№ 1152
гр. Благоевград, 29.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно частно гражданско
дело № 20211200500921 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, депозирана от „Ю.“ ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „...“ №81, вх. В, ет. 8, чрез адв.
В.Г., срещу Определение №905308/06.08.2021 г., постановено по ч. гр. д.
№1425/2020 г. по описа на РС – Благоевград.
С обжалваното определение е постановено обезсилване на издадената в
рамките на първоинстанционното дело заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, в частта по отношение на главницата за
размера над 59.97 лв. до размера на 60.81 лв.
Недоволен от определението е останал жалбоподателят, който намира
същото за неправилно и незаконосъобразно. Поддържа в жалбата, че е
предявил иск за установяване на вземанията си в едномесечен срок от
връчване на разпореждането, с което му е указано, че може да предяви иск
относно вземането. Счита, че неправилно съдът е приел, че не са представени
навременни доказателства за депозиране на исковата претенция по общия ред,
доколкото Разпореждането на РС - Благоевград за предявяването на
установителен иск за вземането е било получено на 21.10.2020 г., като
1
исковата молба е изпратена чрез лицензиран пощенски оператор на
23.11.2020 г. Излага доводи, за това че едномесечният срок е изтекъл на
23.11.2020 г., доколкото 21.11.2020 г. е бил неработен ден /събота/, и по
аргумент от чл. 60, ал. 6 от ГПК е предявена исковата претенция в срок.
Твърди се още, че са налице процесуалните предпоставки за допустимост на
предявения иск. Иска от съда отмяна на обжалваното определение и
продължаване на съдопроизводствените действия от първоинстанционния съд
с необходимите указания.
Към частната жалба не са представени нови доказателства, с изключение
на документ за внесена и дължима държавна такса.
В срока и по реда на чл. 276, ал. 1 от ГПК по делото не е постъпил
писмен отговор на частната жалба от другата страна по делото.
Окръжен съд - Благоевград, след преценка на доказателствата по
делото, закона и възраженията в частната жалба, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 275,
ал. 1 от ГПК, от страна по делото пред първа съдебна инстанция, за която
обжалваното определение е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване
пред Окръжен съд – Благоевград първоинстанционен съдебен акт. При
подаване на частната жалба са спазени и формалните изисквания за
редовност, установени от чл. 275, ал. 2, във вр. с чл. 260 и чл. 261 от ГПК. От
първостепенния съд е осъществена и процедурата по връчване на препис от
частната жалба по чл. 276, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Съдът намира, че оспореното определение е валидно, допустимо и
правилно. Частната жалба е неоснователна. Съображенията на съда,
подкрепящи този правен извод са следните:
Заповедното производство е образувано по заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК със заявител „Ю.“ ЕООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „...“ №81, вх. В, ет. 8, чрез
адв. В.Г., срещу длъжника АЛБ. ЗДР. ЯН., ЕГН **********, адрес: гр.
Благоевград, ул. „Предел“ №35, ап. 1.
2
По подаденото заявление, заповедният съд е издал Заповед
№6638/07.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
по ч. гр. д. №1425/2020 г. по описа на РС – Благоевград, с която е разпоредено
длъжникът АЛБ. ЗДР. ЯН., ЕГН **********, адрес: гр. Благоевград, ул.
„Предел“ №35, ап. 1, да заплати на кредитора „Ю.“ ЕООД, ЕИК ****, сумата
от 60.81 лева /шестдесет лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща
главница, обезщетение за неизпълнен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги, както и сумата от 25.00 лева /двадесет и пет лева/
разноски за заплатена държавна такса и сумата от 180 /сто и осемдесет лева/
заплатено адвокатско възнаграждение.
Препис от издадената заповед за изпълнение е връчен на длъжника АЛБ.
ЗДР. ЯН. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. На основание чл. 415, ал. 1, т.
2 от ГПК, съдът е издал Разпореждане №907818/07.10.2020 г. по ч. гр. д.
№1425/2020 г., с което е разпоредил да се укаже на заявителя, че може да
предяви установителен иск за посоченото в заповедта парично вземане в
едномесечен срок от съобщаването, като довнесе дължимата държавна такса,
и в същия срок да представи доказателства за предявяването на иска, като в
противен случай, съдът ще обезсили заповедта за изпълнение.
Препис от горецитираното Разпореждане на РС – Благоевград е връчено
на „Ю.“ ЕООД на 21.10.2020 г., чрез процесуалния му представител – адв.
В.Г..
Исковата молба е подадена от кредитора „Ю.“ ЕООД на 23.11.2020 г.
чрез лицензиран пощенски оператор и заведена с вх. №905089/24.11.2020 г.
по описа на РС – Благоевград. По същата е налице валидно произнасяне и с
Решение №905101/13.07.2021 г., Районен съд – Благоевград е отхвърлил иска
за претендираната сума от 59.97 лв. Същото е влязло в сила на 04.08.2021 г.
С процесното определение №905308/06.08.2021 г., РС – Благоевград е
приел, че в срок е подаден иск за установяване дължимостта на вземането по
подаденото заявление по чл. 410 от ГПК за сумата от 59.97 лв., като за
разликата над 59.97 лв. до размера, за който всъщност е издадена заповедта за
изпълнение – 60.81 лв. не е предявен иск. Предвид на което, първостепенният
съд е обезсилил заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
3
ГПК №6638/07.08.2020 г., само в частта по отношение на главницата за
размера над 59.97 лв. до размера на 60.81 лв.
Определението е законосъобразно.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на първата
инстанция, че са налице предпоставките за обезсилване на заповедта за
изпълнение в частта по отношение на главницата за размера над 59.97 лв.
до размера на 60.81 лв.
На първо място следва изрично да се посочи, че неправилно,
жалбоподателят е възприел правните констатации на първоинстанционния
съд, относно основанията за обезсилване на заповедта за изпълнение на
парично задължение. Същият съд не е приел, че подадената искова претенция
по чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 4 от ГПК, е просрочена, в каквато
посока са възраженията на „Ю.“ ЕООД, депозирани с процесната жалба. Ясно
и недвусмислено, по аргумент от чл. 254, ал. 2 от ГПК, регламентиращ
съдържанието на определенията на съда, са релевирани причините за
частичното обезсилване на заповедта за изпълнение - само в размера над
59.97. лв. до размера на 60.81 лв.
На следващо място, проверката, която първоинстанционният съд дължи в
хода на висящо заповедно производство, в контекста на чл. 415 от ГПК, е
пряко обвързана, както с размера на заявената претенция в заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, така също и с
размера на вземането, който се предявява в едномесечен срок по чл. 415, ал. 4
от ГПК по общия ред. Видно от материалите по първоинстанционното дело, в
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, заявителят е
претендирал сума за дължима главница в размер на 60.81 лв. Заповедният съд,
след като е признал, че са налице предпоставките по чл. 411, ал. 1 от ГПК, на
основание чл. 411, ал. 3 от ГПК, е издал и Заповед №6638/07.08.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, също за
претендираната сума на главница в размер на 60.81 лв. В законоустановения
едномесечен срок обаче, от страна на заявителя и кредитор в заповедното
производство – „Ю.“ ЕООД, е депозирана искова молба с цена на иска в
размер на 59.97 лв., като е направено уточнение от ищеца, че посочената в
4
заявлението за издаване на заповед за изпълнение сума от 60.81 лв. е
погрешно изписана от заявителя и за вярна такава следва да се приеме тази от
59.97 лв., посочена в предявения иск по чл. 422 от ГПК.
В резултат на горното, районният съд правилно е достигнал до извода, че
над размера, който в действителност се претендира от дружеството, а именно
– 59.97 лв., издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК
трябва да се обезсили в тази си част. На практика става въпрос за обезсилване
на заповедта за изпълнение, чрез непризнаване на сума от 0.84 лв. с вече
издадената заповед, доколкото действителният претендиран размер от
заявителя - „Ю.“ ЕООД е в размер на главница от 59.97 лв.
Изцяло неотносими и ирелевантни са изложените възражения на
процесуалния представител на „Ю.“ ЕООД, за неправилност и
незаконосъобразност на процесното определение на първостепенния съд.
Както вече бе отбелязано и по-горе, в процесния акт на съда, не се съдържат
мотиви или констатациии, касаещ извод, че предявената искова молба е
депозирана извън срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК. Основанието, посочено от
първоинстанционния съд, касаещи необходимостта от частично обезсилване
на вече издадената заповед за изпълнение, отговаря на правилата на
приложимия процесуален закон, в резултат на което настоящата инстанция
счита, че оспореното определение е правилно и законосъобразно.
С оглед на гореизложеното, обезсилвайки частично заповедта по чл. 410
от ГПК, в частта по отношение на главницата за размера над 59.97 лв. до
размера на 60.81 лв., заповедният съд е постановил правилен и
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
На основание т. 8 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС
по тълк. д. №4/2013 г., ОСГТК, настоящото определение е изключено от
обхвата на касационното обжалване и е окончателно.
Водим от изложените съображения и на посочените основания, Окръжен
съд – Благоевград,
ОПРЕДЕЛИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно Определение
№905308/06.08.2021 г., постановено по ч. гр. д. №1425/2020 г. по описа на РС
– Благоевград.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6