№ /04.04.2019 год., гр.
Варна
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ с-в, в публичното заседание на двадесет и трети
октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА
при
секретаря Христиана Тонева, като
разгледа докладваното от съдията адм.д.№
1697 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на §4к ал.8 т.1 от
ПЗР на ЗСПЗЗ вр.чл.145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Г.П.Н., ЕГН **********,
чрез пълномощника й адв. А. ***, против Заповед №18-3948/17.05.2018 г. на
Началника на СГКК Варна, с която на осн.
§4к ал.13 т.2 вр. §4к ал.8 т.1 изр.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е отказано изменението на
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Варна, ЕКАТТЕ 10135,
общ.Варна, одобрена със Заповед №РД-18-30/19.06.2007г. на Изпълнителния
Директор на АГКК, състоящо се в изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри по отношение на имоти с идентификатори 10135.4503.457, 10135.4503.458,
10135.4503.459, по заявление с вх.№РД 14016092 ВЛ/03.07.2014 г. и молба вх.№РД
14016092 ВЛ_001ВЛ/23.06.2015 г. на Район Владислав Варненчик от адв.А.Н..
Жалбоподателката твърди незаконосъобразност
на оспорения акт поради липса на мотиви, и като издаден в противоречие с
материалния и процесуалния закон. Твърди, че кметът на Община Владиславово няма
право при наличие на влязла в сила заповед да издава друга заповед и да започва
ново административно производство преди приключване на първото такова. Сочи, че
с определение №2179/10.08.2017 г. на Административен съд Варна, Началника на
СГКК Варна е задължен да реши преписката по същество. Излага, че законодателят
чрез специалните правила на §4а и §4б и следващите от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28 от
ППЗСПЗЗ, дава приоритет на правата на ползвателите и техните наследници спрямо
правата на бивши собственици на имоти и техни наследници, когато е налице
колизия между тях. Спазването на тези специални правила изисква
административният орган да отчита с приоритет правата на ползвателите и техните
наследници, когато са признати с влязъл в сила акт, спрямо правата на
собствениците на старите имоти и техните наследници, които се възстановяват в същата
територия. Формулирано е искане за обезсилване на обжалваната заповед, а в
условията на евентуалност – за отмяната й като незаконосъобразна. В съдебно
заседание по същество жалбоподателката чрез пълномощника си адв. А. *** поддържа
изцяло жалбата, и в допълнение твърди, че приложение в случая следва да намери
и разпоредбата на чл.53 ал.2 от ЗКИР, според която органът не следва да
анализира, а само и единствено да отрази заявителката като собственик на
процесния имот въз основа на документа й за собственост. Направено е искане за
присъждане на съдебни разноски.
Ответникът
по жалбата – Началникът на СГКК Варна е
изразил становище за неоснователност и недоказаност на жалбата. Твърди, че
оспорената заповед е издадена в съответствие с изискванията на §4к ал.8 т.1,
т.2 и т.3 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Направено е възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение в случай, че същото е над минималния
размер.
Заинтересованите
страни – Т.Д.Д., Д.Д.Н., Д.Д.Г., М.М.В., Г.М.П., Г.П.Д., В.Ж.П., П.К.П., Р.А.М.,
С.А.К., А.А.К., Й.Д.П., М.С.П., П.С.П., не се явяват и не се представляват. Не
изразяват становище по спора.
Заинтересованите
страни – Г.Д.М., П.Д.Г., М.Д.К. се явяват лично в откритото съдебно заседание и
оспорват жалбата като неоснователна и недоказана. Твърдят, че плащането е било
извършено от жалбоподателите не през 2012 г., а едва през 2015 г. След като не
е била заплатена сумата по оценката, е била извършена проверка и е била започната
процедура по придобиване от тях като наследници на бившите собственици.
След преценка на събраните в производството
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
ПНИ на с.о.“Балъм дере“, землище
„Вл.Варненчик“, е одобрен със Заповед №РД-1-7706/444/22.12.2003г на Областния
управител на Варна. Между страните по делото е безспорно, че в КП на
ползвателите на с.о.“Балъм дере“, преди изработване на ПНИ, фигурира имот с
пл.№164 с площ, граници и разположение на постройката, показани на проекта за
изменение на ПНИ, поставил началото на настоящото административно производство,
който бил предоставен за ползване на р. А.П.. Безспорно е също, че в ПНИ този
ползвателски имот не е нанесен, а на негово място са нанесени три ПИ с номера
163, 113 и 112 от плана на старите имотни граници, правото на собственост върху
които се възстановява; с ПНИ, необжалван по съдебен ред в тази му част и влязъл
в законна сила през 2003г, за възстановените собственици на тези три стари
имота са новообразувани ПИ 157, ПИ 458 и ПИ 459. ПНИ в тази му част, ведно с
графичната част към него, е инкорпориран в одобрените КККР на гр.Варна със
Заповед №РД-18-30/19.06.2007г. В нея кад.район 503 от с.о.“ Балъм дере“ е получил
№4503, съответно новообразуваните с ПНИ имоти са получили идентификатори
10135.4503.457, 10135.4503.458, 10135.4503.459, за които като собственици са
вписани част от заинтересованите страни в процеса; останалата част от
заинтересованите страни са наследници на бившия ползвател р. П..
Началото на административното производство
е поставено със заявление вх.№РД-14016092ВЛ/03.07.2014г и молба
вх.№РД-14016092ВЛ-01/23.06.2015г от Г.П.Н. чрез адв.А.Н., с представен проект
за изменение на ПНИ на с.о.“Балъм дере“ от 2003г, интегриран в КККР на гр.
Варна, чрез нанасяне в него на стар имот №164 за наследниците на бившия
ползвател р. А.П., една от които е жалб.Г.Н.. Проектът за изменение на ПНИ с
нанасянето на ПИ 164 е изготвен от правоспособно по ЗКИР лице, с приложен
протокол за проверката и приемането му в ИКАР. В обяснителната записка към
проектите е посочено, че в ПНИ на с.о.“Балъм дере“ район „Вл.Варненчик“ не е
отразен ПИ №164 по КП на същото с.о., отреден на наследниците на р. А.П. съгл.
Решение №21/16.06.2011г. по адм.дело №28/2010г. на ВОС и Решение
№8850/19.06.2012г. по адм.дело №12599/2011г. на ВАС. За ПИ 164 е посочено, че
попада в ПИ 112, ПИ 113 и ПИ 163 по плана на старите имотни граници на
местността, за които в регистъра към плана като собственици били записани: за
ПИ 112 - наследници на М. Г.Д., за ПИ 113 - наследници на Д.С. Т., и за ПИ 163
– наследници на М.Д.П.. По одобрения ПНИ имот №164 попадал в новообразуваните
ПИ 457 - за наследниците на М.Д.П., ПИ 458 - за наследниците на Д. Т., и ПИ 459
– за наследниците на М. Г.Д.. Към обяснителната записка е приложена комбинирана
скица между КК на гр.Варна, КП на с.о.“Балъм дере“ и плана на старите имотни
граници на с.о.“Балъм дере“, и скица-проект за изменението на ПНИ, който
предвижда: заличаване на НИ №457 с площ 3379 кв.м., отреден за възстановяване
на наследниците на М.Д.П., на НИ №458 с площ 1579 кв.м., отреден за
възстановяване на наследниците на Д.С. Т., и на НИ №459 с площ 772 кв.м.,
отреден за възстановяване на наследниците на М. Г.Д.; и новообразуване на
следните имоти: НИ №591 с площ 590квм., като собствеността в регистъра се
записва на наследниците на р. А.п. съгл.Решнеие №8850/19.06.2012г на ВАС-София;
НИ №590 с площ 164 кв.м., като собствеността в регистъра се записва на
наследниците на Д.С. Т.; НИ №457 променя площта си на 3 265 кв.м., като
собствеността се запазва за наследниците на М.Д.П.; НИ №458 променя площта си
на 1046 кв.м., като собствеността се запазва за наследниците на Д.С. Т.; НИ
№459 променя площта си на 404 кв.м., като собствеността се запазва за
наследниците на М. Г.Д..
За доказване правата на жалб.Г.П.Н. като наследник на р. П.
в хода на административното производство били представени: 1). Решение от 05.12.2003г по адм.д.№61681999г на ВОС,
оставено в сила с решение №4440/17.05.2004г по адм.д.№1384/2004г на ВАС-София,
ІV отд., с което е отменена Заповед №0661/23.04.1999г на кмета на Община Варна,
и на наследниците на бившия ползвател р. Ангелова П., вкл. и на жалб.Г.Н., е
признато правото да заплатят стойността и да придобият собствеността върху имот
с пл.№164 с площ 1000 кв.м. в м-ст „Балъм дере“, при граници: имоти №№457, 458,
459, 165 и пъти преписката е върната на административния орган за изготвяне на
оценка от лицензиран оценител съгл.§4л от ПЗР ЗСПЗЗ; и 2). Заповед №ПР-210/23.10.2006г. на кмета
на р-н „Вл. Варненчик“, с която на основание §62 ал.4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ във вр.
с §4 ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.36 ал.2 от ЗСПЗЗ е одобрена оценка на имот
пл.164 по КП на с.о.“Балъм дере“ с площ 1000 кв.м. в размер на 350лв., за която
на наследниците на бившия ползвател р. А.П. (жалб.Г.П.Н., П.К.П., В.Ж.П., М.Д.К.,
Р.А.М., С.А.К. и А.А.П.) е указано да заплатят в тримесечен срок от влизане в
сила на заповедта. Съдебното оспорване на тази заповед е приключило с Решение
№8850/19.06.2012г по адм.д.№12599/2011г на ВАС, ІV отд., с което жалбите против
нея са отхвърлени като неоснователни. Между страните по делото е безспорно, че
така определената цена от 350лв. е заплатена с вносна бележка от 25.06.2015г.
Със Заповед №18-6179/02.08.2016г на
Началника на СГКК-Варна на осн.§4к ал.13 от ПЗР ЗСПЗЗ е прекратено така
образуваното по заявлението на жалб.Н. административно производство за
изменение на КККР на гр.Варна досежно имоти с идентификатори №№10135.4503.457,
10135.4503.458, 10135.4503.459 с аргумент, че правото на ползване на наследниците
на р. П. не се е трансформирало в право на собственост, тъй като определената
със Заповед № ПР-210/23.10.2006г. оценка не е
заплатена от тях в рамките на 3-месечния преклузивен срок по §4а ал.1 от ПЗР
ЗСПЗЗ, респективно – за тях не е налице правен интерес да искат изменение на
влезлия в сила ПНИ. С определение №2179/19.08.2017г по адм.д.№2633/2016г на
АС-Варна, ХVІІ с-в, тази заповед е отменена и преписката е върната на
административния орган за решаване на искането в заявление вх.№РД-14016092ВЛ/03.07.2014г
и молба вх.№РД-14016092ВЛ-01/23.06.2015г от жалб.Г.Н..
След влизане в сила на определението, с
писмо рег.№РД 14016092 ВЛ 014ВН/15.11.2017г и писмо рег.№ 14016092
ВЛ_019ВН/08.01.2018г на Началника на СГКК-Варна, преписката по заявлението от
2014г и молбата от 2015г от Г.Н. е изпратена за разглеждане на комисията,
назначена със Заповед №0262/28.01.2016г на кмета на Община Варна на осн.§4к
ал.12 от ПЗР ЗСПЗЗ. В заседанието, проведено на 17.01.2018г, комисията е разгледала
всички събрани в хода на административното производство доказателства, вкл.
описаните по-горе в настоящото изложение, както и документите, легитимиращи
заинтересованите страни в настоящото съдебно производство като собственици на
ПИ №№457, 458 и 459, а именно: 1).
За НИ №457 по ПНИ – заповед №ПР-081/07.03.2006г на кмета на р-н „Вл.Варненчик“,
с която на осн.§4к ал.7 от ПЗР ЗСПЗЗ е наредено да се възстанови правото на
собственост при условията на §4б ал.1 от ПЗР ЗСПЗЗ на наследниците на М.Д.П..
За този имот няма издаден протокол за въвод във владение, т.е. за него ПНИ не е
приложен по арг.чл.28б ал.10 от ППЗСПЗЗ; 2).
За НИ №458 по ПНИ – заповед №ПР-4/15.01.2014г на кмета на р-н
„Вл.Варненчик“, с която на осн.§4к ал.7 от ПЗР ЗСПЗЗ е наредено да се
възстанови правото на собственост при условията на §4б ал.1 от ПЗР ЗСПЗЗ на
наследниците на Д.С. Т.. С протокол №1-БД/06.04.2017г същите са въведени във
владение, т.е. ПНИ за този имот е приложен; 3). За НИ №459 по ПНИ – заповед №ПР-21/07.08.2015г на кмета на р-н
„Вл.Варненчик“, с която на осн.§4к ал.7 от ПЗР ЗСПЗЗ е наредено да се
възстанови правото на собственост при условията на §4б ал.1 от ПЗР ЗСПЗЗ на
наследниците на М. Г.Д.. За този имот също няма издаден протокол за въвод във
владение, т.е. за него ПНИ не е приложен по арг.чл.28б ал.10 от ППЗСПЗЗ.
Комисията е разгледала и постъпилите възражения в хода на административното
производство от собствениците и на трите имота – заинтересовани страни в
настоящото производство, които са идентични по смисъл, а именно – твърди се, че
е налице спор за материално право, и се настоява да не се уважава искането на
жалб.Г.Н. чрез адв.Н..
Комисията е разгледала и съобразила всички
гореописани доказателства, и въз основа на тях е приела, че искането по реда на
§4к ал.8 т.1 от ПЗР ЗСПЗЗ е допустимо, но неоснователно, тъй като в случая е
налице спор за материално право, за чието разрешаване е компетентен
гражданският съд. Позовавайки се на решението на комисията, с оспореното си
понастоящем решение Началникът на СГКК – Варна е приел, че е налице колизия
между правата на две групи лица – трансформирани ползватели и реституирани
собственици по повод условията, за възстановяване собствеността в съществуващи
реални граници в пределите на ПИ №№457, 458 и 459, което е видно от приложения
проект за изменение за ПИ с проектен №591 с площ 850 кв.м. Посочил е, че този
спор е за материално право и е разрешим в отделно исково производство,
резултатът от което би бил евентуално основание за изменение на влезлия в сила
ПНИ. С тези мотиви поисканото от жалб.Г.Н. изменение е отказано.
Горната фактическа обстановка, по същество
безспорна между страните, съдът прие за установена въз основа на писмените
доказателства по административната преписка и тези, приобщени в хода на
съдебното дирене, които са безпротиворечиви, взаимно обвързани и допълващи се,
и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената фактология съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в законоустановения
срок, от легитимиран субект – адресат на оспорения акт, и при наличие на правен
интерес, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е
неоснователна.
Оспореният административен е издаден от
компетентния орган по §4к ал.13 т.2 от ПЗР ЗСПЗЗ. В хода на административното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения – такива, чието
избягване би резултирало в различно произнасяне по същество на административния
орган. Същевременно оспорената заповед е издадена при спазване изискванията за
писмена форма, съдържа минимално изискуемите реквизити съгл.общата норма на
чл.59 ал.2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването й.
При издаването на оспорената заповед е
приложен правилно и материалния закон.
На първо място
следва да бъде посочено, че заявление вх.№РД-14016092ВЛ/03.07.2014г и молба
вх.№РД-14016092ВЛ-01/23.06.2015г от Г.П.Н. правилно са квалифицирани от
административния орган като искане с пр.осн.§4к ал.8 т.1 от ПЗР ЗПЗЗ.
Цитираният текст предвижда, че влязъл в сила ПНИ може да се изменя, когато
помощният план, въз основа на който е изработен, съдържа съществени непълноти
или грешки. В случая безспорно са изпълнени тези две условия – ПНИ е влязъл в
сила през 2003г, но в него не е отразен фигуриращия в КП на ползвателите имот с
пл.№164 (с площ, граници и разположение на постройката, показани на проекта за
изменение на ПНИ), чийто трансформирани собственици са наследниците на р. А.П.,
една от които е жалб.Г.Н., легитимираща се с представените съдебни актове и
административни решения. В конкретния казус обаче е налице хипотезата на изр.2
на същия текст предвид наличието на спор за материално право между
трансформираните собственици и реституираните ползватели, на свой ред
легитимиращи се с валидни титули за собственост по реда на специалния ЗСПЗЗ,
която предвижда, че в такъв случай заинтересуваните лица осъществяват правата
си по съдебен ред. Нормата е конкретна и ясна и не се нуждае от граматическо
тълкуване, а и последователната и безпротиворечива съдебна практика приема, че
при наличие на спор за материално право в такива случаи измененията във влезлия
в сила и инкорпориран в КККР ПНИ са допустими след окончателното разрешаване на
този спор от гражданския съд. Становището на жалбоподателката в обратния
смисъл, т.е. че правен интерес от съдебно разрешение на спора ще възникне едва
след вписването и на претендентите в регистъра към ПНИ, не може да бъде
споделено, защото то предполага административният орган, респективно –
административният съд в производство по АПК да преценяват титулите на
собственост на двете групи претенденти и да решават коя група собственици да
бъдат вписани в регистрите към ПНИ за конкретен имот, което е извън пределите
им на компетентност и е недопустимо. Това становище противоречи и на вярното й
твърдение, че вписването в регистрите на собствениците няма конститутивно, а
само оповестително действие, т.е. след като правото на собственост на
жалбоподателката не възниква с вписването й в регистъра към ПНИ, а съществува и
преди това, установено със съдебни решения и административни актове, то няма
основание да се счита, че правният интерес от разрешаване на съществуващият
спор за собственост – било за трансформирания ползвател или за реституирания
собственик, би възникнал едва след това вписване. Не на последно място – вярно
е, че специалният ЗСПЗЗ дава приоритет на правата на ползвателите и техните
наследници спрямо правата на реституираните собственици и техните наследници
при наличие на колизия; тези правила обаче са приложими в производството по
издаване и одобряване на ПНИ, не и в това по изменението на влязъл в сила ПНИ
при наличието на изрично предвиждане с §4к ал.8 т.1 пр.2 от ПЗРЗСПЗЗ, в които
случаи изменение на влезлия в сила план е допустимо едва след разрешаване на
съществуващия спор за материално право от гражданския съд. В идентичен смисъл
законосъобразно и обосновано се е произнесъл и административния орган с
оспорения си акт.
Неоснователно в
случая е и позоваването на принципно приложимия (с оглед влизането в сила на
КККР и инкорпорирания там ПНИ) чл.53 ал.2 от ЗКИР. Нормата регламентира
единствено възможността за вписване в КР и на други лица, удостоверяващи право
на собственост, респ. други вещни права, противопоставими на тези на вписаните
вече в КР права на собственост. Тези противопоставими права следва обаче да са
за имота в границите и обема му, отразени в КК. В случая това условие не е
налице, тъй като легитимиращите жалбоподателката съдебни решения и административни
актове, на които тя основава искането си за изменение на ПНИ, не установяват
идентичност на стар имот пл.№164 по КП на ползвателите с някой от
новообразуваните имоти по ПНИ. Напротив – видно и от приложения към заявлението
и молбата й проект за изменение на плана, ползвателският имот изобщо не е
нанесен в ПНИ (което съставлява непълнота по см.§4к ал.8 т.1 от ПЗР ЗСПЗЗ), а
на негово място са нанесени три новообразувани имоти от плана на старите имотни
граници, правото на собственост върху които е възстановено в полза на бившите
собственици, като с проекта се предвижда изменение на границите и площите на
всеки от тези три имота плюс образуване на нов такъв. В производството по
изменение на КР на претендираното основание чл.53 ал.2 от ЗКИР обаче е
недопустимо да се установява обема на правото на собственост и дали
законосъобразно това право е отразено в одобрената КК (решение по адм.д.№7305/2018г на ВАС-София). Поради това и второто
възражение на жалбоподателката за наличие на основание за претендираното от нея
изменение на влезлия в сила ПНИ е неоснователно.
В заключение –
твърдението, че заповедта е нищожна, тъй като при наличие на влязла в сила
заповед административният орган няма право да издава друга заповед и да започва
ново административно производство преди приключване на първото такова, не е
мотивирано и не намира подкрепа в събраните по делото доказателства.
При този изход на
делото претенцията на жалбоподателката за присъждане на разноски е
неоснователно, а останалите страни не са заявили такива.
Така мотивиран и на осн.чл.172 ал.2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Г.П.Н., ЕГН **********,
от гр.Варна, срещу Заповед № 18-3948/17.05.2018 година на Началника на Служба
по геодезия, картография и кадастър - Варна, с която с която на осн. §4к ал.13
т.2 вр. §4к ал.8 т.1 изр.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е отказано изменението на
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Варна, ЕКАТТЕ 10135,
общ.Варна, одобрена със Заповед №РД-18-30/19.06.2007 г. на Изпълнителния
Директор на АГКК, състоящо се в изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри по отношение на имоти с идентификатори 10135.4503.457,
10135.4503.458, 10135.4503.459, по нейно заявление вх.№РД 14016092
ВЛ/03.07.2014 г. и молба вх.№РД 14016092 ВЛ_001ВЛ/23.06.2015г. на Район
„Владислав Варненчик“ при Община Варна.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: