Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 119
гр. Силистра, 11.12.2019 г.
Административен
съд – Силистра, в открито заседание на единадесети ноември, две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
Павлина Георгиева-Железова
с участието на секретаря Румяна Пенева ,
разгледа адм.дело № 185 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 126 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на
територията (ЗУТ).
Съдебното производство по субективно
съединените жалби е разделено, като настоящото е продължило по жалбата, касаеща
пристройка-тераса, изградена към апартамент № 1 в жилищен блок в гр. Силистра.
Образувано е по жалба на В.В.В. ***, чрез адв. Х., против Заповед №
ДК-02-СС-1/28.06.2019 г. на Началника на РДНСК - Силистра, с която е разпоредено премахване на незаконен
строеж: „пристройка, представляваща тераса, приобщена към
апартамент № *, който апартамент се намира в осеметажен блок, застроен върху
имот с идентификатор № 66425.501.8727 - общинска собственост.
В жалбата се релевират оплаквания за
незаконосъобразност поради съществени нарушение на процесуалните правила и
противоречие с материално-правни
разпоредби. Развиват се
съображения за правния статут на удостоверението за преценка търпимостта на
обекта като се обобщава, че търпимостта следва не от удостоверителния документ,
а по силата на правна норма. Моли
се за отмяна на акта и за присъждане на разноски.
Ответник-жалба Началникът на РДНСК – Силистра, чрез юрисконсулт С., оспорва
жалбата като неоснователна. Излага доводи в подкрепа на законосъобразността на
оспорения акт. Процесният строеж
не е търпим и не попада в хипотезите на § 16
и § 127 от ПРЗУТ, тъй като не е допустим и не съответства на строителните
правила и норми както по време на изграждането на пристройката през 1994 г.,
така и към момента на издаване на оспорената заповед. Терасата е изградена без строителни
книжа. Претендира за
отхвърляне на оспорването и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е
подадена пред надлежен съд, от лице с активна процесуална легитимация, против
акт, подлежащ на съдебен контрол по чл. 214, т. 3 от ЗУТ,
в законоустановения срок, при наличие на правен интерес от оспорването, поради
което е процесуално допустима за
разглеждане по същество.
Въз основа на събраните по
делото доказателства, съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Предмет на оспорване е заповед №
ДК-02-СС-1/28.06.2019 г. на Началника на РДНСК - Силистра, с която е разпоредено премахване на незаконен
строеж: „пристройка, представляваща
тераса, приобщена към апартамент ***, който апартамент се намира в осеметажен блок ** с адрес: гр. Силистра, ***, застроен върху имот с идентификатор
№ 66425.501.8727 - общинска собственост.
Административното производство е
стартирано с Констативен акт № СС-456-5 от 19.12.2018 г., който удостоверява следните факти: върху поземлен имот (ПИ) № 66425.501.8727 - собственост
на община Силистра, е изградена пристройка, представляваща тераса с размери: 2,00/3,60 м. със стоманобетонови
колони, стоманобетонова
плоча на кота цокъл/1-ви етаж, приобщена
към апартамента на жалбоподателя. Строителството
е извършено през 1994 г. (декларации
на жалбоподателя от 18.12.2018 г.) от праводателя на жалбоподателя И. Д., съгласно декларация на В.В. от
17.10.2018 г. Терасата
съставлява обект – III
категория съгласно строителните правила и норми. Същата е изградена без строителни книжа - одобрени
инвестиционни проекти и разрешение за строеж в нарушение на чл. 137, ал. 3
и чл. 148, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) (л. 20).
На 30.01.2019 г. и съответно на
26.03.2019 г. с препоръчана поща актът е съобщен на жалбоподателя и възражения
срещу него не са постъпили.
С оспорената Заповед № ДК-02-СС-1 / 28.06.2019
г. на Началника на РДНСК -
Силистра, пресъздаваща
фактическите и правни обстоятелства, вписани в Констативния акт, е разпоредено
премахване на описания строеж като незаконен.
По делото не се спори, че за
извършените строително-ремонтни работи по изграждането на терасата няма
издадени строителни книжа – одобрен инвестиционен проект и разрешение за
строеж.
От заключението по
назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният обект е
част от обща пристройка - изпълнена върху водоплътния тротоар покрай блока
(публична общинска собственост), непосредствено залепена за южната му фасада. В
десния си край пристройката е на два етажа, като вторият етаж заема фронт от
3,6м с дълбочина 2м и височина 2,4м. Застроената площ на пристройката е 7,2 кв.м, която
е приобщена към площта на ап.1 - собстевност на
жалбоподателя. Жилищната сграда представлява осеметажен панелен блок.
Приобщената към ап.1 на първия етаж площ от пристройката има смесена
конструкция. В дясната си част е подпряна на стоманобетонова колона, а
в лявата – на метална тръба, заварена върху база. Върху тях е тънката
стоманобетонова плоча, която е видимо провиснала откъм металната подпора. Чрез
процесния строеж се засяга и променя конструкцията на осеметажния блок като
част от фасадата е пропукана,видно на приложените снимки.
Процесната пристройка
е разположена върху чужд терен -
водоплътен тротоар, който е публична общинска собственост.
При така установената фактическа
обстановка, съдът извежда следните правни изводи:
Процесната заповед е издадена в
предвидената от закона форма от материално и териториално компетентен орган –
оправомощения с приложената по делото заповед № РД-13-171 от 13.06.2019 г. /л. 60/ -
началник на Регионална дирекция „НСК” - Силистра.
Спазени са административно-производствените
правила. Правото на участие на жалбоподателя в административното производство е
било обезпечено. Извършването на незаконен строеж без изискуемите се
инвестиционен проект и разрешение за строеж, съставлява отрицателен факт, който
прехвърля тежестта за оборването му на жалбоподателя, който се ползва от
насрещния положителен факт. След като е бил уведомен за издадения констативен
акт за незаконно строителство, жалбоподателят не е противопоставил насрещни
данни, които да оборват констатациите. Относимите по делото
факти – извършване на строеж в противоречие с изискуемите се правила по чл. 137, ал. 3
и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, са
констатирани в административната преписка и са анализирани съгласно
изискванията на чл. 34 ,чл. 35 и чл. 36 от АПК.
По
делото не се спори,че процесната тераса съставлява строеж, изпълнен през 1994 г. от несобственик върху имот,
принадлежащ на община Силистра, без строителни книжа-инвестиционен проекти и разрешение за строеж. Не
се спори, че не е подавана декларация за узаконяване на обекта.
Извършването
на процесния строеж, който няма спор, че не попада в хипотезите на чл. 151
от ЗУТ, изисква разрешителен режим. В процесния случай е извършен строеж в чужд
имот - терасата попада извън обхвата на правото на собственост
на жалбоподателя, тъй като правото на строеж (суперфицията)
не я включва в обема си. Изграденият обект се явява незаконен, тъй като липсва
изискуемото се разрешение за строеж съгласно цитираните в оспорената заповед
чл. 148 от ЗУТ и чл. 137, ал. 1, т. 3, б.“а“
от ЗУТ. И към момента на изграждането на терасата през 1994 г., към
който момент действа ЗТСУ, и към момента на извършваната проверка – 2018 г. (ЗУТ)
строежът на тераса в чужд имот без строителни книжа се явява недопустим. При
това положение амнистията по § 16, респ.§ 127 от ПРЗУТ се явява също
неприложима, тъй като посочените норми изискват незаконното строителство,
извършено без строителни книжа, да е било допустимо по цитираните по-горе
правила и норми. А строежът в чужд имот без учредено право на строеж и в
несъответствие със съответните регулационни планове, се явява недопустим. В
тази връзка административният орган е упражнил правомощието си за разпореждане
премахването на незаконния обект в съответствие с императива по чл. 225, ал. 1
от ЗУТ, което обуславя отхвърляне на оспорването.
Развитите
съображения от процесния представител на жалбоподателите за правната същност на
удостоверението за търпимост са съответни на правната доктрина, но те не
променят тезата за законосъобразност на оспорения акт, тъй като нетърпимостта
на строежа не следва от удостоверението като вид официален документ, а от
материално-правното отношение. В процесния случай, независимо дали е издадено
или не удостоверение, в административната преписка е установен фактическият
състав на правомощието по чл. 225 от ЗУТ – извършване на строеж,
който не отговаря на изискванията за допустимост, поради което същият подлежи
на премахване.
Обобщавайки
гореизложеното, съдът приема, че административният орган, при правилно
приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона, е приел, че
е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал .2, т. 2
от ЗУТ с оглед безспорно установените релевантни факти, поради което оспорената
заповед се явява законосъобразна.
Предвид изхода на делото, следва да
бъде удовлетворена претенцията на процесуалния представител на административния
орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Размерът
му следва да бъде определен в съответствие с изискванията на чл. 8 във връзка с чл. 7 ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 / 09.07.2004
г., издадена от Висшия адвокатски съвет
в размер на 150 лева.
Водим от горното и на основание чл. 172,
ал.2 от АПК и чл. 143, ал. 4 от АПК
съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.В.В. ***, чрез адв. Х. против
Заповед № ДК-02-СС-1/28.06.2019 г. на Началника на РДНСК - Силистра, с която е
разпоредено премахване на незаконен строеж: „пристройка,
представляваща тераса, приобщена към апартамент № *, намиращ в осеметажен блок,
застроен върху поземлен имот с идентификатор № 66425.501.8727 - общинска
собственост.
ОСЪЖДА В.В.В., ЕГН: **********
*** да заплати на РДНСК - Силистра сумата от 150 /сто и
петдесет/ лева представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в
14-дневен срок от получаването му пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: