РЕШЕНИЕ
№ 307
гр. Перник, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно гражданско
дело № 20221700500404 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 5 от 11.05.2022 г. постановено по гражданско дело № 1040 по описа
на Районен съд Радомир за 2021 г., е допусната съдебна делба между С. А. П., с ЕГН:
**********, с адрес: ***, Д. Й. К., с ЕГН: **********, с адрес: ***, Д. Й. П., с ЕГН:
**********, с адрес: *** и А. Й. Я., с ЕГН: **********, с адрес: ***, по отношение на
следния недвижим имот, а именно: урегулиран поземлен имот, находящ се в
землището на ***, който имот съгласно регулационния план на селото, одобрен със
заповед № 113-428 от 06.08.1980 г., представлява парцел *** (***) от кв. ***, с площ от
500 кв. м, при съседи по скица: улица, земеделска земя, УПИ *** и край на
регулацията, заедно с построената в същия имот двуетажна масивна жилищна сграда,
със застроена площ 48 кв. м, състояща се от: първи етаж - стая, кухня и гараж и втори
етаж – три стаи, коридор, баня и тоалетна, при следните квоти от правото на
собственост: С. А. П. - 1/8 ид. ч.; Д. Й. К. - 1/8 ид. ч.; Д. Й. П. - 5/8 ид. ч. и А. Й. Я. - 1/8
ид. ч.
Със същото Решение Районният съд е допуснал съдебна делба между С. А. П., Д.
Й. К., Д. Й. П. и А. Й. Я. по отношение на лек автомобил, марка и модел „ВАЗ 2105“,
зелен на цвят, с рег. № ***, двигател № ***, рама № ***, при следните квоти от
правото на собственост: С. А. П. - 5/8 ид. ч.; Д. Й. К. - 1/8 ид. ч.; Д. Й. П. - 1/8 ид. ч. и
А. Й. Я. - 1/8 ид. ч.
Срещу така постановеното решение, в частта му, касаеща размера на
1
определените на съделителите делбените квоти относно жилищната сграда в
недвижимия имот, е постъпила въззивна жалба от ищците С. А. П., чрез пълномощника
си адв. С.З. от САК и Д. Й. К., чрез пълномощника си адв. В. М., от САК, с оплаквания
за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния
съд нарушения на материалния закон и необоснованост.
В жалбата се поддържа, че първоинстанционният съд не е обсъдил събраните по
делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, както и доводите на страните,
поради което неправилно е определил делбените квоти на съделителите по отношение
на допуснатия до делба недвижим имот. Позовава се на изтекла придобивна давност по
отношение на жилищната сграда в недвижимия имот в полза на жалбоподателката С.
П. и наследодателят и нейн съпруг Й.П., като счита, че не е настъпило
прехвърлителното действие на дарението на ½ ид.част от собствеността върху
процесния имот в полза на съделителката Д. П.. Поради изложеното моли да бъде
отменено решението в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което да бъде
допуснат до делба процесният имот при следните делбени квоти: за съделителката С.
А. П. - 5/8 ид. части, за съделителката Д. Й. К. - 1/8 ид. част, за съделителката Д. Й. П. -
1/8 ид. част и за съделителката А. Й. Я. - 1/8 ид. част.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК Д. Й. П. и А. Й. Я., чрез адв. Б. Б., по подробни
съображения изразяват становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване
на решението.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирани лица -
страни в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е
допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната
власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск за делба. Производството е за делба във
фазата на допускането.
Образувано е по искова молба на С. А. П. и Д. Й. К. срещу Д. Й. П. и А. Й. Я., с
която се иска да бъде извършена делба на урегулиран поземлен имот, находящ се в
землището на ***, който имот съгласно регулационния план на селото, одобрен със
заповед № 113-428 от 06.08.1980 г., представлява парцел *** (***) от кв. ***, с площ от
500 кв. м, при съседи по скица: улица, земеделска земя, УПИ *** и край на
регулацията, заедно с построената в същия имот двуетажна масивна жилищна сграда,
със застроена площ 48 кв. м, състояща се от: първи етаж - стая, кухня и гараж и втори
етаж - три стаи, коридор, баня и тоалетна при квоти: За ищцата С. А. П.- 5/8 (пет осми)
идеални части; За ищцата Д. Й. К. - 1/8 (една осма) идеална част; За ответницата Д. Й.
П. – 1/8 (една осма) идеална част и за ответницата А. Й. Я. - 1/8 (една осма) идеална
част. Поискано е от съда да допусне делба и на лек автомобил, марка и модел „ВАЗ
2105“, зелен на цвят, с рег. № ***, двигател № ***, рама № *** между страните при
2
същите делбени квоти .
В исковата молба се твърди, че ищците С. А. П. и Д. Й. К. заедно с ответниците са
наследници на Й.С.П. - починал на ***, като С. А. П. е негова преживяла съпруга, Д.
Й. К. – дъщеря от брака му с първата ищца, а ответниците Д. Й. П. и А. Й. Я. са негови
дъщери от първия му брак. Като наследници на Й.С.П., били съсобственици на
описания по-горе недвижим имот.
С нотариален акт № ***, том **, дело № 2832/1975 г. на районен съдия при PC
Радомир, С.П.Ч. дарил на сина си Й.С.П. ½ ид. ч. от описания по-горе урегулиран
поземлен имот, както и от построената в него стара паянтова къща, която към
настоящия момент не съществувала, тъй като се е самосрутила.
През ***г. Й.П. заминал на работа в СССР. Тъй като нямал жилищен имот в
България, решил да построи такъв за себе си и семейството си в дарения от баща му
имот. Във връзка с това през 1981 г. предоставил пълномощно на баща си С.Ч. да се
снабди от негово име и за негова сметка с необходимите строителни книжа и да
организира строителството на съществуващата в момента в имота къща. През ***г.
Й.П. и ищцата С. П. сключили граждански брак. Строежът се извършвал по време на
брака им със семейни средства. През целия период на строителството Й.П. изпращал на
баща си С.Ч. всички дължими суми за строителните материали и за възнагражденията
на строителните работници, а от своя страна баща му извършвал от негово име
разплащанията, контролирал и организирал строителството. Къщата била завършена
през 1983 г., като Й.П. започнал процедура по нанасяне на къщата в регулационния
план, която не била проведена докрай. След построяването на къщата в нея живеели за
известно време родителите на Й.П. – С.Ч. и съпругата му В., които преди това живеели
в гр. София. За известен период от време ответницата Д. П. също живяла в къщата със
знанието и съгласието на баща си, но по негово настояване след завръщането му в
България през 2008 г. същата напуснала къщата. След като се върнал в България Й.П.
се установил да живее в процесния имот в с. *** заедно с ищцата С. П., където живял
до смъртта си. От 2008 г. до смъртта си през ***г. Й.П. и първата ищца владеели
къщата. Понастоящем ищцата С. П. продължавала да живее в имота, който бил нейно
единствено жилище. През всичките тези години от построяването на къщата досега
Й.П. и ищцата С. П. считали къщата за тяхна собственост - построили я изцяло с техни
средства по време на брака им, снабдили се с документ за собственост (констативен
нотариален акт за собственост върху недвижим имот № **, том *, per. № ***, дело №
839/2008 г. на нотариус М. Д., с район на действие - PC - Радомир) и само те я
поддържали, ремонтирали и плащали данъци.
През 1982 г. общият наследодател на страните - Й.С.П. и ищцата С. А. П.
закупили следния автомобил, марка и модел „ВАЗ 2105“, зелен на цвят, с рег. № ***,
двигател № ***, рама № ***, като законните квоти на съделителите по отношение на
процесното МПС били следните: за ищцата С. А. П. - 5/8 ид. ч., а за ищцата Д. Й. и за
ответниците Д. Й. П. и А. Й. Я. - по 1/8 ид. ч.
Ответниците оспорват исковата претенция, като поддържат, че описаният в
исковата молба урегулиран поземлен имот и изградената в него двуетажна жилищна
сграда са били изключителна собственост на С.П.Ч., като същият през 1975 г. и 1995 г.
е прехвърлил на Й.С.П. и Д. Й. П. по ½ ид. ч. от урегулирания поземлен имот. Сочат
че, макар в строително разрешение от 29.08.1981 г. да фигурирали имената на С.П.Ч. и
Й.С.П., жилищната сграда била построена в периода 1981 - 1982 г., единствено и само
със средства на С.П.Ч. и съпругата му В. К.Й., като през този период от време Й.С.П.
бил в чужбина и не участвал в строежа на жилищната сграда, нито със средства, нито с
3
труд.
С нотариален № **, том *, дело № 370/1995 г. на нотариус при PC Радомир С.П.Ч.
и съпругата му В. К.Й. дарили на Д. Й. П. другата ½ ид. ч. от описания по-горе
урегулиран поземлен имот и от построената в него къща и при това положение
законните квоти на съделителите в процесния имот били следните: за ищцата С. А. П. -
1/8 ид. ч. от урегулирания поземлен имот и 5/8 ид. ч. от построената в него къща; за
ищцата Д. Й. К. - 1/8 ид. ч. от урегулирания поземлен имот и 1/8 ид. ч. от построената в
него къща; за ответницата Д. Й. П. - 5/8 ид. ч. урегулирания поземлен имот и 1/8 ид. ч.
от построената в него къща и за ответницата А. Й. Я. - 1/8 ид. ч. от урегулирания
поземлен имот и 1/8 ид. ч. от построената в него къща.
В случай, че съдът приеме, че двуетажната масивна жилищна сграда е била
построена от С.П.Ч. по време на брака му с В. К.Й. и от Й.С.П. по време на брака му
със С. А. П., според ответниците делбените части на съделителите са, както следва: за
ответницата Д. П. - 9/16 ид. ч. от урегулирания поземлен имот и 9/16 ид. ч. от
построената в него къща, за ищцата С. П. - 5/16 ид. ч. от урегулирания поземлен имот и
5/16 ид. ч. от построената в него къща и за ищцата Д. К. и ответницата А. Я. – по 1/16
ид. ч. от урегулирания поземлен имот и от построената в него къща.
Не е спорно по делото, че делбеният имот е бил собственост на С.П.Ч.. В
последствие с нотариален акт № ***, том **, дело № 2832/1975 г. на районен съдия при
PC Радомир, С.П.Ч. дарил на сина си Й.С.П. ½ ид. ч. от описания по-горе урегулиран
поземлен имот, както и от построената в него стара паянтова къща. Безспорно е също
така, че през 1981-82 г. С.П.Ч. започнал строителство на жилищна сграда в имота, като
къщата била завършена през 1983 г. Няма спор също така, че Й.С.П. и първата ищца С.
П. са сключили граждански брак през ***г. Страните не спорят и относно факта, че с
нотариален № ***, том *, дело № 370/1995 г. на нотариус при PC Радомир С.П.Ч. и
съпругата му В. К.Й. дарили на Д. Й. П. другата ½ ид. ч. от описания по-горе
урегулиран поземлен имот и от построената в него къща.
По делото е представено и строително разрешение № 15/29.07.1981 г., по силата
на което е разрешено на С.П. и Й.С. да построят жилищна сграда в парцел ***, кв. ***
по плана на с. ***, както и удостоверение за търпимост, с изх. № ***, издадено от
Община Ковачевци, от което се установява, че двуетажната масивна жилищна сграда,
със застроена площ от 48 кв. м, построена в УПИ***, кв. *** по плана на с. ***,
изградена съгласно строително разрешение № 15/19.07.1981 г., отговаря на
градоустройствените норми относно търпимост, съгласно § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ.
С нотариален акт за собственост върху недвижим имот - констативен № **, том *,
per. № ***, дело № 839/2008 г. на нотариус М. Д., с район на действие - PC - Радомир,
Й.С.П. е признат на основание чл. 587 ГПК за собственик на ½ ид. ч. от урегулиран
поземлен имот, находящ се в землището на е. ***, общ. ***, обл. ***, който имот
съгласно регулационния план на селото, одобрен със заповед № 113-428 от 06.08.1980
г„ представлява парцел *** (***) от кв. ***, с площ от 500 кв. м, при съседи по скица:
улица, земеделска земя, УПИ *** и край на регулацията, заедно е построената в същия
двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ 48 кв. м, състояща се от:
първи етаж - стая, кухня и гараж и втори етаж - три стаи, коридор, баня и тоалетна. От
представеното по делото удостоверение за идентичност, с изх. № ***, издадено от
Община Ковачевци, се установява, че УПИ ***, кв. **, е площ от 500 кв. м по плана на
с. ***, одобрен със заповед № Ш-428/06.08.1980 г., е идентичен с имота, описан в
нотариален акт № ***, том **, дело № 2832/1975 г. на Радомирски районен съдия.
4
По делото е представено и постановление от 07.12.2009 г. на прокурор от РП -
Радомир, с което е прекратено наказателното производство, водено срещу Й.С.П. за
престъпление по чл. 323, ал. 1 НК за това, че през м. септември 2008 г. в с. ***
самоволно, не по установения от закона ред е осъществил едно оспорвано от Д. Й. П.
свое предполагаемо право, като се е настанил в недвижим имот в с. ***, ползван от
същата, възпрепятствайки я да го ползва.
От приетото като доказателство по делото удостоверение за наследници № с изх.
№ ***, издадено от Община Ковачевци, се установява, че страните по делото са
наследници на Й.С.П., починал на ***
Пред Районния съд са събрани и гласни доказателства, чрез показанията на
свидетелите П.П., К.Х., Ц.Г. и С.С.. Други относими доказателства не са ангажирани от
страните.
При тези доказателства Районният съд постановил обжалваното Решение.
При така установеното от фактическа страна, с предмет, очертан от въззивната
жалба, от правна въззивният съд намира следното.
При разглеждане на спора първоинстанционният съд е събрал всички относими
към спора и посочени от страните доказателства. Пред настоящата инстанция не се
представят нови доказателства.
За да постанови атакуваният съдебен акт първоинстанционният съд е приел, че
Й.С.П. и ищцата С. А. П. не са придобили по давност собствеността върху процесната
жилищна сграда, тъй като 10-годишния давностен срок, не е изтекъл към датата на
предявяване на иска за делба. Този извод, направен от първоинстанционният съд, не се
споделя от настоящият съдебен състав.
Фактическата обстановка е установена правилно и спор относно нея няма.
Правилно първоинстанционният съд е посочил, че спорният по делото въпрос е дали,
Й.С.П. и ищцата С. А. П. са установили такова владение върху имота, годно да ги
направи негови изключителни собственици – въз основа на изтекла в тяхна полза
придобивна давност. Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства води
до извода, че жалбоподателката С. П. заедно със своя съпруг са установили такова
владение върху жилищната сграда, годно да ги направи изключителни собственици –
изтекла в тяхна полза придобивна давност, т.е. Й.С.П. и ищцата С. А. П. са
изключителни собственици на процесната жилищна сграда, поради което предявеният
иск за делба следва да бъде допуснат при делбени квоти за ищцата С. А. П. - 5/8 ид. ч.,
а за ищцата Д. Й. и за ответниците Д. Й. П. и А. Й. Я. - по 1/8 ид. ч. Като е достигнал до
други изводи първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което
следва да бъде отменено и постановено друго по същество, с което предявеният иск за
делба бъде уважен, така както е поискано в исковата молба и въззивната жалба.
Страните по делото са пълният кръг наследници на Й.С.П. е починал на *** От
събраните по делото доказателства безспорно се установява, че Д. Й. П. е отишла да
живее в делбения имот около 2000 г. и живяла там до 2008 - 2009 г., когато баща й Й.П.
я изгонил от имота. Свидетелите П.П., К.Х., Ц.Г. и С.С. заявяват категорично, че след
като се завърнал за постоянно в България през 2008 г. Й.С.П. не допускал ответницата
Д. Й. П. до жилищната сграда. Нито един от свидетелите не посочва след тази година
Д. П. да е посещавала имота или да е заявявала по някакъв начин собственически
претенции по отношение на същата. От събраните по делото писмени и гласни
доказателства е видно, че във времето наследодателят Й.П. и съпругата му,
упражнявайки фактическа власт върху имота многократно са демонстрирали анимуса
5
си на единствени собственици на цялата къща. В подкрепа на това са действията им в
тази връзка, сочени от свидетелите - ответницата не е допускана в имота, отнет е
ключа й, изнесла е личните си вещи от имота при изгонването й. Това е пряко
възприето от нея. В подкрепа на този извод е и изложената фактическа обстановка в
Постановлението на РП Радомир, от което и видно, че още през септември 2008 г.
достъпът на Д. П. до имота е бил прекратен и по явен и категоричен начин е
демонстрирано намерението на Й.С.П. за своенето на цялата къща. Или най-късно от
септември 2008 г. до момента на завеждане на иска 22.11.2021 г. е изтекъл период от
време, далеч надхвърлящ минимално установеният в чл. 79, ал. 1 от ЗС, за
придобиване на един имот по давност. От събраните по делото гласни доказателства
може да бъде направен категоричният извод, че единствено и само въззивницата е
упражнявала фактическа власт върху имота след 2008 г. Тя заедно със съпруга си е
извършила всички преустройства в процесния имот и доколкото няма данни за
противното, следва да се приеме, че е действала от свое име, единствено за себе си, в
качеството си на собственик на имота. Също така безспорно е, че в нито един момент
до датата на подаване на исковата молба ответниците не са оспорили установеното
еднолично владение на Й.С.П. и съпругата му С. А. П. върху процесния имот. Това, че
останалите сънаследници не са се опитали да се ползват от общия имот през един
период от време от почти 13 години, през който период Й.С.П. и ищцата С. А. П., са се
ползвали от същия, е основание да се направи извода, че общият наследодател е
демонстрирал пред останалите наследници собственическите си намерения и, че е
ползвала този имот по начин, който показва, че го счита като свой.
Изложеното по-горе обуславя неправилност на извода на РС Радомир относно
размерът на притежаваните от съделителите делбени квоти относно жилищната сграда.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното решение, следва
да се отмени, като се допусне делба на процесния недвижим имот при следните квоти:
за ищцата С. А. П. - 5/8 ид. ч., а за ищцата Д. Й. и за ответниците Д. Й. П. и А. Й.
Я. - по 1/8 ид. ч. Доколкото правните изводи на двете инстанции не съвпадат,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено, а въззивната жалба –
уважена.
Относно делбата на лекия автомобил първоинстанционното Решение, като
необжалвано е влязло в законна сила.
Предвид изхода на спора, поначало въззиваемите имат право на разноски, но
доколкото такива не са претендирани, то и съдът не следва да се произнася по този
въпрос.
С оглед на правилата, установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК,
въззивното решение подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Окръжен съд Перник
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 5 от 11.05.2022 г. постановено по гражданско дело № 1040
по описа на Районен съд Радомир за 2021 г. в частта, с която е допусната съдебна делба
между С. А. П., с ЕГН: **********, с адрес: ***, Д. Й. К., с ЕГН: **********, с адрес:
***, Д. Й. П., с ЕГН: **********, с адрес: *** и А. Й. Я., с ЕГН: **********, с адрес:
***, по отношение на следния недвижим имот, а именно: урегулиран поземлен имот,
6
находящ се в землището на ***, който имот съгласно регулационния план на селото,
одобрен със заповед № 113-428 от 06.08.1980 г., представлява парцел *** (***) от кв.
***, с площ от 500 кв. м, при съседи по скица: улица, земеделска земя, УПИ *** и край
на регулацията, заедно с построената в същия имот двуетажна масивна жилищна
сграда, със застроена площ 48 кв. м, състояща се от: първи етаж - стая, кухня и гараж и
втори етаж – три стаи, коридор, баня и тоалетна, при следните квоти от правото на
собственост: С. А. П. - 1/8 ид. ч.; Д. Й. К. - 1/8 ид. ч.; Д. Й. П. - 5/8 ид. ч. и А. Й. Я. - 1/8
ид. ч., и вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА съдебна делба между С. А. П., с ЕГН: **********, с адрес: ***, Д. Й.
К., с ЕГН: **********, с адрес: ***, Д. Й. П., с ЕГН: **********, с адрес: *** и А. Й.
Я., с ЕГН: **********, с адрес: ***, по отношение на следния недвижим имот, а
именно: урегулиран поземлен имот, находящ се в землището на ***, който имот
съгласно регулационния план на селото, одобрен със заповед № 113-428 от 06.08.1980
г., представлява парцел *** (***) от кв. ***, с площ от 500 кв. м, при съседи по скица:
улица, земеделска земя, УПИ *** и край на регулацията, заедно с построената в същия
имот двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ 48 кв. м, състояща се от:
първи етаж - стая, кухня и гараж и втори етаж – три стаи, коридор, баня и тоалетна, при
следните квоти от правото на собственост: С. А. П. - 5/8 ид. ч.; Д. Й. К. - 1/8 ид. ч.; Д.
Й. П. - 1/8 ид. ч. и А. Й. Я. - 1/8 ид. ч.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен
съд по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването на препис на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7