№ 79
гр. Търговище , 01.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, V СЪСТАВ в публично заседание на
шести януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Зорница Д. Павлова
при участието на секретаря Стела Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Зорница Д. Павлова Административно
наказателно дело № 20203530200980 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „ИНЕСС – М.Т.“ ЕТ – с.Церовище, общ.Омуртаг,
БУЛСТАТ *********, представляван от М.Д.Т. чрез пълномощник - адв. С.А. – АК-
Търговище против Наказателно постановление № 543394 – F 573209/ 23.10.2020г.,
издадено от Директора на офис /дирекция/ за обслужване –Търговище в ТД на НАП –
Варна. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на НП и се иска
отмяната му. В с.з. жалбата се поддържа от пълномощника.
Ответната по жалбата страна, посредством процесуалния си представител
поддържа становище за неоснователност на жалбата и счита, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от
фактическа страна:
На 24.08.2020г. гл. инспектор по приходите при ТД на НАП – Варна, офис –
Търговище констатирал, че жалбоподателят като данъчно задължено - регистрирано по
ЗДДС лице не е подало справка –декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС за данъчен
период м.юли 2020г. до 14- то число включително на месеца, следващ данъчния
период, за който се отнася. Срокът за подаване бил до 14.08.2020г., в който, а и към
1
датата на проверката, въпросната справка – декларация не била подадена. Предвид
констатираното, контролният орган съставил на едноличния търговец АУАН №
F573209/ 01.10.2020 г. за нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС. На основание чл.40, ал.2
от ЗАНН, актът бил съставен в отсъствие на нарушителя. На 12.10.2020г. АУАН бил
надлежно предявен и връчен на едноличния търговец. Въз основа на акта, на
23.10.2020г. Директорът на офис /дирекция/ за обслужване - Търговище в ТД на НАП –
Варна издал Наказателно постановление № 543394 – F 573209, с което за нарушение
на чл.125, ал.5 от ЗДДС и на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС наложил на
жалбоподателя имуществена санкция в размер на 1000 лв.
Изложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събраните
по делото писмени доказателства и показанията на св. А..
Съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. АУАН и НП са
издадени от компетентни органи, по предвидените от закона ред и форма, съдържат
изискуемите от ЗАНН задължителни реквизити. При съставянето на АУАН не са
допуснати нарушения, които да не са преодолими по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. От
приложените към делото протоколи № 1514215/27.08.2020г. и № 1514262/11.09.2020г.
се установява, че жалбоподателят е бил търсен на адреса му на управление с цел
връчване на покана за съставяне на АУАН, но не е бил открит. Предвид това,
законосъобразно, на основание чл.40, ал.2, предл.1 от ЗДДС АУАН е бил съставен в
негово отсъствие. Видно е, че същият му е надлежно предявен и връчен на
12.10.2020г., когато жалбоподателят е могъл да впише възраженията си срещу АУАН.
Имал е възможност да направи писмени възражения и в тридневен срок от
подписването му, съгласно чл.44, ал.3 от ЗАНН. Следователно процесуалните права
на жалбоподателя не са били нарушени, напротив- същият е имал възможност да ги
упражни в пълен обем.
От приложените по делото писмени доказателства безспорно се установява и не
се спори, че в процесния период жалбоподателят е бил регистриран по ЗДДС.
Съгласно чл. 125, ал. 1 и ал. 5 от ЗДДС за всеки данъчен период регистрираното лице е
длъжно да подава справка- декларация, като срокът за подаване на същата е до 14-то
число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася.
Следователно за данъчен период м. юли 2020 г. срокът за подаване на справка –
декларацията е бил до 14.08.2020 г. включително. От писмените материали по делото и
от показанията на свидетелката се установи, че в посочения срок жалбоподателят не е
подал справка- декларация за м. юли 2020 г. в ТД на НАП Варна, офис Търговище.
Такава е била подадена едва след издаване на обжалваното НП, като същата е с
нулеви данни. При тези данни е обоснован изводът, че с бездействието си
2
жалбоподателят е нарушил чл. 125, ал. 5 от ЗДДС и е осъществил състав на нарушение
по чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, който гласи: .“Лице, което, като е длъжно, не подаде
справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните
регистри по чл. 124 или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за
физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите
лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв“.
Видно от НП, наказващият орган е приел, че в случая не са налице основания за
приложение на чл. 28 от ЗАНН. В жалбата този извод се оспорва, като се изтъква
обстоятелството, че от години фирмата не извършва търговска дейност и подава
нулеви справки - декларации по ЗДДС, респ. липсват вредни последици от
нарушението. В тази връзка следва да се посочи, че нарушението е формално и не
изисква настъпване на вредоносен резултат. От друга страна от материалите по делото
се установява, че жалбоподателят е продължил да бездейства и след съставянето,
респ. връчването на АУАН. До издаване на НП не е отстранил нарушението, като е
подал въпросната справка –декларация едва през м.ноември 2020г. Липсват
доказателства за наличието на обективни пречки за своевременно изпълнение на
задължението по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС. При тези данни съдът споделя извода за
липсата на основания за приложение на чл.28 от ЗАНН. Същевременно намира, че
предвид изложените обстоятелства и факта, че нарушението е първо /съгласно
отразеното в НП/, размерът на наложената с НП имуществена санкция се явява
завишен и несъответен на тежестта му. Съдът счита, че не са налице обстоятелства,
които да обуславят налагането на наказание в размер над минимума, предвиден в
закона. Предвид това, обжалваното НП следва да бъде изменено, като размерът на
наложената на едноличния търговец имуществена санкция бъде намален от 1000 на
500 лева.
При този изход на спора, с оглед изричното искане на всяка от страните, в тяхна
полза следва да се присъдят разноски. По отношение на претендираното
юрисконсултско възнаграждение: Съгласно действащата разпоредба на чл.63, ал.3 от
ЗАНН, разноските се определят по реда на АПК. Чл.143, ал.3 от АПК сочи, че когато
съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на
разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително
юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.37 от ЗПП. Разпоредбата на
чл.63, ал.5 от ЗАНН също препраща към чл.37 от ЗПП. Според посочения текст,
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Въз
основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно
чл.27е от последната, възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до
120 лв. Т. е. съдът следва да определи юрисконсултското възнаграждение именно в
3
тези рамки. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът намира, че за
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на наказващия
орган следва да се определи възнаграждение в размер на 80 лв. Имайки предвид, че в
случая съдебното решение е за изменение на НП и намаляване на наложената санкция
от 1000 на 500 лв., съдът счита, че съразмерно с частта от НП, която прие за
законосъобразна, на наказващия орган следва да се определи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 40 лв. (арг. от чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. с чл. 144 от
АПК във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК). Посочената сума следва да се присъди в полза на
Национална агенция по приходите, доколкото последната е юридическото лице на
бюджетна издръжка, към което принадлежи офис /дирекция/ за обслужване –
Търговище в ТД на НАП – Варна.
От жалбоподателя е доказано извършването на разноски в размер на 200 лв. –
платено възнаграждение за един адвокат (договор за правна защита и съдействие- л.5
от делото). С оглед изложеното по-горе, следва да му се присъди сумата от 100лв. –
съразмерно частта от НП, която съдът прие за незаконосъобразна.
Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 543394 – F 573209/ 23.10.2020г.,
издадено от Директора на офис /дирекция/ за обслужване –Търговище в ТД на НАП –
Варна, с което на „ИНЕСС – М.Т.“ ЕТ – с.Церовище, общ.Омуртаг, БУЛСТАТ
*********, представляван от М.Д.Т. с ЕГН *********** на основание чл.179, ал.1 от
ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева, като НАМАЛЯВА
размера на имуществената санкция от 1000 лева на 500 лева.
ОСЪЖДА „ИНЕСС – М.Т.“ ЕТ – с.Церовище, общ.Омуртаг, БУЛСТАТ
*********, представляван от М.Д.Т. с ЕГН *********** да заплати на НАП – София
сумата от 40 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение
ОСЪЖДА НАП – София да заплати на „ИНЕСС – М.Т.“ ЕТ – с.Церовище,
общ.Омуртаг, БУЛСТАТ *********, представляван от М.Д.Т. с ЕГН ***********
сумата от 100 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Търговище в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
5