Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Ловеч, 14.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ловешкият
окръжен съд, в открито заседание на двадесет и девети юли две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при
секретаря Веселина Василева, като разгледа докладваното от съдия Пенов т.д. № 100
по описа на съда за
Производството
е образувано по искови молби от Н.М.М. и от А.А.И. против „ДЗИ Общо Застраховане“
ЕАД, с които са предявени искове с правна квалификация чл. 226 КЗ (отм.) за заплащане на всеки от двамата ищци обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 100 000 лв., претендирана като
част от размера на двата иска от по 200 000 лв., ведно със законната лихва
от 13.08.2015 г. до окончателното ѝ изплащане.
По исковата молба на А.А.И. е образувано т.д. №
31/2019 г. на ОС Ловеч, което на основание чл. 213 ГПК е присъединено с определение от 05.06.2019 г. за
разглеждане в едно производство с настоящето т.д. № 100/2018 г.
В двете
искови молби се твърди, че с присъда № 1
от 09.01.2017 г., по НОХД № 355/2016 г. на ОС Ловеч, Б.М.Н. бил признат за
виновен в това, че на 13.08.2015 г., около 22:30 часа, в гр. Ловеч, по ул. „Осъмска”, зад хотел „Ловеч”, по посока на движение към
„Покрит мост”, при управление на лек автомобил марка „Алфа Ромео”, модел „145”
с д.к. № ********нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост
причинил смъртта на Г. А. Г.. Посочва се, че причина за настъпването на смъртта
на Г.А.Г.са множеството несъвместими с живота травми, които са в причинна
връзка с настъпилото ПТП. Твърди се, че по време на ПТП-то,
управляваният от Б.М.Н. лек автомобил „Алфа Ромео”, модел „145” с д.к. № ********имал действаща задължителна застраховка „гражданска отговорност“ (ГО) на
автомобилистите, съгласно полица
№ 06114002881350 (валидна от 29.11.2014
г. до 29.11.2015 г.), издадена от „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД (дружеството ответник).
В исковата молба на ищеца Н.М.М. се твърди, че починалата Г.А.Г.е негова внучка, че в деня на инцидента била сватбата на другата негова внучка – Н. К. М., която
била помрачена с новината за смъртта на Г.. Посочва се, че ищецът Н.М.М.
изпаднал в шок, научавайки за случилото се, не можел да повярва за смъртта на Г.,
защото била на 11 години и малко преди инцидента тя си играела покрай него -
била шаферка на сестра ѝ. Посочва се, между ищеца и починалата му внучка
съществувала особено силна, дълбока и трайна връзка, изпълнена с чувство на
обич, уважение, взаимна привързаност и подкрепа. Твърди се, че ищецът отгледал Г.
с много любов, грижи и внимание от самото ѝ раждане, че той се грижел за
нея докато родителите ѝ били на работа, водил я на детска градина, на
училище, учил я да чете и смята. Посочва се, че новината за смъртта на Г.
причинила на ищеца емоционален шок, който прераснал в депресивно състояние, че
след смъртта на Г. ищецът започнал да страда от безсъние - вечер трудно
записвал, а през нощта се будел често, без да може да заспи от мисълта за
загубата на Г.. Твърди се, че внезапната смърт на внучка му причинила на ищеца
неописуема мъка, душевни болки и страдания, които продължавали и до момента, че
вследствие настъпилата смърт ищецът е развил остра стресова реакция и душевно
разстройство. Поставя се акцент на традиционните за българското общество
семейни отношения между дядовците и бабите и внуците, като се твърди че между
ищеца починалата му внучка съществувала постоянна, трайна и дълбока емоционална
връзка, че помежду им имало взаимна обич, морална подкрепа, духовна и
емоционална близост, че тази привързаност предоставяла възможност на ищеца да
претендира обезщетение за причинените неимушествени
вреди в размер на 200 000 лв.
В исковата молба на ищеца А.А.И. се твърди, че в деня на
инцидента била сватбата на другата
нейна сестра - Н.К.М., се помрачила с новината за смъртта на Г.. Посочва се, че
ищецът А.А.И. изпаднала в шок, научавайки за случилото се, не можела
да повярва за смъртта на Г., защото била на 11 години и малко преди инцидента
тя си играела покрай нея - била шаферка на сестра ѝ. Посочва се, между
ищеца А.А.И. и починалата ѝ сестра съществувала особено силна,
дълбока и трайна връзка, изпълнена с чувство на обич, уважение, взаимна
привързаност и подкрепа, че ищецът А.А.И. живеела с Г. в едно
домакинство и че двете били отгледани заедно. Посочва се, че новината за
смъртта на Г. причинила на ищеца А.А.И. остра стресова реакция и
душевно разстройство, че след смъртта на Г. тя имала непълноценен съд и не
можела да приеме, че повече никога няма да види сестра си, че ограничила
контактите си, станала затворена и апатична към околния свят. В исковата молба на
А.А.И. се поставя акцент на традиционните за българското
общество семейни отношения между братята и сестрите, като се твърди че между
ищеца починалата ѝ сестра съществувала постоянна, трайна и дълбока
емоционална връзка, че помежду им имало взаимна обич, морална подкрепа, духовна
и емоционална близост, че тази привързаност предоставяла възможност на ищеца да
претендира обезщетение за причинените неимушествени
вреди в размер на 200 000 лв.
В писмените отговори на двете искови молби от ответника „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД се
правят правопогасяващи, правоизключващи
и правонамаляващи възражения.
Правопогасяващото възражение е за изтекла давност на част
от вземанията за мораторна лихва, както следва: по
отношение вземането на ищеца Н.М.М. - за
периода от настъпване на вредоносния резултат (13.08.2015 г.)
до три години преди предявяване на иска пред съда (13.11.2015 г.), а по
отношение вземането на ищеца А.А.И. за периода от настъпване на вредоносния резултат (13.08.2015 г. до три години преди
предявяване на иска пред съда (22.03.2016 г.). Правоизкщчващите и част от правонамаляващите
възражения срещу двата иска са основани на оспорвания относно: съществуването
на изключителност на случая и на обстоятелства, от които може да се изгради
извод за особена, дълбока и трайна емоционална връзка между всеки
от двамата ищци и починалата Г.
А. Г., отличаваща се от обичайните и нормални
отношения между близки, която е обусловила морални болки и страдания с по-голям
интензитет и продължителност от обичайните такива; както и на доводи за: несъответно прилагане от ищците на критерия
справедливост при измерване на неимуществените им вреди; на законодателно
лимитиране размера на обезщетенията за неимушествени
вреди до 5 000 лв. за кръга роднини, сред които попадали двамата ищци. Правонамаляващото материалноправно възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат се основава на следните твърдения: за липса на
родителски надзор върху детето Г.
А. Г.,
за пресичане на Г. А. Г., извършено на необозначено място и с
внезапна поява на пътното платно (при неизпълнение на изискванията на чл. 114 ЗДвП), за създадена обективна невъзможност за предотвратяване от водача на
удара с детето.
С определение от
20.05.2019 г. съдът на основание чл. 227 ГПК е конституирал К.Н.М., Г.Н.М. и К.Н.М.
на мястото на починалия ищец Н.М.М..
Ищците К.Н.М.,
Г.Н.М., К.Н.М. (заместили Н.М.М.) и А.А.И. вземат участие в
производството по делото чрез процесуалните представители по пълномощие адв. К.Т. и адв. А- -Д. Пълномощниците поддържат предявените искове, а в хода на
устните състезания адв. А. Д. излага съображения за тяхната
основателност и моли за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в претендирания размер, както и за присъждане на адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв и възнаграждение
за защита по дело с повече от две заседания според размерите по Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В
представени по делото писмени бележки адв. К.Т.
доразвива доводите за присъждане на обезщетение в претендираните размери, вкл.
над установените по закон лимити, позовавайки се и на практика на Съда на
Европейския съюз.
Ответникът „ДЗИ Общо Застраховане“ ЕАД не взема участие в производството по
делото.
Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно в тяхната
съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа страна:
С влязла в сила присъда № 1/09.01.2017
г., по НОХД № 355/2016 г. на ОС Ловеч, Б.М.Н. е признат за виновен в това, че
на 13.08.2015 г., около 22:30 часа, в гр. Ловеч, ул. „Осъмска”,
зад хотел „Ловеч”, при управление на лек автомобил „Алфа Ромео”, модел „145”, с
рег. № ****, нарушил правилата за движение: чл. 15, ал. 1 ЗДвП (като водач на
МПС не се е движел възможно най-вдясно по платното за движение) и чл. 21, ал. 1 ЗДвП (при избиране на скоростта на движение в населено място за категория „В”
на управляваното от него МПС, превишил максимално разрешената скорост на
движение от 50 км/ч) и по непредпазливост причинил смъртта на Г.А.Г.– престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в”, вр.
с чл. 342, ал. 1, предл. 3 НК.
От удостоверения за родствени връзки с изх. №№ 0204-908/16.11.2018
г. и 0203- 95/29.01.2019 г. на Община Троян се установява, че Н.М.М. е дядо, а А.А.И. сестра на починалата Г.
А. Г.. Установява се от удостоверение за наследници № 0204-214/26.02.2019 г. на Община Троян, че Н.М.М. е починал на 26.02.2019 г. и е оставил за свои наследници по закон
заместилите го в процеса К.Н.М.,
с ЕГН **********, Г.Н.М., с ЕГН ********** и К.Н.М., с ЕГН ********** (негови
деца).
От заверено копие на справка
от база данни на информационния център към Гаранционния фонд се установява, че
за лек автомобил с рег. № ********е имало сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, със срок
на действие 29.11.2014
г.-29.11.2015 г.
От заключението на съдебната авто-техническата
експертиза се установяват следните факти: Лекият автомобил „Алфа Ромео”, модел „145”, с рег. № ********се
движел в посока откъм транспортен мост (над Покрит мост) в посока хотел Ловеч
(от юг на север), като скоростта му на движение преди настъпване на ПТП е
Изводите на експертизата за факторите и липсата на
дължима адекватна реакция на водача се подкрепят от показания на свидетеля Б.М.Н.
(водачът, причинил ПТП-то). От тях се установява, че поради ниския им ръст и
спрелите на паркинга автомобили, той видял късно пресичащите деца, че първата
му реакция се състояла в предприемане на маневра за заобикаляне, отклонявайки
автомобила вляво по посока на неговото движение, че ударът на Г.А.Г.(второто пресичащо дете) настъпил с предния десен калник на автомобила.
От показанията на свидетеля се установява, че когато изтичали през пътното
двете деца били сами, с тях не имало възрастен.
От заключението на комплексната съдебна психолого-психиатрична
тази експертиза се установява, че към 13.08.2015 г. (момента на възприемане на сестра
ѝ Г. А. Г., ударена
от автомобила) и непосредствено след
това, А.А.И.
се е намирала в състояние на Остра стресова реакция, представляваща преходна
реакция на изключителен силен психичен стрес. След психо-травмиращото
събитие, физическото и емоционално отреагиране при А.И. е
свързано с появата на потиснато настроение, трудности при съсредоточаването,
припомняне на детайли от събитието, промени в съня, като изпитването на подобни
чувства е нормално и типично за фазата на реакция след преживяване на остра психотрама. При освидетелстването на А.А.И.
(15.07.2019 г.) не се установяват клинично значими симптоми на депресия,
посттравматично стресово разстройство или други последици на преживяната психотравма, като липсват и клинични доказателства,
документи и данни за проведени прегледи и лечение, свързани с психичното
ѝ състояние. Симптомите на острата стресова реакция са продължили няколко
седмици след датата на психо-травмиращото събитие, но
точната им продължителност не би могла да се определели, с оглед липсата на
обективни данни и медицинска документация и установената от експертите агравация на А.И.. Острата стресова реакция при А.И. се
намира в причинно-следствена връзка със смъртта на сестра ѝ Г. А. Г.. Преживяванията на А.А.И. са
състояния на тъга. При нея скръбта, тъгата и усещанията за празнота и липса се
проявяват, когато ѝ се напомня за загубата на сестра ѝ. В състояния
човек функционира нормално и същите се последвани от възстановяване на
настроението и продължаване на нормалния ритъм на живот. При освидетелстването на А.А.И. (15.07.2019 г.) не се
установява промени в начина ѝ на живот и конкретното ѝ състояние на
налага лечение в специализирано лечебно заведение или при амбулаторни условия.
От показанията на свидетелите М. М. До., М. Б. М. и А. Н. Г., на последните
двама ценени с по-висока критичност, оглед обстоятелствата по чл. 172 ГПК (св. М.
е леля на ищците К.М. и Г.М., а св. Г. е баща на ищеца А.И.) се установява, че приживе и по
време на ПТП-то Н.М. (заместеният ищец) е страдал от онкологично заболяване и
провеждал лечение. След смъртта на неговата внучка Г.
А. Г., същият изпаднал в състояние на тъга и отчаяние, поставил в стаята си
нейни снимки, почти всеки ден ходел на гробищата и постоянно говорел за
покойната си внучка. Установява се от показанията на свидетелите, че след
смъртта на внучката му, Н.М. спрял
да се храни, отнасял се с безразличие към своето лечение и споделял, че иска да
„отиде при Г.”. Макар да не са живели в едно домакинство, но в един и същи град
(Троян) между Н.М. и неговата внучка Г.
Г. е имало силна привързаност, породена от честите престои на детето при дядо
му (почти всяка събота и неделя) и негови гостувания в дома на дъщеря му,
където се радвал на вниманието и обичта на Г.. От показанията на свидетелите се
установява, че починалата Г.А.Г.е най-малкото от четирите деца на К.М., а
ищецът А.И.
е нейната по-голяма сестра. Четирите деца са отгледани и израсли в едно
домакинство, заедно са посещавали училище. Ищецът А.И. била в ресторанта на хотела и
след като слязла под навеса, където станало произшествието, възприела
безжизненото тяло на сестра си Г. Г..
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съдът
е сезиран с два иска с правна квалификация чл. 226 КЗ (отм.) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на
100 000 лв., предявени като частични от размера на всеки от двата иска от
по 200 000 лв., ведно със законната лихва от 13.08.2015 г. до
окончателното ѝ изплащане.
С договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди (чл. 223,
ал. 1 КЗ отм.). Обект на застраховане по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят
съгласно българското законодателство (чл. 257, ал. 1 КЗ отм.). При
настъпване на застрахователното събитие, застрахователят по застраховка
„Гражданска отговорност“ е длъжен да заплати обезщетение за претърпените вреди, включително за пропуснати ползи, които
представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и за
лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото
лице (чл. 223, ал. 2 КЗ отм.). Застрахователното покритие по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е очертано по видове
вреди и хипотези на причиняването им в чл. 267 КЗ (отм.). Отговорността на
застрахователя е ограничена от закона, поради което максималният размер на
обезщетението по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите не би могъл да надхвърли размерите по чл. 266 КЗ (отм.),
установени за съответните вреди. Доколкото застрахователното събитие е
възникнало преди влизане в сила на чл. 492 от действащия Кодекс за
застраховането (КЗ
Прекият иск по застраховка „Гражданска отговорност“ е средство за
репариране от застрахователя на вредите (имуществени и неимуществени), за които
застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице (чл. 226, ал. 1 КЗ отм.).
Освен доказан фактически състав на непозволено увреждане, основателността на
иска предполага валидна застраховка „Гражданска отговорност“, действаща към
момента на увреждането.
В случая е налице основание за ангажиране отговорността на ответника по чл.
267, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) за заплащане на застрахователно обезщетение само по единия
от двата иска – предявен от А.А. (сестра на починалата Г. Г.). Фактическият
състав на непозволено увреждане е осъществен, защото смъртта на Г.А.Г.е съставомерен
резултат на престъплението по чл.
343, ал. 1, б. „в”, вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3 НК, за което водачът на лекия автомобил е осъден с
влязла в сила присъда, която е задължителна за съда, разглеждащ гражданските
последици от деянието (чл. 300 ГПК). Като съставомерен
престъпен резултат, смъртта на детето е довела до възникване на наимушествени вреди за нейните близки и роднини, поради което за причинилия
вредата възниква задължението да я поправи (чл. 45, ал. 1 ЗЗД).
След като за лекия автомобил
„Алфа Ромео” е налице валидно сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите със срок на действие, обхващащ датата на
възникване на ПТП-то, и застраховател по този договор е ответното дружество, последното
е длъжен да заплати на увредените лица застрахователно обезщетение за
причинените им вреди, вследствие ползването на това МПС (чл.
267, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.).
Обект на застраховане е гражданската отговорност на водача на лекия автомобил „Алфа
Ромео” за причинените на ищците вреди от ПТП-то, които са свързани с ползването
на превозното средство и за които застрахованият отговаря по българския закон
(чл. 257, ал. 1 КЗ отм.). Като управлявал автомобила, водачът се явява
застрахован по смисъла на (чл. 257, ал. 1 КЗ отм.). Кръгът на лицата, които са
легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък е очертан
в задължителната съдебна практика, намерила израз в П-4-61, Пленум, П-5-69,
Пленум и ТР-1-16, ОСНГТК. Според дадените с нея разяснения поначало възходящите
и низходящите на починалия от втора и по-горна степен, както и неговите братя и
сестри не са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени
вреди от причинената му смърт, и само по изключение - всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени. В последната хипотеза (на изключението), обезщетение се
присъжда при доказана особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди. В случая такава особено близка връзка се
установи между починалата Г. Г. и нейната сестра А.А.. Сестрите
винаги са съжителствали съвместно, отглеждани са заедно от родителите им и
между тях се е изградила близка емоционална връзка,
привързаност и обич. Такава връзка не е била изградена между починалата Г. Г.
и нейния дядо Н.М.. Макар да са живели
в един град и детето често да е гостувало на дядо си, те не
са обитавали общо домакинство, не са споделяли
ежедневието си, дядото не е полагал изключително или преимуществено грижи за
внучката. Изградените между тях отношения и привързаност се характеризират с
обичайното за българското общество връзка между внуци, от една страна, и баба и
дядо, от друга, и не се характеризират с трайна и дълбока емоционална
наситеност, обуславяща интензитет и трайност на изживените болки и страдания,
при които да е справедливо обезщетяването им. В този смисъл само ищецът А.А. има качеството трето
лице, чиито вреди подлежат на обезщетяване от застрахователя чл. 257, ал. 3 КЗ
отм.), не и ищецът Н.М., заместен в процеса от неговите
наследници. След като той не е материалноправно
легитимиран да претендира неимуществени вреди от смъртта на неговата внучка Г. Г.,
искът му срещу застрахователя е неоснователен на това основание.
Претендираното от ищеца А.А. обезщетение за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди попада в застрахователното
покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите (чл. 267, ал. 1, т. 1 КЗ отм.). Размерът на същото следва да се
определи по справедливост, но до лимитите по чл. 266, т. 1 КЗ (отм.), които са
приложими към конкретния случай (§26
от ПЗР от КЗ
Лимитите по чл. 266, т. 1 КЗ (отм.) са
законодателен израз на волята на Република България да въведе (транспонира) в националното ни право
минималните застрахователни суми при задължителната застраховка, установени в чл. 9 от Директива 2009/103/ЕО, а именно: в случай
на телесно увреждане - минимална застрахователна сума 1 000 000
EUR за пострадал или 5 000 000 EUR за събитие,
независимо от броя на пострадалите. В практиката на Съда на Европейския съюз,
намерила израз в решението по дело C-277/12, по повод направено преюдициално запитване са дадени следните принципни съображения:
държавите членки са длъжни да гарантират, че обезщетението, което съгласно
тяхната национална правна уредба на гражданската отговорност се дължи за
неимуществените вреди, претърпени от близките членове на семейството на
жертвите на пътнотранспортни произшествия, се покрива от задължителната
застраховка до минималните суми, предвидени в член 1, параграф 2 от
Втора директива (т. 50); член 1, параграф 2 от Втора директива не
допуска национална правна уредба, която предвижда максимални гарантирани суми,
по-малки от установените с този член минимални гарантирани суми (т. 51);
разпоредбите на националното право, които уреждат обезщетяването при
произшествия при използването на моторни превозни средства, не могат да лишат
трите посочени по-горе директиви от тяхното полезно действие (т. 53); Ако обаче
националните законодатели бяха свободни, когато счетат за нужно, да определят в
националното право за всяка отделна категория установени вреди максимални
гарантирани суми, по-малки от минималните гарантирани суми по член 1,
параграф 2 от Втора директива, посочените минимални гарантирани суми, и
следователно този член, биха били лишени от тяхното полезно действие (т. 54). Ограничението на размера до 5000 лв., установено с §
96 от ПЗР от КЗ
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост (чл. 52 ЗЗД). Критерият „справедливост” не е абстрактно
понятие, а е свързан с преценка на обективно съществуващи конкретни
обстоятелства. За да се определи размера на обезщетението, съставляващ
справедливо овъзмездяване на претърпените неимуществени
вреди, е необходимо да се отчете естеството и интензитета на моралните вреди, с
оглед характера, тежестта и продължителността на страданието за пострадалия,
периода на възстановяване, както и икономическите условия в страната към
момента на увреждането.
Съобразявайки всички обективни обстоятелства,
релевантни за справедливо определяне размера на дължимото обезщетение за
неимуществените вреди, съдът взе предвид: възрастта на ищцата А.А.И.
и на нейната починала сестра; съвместното
им отглеждане и съжителстване до смъртта на Г.
А. Г.; изградената между тях близка емоционална връзка, привързаност и обич; силната уплаха на А.А.И.
при възприемане на безжизненото ѝ тяло; изживяна
от ищцата остра стресова реакция, с няколко седмична продължителност след
датата на психо-травмиращото събитие; липса към
датата на изследването (15.07.2019 г.) клинично значими симптоми на депресия,
посттравматично стресово разстройство или други последици на преживяната психотравма; конкретните
за страната и региона икономически условия, както и лимитите
по чл. 266, т. 1 КЗ (отм.). С оглед на тях съдът приема, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е
65 000 лв.
Този размер следва да се редуцира, предвид направеното
от ответника възражения за съпричиняване, което е
основателно по следните съображения:
Ако увреденият е допринесъл за настъпването на
вредите, обезщетението може да се намали (чл. 51, ал. 2 ЗЗД). Преценката за съпричиняване се прави на плоскостта причинно-следствената
връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат (П-17-63,
Пленум, т. 7). Прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от доказана
причинна връзка между поведението на пострадалия, с което той обективно е
създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането и настъпилия
вредоносен резултат. В случая детето е било без надзор от възрастен и към при
възникване на ПТП е пресякло пътното платно изтичвайки, непосредствено зад една
от колоните, ограничаващи видимостта на водача, и на през участък пътното
платно, който не е предназначен за пресичане от пешеходци. Вредоносният резултат
не би настъпил, ако пресичането на пътното платно бе на пешеходна пътека, при
предварително оглеждане и под съпровод на възрастен. Конкретно установените обстоятелства,
на които се изгражда извода за съпричиняване, не
изключват отговорността на водача, защото въпреки тях той е бил в обективна
възможност при адекватна реакция да предотврати сблъсъка с детето. Поради това
съдът приема, че степента на съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалата е много по-малка и я определя в размер на
1/5, поради което определеното обезщетение на ищцата А.А.И.
от 65 000 лв. ще следва да се редуцира с тази част (13 000 лв.), при
което окончателният му размер възлиза на 52 000 лв.
Последната
сума следва да се присъди с претендираното
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната законна лихва (чл. 86,
ал. 1 ЗЗД). Застрахователят заплаща обезщетение за вредите, които са пряк и
непосредствен резултат от непозволено увреждане, както и за лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Тъй
като отговорността на застрахователя по „Гражданска отговорност” е функционално
обусловена от отговорността на прекия причинител, ответникът отговаря за всички
вреди при условията, при които отговаря водачът, предизвикал ПТП-то и смъртта
на сестрата на ищцата (чл. 223, ал. 2 КЗ отм.). При непозволено увреждане
длъжникът е в забава от деня на причиняване на вредата (чл. 84, ал. 3 ЗЗД). В случая
това е датата на извършване на ПТП-то, с което е причинена смъртта на Г. Г. - 13.08.2015 година.
Вземанията за лихва се погасяват с три годишна давност (чл. 111, б. „в“ ЗЗД). Предвид
направеното от ответника възражение за
погасяване по давност на тази лихва (обезщетението за забавено
изпълнение), претенцията за присъждането ѝ е неоснователна за периода от настъпване на вредоносния резултат (13.08.2015 г.) до три години преди
предявяване на иска пред съда (22.03.2016 г.). Дължимото застрахователно
обезщетение от 52 000 лв. следва да се присъди със
законната лихва от 22.03.2016 г. до окончателното му изплащане.
По тези съображения съдът приема
че предявеният от Н.М.М. (заместен
в процеса от К.Н.М., с
ЕГН **********, Г.Н.М., с ЕГН ********** и К.Н.М., с ЕГН **********) против „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД, частичен иск по чл. 226 КЗ
(отм.) е неоснователен изцяло и следва да се отхвърли, ведно с претендираната
законна лихва. Частичният иск по чл. 226 КЗ (отм.), предявен от А.А.И. против „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД, е основателен до размера
на сумата от 52 000 лв., която следва да се присъди със законната
лихва от 22.03.2016
г. до окончателното
ѝ изплащане, а горницата
до пълния претендиран размер от 100 000 лв., както и за законната лихва в
периода от настъпване на вредоносния резултат (13.08.2015 г.) до три
години преди предявяване на иска пред съда (22.03.2016 г.) – да се отхвърли.
При този изход на делото и осъщественото безплатно
процесуално представителство на ищеца от адв. Т., в
полза за последната следва да се присъди адвокатско възнаграждение по чл. 38,
ал. 2 ЗАдв. Изчислено пропорционално на уважената част от единия от иска на А.А.И. (52 000 лв.) и съобразно правилото на чл.
7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г., дължимото такова от ответника е в размер
на 1836,12 лв.
С оглед осъщественото процесуално представителство на
ответника от юрисконсулт и заявената претенция за възнаграждение по чл. 78, ал.
8 ГПК (молба л. 245), такова следва да се присъди в размер, ненадхвърлящ
максималния такъв за съответния вид дело, определен по реда на наредбата по чл.
37 ЗПрП (чл. 78, ал. 8 ГПК). Независимо, че ответникът
е защитаван по дело с материален интерес над 10 000 лв., съдът приема, че
ищецът следва да се осъди да му заплати възнаграждение в размер на 100 лв.,
който е претендиран от ответника и не надхвърля допустимия максимум по
наредбата. Ответникът е сторил разноски в размер на 240 лв. (съдебна автотехническа експертиза), като от тази сума 120 лв.
следва да се присъди в тежест на ищците К.Н.М., Г.Н.М. и К.Н.М., с оглед неоснователността
на техния иск, и 57,60 лв. в тежест на ищеца А.А.И., с оглед частичната
неоснователност на предявения от нея иск. Сумата от 20 лв. депозит за
призоваване на свидетел не е претендирана и не е
изплатена на свидетеля, поради което тя подлежи на възстановяване на ответника.
Отчитайки
освобождаването на ищеца от заплащане на държавна такса и разноски и с оглед
частичната основателност на предявения от него иск, ответникът следва да бъде
осъден за заплати държавна такса върху уважения размер на иска, както и част от
заплатените от бюджета на съда разноски, определена също върху уважения размер
на иска (чл. 78, ал. 6 ГПК). Изчислена като 4 % от присъденото обезщетение от 52 000 лв. (чл. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК), е в размер на
сумата от 2080 лв. Дължимата от ответника част от разноските по делото,
заплатени от бюджета на съда (320 лв.) с оглед изясняване основателността и
размера на единия от предявените искове за 100 000 лв., определена според
уважения размер на иска (52 000 лв.), е в размер на 166,40 лв. Двете суми
(2080 лв. и 166,40 лв.), както и 5 лв. за служебно издадения за тях изпълнителен
лист (чл. 11 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК), следва да се заплатят от ответника в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметката на ОС Ловеч.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.М.М., с ЕГН **********, с адрес: ***
(заместен в процеса от К.Н.М., с ЕГН **********, Г.Н.М., с ЕГН ********** и
К.Н.М., с ЕГН **********) против
„ДЗИ -
Общо застраховане” ЕАД, с ЕИК
****, гр. *****, частичен иск по чл. 226 КЗ (отм.)
за заплащане на сумата от 100 000 лв., претендирана
като част от застрахователно обезщетение в размер на 200 000 лв. за
неимуществени вреди (морални) от смъртта на Г.А.Г.(внучка на заместения ищец),
причинена в ПТП, настъпило на 13.08.2015
г., около 22:30 часа, в гр. Ловеч, по ул. „Осъмска”,
зад хотел „Ловеч”, виновно причинено при управление на лек автомобил марка „Алфа Ромео”, модел
„145” с д.к. № ********от Б.М.Н.,
чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при „ДЗИ - Общо застраховане”
ЕАД с полица № 06114002881350 (валидна от 29.11.2014
г. до 29.11.2015 г.), ведно със законната лихва от
13.08.2015 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА „ДЗИ -
Общо застраховане” ЕАД, с ЕИК *****, гр. **** да заплати на А.А.И., с
ЕГН **********, с адрес: *** сумата 52 000 лв., ведно със законната лихва от 22.03.2016
г. до окончателното ѝ изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (морални) от
смъртта на Г.А.Г.(сестра
на ищеца), причинена в ПТП, настъпило на 13.08.2015
г., около 22:30 часа, в гр. Ловеч, по ул. „Осъмска”,
зад хотел „Ловеч”, виновно причинено при управление на лек автомобил марка „Алфа Ромео”, модел
„145” с д.к. № ********от Б.М.Н.,
чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при „ДЗИ - Общо застраховане”
ЕАД с полица № 06114002881350 (валидна от 29.11.2014
г. до 29.11.2015 г.), като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.
226 КЗ (отм.) за горницата над присъдената сума до пълния
претендиран размер от 100 000 лв., съставляващ част от застрахователното обезщетение за неимушществени вреди в размер на 200 000 лв., както и за законната лихва в периода от настъпване на вредоносния
резултат (13.08.2015 г.) до три години преди предявяване на иска пред съда
(22.03.2016 г.).
ОСЪЖДА „ДЗИ -
Общо застраховане” ЕАД, с ЕИК ****, гр. **** да заплати на адв. К.И.Т. от САК сумата от 1836,12 лв., представляваща адвокатско възнаграждение
по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. За процесуално
представителство на ищеца А.А.И..
ОСЪЖДА
К.Н.М., с ЕГН **********,
с адрес: ***, Г.Н.М., с ЕГН **********,
с адрес: *** и К.Н.М., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят
на „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД, с ЕИК *****, гр. ***** сумата от 120 лв., представляваща разноски
съобразно отхвърлената част на иска (чл. 78, ал. 3 ГПК).
ОСЪЖДА
А.А.И., с ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на „ДЗИ - Общо застраховане”
ЕАД, с *****, гр. *****9Б сумата
от 57,60 лв., представляваща разноски съобразно отхвърлената част на иска (чл.
78, ал. 3 ГПК).
ОСЪЖДА
А.А.И., с ЕГН **********, с адрес: ***, К.Н.М., с ЕГН **********,
с адрес: ***, Г.Н.М., с ЕГН **********,
с адрес: *** и К.Н.М., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят
на „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД, с ЕИК *****, гр. ***** сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „ДЗИ - Общо застраховане”
ЕАД, с ЕИК *****, гр.
***** да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка
на Окръжен съд Ловеч, сумата от 2080 лв., представляваща държавна такса върху
уважения размер на иска, сумата от 166,40 лв., представляваща част от
разноските по делото, съобразно уважената част от иска, както и сумата от 5 лв.
за служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението
може да се обжалва пред Апелативен съд Велико Търново, в двуседмичен срок от
връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: