Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Велико Търново, 20.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновски районен съд, гражданско колегия, осемнадесети състав, на
двадесет
и втори май
две хиляди и деветнадесета година, в
публично съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Димо Колев
Секретар Виляна
Цачева
като разгледа докладваното от
съдията
гр. дело № 282 по описа за
за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 45 ЗЗД.
Ищецът основава исковата си претенция на твърдения, че
с влязла в сила присъда по НОХД № 11/2018г. на ВТРС ответникът е признат за
виновен, за това, че на 15.11.2016г. в гр. В. Търново при управление на
собствения си лек автомобил е нарушил правилата за движение по пътищата, в
резултат на което допуснал ПТП и по непредпазливост причинил значителни
имуществени вреди на обща стойност 9973, 35 лв. на различни правни субекти,
като щетата на ищеца е в размер на 167 лв. Същият твърди, че в наказателното
производство не е приет за съвместно разглеждане предявения от него граждански
иск, поради което отправя искане до съда за осъждане на ответника да му заплати
сумата от 167 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в
резултат на непозволено увреждане на държавно имущество – разрушена част от
северозападната част от оградата на недвижим имот – частна държавна собственост
с идентификатор 10447.506.322, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 15.11.2016г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
Ответникът не е подал отговор на така депозираната
исковата молба. В съдебно заседание се явява лично и признава иска.
Съдът, като взе предвид наличните доказателства и
становищата на страните, намира за установено следното:
По делото не е
налице спор по фактите, а и те се установяват от събраните в хода на
производството доказателства. От влязлата в сила на 28.03.2018г. присъда №
22/12.03.2018г. по НОХД № 11/2018г. по описа на ВТРС се установява, че
ответникът е признат за виновен за това, че на 15.11.2016г. в гр. В. Търново,
при управление на МПС – „***” с рег. № ***, по ул. „Беляковско шосе” в посока
с. Беляковец – гр. В. Търново, като водач, нарушил правилата за движение по
пътищата, регламентирани в чл. 20 ал. 1 и чл. 21 ал. 1 ЗДвП, в резултат на
което допуснал ПТП и по непредпазливост причинил значителни имуществени вреди
на обща стойност 9973, 35 лв., от които 8254, 35 лв. на „***” ЕООД, 167 лв. на
ищеца, 396 лв. на ***и 1156 лв. на ***– престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „а”
вр. чл. 342 ал. 1 пр. 3 НК вр. чл. 20 ал. 1 и чл. 21 ал. 1 ЗДвП. Видно от
мотивите към присъдата имуществените вреди на ищцовото дружество са причинени вследствие
разрушаване на 5,
При така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Според чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму, като вината на увреждащия се предполага до
доказване на противното. Уважаването на предявения иск за присъждане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди е предпоставено от пълното и главно
доказване на всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност по
чл. 45 ЗЗД – деяние /действие или бездействие/, противоправност, вредоносен
резултат, причинна връзка между него и деянието и вина. Съгласно чл. 300 ГПК
влязлата в сила присъда на наказателният съд е задължителна за гражданския съд,
когато разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали то е
извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Установеното в
мотивите на присъдата относно посочените в чл. 300 ГПК правнорелевантни факти,
с оглед на единството между диспозитивна част и мотиви на присъдата, също е
задължително за граждански съд, разглеждащ последиците от деянието.
При съобразяване на изложеното съдът намира, че по
делото безспорно се доказа извършването на противоправно деяние от страна на
ответника и претърпените от ищеца имуществени вреди в резултат на реализираното
ПТП. Настоящият съдебен състав е обвързан по отношение на приетото от
наказателния съд, че на 15.11.2016г., поради нарушаване на правилата за
движение ответникът е причинил ПТП, в резултат на което за ищеца са настъпили
вреди в размер на 167 лв. Доколкото щетата за пострадалия е съставомерна
последица от извършеното от ответника престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „а” вр.
чл. 342 ал. 1 пр. 3 НК, по делото безспорно се установява и размера на
деликтното вземане на ищеца. Нещо повече тези обстоятелства се признават
изрично от ответника, поради което предявеният иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за присъждане на сумата от 167 лв. следва да се уважи в пълен размер. На
основание чл. 84 ал. 3 ЗЗД и с оглед на съдържащото се в исковата молба нарочно
искане сумата от 167 лв. следва да се присъди, ведно със законната лихва от
деня на увреждането - 15.11.2016г. до окончателно й изплащане. При
непозволеното увреждане се касае за компенсаторни, а не мораторни лихви, които
се дължат от датата на събитието, като искането за такава лихва не представлява
самостоятелна искова претенция. Изчисляването на нейния размер ще се извърши в
изпълнителния процес към момента на плащане на главното задължение.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 8
вр. ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв. в съответствие с чл. 25 ал. 1 НЗПрП. На
основание чл. 78 ал. 6 ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт държавна такса върху уважения размер на иска от
50 лв.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Б.И.Г., ЕГН: ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА, гр. София, п.к. 1092, с адрес гр.
София, ул. „Дякон Игнатий” № 3, представлявано от ***– министър на отбраната,
на основание чл. 45 ЗЗД, СУМАТА от 167 лв. /сто шестдесет и седем лева/,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от деликт – виновно
причинено ПТП на 15.11.2016г. в гр. В. Търново, при управление на МПС – „***” с
рег. № ***, съставляващ престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „а” вр. чл. 342 ал. 1
пр. 3 НК вр. чл. 20 ал. 1 и чл. 21 ал. 1 ЗДвП, за което ответникът Б.И.Г. е осъден с влязла в сила присъда № 22/12.03.2018г. по
НОХД № 11/2018г. по описа на ВТРС, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на увреждането – 15.11.2016г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Б.И.Г., ЕГН: ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС държавна такса
върху уважения размер на иска от 50 лв. /петдесет лева/, както и 5 лв. /пет
лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Б.И.Г., ЕГН: ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА, гр. София, п.к. 1092, с адрес гр.
София, ул. „Дякон Игнатий” № 3, представлявано от ***– министър на отбраната СУМАТА
от 100 лв. /сто лева/ - разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския
окръжен съд, в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: