РЕШЕНИЕ
№ 113/15.1.2021г.
Гр. Пловдив, 15.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр.
Пловдив, І отделение, ХХV състав, в открито
съдебно заседание на петнадесети декември през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при секретаря СЕВДАЛИНА ДУНКОВА, като разгледа докладваното
от Председателя адм. дело № 960 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.121 ал.1 т.1 и чл.124 от Закон за държавния служител (ЗДСл) във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Г.Т.Г., ЕГН: ********** ***, против Заповед № 3295/22.04.2020г.
на директора на Агенция „Митници“ - гр.София, с която е прекратено служебното
правоотношение с жалбоподателя на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 от Закона за
държавния служител /ЗДСл/ - поради подадено заявление от служителя рег. №
32-117503/22.04.2020г.
Жалбоподателят оспорва заповедта като твърди да е незаконосъобразна,
немотивирана и постановена в противоречие с материалния закон и при нарушение
на административно производствените правила и на целта на закона. Не отрича, че
е подписал заявление за прекратяване на служебното правоотношение, изготвено от
директора на „Човешки ресурси“, в изпълнение на устно нареждане на директора на
Агенция „Митници“ – гр. София, но не е подал това заявление лично в
деловодството на агенцията. Причина за това е проведен разговор с директора на
Агенция „Митници“ относно евентуалното му преместване на друга длъжност. На
датата 22.04.2020г., за която се твърди, че е подадено заявлението Г. не е бил
на работа и не е упълномощавал друго лице да извърши фактически действия във
връзка с това заявление. Уведомен е за издадената заповед за прекратяване на
служебното си правоотношение на 23.04.2020г., когато се е явил на работа.
Счита, че не е изпълнен сложният фактически състав по прекратяване на
служебното правоотношение, тъй като регистрацията на подписаното от него
заявление е извършена на дата, на която не се е намирал в сградата на Агенция
„Митници“ и от неупълномощено от него лице. На следващо място, не е спазен
срокът и процедурата по чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл за уведомяване за приемане
на предложението. Съгласно разпоредбата на чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл
служебното правоотношение се прекратява по взаимно съгласие на страните,
изразено писмено, като страната, към която е отправено предложението, е длъжна
да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 10-дневен срок от
получаването му. В случай, че страната, до която е отправено предложението, не
изпълни това си задължение, се счита, че предложението не е прието. Касае се за
две кумулативни условия, при неспазването на които от която и да било от
страните по служебното правоотношение, не може да се приеме, че е налице
взаимно съгласие за прекратяване на служебното правоотношение. Моли съда да
постанови решение,с което да отмени оспорената заповед. В подкрепа на
твърденията си представя писмени доказателства. Претендира разноски. Подробни
съображения по съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена
защита от пълномощника адв. К..
Ответникът, Директор на Агенция „Митници“, чрез процесуалния си
представител юр. Й., оспорва жалбата като
неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Излагат се съображения за
правилност и законосъобразност на оспорения административен акт. В подкрепа на
твърденията си ангажира писмени доказателствени
средства. Претендира разноски. Подробни съображения по съществото на спора са
изложени в депозирана по делото писмена защита.
Съдът,като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка
на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
За допустимостта:
Жалбата
е подадена от адресат на оспорения административен акт и в срока по чл. 149, ал.
1 от АПК /заповедта е връчена на 23.04.2020г.,а жалбата е подадена по пощата
направо до Административен съд – Пловдив на 04.05.2020г./. Ето защо е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваната
заповед e валиден административен акт, издаден в изискуемата
се форма, от материално компетентния за това административен орган.
Заповедта е издадена в противоречие на
материалния закон.
Г.
е заемал по служебно правоотношение длъжността директор на дирекция „Митническо
разузнаване и разследване“ в Централно митническо управление, считано от
04.09.2017г., въз основа на заповед № 4093 от 04.09.2017г. на директора на
Агенция „Митници“. Със заповед за изменение на служебно правоотношение № 2212
от 07.01.2019г. Г. е преназначен на длъжност главен директор на главна дирекция
„Митническо разузнаване и разследване“ в Централно митническо управление. Със
заповед № Р-328 от 30.03.2019г. на С.Д. главен секретар на Агенция „Митници“ Г.
е повишен в ранг от V-ти старши в ІV-ти старши.
По
делото е представено кадровото досие на държавния служител, съдържащо
включително документ, наименован „заявление“,
адресирано до директора на Агенция „Митници“, с дата 21.04.2020г., подписано от
държавния служител Г. /л. 229/, с което е отправено предложение за прекратяване
на служебното правоотношение, считано от 22.04.2020г. Заявлението е заведено с
регистрационен номер 32-117503/от 22.04.2020г. и върху него е поставена
резолюция „Да“ и е положен подпис. Издадена е процесната
заповед № 3295 от 22.04.2020г. на директора на Агенция „Митници“, с която на
основание чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение с
държавния служител, считано от 22.04.2020г. Като фактическо основание за
издаване на заповедта е посочено подадено от служителя заявление рег. №
32-117503 от 22.04.2020г.
Във
връзка с твърденията в жалбата за ненадлежно извършена регистрация на
подаденото заявление за прекратяване на служебното правоотношение на основание
чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл по делото са приети допълнително следните
доказателства: правилник за вътрешния трудов ред в Агенция „Митници“, утвърден
със заповед № ЗАМ-546/32-126454 от 10.05.2017г. на директора на Агенция
„Митници“ /л. 314 – 342/, изменен със заповед № ЗАМ-1527/32-286532 от
04.10.2019г. на директора на Агенция „Митници“ /л. 343 – 347/; правила за
вътрешния оборот на електронни документи и документи на електронен носител,
утвърдени със заповед № ЗАМ-469/32-91709 от 31.05.2015г. на директора на Агенция
„Митници“, изменени и допълнени със заповеди №№ ЗАМ - 1071/32-220707 от
27.10.2015г., ЗАМ – 258/32-69734 от 14.03.2016г., ЗАМ - 346/32-91801 от 04.04.2016г., ЗАМ – 14/32-4918 от 06.01.2017г., ЗАМ –
597/32-134862 от 18.05.2017г., ЗАМ – 1052/32-222339 от 10.08.2017г., ЗАМ –
341/3254561 от 21.02.2018г. и ЗАМ – 1675/32-351334 от 03.12.2018г., издадени от
директора на Агенция „Митници“, ведно с приложенията към тях /л. 383 – 649/;
справка от АИДА за регистрирани заявления от Г. за отпуск /л. 356 – 380/ и
заявление от 22.04.2020г. /л. 381/.
В
съдебното заседание на 15.12.2020г. е прието заключение по назначената съдебно
– техническа експертиза, изготвено от вещото лице А.К., без направени
възражения от страните по делото. След посещение в ЦМУ – гр. София и проверка в
деловодната система „АИДА“, водена в Агенция „Митници“ вещото лице е дало
следните отговори на поставените задачи:
-деловодната
система е онлайн базирана за вътрешната компютърна мрежа на Агенция „Митници“ и
достъпът до нея се осъществява през браузър /л. 660/;
-документът
„заявление вх. № 32-117503/22.04.2020г.“ е създаден в деловодната система от
служител Т.К.на 22.04.2020г., 08:50:54ч. /л. 661/. В деловодната система не е
отразена информация кое лице е предоставило за регистрация „заявление вх. №
32-117503/22.04.2020г.“;
-процесната заповед № 3295 от 22.04.2020г. на директора на
Агенция „Митници“, както и другите издадени заповеди не се регистрират в
деловодната система „АИДА“, а се съхраняват на хартиен носител в „Заповедна
книга“. Заповедната книга се съхранява в дирекция „Управление на човешките
ресурси“ и в нея вещото лице е намерило заповед № 3295 от 22.04.2020г., но
липсва информация за часа на завеждането й;
-след
извършена проверка в дирекция „Сигурност“ и отразените в електронната система
за отчитане на преминаване през входовете на Агенция „Митници“ данни вещото
лице не е открило регистрирано влизане или излизане в/от сградата на агенцията
на жалбоподателя Г.Г. /л. 666 – 669/. Генерирана е справка
за посещенията на Г. в сградата на агенцията за периода от 20.04.2020г. до
30.04.2020г., при което е установено пребиваването му на 21.04.2020г. от 9ч. до
17:23ч и на 23.04.2020г. от 10:57ч., без да е отбелязано излизане.
При
разпита си по приемане са заключението вещото лице е уточнило, че на стр. 7 от
заключението е представена екранна снимка на изследвания деловоден софтуер, на
която се виждат обработванията на деловодната
преписка по заявлението на Г. по дати и часове, със съответното лице, което е
работило по тази преписка. Вещото лице може само да посочи извършените
действия, но не може да каже какво означава всяка една операция, само
изписванията на текстове „регистриране“ и „вътрешно“. Хронологично в таблицата
отдолу нагоре има регистрирани действия по този документ. Вещото лице не може
да даде отговор дали хартиеният първообраз на документа е прикачен към
електронната преписка, а само е извършил преглед на предоставяната от
деловодната система информация.
Вещото
лице не може да даде и отговор дали при регистрирането му самият документ е с
положена резолюция „Да“, не може да отговори и какво означава изписаният текст
„Документът е иницииращ“. На стр. 5 от заключението е представена екранна
снимка на софтуера, но на вещото лице не е поставена задача да извърши
по-задълбочен анализ на функциите на деловодната програма „АИДА“. При
първоначалното отваряне на документа заявление се появява изглед на екрана,
представен на стр. 5 от заключението с 4 таба
/прозорчета/, от които единствено активен е „Документ“.
На
стр. 6 от заключението е посочен изглед на екрана, след като е натиснат бутон
„Преписка“. Видимо е, че се съдържа по-подробна информация за преписката, но не
става ясно от кого е създадена. Допълнителна информация по движението на
преписката се получава при използване на бутона „История“ /стр. 7 от
заключението/, като видно от екранната снимка на 22.04.2020г. са извършени 4
действия във връзка със заявлението от лицето Т.К.– създаване, адресация,
отключване, регистриране internal и едно действие
от лицето З.З.– преглед на документ /последен/ в 10:56:33ч.
При така
установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от
правна страна:
Съгласно разпоредбата
на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, а именно: дали актът
е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени
ли са административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби по издаването му, съобразен
ли е актът с целта на закона.
Оспорената заповед
№ 3295
от 22.04.2020г. е издадена
от компетентен орган, в установената от закона форма. Това е така, защото
според нормата на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл служебното правоотношение се
прекратява от органа по назначаването, който е директорът на Агенция „Митници“.
При
издаването на заповедта е спазена предвидената в чл. 108, ал. 1 от ЗДСл писмена
форма и изискването за задължително съдържание: посочено е правното основание
за издаването - чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл, дължимите обезщетения и
придобития ранг на държавна служба.
Съдът
намира, че за да са налице материалноправните
предпоставки по чл. 103, ал. 1, т. 1 ЗДСл, следва да е налице безспорно взаимно
съгласие на двете страни по правоотношението - на органа по назначаването и на
държавния служител. За да е налице
взаимно съгласие за прекратяване на служебното правоотношение, следва волята на
страната да е валидна и действителна.
В случая, по
делото се установи от приетите писмени доказателства, включително заключение на
вещото лице по СТЕ и извлечение от деловодната система „АИДА" на Агенция
„Митници“, че молбата на жалбоподателя за прекратяване на служебното му
правоотношение на основание чл. 103, aл. 1, т. 1 от
ЗДСл, с посочена в нея дата 21.04.2020г. е заведена на следващия ден 22.04.2020г.
в 08:50:54 часа от Татяна Костова, с посочено пояснение „създаване“, след което
в 08:50:56 часа е извършено последващо действие от
същото лице с посочено пояснение „регистриране internal“. Независимо, че в заключението на
вещото лице е посочено, че не може да отговори на въпроса относно посочените
действия по регистриране на заявлението на Г. от лицето Т.К.и какво се има
предвид под изписания текст „регистриране internal“, от представените по делото
доказателства, включително подавани заявления за ползване на отпуск, може да се
направи извод, че се касае за „вътрешен“ за администрацията документ.
Подаването на заявление за прекратяване на служебното правоотношение от
държавния служител се явява етап от утвърдената от директора на Агенция
„Митници“ процедура CXLIV Процедура, уреждаща уволняване/напускане на служител
/л. 585 – 585 гръб и л. 638 – 638 гръб/.
Заявлението е
достигнало до знанието на изпълнителния директор на Агенция „Митници“ на 22.04.2020г.,
когато същият е поставил резолюция „да" върху него, съответно с печат е
поставена дата. Между страните по делото не е спорно, че на дата 22.04.2020г. Г.
не е пребивавал в сградата на Агенция „Митници“, като това обстоятелство се
потвърждава и от неоспореното от страните по делото заключение по СТЕ, което се
кредитира като даващо отговор на поставената задача. В случая са ирелевантни причините за отсъствието от работа на държавния
служител на дата 22.04.2020г., като спорът се концентрира и около
обстоятелството дали същият следва да регистрира лично заявлението си в
деловодния софитуер „АИДА“ или това фактическо
действие може да се извърши и от друго лице. В този смисъл, съдът намира за
неоснователни твърденията на процесуалния представител на ответника, че
обикновено заявленията на държавни служители с ръководни функции, какъвто е и
жалбоподателят, се завеждат в деловодния софтуер от други лица технически
изпълнители. По делото са представени 25бр. заявления за ползване на платен
отпуск, които несъмнено представляват вътрешноведомствени документи, но тези
заявления по естеството си са различни от заявлението за прекратяване на
служебното правоотношение.
Съгласно разпоредбата
на чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл служебното правоотношение се прекратява по взаимно съгласие на страните, изразено
писмено; страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе
отношение по него и да уведоми другата страна в десетдневен срок от
получаването му; ако тя не направи това, се счита, че предложението не е
прието. В случая страната, до която е отправено предложението/заявлението за
прекратяване на служебното правоотношение/ е взела отношение с поставяне на
резолюция „Да“ върху него, но не е уведомила другата страна. Няма данни по
делото, че това е сторено, още повече, че на датата на издаване на оспорената
заповед - 22.04.2020г. жалбоподателят не е пребивавал в сградата на Агенция
„Митници“, за да се приеме, че е възможно същият да е уведомен устно. Не е
спорно по делото обстоятелството, че същият е узнал за приемане на
предложението му за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 103, ал. 1,
т. 1 от ЗДСл с връчването на издадената заповед от директора на Агенция
„Митници“, което е извършено на 23.04.2020г., за която дата несъмнено е
установено, че е пребивавал в сградата на агенцията. Така в хода на
административното производство не е установено дали волята на жалбоподателя за
прекратяване на служебното правоотношение е валидна и действителна,
следователно не може да се приеме, че е постигнато взаимно съгласие на страните
както изисква разпоредбата на чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл. В този смисъл, може
да се направи предположение, че фактическите действия във връзка с прекратяване
на служебното правоотношение на жалбоподателя са се развили именно по описания
в жалбата начин: на 21.04.2020г., в края на работния ден същият е подписал
заявление, с което на основание разпоредбата на чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл е
поискал прекратяване на служебното му правоотношение. На заявлението е
поставена резолюция „Да“ от директора на Агенция „Митници“, до когото е
адресирано заявлението и е положен подпис, без да е изписана саморъчна дата, на
която е поставена резолюцията. Под положения подпис е положена дата с печат,
която е 22.04.2020г. и съвпада с датата на регистрация на документа в
деловодната система „АИДА“. Тоест, възможно е заявлението да е регистрирано за
първи път с вече поставена на него резолюция от директора на Агенция „Митници“,
а по този начин се нарушава утвърдената от него процедура, уреждаща
уволняване/напускане на служител /л. 585 – 585 гръб, л. 638 – 638 гръб/.
Не може да
се приеме, че резолюцията от органа по назначаване, към който е отправено
предложението, е положена на 22.04.2020г., след регистриране на заявлението в
деловодната програма „АИДА“, тъй като самият жалбоподател е положил на него
дата 21.04.2020г. и е възможно същото да бъде регистрирано на същата дата. Може
да се предположи, че заявлението е изготвено и подписано в края или след края
на работния ден 21.04.2020г. и поради тази причина е регистрирано на следващия
ден 22.04.2020г., но отново не може да се направи несъмнен извод дали във
времево отношение заявлението най-напред е регистрирано в деловодната система
или е регистрирано в нея след поставяне на резолюцията „Да“ от директора на
Агенция „Митници“.
Наред с
това, основателно е и твърдението в жалбата, че в деловодната система „АИДА“ е
регистрирано заявление от жалбоподателя Г., без да е посочен неговият предмет.
По този начин е нарушена и разпоредбата на чл. 36, т. 3 от Правилата за
вътрешния оборот на електронни документи и документи на хартиен носител,
утвърдени от директора на Агенция „Митници“, съгласно която когато входящият
документ е на хартиен носител, към деловодното описание в АИС се прикачва
негово сканирано изображение във формат PDF. Неоснователно е твърдението на
ответника, че съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 4 от Правилата не подлежат на
деловодна регистрация електронни документи и документи на хартиен носител,
предназначени за служебни и кадрови досиета /съгласно Приложение № 2, т. 3/. По
делото са представени доказателства за регистриране в деловодната система на
агенцията на заявления за ползване на платен годишен отпуск, които несъмнено са
предназначени за служебни и кадрови досиета. За разрешаване на този спорен по
делото въпрос следва да бъде кредитирано заключението на вещото лице по СТЕ, съгласно
което в деловодната система не са завеждани издадените заповеди на директора на
Агенция „Митници“, които се завеждат и съхраняват в специална заповедна книга.
Съгласно
разпоредбата на чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на административния орган е да
установи съществуването на фактическите основания, посочени в административния
акта, както и изпълнението на законовите изисквания. След като
административният орган посочва като причина за прекратяване на служебното
правоотношение - взаимно съгласие между страните, то в негова тежест е да
докаже, че такова действително е било постигнато несъмнено и спокойно, и без
колебание между страните в момент преди издаването на заповед за прекратяване
на служебното правоотношение.
Съдът намира, че по делото не са
представени несъмнен доказателства за изпълнение на сложния фактически състав
на чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение на
жалбоподателя по взаимно съгласие. Поради тази причина, директорът на Агенция
„Митници“ е издал заповедта за прекратяване на служебното правоотношение в
нарушение на ЗДСл. Като издадена в нарушение на материалноправни норми от императивен характер, заповедта
на директора на Агенция „Митници“ е незаконосъобразна и следва да бъде
отменена.
Жалбоподателят
не представя доказателства за разноски.
В
тежест на ответника следва да се възложат направените от бюджета на съда
разноски, представляващи депозит в размер на 300 лв. /триста лева/ за изготвяне
на заключение по съдебно – техническа експертиза.
Водим от гореизложеното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 3295/22.04.2020г. на директора на Агенция „Митници“ - гр. София,
с която на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 от Закона за
държавния служител е прекратено служебното правоотношение с Г.Т.Г., ЕГН: ********** ***, по взаимно
съгласие на страните.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ - гр.София, да заплати на Административен съд
– Пловдив сумата от 300лв. /триста лева/ разноски за вещо лице от бюджета на
съда.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: