Мотиви към присъда № 155 от 05.08.2020 г. по НОХД №
3064 по описа за 2020 г. на Районен съд - Варна, НО, ХХII състав
Районна прокуратура - Варна е внесла
обвинителен акт срещу подсъдимия А.Ц.Г. за това, че на
20.07.2020 г. в гр. Варна в едногодишен срок от наказването му по
административен ред с Наказателно постановление № 19-0439-000343/14.01.2020 г.,
издадено от началника на 03 РУ – Варна, влязло в законна сила на 18.04.2020 г.,
за управление на МПС без съответното свидетелство за управление извършил такова
деяние – управлявал МПС – л.а. „БМВ“ с рег. № СВ 8294 КМ, без свидетелство за
управление на МПС – престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК.
В съдебно заседание
представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото обвинение, като намира,
че обвинението е доказано по несъмнен начин от събраните по делото
доказателства. Счита, че по отношение на подсъдимия следва да се приложи
разпоредбата на чл. 78а НК, като същият бъде освободен от наказателно
отговорност с налагане на административно наказание „глоба“ в размер на 1000
лв.
Защитникът адв. С.П.от АК – Варна намира, че фактическата обстановка,
изложена в обвинителния акт, се подкрепя от събраните по делото доказателства.
Предира за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание „глоба“ в минимален размер.
Подсъдимият А.Г.
поддържа становището на защитника. В последната си дума моли за снизхождение.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият А.Ц.Г.
е роден на *** ***, български
гражданин, основно образование, разведен, неосъждан, безработен, с ЕГН **********.
С влязло в сила на 18.04.2020 г. Наказателно постановление №
19-0439-000343/14.01.2020 г. на Началника на 03 РУ- Варна, връчено лично на
подсъдимия, последният е наказан за управление на МПС без съответно
свидетелство за управление.
На 20.07.2020 г. в гр. Варна по бул. бул."Княз Борис I"
подсъдимият Г. управлявал л.а."БМВ 535 Д" с peг. № СВ 8294 КМ.
По същото време екип на сектор „Пътна полиция" при ОДМВР -
Варна в състав свидетелите П.Д.Г. и Л.М.М. спрели за
проверка автомобила и поискали документи на водача - обвиняемият Г., но такива
не им били представени.
Полицейските служители направили справка и установили, че
подсъдимият Г. е неправоспособен водач на МПС, като не притежава свидетелство
за управление на МПС.
Служителите на сектор „Пътна полиция" при ОДМВР - Варна
съставили акт за установяване на административно нарушение № 25806/20.07.2020
г.
По
доказателствата:
Описаната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни
доказателствени средства – показанията на св. П.Д.Г., Л.М.М.
и от писмените доказателства: Наказателно постановление №
19-0439-000343/14.01.2020 г., издадено от началника на 03 РУ – Варна, влязло в
законна сила на 18.04.2020 г.; АУАН; справка за нарушител/водач; справка за
съдимост; писмо от ТД на НАП и разпореждане за прекратяване на производство по
принудително изпълнение.
Авторството
на деянието и субективната му страна се установява на първо място от
показанията на свидетелите П.Д.Г. и Л.М.М., които са
свидетели очевидци на деянието, като същите последователно и в необходимата
пълнота излагат всички относими към предмета на
доказване обстоятелства, а именно че на инкриминираната дата подс. Г. е управлявал лек автомобил. Показанията на
посочените свидетели не съдържат съществени вътрешни противоречия и взаимно се
допълват, поради което съдът ги намира за изцяло достоверни.
Съставомерният признак, че автомобилът е управляван в
едногодишен срок от наказването на водача по административен ред за управление
на МПС без съответното свидетелство се установява от представеното Наказателно
постановление № 19-0439-000343/14.01.2020 г., издадено от началника на 03 РУ –
Варна.
Съдът
кредитира представените по делото писмени доказателства, като достоверни и
допринасящи за разкриване на обективната истина по делото.
От правна страна:
При
така изложената фактическа обстановка, съдът намира, че подс.
А.Ц.Г. е осъществил от обективна
страна състава на престъплението по чл.
343в, ал. 2 от НК, тъй като на 20.07.2020 г. в гр. Варна в едногодишен
срок от наказването му по административен ред с Наказателно постановление №
19-0439-000343/14.01.2020 г., издадено от началника на 03 РУ – Варна, влязло в
законна сила на 18.04.2020 г., за управление на МПС без съответното
свидетелство за управление извършил такова деяние – управлявал МПС – л.а. „БМВ“
с рег. № СВ 8294 КМ, без свидетелство за управление на МПС.
За съставомерността
на деянието по чл.343в,ал.2 от НК е необходимо кумулативното наличие на следните
обективни признаци от състава на престъплението: 1.)
деецът да е бил санкциониран с влязло в сила наказателно постановление за
управление на МПС без съответно свидетелство за управление, т.е. по реда на
чл.177, ал.1, т.2,
ЗДвП, като съответно е това свидетелство, което е издадено за категорията на
управляваното МПС и 2.) преди изтичане на една година от
датата на влизане в сила на постановлението, с което деецът е бил санкциониран
за посоченото нарушение на ЗДвП, да е управлявал отново МПС, за което не му е
издадено съответно свидетелство за управление.
Престъплението
е на просто извършване, като за неговото довършване не е нужно деецът да е
причинил вреди на хора или имущество.
От обективна страна деянието е
извършено чрез
действие и се изразява в управлението от страна на подс.
Г. на моторно превозно средство – лек автомобил марка „БМВ“ с рег. СВ 8294 КМ в едногодишен срок от наказването му с влязло в
сила наказателно постановление за управление на МПС без съответно свидетелство
за управление.
От субективна страна подс.
Г. е действал при форма на вината пряк умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието. Подс.
Г. е осъзнавал, че не разполага със свидетелство за управление на моторно
превозно средство, че е безусловно задължително да разполага със свидетелство
за управление на МПС, за да има право да управлява процесния
лек автомобил, знаел е, че вече е наказван по административен ред за идентично
деяние, тъй като наказателното постановление за това му е връчено лично и не е
обжалвано от него и е влязло в сила на 18.04.2020 г., като въпреки това отново
на 20.07.2019 г. е управлявал лек автомобил, с което е осъществил и
субективната страна на престъплението по чл. 343в, ал. 2 НК.
По гореизложените съображения и въз
основа на посочените доказателства, съдът намери, че подс.
А.Г. е извършил престъплението по чл. 343в,
ал. 2 от НК, предмет на повдигнатото му обвинение, поради което го
призна за виновен.
По вида и размера на наказанието:
За извършеното от подсъдимия
престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК законът предвижда наказание лишаване от
свобода от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и двеста лева.
Следователно подсъдимият Г. следва
да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда на чл. 78а НК, тъй като са налице всички кумулативно
изискуеми предпоставки, необходими за приложението на тази норма. За
извършеното от подсъдимия умишлено престъпление се предвижда наказание до три
години лишаване от свобода. Деецът не е осъждан за престъпление от общ характер
към момента на извършване на деянието. Към момента на извършване на деянието
спрямо него не е бил прилаган институтът на освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административна санкция, доколкото вземането за
наложеното на основание чл. 78а НК наказание глоба по НОХД № 4871/2008 г. по
описа на РС – Варна е погасено, считано от 01.01.2019
г., а съгласно задължителното за съдилищата тълкуване, дадено в т. 7 от ТР №
2/28.02.2018 г. на ОСНК на ВКС, институтът на 78а НК е приложим повторно по
отношение на лице, което вече е било освобождавано от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание, ако не е заплатило наложената глоба и за
събирането й е образувано изпълнително производство, но вземането е погасено по
давност. В този случай, освен давностния срок, следва
да е изтекъл и срок, равен на този по чл. 86, ал. 1, т. 3 НК, а именно една
година, който срок към датата на деянието е бил изтекъл. С деянието не са
причинени никакви имуществени вреди.
При индивидуализацията на
наказанието съдът не констатира наличието на отегчаващи отговорността
обстоятелства.
За смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът прие чистото съдебно минало на подсъдимия.
Предвид наличието само на смекчаващо
отговорността обстоятелство, съдът намери, че на подс.
Г. следва да бъде наложено наказание в минималния предвиден в закона размер, а
именно глоба в размер на 1000,00 лв.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: