Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, …….. 2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ А въззивен състав, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
В.ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА
ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
като разгледа докладваното от съдия Йовчева
ч.гр.дело № 7391 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
435 - 438 от ГПК.
Образувано е по частна
жалба на „Т.С.“ ЕАД – длъжник по изпълнително дело № 20208600400501 по описа на
ЧСИ М.срещу разпореждане, обективирано в съобщение изх. № 27803/01.07.202г. на
ЧСИ М., с което е оставено без уважение възражението на длъжника вх. №
18414/30.06.2020г. за намаляване на размера на адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК, както и срещу действията по определяне размера на
таксата по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ. Жалбоподателят
поддържа оплаквания за неправилност на обжалвания акт. Счита, че в случая
определеното адвокатско възнаграждение е прекомерно, предвид фактическата и
правна сложност на изпълнителното дело и следва да бъде намалено до минимален
размер от 100 лева, съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 2004г. за
минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в приложимата й редакция към 15.05.2020г. Поддържа, че
разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредба №1/2004г. е неприложима, тъй като не са
извършени изпълнителни действия от страна на взискателя. Моли съда да отмени
обжалвания акт на съдебния изпълнител и да намали присъденото адвокатско
възнаграждение до размера на сумата 100 лв., както и да се определи съответно пропорционалната
такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Взискателят
И.С.Х.заявява становище за неоснователност на жалбата в депозиран писмен
отговор. Поддържа, че заплатеното адвокатско възнаграждение от 200 лв. е в
минимален размер, съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, в
приложимата редакция към момента на сключване на договора за правна защита и
съдействие и плащането към него на 11.03.2020г. Твърди, че в случая не е
начислено адвокатско възнаграждение по чл. 10, ал.1, т. 2 НМРАВ за водене на
изпълнително дело, поради което доводите в тази връзка в жалбата са
неоснователни. Моли съда да остави жалбата без уважение.
По делото са депозирани мотиви по
реда на чл. 436, ал. 3 ГПК от частен съдебен изпълнител М., с които се заявява
становище за неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени
данните по делото, намира следното:
Изпълнително дело № 501/2020 по
описа на ЧСИ В.М., с рег. № 860 по описа на КЧСИ, е образувано по молба от 23.06.2020г.
на И.С.Х.срещу „Т.С.“ ЕАД – длъжник, въз основа на изпълнителен лист от
05.06.2020г., издаден по гр.д. № 38370/2017г. на СРС, за принудително събиране
на присъдената в полза на взискателя парична сума в общ размер на 118. 68 лв. и
разноски в размер на сумата 350 лв.
Молбата за образуване на
изпълнителното производство е депозирана чрез адв. Х., като към нея е
представен договор за правна защита и
съдействие, сключен на 11.03.2020г., в който е удостоверено, че уговореното
адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. е заплатено в брой.
По делото е налице изпратена
покана за доброволно изпълнение до длъжника, която е получена на 26.06.2020г.,
в която са посочени дължимите до този момент суми по изпълнителното
производство, от които сумата 80. 24 лв., представляваща такса по т. 26 ТТРЗЧСИ с
ДДС и сумата 200 лв. - адвокатско възнаграждение.
На 30.06.2020г. длъжникът е
депозирал възражение до ЧСИ М., с което е поискано да се намали адвокатското
възнаграждение до законоустановения минимум от 100 лв., съгласно чл. 10, т. 1
от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в редакцията й към 15.05.2020г. и съответно да бъде намалена и таксата
по т. 26 ТТРЗЧСИ, определена в размер на 80. 24 лв.
С констативен протокол от
14.07.2020г. съдебния изпълнител е констатирал, че длъжникът е заплатил доброволно
сумата по изпълнителния лист.
С обжалваното разпореждане е
оставено без уважение искането за намаляване на адвокатското възнаграждение и пропорционалната
такса.
Настоящият съдебен състав счита,
че жалбата е депозирана в преклузивния едноседмичен срок по чл. 436, ал. 1 ГПК
и е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
частично основателна.
По отношение на дължимото
адвокатско възнаграждение, въведеният с жалбата спор е относно дължимостта на възнаграждение
над размера от 100 лева, като твърденията в жалбата са за липса на основание за
определяне на възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и за приложение на
чл.10, т.1 от НМРАВ в ред. към 15.05.2020г. Съгласно чл. 10, т. 2 от Наредба №
1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се
дължи възнаграждение при осъществена защита и съдействие на страните по
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания. В случая цитираната норма на т. 2 от чл. 10 не е приложена при
определяне на дължимото адвокатско възнаграждение, а правният спор е само
досежно приложимата редакция на чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на
изпълнително дело. Съгласно цитираната норма, ред. ДВ, бр. 28/2014г., действала
към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие, минималният
размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 200 лева. Неоснователни са
доводите в жалбата, че нормативно установеният минимум на възнаграждението е съобразно следващата
редакция на чл. 10, т. 1 от Наредбата, обн. ДВ, бр. 45 от 2020г., в сила от
15.05.2020г., според която минималният размер на адвокатското възнаграждение за
образуване на изпълнително дело е 100 лева, тъй като към момента на
осъществяване на разхода, същата не е в сила и е неприложима. Нормата на чл. 10 НРАВБ е
материалноправна и няма обратно действие, поради което в случая изменението й
след сключване на договора за правна защита и съдействие е неприложимо.
По изложените съображения обжалваното разпореждане, с което възражението на
длъжника по чл.78, ал. 5 от ГПК е оставено без уважение, е правилно и жалбата в посочената част е
неоснователна.
Жалбата в частта
досежно определената пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ е
основателна. Съдебният изпълнител е определил размера на дължимата пропорционална
такса върху материален интерес от 668. 68 лв., включващ присъдената сума по
изпълнителния лист и адвокатското възнаграждение от 200 лв. Включването на
адвокатското възнаграждение, което е отделно вземане за разноски по
изпълнителното производство, в „събраната сума” по смисъла на т. 26 от
Тарифата, е незаконосъобразно – материалният интерес, върху който се изчислява
пропорционалната такса, е само присъденото вземане по изпълнителния лист според
настоящия състав. Ето защо и съобразно т. 26, б. „б” от ТТР към ЗЧСИ, дължимата
пропорционална такса е в размер на сумата 46. 86 лв. без ДДС /10 лв. плюс десет
процента за горницата над 100 лв./, или общо сумата 56. 23 лв. с ДДС. Поради изложеното, обжалваният акт за
разноските следва да бъде отменен в посочената част за разликата над 56. 23 лв.
до размера на сумата 80. 24 лв – определена такса по т. 26 ТТРЧСИ.
Воден от горните мотиви, Софийски
градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ, по жалба на длъжника „Т.С.“ ЕАД – разпореждане,
обективирано в съобщение изх. № 27803/01.07.2020 г. на ЧСИ В.М., с което е оставено
без уважение възражението на длъжника вх. № 18414/30.06.2020г. за намаляване
размера на таксата по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ за
разликата над сумата 56. 23 лв. до размера на сумата 80. 24 лв., като вместо
това постановява:
НАМАЛЯВА, размера
на дължимата такса по т. 26 ТТРЧСИ по изпълнително дело № 20208600400501 по
описа на ЧСИ М.от сумата 80. 24 лв. с ДДС на сумата 56. 23 лв. с ДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата
на „Т.С.“ ЕАД срещу разпореждане,
обективирано в съобщение изх. № 27803/01.07.2020г. на ЧСИ М., в останалата част.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.