Решение по дело №606/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 84, ал. 1 във вр. с чл. 76б, ал. 1, т. 2 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) и чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на А. И. М. - [държава], подадена чрез адв.В. Л., срещу Решение № 5Х/21.06.2024 г. на Интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците, с което не е допусната последваща молба до производство за предоставяне на международна закрила.

Подателят на жалбата счита, че оспореният акт е постановен в нарушение на материалния закон и процесуалните правила и не съответства на целта на закона. Излага подробни съображения в подкрепа на тези доводи, като твърди, че решението не се основава на действителните факти от значение за случая, като и на тяхната цялостна преценка, че не съдържа мотиви и е неясно, като липсвало задълбочено обсъждане на последиците от евентуалното връщане на жалбоподателя в държавата по произход. Отправя искане до съда за отмяна на оспорения административен акт и присъждане на разноските по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят, лично и чрез процесуалния си представител - адв. В. Л., поддържа жалбата и моли съда да я уважи по изложените в нея съображения.

Ответникът – Интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците, РПЦ – Харманли, в депозиран чрез процесуален представител писмен отговор оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена, като излага съображения за нейната неоснователност.

Административен съд - Хасково, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

От данните по административната преписка се установява, че жалбоподателят А. И. М. е потърсил закрила в Република България, депозирайки Молба вх. № 449 от 09.02.2022 г. по описа на РПЦ - Харманли, на която дата същият е регистриран като А. (собствено) И. (фамилно) М. (бащино), от мъжки пол, роден на [дата]. в [населено място], С., [държава], *** по народност, вероизповедание: ***, семейно положение - ***. Личните му данни са установени въз основа на подписана декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. С кандидата за международна закрила е проведено интервю на 16.05.2022 г. В така проведеното интервю А. И. М. е посочил, че баща му е починал и той поел грижата за семейството. Искал да живее на сигурно място, далеч от войната и да помага на семейството си. Заявил, че не е арестуван и осъждан в държавата си по произход и не е политически ангажиран. Мотивирал молбата си за закрила с общото положение на несигурност в [държава].

С Решение № 6555/15.06.2022 г. на Заместник-председателя на ДАБ при МС на А. И. М. е предоставен хуманитарен статут.

В Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет е постъпило писмо от Районна прокуратура - Бургас с вх.№ КП 3802/15/08.09.2022 г., в което е посочено, че във връзка с воденото разследване по ДП № 1966/2022 г. пр. с вх.№ 12405/2022 г. по описа на РП - Бургас срещу А. И. М. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 281, ал.2, т. 1, пр. първо, т. 4 и т. 5, вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от Наказателния кодекс, като спрямо лицето е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Въз основа на така постъпилите данни е образувано производство за отнемане на статут по реда на чл. 78 от Закона за убежището и бежанците с Докладна записка вх. № РД 11-2213 от 09.09.2022 г. до председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. В хода на производството с А. И. М. е проведена беседа с peг. № 20373 от 20.09.2022 г., в която същият е посочил, че след като получил хуманитарен статут, не е напускал България. Разказал за извършеното престъпление, свързано с незаконно превозване на бежанци. Изразил съжаление за извършеното престъпление и не изложил възражения срещу отнемането на предоставения му хуманитарен статут.

С Решение № 14912/05.10.2022 г. на Председателя на ДАБ при МС предоставеният с Решение № 6555/15.06.2022 г. на Заместник-председателя на ДАБ при МС хуманитарен статут на А. И. М. е отнет, като така постановеното решение не е обжалвано и съответно е влязло в сила.

На 10.06.2024 г. А. И. М. е подал отново молба за международна закрила, регистрирана с peг. № УП-20373 от 10.06.2024 г.

Във връзка с така подадената молба е постановено оспореното в настоящото производство Решение № 5Х от 21.06.2024 г. на Интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците К. Б., с което не е допусната последваща молба с peг. № 20373 от 10.06.2024 г. на А. И. М. до производство за предоставяне на международна закрила. В решението си административният орган е приел, че не се откриват нови факти и обстоятелства, от значение за предоставяне на статут по ЗУБ - касаещи държавата по произход на чужденеца, данни за застрашаване на неговия живот или на свободата му, на основание раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена група, или излагане на опасност от изтезание или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. В заключение е посочено, че за А. И. М. не се обуславят нови обстоятелства, които да доведат до допускане на последващата молба за закрила до производство по общия ред.

Така постановеното решение е връчено лично на жалбоподателя на 25.06.2024 г., видно от саморъчно положения подпис, удостоверяващ, че решението му е връчено, в присъствието на преводач, и е запознат със съдържанието му на разбираем за него език.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Доколкото оспореният акт е връчен надлежно на своя адресат на 25.06.2024 г., а жалбата, въз основа, на която е образувано настоящото производство, е подадена от упълномощен от жалбоподателя адвокат на 01.07.2024 г. следва да се приеме, че жалбата е процесуално допустима.

Обжалваното решение е издадено от К. Б. - младши експерт в Регистрационно-приемателен център – Харманли, определен със Заповед № РД05-286/18.04.2022 г. на Председателя на ДАБ на основание чл. 48, ал. 1, т. 10 от ЗУБ за интервюиращ орган. Актът е издаден в срока по чл. 76б, ал. 1, във вр. ал. 2 от ЗУБ. Решението е издадено в изискуемата от закона форма и съдържа реквизитите на индивидуален административен акт по АПК.

Не се установяват данни за нарушаване правата на жалбоподателя по чл. 76в, ал. 1 от ЗУБ – липсват данни той да е потърсил съдействие и помощ от страна на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците и на други правителствени или неправителствени организации (чл. 23, ал. 1 от ЗУБ); да е поискал достъп до събраната информация, въз основа на която ще бъде взето решение (чл. 29а от ЗУБ). Жалбоподателят не се ползва от временна закрила, което изключва приложението на чл. 58, ал. 7 от ЗУБ.

В случая се установява, че подадената от жалбоподателя молба за предоставяне на международна закрила peг. № УП 20373/10.06.2024 г. е последваща, по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ. Видно от определението за последваща молба по § 1, т. 6, "последваща молба" е молба за предоставяне на международна закрила в Република България, която чужденецът подава, след като има прекратена или отнета международна закрила или производството за предоставяне на международна закрила в Република България е приключило с влязло в сила решение и чужденецът не е напускал територията на Република България. Не е спорно, че с Решение № 14912/05.10.2022 г. на Председателя на ДАБ при МС предоставеният на жалбоподателя хуманитарен статут е отнет, поради което молбата е последваща и правилно е бил приета като такава. Оспорва се извода на административния орган, че чужденецът не установява наличие на нови обстоятелства от значение за личното му положение и страната по произход.

Правилото на чл. 13, ал. 2 от ЗУБ предвижда, че подадена последваща молба за международна закрила, в която чужденецът не се позовава на никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход, се преценява по реда на глава шеста, раздел III. На свой ред нормата на чл. 76а от ЗУБ постановява, че "преди да се пристъпи към разглеждането по същество на последваща молба за международна закрила, се преценява нейната допустимост, съгласно чл. 13, ал. 2", като, от своя страна, чл. 13, ал. 2 за "подадена последваща молба за международна закрила, в която чужденецът не се позовава на никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход" отново препраща към Глава шеста, раздел III. Съгласно чл. 76б, ал. 1, т. 2 от ЗУБ, в срок до 14 работни дни от подаването на последващата молба за международна закрила интервюиращият орган единствено въз основа на писмени доказателства, представени от чужденеца, без да се провежда лично интервю, взема решение, с което не допуска или допуска последващата молба до производство за предоставяне на международна закрила. Процедурните правила относно разглеждането на последващите молби са уредени в чл. 42 от Директива 2013/32/ЕС, като е предоставено на държавите-членки право да могат да уредят в националното си законодателство правила за предварителното разглеждане съгласно чл. 40. Тези правила могат да задължават съответния кандидат да посочи фактите и да изложи доказателства, които оправдават новата процедура. От посочената правна уредба следва, че за да прецени дали обстоятелствата, на които молителят се позовава в последващата си молба за международна закрила, са нови, органът следва вземе предвид обстоятелствата, на които се основават предходните молби за международна закрила, подадени от чужденеца. На второ място, органът следва да извърши преценка дали тези обстоятелства са от съществено значение за личното положение или за държавата по произход.

В случая интервюиращият орган е действал в съответствие с европейските процедурни правила.

Анализът на цитираните правни норми сочи, че в производство по чл. 76б от ЗУБ допустимостта на жалбата се преценява въз основа на представени от чужденеца писмени доказателства, без провеждане на интервю. Преценката се състои в това, дали доказателствата са нови и дали обосновават наличие на нови обстоятелства, които не са обсъждани преди това и които са от съществено значение за личното му положение. Разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от ЗУБ не въвежда изискване по отношение на представените от чужденеца доказателства, а според нея, преценката за допустимостта се свежда до преценка, дали е налице позоваване на нови обстоятелства, които да са от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход. Доказателствената сила на представените документи, относимостта и валидността им са въпрос на анализ по същество, едва в производство по общия ред, за предоставяне на международна закрила, а не в такова като настоящото, в което се изследват критериите за допустимост на последващата молба.

В тази връзка, интервюиращият орган в случая е приел, че чужденецът не сочи нови обстоятелства от значение за личното му положение и страната по произход, който извод се подкрепя и от настоящия съдебен състав. Видно от приложената по делото последваща молба, жалбоподателят, търсейки международна закрила, не се е позовал на нови данни и не е посочил нови обстоятелства. В този смисъл интервюиращият орган не е допуснал сочените в жалбата процесуални нарушения – същият е съобразил, че не се навеждат нови факти, нито се установяват нови обстоятелства, касаещи личната бежанска история на жалбоподателя или държавата му по произход.

От изложеното следва, че изводът на административния орган, че молителят не се позовава на нови обстоятелства, които да са от съществено значение за личното му положение и такива относно държавата му по произход, е правилен.

В заключение съдът намира, че правилно Интервюиращият орган при ДАБ при МС не е допуснал депозираната последваща молба на А. И. М. до производство за предоставяне на международна закрила, предвид липсата на посочване на конкретни новонастъпили обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход, включително от гледна точка преценка за наличие на основанията, по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ.

Ето защо, жалбата срещу постановеното решение следва да бъде отхвърлена.

Воден от горното и на основание чл. 85, ал. 3, вр. ал. 1 от ЗУБ, Административен съд - Хасково

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. И. М. - [държава], срещу Решение № 5Х/21.06.2024 г. на Интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците, с което не е допусната последваща молба до производство за предоставяне на международна закрила.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.