Определение по дело №1233/2022 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 409
Дата: 1 юли 2022 г.
Съдия: Валери Цветанов Цветанов
Дело: 20224430201233
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 30 юни 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 409
гр. Плевен, 01.07.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Валери Цв. Цветанов
при участието на секретаря ПЕТЯ П. АНТОВА
в присъствието на прокурора Б. Б. Д.
като разгледа докладваното от Валери Цв. Цветанов Частно наказателно дело
№ 20224430201233 по описа за 2022 година
Постъпила е молба от адв. Л.Г., упълномощен защитник на ИЛ. СЛ.
ТР., обвиняем по досъдебно производство ЗМ №561/2021г по описа на Второ
РУ-Плевен, пр. преписка №3181/2021г. по описа на РП-Плевен за изменение
на взетата спрямо него мярка за неотклонение “Задържане под стража”.
Навежда правни доводи, че обоснованото предположение в извършването на
престъпление от обвиняемия Т. е опровергано от всички събрани по делото
доказателства. Освен това твърди, че здравословното състояние на
обвиняемия Т. задължава съда да му определи по-лека мярка за
неотклонение.
В съдебно заседание обвиняемият Т. поддържа молбата за изменение
на мярката за неотклонение в по – лека такава.
Защитникът на обвиняемия Т. – адв. Л. Г. от АК-Плевен също моли
съда да промени МН “Задържане под стража” в по – лека такава.
Представителят на РП-Плевен прокурор Б.Д. намира молбата за
неоснователна. Навежда доводи, че обоснованото предположение е
неопровергано от събраните по делото доказателства и са налице всички
предпоставки за продължаване на задържането.
Съдът като съобрази наведените от страните доводи и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
ИЛ. СЛ. ТР. е обвинен по досъдебно производство ЗМ №561/2021г по
1
описа на Второ РУ-Плевен, пр. преписка №3181/2021г. по описа на РП-
Плевен за това, че за периода от неустановен ден през месец май 2018г. до
29.05.2018г. в гр.Плевен с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и
поддържал заблуждение у П.М.П. от гр.плевен, че ще му закупи употребяван
автомобил „***“ от Федерална Република Германия и ще го докара до
Република България за сумата от 5000,00 лева, кат ос това му причинил
имотна вреда в размер на 2300,00 евро в резултат на направени от П. парични
преводи посредством услугите на „***“, както следва:
На 25.05.2018г. от офис на ЕТ „***“ в
гр.Плевен превел сумата от 800,00 евро до Германия с получател ИЛ. СЛ. ТР..
На 28.05.2018г. от офис на „***“ ЕООД в гр.Плевен
превел сумата от 500,00 евро до Германия с получател ИЛ. СЛ. ТР..
На 29.05.2018г. от офис на „***“ ЕООД в гр.Плевен
превел сумата от 1000,00 евро до Германия с получател ИЛ. СЛ. ТР..
Престъпление по чл.209, ал.1 от НК, за което се предвижда наказание
„лишаване от свобода“ от една до шест години.
С определение №88/16.02.2022г. постановено по ЧНД №276/2022г. на
РС-Плевен на основание чл.64 от НПК е взел спрямо обвиняемия ИЛ. СЛ. ТР.
мярка за неотклонение “Парична гаранция”.
С определение №120/22.02.2022г., постановено по ВЧНД №159/2022г.
Плевенски окръжен съд е отменил определение №88/16.02.2022г. на
постановено по ЧНД №276/2022г. на РС-Плевен и на основание чл.64 от НПК
е взел спрямо обвиняемия ИЛ. СЛ. ТР. мярка за неотклонение “Задържане
под стража”. Това определение е влязло в законна сила на датата на неговото
постановяване, а именно на 22.02.2022г.
Предмет на преценка и обсъждане в това производство са всички
обстоятелства, които са свързани със законността на задържането, като тази
преценка следва да се отнесе не към момента на вземане на мярката, а към
момента на искането за нейното изменяне. С други думи предмет на
обсъждане в това производство са наличието или липсата на конкретни
обстоятелства, които обаче са настъпили след влизане в сила на задържането.
За престъплението, за което Т. е привлечен към наказателна отговорност
законът предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години.
2
Това престъпление представлява тежко умишлено такова по смисъла на чл.93
т.7 от НК. До настоящия момент от всички събрани по делото доказателства
може да се направи обоснованото предположение, че Т. е извършил
престъплението, за което е привлечен в качеството на обвиняем.
Законодателят не изисква по категоричен начин да се установи деянието,
дееца и неговата вина, а само наличието на обосновано предположение, че
обвиняемият е извършил престъплението. Необходима предпоставка за
продължаването на така постановената мярка за неотклонение „Задържане
под стража”, взета с определение №120/22.02.2022г., постановено по ВЧНД
№159/2022г. на ОС-Плевен спрямо обвиняемия ИЛ. СЛ. ТР., е да е налице
опасност привлеченото към наказателна отговорност лице да се укрие или да
извърши ново престъпление. Налице е и третата кумулативна предпоставка на
чл.63 ал.1 от НПК, а именно, че съществува реална опасност обвиняемият да
се укрие и да извърши друго престъпление. За наличие на реална опасност от
извършване на престъпление при изпълнение на най-тежката мярка за
неотклонение може да се изхожда от всички релевантни фактори, сред които
характера, морала, имуществото на лицето /например делото W. срещу Ш. на
ЕСПЧ/, както и със строгостта на очакваното наказание и общественото
безпокойство за определено време /делата Льотелие и Томази на ЕСПЧ/.
Многократните осъждания на обвиняемия ИЛ. СЛ. ТР. – 27 на брой, видно то
справка за съдимост рег. №3286/25.08.2021г. и условията на време, място и
обстановка при които е извършено деянието, характера на измамливите
действия и размера на причинена вреда, според съда са индиция за
съществуването на реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши
престъпление. Освен това личната опасност на обвиняемия Т. в случая е
мотивирана от механизма и начина на извършване на деянието и също не
може да се игнорира. Реална се явява опасността ако мярката за неотклонение
на обвиняемия е по-лека от „Задържане под стража”, последният отново по
престъпен начин да кумулира неправомерни парични доходи. В този смисъл
следва да се има предвид, че целите на мерките за неотклонение се свеждат
до обезпечаване на законосъобразното провеждане на наказателното
производство, както и до ограничаване възможността обвиняемият да се
укрие или да извърши престъпление. В конкретният случай са налице високи
по интензитет опасности от укриване и от извършване на престъпление от
страна на обвиняемия Т..
3
От момента на задържането на обвиняемия до момента на депозиране
на молбата за изменение на мярката за неотклонение е изтекъл период от
време, който не надвишава предвиденият максимален такъв в разпоредбата на
чл.63 ал.4 от НПК.
В хода на настоящото производство не се представиха каквито и да е
доказателства от естество да обуславят наличие на изменение на
обстоятелствата, съобразени от въззивният съд при постановяване на
определението по реда на чл.64 от НПК за вземане по отношение на
обвиняемия най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража”.
Съдът приема, че не са налице доказателства за причини, които да придават
на взетата спрямо обвиняемия Т. мярка за неотклонение „Задържане под
стража” характера на несъразмерно тежка и необоснована, както с оглед
критериите за материална и процесуална законосъобразност, така и с оглед на
критериите, установени в разпоредбата на чл.63 ал.4 от НПК относно
времетраенето на ”Задържането под стража” в съдебната фаза на процеса.
Действително по делото са представени медицински документи – етапна
епикриза на обвиняемия ИЛ. СЛ. ТР. от клиника по хирургия при УМБАЛ
„Д-р. Г.Странски” – Плевен, от които е видно, че същият е изведен като
задържано лице за лечение в отделение по *** и *** за времето от
19.04.2022г. до 21.04.2022г., но от тези документи не може да се направи
извод, че здравословното състояние на лицето е несъвместимо със
задържането му.
Същевременно съдът счита, че следва да бъде определен едномесечен
срок в рамките, на който е недопустимо ново искане от страна на обвиняемия
за промяна на мярка за неотклонение, което ще позволи своевременното
приключване на досъдебното производство от страна на органите на
предварителното разследване.
Водим от горното и на основание чл.65 ал.4 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на обвиняемия по досъдебно
производство ЗМ №561/2021г по описа на Второ РУ-Плевен, пр. преписка
№3181/2021г. по описа на РП-Плевен, ИЛ. СЛ. ТР. от гр.Кнежа, ЕГН
********** за промяна на взетата мярка за неотклонение “Задържане под
4
стража”, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ПОТВЪРЖДАВА взетата по отношение на ИЛ. СЛ. ТР. с ЕНГ
********** по досъдебно производство ЗМ №561/2021г по описа на Второ
РУ-Плевен, пр. преписка №3181/2021г. по описа на РП-Плевен мярка за
неотклонение “Задържане под стража”.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.65 ал.6 от НПК едномесечен срок от
влизане в сила на настоящото определение, в който срок е недопустимо ново
искане за изменение на мярка за неотклонение от обвиняемия ИЛ. СЛ. ТР..
Определението може да се обжалва или протестира в 3дневен срок
от днес пред ПОС.
При обжалване или протестиране насрочва делото пред ПОС за
05.07.2022г. от 14,00 часа, за която дата РП-Плевен, обвиняемия и
защитникът му, уведомени в днешното съдебно заседания.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5