№ 67
гр. Сливница , 27.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мариана М. Маркова
като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Административно
наказателно дело № 20201890200584 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят „Водоснабдяване и канализация” ЕООД София, с ЕИК ............., със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Рожен”, № 15, представлявано от Н.Г.Н.,
обжалва наказателно постановление № МН-ЗБ-20-034/27.01.2020 г. на Началник Регионален
отдел МН Западна България на ГД „МН”, с което за нарушение на чл. 44, т.4, вр. чл. 43 ал. 1
от Закона за измерванията на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 200
лв.
Поддържа се в жалбата, че наказателното постановление е незаконосъобразно, поради
нeправилна преценка от страна на административнонаказващия орган на деянието, който
според жалбоподателя следва да се третира като „маловажен случай” по смисъла на чл. 28
от ЗАНН, тъй като то само формално осъществява състав на административно нарушение,
както и че от последното не са настъпили каквито и да било вредни последици.
Моли да бъде отменено обжалваното наказателно постановление, като неправилно и
незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно уведомен не изпраща представител и не
ангажира доказателства.
Административнонаказващият орган – Регионален отдел „МН Западна България“ на ГД
„МН“ не изпраща представител, като прилага писмено становище обосноваващо
неоснователността на жалбата. В същото са изложени подробни съображения
1
аргументиращи законосъобразност на обжалваното НП и неоснователност на изложените в
жалбата твърдения.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
Установи се от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че на 12.07.2019
г. около 10.40 часа, свидетелят Н. ИВ. Д. – главен инспектор и св. ИВ. Г. Г. – инспектор, и
двамата при РО „МН – Западна България“ на ГД „МН“, извършили надзорна проверка на
дружеството жалбоподател. Обект на проверка било водопроводно отклонение на в сградата
на Читалище „Драгоман 1925“ в гр. Драгоман, пл. „Съединение” и конкретно средството за
техническо измерване монтирано на водопроводното отклонение, което измерва доставената
вода за питейно – битови нужди. Към момента на проверката уредът се намирал в
експлоатация. Проверяващите установили, че обектът е с абонатен № 04021, като на
водопроводното отклонение бил монтиран водомер, произведен от „Беласица”АД – гр.
Петрич, с технически и метрологични характеристики, посочени в процесното НП.
Установено било, че така описаният водомер бил със знак от извършен метрологичен
контрол на средства за измерване в употреба по чл. 43, ал.1 от ЗИ – първоначална проверка
– „М 98“, което съобразно отбелязването на втората част на знака, съдържаща последните
две цифри на годината на проверката означавало, че първоначалната проверка е извършена
през 1998 г. Водомерът по смисъла на чл. 5 от ЗИ се използвал от дружеството
жалбоподател като средство за измерване, предназначено за непрекъснато определяне обема
на водата, която преминава през него, с цел осъществяване на търговски плащания. Така
установената фактическа обстановка не се оспорва от дружеството жалбоподател и съдът я
приема за безспорно установена.
В конкретния случай предвид отразеното и в самата жалба е спорен въпросът за
правилността на преценката на АНО досежно квалификацията на извършеното нарушение
като „маловажен случай” по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
По допустимостта на жалбата.
Жалбата е подадена в срок от лице посочено в обжалваното постановление, като
нарушител, т.е. от лице което има правен интерес да обжалва в срока по чл.59, ал.2 от
ЗАНН, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Настоящият съдебен състав намира, че, както в акта, така и в обжалваното
постановление правилно и точно е направена квалификацията на извършеното нарушение.
От формална страна издадените актове отговарят на изискванията на чл. 42 и съответно чл.
2
57 от ЗАНН.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, съдържа
законоустановените в чл. 57 от ЗАНН реквизити, налице е съответствие между описаната
фактическа обстановка в АУАН и съответната и правна квалификация, като така посоченото
в АУАН, е пренесено и в наказателното постановление, АУАН и НП са издадени в
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Описаните в НП и АУАН нарушени норми на чл. 44, т. 4 от Закона от измерванията
въвеждат следните задължения: „Лицата, които използват средства за измерване, са длъжни
да не използват средства за измерване без знаците по чл. 35, чл. 39, ал.1 и чл. 43, ал.1. Тоест
тази норма препраща към разпоредбата на чл. 43 от ЗИ, според която: „Последваща
проверка се извършва на средствата за измерване в употреба и се удостоверява със знаци за
последваща проверка”.
В конкретния случай е безспорно установено, че на посочените дата и час описани
подробно в АУАН и НП, техническото средство за измерване – индивидуализирания в
актовете водомер, е бил използван за измервания, като същият е бил използван за
измервания, като същият е бил без знак за извършен метрологичен контрол след последната
проверка през 1998 г. Ето защо ТСИ се явява неизправно. Описаното представлява
административно нарушение и правилно е била ангажирана административно наказателната
отговорност на дружеството жалбоподател, т.к. водомерът е бил в работен режим, и е
използван за измерване с цел търговски плащания, след като не е преминал задължителната
последваща проверка за изправност. Така описаното деяние е такова на просто извършване,
като за да бъде същото осъществено законът не предвижда настъпването на определен
вредоносен резултат. Доколкото се касае до нарушение извършено от юридическо лице, в
случая не следва да се издирва въпросът за вината, съобразно разпоредбата на чл. 83 от
ЗАНН.
В конкретния случай правилно и законосъобразно в НП е посочен и адресата на НП, а
именно дружеството жалбоподател, тъй като нарушението е по чл. 44, т.4 от ЗИ и именно
той използва неизправното СТИ с цел търговски плащания. Имуществената санкция е
правилно определена по основание и в минималния, визиран в чл. 85, ал.2 от ЗИ размер,
поради което следва да се приеме, че същата е наложена в съответствие с нормата на чл. 27,
ал.2 от ЗАНН.
Настоящият съдебен състав, не споделя доводите, изложени в жалбата за наличие на
основание за приложение на чл. 28 от ЗАНН, касаеща маловажност на деянието. Съдът
счита, че извършеното нарушение не представлява маловажен случай и правилно
наказващият орган е приел, че не са налице основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
Съгласно посочената норма за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или
3
писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно
наказание. В ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието „маловажен случай“, но
предвид препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, следва да намери приложение
дефиницията, дадена в чл. 93, т. 9 от НК, а именно маловажен случай е този, при който
извършеното деяние, с оглед липсата на вредни последици или незначителността им и с
оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на деяния от съответния вид.
Настоящият случай не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид. Освен това за съставомерността на
нарушението не е необходимо да има настъпили вреди, за да се приеме това за предпоставка
за приложението на чл. 28 от ЗАНН, в каквато връзка е изложил доводи жалбоподателя. С
извършеното нарушение са засегнати съществено принципите и целите по чл. 1 и чл. 2 от
ЗИ, които гарантират проследимост, точност и достоверност на измерванията. Спазването
на разпоредбите на ЗИ гарантира защита имуществото на физическите и юридическите лица
от неблагоприятни последици, които могат да настъпят вследствие на неверни резултати от
измерванията, поради което съдът намира, че случаят не може да се квалифицира като
маловажен.
Предвид изложеното, съдът приема, че правилно и законосъобразно е ангажирана
административно наказателната отговорност на дружеството жалбоподател, поради което
обжалваното НП следва да бъде потвърдено.
С оглед на горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № МН-ЗБ-20-034/27.01.2020 г. на
Началник Регионален отдел „МН Западна България“ на ГД „МН”, с което на основание чл.
83 от ЗАНН, чл. 94 ал. 2 от ЗИ, за нарушение на чл. 44, т.4, вр. чл. 43 ал. 1 от Закона за
измерванията, на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД София, с ЕИК ............., със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Рожен”, № 15, представлявано от Н.Г.Н., е
наложена имуществена санкция в размер на 200 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СОФИЯ
ОБЛАСТ в 14-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
4