№ 51
гр. София, 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Яника Т. Бозаджиева
Членове:Андон Г. Миталов
Виктория Р. Стоилова
при участието на секретаря Паолина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Е. Г. С.
като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно частно
наказателно дело № 20251800600147 по описа за 2025 година
Софийски Окръжен съд е инстанция по въззивен контрол в
производството по глава ХХI – чл. 306, ал.3, вр. ал.1, пр.1 НПК, против
определение за групиране на наказанията лишаване от свобода, наложени на
подсъдимия по отделни присъди, постановено в открито заседание на
05.02.2025г. по ЧНД № 150/2024г. по описа на РС С., инициирано по жалба на
служебния защитник на осъденото лице Е. Р. И.- адв. Г. К..
С определение, постановено в открито съдебно заседание на посочената
по-горе дата, на основание чл.306, ал.1 т.1 НПК, вр.чл.25, вр.чл.23 НК РС С. е
групирал наказанията лишаване от свобода на осъденото лице Е. Р. И., ЕГН-
**********, постановени по НОХД № 629/2023 г. на Районен съд-М., НОХД
№ 297/2024 г. на Районен съд-М. и НОХД № 117/2024 г. на Районен съд-С.
като му е наложил най-тежкото от тях, а именно “Лишаване от свобода” за
срок от 2 /четири/ години.
Увеличил е на основание чл. 24 от НК размера на така наложеното общо
наказание лишаване от свобода за срок от 2 години с шест месеца до общия
размер на наказанието от 2 години и шест месеца.
1
Със същото определение съдът е постановил изтърпяването на така
определеното общо наказание да се осъществи при първоначален „строг“
режим, като е основал това свое решение на чл. 57, ал.1 т.2, б. „б“ ЗИНЗС.
Приспаднал е на основание чл. 25, ал. 2 НК времето, през което
подсъдимият е изтърпявал наказание „Лишаване от свобода“, наложено по
НОХД № 629/2023 г. на РС-М. и по НОХД № 297/2024г. на същия съд, както и
времето, през което подсъдимият изтърпява наказание „Лишаване от свобода“
по НОХД № 117/2024г. по описа на РС-С..считано от 05.12.2023г.
Жалбоподателят атакува това определение като неправилно и явно
несправедливо в отделни негови части- касателно прилагането на
разпоредбата на чл.24 НК и увеличаване на определеното общо наказание за
престъпленията от групата с шест месеца. Видно от съдържанието на жалбата
оплакванията за нарушение на закона и за явна несправедливост се свеждат до
оплакване за прекомерност на завишения размер на наказанието. Аргументира
тази своя позиция с релевантна съдебна практика на ВКС по аналогични
случаи.
В съответствие с изложеното МОЛИ въззивния съд да отмени
определението в обжалваната му част, като отмени изцяло приложението на
чл.24 НК. Алтернативно- да бъде намалено допълнителното наказание, с
което се увеличава общото с 3 месеца, а не- с шест, както е определил РС С..
В съдебно заседание пред въззивната инстанция осъденото лице и
защитникът му поддържат оплакването си за явна несправедливост, както и за
неправилно приложение на материалния закон при прилагането на
разпоредбата на чл.24 НК, което не е задължително за съда, осъществил
групирането. Поддържат доводите, наведени в жалбата.
Осъдения подсъдим Е. И. в последната си дума моли да бъде намалено
по размер, наказанието лишаване от свобода присъединено към общото
наказание на осн.чл.24 НК.
Становището на представителя на СОП е да се потвърди изцяло
обжалваното определение като законосъобразно и правилно, както и
справедливо.
Въззивният съд, като разгледа жалбата на заявените основания, като
осъществи самостоятелен цялостен служебен контрол по отношение на
2
обжалваното определение по реда на чл.314, ал.1 НПК, в съответствие с
приложимия закон, прие за установено следното:
Действително, както се твърди в жалбата, приложението на чл.24 НК в
производството по групиране на наказания лишаване от свобода, наложени по
отделни осъждания, или с отделни присъди е субсидиарно- в зависимост от
преценката на съда. Нормата няма императивен характер.
Но вярно е също така, че нормата на чл.24 НК, даваща възможност да се
увеличи лимитативно, определеното общо наказание при групиране е израз на
справедливостта в наказателното право, при прилагане на законовия принцип
на поглъщане от най- тежкото по размер наказание на по- леките при деяния,
осъществени в съвкупност.
В този контекст, необходимостта от приложението на чл.24 НК се
намира в отношение на права пропорционалност на броя на осъжданията /с
една или с отделни присъди / и- на обратна пропорционалност спрямо
разликата между размера на наказанието лишаване от свобода, определено и
наложено по най-тежкото осъждане и по-леките осъждания – с по-малки по
размер наказание. Справедливостта при осъществяване от групиране,
преследвана като цел от законодателя се състои в това –при две и най- вече
при повече от две осъждания, наложеното най- тежко наказание да не погълне
изцяло други две или повече равностойни или близки по размер наказания и
по този начин да се постигне ефекта на липса на наказуемост за останалите
престъпления, за които са налице влезли в законна сила присъди, с други
думи- да не бъдат елиминирани останалите осъждания.
Ето защо, законосъобразния подход налага, а не изключва приложението
на чл. 24 НК, когато се касае до множество осъждания /повече от две/, особено
когато са наложени еднакви или близки по размер наказания.
В този смисъл преценката на РС С., за необходимостта от приложението
на чл.24 НК е осъществена изцяло в съответствие с материалния закон.
По второто оплакване- за явна несправедливост, като е определено
допълнително наказание в размер на лишаване от свобода за срок от шест
месеца.
Въззивният съд, взе под внимание, че се касае за повече от две
осъждания- с три отделни присъди, по които- едно осъждане за- лишаване от
3
свобода за срок от 11 месеца, второ- лишаване от свобода – за срок от две
години и последното- лишаване от свобода за срок от една година и четири
месеца.
Въз основа на тези изходни данни, се налага заключението, че
наложеното общо наказание – най-тежкото – по НОХД № 297/2024г. на РС М.
поглъща и елиминира наказания по другите осъждания, които не се
различават съществено по-размер – варират в рамките на 5-8 месеца, спрямо
следващото по тежест, няма наказание под или в размер на 6 месеца лишаване
от свобода -в ниския спектър спрямо минималния размер определен от общата
част на закона, както и - не на последно по значимост място, че всички
осъждания са за престъпления, осъществени при опасен рецидив.
В контекста на преследваната от законодателя, спрямо целите както на
генералната, така и на специалната превенция ефикасност на наложеното
наказание- да бъде подходящо подбрано както по вид, така и по размер за да се
упражни максимално въздействие на осъденото лице.
Принципът на поглъщане на наказанията при последващи осъждания, от
най- тежкото по размер наказание, поощрява, а не възпира осъдения, в срока
на влизане в сила на първата присъда да извършва многобройни други
подобни деяния инкриминирани по НК, със съзнанието и увереността, че
каквато и по обем и сложност престъпна активност да осъществи, ще търпи
наказание само по най- тежкото осъждане – само за едно от престъпленията.
В този контекст разпоредбата на чл.24 НК, представляваща своеобразен
коректив на чл.23 и чл.25 НК, упражнява и своето възпиращо действие спрямо
подсъдимия и останалите лица, особено когато не се прилага формално- със
символично по своя размер завишение на общото наказание.
Обобщената преценка на тези обстоятелства, вън от всякакво съмнение
налага извода, че е определено и наложено за изтърпяване от осъденото лице
И. по реда на чл.24 НК законосъобразно наказание в справедлив размер –
съответстващо в пълна мяра на броя и тежестта на осъжданията на това лице-
лишаване от свобода за срок от шест месеца, поради което обжалваното
определение следва да бъде потвърдено.
Цялостния служебен контрол на определението в останалите му части –
касателно приспадания и първоначален режим на изтърпяване, не обосновава
процесуална необходимост от неговото отменяване или изменяване. Същото е
4
законосъобразно и правилно.
Предвид изложеното и на осн.чл. 306, ал.3, вр.чл.304, т.6, вр.чл.338
НПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение постановено по реда на чл.306, ал.1 т.1
НПК на 05.02.2025г. по ЧНД № 150/2004г. по описа на РС С..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5