение № 1 от
договора, извадка от което прилагал. Ответникът бил сключил с Б. договор за електронни
съобщителни услуги под клиентски номер -, с който му била предоставяна мобилна услуга
за номер -, при условията на тарифен план „Smart L+“, с месечна абонаментна такса от 26.99
лева. Срокът на споразумението бил 24 месеца – до 09.02.2020 г. На 12.02.2018 г.
ответникът сключил нов договор с Б., с който заявил за ползване интернет услуга за номер -
при условията на тарифен план “- -”, с месечна абонаментна такса 21.80 лева. Срокът на
споразумението бил за 24 месеца – до 12.02.2020 г. С допълнително споразумение от
16.04.2018 г., ответникът добавил за ползване мобилна услуга за номер -, при условията на
тарифен план “Smart L+”, с месечна абонаментна такса 26.99 лева. Срокът на
споразумението бил 24 месеца – до 16.04.2020 г. Ответникът не бил изпълнил задълженията
си да плати в срок издадените му фактури №№ **********/08.04.2019 г. на стойност 88.07
лева, № **********/08.05.2019 г. на стойност 76.97 лева и № 12467416408/08.06.2019 г. на
стойност 19.21 лева, за потребените от него електронни съобщителни услуги за периода от
08.03.2019 г. до 07.06.2019 г., което обусловило правото на мобилния оператор по чл. 50, във
вр. с чл. 43, т. 1 ОУ, да прекратял едностранно индивидуалния му договор. След
1
едностранното прекратяване на индивидуалните договори на ответника, мобилният
оператор издал крайна фактура № **********/08.07.2019 г., с която била начислена за
отчетен период 08.06.2019 г. – 07.07.2019 г., лихва за забавено плащане в размер на 1.54
лева. С издаването на кредитна сметка, от общо дължимата за този период сума, била
приспадната сума в размер на 18.11 лева. Дължимата сума била платима в срок 25.07.2019
г., като към фактурата било приложено извлечение – детайлизирана справка от
потреблението на абоната. Датата на деактивация на процесния абонамент била 30.07.2019
г. Посоченият размер на вземането представлявал само незаплатени услуги, като бил
направен изричен отказ от фактурираните неустойки в размер на 89.01 лева и 67.47 лева,
доколкото за същите ищецът нямал правен интерес в установителното производство. В
уточняващата си молба от 15.03.2022 г. ищецът твърди, че доколкото заповедта за
изпълнение била издадена за сума в размер на 324.16 лева, с посочено в заявлението, че
вземането представлявало незаплатени далекосъобщителни услуги, но в хода на
производството се установило, че в това вземане били включени и начислените неустойки,
които ищецът не претендирал, бил направил изричен отказ от сумата от 156.45 лева, с която
бил намален размерът на главницата, поради което се бил отказал и от заявената мораторна
лихва за забава. След направения отказ от вземанията за неустойка, моли съда да приемел, че
поради техническа грешка, претенцията към момента била в размер на 167.68 лева,
доколкото в подадената искова молба била заявена за събиране сума в размер на 167.71
лева. Моли, като меродавна по делото да се приемела настоящата сума. Въз основа на
сключен договор за предоставянето на електронни съобщителни услуги с индивидуален
клиентски номер -, между ответника и Б., били издадени фактури №№
**********/08.04.2019 г., № **********/08.05.2019 г., № **********/08.06.2019 г., и №
**********/08.07.2019 г., за периода от 08.03.2019 г. до 07.07.2019 г., които обективирали
вида и размера на незаплатените услуги, от които: за отчетен период 08.03.2019 - 07.04.2019,
операторът бил начислил сума за незаплатена далекосъобщителна услуга в размер на 88.10
лева с ДДС, от която претендирал само цедирания му незаплатен остатък от 88.07 лева,
обективиран във фактура № **********/08.04.2019 г., подробно посочен в тази уточняваща
молба, като дължимата сума била платима в срок 25.04.2019 г., а към фактурата било
приложено извлечение. За отчетен период 08.04.2019 - 07.05.2019, операторът бил начислил
за незаплатени услуги сума в размер на 76.97 лева с ДДС, обективирани във фактура №
**********/08.05.2019 г., подробно посочени в тази уточняваща молба, като дължимата
сума била платима в срок 25.05.2019 г., а към фактурата било приложено извлечение. За
отчетен период 08.05.2019 - 07.06.2019 сума в размер на 19.21 лева с ДДС, обективирани във
фактура № **********/08.06.2019 г., подробно посочени в тази уточняваща молба.
Дължимата сума била платима в срок 25.06.2019 г. Към фактурата било приложено
извлечение. Във фактурата били начислени корекции, дарения и услуги от партньори на
стойност 89.01 лева, които ищецът нямал интерес да претендира в настоящото производство.
За отчетен период 08.06.2019 - 07.07.2019 г. била начислена лихва за забавено плащане в
размер на 1.54 лева. С издаването на кредитната сметка, от общо дължимата сума в размер
на 182.25 лева, била приспадната сумата 18.11 лева, поради което от общо фактурирания
2
незаплатен баланс били приспаднати - 16.57 лева с ДДС, след начисляване на посочената
лихва, което било обективирано във фактура № **********/08.07.2019 г., подробно
посочена в тази уточняваща молба. Дължимата сума била платима в срок до 25.07.2019 г.
Към фактурата било приложено извлечение. Във фактурата били начислени корекции,
дарения и услуги от партньори на стойност 67.47 лева, които ищецът нямал интерес да
претендирал в настоящото производство. Абонатът бил потребил и не бил заплатил услуги,
фактурирани за четири последователни отчетни месеца 04/2019, 05/2019, 06/2019, и 07/2019
г., от които ищецът имал интерес да претендира цедираната му незаплатена услуга в размер
на 167.68 лева, който размер на вземането, представлявал само незаплатени услуги, като бил
направен изричен отказ от фактурираните неустойки в размер на 89.01 лева и 67.47 лева,
доколкото за същите нямал правен интерес в едно установително производство. Към всяка
от фактурите имало приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на
абоната. Искането е да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца сумата от общо 167.68 лева за главница от неплатени далекосъобщителни услуги за
периода от 08.03.2019 г. до 07.07.2019 г., по валидно действали договори за клиентски номер
-, за което били издадени фактури №№ **********/08.04.2019 г., № **********/08.05.2019
г., № 12467416408/08.06.2019 г. и № **********/08.07.2019 г., за които парични задължения
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 5346 описа за 2021 г. на С.
районен съд. Претендира за сторените по делото и в заповедното производство разноски.
Ответникът Х. заема становище за допустимост, но неоснователност на предявения
иск, който моли съда да отхвърли, като неоснователен със законните последици, с
възражения и доводи, изложени подробно в подадения в срок отговор, а в съдебно
заседание, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по предявения
иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност с искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите
след предявяване на иска факти, от значение за спорното право, намери за установено
следното:
За процесната главница, но в общ размер на 324.16 лева, с мораторна и законна лихва
от подаване на заявлението в съда до изплащането й, ищецът е подал на 24.11.2021 г.
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника. За
разглеждането му е образувано приложеното ч.гр.д. № 5346 по описа за 2021 г. на С.
районен съд, по което на 26.11.2021 г. е издадена исканата заповед, срещу която на
16.12.2021 г., в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, ответникът е подал възражение по чл. 414 ГПК,
поради което на 26.01.2022 г., в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, ищецът е предявил по делото
иск за съществуване само на процесното вземане за главница, но в размер на 167.68 лева,
който иск поради това се смята предявен на 24.11.2021 г., когато е подал заявлението си за
издаване на заповедта срещу ответника и за тази предявена с иска по делото част от
присъдената му със заповедта главница (чл. 422, ал. 1 ГПК).
На 09.02.2018 г. и 12.02.2018 г. ответникът е сключил с Б. в писмена форма, при
3
представените в заверен препис по делото общи условия (л. 39-47), представените по делото
два договора за електронни съобщителни услуги, а на 16.04.2018 г. и представеното
допълнително споразумение към последния (л. 10-18). По същите Б. се задължило да му
предоставя посочените в тях електронни съобщителни услуги, а ответникът се задължил да
му ги заплаща ежемесечно, заедно с дължимата се месечна абонаментна такса за избрания от
него абонаментен план, съгласно издадена от Б. фактура/сметка, в 15-дневен срок от
издаването й, независимо от това дали е получил същата фактура/сметка (чл. 29 и чл. 35.1
ОУ).
От представените от ищеца и неоспорени от ответника фактури/месечни сметки №№
**********/08.04.2019 г., №**********/08.05.2019 г., и № **********/08.06.2019 г., и
кредитна сметка № **********/08.07.2019 г., се установява, че в изпълнение на договорите
и допълнителното споразумение, Б. е предоставило на ответника за исковия период от
08.03.2019 г. до 07.07.2019 г. електронни съобщителни услуги, за плащане на цената на
които от общо 165.25 лева с ДДС (от която 88.10 лева с ДДС по първата фактура/сметка,
76.97 лева с ДДС по втората фактура/сметка и 18.29 лева с ДДС по третата фактура/сметка,
или общо 183.36 лева, от които се приспаднати 18.11 лева с посочената кредитна сметка и
остава за плащане сумата от общо 165.25 лева) му е издал същите фактури/сметки и
кредитно известие/сметка (л. 19-23). Към същата сума не следва да се прибавя и начислената
в представената от ищеца месечна сметка № **********/08.08.2019 г. лихва за забавено
плащане от 2.24 лева (л. 24). Не само защото това акцесорно вземане очевидно не
представлява по съдържание част от главницата от 165.25 лева с ДДС за неплатените от
ответника електронни съобщителни услуги и месечни такси по договорите, споразумението
и посочените фактури/сметки, а мораторна лихва за забавено плащане. Но и защото, такъв
иск за съществуване и на това акцесорно вземане за тази мораторна лихва по тази месечна
сметка, ищецът не е и заявявал в заповедното производство и с иска си за главница по
делото, а е недопустимо да се предявяват с последния и такива различни по основание и
съдържание вземания от присъдените му със заповедта (т. 11б от ТР 4-2014-ОСГТК).
При това положение възраженията на ответника в отговора му, че не бил потребил за
исковия период от 08.03.2019 г. до 07.07.2019 г. електронни съобщителни услуги по
договорите и посочените фактури и кредитна сметка, тъй като еднократно и без
предизвестие му бил прекратен договора и достъпа до услугите, дори и след заплащане на
фактурите, са неоснователни, защото от последните се установява тъкмо обратното - че за
този исков период той е потребил фактурираните му в тях за плащане от ищеца
горепосочени електронни съобщителни услуги с месечни абонаменти такси по договорите и
споразумението на обща стойност 165.25 лева с ДДС. Вярно е, че фактурата не е основание
за плащане, каквото е доставката на стоката или услугата. Но също така е вярно, че
фактурата удостоверява/доказва този факт, а процесните фактури не са оспорени от
ответника (Р 1064-2003-I). Поради това доказват, че Б. му е доставило фактурираните в тях
електронни съобщителни услуги за посочения исков период от 08.03.2019 г. до 07.07.2019 г.
и техните цени от общо 165.25 лева с ДДС.
4
Същите ответникът е следвало да плати на Б. най-късно на 15-тият ден от издаването
на съответната фактура, независимо дали е получил същата (чл. 29 и чл. 35.1 от ОУ на
договора). Тежестта да докаже при това положение плащането й в този срок, лежи по делото
върху ответника (чл. 154, ал. 1 ГПК). По делото обаче същият не е представил и липсват
доказателства в подкрепа на възраженията му в отговора, че бил платил цените по тези
фактури, но не бил запазил платежните документи, а е именно негова е тук тежестта да ги
докаже пълно и главно, тоест несъмнено по делото (чл. 154, ал. 1 ГПК). Поради това, с оглед
правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест, съдът намери
за установено по делото, че ответникът не е платил цените по тези фактури с кредитна
сметка от общо 165.25 лева с ДДС до приключване на съдебното дирене по делото (чл. 235,
ал. 3 ГПК). Поради това е изпаднал и в забава да ги плати на следващият ден, след изтичане
на посочения в съответната фактура/сметка падеж за плащането й (чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД).
От този ден на своята забава той дължи и законна лихва за обезщетяването й (чл. 86, ал. 1
ЗЗД). Съществуването на такава лихва обаче, дори и от подаване на заявлението на
24.11.2021 г. в съда до изплащането на главницата, ищецът не е предявявал с предявения по
делото иск по чл. 422, ал. 1 ГПК. Поради това и съдът не се произнася по съществуването й,
с оглед диспозитивното начало в процеса (чл. 6, ал. 2 ГПК).
С уведомление от 24.02.2020 г. към договора за цесия от 16.10.2018 г., сключен
между Б. и С., Б. е цедирало на С. вземанията си от ответника в общ размер на 167.71 лева
(л. 26, 28 и 31-36). Б. е и упълномощило С. да уведоми длъжниците за тази цесия (л. 30). С
анекс от 10.03.2020 г. към договора им за цесия от 01.10.2019 г., С. от своя страна е
цедирало на ищеца вземанията си от ответника в същия общ размер от 167.71 лева (л. 25, 28
и 37-38). С чл. 6, ал. 2 от договора за цесия, С. се е задължило да упълномощи ищеца да
уведоми длъжниците за същата цесия (л. 37). По делото е представено и уведомление от
ищеца, от името на цедентите Б. и С., за тези две цесии до ответника (л. 27).
Доколкото по делото няма други данни ответникът да е бил уведомен за същите
цесии преди подаване на заявлението на ищеца в заповедното производство и образуване на
настоящото дело, с оглед фикцията на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се приеме, че същият е
уведомен за тях в хода на настоящото дело на 28.03.2022 г., когато е получил със
съобщението за отговор с препис от исковата молба и приложенията към нея и това
уведомление с договорите за тези цесии (л. 74). Така приема и ВКС в задължителната си
практика, че доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва
да бъде извършено уведомлението за цесията, то получаването му в рамките на съдебното
производство по предявен иск за прехвърленото вземане, не може да бъде игнорирано (Р
123-2009-II т.о.). Поради това са неоснователни и възраженията за противното на ответника
в отговора, че не бил уведомен за тези цесии. Вярно е, че уведомлението за същите не
изхожда от цедентите Б. и С., а от ищеца – цесионер, като пълномощник, съответно
преупълномощен от тези цеденти (л. 27). Но също така е вярно, че ВКС приема, че такова
упълномощаване не противоречи на целта на чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД и е редовно (Р 137-2015-III
г.о.).
5
Поради това ищецът има право да иска изпълнението/плащането на процесните
вземания за главница от ответника, до установения по делото техен размер от общо 165.25
лева, което е и сторил с подаване на заявлението си за издаване на заповедта и за тяхното
изпълнение по чл. 410 ГПК в заповедното производство (чл. 79, ал. 1 ЗЗД). Ето защо съдът
намери, че тези вземания са възникнали и съществуват към датата на приключване на
съдебното дирене, до този им общ размер от 165.25 лева за главница по процесните
договори, споразумение и фактури/месечни сметки №№ **********/08.04.2019 г.,
№**********/08.05.2019 г., и № **********/08.06.2019 г., и кредитна сметка №
**********/08.07.2019 г., поради което искът на ищеца против ответника за тяхното
съществуване, е основателен и следва да се уважи до този му размер от 165.25 лева, а в
останалата му част, над тази сума, до претендираната с него по-голяма от 167.68 лева, следва
да се отхвърли, като неоснователен (чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД).
При този изход на делото, ищецът има право да му бъдат присъдените сторените по
същото разноски в общ размер от 205 лева (от които 25 лева внесена д.т. за производството
и 180 лева платено адвокатско възнаграждение, като е неоснователно възражението на
ответника в отговора по същество за неговата прекомерност, защото е под минималния
размер по чл. 7, ал. 2, т. 1 Наредба 1/09.07.2004 г., под който съдът не може да го намалява
поради прекомерност – чл. 78, ал. 5 ГПК), съразмерно с уважената част от иска или сумата
от 202.03 лева, която следва да бъде възложена в тежест на ответника (чл. 78, ал. 1 ГПК). А
тъй като ищецът, въпреки възражението на ответника по чл. 414 ГПК, не е предявил в срока
по чл. 415, ал. 4 ГПК и иск за съществуване на останалите присъдени му със заповедта
вземания, съответно за главница, над предявената част от 167.68 лева от същата до
присъдената му със заповедта главница от 324.16 лева, със 76.23 лева мораторна лихва и
законна лихва върху главницата от 24.11.2021 г. до изплащането й, поради което същата
заповед подлежи на обезсилване от заповедния съд в тези й части, в която хипотеза съдът в
исковото производство също следва да се произнесе по дължимостта на разноските в
заповедното производство, то следва, съразмерно с признатото за съществуващо с
настоящото решение вземане от присъдените със заповедта, да се разпределят и възложат в
тежест на ответника и сторените от ищеца разноски в заповедното производство (т. 12 от ТР
4-2014-ОСГТК). Поради това, от сторените в същото от ищеца разноски в общ размер от 205
лева (от които 25 лева внесена д.т. за същото производство и 180 лева платено адвокатско
възнаграждение, като е неоснователно възражението на ответника в отговора и за неговата
прекомерност, защото е под минималния размер по чл. 7, ал. 7, във вр. с ал. 2, т. 1 от
Наредба 1/09.07.2004 г., под който съдът не може да го намалява поради прекомерност – чл.
78, ал. 5 ГПК), в тежест на ответника следва да бъдат възложени 84.61 лева (чл. 78, ал. 1
ГПК и т. 12 от ТР 4-2014-ОСГТК). При този изход на настоящото дело и ответникът има
право да иска да му бъдат присъдени сторените по същото и в заповедното производство
разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска по делото (чл. 78, ал. 3 ГПК и т. 12 от ТР
4-2014-ОСГТК). В тези производства обаче няма данни същият да е сторил разноски, нито е
налице негово искане за присъждането им, поради което такива не му се присъждат с
настоящото решение и с оглед диспозитивното начало в процеса (чл. 78, ал. 3 ГПК и т. 12 от
6
ТР 4-2014-ОСГТК).
Воден от горните мотиви, С. районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х., с ЕГН **********, с адрес -, че
дължи на Ю., с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -, сумата от 165.25 лева за
главница от неплатени месечни абонаментни такси и електронни съобщителни услуги за
периода от 08.03.2019 г. до 07.07.2019 г. по договор за електронни съобщителни услуги от
09.02.2018 г., договор за електронни съобщителни услуги от 12.02.2018 г. и допълнително
споразумение от 16.04.2018 г. към него, и фактури/месечни сметки №№
**********/08.04.2019 г., № **********/08.05.2019 г., и № **********/08.06.2019 г., и
кредитна сметка № **********/08.07.2019 г., за изпълнение на което парично задължение е
издадена заповед № 2032/26.11.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.дело № 5346 по описа за 2021 г. на С. районен съд, КАТО ОТХВЪРЛЯ, като
неоснователен, този предявен от Ю., против Х., иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за главница, В
ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, над сумата от 165.25 лева до претендираните 167.68 лева.
ОСЪЖДА Х. с п.с., да заплати на Ю. с п.а., сумата от 202.03 лева за разноски по
настоящото дело и сумата от 84.61 лева за разноски по заповедното ч.гр.дело № 5346 по
описа за 2021 г. на С. районен съд, съразмерно с уважената част от иска по настоящото
дело.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните по делото.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
7