№ 1389
гр. Пловдив, 03.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501423 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и следващите, вр. чл. 248, ал. 3
ГПК.
Образувано е по частна жалба на Адвокатско дружество „Г.“, код по
БУЛСТАТ: *********, подадена чрез адвокат Д.Б., против Определение №
260350 от 26.04.2022 г., постановено по гр. д. № 3869 по описа на РС –
Пловдив за 2020 г., в частта, с която е оставена без уважение молбата му за
изменение на Решение № 262626 от 13.12.2021 г., постановено по същото
дело, в частта по присъденото по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско
възнаграждение за първата инстанция.
В жалбата се излагат подробни оплаквания за неправилност на
обжалваното определение. Поддържа се, че съобразно правилото на чл. 2, ал.
5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения съдът е следвало да определи размера на присъденото
адвокатско възнаграждение върху цената на всеки от трите обективно
съединени иска. Твърди се, че размерът на дължимото адвокатско
възнаграждение възлиза на 1005,46 лв. с ДДС. Искането към въззивния съд е
за отмяна на обжалваното определение и уважаване на молбата по чл. 248
ГПК.
В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба,
подаден от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“, ЕИК: *********, чрез
пълномощника му юрисконсулт Колипатков, в който се взема становище за
нейната неоснователност и се отправя молба за оставянето ѝ без уважение.
Пловдивският окръжен съд, след като взе предвид наведените от
страните доводи и се запозна с представените по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна
1
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Производството пред първата инстанция е образувано по предявени по
реда на чл. 422 ГПК от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ против П. М.
ГЮР., ЕГН: **********, искове за признаване за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от
6129,33 лева - главница, дължима по Договор за потребителски кредит от
24.04.2012 г., договорна лихва – 465,03 лева, дължима за периода от
15.07.2012г. до 19.01.2014 г., наказателна лихва – 1253,66 лева, дължима за
периода от 15.07.2012г. до 19.01.2014 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 19.01.2014
г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 880/2014 г.
на РС – Пловдив. В хода на производството ищецът е бил представляван
безплатно от адвокат Б., преупълномощен от Адвокатско дружество „Г.“, с
което ищецът е сключил договор за правна защита и съдействие по реда на чл.
38 ЗА. С постановеното по делото Решение № 262626 от 13.12.2021 г. съдът е
признал за установено в отношенията между страните, че П. М. ГЮР. дължи
на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД сумата от 4516,27 лева –
главница по посочения по-горе договор потребителски кредит, като е
отхвърлил предявените искове за установяване на дължимостта на: сумата
над 4516,27 лв. до пълния предявен размер 6129,33 лв. – главница, сумата от
465,03 лв. – договорна лихва от 15.07.2012 г. до 19.01.2014 г., и сумата от
1253,66 лв. – наказателна лихва от 15.07.2012 г. до 19.01.2014 г. Със същото
решение ищцовото дружество е осъдено да заплати на Адвокатско дружество
„Г.“ сумата в общ размер на 625,11 лв. с вкл. ДДС, от които 257,10 лв. за
заповедното производство и 368,01 лв. за първоинстанционното
производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете - адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на П. М. ГЮР.. В срока
по чл. 248, ал. 1 ГПК Адвокатско дружество „Г.“ е подало молба за изменение
на решението в частта за разноските, като е поискано определеното за
заповедното производство адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА да бъде
присъдено в полза на пълномощника адвокат Б., с когото е бил сключен
договорът за правна защита и съдействие за тази фаза на производството,
както и да се увеличи определеното за исковото производство
възнаграждение по чл. 38 ЗА, тъй като по делото са предявени от ищеца три
установителни иска – за главница, договорна лихва и наказателна лихва. С
постановеното определение по чл. 248, ал. 1 ГПК в обжалваната му част
първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на Адвокатско
дружество „Г.“ в частта, с която се иска увеличаване на определеното за
исковото производство възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА, като е приел, че
предвид цялостното развитие на производството, вида и свързаността на
предявените искове, тяхната цена, осъществената защита, липсата на
фактическа и правна сложност и събиране на доказателства, не са налице
2
предпоставки за присъждане на възнаграждение в по-висок размер от този,
определен с крайния съдебен акт. Изложил е и доводи, че минималният
размер на адвокатското възнаграждение следва да се определи от
аритметичния сбор на всички претенции, а не съобразно материалния интерес
на всеки от исковете поотделно.
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗА съдът определя
възнаграждението на адвоката, оказал безплатна адвокатска помощ, в размер,
не по-нисък от предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. В чл. 2, ал. 5 от същата е
предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по
граждански дела, възнагражденията се определят съобразно вида и броя на
предявените искове, за всеки един от тях поотделно. В настоящия случай се
касае за три обективно кумулативно съединени иска, поради което за всеки
един от тях се дължи адвокатско възнаграждение. Така и с оглед разпоредбата
на чл. 7, ал. 2, т. 3 от цитираната наредба по иска за главница по съразмерност
съобразно отхвърлената част от иска на адвокатското дружество се следва
възнаграждение в размер на 167,50 лв. По иска за договорна лихва дължимото
възнаграждение се изчислява по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от наредбата и
възлиза на 317,76 лв. По третия иск за наказателна лихва дължимото
възнаграждение се определя по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от наредбата и възлиза
на 300 лв. Общият размер на възнаграждението възлиза на 785,26 лв.
Доколкото упълномощеното от ответника адвокатско дружество е
регистрирано като задължено лице по ЗДДС, то на последното се дължи и
сумата за този данък върху определеното адвокатско възнаграждение,
възлизаща на 157,05 лв. Така общата сума, която следва да бъде присъдена на
адвокатското дружество, е в размер на 942,31 лв. С решението си
първоинстанционният съд е присъдил само сумата от 368,01 лв., поради което
с настоящото определение следва да бъде присъден и остатъкът от 574,30 лв.
Горното налага отмяна на обжалваното определение в частта, с която е
оставена без уважение молбата на Адвокатско дружество „Г.“ за изменение на
Решение № 262626 от 13.12.2021 г., постановено по гр. д. № 3689 по описа на
РС – Пловдив за 2020 г., в частта за определеното му по реда на чл. 38, ал. 2
ЗА адвокатско възнаграждение за първата инстанция, като вместо него следва
да бъде постановено определение, с което да се присъди допълнително
сумата от 574,30 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38,
ал. 2 ЗА за производството пред първата инстанция.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 260350 от 26.04.2022 г., постановено по гр. д.
№ 3869 по описа на РС – Пловдив за 2020 г., в частта, с която е оставена без
уважение молбата Адвокатско дружество „Г.“, код по БУЛСТАТ: *********,
3
за изменение на Решение № 262626 от 13.12.2021 г., постановено по същото
дело, в частта за определеното му по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско
възнаграждение за производството пред първата инстанция, като ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение № 262626 от 13.12.2021 г., постановено по гр. д. №
3869 по описа на РС – Пловдив за 2020 г., в частта за определеното на
Адвокатско дружество „Г.“, код по БУЛСТАТ: *********, адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за производството пред първата
инстанция, като
ОСЪЖДА „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“, ЕИК: *********, да
заплати на Адвокатско дружество „Г.“, код по БУЛСТАТ: *********,
допълнително сумата от 574,30 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за производството пред първата
инстанция.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от
съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4