РЕШЕНИЕ

№ ………

гр. Варна, 23.04.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, Гражданско отделение, 8 с-в, в открито заседание, проведено на осми април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА РАЙКОВА

 

при секретаря Величка Велчева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 6510 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявен от „П.Е.В.“ ЕООД срещу Д.П.Т. осъдителен иск с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 1241,20 лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение между страните, възникнало на основание сключен Трудов договор № 126/21.04.2020 г., прекратен на основание чл. 326, ал. 1 КТ със Заповед № 1/30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.06.2020 г. до окончателното ѝ изплащане.

В исковата си молба ищецът излага, че ответникът Д.П.Т. е бил назначен на работа в дружеството с трудов договор № 126/21.04.2020 г. на длъжност „разносвач на храна по домовете“, на пълно работно време, с основно месечно трудово възнаграждение от 620 лв. и допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж – 0.6% за всяка година трудов стаж. Посочва, че срокът за предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение е уговорен на 60 дни. Поддържа, че със саморъчно написана молба от 30.04.2020 г. ответникът е поискал прекратяване на трудовия договор. От тази дата работникът преустановил явяването си на работа. Със Заповед № 1/30.04.2020 г. е прекратен трудовият договор с ответника на основание чл. 326, ал. 1 КТ. Твърди, че същият му дължи обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на брутното му трудово възнаграждение за срока на неспазеното предизвестие. Посочва, че е направил опит за доброволно уреждане на отношенията между страните, като е изпратил на ответника писмо с информация за възможните начини на плащане на процесното обезщетение. Поддържа, че работникът е получил пратката, но е отказал да разпише обратната разписка към нея. Не е извършил плащане. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен и претендира за присъждане на сторените съдебни разноски. 

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника Д.П.Т., чрез назначения му особен представител адв. Д. Г., в който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Посочва се, че причините ответникът да пожелае да прекрати взаоимоотношенията си с работодателя, видно от писмените обяснения, които ответникът саморъчно е написал в деня на подаване на предизвестието за напускане, касаят недобросъвестното поведение на работодателя, който е поставил в невъзможност работника да изпълни квотата поръчки/заявки за достигане на добро седмично възнаграждение. Излага се, че посоченото в трудовия договор месечно възнаграждение в размер на 620 лв. не отговаря на реалното, което е поставено в зависимост от определено количество поръчки на седмица, които се оказват невъзможни за изпълнение в процеса на работа. Поддържа се, че това явно сочи за некоректност на работодателя, което е довело до основателния мотив за напускане от страна на работника. Навежда се довод, че на ответника не е дадена възможност да спази предизвестието, тъй като заповедта за прекратяване на трудовия договор е изготвена на същата дата, на която е подадено то. Сочи се, че дори и да се приеме, че работникът не е спазил предизвестието си и дължи обезщетение за това, възникват две насрещни вземания: работодателят дължи на работника трудово възнаграждение и работникът дължи на работодателя обезщетение. Твърди се, че няма приложени доказателства, че дружеството работодател е изплатило или приспаднало от претендиранта в исковата молба сума възнаграждението, дължимо на ответника за изработените дни от постъпването му на работа на 21.04.2020 г. до 30.04.2020 г., деня на подаване на предизвестието. При тези съображения моли за отхвърляне на исковата претенция.

Съдът, като съобрази изложените доводи и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Районен съд – Варна, 8 състав, е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ.

Установява се по делото от представения Трудов договор № 126/21.04.2020 г., че между страните е възникнало валидно трудово правоотношение, по силата на което ответникът е бил назначен на длъжността „Разносвач на храна по домовете“, при уговорено 8-часово работно време и основно месечно трудово възнаграждение в размер на 620 лв. и допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж – 0,6% за всяка година трудов стаж на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия, в размер на 0,60 лв. Страните са се съгласили трудовият договор да бъде сключен за неопределено време, предшестващ от 6-месечен срок за изпитване в полза на работодателя. В чл. 11 на трудовия договор е уговорено, че по време на срока за изпитване срокът на предизвестието за прекратяване на трудовия договор е 60 дни от страна на служителя, а след изтичането му и за двете страни. Изрично е посочено, че при неспазено предизвестие виновната страна дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на служителя за неспазения срок на предизвестието.

Видно от приложеното Заявление от 30.04.2020 г. ответникът е заявил желанието си до работодателя да бъде освободен от работа, считано от 30.04.2020 г. Депозирал е пред работодателя и писмени обяснения на същата дата, в които посочил, че поради невъзможност за изпълнение на квотата от поръчки/заявки за достигане на добро парично възнаграждение иска да прекрати на конкретната дата трудовите правоотношения с ищеца.

Със Заповед № 1/30.04.2020 г., издадена от ищеца, на основание чл. 326, ал. 1 КТ е прекратено трудовото правоотношение с ответника, считано от 30.04.2020 г., и в заповедта е вписано, че на основание чл. 220, ал. 1 КТ същият дължи обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието. Видно от представената справка от 05.05.2020 г. до съответната териториална дирекция на НАП е изпратено уведомление за прекратяването на трудовия договор.

Ищецът е изпратил до ответника Покана с изх. № 3/07.05.2020 г. във връзка с отправеното заявление от 30.04.2020 г. за заплащането на обезщетение в размер на две брутни трудови възнаграждения, като ответникът е получил същата на 11.05.2020 г., видно от приложените по делото покана от 07.05.2020 г. и обратна разписка от 11.05.2020 г.

Приобщени към доказателствения материал по делото и неоспорени от ответника са Вътрешни правила за работна заплата в „П.Е.В.“ ЕООД и Отчетна форма за явяването/неявяването на работа за месец 04.2020 г. Видно от Вътрешните правила на ищцовото дружество индивидуалните основни месечни заплати на работещите по трудово правоотношение се договарят между тях и работодателя или упълномощено от него длъжностно лице, като размерът на основната месечна заплата при пълно работно време не може да бъде по-нисък от нормативно определения размер на осигурителния праг за всяка отделна длъжност. Изяснява се от Отчетната форма, че ответникът се е явил на работа през м. април 2020 г. в три работни дни в периода 26.04.2020 г. – 28.04.2020 г.

При така констатираните обстоятелства, съдът приема за установено от правна страна следното:

За да възникне правото на работодателя на обезщетение на основание чл. 220, ал. 1 КТ в обективната действителност следва да са проявени следните материални предпоставки (юридически факти): 1) съществуващото трудово правоотношение да е прекратено едностранно от работника с отправяне на предизвестие по реда на чл. 326, ал. 1 КТ; 2) валидно уговорен между страните 60-дневен срок на предизвестие за прекратяване на трудовия договор и 3) работникът да не се е явявал на работа в 60-дневен срок след отправяне на предизвестието, т. е. да не е спазил уговорения в трудовия договор срок на предизвестието. Първите две групи обстоятелства следва да бъдат установени от ищеца, както и дължимият размер на претендираното обезщетение. Ответникът трябва да докаже, че се е явявал на работа в 2-месечен срок от отправяне на предизвестието за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 326, ал. 1 КТ.

Според съдебната практика на ВКС, обективирана в Решение № 873 от 18.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1757/2009 г., IV г. о., предизвестието по естеството си представлява уведомление отправено от едната страна в трудовото правоотношение към другата, съдържащо решението на първата да упражни потестативното си право за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение, като то съдържа и посочване на срок - датата, от която започва да тече предизвестието, или срокът, след изтичане на който трудовият договор ще бъде прекратен. В случаите, когато по силата на закона страната може да прекрати трудово правоотношение с отправяне на предизвестие, според чл. 335, ал. 2 КТ, трудовият договор се прекратява с изтичане на срока на предизвестието, а при неспазването на срока на предизвестието - с изтичане на съответната част от срока на предизвестието. Неспазването на срока на предизвестието означава, че някоя от страните по трудовото правоотношение решава да не изчака неговото изтичане, а то да бъде прекратено преди този момент. Ако страната в трудовото правоотношение реши да се възползва от тази законова възможност, то трудовият договор се прекратява в деня на изтичане на тази част от срока на предизвестието, който страната, поискала прекратяването на договора преди изтичането на срока на предизвестието, е посочила. Следователно, меродавен е моментът на прекратяването на трудовото правоотношение, посочен от страната, която е поискала прекратяването му чрез неспазване срока на предизвестието. В случай, че предизвестие по силата на закона се дължи, но страната заяви, че не желае срокът да бъде спазен изобщо, то трудовото правоотношение се прекратява в момента на достигане на изявлението до другата страна, или в момента, който страната е определила като дата на прекратяване на трудовото правоотношение и страната дължи заплащане на обезщетение по чл. 220 КТ.

Следователно, в настоящия случай, с оглед съществуващото в чл. 11 от трудовия договор изискване за прекратяване на същия с 60-дневно предизвестие от страна на работника и депозираните от него заявление и писмени обяснения, се налага категоричният извод, че ответникът изрично е поискал да бъде прекратено трудовото му правоотношение на посочената от него дата 30.04.2020 г., т.е. решил е изобщо да не изчака изтичането на срока и е определил конкретната дата на прекратяване на трудовия договор. В този смисъл законосъобразно ищецът е издал заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 326, ал. 1 КТ именно на тази дата, като възраженията на особения представител на ответника, че на последния не е дадена възможност да спази срока на предизвестието, предвид издаването на заповедта на 30.04.2021 г., са неоснователни.

Недоказани се явяват доводите на ответната страна за некоректно отношение на работодателя, доколкото сами по себе си изложените мотиви от работника в писмените му обяснения от 30.04.2020 г., не водят безусловно до такъв извод. Видно от приетите писмени доказателства, вкл. представената длъжностна характеристика, на работника не е възложена определена квота поръчки/заявки, за да получи договореното основно трудово възнаграждение в размер на 620 лв., като неизяснено остава какъв е размерът на посоченото от него „добро парично възнаграждение“. Не са наведени твърдения, респ. не са ангажирани и доказателства от ответника за наличието на уговорки между страните относно различен начин за формиране на работната му заплата и нейния размер. В допълнение следва да се изложи, че причините, поради които работникът е взел решение да прекрати трудовото правоотношение са ирелевантни в случая, тъй като съгласно уговореното в трудовия договор при всяко положение същият се прекратява от негова страна с 60-дневно предизвестие, доколкото не е налице някое от обстоятелства по чл. 327, ал. 1 КТ, каквито твърдения не са наведени.

Не се спори между страните, че работникът не се е явявал на работа в 60-дневен срок след отправяне на предизвестието, като безспорен е и размерът на обезщетението за неспазено предизвестие от 1241,20 лв., равняващ се на двукратния размер на брутното трудово възнаграждение на ответника от 620,60 лв., видно от изявленията на особения представител на ответника в проведеното съдебно заседание на 08.04.2021 г.

При така установените обстоятелства и изложените правни доводи настоящата съдебна инстанция приема, че ответникът дължи на ищеца обезщетение по чл. 220, ал. 2 КТ, поради неспазването на уговорения в трудовия договор 60-дневен срок на предизвестието. Следователно, предявеният иск се явява основателен и следва да бъде изцяло уважен за сумата от 1241,20 лв. Следва да се изясни, че не е въведено надлежно възражение за прихващане в отговора на исковата молба от страна на особения представител на ответника, тъй като единствено е заявено принципното становище, че по делото няма приложени доказателства, че дружеството работодател е изплатило или приспаднало от претендираното обезщетение възнаграждението на работника за изработените дни от деня на постъпването му на работа до деня на предизвестието. Така формулираното изявление не представлява нито надлежно заявено възражение за прихващане, нито представлява предявен насрещен иск, доколкото липсват фактически твърдения какъв е размерът на дължимото трудово възнаграждение на работника и за какъв период, съотв. не е отправено и искане до съда за произнасяне по такова възражение за прихващане или насрещен иск.

При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените от него съдебни разноски по делото за сумата от 350 лв., представляваща сбор от заплатени държавна такса в размер на 50 лв. и депозит за назначаване на особен представител на ответника в размер на 300 лв. По делото не са представени доказателства от ищеца за заплащането на адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител, поради което съдебни разноски за такова не следва да му се присъждат.

Така мотивиран, Районен съд – Варна

 

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Д.П.Т., ЕГН **********,***, да заплати на „П.Е.В.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 1241,20 лв. (хиляда двеста четиридесет и един лева и двадесет стотинки), представляваща обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение между страните, възникнало на основание сключен Трудов договор № 126/21.04.2020 г., прекратен на основание чл. 326, ал. 1 КТ със Заповед № 1/30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.06.2020 г. до окончателното ѝ изплащане.

ОСЪЖДА Д.П.Т., ЕГН **********,***, да заплати на „П.Е.В.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 350 лв. (триста и петдесет лева), представляваща сторени съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.

 

 

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: