РЕШЕНИЕ
№
10.06.2020 г.
гр.
София,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание
на десети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
младши
съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
като разгледа
докладваното от младши съдия Спасенов въззивно частно
гражданско дело № 2122 по
описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 278 и сл. от ГПК, във връзка с чл. 437, ал. 4 от ГПК.
Образувано е по частна
жалба вх. № 118/21.01.2020 г. по описа на ЧСИ В.И., с рег. № 778 към Камарата
на ЧСИ и район на действие Софийски градски съд, подадена от името на Многопрофилна болница за активно лечение „С.К.“ – С.Г.срещу
Постановление от 02.01.2019 г. на Частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ В.И., с рег.
№ 778 към Камарата на ЧСИ и район на действие Софийски градски съд по
изпълнително дело № 20197780400145,
с което ЧСИ е изменил постановлението си за разноски, обективирано
в съобщение с изх. № 1482/12.12.2019 г. по
изпълнително дело № 20197780400145 по описа на ЧСИ В.И., с рег. № 778 към
Камарата на ЧСИ, в частта относно приетото за събиране в полза на взискателя адвокатското възнаграждение в изпълнителното
производство.
В частната жалба се
излагат оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане. Излагат се
доводи, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде намален до
минималния предвиден размер по Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения за образуване и процесуално представителство в хода на
изпълнителното дело – а именно 240,00 лева с ДДС. В тази връзка се сочи, че
изпълнителното производство не е с особена фактическа и правна сложност. Моли
се съдът да осъди „Е-.-м.“ ООД да заплати на Многопрофилна
болница за активно лечение „С.К.“ – С.Г.на основание чл. 245, ал. 3 ГПК
недължимо събрана сума в изпълнителното производство по изпълнително дело №
20197780400145, ведно със законната лихва, считано от 19.12.2019 г. до
окончателното изплащане, без да е конкретизиран размера на тази недължимо
събрана, според длъжника в изпълнителното производство, сума.
Препис от жалбата е
връчен на взискателя „Е.-м.“ ООД, от името на който, чрез
адв. Соня Велкова, в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е
депозиран отговор на жалбата, като са изложени съображения за неоснователност
на същата. Поддържа се, че намаления с обжалваното постановление на ЧСИ
адвокатски хонорар, приет за събиране в полза на взискателя
в изпълнителното производство е в минималния предвиден в Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер.
Излагат се твърдения, че процесуалния представител на взискателя
не само е депозирал молба, с която е инициирал изпълнителното производство, но
и е поискал да бъдат извършени действия по принудителното събиране на паричните
вземания по изпълнителния лист. Излагат се съображения за недопустимост на
искането, съдът да осъди „Е.-м.“ ООД да заплати на Многопрофилна
болница за активно лечение „С.К.“ – С.Г.на основание чл. 245, ал. 3 ГПК
недължимо събрана сума в изпълнителното производство по изпълнително дело №
20197780400145, ведно със законната лихва, считано от 19.12.2019 г. до
окончателното изплащане.
Постъпило е и становище
на ЧСИ В.И., в което се излагат съображения за неоснователност на жалбата. Като
доводи за това са изтъкнати, че определеното възнаграждение не е прекомерно с
оглед фактическата и правна сложност на делото и активното процесуално
поведение на взискателя. Посочва се, приетите
разноски за адвокатско възнаграждение са в минималните размери, съгласно
Наредба № 1 от 09.06.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Съдът
намира следното за установено от фактическа страна:
Изпълнителното
производство е образувано по подадена на 12.12.2019
г. от името на „Е.-м.“ ООД, чрез адвокат С.В.-П.молба за образуване на
изпълнително дело и въз основа на изпълнителен лист, издаден на 02.09.2019 г.
на основание чл. 404, т. 1 и чл. 405, ал. 1 ГПК, с което Многопрофилна
болница за активно лечение „С.К.“ – С.Г.е осъдена да заплати в полза на „Е.-м.“
ООД сумата от 22 437 лева – главница, представляваща дължима и неплатена
цена на доставени медицински консумативи за инвазивна кардиология по данъчни
фактури № № 62995/17.05.2018 г., 63079/21.05.2018 г., 63143/23.05.2018 г.;
63273/30.05.2018 г.; 63274/30.05.2018 г.; 63647/14.06.2018 г. и сумата от
530,59 лева – сбора от мораторната лихва за забава от
деня, следващ падежа за плащане на всяка една фактура до 15.10.2018 г.
включително, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението в съда – 17.10.2018 г. до окончателното изплащане. В молбата за
образуване на изпълнителното производство, депозирана от името на „Е.-м.“ ООД,
чрез адвокат С.В.-П., се моли принудителното изпълнение да бъде насочено към
вземанията на длъжника от НЗОК, респективно РЗОК, като е направено изрично
искане за налагане на запор върху вземанията на длъжника от НЗОК, респ. РЗОК.
Към молбата е приложен
договор за правна защита и съдействие, видно от който страните са уговорили
възнаграждение за процесуално представителство по изпълнителното дело в размер
на 1320 лева. В договора е посочено, че сумата е заплатена по банкова сметка ***.
По делото е представено платежно нареждане от 12.12.2019
г., по силата на което взискателят е заплатил в полза
на адвокат С.В.-П.сумата от 1320,00 лева, представляваща адвокатски хонорар по
изпълнително дело срещу МБАЛ С.К. – Свети Георги.
На 13.12.2019 г. на
длъжника е изпратено съобщение изх. № 1482/12.12.2019
г. Същото е получено на 16.12.2019 г. В съобщението е посочен размерът на претендираното и прието за събиране адвокатско
възнаграждение.
На 23.12.2019 г.
длъжникът е изпратил по пощата
възражение за прекомерност на приетото за събиране адвокатско възнаграждение, с
искане същото да бъде намалено на 200 лв. за образуване на изпълнителното дело на
основание чл. 10, т. 1 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
С Постановление от 02.01.2020
г. ЧСИ е изменил постановлението си за разноски, обективирано
в ъобщение изх. № 1482/12.12.2019
г. по изпълнително дело № 20197780400145 по описа на В.И., с рег. № 778 към
Камарата на ЧСИ, в частта относно адвокатското възнаграждение. Препис от
разпореждането е получен от длъжника на 07.01.2020 г.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
При служебна проверка
за допустимост на жалбата настоящият съдебен състав намира, че същата в частта,
с която се обжалва Постановление от 02.01.2019 г. на Частен съдебен изпълнител
/ЧСИ/ В.И., с рег. № 778 към Камарата на ЧСИ и район на действие Софийски
градски съд по изпълнително дело № 20197780400145, с което ЧСИ е изменил
постановлението си за разноски, обективирано в
съобщение с изх. № 1482/12.12.2019 г. по изпълнително
дело № 20197780400145 по описа на ЧСИ В.И., с рег. № 778 към Камарата на ЧСИ и
е намалил приетото за събиране в полза на взискателя
адвокатското възнаграждение в изпълнителното производство до сумата от 1018,64
лева с ДДС, е допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване акт от страна
по делото, която има интерес да обжалва акта, и е подадена в срока по чл. 436,
ал. 1 ГПК. С придружително писмо вх. №
21482/18.02.2020 г., съдебният изпълнител е представил молба вх. №
337/20.02.2020 г., с която се твърди, че длъжникът е оттеглил подадената частна
жалба по изпълнително дело 20197780400145, без да е посочено срещу кои действия
на съдебния изпълнител е била насочена частната жалба. В тази връзка с
разпореждане от 24.02.2020 г., съдът е указал на жалбоподателя в едноседмичен
срок от получаване на съобщението, да заяви дали оттегля жалбата си срещу
обжалваното с жалба вх. № 118/21.01.2020 г. постановление на ЧСИ В.И., рег. №
778 КЧСИ. Препис от разпореждането е връчен на жалбоподателя на 14.05.2020 г.,
като в предоставения срок, а и след това, същият не е изявил изрична воля за
оттегляне на жалбата, с която е сезиран настоящият съдебен състав и послужила
за образуване на в.ч.гр.д. № 2122/2020 по описа на СГС, ГО, IV-Д въззивен
състав. Предвид горното жалбата в посочената част е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
По отношение на
искането, обективирано в жалба вх. № 118/21.01.2020
г. постановление на ЧСИ В.И., рег. № 778 КЧСИ за осъждане на „Е.-м.“ ООД да
заплати на Многопрофилна болница за активно лечение „С.К.“
– С.Г.на основание чл. 245, ал. 3 ГПК недължимо събрана сума в изпълнителното
производство по изпълнително дело № 20197780400145, ведно със законната лихва,
считано от 19.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, настоящият
съдебен състав намира, че жалбата в тази ѝ част съдържа искане, подлежащо
на разглеждане по реда на общия исков процес, поради което разглеждането му в
производство по чл. 435 ГПК не е допустимо и жалбата в тази част следва да бъде
оставена без разглеждане.
При служебната проверка
за редовност на жалбата в допустимата ѝ част се установява, че същата
отговаря на изискванията на чл. 436, ал. 4 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1,
2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.
Съгласно чл. 437, ал. 3
от ГПК, съдът разглежда жалбата въз основа на данните в изпълнителното дело и
представените от страните доказателства. В тази връзка и след осъществената
проверка съдът намира, че оспореният акт на съдебния изпълнител е валиден и
допустим.
Съгласно чл. 435, ал.
2, т. 7 от ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. Според
установената практика на ВКС длъжникът разполага и с процесуалното право да
претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност /така решение № 393/15.05.2015 г.-гр.д. 5473/2014 г.-ВКС ІV г.о./.
Предпоставка за
уважаване на искането за присъждане на разноски в производствата по ГПК винаги
е представянето на доказателство за реално извършване на тези разноски. Такова
може да бъде разписка за плащане в брой или банков документ /така т. 1 от
Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. В случая по делото е
представен договор за адвокатско възнаграждение, видно от който е уговорено за процесуалното
представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело да се заплати
възнаграждение в размер на 1320 лева. Представено е преводно нареждане от 12.12.2019 г. като доказателство за реалното плащане на
възнаграждението.
При направено
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът следва да извърши преценка за
съответствие между размера на адвокатското възнаграждение, което е заплатено от
страната на упълномощения от нея процесуален представител, и фактическата и
правна сложност на делото, като обаче се съобрази с размерите, определени като
минимални такива за съответния вид работа в Наредба № 1 от 09.07.2004 г.,
издадена от Висшия адвокатски съвет /ВАС/, под които адвокатското
възнаграждение не може да бъде намалено. В случаите на осъществена защита по
изпълнителното производство, какъвто е настоящия, това са размерите, определени
в чл. 10 от Наредбата. В посочената разпоредба е предвидено, че за процесуално
представителство, защита и съдействие по изпълнително дело се дължи
възнаграждение за образуване на изпълнително дело в размер на 200 лв. (чл. 10,
т. 1 от Наредбата – в редакцията актуална към датата на постановяване на
обжалвания акт на съдебния изпълнител) и възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания над 1000 лева
в размер на 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2, т. 2-7
/чл. 10, т. 2 от Наредбата.
С молбата за образуване
на изпълнителното производство, с която е сезиран ЧСИ, пълномощникът на взискателя е направил искане принудителното изпълнение да
бъде насочено към вземанията на длъжника от НЗОК, респективно РЗОК, като е
направено изрично искане за налагане на запор върху вземанията на длъжника от
НЗОК, респ. РЗОК. Следователно активното процесуално поведение на процесуалния
представител на взискателя в процесното
изпълнително производство се изразява не само в подаване на молба за образуване
на изпълнителното производство, но и в посочване на конкретни изпълнителни
способи и искане за предприемане на конкретни изпълнителни действия за събиране
на сумите, присъдени на взискателя с предявения пред
съдебния изпълнител, изпълнителен лист.
Поради гореизложеното,
настоящият съдебен състав намира, че в полза на взискателя
в изпълнителното производство следва да се дължи възнаграждение, както за образуване
на изпълнително дело, така и за осъществено процесуално представителство, защита и
съдействие на взискателя по изпълнителното дело. Във
връзка с горното и като съобрази фактическата и правна сложност на
изпълнителното производство и извършените от процесуалния представител на взискателя действия в изпълнителното производство,
настоящият съдебен състав намира, че в полза на взискателя
в изпълнителното производство се дължи възнаграждение в минималния, предвиден в
Наредба № 1 от 09.06.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения размер, а именно 731,42 лева с ДДС, определен на основание чл.
10, т.1 вр. чл. 10, т. 2 вр.
чл. 7, ал. 2, т. 4 от същата наредба.
Поради всичко изложено
настоящата инстанция намира частната жалба за частично основателна, като
размерът на адвокатското възнаграждение следва да се намали до сумата от 731,42
лева с ДДС.
Мотивиран от горното,
Софийски градски съд, ГО, IV-Д въззивен състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на „Многопрофилна
болница за активно лечение „С.К.“ – С.Г.– длъжник по изпълнението,
постановление от 02.01.2020 г. на Частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ В.И., с
рег. № 778 към Камарата на ЧСИ и район на действие Софийски градски съд по изпълнително
дело № 20197780400145, с което ЧСИ е изменил постановлението си за разноски, обективирано в съобщение с изх. № 1482/12.12.2019 г. по изпълнително дело № 20197780400145 по описа
на ЧСИ В.И., с рег. № 778 към Камарата на ЧСИ и е намалил приетото за събиране
в полза на взискателя адвокатското възнаграждение в
изпълнителното производство до сумата от 1018,64 лева с ДДС, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 ГПК
разноските за дължимо на взискателя „Е.-м.“ ООД, ЕИК ******със
съдебен адрес: гр. София, ул. „******от длъжника Многопрофилна
болница за активно лечение „С.К.“ – Свети Георги, ЕИК ******със седалище и
адрес на управление: гр. Монтана, бул. „******по изпълнително дело № 20197780400145
по описа на ЧСИ В.И., с рег. № 778 към Камарата на ЧСИ, с район на действие –
СГС, адвокатско възнаграждение от 1018,64 лева на 731,42 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. № 118/21.01.2020 г. по описа на ЧСИ В.И., с рег. №
778 към Камарата на ЧСИ и район на действие Софийски градски съд, подадена от
името на Многопрофилна болница за активно лечение „С.К.“
– Свети Георги, в частта, с която се иска осъждането на „Е.-м.“ ООД да заплати
на Многопрофилна болница за активно лечение „С.К.“ – С.Г.на
основание чл. 245, ал. 3 ГПК недължимо събрана сума в изпълнителното
производство по изпълнително дело № 20197780400145, ведно със законната лихва,
считано от 19.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
РЕШЕНИЕТО в
частта, с която е оставена без разглеждане частна жалба вх. № 118/21.01.2020 г.
по описа на ЧСИ В.И., с рег. № 778 към Камарата на ЧСИ и район на действие
Софийски градски съд, подадена от името на Многопрофилна
болница за активно лечение „С.К.“ – С.Г.има характер на определение и подлежи
на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от
получаването му от страните. В останалата част решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.