№ 3134
гр. София, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20211110148154 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от ИВ. Р. Г., действаща чрез своя законен
представител – своята майка И.И. С., чрез адв. В. (надлежно упълномощена), срещу
„БЪЛГАРИЯ ЕР“ АД, с която е предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен
установителен иск с правно основание чл. 7, т. 1, б. “а“ от Регламент № 261/2004 г. на
Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. за сумата 488,96 лв.
(равностойността на 250 евро), представляваща обезщетение за вреди от отмяна полет от
25.03.2020 г. с номер FB977 по направление София – В., по договор за въздушен превоз на
пътници, ведно със законна лихва за периода от 23.04.2021 г. до изплащане на вземането, за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
10.05.2021 г. по ч.гр.д. № 23320/2021 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че със
закупуване на самолетен билет сключил с ответника договор за въздушен превоз, по силата
на който последният се е задължил на 25.03.2020 г. да изпълни полети с номер FB977 по
направление София – В.. Твърди, че няколко дни преди полета ищецът бил информиран за
отмяна на полета. Счита, че хипотезата попада в обхвата на чл.7, ал. 1, б. „а“ от Регламент №
261/2004 г. на Европейския Парламент, поради което ответникът дължи обезщетение в
размер на 488,96 лв. (равностойността на 250 евро), което не е заплатил въпреки
отправената до ответника извънсъдебна претенция. Ето защо моли съда да уважи
предявения иск, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 23.04.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.05.2021 г. по ч.гр.д. №
1
23320/2021 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. Със
становище от 13.01.2022 г. оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Счита,
че превозвачът „България Ер“ АД не следвало да носи отговорност, съответно не дължал
обезщетение.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен
ис с правно основание чл. 7, § 1, б. "а" от Регламент /ЕО/ № 261/2004 на Европейския
парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаването на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо
закъснение на полети (Регламента).
Настоящият съдебен състав приема, че по отношение на процесното правоотношение
е приложим горепосоченият Регламент, съгласно чл. 1 и чл. 19 от същия. В разпоредбите на
чл. 5 – 8 от Регламента са предвидени правата на пътниците при закъснение и отмяна на
въздушен полет, когато последният има начална или крайна точка летище на територията на
Европейския съюз, какъвто и превозът, осъществен от ответника. Няма спор между
страните, че „България Ер“ АД е "опериращ въздушен превозвач" по смисъла на легалната
дефиниция на чл. 2, б. "б" от Регламента – въздушен превозвач, който изпълнява или има
намерение да изпълнява полет съгласно договор с пътник или от името на друго лице,
юридическо или физическо, имащо договор с този пътник.
Съгласно приложимата разпоредба на чл. 7, §. 1, б. "а" от Регламента, при
прилагането на този член пътниците получават обезщетение, възлизащо на 250 EUR за
всички полети до 1500 километра.
Не е спорно по делото, а и от представените доказателства се установява, че между
ищеца и ответника е бил сключен договор за въздушен превоз, по силата на който
ответникът се задължил на 25.03.2020 г. да изпълни полет с № FB 977 по направление
София – В. с разстояние на полета до 1500 км.
За да бъде уважен предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание
чл. 7, § 1, б. "а" от Регламента, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване, че процесният полет е бил отменен. В тежест на ответника е възложено
задължението да докаже пълно и главно наличието на освобождаващи отговорността
предпоставки по смисъла на чл. 5, § 3 от Регламента, както и че полетът е бил изпълнен
навреме.
От представените по делото писмени доказателства се установява несъмнено, че
полет № FB 977, опериран от авиокомпания „България Ер“ по маршрут София – В. на дата
25.03.2020 г. е бил с планиран час на излитане по разписание в 14:45 часа, но същият е бил
анулиран от страна на авиокомпанията. Ето защо са неоснователни доводите на
2
процесуалния представител на ответника, обективирани в становището от 13.01.2022г., че
процесният полет бил изпълнен навреме, но ищецът не се бил качил на борда на самолета.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че всички предпоставки
от фактическия състав на предявения иск са доказани по делото.
Както се изясни, в срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата
молба, като преди провеждане на откритото съдебно заседание по делото е депозирано
становище, в което се релевира възражение, че са били налице освобождаващи от
отговорност предпоставки и основания по смисъла на чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) №
261/2004 г.
Съгласно разясненията в т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и предвид дадените разрешения във формираната
последователна практика на ВКС, съгласно разпоредбата на чл. 133 във вр. с чл. 131, ал. 2, т.
5 ГПК, с изтичане на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да
противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни му към този момент
факти относно възникването, съществуването или погасяването на спорното право. Това
означава, че в срока за отговор на исковата молба ответникът е длъжен да изчерпи всички
свои възражения, като в доклада си по делото съдът е длъжен да посочи обстоятелствата, от
които претендираните права и съответните въведени от страните възражения произтичат.
Затова, съдът не следва да се произнася по възражение на ответника, повдигнато за първи
път след срока за отговор на исковата молба, освен ако не се касае до хипотезата на особени
непредвидени обстоятелства (в този смисъл е и Определение № 60707/21.12.2021 г. по т. д.
№ 785/2021, I т. о. на ВКС).
В настоящия случай ответникът в срока по чл. 131 ГПК не навежда каквито и да било
доводи относно наличие на особени непредвидени обстоятелства, обусловили невъзможност
за подаване на писмен отговор в законоустановения срок. В депозираното по делото на
13.01.2022 г. (два месеца след изтичане на срока за отговор) становище ответникът навежда
именно правопогасяващо възражение, основано на съществуващи и известни му към този
момент факти относно възникването, съществуването или погасяването на спорното право.
С оглед гореизложеното правото да заяви това възражение е преклудирано, поради което не
следва да бъде взето предвид.
Независимо от гореизложеното и само за пълнота следва да бъде посочено следното
относно позоваването от ответника на член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 във
връзка с четиринадесето и петнадесето съображение от същия регламент. Съгласно
посочената разпоредба въздушният превозвач не дължи заплащане на обезщетение ако
отмяната е по причина на извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати,
дори да са били взети всички необходими мерки. Тези елементи от освобождаващия от
отговорност фактически състав следва да са налице кумулативно при стриктното
ограничително тълкуване на фактите от хипотезиса, предвид целта на договарящите страни
за постигане на висока степен на защита на пътниците във въздушния транспорт. Така
събитието, довело в процесния случай до закъснение на полета, би било извънредно
3
обстоятелство, когато, от една страна, не е присъщо на нормалното упражняване на
дейността на въздушния превозвач, а от друга страна, поради своето естество или произход
се намира извън ефективния контрол на последния.
Съгласно практиката на СЕС при отмяна на полет или при голямо закъснение, тоест
такова, което е от три или повече часа, за въздушните превозвачи възникват задълженията
по член 5, § 1 от Регламента (решение от 23 октомври 2012 г., Nelson и др., C-581/10 и C-
629/10, EU:C:2012:657, т. 40). На основание съображения 14 и 15, както и член 5, § 3 от
посочения регламент, като дерогация от разпоредбите на § 1 от същия член въздушният
превозвач се освобождава от задължението си да плати обезщетение на пътниците по член 7
от Регламента, ако може да докаже, че отмяната или закъснението от три или повече часа
при пристигане на полет се дължи на извънредни обстоятелства, които не е могло да бъдат
избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки (вж. в този смисъл решения от
19 ноември 2009 г., Sturgeon и др., C - 402/ 07 и C - 432/ 07, EU:C:2009:716, т. 69 и от 31
януари 2013 г., McDonagh, C-12/11, EU:C:2013:43, т. 38). В това отношение съображение 14
от споменатия регламент предвижда, че такива обстоятелства могат да възникнат по-
специално в случаи на политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с
осъществяването на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в
системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на
въздушния превозвач (вж. решение от 22 декември 2008 г., Wallentin-Hermann, C-549/07,
EU:C:2008:771, т. 21). Като извънредни обстоятелства по смисъла на член 5, § 3 от
Регламента могат да се квалифицират събития, които поради своето естество или произход
не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач
и се намират извън ефективния му контрол (вж. в този смисъл решения от 22 декември 2008
г., Wallentin-Hermann, C-549/07, EU:C:2008:771, т. 23, от 31 януари 2013 г., McDonagh, C-
12/11, EU:C:2013:43, т. 29 и от 17 септември 2015 г., van der Lans, C-257/14, EU:C:2015:618,
т. 36).
Така, за да се отговори на въпроса дали описаното събитие отговаря на изискванията
за „извънредно“, следва да се анализира в контекста на особеностите, при които се
осъществява въздушният транспорт. В този смисъл извънредните обстоятелства следва да
произтичат от събития, които не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на
съответния въздушен превозвач и се намират извън ефективния му контрол. Така би било
например в ситуацията, при която поради някакви извънредни, необичайни метеорологични
условия, например изригване на вулкан или друг природен феномен, бъде излъчено
съобщение за затваряне на цялото европейско въздушно пространство, което възпрепятства
за неопределено време изпълнението на всички полети в европейския регион и прави
невъзможно изпълнение на полета при вземането на каквито и да е мерки като например
чрез прекачване на пътниците на друг самолет като възможна ефективна мярка за
ограничаване на закъснението.
В проведеното на 17.02.2022 г. открито съдебно заседания съдът изрично е указал на
ответника на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за освобождаващи
4
отговорността предпоставки. Въпреки указанието на съда, от ответника, в съответствие с
носената от него доказателствена тежест по чл. 154, ал. 1 от ГПК, не са ангажирани никакви
доказателства, които да установяват наличието на обстоятелства, изключващи отговорността
му, като попадащи в приложното поле на чл. 5, пар. 3 от Регламента.
С оглед на изложените по-горе съображения следва, че в процесния случай не са
налице предпоставките на освобождаващата разпоредба на член 5, параграф 3 от Регламент
№ 261/2004, поради което предявеният иск е основателен и ответникът дължи обезщетение в
размера по чл.7, т.1, б. “а“ от Регламента, а именно 488,96 лв. (равностойността на 250 евро).
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски в исковото и заповедното производство
(предвид т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се постанови осъдителен
диспозитив за разноските в заповедното производство). Ищецът е сторил разноски, както
следва: 325 лв. – за държавна такса и възнаграждение за адвокат в заповедното
производство, и 325 лв. – за държавна такса и адвокатско възнаграждение в исковото
производство, или общо 650 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че „България ЕР“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София, Аерогара София, бул.
„Брюксел“ № 1, дължи на ИВ. Р. Г., ЕГН: **********, действаща чрез законния си
представител – своята майка И.И. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. В., ж.к. „В.“, бл. 22, вх.
13, ап. 14, на основание чл. 7, т. 1, б. “а“ от Регламент № 261/2004 г. на Европейския
Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. сумата от 488,96 лв. (равностойността на 250
евро), представляваща обезщетение за вреди от отмяна полет от 25.03.2020 г. с номер FB977
по направление София – В., по договор за въздушен превоз на пътници, ведно със законна
лихва за периода от 23.04.2021 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.05.2021 г. по ч.гр.д. №
23320/2021 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
ОСЪЖДА „България ЕР“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление –
гр.София, Аерогара София, бул. „Брюксел“ № 1, да заплати на ИВ. Р. Г., ЕГН: **********,
действаща чрез законния си представител – своята майка И.И. С., ЕГН: **********, с адрес:
гр. В., ж.к. „В.“, бл. 22, вх. 13, ап. 14, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 650 лв. –
разноски в исковото и заповедното производство пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6