№ 701 / 13.11.2019 г.
Р Е. Ш Е. Н И Е.
13.11.2019 година, град Монтана
В И М Е. Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV – ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 24.10.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анелия Цекова
при секретаря Елена Ефремова и с участието на прокурора........................................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 1373 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Правното основание на иска Е. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл.439 ГПК – отрицателен установителен иск.
Ищцата, Л.П.И., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, чрез процесуалния си представител адвокат Н.Ц., вписана в САК Е. предявила иск срещу „М. П. Е.., ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „Витоша” № 16, ет. 1, ап. 2, представлявано от Л. Т. К.-управител, с правно основание: чл.124, ал.1 вр.чл. 439 от ГПК
В исковата си молба твърди, че с влязло в сила решение по гр. дело № 4811/2007г. по описа на СРС, 39 с-в, арх. № 32919/2007г. доверителката и Л.П.И. Е. осъдена да заплати, солидарно с А. И. П. ЕГН xxxxxxxxxx и Х. Х. И., ЕГН xxxxxxxxxx, на „Българска пощенска банка” АД сумата от 4 256.77 лв., представляваща просрочена главница по договор за предоставяне на потребителски К. № FL 34400 от 28.04.2005г., сумата от 900.33 лв. - лихва за периода от 28.06.2005г. до 06.03.2007г., сумата от 219.19 лв. - просрочена лихва за периода от 28.07.2005г. до 06.03.2007г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.03.2007г. до окончателното издължаване, както и разноски по делото в общ размер на 308.81 лв., представляващи заплатена ДТ и адвокатско възнаграждение.
Въз основа на това решение банката се Е. снабдила с изпълнителен лист от 27.03.2007г. и Е. образувала изпълнително дело № 20077790400087 по описа на ЧСИ Василка И., рег. № 779, район на действие - СГС.
Доверителката и не се Е. задължавала, в качеството на поръчител, по договор за предоставяне на потребителски К. FL 34400 от 28.04.2005г. и не познава лицата А. И. П. ЕГН xxxxxxxxxx и Х. Х. И., ЕГН xxxxxxxxxx. Л.И. не Е. била уведомена по надлежния ред за воденото гражданско дело № 4811/2007г. по описа на СРС, 39 с-в и не Е. участвала в съдебното производство.
За първи път разбира за разглежданото гражданско дело, както и за образуваното изпълнително дело от баща си Петър И., който Е. получил с обратна разписка покана за доброволно изпълнение на 21.11.2008г. От призовката тя разбира, че Е. осъдена да заплати посочените по-горе суми на взискателя „Юробанк и Еф Джи България” АД и че ще й бъде наложен запор на трудовото възнаграждение.
Сигурна, че никога не се Е. задължавала, в качеството си на поръчител, по договор за предоставяне на потребителски К. доверителката и не Е. предприела никакви действия в своя защита.
На 06.01.2019г. Л.И. с изненада научава от работодателя си, че й Е. наложен запор върху трудовото възнаграждение, което тя получава въз основа на сключения трудов договор с 73. СУ с преподаване на чужди езици „Владислав Граматик”, гр. София. В училището същата работи в продължение на 7 години, но до този момент не Е. търсена по никакъв начин от ЧСИ Василка И.. При извършена проверка по изп. дело № 20077790400087 по описа на ЧСИ Василка И., рег. № 779, район на действие – СГС, доверителката и разбира, че запорът Е. наложен до молба на ,,М. П. Е.., конституиран като взискател въз основа на Договор за цесия от 05.09.2008г. между „Юробанк и Еф Джи България” АД и „М. П. Е... За прехвърлянето на вземането Л.И. не Е. уведомена нито от предишния цесионер, нито от новоконституирания взискател. Притеснена от случващото се, доверителката и се Е. опитала да получи повече информация в СРС, 39 с- в, за воденото срещу нея гр. дело № 4811/20047г., арх. № 32919/2007г., но в отдел архив й предоставят само препис от Определение по гр.д. № 4811 по описа за 2007г., тъй като Е. изтекъл срокът за съхранение на делото и същото Е. вече унищожено.
Към настоящия момент доверителката и търпи вреди от неоснователното принудително изпълнение, тъй като по наложения запор вече Е. удържана сума от трудовото й възнаграждение, за месец 02.2019г., в размер на 523 лв.
Счита, че процесните вземания са погасени поради изтекла погасителна давност, в резултат на непредприети никакви изпълнителни действия по изп. дело № 20077790400087 по описа на ЧСИ Василка И., рег. № 779, район на действие - СГС. Съгласно чл. 116, б. ,,в” от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителното тълкуване на закона, дадено в т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ВКС на РБ, ОСГТК, изпълнителният процес не може да съществува сам по себе си, а той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Поради това, предприемането на кое да Е. изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му Е. поискано от взискателя и или Е. предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя, съгласно чл.18,ал.1 от ЗЧСИ), прекъсва давността: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. В този смисъл са и Решение № 451 от 29.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2306/2015г., ІV г.о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК по въпроса , както и Решение № 325 от 13.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2783/2015г., ІІІ г.о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК по въпроса съставлява ли изпълнително действие извършването на справка от съдебния изпълнител с цел проучване на имущественото състояние на длъжника, което да прекъсва срока по чл.433, ал.1,т.8 от ГПК/.
Първото действие в настоящия случай Е. налагането на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца през месец януари 2019 г. От образуване на изпълнителното дело - на 27.04.2007 г., до датата на налагането на запор върху трудовото възнаграждение не са извършвани изпълнителни действия, насочени пряко към поръчителя.
Петгодишният давностен срок по чл.117, във връзка с чл.110 ЗЗД по отношение на задължението на Л.И. към взискателя, ответник по настоящото дело, по силата на изпълнителен лист от 27.03.2007 г., издаден по гр.дело № 4811/2007 г. по описа на СРС, Е. изтекъл на 27.03.2012 г. За прекъсването на давността Е. от значение единствено на коя дата Е. било предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което Е. предмет на принудително изпълнение Е. погасено поради давност. Налагането на запор върху трудовото възнаграждение Е. първото изпълнително действие, което обаче Е. осъществено след изтичане на петгодишната обща погасителна давност. Поради това счита, че това изпълнително действие Е. ирелевантно, т.Е.. не може да породи валидно своя материалноправен ефект, а именно да прекъсне давността, и да започне да тече нова давност. С оглед на това материалноправното вземане Е. погасено, т.Е.. притежанието не може да бъде осъществено по принудителен път. В настоящия случай Е. погасено не само вземането по главницата, но и акцесорните вземания, съгласно чл. 119 ЗЗД.
Отделно от това, счита, че доверителката и не дължи на ответното дружество посочените суми в изпълнителния лист на първоначалния кредитор „Пощенска банка” АД /сега „Юробанк и Еф Джи България” АД/, респ. на неговия правоприемник „М. П. Е.., защото не Е. уведомена съгласно чл. 99, ал. 3 и сл. от ЗЗД и следователно цесията няма действие спрямо нея. Съгласно изискванията на чл. 99, ал.3 от ЗЗД, предишният кредитор Е. длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Уведомяването за цесията трябва да бъде извършено от стария, а не от новия кредитор, тъй като целта на закона Е. длъжникът да бъде защитен срещу ненадлежно изпълнение на лице, което не Е. носител на вземането. Понеже прехвърленото вземане Е. възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор, напълно логично Е. изискването съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор, за да създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов /ТР № 142-7 от 11.11.1954г. на ОСГК на ВС, както и Решение № 123 от 24.06.2009г. по т.д. № 12/2009г., ТК, ІІ т.о. на ВКС, Решение № 137 от 02.06.2015г. на ВКС по гр. д. Не 5759/2014 г., ІІІ г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК/. Затова съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД действие, но по силата на принципа за свободата на договарянето /чл.9 от ЗЗД/, няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията. Такова уведомление на Л.И. не Е. налице.
За Л.П.И. се поражда правен интерес от водене на настоящия отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1, във връзка с чл. 439 от ГПК срещу „М. П. Е...
Моли съда да се произнесе с решение, по силата на което да се признае за установено по отношение на ответника „М. П. Е.., че Л.П.И. не дължи на ответника сумата от 4 256.77 лв., представляваща просрочена главница по договор за предоставяне на потребителски К. № FL 34400 от 28.04.2005г., сумата от 900.33 лв. - лихва за периода от 28.06.2005г. до 06.03.2007г., сумата от 219.19 лв. - просрочена лихва за периода от 28.07.2005г. до 06.03.2007г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.03.2007г. до окончателното издължаване, както и разноски по делото в общ размер на 308.81 лв., представляващи заплатена ДТ и адвокатско възнаграждение.
Претендира направените в хода на производството разноски.
Направено Е. особено искане: Да се допусне като обезпечителна мярка спиране на принудителното изпълнение по изпълнително дело № 20077790400087 по описа на ЧСИ Василка И., рег. № 779, район на действие – СГС. Сочи, че Е. налице обезпечителна нужда, тъй като по този начин ще се гарантират правата на ищеца при евентуално уважаване на иска с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Изискано Е. и приложено изпълнително дело № 20077790400087 по описа на ЧСИ Василка И., рег. № 779, район на действие – СГС.
С определение № 838 от 24.06.2019 година, в производство по реда на чл.389 ГПК, във връзка с чл.391 и чл.397 ал.1 т.3 ГПК, съдът Е. спрял изпълнението по изпълнително дело № 20077790400087 по описа на ЧСИ Василка И., рег. № 779, район на действие – СГС.
Ответникът “. П. Е.. /, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписвания с ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша” № 16, представлявано от Л. Т. К., действащо чрез търговски пълномощник, а именно „. К. М.” ЕАД, вписано в Търговския регистър при Агенцията по вписвания с ЕИК 1751З7010, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Христофор Колумб” № 43, представлявано от упълномощен представител – юрисконсулт Диана Димитрова Качорева, в срока, предвиден за отговор взема становище по иска.
Счита, че предявеният иск Е. допустим.
Заявява, че признава изцяло предявения иск по основание и размер.
Не възразява да се приемат представените писмени доказателства.
С оглед горепосоченото признание на иска по основание и размер, моли съда да остави без уважение доказателствените искания на ищцата, тъй като заявените в исковата молба обстоятелства не са спорни.
Няма доказателствени искания.
Моли, в случай на невъзможност за явяване на процесуален представител на ответника за съдебно заседание, делото да бъде разгледано при условията на чл. 142 от ГПК, като не възразява да бъде постановено решение с оглед признанието на иска.
С оглед на пълното признаване на исковата претенция по отношение на вземанията, и като се вземе предвид, че от името на ответното дружество не са предприемани действия за принудителното осъществяване на тези вземания по съдебен ред или чрез съдия изпълнител, моли да се приложи разпоредбата на чл.78 ал. 2 от ГПК и всички разноски по делото да бъдат възложени на ищцата, тъй като ответното дружество не Е. дало повод за завеждане на отрицателен установителен иск по отношение на тези вземания.
Прави възражение за прекомерно завишен размер на адвокатско/юрисконсултско възнаграждение на ищеца, като моли съда да намали същото до размера на предвидените в чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимуми, с оглед на фактическата и правна сложност на делото.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът, след като ги прецени във връзка с доводите и становищата на страните и съгласно правилото на чл. 237 от ГПК, приема за установено следното:
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът на основание чл.237 ал.1 ГПК Е. направил признание на исковете по основание и размер. Ответникът твърди, че с поведението си не са станали причина за завеждане на делото и претендира на основание чл.78 ал.2 от ГПК разноските да се възложат на ищеца.
Ищецът Е. релевирал възражение по повод искането на ответника на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК за възлагането на разноските, в насока, че от месец януари 2019 година и по настоящем, съгласно наложения запор върху трудовото възнаграждение на ищцата, което Е. принудително действие спрямо нея, са удържани по 523.00 лв. месечно, общо 2 615 лв., въпреки определението на съда за спиране на изпълнението по изпълнителното дело.
Разгледана по същество исковата претенция Е. основателна.
Предвид данните по делото съдът разглежда направеното възражение за изтекла погасителна давност от страна на длъжника по издадения изпълнителния лист – ищеца Л.П.И., с оглед процесуалните изисквания за надлежно упражняване правото на вземане на ответника- взискател по същия и образуваното изпълнително дело на ЧСИ Василка И., регистрационен № 779, район на действие СГС, изпълнително дело № 200777990400087, за основателни. Съгласно чл. 110 от ЗЗД всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, се погасяват с изтичането на петгодишна давност. Съгл. чл. 111 от ЗЗД с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви. Вземанията по изпълнителния лист произтичат от договор за К. и за тях се прилага 5-годишната погасителна давност за вземанията за главница, а за тези за лихва се прилага кратката 3-годишна погасителна давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД. Съгласно задължителната съдебна практика в ТР № 2/2013 г. по т. д. № 2/2013 г. ОСГК на ВКС, т. 10, новата погасителната давност за вземанията, предмет на изпълнително производство започва да тече от началния момент на бездействието на взискателя, в процесния случай - от 21.11.2008 г., когато Е. изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжницата, връчена на 28.11.2008 година чрез Петър И.. Единственото принудително действие по образуваното през 2007 година изпълнително производство от ЧСИ Василка И. спрямо ищцата – длъжник по гражданско дело № 4811 по описа за 2007 година на Софийски районен съд, Е. изпратеното запорно съобщение, с изходящ № 00057 от 31.01.2019 година за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на Л.П.И..
На 27.03.2007 година Е. издаден в полза на молителя, тогава „Българска Пощенска банка” АД, изпълнителен лист по гражданско дело № 4811 по описа на СРС за 2007 година. От този момент започва да тече петгодишната погасителна давност на вземането. Единственото извършено принудително действие Е. от месец януари 2019 година. Предвид това съдът приема, че вземанията както за главница, така и за лихви по процесния изпълнителен лист са се погасили по давност на 27.03.2012 г., същите не подлежат на принудително изпълнение и не могат да бъдат претендирани в изпълнителното производство.
При това положение вземането за сумите: 4 256.77 лв., представляваща просрочена главница по договор за предоставяне на потребителски К. № FL 34400 от 28.04.2005г., сумата от 900.33 лв. - лихва за периода от 28.06.2005г. до 06.03.2007г., сумата от 219.19 лв. - просрочена лихва за периода от 28.07.2005г. до 06.03.2007г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.03.2007г. до окончателното издължаване, както и разноски по делото в общ размер на 308.81 лв., представляващи заплатена ДТ и адвокатско възнаграждение, по процесния изпълнителен лист Е. погасено по давност. Искът се основава на релевантен факт по смисъла на чл. 439, ал. 2 от ГПК.
За длъжника погасителната давност Е. негово субективно право чрез волеизявление да погаси правото на принудително осъществяване на едно чуждо субективно право. Погасителната давност не се отразява върху съществуването на материалното право и не погасява самото субективно материално право, а погасява единствено правото на принудително удовлетворение на притежателните и потестативни субективни права. Законодателят Е. предвидил това да става по реда на чл. 439 ГПК, в което производство на длъжника Е. предоставена възможност в пълен обем да упражни правото си на защита срещу претендираното вземане на ответника, както с оглед материалноправните предпоставки за неговото възникване и съществуване, така и с оглед на процесуалните изисквания за неговото надлежно упражняване. При това положение съдът приема исковата претенция за основателна и следва да бъде признато, че ищецът не дължи на ответника вземането по изпълнителния лист за горепосочените суми, като погасено по давност за съответните периоди, посочени в петитума на исковата молба и по-горе.
При постановяване на решение при признание на иска по реда на чл. 237, ал. 2 от ГПК, в мотивите на решението Е. достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска, без да се обосновава по същество.
Предвид признанието на иска от страна на ответника „М. П. Е.., с оглед приобщените писмените доказателства, както и становищата на страните, обсъждайки събраните доказателства, в съда се формира категоричния извод, че предявения иск следва да бъде уважен изцяло, като се постанови решение съобразно признанието на иска, чл. 237 ГПК.
Съобразно горния изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищцата направените от нея разноски по водене на делото в размер на 227.40 лева за внесената държавна такса.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Н.Ц.,xxx, процесуален представител на ищцата, сумата от 606.34 лева адвокатско възнаграждение, на основание чл.38 ал.1 т.3, предложение 2 от Закона за адвокатурата.
Съдът намира, че не Е. налице разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като независимо от признанието на иска, с поведението си ответникът Е. станал причина за завеждане на делото. Двете предпоставки са кумулативно предвидени в разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК и при липсата на едната от тях, не следва разноските по делото да се възлагат на ищеца. В случая са извършени принудителни действия, след като Е. наложен запор върху трудовото възнаграждение и са удържани суми от него, от което ищцата търпи вреди.
Водим от горното, съдът
Р Е. Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “. П. Е.. /, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписвания с ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша” № 16, представлявано от Л. Т. К., че Л.П.И., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, НЕ ДЪЛЖИ сумите, както следва: 4 256.77 лв., представляваща просрочена главница по договор за предоставяне на потребителски К. № FL 34400 от 28.04.2005г., 900.33 лв. - лихва за периода от 28.06.2005г. до 06.03.2007г., 219.19 лв. - просрочена лихва за периода от 28.07.2005г. до 06.03.2007г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.03.2007г. до окончателното издължаване, както и разноски в общ размер на 308.81 лв., представляващи заплатена ДТ и адвокатско възнаграждение и други начислени такси по изпълнително дело № 20077790400087 по описа на ЧСИ Василка И., рег. № 779, район на действие – СГС, образувано въз основа на изпълнителен лист от 27.03.2007 г. по гр. дело № 4811/2007 г. на РС София, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА “. П. Е.. /, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписвания с ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша” № 16, представлявано от Л. Т. К., ДА ЗАПЛАТИ на Л.П.И., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, разноските по водене на делото в размер на 227.40 лева за изплатената държавна такса.
ОСЪЖДА “. П. Е.. /, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписвания с ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша” № 16, представлявано от Л. Т. К., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Н.Ц.,xxx, сумата от 606.34 лв. адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по настоящото производство на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предложение второ от ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: