№ 74
гр. Пловдив, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело
№ 20215001000863 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ЗАД „О.-з.“ АД – **** ЕИК *********
против решение № 260248/29.06.2021г., постановено по търг.д. № 267/2019г.
по описа на Окръжен съд – С.З., В ЧАСТТА, с която „О.-з.“ АД – **** е
осъдено да заплати на ИВ. Г. Т. сумата 7 000 лева /допълнително над
доброволно определената и изплатена сума от 20 000 лева преди предявяване
на иска/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди –
болки и страдания, вследствие травмите при ПТП, настъпило на 11.05.2017г.,
ведно със законната лихва, считано от 16.05.2019г. до окончателното
изплащане.
По съображения, развити в жалбата моли решението в посочената
обжалвана част да бъде отменено, а по същество – претенцията отхвърлена
като неоснователна. Счита, че приносът на пострадалия за настъпване на ПТП
е значително по-висок от приетия от съда. Намира, че определеното
обезщетение не отговаря на критерия за справедливост. Поддържа, че вече
изплатената сума от 20 000 лева репарира претърпените вреди.
1
Въззиваемият ИВ. Г. Т. от гр. С.З., **** оспорва въззивната жалба.
Постъпила е въззивна жалба и от ИВ. Г. Т. от гр. С.З., ****, чрез
процесуалния му представител адв. П.П., с адрес: гр. С.З., **** против
решение № 260248/29.06.2021г., постановено по търг.д. № 267/2019г. по
описа на Окръжен съд – С.З., В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от
ИВ. Г. Т. против ЗАД „О.-з.“ АД – гр. С. иск за заплащане на обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди, претърпени в резултат на пътно-
транспортно произшествие, осъществило се на 11.05.2017год., причинено
виновно и противоправно от С.И.И., при управление на лек автомобил „А.“
М. ** с рег. № ** **** **, по отношение на който е била налице валидна
застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с ответника към деня на
събитието, които неимуществени вреди се изразяват в болки и страдания,
вследствие на телесните увреждания: контузия на мозъка и меките мозъчни
обвивки, счупване на V, VI и VII ребра в дясно, счупване на шийката на
лявата мишнична кост, счупване на глезенните израстъци на малък и голям
пищял в ляво, контузия на главата с разкъсно – контузни рани и контузия на
тялото, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение за
неимуществени вреди, считано от 16.05.2019 год. до окончателното плащане,
за разликата над 7 000 лева до пълния предявен размер от 30 000 лева.
В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на решението и
за нарушение на материалния закон. Изразени са съображения, че
присъденото обезщетение не е съобразено с критериите за справедливост като
не са съобразени изключително неблагоприятните последици от травмите,
тяхната тежест и неудобствата, които търпи ищеца, оперативните
интервенции и продължаващия възстановителен период. Твърди се, че не е
отчетен правилно приноса на пострадалия и на причинителя на ПТП за
настъпване на инцидента и вредоносните последици. Счита, че пострадалият
не е допринесъл за настъпване на ПТП. Посочва се, че определения процент
на съпричиняване от страна на пострадалия, е завишен. Моли да бъде
отменено решението в обжалваната част и да се уважи претенцията му за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в пълния и предявен
размер.
Въззиваемата страна от ЗАД „О.-з.“ АД – **** ЕИК ********* с писмен
отговор изразява становище за неоснователност на жалбата.
2
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите
на страните, намира за установено следното:
Иск с правно основание чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането.
Ищецът ИВ. Г. Т. от гр. С.З., **** твърди, че е пострадал при пътно-
транспортно произшествие, настъпило на 11.05.2017 год. в град С.З.,
причинено противоправно от С.И.И. при управление на на моторното
превозно средство –лек автомобил „А.“ М. ** с рег. № ** **** **. Твърди, че
отговорността на водача на МПС е застрахована при ответника за риска
„гражданска отговорност“. Твърди, че вследствие на ПТП е получил
травматични увреждания, изразяващи се в контузия на мозъка и меките
мозъчни обвивки, счупване на V, VI и VII ребра в дясно, счупване на шийката
на лявата мишнична кост, счупване на глезенните израстъци на малък и голям
пищял в ляво, контузия на главата с разкъсно – контузни рани и контузия на
тялото. Твърди, че вследствие на уврежданията се е наложило да бъде
настанен за болнично лечение – първоначално в клиника по неврохирургия,
впоследствие – преместен в клиника по ортопедия и травматология, където са
му направени две последователни операции. Твърди, че е бил изписан на
31..05.2017г. за продължаване на лечението при домашни условия. През
първия месец се придвижвал с инвалидна количка, след това започнал да
използва патерици за около три месеца, а понастоящем се придвижва с
помощта на бастун. Твърди, че по време на лечението и възстановяването си
не е можел да се обслужва сам, ползвал помощта на близките си за
удовлетворяването на ежедневни хигиенни и битови потребности, не можел
да диша и да спи нормално, страдал от безсъние, изпитвал отчаяние и страх,
чувствал се отпаднал и уморен.
Твърди, че се е лекувал няколко месеца, но не е напълно възстановен и
към настоящия момент – лявата му глезенна става е с променена
конфигурация и редовно е оточна, продължава да се придвижва бавно и
помощта на бастун.
Твърди, че към датата на ПТП гражданската отговорност на
причинителя на вредите е била предмет на застраховка „Гражданска
отговорност” при ответника ЗАД „О.-з.“ АД – гр. С.. Твърди, че е заявил
своите претенции пред застрахователя с писмо, получено от него на
16.05.2019г. Твърди, че ответникът му е определил размер на обезщетението
3
от 20 000 лева, което е и заплатил, но намира същото за недостатъчно за
репариране на вредите. Счита, че обезщетение от 50 000 лева би репарирало
същите.
Моли съда да осъди ответника ЗАД „О.-з.“ АД – гр. С. да му заплати
30 000 лева /допълнително над доброволно определената и изплатена сума от
20 000 лева преди предявяване на иска/ - обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени в резултат на пътно-
транспортно произшествие, осъществило се на 11.05.2017 год. причинено
виновно и противоправно от С.И.И., при управление на лек автомобил „А.“
М. ** с рег. № ** **** **, по отношение на който е била налице валидна
застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с ответника към деня на
събитието, които неимуществени вреди се изразяват в болки и страдания,
вследствие на телесните увреждания: контузия на мозъка и меките мозъчни
обвивки, счупване на V, VI и VII ребра в дясно, счупване на шийката на
лявата мишнична кост, счупване на глезенните израстъци на малък и голям
пищял в ляво, контузия на главата с разкъсно – контузни рани и контузия на
тялото, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение за
неимуществени вреди, считано от 16.05.2019 год. до окончателното плащане,
както и разноските по делото.
Първоинстанционният съд е уважил претенцията за неимуществени
вреди до размер от 7 000 лева. Предмет на въззивно обжалване е именно тази
част от първоинстанционното решение, от която недоволни са останали и
двете страни. Претенцията за имуществени вреди е уважена в размер на 458
лева и същата не е предмет на въззивните жалби.
Ответникът ЗАД „О.-з.“ АД – **** ЕИК ********* оспорва
предявените искове. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „гражданска отговорност”. Оспорва
механизма на процесното събитие. Твърди наличието на съпричиняване на
вредоносния резултат от ищеца, който не е пресякъл пътното платно по
пешеходна пътека, с което е нарушил изискването на чл.113 ал.1 от ЗДвП.
Твърди се съпричиняване и с оглед обстоятелството, че се е намирал в
състояние на алкохолно опиянение, което му е попречило да направи
адекватна преценка на обстановката и е довело до неадекватното му
поведение на пътното платно. Съпричиняване се твърди и с оглед
4
обстоятелството, че е бил с тъмни дрехи и обувки, което го е направило
трудно забележим, а ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието.
Евентуално – в случай че съдът намери претенцията за обезщетение за
основателна - счита същата за несправедливо завишена по размер и
неотговаряща за критериите за справедливост.
С допълнителната искова молба не се навеждат нови обстоятелства
Поддържа се първоначалната молба и се оспорват твърденията и
възраженията н отговора.
С допълнителния отговор се поддържа изложеното в първоначалния
такъв.
Видно от представената молба – претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение с входящ номер от 16.05.2019г. на ЗАД „О.-з.“
АД, ищецът е отправил писмена застрахователна претенция до ЗАД „О.-з.“
АД - гр. С. за заплащане на застрахователно обезщетение. Това искане е
достигнало до ответника на 16.05.2019г. С писмо от 28.05.2019г. ответникът е
уведомил ищеца, че му определя 20 000 лева застрахователно обезщетение, за
което му предлага заплащане след сключване на извънсъдебно споразумение.
С писмо от 05.06.2019г. го уведомява, че е отказано преразглеждане на
молбата му за коригиране на определения размер. Не се спори, че
определеното обезщетение от 20 000 лева е заплатено. Това се установява и
от представеното извлечение от сметка /стр.75 от делото на ОС/.
Не се оспорва и наличието на сключен застрахователен договор за
моторното превозно средство - лек автомобил „А.“ М. ** с рег. № ** **** **.
Това се установява и от представената полица „Гражданска отговорност“
/стр.61 от делото на ОС/ със срок на действие 08.04.2017г. -07.04.2018г.,
обхващащ и датата на процесното ПТП. Следователно е безспорно наличието
на застрахователно правоотношение между ответника и водача на МПС, за
който се твърди да е причинител на увреждането. С.И. като водач на лек
автомобил „А.“ М. ** с рег. № ** **** ** се явява застрахован при ответника
по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите. В периода на действие на застраховката е настъпило и
увреждането при ПТП, представляващо застрахователно събитие. Съгласно
чл.429 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
5
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие.
Съгласно чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ.
С влязло в сила решение №143 от 12.03.2019г., постановено по НОХД
№ 162/2019 г. на РС – С.З. С.И.И. е признат за виновен в това, че на
11.05.2017 г. в град С.З., по **** в посока от север на юг, при управление на
лек автомобил „А.“ М. ** с рег. № ** **** ** е нарушил правилата за
движение по пътищата – чл.20 ал.1 от ЗДвП –„Водачите са длъжни да
контролират непрекъсната пътните превозни средства, които управляват“,
чл.21 ал.1 от ЗДвП – „При избиране на скоростта на движение на водача на
пътното превозно средство е забранено да превишава следните стойности на
скоростта в km/h – за пътно превозно средство категория „В“ в населено
място – 50 km/h, а водачът е управлявал ППС със скорост 60 km/h в гр. С.З.,
чл.116 от ЗДвП – „Водачът на пътното превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците“ и по непредпазливост е
причинил многостепенна средна телесна повреда на ИВ. Г. Т., изразяваща се в
контузия на мозъка и меките мозъчни обвивки, счупване на V, VI и VII ребра
в дясно, счупване на шийката на лявата мишнична кост, счупване на
глезенните израстъци на малък и голям пищял в ляво, контузия на главата с
разкъсно – контузни рани и контузия на тялото - престъпление по чл. 343а, ал.
1, б. „а“, предл. 2-ро, вр. чл.343 ал.1, б. „б“, предл. 2-ро, вр. чл. 342, ал. 1 НК,
като на основание чл. 78а НК е освободен от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание глоба.
Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
На това основание следва да се приеме, че С.И.И. е виновен в това, че
на 11.05.2017 г. при управление на лек автомобил „А.“ М. ** с рег. № ** ****
6
** е действал противоправно, тъй като е нарушил правилата за движение. В
резултат на това поведение същият е причинил по непредпазливост
многостепенна средна телесна повреда на ищеца.
По отношение на оспорения механизъм на ПТП и приноса на
пострадалия за настъпването му е прието заключение на съдебна
автотехническа експертиза. От заключението на вещото лице инж. Т.Ц. П.а по
допусната съдебна автотехническа експертиза по повод на механизма на ПТП
се установява, че лекият автомобил се е движил по бул. „П.Е.“ по посока от
север на юг, а пешеходецът се е движил от запад на изток, пресичайки
булеварда. Скоростта на движение на автомобила е била около 60 км./ч. В
момента на удара пешеходецът е бил ориентиран с лявата си странична част
спрямо автомобила като първият контакт е реализиран със заоблената дясна
част на предната броня в областта на десния фар. След първоначалния удар
тялото на пострадалия се възкачва върху предния капак на автомобила в
дясната му част и с глава се удря в дясната част на предното стъкло, следва
„носене“ на тялото и изпадането му върху терена напред в резултат на
инерционната сила след спиране на лекия автомобил. Опасната зона за
спиране при скорост около 60 км/ч е определена на 46.80 метра, а при скорост
50 км/ч – 36.60 метра. ПТП възниква в участък, където няма обособени
пешеходни пътеки, в тъмната част на денонощието, в участък, осветен от
улично осветление. Водачът е управлявал МПС с включени къси светлини на
фаровете. Той е имал възможност да забележи пресичащия пешеходец на
разстояние 60-67 метра. Скоростта на движение на пешеходеца се определя
на 4.4 км/ч. Дори и при скорост от 60 км/ч при спокоен и бърз ход на
пешеходеца ударът е бил предотвратим, при спокойно и бързо бягане –
непредотвратим, тъй като отстоянието на автомобила до мястото на удара е
по-малко от опасната зона за спиране. Скоростта на движение на автомобила
от 60 км/ч е била над максимално допустимата от 50 км/ч в населено място.
Водачът е възприел опасността по-късно от момента, от който е имал
техническа възможност за това. И при скорост от 60 км/ч, и при скорост от 50
км/ч – той е имал техническа възможност да забележи пешеходеца и да
предприеме намаляване на скоростта, а при необходимост и спиране. От
техническа гледна точка не са съществували зрителни прегради между водача
на автомобила и пешеходеца и те са имали техническата възможност да се
възприемат взаимно. Ако пешеходецът би съобразил поведението си с
7
нормативните правила – да премине по пешеходна пътека, респ. преди да
навлезе в платното да съобрази разстоянието до приближаващите се МПС и
тяхната скорост и да забави или да спре движението си, докато се убеди, че
може да премине безопасно платното за движение. При обясненията, дадени
от вещото лице при приемане на заключението му в съдебно заседание на
25.11.2020г., е пояснено, че пешеходецът е имал по-голяма възможност да
възприеме автомобила, който се е движил с включени къси светлини на
фаровете. Пешеходецът е имал възможност да го възприеме от 100 метра, а
водачът е могъл да възприеме пешеходеца от 67 метра. Пояснено е също, че
пешеходецът пресича платното на необичайно място, тъй като от другата
страна има насрещно движение. Той дори не е бил на тротоара. Има две
пешеходни пътеки на равно разстояние от това място – на 5-100 метра на
север и на 100-150 метра на юг. Едновременно с това пешеходецът е
употребил алкохол, което води до забавени реакции и намалено периферно
зрение. Вещото лице определя ситуацията за водача на лекия автомобил като
сложна, поради това, че се е движил в тъмната част на денонощието на
включени светлини, а пешеходецът е бил с тъмни дрехи и е пресичал на
нерегламентирано място, а това е неочаквано, т.е. необходимото време за
реакция е било по-голямо.
Предвид установения механизъм на ПТП от експертизата, чието
заключение се кредитира като компетентно и обективно, то се явява
причинено в резултат на противоправното поведение и на водача на
превозното средство, и на пешеходеца. Поведението и на двамата е
допринесло в еднаква степен за настъпване на вредоносния резултат –
водачът на лекия автомобил като се е движил с по-висока от допустимата
скорост и не е реагирал незабавно на излизането на пешеходеца на пътното
платно, а пешеходецът – като е пресичал на необозначено място, не на
пешеходна пътека, каквато е налице в близост, както и поради
несъобразяване с приближаващо МПС, което е могъл да забележи от по-
голямо разстояние, предвид включените му къси светлини на фаровете.
Правилно първоинстанционният съд е определил както наличието на
съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, така и самия процент на
съпричиняването му от участниците в ПТП в размер на 50% за всеки от
двамата.
От заключението на вещото лице д-р Е.Б. по допусната съдебно –
8
медицинска експертиза се установява каква е била поставената диагноза на
пострадалия при ПТП и предприетото лечение, има ли невъзстановени
увреждания и каква е прогнозата за тях. На ищеца са били причинени телесни
увреждания: контузия на мозъка и меките мозъчни обвивки, счупване на V, VI
и VII ребра в дясно, счупване на шийката на лявата мишнична кост, счупване
на глезенните израстъци на малък и голям пищял в ляво, контузия на главата
с разкъсно – контузни рани и контузия на тялото. Тези травматични
увреждания отговарят на установения механизъм на произшествието.
Той е провел лечение – една седмица в неврохирургия и две седмици в
отделение по ортопедия и травматология, бил е опериран за лечение на
счупванията на горен и долен крайник. През 2019г. е провел рехабилитация.
Черепно мозъчната травма е възстановена, липсват и оплаквания, свързани с
горния ляв крайник и счупените ребра. Регистрирани са болезнени и
ограничени движения в левия глезен – останали са сраствания, а е възможно
и засягане на връзковия апарат. Основната функция на крайника – ходенето –
е възстановена, макар и ограничена в крайните фази. При обясненията в
съдебно заседание вещото лице посочва, че тези ограничени движения в
левия глезен вероятно ще останат. Касае се за мекотъканни увреждания на
сухожилния апарат, които няма как да бъдат възстановени.
Установява се от заключението, че ищецът е претърпял значителни
болки и страдания във връзка с черепно – мозъчната травма и травмите на
ребрата и крайниците. След оперативната интервенция е протекъл
няколкомесечен възстановителен период. Към настоящия момент са налице
оплаквания, свързани с левия глезен и ограничените движения с него, които
вероятно ще се запазят.
Показанията на разпитаните свидетели Е.Г.Т. – сестра на ищеца и К.М.
П.а – негова племенница са обсъдени подробно от окръжния съд. От тях може
да се направи извод, за това, че непосредствено след ПТП състоянието на
ищеца е било тежко. Свидетелката Т. посочва, че той е имал болки, не можел
да се обслужва сам, след изписването от болницата е бил в инвалидна
количка за месец, после три месеца с патерици, а след това – с бастун.
Свидетелката се е грижила за него около месец, после са разчитали на
грижите на друг човек. Свидетелката П.а споделя, че чичо и ходи трудно, с
бастун и се влачи крака.
9
Свидетелските показания следва да бъдат кредитирани, тъй като са
подкрепени от другите събрани по делото доказателства – медицинска
експертиза и писмени такива.
С оглед на така събраните доказателства съдът намира предявения иск
за заплащане на обезщетение за репарация на претърпените от ищеца болки и
страдания за основателни. Същият е претърпял значителни по степен болки и
страдания, особено в първите месеци след инцидента. Възстановителният
процес е продължил около три - четири месеца. Понастоящем е настъпило
възстановяване, но не напълно. Всичко това навежда на извод за
основателност на заявената претенция за обезщетение.
Като съобрази степента на причинените болки и страдания,
продължителния възстановителен период, необходимостта от чужда помощ
през част от този период, настъпилото възстановяване, но не напълно,
преживения стрес, сериозността на травмата, която е многостепенна, съдът
счита, че справедливото обезщетение, дължимо на ищеца би било 40 000
лева. При отчитане процента на съпричинявяне дължима остава сумата от
20 000 лева. Обезщетение в този размер е заплатено доброволно на ищеца от
ответника. Това обстоятелство прави иска неоснователен.
Неправилно първоинстанционният съд отчита /по принцип правилно
определения/ процент на съпричиняване само по отношение на съдебно
претендираното обезщетение. Вземането е едно. Част от него е погасена
извънсъдебно.
Ето защо решението на първоинстанционния съд в частта, с която „О.-
з.“ АД – **** е осъдено да заплати на ИВ. Г. Т. сумата 7 000 лева
/допълнително над доброволно определената и изплатена сума от 20 000 лева
преди предявяване на иска/, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие травмите при ПТП,
настъпило на 11.05.2017г., ведно със законната лихва, считано от 16.05.2019г.
до окончателното изплащане, се явява незаконосъобразно и като такова
следва да бъде отменено, а по същество предявеният иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен за посочения размер.
В останалата част, отхвърляща претенцията за разликата над 7000 лева
до 30000 лева решението като правилно следва да се потвърди.
Ответното дружество претендира разноски, за които е представило
10
списък по чл.80 от ГПК и доказателства за заплащането им. Съгласно чл. 78,
ал. 3 ГПК то има право на разноските по делото, пропорционално на
отхвърлената част от исковете. В случая жалбата на ищеца е отхвърлена
изцяло, а на ответника – уважена. На „О.-з.“ АД – **** са дължими разноски
в размер на 1220 лева, които ИВ. Г. Т. следва да бъде осъден да заплати.
Следва да се намали държавната такса, която ответникът е осъден да
заплати по исковете с оглед отхвърляне на претенцията за обезщетение за
неимуществени вреди с 388.16 лева от 418.16 лева на 30 лева.
Следва ИВ. Г. Т. да бъде осъден да заплати на ЗАД „О.-з.“ АД – гр. С.
допълнително още 420 лева – разноски по делото пред първоинстанционния
съд – съобразно отхвърлената претенция за обезщетение за неимуществени
вреди.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.271 и чл.272 от ГПК,
Пловдивският Апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260248/29.06.2021г., постановено по търг.д. №
267/2019г. по описа на Окръжен съд – С.З., В ЧАСТТА, с която „О.-з.“ АД –
**** е осъдено да заплати на ИВ. Г. Т. сумата 7 000 лева /допълнително над
доброволно определената и изплатена сума от 20 000 лева преди предявяване
на иска/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди –
болки и страдания, вследствие травмите при ПТП, настъпило на 11.05.2017г.,
ведно със законната лихва, считано от 16.05.2019г. до окончателното
изплащане и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ИВ. Г. Т. от гр. С.З., **** против „О.-з.“
АД – **** иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди – болки и страдания, вследствие травмите при ПТП, настъпило на
11.05.2017г., ведно със законната лихва, считано от 16.05.2019г. до
окончателното изплащане за разликата от 7000 лева, претендирани над
определения и изплатен доброволно от застрахователя преди завеждане на
делото размер на обезщетението от 20 000 лева, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260248/29.06.2021г., постановено по
търг.д. № 267/2019г. по описа на Окръжен съд – С.З., В ЧАСТТА, с която е
11
отхвърлен предявеният от ИВ. Г. Т. против ЗАД „О.-з.“ АД – гр. С. иск за
заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди,
претърпени в резултат на пътно-транспортно произшествие, осъществило се
на 11.05.2017год., причинено виновно и противоправно от С.И.И., при
управление на лек автомобил „А.“ М. ** с рег. № ** **** **, по отношение на
който е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност”,
сключена с ответника към деня на събитието, които неимуществени вреди се
изразяват в болки и страдания, вследствие на телесните увреждания: контузия
на мозъка и меките мозъчни обвивки, счупване на V, VI и VII ребра в дясно,
счупване на шийката на лявата мишнична кост, счупване на глезенните
израстъци на малък и голям пищял в ляво, контузия на главата с разкъсно –
контузни рани и контузия на тялото, ведно със законната лихва върху
присъденото обезщетение за неимуществени вреди, считано от 16.05.2019
год. до окончателното плащане, за разликата над 7 000 лева до пълния
предявен размер от 30 000 лева.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА ИВ. Г. Т. от гр. С.З., **** да заплати на „О.-з.“ АД – ****
сумата 1220 лева - разноски пред въззивния съд и още 420 лева - разноски по
делото пред първоинстанционния съд – съобразно отхвърлената претенция за
обезщетение за неимуществени вреди.
ОТМЕНЯ решение № 260248/29.06.2021г., постановено по търг.д. №
267/2019г. по описа на Окръжен съд – С.З. в частта, с която ЗАД „О.-з.“ АД –
гр. С. е осъдено да заплати държавна такса по сметка на бюджета на
съдебната власт над 30 лева до размер от 418.16 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от
ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12