№ 27554
гр. София, 07.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20231110113358 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът e представил относими и необходими писмени доказателства, чието приемане
е допустимо.
Доказателственото искане за изслушване на САТЕ по посочените в исковата молба и
отговора въпроси е допустимо и следва да бъде уважено.
Останалите формулирани от ищеца доказателствените искания следва да се оставят без
уважение, доколкото касаят безпорни обстоятелства по делото.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-автотехническа експертиза по втория от
въпросите, поставени в исковата молба и отговора.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Й. Д.Й..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на САТЕ в размер на 400 лева, вносими по равно от
страните в едноседмичен срок от съобщението.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото на 10.10.2023 г. от
11:50 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – и препис от
отговора.
1
Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесен депозит.
СЪДЪТ ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба, като им разяснява, че по този начин
ще уредят по-бързо спора между тях, а при приключване на делото със спогодба половината
от внесената държавна такса подлежи на връщане на ищеца съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 9 ГПК.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад, както следва:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл.411 КЗ от „ФИРМА“ ЕАД срещу
„ФИРМА“ ЕАД за сумата от 10 лева като частичен иск от претенция в размер на 269,20 лв.
представляваща незаплатена част от регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско”
обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 01.11.2021 г. в гр. София, заедно със
законната лихва от датата на исковата молба до погасяването.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени
вреди на застрахования при него автомобил. Поддържа, че вредите са на стойност 2685,16
лева, поради което изплатил застрахователно обезщетение на собственика на увреденото
МПС в този размер. Твърди, че ответникът е застраховател по валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента, поради което в полза на ищеца
възниква регресно вземане срещу него за платеното обезщетение и 25 лв. за разноските по
определянето му. Поддържа, че след покана ответникът е погасил частично вземането му до
сумата от 2415,96 лева и претендира изплащането на 10 лв. като частичен иск от останалата
част до пълния размер от 269,20 лв. Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска. Релевира възражение, че не е налице причинна връзка между
всички описани от ищеца вреди и процесното ПТП. Поддържа, че претендираната сума за
обезщетение надвишавала стойността на щетите. Претендираните ликвидационни разноски
не съответствали на обичайните. Иска от съда да отхвърли иск аи да му присъди разноски.
За възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл. 411 КЗ е
необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените
обстоятелства.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже, че е погасил
претендираното вземане.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 вр. чл. 153
ГПК безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са всички обстоятелствата,
включени във фактическия състав за възникване на главното вземане, с изключение на
2
размера на действително претърпените вреди.
Безспорно е, че извънсъдебно процесното вземане е погасено с плащане до сумата от
2 415,96 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3