РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе, 11.02.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд-Русе, в публично
заседание на 5 февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
|
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
|
|
|
При
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с
участието напрокурора РАДОСЛАВ ГРАДЕВ, като
разгледа докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА
КАН дело № 3 по описа за 2020
год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1, изречение 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Ш.Д.,
гражданин на Република Турция, депозирана чрез адвокат-пълномощник М.П. ***,
против Решение № 814 от 13.11.2019г., постановено по АНД № 1883/2019 г. по
описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП)
№ 38-0001204от 09.09.2019 г. на Началник Областен отдел ”Автомобилна
администрация”-Русе при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с
което за две нарушения на чл. 12, § 2, б.”б”, т. ii от Приложение „Контролен уред” на AETR, ДВ, бр. 28 от 1995г., във връзка с чл.78,
ал. 1, т. 2 от ЗАвПр и на основание чл. 93в, ал. 11 от ЗАвПр са му наложени две
административни наказания „глоба“ в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева
за всяко едно.
В касационната жалба се излагат
доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния и
процесуалния закон. Като касационни основания се сочат допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила във връзка със събирането и оценката на
доказателствата и нарушение на материалния закон. Твърди се, че неправилно
въззивната инстанция е приела, че на нарушенията е дадена правилна правна
квалификация, доколкото те следвало да се субсумират не под текста на чл. 93в, ал. 11 от ЗАвПр, а под този на чл. 93в, ал.
17, т. 3 от същия закон.
Сочи, че съгласно чл. 34, § 3 от Регламент (ЕС) №
165/2014
държавите-членки не налагат на водачите изискване да представят формуляри,
свидетелстващи за действията им във времето, когато не са били в превозното
средство, поради което неправилно районният съд приел, че санкцията е наложена
в съответствие със закона.
Претендира се да се отмени решението
и да се постанови друго, с което да се отмени НП.
Ответникът по касационната жалба –ОО АА
- Русе не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната жалба, като подадена от
надлежна страна, в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и отговаряща на изискванията
на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
За
да потвърди оспореното пред него НП РС - Русе е приел, че в производството по
установяване на административното нарушение и налагане на административното
наказание не са допуснати съществени процесуални нарушения. По същество съдът
приел, че извършването на нарушението е правилно установено и доказано. Налице
са били две нарушения на чл. 12, §. 2, б. "б", т. (ii) от Приложение
"Контролен уред" на AETR, за които нормата на чл. 93в, ал. 11 от ЗАвПр предвижда налагане на
административно наказание.
Решението на РС – Русе е правилно.
Фактическата обстановка, нарушенията по ЗАвПр и авторството на деянията
са правилно установени в хода на протеклото административнонаказателно
производство пред наказващия орган и в производството пред първата съдебна
инстанция. Всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянията
факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната
отговорност, са установени и удостоверени.
При установяване на нарушенията няма допуснати съществени процесуални
нарушения. Районният съд е събрал посочените от
страните доказателства, които е обсъдил в тяхната съвкупност и взаимовръзка,
като въз основа на тях правилно е установил фактическата обстановка. Въззивният
съд е анализирал установените факти и приложимите правни норми и е приел, че
нарушенията са правилно установени и безспорно доказани, като предвидените за
тях наказания са определени от закона в абсолютен размер. Обсъдил е и
възраженията на жалбоподателя относно приложимостта на AETR. Мотивиран
така, РС - Русе е потвърдил изцяло наказателното постановление.
Касационната инстанция
споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването и приложението на
закона. Обосновано въззивната инстанция е приела, че касаторът, като водач на
товарен автомобил, е извършвал международен превоз на товари от Турция за Румъния
през територията на Република България с превозно средство, регистрирано в
първата страна, която макар да не е страна – членка на ЕС, е такава по
Европейската спогодба (AETR).
Текстът на чл. 2, § 3, б. "а" от
Регламент (ЕО) № 561/2006
изрично предвижда, че за международни транспортни операции, извършвани отчасти
извън Общността, Швейцария и страните, които са договарящи се страни по Споразумението за Европейското
икономическо пространство,
вместо посочения регламент се прилага AETR за превозните
средства, регистрирани в Общността или в страни, които са договарящи се страни
по AETR, за цялото пътуване. Следователно в случая приложение намира именно
посочената Европейска спогодба, към изискванията на която препраща и посочената
в наказателното постановление разпоредба на чл. 78, ал. 1, т. 2 от ЗАвПр.
Неоснователен е доводът на процесуалния
представител на жалбоподателя, наведен и пред касационната инстанция, за
неправилна квалификация на нарушението и съответно прилагането на относимата
санкционна норма в НП. От съдържанието на АУАН и НП, а и от показанията на
разпитания актосътавител, безпротиворечиво се установява, че в хода на
проверката, при снемане на информацията от картата на водача чрез съответния
софтуерен продукт, се е установило, че за два времеви периода на 16.08.2019г.
жалбоподателят не е въвел чрез функцията на тахографа за ръчно въвеждане
необходимите данни, когато е бил извън превозното средство и не е бил в
състояние да използва дигиталния тохаграф. Това задължение водачът има съгласно
посочената разпоредба на чл. 12, §. 2,
б. "б", т. (ii) от Приложение "Контролен уред" на AETR.
Според нея, когато в резултат на отсъствие от превозното средство водачът не
може да използва контролния уред по допълнение 1Б (т. е. дигитален тахограф),
монтиран на превозното средство, периодите от време, посочени в параграф 3,
второ тире, букви "б", "в" и "г" по-долу, а
именно всички други периоди на работа, други периоди на разположение и
прекъсванията и дневните почивки, трябва да се запишат на картата на водача с
използване на функцията за ръчно въвеждане, осигурена от записващото
оборудване. За нарушението й се прилага именно санкционната разпоредба на чл.
93в ал. 11 ЗАвПр, а не тази по чл. 93в ал. 17 т. 3 ЗАвПр, която санкционира
друг вид нарушение, касаещо задължение на водача по чл. 12, §. 7, б.
"б", т. (ii) от Приложение "Контролен уред" на AETR. В
случая на водача не е било повдигнато обвинение, нито е бил санкциониран за
това, че при проверката не е представил ръчни записи и разпечатки за
съответните периоди, поради което и сочената деятелност е ирелевантна за
настоящия спор.
Неоснователно е и
възражението на касатора, обосновано с разпоредбата на чл. 34, § 3 от Регламент (ЕС) №
165/2014. В случая,
както беше посочено, е приложим не този регламент, а Европейската спогодба (AETR).
Самата спогодба обаче, подобно на регламента, също не създава задължение за
представяне на удостоверение за дейности от водачите. Както е посочено и в т. 1
от Допълнение 3 към Приложението на Европейската спогодба (AETR), в
съответствие с член 12 bis на тази спогодба автомобилните превозвачи могат да
използват предвидените образци на формуляри за улесняване на проверките на
пътя, т. е. да ползват предвиденото в това допълнение удостоверение за
дейности. Очевидно е, че ползването му е само възможност, а не задължение.
Всъщност, видно и от т. 1 от Допълнение 3 към Приложението на Европейската
спогодба (AETR), удостоверението за дейности се използва, когато водачът е бил
в отпуск по болест, в годишен отпуск или е управлявал превозно средство,
попадащо извън обхвата на спогодбата, както е определен в член 2 на тази
спогодба, т. е. не е бил ангажиран с управлението на товарен автомобил, който
попада в нейното приложно поле. По различен начин стои въпросът с периодите на
"друга работа", "време на разположение",
"прекъсване" или "дневна почивка", за невъвеждане в картата
на водача на данни, за които е наказан касаторът. Тези периоди, макар да не
обхващат периода на управление на товарния автомобил, така, както това понятие
е дефинирано в чл. 1, б. "ф" от Европейската спогодба (AETR), са
пряко свързани с управлението и са обхванати от предвиденото за водача работно
време (арг. от чл. 12, § 2 от Приложение "Контролен уред" към
Европейската спогодба (AETR). По тази причина за тяхното доказване се изисква
не удостоверение за дейности, а въвеждането им по указания в закона начин,
което именно не е сторено от касатора и за което той е бил наказан.
При извършената служебна проверка на решението,
съобразно нормата на чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният състав намира, че
същото е постановено в съответствие с материалния закон, не страда и от пороци, водещи до
нищожност или недопустимост и следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран
така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Административният
съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 814
от 13.11.2019г., постановено по АНД № 1883/2019 г. по описа на Районен съд –
Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление № 38-0001204 от 09.09.2019
г. на Началник Областен отдел ”Автомобилна администрация”-Русе при Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.