Р Е Ш Е Н И Е
№ 290
гр.Пловдив, 17.02.2017г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД - IX наказателен състав в публично
заседание на деветнадесети януари, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като
разгледа АНД № 7589/2016г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 16-1030-003001 от 27.05.2016г.,
издадено от Н. А. Н. Д., на длъжност *** „Пътна полиция“ при ОД МВР –
гр.Пловдив, с което на К.Б.К., ЕГН:**********, с адрес ***,
1.на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от Закона за движението по
пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лв. /петдесет
лева/, за нарушение на чл.137А, ал.1 от Закона за движението по пътищата;
2.на основание чл.181, т.1 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 20 лв. /двадесет лева/,
за нарушение на чл.147, ал.1 от Закона за движението по пътищата;
В жалбата се поддържа, че в хода на административно наказателната
процедура са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до
съществено нарушение правото на защита, както и че посоченото нарушение не е
извършено. Сочи, че не е извършена проверка от административнонаказващия орган
по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, иначе същият би установил, че е нарушено
правото на защита. Поддържа, че още при издаване на АУАН съставителят е стигнал
до неправилен извод дали има извършено нарушение, несъответствието между
фактическата обстановка и изпълнителното деяние нарушава правото на защита на
жалбоподателя. Предлага наказателното постановление да бъде отменено.
Процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат П. поддържа жалбата, сочи
че не е доказано по безспорен начин описаното в АУАН и наказателното
постановление нарушение, което е в тежест на административнонаказващия орган,
както и че има разминаване в изписването на разпоредите, които се сочат като
нарушени, предлага наказателното постановление да бъде отменено.
Ответната страна – ОД МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ не изпраща
представител, не взема становище.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като наказателното постановление е
връчено на 02.09.2016г. видно от приложената към наказателното постановление
разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив чрез ОД МВР – Пловдив на 07.09.2016г.,
съгласно отразения входящ номер. Жалбата също така е подадена от легитимиран
субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес
от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното
нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 07.02.2016г., около 13:25 часа, в гр.Пловдив, на кръстовището на бул.„Копривщица“
и бул.„Пещерско шосе“, свидетелят Ж. П. Ж., в качеството му на *** при сектор
„Пътна полиция“ на ОД МВР – гр.Пловдив, спрял за проверка МПС – лек автомобил
„Рено Лагуна“, с рег.№ „***“. При проверката същият свидетел установил, че
гореописаното МПС било управлявано от жалбоподателя К.Б.К., както и
че последният управлявал описаното МПС, без да използва обезопасителен колан,
при наличието на такъв в автомобила. Свидетелят Ж. констатирал още, че МПС –
лек автомобил „Рено Лагуна“, с рег.№ „***“, което било собственост на жалбоподателя
К., не било представено на технически преглед, валиден за 2016г., съгласно ТП №
6509590, валиден до 12.11.2015г.. Предвид това, на място свидетелят Ж. съставил
АУАН с бланков № 295785 срещу К.Б.К. за нарушение на чл.137А, ал.1 от Закона за
движението по пътищата, както и за нарушение на чл.147, ал.1 от Закона за
движението по пътищата, който акт жалбоподателят подписал без да отрази
възражения. Въз основа същия АУАН било издадено обжалваното наказателно
постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетел Ж. П. Ж., които съдът кредитира като логични,
непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена
съвкупност. От същите се установява начина на констатиране извършеното
нарушение, фактите по същото, както и процедурата по съставяне на акта. Следва
да се съобрази и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съгласно която редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното. В случая противното не е доказано, жалбоподателят, макар формално
да оспорва фактическите констатации в АУАН и наказателното постановление, не
сочи доказателства в същия смисъл, такива не се установяват и в хода на
съдебното следствие.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени
от компетентни органи притежаващи нужните
правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед №
8121з-748 от 24.06.2015г. на министъра на вътрешните работи, като за актосъставителя следва да се има предвид и
разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП, вр. с чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. При
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно -
наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя.
АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на
защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три
дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват
съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
В този смисъл възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до съществено нарушение правото на
защита и несъответствието между фактическата обстановка и изпълнителното деяние са
неоснователни като недоказани. Последните възражения по същество са общи и
неконкретизирани, поради което не могат да бъдат коментирани от съда.
По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода на
съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се
установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което К.Б.К., ЕГН:**********,
с адрес *** виновно е нарушил разпоредбата на чл.137А, ал.1 от Закона за
движението по пътищата, за това, че на 07.02.2016г., около 13:25 часа, в
гр.Пловдив, на кръстовището на бул.„Копривщица“ и бул.„Пещерско шосе“, е управлявал
МПС – лек автомобил „Рено Лагуна“, с рег.№ „***“, като не използва
обезопасителен колан, с което същото МПС е оборудвано.
Също така, констатираха се и достатъчно данни за деяние, с което К.Б.К.
е нарушил разпоредбата на чл.147, ал.1 от Закона за движението по пътищата, за
това, че на 07.02.2016г., около 13:25 часа, в гр.Пловдив, на кръстовището на
бул.„Копривщица“ и бул.„Пещерско шосе“, като собственик на МПС – лек автомобил
„Рено Лагуна“, с рег.№ „***“, без
уважителни причини не представи в определения срок – 12.11.2015г. превозно
средство за технически преглед.
Не може да бъде споделено становището на жалбоподателя, че посоченото
нарушение не е извършено, че още при издаване
на АУАН съставителят е стигнал до неправилен извод дали има извършено нарушение,
предвид посочената като установена фактическа обстановка.
На следващо място съдът намери, че в случая не се констатират основания
за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретно установените нарушения,
както и обстоятелствата по същите разкрива една степен на обществена опасност
на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбите на чл.137А, ал.1 от Закона за движението по пътищата и чл.147,
ал.1 от Закона за движението по пътищата, отчетена от законодателя при
въздигане на деянието в нарушение. Процесните нарушения са такова на простото
извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние,
като конкретни обществено опасни последици не е необходимо /и не е възможно/ да
се установява във всеки отделен случай.
При
разглеждане въпроса за съответствието на наложените наказания с тежестта на
нарушенията, съдът намери за установено следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от Закона за движението по пътищата, за
нарушение на чл.137А, ал.1 от Закона за движението по пътищата е предвидено
административно наказание – глоба в размер на 50 лева. В случая законодателят е
предвидил наказание, без да предоставя възможност на наказващия орган да
индивидуализира същото в определени граници. Санкционната разпоредба е
приложена правилно, поради което следва неизбежният извод, че така наложеното
наказание отговаря на тежестта на установеното нарушение.
Въпреки
горното съдът констатира, че съгласно разпоредбата на чл.181, т.1 от Закона за
движението, за нарушение на чл.147, ал.1 от Закона за движението по пътищата
е предвидено
административно наказание – глоба в размер на 50 лева. В случая обаче, въпреки
че административнонаказващия орган е посочил правилно санкционната разпоредба,
то е определил наказание, несъответстващо на посоченото в закона, а именно –
такова от 20 лева. Последното противоречи на нормата на чл.27, ал.1 от ЗАНН,
която задължава административнонаказващия орган да определи административното
наказание в границите на това, предвидено за извършеното нарушение, както и на
чл.27, ал.5 от ЗАНН, съгласно която не се допуска определяне на наказание под
предвидения най-нисък размер на наказанията глоба, който в случая е определен
на 50 лева. Така описаното нарушение разпоредбите на чл.27, ал.1 и ал.5 от ЗАНН
съставлява съществено процесуално нарушение, доколкото на жалбоподателя К.Б.К.,
за нарушението по чл.147, ал.1 от Закона за движението по пътищата, му е наложено
наказание, което не е предвидено в закона за същото нарушение. Същото нарушение
е още неотстранимо, доколкото наказателното постановление не може да бъде
изменено от съда в тази му част, предвид забраната за влошаване положението на
жалбоподателя.
Ето
защо съдът намери, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено в частта му, в която на жалбоподателя К.Б.К., на основание чл.183, ал.4,
т.7, пр.1 от Закона за движението по пътищата е наложено административно
наказание – глоба в размер на 50 лв., за нарушение на чл.137А, ал.1 от Закона
за движението по пътищата, но отменено в частта му, в която на жалбоподателя К.Б.К.,
на основание чл.181,
т.1 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание –
глоба в размер на 20 лв. /двадесет лева/, за нарушение на чл.147, ал.1 от
Закона за движението по пътищата.
Воден
от изложеното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо и предл. трето от ЗАНН,
Районният съд Пловдив
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№ 16-1030-003001 от
27.05.2016г., издадено от Н. А. Н. Д., на длъжност *** „Пътна полиция“ при ОД
МВР – гр.Пловдив, в частта му, с
което на К.Б.К., ЕГН:**********, с адрес ***, на основание чл.183, ал.4, т.7,
пр.1 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание –
глоба в размер на 50 лв. /петдесет лева/, за нарушение на чл.137А, ал.1 от
Закона за движението по пътищата;
ОТМЕНЯ наказателно постановление
№ 16-1030-003001 от 27.05.2016г., издадено от Н. А. Н. Д., на длъжност ***
„Пътна полиция“ при ОД МВР – гр.Пловдив, в
частта му, с което на К.Б.К., ЕГН:**********, с адрес ***, на основание чл.181, т.1 от Закона за движението по
пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 20 лв. /двадесет
лева/, за нарушение на чл.147, ал.1 от Закона за движението по пътищата.
Решението
подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните,
че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
И.
Й.