МОТИВИ

                        към присъда № 195 от 16.11.2016г.

                        по НОХД №3106 по описа за 2016г.

 

 

Съдебното производство е образувано по повод внесения обвинителен акт от Районна прокуратура гр. Бургас, с който подсъдимият Н.С.Д.  е обвинен в това, че на 12.07.2015г. в купето на лек автомобил марка „Опел” модел „Корса” с рег.№ А 9944 ВК, паркиран в гр.Бургас, на пресечката на ул. „Княз Ал.Батенберг” с ул. „Морска” и ул. „Филип Кутев”, без надлежно разрешително съгласно чл.30 и чл.73, ал.1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) и чл.1 и сл. от Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл.30 от ЗКНВП, вр.чл.73 ал.1 от ЗКНВП, държал високорисково наркотично вещество по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 и ал.2, вр.Приложение №1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, а именно - коноп /канабис, марихуана/, с общо нетно тегло 2.074 гр. /две цяло и седемдесет и четири грама/, представлявщ маловажен случай, на обща стойност 12.44 /дванадесет лева и четиридесет и четири стотинки/ лева цена определена, съгласно Постановление №23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводство -престъпление по чл.354а, ал.5 вр.ал.3, т.1, предл. първо от НК,  вр.чл.30 и чл.73, ал.1 от ЗКНВП, вр. с чл.3, ал.1, т.1 и ал.2, вр. чл.1 и сл. от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл.73, ал.1 от ЗКНВП, вр. Списък №1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични и Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г.

 Прокурорът поддържа обвинението. Пледира за осъдителна присъда. Предлага на подсъдимия да се наложи наказание -глоба в размер на 900 лева, както и разноските по делото. Относно веществените доказателства предлага високорисковото наркотично вещество марихуана - два грама и станиол да бъдат унищожени. Ангажира доказателства. 

Подсъдимият се явява в съдебно заседание. Разбира обвинението. Не се признава се за виновен, счита че следва да бъде оправдан. Не ангажира доказателства.

Защитникът на подсъдимия счита, че не е установено от събраните по делото доказателства, че подсъдимият е осъществил  фактическа власт върху наркотичното вещество - предмет на обвинението, както и че не е налице субективна страна на престъплението, тъй като подсъдимият не е имал представа какво се съхранява в опаковката и действията му са били насочени към установяване на съдържанието в опаковката. Не ангажира доказателства.

 След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

   Подсъдимият Н.С.Д. е роден на ***г***, български гражданин, със средно образование, неженен, осъждан, студент, ЕГН **********.

Свидетелят Д  П. *** и подсъдимият Н.Д. бил негов съсед. На 11.07.2015 година, свидетелят Д П. и подсъдимият Н.Д. излезли да се поразходят, като до Морската градина на гр.Бургас пътували с лек автомобил, собственост на - майка на свидетеля П. и паркирали в района на хотел Приморец. Разходили се пеша, след което около полунощ се върнали при автомобила, свидетелят П. изпушил една цигара, след което двамата се качили в автомобила, като подсъдимият Д. седял на предна дясна седалка, а свидетелят П. на предната лява седалка. Автомобилът се намирал в района на ресторант Нептун - пресечката на ул."Княз Ал.Батенберг" с ул."Морска" и ул."Филип Кутев", където се намирали полицейските служители с патрулен автомобил – свидетеля Г.П. и свидетеля К. Б., които изпълнявали задача по опазване на обществения ред. Двамата свидетели решили да проверят лицата в спрелия автомобил, тъй като извършвали някакви действия, които им се сторили съмнителни и спрели служебния полицейски автомобил перпендикулярно на спрелия. Патрулният автомобил бил управляван от свидетеля П., поради което първи от него слязъл свидетелят Б., който се отправил към автомобила, в който се намирали свидетеля П. и подсъдимия и след него тръгнал и свидетелят П.. Свидетелят Б. тръгнал към дясната страна на автомобила за проверка на пътника, а свидетелят П. от лявата страна за проверка на шофьора. Свидетелят Б. поискал документите за проверка, когато забелязал, че подсъдимият държи нещо в ръката си и решил да провери, като разпоредил на подсъдимия да го предаде, но подсъдимият видимо се смутил и го пуснал между седалките. Свидетелите П. и Б. предприели действия по извеждането от автомобила на подсъдимия и свидетеля П., като междувременно Б. попитал Д.: „Какво е това?” и видял, след като осветил вътре купето на колата, съдържание увито в полиетиленова опаковка. Подсъдимият Д. отговорил, че пакета е с марихуана. Полицейските служители уведомили дежурния и изчаквали пристигането на оперативната група, когато подсъдимият отворил дясната врата на автомобила и разпилял съдържанието на пакетчето на постелката пред предната дясна седалка и до автомобила. Незабавно му били поставени помощни средства белезници. Проведен бил оглед в присъствие на поемните лица – свидетеля Х.Х. и М.Х., изготвен бил фотоалбум.От извършения на място полеви наркотест се установило, че веществото реагирало положително на марихуана.

Видно от заключението на физико-химична експертиза № 374 от 15.07.2015 г. /л. 17-18 от ДП/ иззетото и предоставеното за изследване вещество е: - зелена растителна маса с общо нетно тегло 2,074 грама, със съдържание на активния наркотично действащ компонент - тетрахидроканабинол 9,50 %, на стойност 12,44 лева, определена съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството.

Фактическата обстановка се установява от свидетелските показания на свидетелите Г.Д.П., К.Т.Б., Х.Н.Х., Протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум /л.4-8 от ДП/,  Протокол за претърсване и изземване, одобрен от съдия по реда на чл.161 от НПК, Заключение на химична експертиза /л.15-18  от ДП/, справка за съдимост и частично от обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля Д.Я.П..

Обясненията на подсъдимия не кореспондират с показанията на полицейските служители Г.П. и К.Б. и в определени части на свидетеля Д.П., основно относно обстоятелството по какъв начин подсъдимият е придобил наркотичното вещество. Подсъдимият описва, че двамата със свидетелят Д.П. се били уговорили да излязат, качили се на автомобила, който управлявал свидетеля П., паркирали до хотел „Приморец” и слезли да се поразходят в Морската градина. Към 24.00 часа решили да се прибират, като стигнали до колата, подсъдимият се качил, а свидетелят П. си доизпушвал цигарата. Тогава на подсъдимия му паднал телефона, навел се и видял до пепелника, отзад в колата топче в черна торбичка, запечатана попитал свидетелят П. какво е това, но той отговорил, че не знае и подсъдимият решил да го отвори, за да види какво има вътре, когато отворил торбичката съдържанието се разпиляло на земята. Видял, че е трева и я изсипал навън. Докато извършвал тези действия пристигнали полицаите и ги осветили. Полицай Б. бил от страната на подсъдимия и му се развикал да си вдигне ръцете и да не мърда. Подсъдимият им казал да се държат по-културно и че иска протокол за личен обиск,  и тогава единият полицай тръгнал да го задържа и да му слага белезници. Полицаите го попитали на кого е марихуаната, но той отговорил, че не е негова, след което полицаите му предложили да каже, че е на свидетеля П., тъй като не е осъждан.  Докато бил на капака на колата, помолил да пие вода, свидетелят П. му дал, сипвайки му в устата, защото бил с белезници.

Подсъдимият сочи, че полицай Б. не му е казвал, че му слага белезници за това, че е видял марихуана под колата и пред седалката.

В подкрепа на изградената от подсъдимия версия относно притежанието на наркотичното вещество на лица различни от тях двамата са показанията на свидетеля П., който посочва, че преди да се види с подсъдимия возил в автомобила си две момчета – Г. и Димитър, за да ги закара до МОЛ-а в ж.к. „Изгрев” и до МОЛ-а в ж.к. „Славейков”. След това от центъра на гр.Бургас взел с автомобила си Н., потеглили към хотел „Приморец”, спрели до хотела, излезли от автомобила, изпушили по една цигара и отново влезли в колата. Подсъдимият видял нещо на задната седалка и свидетелят П. го попитал какво е това, а подсъдимият отговорил, че не знае, като си помислил, че е паднало от момчетата, които преди това се возили в колата, след този разговор решили да тръгват и тогава дошли полицаите. Поискали им документите, свидетелят П. излязъл от едната страна на колата, а подсъдимият –от другата, след като му направили обиск, полицаите осветили колата намерили трева в пепелника и разпиляна трева- марихуана. Сочи също, че подсъдимият е искал да пие вода, посегнал към задната седалка и полицаите му сложили белезници, но не разбрал защо, както и че не е видял подсъдимият да изсипва трева.

В следващата част от показанията си свидетелят П. вече сочи, че имената на двете момчета са Димитър и Иван, подсъдимият го попитал какво е това на задната седалка, а не той подсъдимия, видяли какво има в пакетчето и после подсъдимият го хвърлил под колата.

Показанията на свидетелят П. са вътрешно противоречиви. На първо място е житейски нелогично непосредствено след случая, след като е бил разпитан и са обвинили спътника му в притежание на марихуана, той да не разкаже, че преди това в колата е имало други момчета и че те двамата с подсъдимия са намерили пакетчето непосредствено преди идването на полицаите. На второ място по време на разпита в съдебно заседание посочи различни имена на двете момчета, които преди случая е возил- Д. и Г.; Д. и Ив. като освен тези твърде популярни имена в България не посочва други съществени признаци, по които биха могли да бъдат индивидуализирани, поради което съдът не приема за достоверни показанията на свидетеля, че тези две момчета са били в автомобила и са оставили пакетчето с марихуана, което подсъдимият е намерил в автомобила. На следващо място не става ясно отново поради противоречие в показанията му видял ли е или не че има марихуана в пакета, както и дали подсъдимият е разбрал за наличието на марихуана след отваряне на пакета в негово присъствие и преди идването на полицаите.

От друга страна показанията на свидетеля П. не съответстват на обясненията на подсъдимия относно последователността на извършените от тях действия. Не кореспондират относно кой, къде се е намирал и какво е правил при откриването на „топчето” от подсъдимия. Още по –съществено е, че свидетелят П. сочи, че не е видял подсъдимият да разпилява тревата, а е видял, че подсъдимият е хвърлил топчето под колата и в същото време е разбрал, че топчето е марихуана. Според обясненията на подсъдимия той е отворил найлоновото пликче пред свидетеля П. и тревата се е разпиляла, което не би могло да остане незабелязано, а до и под колата намереното наркотично вещество не представлява топче или пакет, а разпиляно количество трева. По посочените съображения, тъй като в значителната си част показанията на свидетеля П. са вътрешно противоречиви, както и не съответстват на останалите приети за достоверни показания на свидетелите, Съдът не ги кредитира.

Относно обясненията на подсъдимия Д., Съдът съобрази двуяката им природа, касаеща че чрез тях подсъдимият осъществява правото си на защита и в същото време са доказателствено средство. За да бъдат ценени като източник на доказателства, те трябва да съответстват на събраните останали доказателства по делото. В този смисъл Съдът анализирайки ги стига до извода, че както показанията на свидетеля П. и обясненията на подсъдимия не следва да се кредитират, поради изложените по-горе съображения, а именно, че не съответстват на останалия събран по делото доказателствен материал. 

В подкрепа на фактическата обстановка са показанията на двамата свидетели полицейските служители свидетелите П. и Б., които са очевидци и свидетеля Х. Х.-поемно лице в протокола за оглед на местопроизшествие. При пристигането до автомобила свидетелят П. е отишъл при водача- свидетелят П., а свидетелят Б. към страната на подсъдимия. Свидетелят Б. видял, че подсъдимият държи нещо в ръката си, поискал го, подсъдимият се смутил и го пуснал някъде между седалките. Тогава извели и двамата от автомобила, свидетелят Б. осветил колата и видяли нещо увито в станиол. Свидетелят Б. попитал подсъдимия какво и това и той отговорил, че е марихуана, както и че е негово. Уведомили дежурната група и докато чакали подсъдимият отворил предната дясна врата, за да изхвърли наркотичното вещество от автомобила, в резултат на което то се разпиляло на постелката пред предната дясна врата и под и до автомобила, поради което му поставили белезници. Показанията на свидетелите П. и Б. си кореспондират помежду си и съответстват на Протокола за оглед на местопроизшествие. Видно от показанията на свидетеля Х. Х. –поемно лице, посочено в Протокола за оглед, същият е видял трева, която е разпиляна на стелката пред предната дясна седалка и извън колата, както и че посоченото вещество е реагирало на марихуана. Подписал се е на протокола за оглед и на пакета, в който прибрали веществото. Показанията на този свидетел също съответстват на показанията на свидетелите Б. и П.. Показанията на посочената група свидетели са еднопосочни относно съставомерните признаци на деянието, а именно че подсъдимият е държал наркотично вещество мархуана, посочил е че е негово, след това е предприел действия, за да го изхвърли от автомобила с цел да осуети проверката и събирането на доказателства, доказващи вината му.

 

 

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ

С оглед на така установената по безспорен начин в процеса фактическа обстановка, съдът прие, че деянието на Н.С.Д. е съставомерно по чл.354а, ал.5 вр.ал.3, т.1, предл. първо от НК,  вр.чл.30 и чл.73, ал.1 от ЗКНВП, вр. с чл.3, ал.1, т.1 и ал.2, вр. чл.1 и сл. от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл.73, ал.1 от ЗКНВП, вр. Списък №1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични и Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г., за това, че на 12.07.2015г. в купето на лек автомобил марка, паркиран в гр.Бургас, на пресечката на ул. „Княз Ал.Батенберг” с ул. „Морска” и ул. „Филип Кутев”, без надлежно разрешително съгласно чл.30 и чл.73, ал.1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) и чл.1 и сл. от Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл.30 от ЗКНВП, вр.чл.73 ал.1 от ЗКНВП, държал високорисково наркотично вещество по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 и ал.2, вр.Приложение №1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, а именно - коноп /канабис, марихуана/, с общо нетно тегло 2.074 гр. /две цяло и седемдесет и четири грама/, представлявщ маловажен случай, на обща стойност 12.44 /дванадесет лева и четиридесет и четири стотинки/ лева цена определена, съгласно Постановление №23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводство.

С извършеното деяние е осъществено изпълнителното деяние на престъплението „държане” на 2.074 гр. наркотично вещество, които подсъдимият е държал, след което е разпилял на пода пред предната дясна седалка и на земята до автомобила.

Конопът и активният му компонент тетрахидроканабинол нямат легално производство и употреба и подлежат на контрол съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Разпоредбата на чл.30 от ЗКНВП забранява притежанието на растенията, наркотичните вещества и техните препарати от Списъците по чл.3,ал.1,т.1 и ал.2,т.1 от ЗКНВП. Съгласно чл.31 от ЗКНВП забраната не важи за определени цели, които са регламентирани в чл.73,ал.1 от ЗКНВП и при наличието на които се издава разрешение за извършване на дейности с растенията и наркотичните веещества от списъците по чл.3,ал.1,т.1 и ал.2,т.1 от ЗКНВП вр.Списък I Растения и вещества с висока степен на риск за обществено здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина от НРКРВН (Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични). Такова разрешение се издава по ред и условия определени с наредба, приета от Министерски съвет, а именно с Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл.73,ал.2 от ЗКНВП.

По делото безспорно е установено, че подсъдимият Н.Д. не е притежавал разрешение по смисъла на закона за извършване на такива дейности.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината – пряк умисъл по смисъла на чл. 11 ал.2 от НК. Деецът е съзнавал обществено-опасния характер на деянието и е искал настъпването на обществено-опасните последици. Подсъдимият е  съзнавал, че държи в себе си високорисково наркотично вещество, поради което е действал бързо, за да се опита да прикрие наркотичното вещество да бъде намерено в автомобила.

Деянието е с правна квалификация по чл.354а, ал.5 от НК- „маловажен случай”. Посочената квалифицикация се определя при съобразяване на критериите, визирани в чл. 93, т. 9 от НК. Съгласно нормата на чл. 93, т. 9 от НК, маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от съответния вид. Посочените обстоятелства следва да бъдат взети предвид, като се съобразят установените по делото обстоятелства, както за обществената опасност на деянието, така и обществената опасност на дееца. В случая се касае до държане на високорискови наркотични вещества минимално количество 2.074 гр. Освен изложеното съществен фактор за правната квалификация са  данните за личността на дееца, тъй като те имат пряко отношение към преценката дали случаят е маловажен. Видно от справката за съдимост подсъдимият е осъждан за кражби, извършени през периода 2008г. – 2011г., т.е. преди пет години, като през този период подсъдимият е започнал да учи. Съвкупната преценка на всички обстоятелства, свързани с деянието и личността на осъдения, обосновава извод за по-ниска степен на обществена опасност на дееца и квалификация на случая като «маловажен».

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО       

При определяне вида и размера на наказанието съдът прецени обществената опасност на деянието и обществената опасност на подсъдимия Д., оцени отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства, съгласно изискванията на закона.

Разпоредбата на чл.354а ал.5 от НК  предвижда наказание глоба в размер до 1000лв. Съдът съобрази тежестта на извършеното, като смекчаващи вината обстоятелства взе предвид минималното количество наркотично вещество, ниската му стойност, личността на подсъдимия, която е със сравнително ниска степен на обществена опасност, младата му възраст, учи. 

Като отегчаващи вината обстоятелства – обремененото му съдебно минало, извършил е действия, препятстващи разследването, предпоставя личност с по-висока степен на обществена опасност. По изложените съображения Съдът прие, че целите на наказанието съгласно чл. 36 от НК биха били постигнати напълно като се наложи наказание глоба в размер на 600лв .

Веществените доказателства по делото, а именно – високорисково наркотично вещество — коноп /канабис, марихуана/ с общо нетно тегло 2.074 гр., на основание чл.354а, ал.6 от НК се отнемат в полза на Държавата, като неизразходеното количество е предадено в ЦМУ и следва да бъде унищожено след влизане на присъдата в сила.

На основание чл.53 ал.1 б.”а” от НК са отнети в полза на Държавата веществените доказателства - плик с опаковки от извършена химическа експертиза, запечатан с печати на БНТЛ при ОД на МВР – Бургас /л.20 от досъдебното производство/, които да останат приложени по делото и след влизане в сила на присъдата да бъдат унищожени, поради липсата на стойност.

На основание чл.189, ал.3 от НПК, предвид признаването му за виновен, съдът осъди подсъдимия Н.С.Д., ЕГН **********, да заплати направените по делото разноски на досъдебното производство в размер на 45.38 (четиридесет и пет лева и тридесет и осем стотинки) лева в полза на бюджета на ОД на МВР-гр.Бургас по сметка на ОД на МВР-гр.Бургас, както и 10 /десет/ лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителни листове в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-гр.Бургас.

Мотивиран гореизложеното, Съдът постанови решението си.

 

 

                                                                             СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала: Илияна Георгиева