Решение по дело №12011/2016 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 21.07.2023 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри с-в, в публично заседание на единадесети ноември, две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

                                                                 Съдия: Евгени Г.и секретар Юлиана Шулева разгледа гр. д. 12 011/2016 г., докладвано от съдия Георгиев, и, за да го постанови решение, взе предвид следното:

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.            На ищеца

 

[1] В искова молба от 03.10.2016 г., становище от 29.09.2017 г. и уточнения на исковата молба от 21.09.2018 г. и 17.10.2018 г. Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (Комисията) е заявила, че на 17.12.2012 г. Специализираната прокуратура е уведомила Комисията, че ответникът М.П. е бил привлечен като обвиняем на 11.12.2012 г. за участие в организирана престъпна група, създадена с користна цел и с цел да извършва престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 2 и т. 3, връзка с чл. 1, пр. 2 от НК. Това е било престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, връзка с чл. 1, пр. 2 от НК.

 

[2] Въз основа на уведомлението, на 30.03.2016 г. Комисията е решила да бъде образувано производство за отнемане в полза на държавата на имущество, незаконно придобито от М.П.. Проверката е започнала на 10.01.2013 г. Затова нейният период е бил от 10.01.2003 г. до 10.01.2013 г.

 

[3] В хода на проверката Комисията е установила, че М.П. и съпругата му ответницата Н.Н.-П. не са разполагали със законни средства за придобиване на имущество. Това имущество е включвало:

 

[4] 1.1. Имущество, собственост на М.П. и Н.Н.-П.

1.1.1. Гараж 1 заедно с 0,345 кв. метра от общите части на сградата и 1.32% ид. части от правото на строеж върху поземления имот, в който е построен гаража. Гаражът се намира в гр. София, Столична община, район „Витоша“, ул. „**********, на приземния етаж на жилищна сграда с гаражи на етап груб строеж. Гаражът е с идентификатор 68134.1937.736.1.101 и площ от 20.39 кв. м. Сградата е в поземлен имот с идентификатор 68134.1937.736, с номер от предходен план УПИ I-736 от квартал 225 по плана на гр. София, местност „Гърдова глава“;

1.1.2. 10/12 идеални части от поземлен имот с площ от 778,00 кв. метра и 10/12 идеални части от построената в него временна постройка с площ 35,00 кв. метра, на един етаж. Имотът се намира в землището на с. Елешница, общ. Елин Пелин и съставлява имот с планоснимачен № 12.

1.1.3. 20 620,00 лева, представляваща разликата между пазарната стойност на апартамент 11, закупен от ищците на 05.12.2011 г.  (177 086,39 лева), и полученият заем от ищците от „ОББ“ АД (156 466,40 лева)

1.1.4. 29 900 лева, пазарната стойност при продажбата на лек автомобил „Опел Инсигния”, с рег.№ **********, рама W0LGT67F*********, двигател A28NETHN041614, дата на първа регистрация 25.09.2008 г.;

 

[5] 1.2. Имущество, собственост на М.П.

1.2.1. 100 000,00 лева, представляващи отпуснат заем от М.П. на „П и М ГРУП БГ“ ООД, ЕИК**********;

1.2.2. 300,00 лева, представляващи начислена лихва по сметка **********03 в „УниКредит Булбанк“ АД,  с титуляр М.К.П.;

1.2.3. 40 000,00 лева, преобразувана от сметки ******************************и внесена на каса по сметка **********в „ОББ“ АД, с титуляр М.К.П..

1.2.4. 15 150,00 лева, получени от трети лица по сметка **********в „ОББ“ АД с титуляр М.К.П.;

1.2.5. 149 633,78 лева, внесени на каса от проверяваното лице по сметка **********в „ОББ“ АД, с титуляр М.К.П..

1.2.6. 11 884,79 лева, представляващи начислени лихви по сметка **********в „ОББ“ АД, с титуляр М.К.П.;

1.2.7. 8 115,36 лева, преобразувани от сметка ****************и внесена на каса по сметка **********в ОББ АД, с титуляр М.К.П.;

1.2.8. 1 631,64 лева, изтеглени в брой от кредитната карта по картова сметка ***********в лева в „Райфайзенбанк България“ ЕАД, с титуляр М.К.П.;

1.2.9. 900,00 лева от продажбата на девет дяла по 100,00 лева всеки от капитала на „А.С.” ООД

 

[6] 1.3. Имущество, собственост на Н.Н.-П.

1.3.1. 1 248,23 лeвa, изтеглени в брой от револвираща кредитната карта обслужвана по разплащателна сметка в лeвa № **************в “П.И.Б.” АД, с титуляр Н.Г.Н.-П.;

1.3.2. 1 422,84 лeвa, получени от трето лице по разплащателна сметка ***********в щатски долара в “П.И.Б.” АД, с титуляр Н.Г.Н.-П.;

1.3.3. 2 106,77 лева, представляващи изтеглена на каса сума в едно с начислените лихви по сметка ***********в „П.И.Б.“ АД, с титуляр Н.Г.Н.-П.;

1.3.4. 100,00 лева, представляващи начислена лихва по сметка ****************в „П.И.Б.“ АД с титуляр Н.Г.Н.-П.;

1.3.5. 146,25 лева, представляващи начислена лихва по сметка ****************в „П.И.Б.“ АД, с титуляр Н.Г.Н.-П.;

1.3.6. 172,60 лева, представляващи начислена лихва по сметка ***************в „П.И.Б.“ АД с титуляр Н.Г.Н.- П.;

1.3.7. 144,94 лева, представляващи начислена лихва по сметка *** *****************в „П.И.Б.“ АД, с титуляр Н.Г.Н.-П.;

1.3.8. 140,17 лева, представляващи  начислена лихва по сметка *** *****************в „П.И.Б.“ АД с титуляр Н.Г.Н. – П.;

1.3.9. 462,34 лева, представляващи начислена лихва по сметка ********************в „П.И.Б.“ АД, с титуляр Н.Г.Н.-П.;

1.3.10. 5 640 лева, получени от трети лица по сметка **************48 в „П.И.Б.“ АД, с титуляр Н.Г.Н.-П.;

1.3.11. 742,00 лева, внесени на каса по сметка **************48 в „П.И.Б.“ АД, с титуляр Н.Г.Н.-П.;

1.3.12. 880,00 лева, получени по сметка ***********в „П.И.Б.“ АД, с титуляр Н.Г.Н.-П.;

1.3.13. 2 523,37 лева, преобразувани от сметка ***********по сметка ***********в „П.И.Б.“ АД, с титуляр Н.Г.Н.-П.;

1.3.14. 642,94 лева, представляващи разликата между преобразуваната сума в размер на 6 827,40 лева и изтеглената в размер на 7 470,34 лева от сметка ***********в „Търговска банка Д“ АД, с титуляр Н.Г.Н.-П.;

1.3.15. 7 586,00 лева, преобразувани от сметка ***********и довнесени на каса в сметка № *********** в „Търговска банка Д“ АД, с титуляр Н.Г.Н.-П.;

1.3.16. 13 363,48 лева, преобразувани от сметка *************** и довнесена на каса, в едно с начислените лихви в сметка ****************в Банка “Пиреос България” АД, с титуляр Н.Г.Н.-П.;

1.3.17. 2 272,55 лева, внесени на каса в сметка *******************00 в Банка “Пиреос България” АД, с титуляр Н.Г.Н.-П.;

1.3.18. 65,00 лева, начислени лихви по сметка*******в Банка „ДСК“ ЕАД, с титуляр Н.Г.Н.-П.;

1.3.19. 39,00 лева, начислени лихви по сметка*******в Банка „ДСК“ ЕАД, с титуляр Н.Г.Н.-П.;

1.3.20. 78,43 лева, начислени лихви, по сметка*******в Банка „ДСК“ ЕАД с титуляр Н.Г.Н.-П.;

1.3.21. 500,00 лева, непреобразувани по други сметки по сметка*******в Банка „ДСК“ ЕАД, с титуляр Н.Г.Н.-П.;

1.3.22. 6 036,12 лева, представляващи преобразувана сума, ведно с лихвите по сметка*******в „Банка ДСК“ ЕАД, с титуляр Н.Г.Н.-П..

 

[7] След като ответниците не са разполагали със законни средства за придобиване на това имущество, то подлежи на отнемане в полза на държавата. Затова Комисията моли съда да постанови решение, с което да отнеме имуществото в полза на държавата (исковата молба, л. т. I, л. 2-37; становището, т. II, л. 770-774; уточненията, т. I, л. 833-836 и л. 856-859).

 

2. По писмения отговор на ответника

 

[7] Ответниците оспорват предявения иск. Те заявяват, че имуществото, заявено от Комисията като незаконно придобито, не е такова.

 

[8] Ответниците твърдят, че Комисията не е изчислила правилно размера на разходите, необходими за издръжката на семейството им. Също така те оспорват стойностите на следните недвижими имоти към момента на покупката им, определени от Комисията, като твърдят, че са завишени:

-                 гаража по т. 1.1.1. -  той е бил на груб строеж;

-                 апартамента по т. 1.1.3, понеже е бил на груб строеж, и имота по т. 1.1.2.

 

[9] Те също заявяват, че са разполагали със законни средства за:

-                 придобиването на девет дяла от капитала на “А. С.” ООД по т. 1.2.9;

-                 придобиването на гаража по т. 1.1.1;

-                 придобиването на имота по т. 1.1.2.;

-                 придобиването на автомобила по т. 1.1.4.;

-                 предоставянето на заема по т. 1.2.1.;

-                 погасяването на вноските по овърдрафта по т. 1.3.1;

-                 1 422,84 лева по т. 1.3.2., получени от ответничката;

-                 апартамента по т. 1.1.3 - ответниците са заплатили 70 000,00 евро за него, но не и остатъклът от 10 000,00 евро от договорената цена, тъй като продавачът не го е довършил

-                 15 150,00 лева по т. 1.2.4., които са били получени от върнат заем, предоставен през 2009 г. от М.П. на трети лица.

 

[10] Те твърдят, че са получили, като дарение следните суми:

а) ответницата

-                 1 500,00 щ. д. на 27.01.2004 г. от сестра си , като дарение за сватбата на ответниците;

-                 980,00 щ. д. на 29.03.2010 г. от сестра си, които са били за погребението и надгробната плоча на майка им;

-                 4 000,00 щ. д. дарение от сестра ѝ, направено на 15.04.2009 г.;

-                 20 000,00 лева от бащата на ответницата, получени на 10.02.2004 г. като подарък за сватбата ѝ;

б) ответника - 19 000,00 лева на 04.05.2002 г. от родителите си от продажбата на апартамент.

в) ответниците заедно - 19 950,00 лева ответниците са получили от присъстващите на сватбата им, която е била на 01.02.2004 г. Към момента, когато ответницата се е омъжила за ответника, тя твърди, че е имала спестени 35 000,00 лева, които не са били по сметка в банка.

 

[11] Ответниците заявяват, че са от законен източник:

-                 2 106,77 лева, изтеглени на каса – т. 1.3.3;

-                 всички лихви по суми по банкови сметки, защото главниците са имали законен източник;

-                 всички суми, внесени от ответниците и трети лица. Те също заявяват, че не всички техни приходи и разходи са били взети предвид при извършването на проверката.

 

[12] Ответниците твърдят, че:

- М.П. е получил от майка си 20 000,00 лева на 16.06.2010 г., които той е използвал за предоставянето на заема от 100 000,00 лева по т. 1.2.1.;

- те са заплатили 12 500,00 лева за покупката на автомобила „Опел Инсигния“ по т. 1.1.4., понеже преди това са били заплатили за него 22 975,22 лева лизингови вноски;

- М.П. е получил доходи, които не са били отчетени, а именно: 60 263,47 лева през 2010 г.; 12 939,20 лева през 2012 г.

 

[13] Ответниците заявяват, че доходите им само от трудова дейност през процесния период са били 360 000,00 лева. Те са имали и заем за 136 000,00 лева. Така средствата им са били почти 500 000,00 лева, като са имали и още 101 000,00 лева доходи от лихви, дарения и наеми. Също така те твърдят, че Комисията е завишила разходите им за издръжка на семейството, като не е отчела, че бракът им е от 01.02.2004 г. и, че второто им дете е било родено извън процесния период. Така тя е намалила разполагаемия им доход.

 

[14] Ответниците заявяват, че Комисията не ги е уведомила редовно за резултатите от извършената проверка, като е изпращала съобщения до тях на адреси, на които те не са живеели. Така Комисията ги е лишила от възможността да изразят становища по проверката и да представят доказателства (писмения отговор, т. II, л. 681-687; уточненията, т. II, л. 862-868 и л. 883).

 

II. ПО ПРОЦЕДУРАТА

 

[15] Преди да опише обстоятелствата, които установява, съдът следва да приеме за кого е тежестта на доказване, че е налице незаконно придобито имущество. Съдът приема, че тежестта на доказване за това обстоятелство е за Комисията. За да обоснове това, съдът ще разгледа:

- нормите на самия закон;

- историческото развитие на нормите за отнемане на незаконно имущество, свързани с тежестта на доказване на незаконността на имуществото;

- сравнително-правна уредба.

 

1. Нормите на самия закон

 

[16] Няколко са нормите на действащия Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (действащия Закон за отнемане на имущество), които са относими към разпределението на тежестта на доказване относно незаконността на имуществото. Това са:

- чл. 1, ал. 1, т. 2 - „[с] този закон се уреждат: …условията и редът за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество…“;

- чл. 5, ал. 1 – „[з]а имущество по чл. 1, т. 2 се смята имуществото, за придобиването на което не е установен законен източник“;

- чл. 107, ал. 1-2 – „(1) [к]омисията образува производство за отнемане на незаконно придобито имущество, когато може да се направи обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито. (2) Обосновано предположение е налице, когато след проверка се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице;

- чл. 156, ал. 4, т. 5 - „[в] производството пред съда Комисията представя доказателства за…други обстоятелства, които имат значение за изясняване произхода на имуществото и начина на придобиването му“.

 

[17] Основно правило при доказването в гражданския процес е, че тежестта на доказване се носи от този, който твърди положителен факт, изгоден за него (Стамболиев, Огнян. Доказването в гражданския процес. Стр. 55 (Сиела 2010); чл. 154, ал. 1 от ГПК). В материалното ни гражданско право е установено, че, за да се ангажира гражданската отговорност на правен субект, винаги е необходимо той да е имал противоправно поведение, т. е. да е нарушил това, което е разпоредено в правна норма (Конов, Траян. Основание на гражданската отговорност. Второ издание. Стр. 56 (Регули 2002).

 

[18] Обстоятелството, че едно имущество е незаконно придобито не е отрицателен факт. Това е така, защото незаконно е това имущество, което не е придобито:

- от законен източник (чл. 5, ал. 1, връзка с чл. 1, ал. 1, т. 2 от Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество);

- чрез „законните източници за забогатяване“ (решение на Конституционния съд 13/13.10.2012 г. по к. д. № 6/2012 г.). Следователно незаконно имущество е придобитото от незаконна дейност[1]. Незаконната дейност е тази, която е извършена в нарушение на закона, т. е. чрез осъществено противоправно поведение.

 

[19] Противоправното поведение обаче, е положителен факт. Като такъв той подлежи на доказване от този, за когото е изгоден. При иск за отнемане на незаконно придобито имущество този положителен факт на противоправно поведение на ответника е изгоден за Комисията. Затова тя следва да го установи.

 

[20] Не предвижда нещо различно нито една от нормите на действащия Закон за отнемане на имущество, описани по-горе и свързани с тежестта на доказване. Единствено в нормата на чл. 107, ал. 1-2 законодателят е приел, че е налице обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито, когато след проверка се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице. Обоснованото предположение обаче, е достатъчно за образуване на проверка от Комисията на проверяваното лице. Никъде в действащия Закон за отнемане на имущество не е предвидено, че доказването на обосновано предположение в съдебното производство (т. е. наличието на значително несъответствие в имуществото) прехвърля тежестта на доказване на ответника, който следва да установи законността на имуществото.

 

[21] Ако законодателят е целял да уреди толкова съществено изключение от правилото, той щеше да го направи, като приеме изрична норма за това. Такава изрична норма законодателят не е приел. Ето защо волята му не е била да прехвърля на ответника тежестта на доказване относно законността на имуществото.

 

[22] Също толкова съществено, в чл. 156, ал. 4, т. 5 от действащия Закон за отнемане на имущество е предвидено, че: „[в] производството пред съда Комисията представя доказателства за…други обстоятелства, които имат значение за изясняване произхода на имуществото и начина на придобиването му“. Законодателят е използвал думата „представя“, а не „може да представя“. От това следва, че Комисията е длъжна да представи доказателства за изясняване на произхода на имуществото и начина на придобиването му.

 

[23] Ако за ответника е тежестта на доказване, че е придобил имуществото законно, защо законодателят ще предвижда, че Комисията следва, т. е. е длъжна, да представя доказателства за изясняване на произхода на имуществото и начина му на придобиване. Комисията би била длъжна да представя доказателства за изясняване на произхода на имуществото и начина му на придобиване само ако е за нея тежестта на доказване, че ответникът незаконно е придобил имуществото. Следователно волята на законодателя е била Комисията да установява противоправното поведение на ответника относно придобиването на имуществото, предмет на делото, за което противоправно поведение тя следва да представи и доказателства.

 

[24] Действително, в две свои решения ВКС е приел, че „[в] тежест на ответника е да докаже кой доход е законен и какъв е неговият размер“ (решения на ВКС: 191-2022-IV Г. О. по гр. д. 4 768/2019 г.[2]; 147-2019-IV Г. О. по гр. д. 1 998/2018 г.[3]). И в двете решения ВКС не е изложил конкретни мотиви за този свой извод. Касационното обжалване не е било допуснато за отговор на въпроса за тежестта на доказване на незаконността на придобитото имущество. Ето защо цитираните решения на ВКС не само не са задължителни за настоящия съд, но и приетото в тях относно тежестта на доказване на незаконността на придобитото имущество има ниска убедителна стойност за настоящия съд. Тя не е достатъчна за настоящия съд да възприеме разрешението на ВКС относно тежестта на доказване за незаконността на придобитото имущество, прието в цитираните две решения.

 

[25] Нещо повече, ако настоящият съд приеме разрешението, възприето от ВКС в цитираните решения, това би означавало съдът да тълкува закона в противоречие със закона (contra legem). Както дописването на закона от съда, така и тълкуването му contra legem, са дейности, които съдът не следва да извършва, защото не той, а Народното събрание е законодателят в страната.

 

[26] Още по-съществено, извършването им от съда крие сериозни рискове за неговата независимост. Това е така, защото Народното събрание лесно може да промени закона в съответствие с действителната му воля, особено при наличието на стабилно управляващо мнозинство, и така сериозно да накърни авторитета на съда, а по този начин и независимостта му (в същия смисъл вж. и Neuberger, David. Peter Riddle. The Power of Judges, p. 31 (Haus Curiosities 2018)).

 

2. Историческото развитие на нормите за отнемане на незаконно имущество, свързани с тежестта на доказване на незаконността на имуществото

 

2.1. Действащият Закон за отнемане на имущество

 

[27] До възприетия резултат - че тежестта на доказване на незаконността на имуществото е за Комисията – се достига и при проследяването на историческото развитие на нормите, свързани с това. Съдът се запозна със законопроекта на действащия Закон за отнемане на имущество (той е достъпен в правно-информационната програма Сиела). В него нормите на чл. 1, ал. 1, т. 2, чл. 5, ал. 1, чл. 107, ал. 1-2 и чл. 156, ал. 4, т. 5 са идентични на тези, които Народното събрание окончателно е приело в закона. Същевременно, в законопроекта са липсвали други норми, свързани с тежестта на доказване на незаконността на придобитото имущество.

 

[28] Съдът се запозна и със стенограмите от обсъжданията в Народното събрание на законопроекта на действащия Закон за отнемане на имуществото (те също са достъпни в правно-информационната програма Сиела). На заседание на Комисията по правни въпроси от 19.10.2017. г народният представител господин П.М.е предложил да се прецизират текстовете, свързани с тежестта на доказване на незаконността на имуществото[4].

 

[29] Тогавашният председател на Комисията господин П.Г.е отговорил, че тежестта на доказване не е била обърната, като това е било гаранция за правата на нашите гражданите, и българският закон не е предвиждал обърната доказателствена тежест, въпреки че закони на други страни са уреждали такава. Той се е позовал на решение 13 на Конституционния съд (КС) (най-вероятно е имал предвид решение на КС 13/13.10.2012 г. по к. д. 6/2012 г.) [5].

 

[30] На последващо заседание на Комисията по правни въпроси на 06.12.2017 г., при разглеждането на второ четене на законопроекта, госпожа Г.Г. от „Антикорупционен фонд“ е поставила въпроса, че е била налице неяснота в чл. 5, ал. 1 от кого ще се установява незаконността на имуществото, а такава не е следвало да има, след като правото на собственост се е засягало с такъв интензитет[6]. Отново господин П.Г.е отговорил, че неяснота е липсвала[7].

 

[31] Впоследствие тежестта на доказване на незаконността на имуществото не е била обсъждана. Това не е станало нито в Комисията по правни въпроси, нито в пленарна зала, нито в Указа на президента, с който е върнал закона за ново обсъждане в Народното събрание, нито в последвалите заседания на Комисията по правни въпроси и в пленарна зала (стенограмите от: заседанията на Комисията по правни въпроси от 07.12.2017 г. и 10.01.2018 г.[8]; пленарни заседания на 25.10.2017 г., 14.12.2017 г., 15.12.2017 г., 20.12.2017 г.; Указа на президента).

 

2.2. Законопроектът и Законът за отнемане на имущество от 2012 г.

 

[32] Идентични на текстовете от действащия Закон за отнемане на имуществото, свързани с тежестта на доказване на незаконния произход на имуществото, са били текстовете на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (обн. ДВ бр. 38/18.05.2012 г.) (Закона за отнемане на имущество от 2012 г.). Те са били:

- чл. 1, ал. 1 - „[с] този закон се уреждат условията и редът за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество“[9];

- чл. 1, ал. 2 – „[з]а имущество по ал. 1 се смята имуществото, за придобиването на което не е установен законен източник“[10];

- чл. 21, ал. 1 и 2 - „(1)[к]омисията образува производство по този закон, когато може да се направи обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито. (2) Обосновано предположение е налице, когато след проверка се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице“[11];

- чл. 77, ал. 4, т. 5 - “[в] производството пред съда комисията представя доказателства за… други обстоятелства, които имат значение за изясняване произхода на имуществото и начина на придобиването му“[12].

 

[33] Обсъжданията на нормите относно тежестта на доказване на незаконността на придобитото имущество при приемането на Закона за отнемане на имуществото от 2012 г. са били много сериозни.[13] Те са довели до съществени промени в първоначално внесения законопроект. Затова точно тези промени в законопроекта могат да бъдат източник за извличане на волята на законодателя при приемането на Закона за отнемане на имущество от 2012 г. Предвид липсата на такива обсъждания по отношение на тежестта на доказване при приемането на действащия Закон за отнемане на имущество, волята на законодателя при приемането на Закона за отнемане на имущество от 2012 г. несъмнено е преминала и в действащия закон.

 

[34] Вносители на законопроекта за Закона за отнемане на имущество от 2012 г. са били осем народни представители. Нормите в него, свързани с тежестта на доказване относно незаконността на придобитото имущество, са били:

- чл. 1, ал. 1-2 - „[с] този закон се уреждат условията и редът за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито със средства, за които не е установен законен източник“. (2) Имуществото по ал. 1 се установява посредством проверка на източниците и средствата на придобиването му“.

- чл. 21, ал. 1 - „[п]роизводство пред комисията се образува в предвидените в този закон случаи, в които може основателно да се предполага, че дадено имущество е придобито със средства, за които не е установен законен източник“.

- чл. 86, ал. 5, т. 6 - „[в] производството пред съда комисията представя доказателства за… други обстоятелства, които имат значение за изясняване произхода на имуществото и начина на придобиването му от проверяваното лице, от членовете на неговото семейство и от третите лица“;

- чл. 86, ал. 6 - „[в]ъз основа на доказателствата по ал. 5 комисията установява наличието на обосновано предположение, че имуществото е придобито със средства, за които не е установен законен източник“;

- чл. 86, ал. 7 - „[в] съдебното производство ответникът установява, че имуществото е придобито от законен източник с всички допустими доказателствени средства“;

- чл. 89 - „[с]ъдът постановява отнемане на имущество в полза на държавата, ако придобиването на имуществото със средства, за които не е установен законен източник е доказано с по-висока степен на вероятност от степента на доказване на противното”.

 

[35] Най-съществените норми от законопроекта на Закона за отнемане на имущество от 2012 г. относно разпределянето на тежестта на доказване в съдебното производство са били чл. 86, ал. 6 и особено чл. 86, ал. 7 и чл. 89. Според вносителите на законопроекта тежестта на доказване се е разпределяла между Комисията и ответника по следния начин: “[к]омисията следва да установи наличието на значително несъответствие в имуществото на физическото лице или на юридическото лице, а ответникът следва да установи, че имуществото е придобито от законен източник с всички допустими доказателствени средства. Доказването от страна на комисията на съответните обстоятелства трябва да превишава по степен доказването на ответната страна, за да се формира вътрешно убеждение на съда за отнемане на имуществото” (мотивите към законопроекта, които със законопроекта са достъпни в правно-информационната програма Сиела).

 

[36] Следователно желанието на вносителите на законопроекта е било да се предвиди изключение от общото правило - че тежестта на доказване на неправомерността е за този, който я твърди - и тежестта на доказване на незаконния произход на имуществото да бъде прехвърлена от Комисията върху ответника, който да доказва неговия законен произход, ако Комисията е доказала несъответствие в имуществото. Това желание на вносителите обаче, не е било подкрепено от Народното събрание. Това е било така, защото макар впоследствие чл. 86 от законопроекта да е станал чл. 77 от Закона за отнемане на имущество от 2012 г., от него са отпаднали и ал. 6, и ал. 7 на чл. 86, и чл. 89, а точно тези текстове са предвиждали при определени условия тежестта на доказване да се прехвърли от Комисията на ответника. Затова съдът приема, че законодателят не само не е приел, но е отхвърлил предложението на вносителите на законопроекта относно прехвърлянето върху ответника на тежестта на доказване, че е придобил законно имуществото, за което Комисията е била установила несъответствие[14].

 

2.3. Решение на Конституционния съд 13/13.10.2012 г. по к. д. 6/2012 г.

 

[37] Историята на Закона за отнемане на имущество от 2012 г. не свършва с приемането му. Нормата на неговия чл. 1, ал. 2 е била оспорена пред Конституционния съд, като е било поискано установяването, че тя е противоречала на чл. 1 от Допълнителен протокол № 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (Конвенцията за правата на човека)[15]. По искането Конституционният съд е постановил решение 13/13.10.2012 г. по к. д. 6/2012 г. С него съдът е приел, че чл. 1, ал. 2 от Закона за отнемане на имущество не е противоречал на чл. 1 от Допълнителен протокол № 1.

 

[38] В мотивите си към решението Конституционният съд е разсъждавал относно тежестта на доказване. Така той е приел, че „[н]яма никакво основание да се отхвърли идеята на законодателя, че посочената категория факти и обстоятелства могат да бъдат доказани в един състезателен граждански процес. Ако на тази основа се установи значително несъответствие, което не може да бъде оправдано със законните източници за забогатяване, остава логичното заключение, че произходът на забогатяването е незаконен.“ От приетото от Конституционния съд следва, че установи ли Комисията значително несъответствие, това означава, че имуществото е незаконно придобито, което прехвърля на ответника тежестта на доказване, че той е придобил имуществото законно.

 

[39] С тези мотиви Конституционният съд е изтълкувал не волята на законодателя обаче, а желанието на вносителите на законопроекта за Закона за отнемане на имущество от 2012 г. Това напълно си проличава при сравняването на мотивите на вносителите на законопроекта за Закона за отнемане на имущество от 2012 г. с мотивите на Конституционния съд (по-горе пар. 33 и пар. 36).

 

[40] Установено правило е, че изключенията от правилата се уреждат изрично (решения на ВКС: 96-2020-I Т. О. по т. д. 2 436/2018 г.; 28-2013-I Г. О. по гр. д. 677/2012 г.; 7-2012-III Г. О. по гр. д. 456/2011 г.; 292-2011-IV Г. О. по гр. д. 1 220/2010 г.). Ако в случая законодателят действително е искал да предвиди изключение от правило - че тежестта на доказване на неправомерността е за този, който я твърди - защо не го е направил изрично. Още по-съществено, защо законодателят не само не е предвидил изрично такова изключение, но не е и приел предложения текст на чл. 86, ал. 7 от законопроекта, който е предвиждал това изключение. Единственият възможен разумен отговор е, че законодателят не е искал да уреди това изключение.

 

[41] Следователно тълкуването на Конституционния съд е contra legem, т. е. съдът е приел резултат, различен от този, постановен от законодателя. Недопустимо е съдилищата да тълкуват законите contra legem (решение на ВКС 167-2017-I Т. О. по т. д. 12/2017 г.). Още по съществено, както тълкуването contra legem, така и дописването на закона е законодателна дейност, а в практиката си самият Конституционен съд многократно е приемал, че е извън компетентността му да законодателства (1. решения на КС: 8/01.09.2005 г. по к. д. 7/2005 г.; 4/21.06.1994 г. по к. д. /1994 г.; 2. определения на КС: 4/14.08.2007 г. по к. д. 9/2007 г.; 1/26.01.2006 г. по к. д. 10/2005 г.; 4/21.07.1994 г. по к. д. 5/1994 г.).

 

[42] Ето защо настоящият съд приема, че в мотивите си към решение 13/13.10.2012 г. относно тежестта на доказване за установяването на незаконността на имуществото Конституционният съд е излязъл извън компетентността си. Затова настоящият съд, а и всеки друг съд, не само не е длъжен, но и не трябва да следва в тази им част мотивите на решение на КС 13/13.10.2012 г.

 

3. Сравнително-правна уредба

 

[43] Поради ограничения ресурс, с който разполага, съдът насочи търсенето си до информация, налична в интернет относно това съществува ли в сравнително-правен аспект уредба на отнемането на незаконно придобито имущество, която предвижда ответникът да доказва законността на придобиването на имуществото. Ако съществува, дали това е предвидено с изрична норма.

 

[44] Съдът откри две основни разработки относно отнемането на незаконно придобито имущество. По-новата е: Dornbierer, Andrew. Illicit Enrichment. A Guide to Laws Targeting Unexplained Wealth (Basel Institute on Governance 2021)[16]. По-старата е: Rue, Jon Petter. Ulrich Sieber (eds.). Non-Conviction-Based Confiscation in Europe (Duncker & Humblot 2015)[17]. Ясни отговори на поставените въпроси съдът откри в първата разработка.

 

[45] В книгата си А.D.е обобщил, че в страните, изследвани от него, съществуват три модела относно разпределението на тежестта на доказване. Първият модел е държавата да носи тежестта на доказване както за несъответствието на имуществото, така и за незаконния произход на имуществото, за което държавата е установила несъответствие. Вторият модел е държавата да носи тежестта на доказване за несъответствието на имуществото, а както държавата, така и ответникът да носят тежестта на доказване, че имуществото е придобито незаконно/съответно законно. Третият модел е държавата да носи тежестта на доказване за наличието на несъответствието, а ответникът да носи тежестта на доказване за това, че е придобил законно имуществото, за което е установено несъответствие (Dornbierer, Illicit Enrichment. Стр. 93-94).

 

[46] Особено съществено и относимо към нашия случай обаче, е, че и във втория и в третия модел авторът е установил, че законодателят чрез изрична норма е възложил тежестта на доказване на ответника, че е придобил законно имуществото, за което е било установено несъответствие (пак там). Такава изрична норма нашият законодател не е предвидил. Затова съдът приема, че по действащия Закон за отнемане на имуществото, а и по този от 2012 г. тежестта на доказване на законността на имуществото не е за ответника, а за държавата.

 

[47] Ако се върнем отново към законодателната история на отнемането на незаконно придобито имущество и сравним законопроекта и Закона за отнемане на имущество от 2012 г. с трите описани модела, ясно се откроява, че желанието на вносителите е било да използват втория модел (по-горе, пар. 31-32, 42). Това желание обаче, не е било подкрепено от законодателя и той е възприел първия модел (по-горе, пар. 13, 29 и 42). В подкрепа на това е и заявеното от господин А.А.на заседанието от 04.04.2012 г. на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, чийто председател е бил[18].

 

[48] А.D.също разглежда какво доказване следва да проведе държавата и съответно ответникът. Докато доказването за държавата относно наличието на несъответствие е винаги „извън разумно съмнение“ (beyond reasonable doubt), доказването от ответника на законността на придобитото имущество е винаги „с по-голяма вероятност“ (on the balance of probabilities или preponderance of evidence). Първият стандарт на доказване е близък до нашето пълно доказване. Вторият стандарт на доказване обаче, е по-лек, но и непознат на нашия граждански процес, а е характерен за гражданските процеси на страните от англо-американския правен кръг.

 

[49] Ако съдът приеме, че тежестта на доказване на законността на имуществото е за ответника, то следвайки нашите правила за доказване, защото законодателят не е предвидил нищо различно, ответникът би следвало да докаже това пълно, т. е. напълно да убеди съда, че е придобил имуществото законно (стандарт близък до „извън разумно съмнение“). А.D.обаче, не е установил за ответника да е бил предвиден такъв тежък стандарт на доказване в нито една от страните, които е изследвал. Българският законодател не би стигнал до тази абсурдна крайност, без да предвиди съответни гаранции за защита на ответника, каквито са били предвидени в страните, прилагащи втория и третия модел (за предвидените гаранция вж. Dornbierer, Illicit Enrichment. Стр. 70-71). Затова съдът приема, че тежестта е за Комисията да докаже, че ответникът е придобил незаконно имуществото, за което Комисията е установила несъответствие[19].

 

[50] Възможно ли е пълното доказване от Комисията, че ответникът е придобил имуществото незаконно, да бъде смекчено при наличието на определени факти. Съдът приема, че по принцип това би било възможно (например, ако: източниците на законни доходи на ответника са точно определени, каквото са тези на съдии, прокурори и др.; доказаното несъответствие е изключително голямо – напр. един милиард лева). Дори за тези случаи обаче, законодателят чрез изрична норма следва да е овластил съдилищата да извършват подобна преценка. В действащия Закон за отнемане на имуществото такава норма няма.

 

[51] За законодателя са съществували, а и съществуват, и други подходи:

- да оправомощи Комисията с много сериозни разследващи функции;

- с изрично правило да предвиди по-лек стандарт на доказване за Комисията;

- с изрично правило и при определени условия, доказани от Комисията, да прехвърли на ответника тежестта на доказване за законността на притежаваното имущество, като предвиди по-лек стандарт на доказване. Законодателят е този обаче, който следва да прецени как да подходи, а не съдилищата, като отчита поне: целта, която си поставя; средствата за ефективното ѝ постигане; защитата на основните права на гражданите.

 

III. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪБРАНИ ПО ДЕЛОТО

 

[52] Не се спори, че на 17.12.2012 г. Специализираната прокуратура е уведомила Комисията, че ответникът М.П. е бил привлечен като обвиняем на 11.12.2012 г. за участие в организирана престъпна група, създадена с користна цел и с цел да извършва престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 2 и т. 3, връзка с чл. 1, пр. 2 от НК. Това е било престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, връзка с чл. 1, пр. 2 от НК.

 

[53] Не се спори, че това престъпление е било в кръга на престъпленията по чл. 22, ал. 1, т. 22 от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (отм) (Закона за отнемане на имущество от 2012 г.) Затова на 30.03.2016 г. Комисията е решила да бъде образувано производство за отнемане в полза на държавата на имущество, незаконно придобито от М.П.. Проверката е била от 10.01.2003 г. до 10.01.2013 г.

 

[54] Към края на проверявания период по сметките на проверяваните лица е имало само 9 981,49 лева. Ако при изчисляването на несъответствието, не се вземат предвид парични суми, които не са били налични към края на проверявания период, но са преминавали през сметките на ответниците, несъответствие над 150 000,00 лева не би имало (показанията на вещото лице Р.С., т. 3, л. 1 393).

 

[55] Комисията е заплатила: 189,00 лева за публикация в Държавен вестник (л. 180); 60,00 лева за депозит за свидетел (л. 963); 1 425,00 лева за вещи лица (л. 1 110-1 111, 1207, 1312). Ответниците са заплатили 700,00 лева за вещи лица (л. 1 189, 1 238, 1 325). Те са били представлявани безплатно от адвокати (л. 831-832).

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО

 

1.              По иска по чл. 153 от Закона за отнемане на имущество от 2018 г.

 

[56] Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за отнемане на имущество от 2018 г., Комисията предявява пред окръжния съд иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество. Незаконно е имуществото, за придобиването на което не е установен законен източник (чл. 5, ал. 1 от Закона за отнемане на имущество от 2018 г.). Имущество от незаконен източник е това, което е придобито вследствие на извършено правонарушение (по-горе пар. 14-50).

 

[57] За да постанови съдът отнемане на имуществото, Комисията следва да докаже:

1. че е налице значително несъответствие между имуществото и нетния доход на ответника;

2. имуществото, за което е налице значително несъответствие, е било придобито вследствие на извършено правонарушение.

 

[58] Несъответствието е значително, когато то надвишава 150 000,00 лева за целия проверяван период (т. 3 от пар. 1 от ДР на Закона за отнемане на имущество от 2018 г.; решение на ВКС 86-2020-IV Г. О. по гр. д. 3 930/2019 г.). Парични средства с неустановен законен източник, получени от проверяваното лице, които в края на проверявания период не са налични в патримониума му:

1. не представляват "имущество" по смисъла на закона;

2. не участват при определяне размера на несъответствието  (т. 1 от ТР на ОСГК на ВКС 4/18.05.2023 г. по т. д. 4/2021 г.).

 

[59] В случая съдът установи, че, ако при изчисляването на несъответствието не участват сумите, които са преминали през сметките на ответниците през проверявания период, но не са налични в края на проверката, не е налице несъответствие над 150 000,00 лева. Следователно значително несъответствие липсва. Не е налице предпоставка за уважаването на иска. Затова съдът го отхвърля.

 

[60] Дори и да е налице значително несъответствие, липсват доказателства имуществото, за което е несъответствието да е било придобито вследствие на правонарушение. Следователно то не би могло да бъде незаконно придобито. Не е налице и втората предпоставка за уважаването на иска. Затова съдът го отхвърля.

 

2.              По разноските

 

[61] М. и Н. Папазови търсят разноски. Те са направили такива за 700,00 лева и са били представлявани безплатно от адвокати.

 

[62] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля изцяло иска на Комисията. Затова съдът осъжда Комисията да заплати: на ответниците 700,00 лева разноски по делото; на адвокат П. 8 503,77 лева адвокатско възнаграждение[20]; на адвокат М. 3 006,08 лева адвокатско възнаграждение[21]. Ето защо съдът

 

Р Е Ш И:

 

[63] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 153, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество срещу М.К.П. и Н.Г.Н.-П.. Предмет на иска е имуществото, описано в параграфи четвърти, пети и шести по-горе. Параграфи четвърти, пети и шести са неразделна част от настоящия диспозитив на решението. Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество е с адрес в гр. София, бул. „****** М.К.П. и Н.Г.Н.-П. са с адрес ***.

 

[64] ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество да заплати следните суми на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК:

1.            на М.К.П. и на Н.Г.Н.-П. – 700,00 лева разноски по делото;

2.            на адвокат В.П. – 8 503,77 лева адвокатско възнаграждение;

3.            на адвокат И.М. – 3 006,08 лева адвокатско възнаграждение.

 

[65] Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

Съдия: