Решение по дело №321/2017 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

No………./ 16.07.2019г.

гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито публично съдебно заседание на десети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ДИАНА СТОЯНОВА

при участието на секретаря Р. Дучева

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 321 по описа за 2017г.

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „Уинд системс“ ООД срещу „Енегро Про Мрежи“ АД

иск с правно основание правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да изпълни задължението си по чл.1, ал.1 от договор при общи условия за достъп №ПД-Д13-223-10.10.2013г. и осигури такъв към собствената си електрическа мрежа за пълната инсталирана мощност от 3MW на собствената на ищеца вяртърна електрическа централа, находяща се в ПИ №001047 в с. Купен, като увеличи присъединената мощност от 2MW от 3MW

иск с правно основание чл.49 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 689628.23лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в изразяващи се в пропуснати ползи, изчислени като разликата между стойността на отдадената произведена електрическа енергия при присъединена мощност 2MW за периода 01.02.2012г. до 28.02.2017г. и тази, която би се отдала при работа при мощност от 3MW, уговорена по договор №ДУА 971/16.08.2007г. – 3057/17.09.2007г.-4014-ВГ-22.04.2009г., настъпили в следствие на неправомерни действия и бездействия на служителите на ответника, изразяващи се в това, че по технически път с управляваните от тях съоръжения, намиращи се в тяхно държане и под тяхно разпореждане са ограничили, а в отделни случаи напълно изключили достъпа на ищеца до електроразпределителната мрежа, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.03.2017г. до окончателното й изплащане

в условие на евентуалност иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.2, вр. чл.82 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 290644.00лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в изразяващи се в пропуснати ползи, изчислени като разликата между стойността на отдадената произведена електрическа енергия при присъединена мощност 2MW за периода 01.02.2014г. до 28.02.2017г. и и тази, която би се отдала при работа при уговорена мощност от 3MW, настъпили в следствие на неизпълнение на договорното задължение на ответника по договор при общи условия за достъп №ПД-Д13-223-10.10.2013г. и присъедини към собствената си електрическа мрежа, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.03.2017г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се излага, че на 30.04.2009г. между ответника и ищеца е бил сключен Договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия №ДУА971/16.08.2007-3057/17.09.2007-4014-ВГ-22.04.2009г. /Договора за присъединяване/. Ответникът притежава лицензия за разпределение на електрическа енергия №Л-138-07/13.08.2004г., издадена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР, понастоящем КЕВР/, изменена с Решение №И1-Л-138-07/29.09.2008г. и разпределя електрическа енергия за потребителите в областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Велико Търново, Габрово, Разград, Русе и Силистра.

Съобразно договора от 30.04.2009г., ответникът е следвало да присъедини към собствената си електроразпределителната мрежа, построената от ищеца вятърна електрическа централа с номинална мощност 3 MW в поземлен имот №001047 в с. Крупен, общ. Каварна, а съобразно чл.14, следвало да постави под напрежение съоръжението. ВяЕЦ е построена и въведена в експлоатация на 07.10.2010г. с Разрешение за ползване №ДК-07-СИР-93/07.10.2010г. на Началник РДНСК Североизточен район.

Въз основа на подадена от ищеца молба с вх.№1312/12.10.2010г. е сключен на основание чл.94а, ал.З от ЗЕ вр. чл.16 и §3, ал.1 от ПЗР на ЗВАЕИБ между него и „Енерго про Продажби“ АД договор №110/25.10.2010г. за изкупуване на електрическа енергия произведена от ВЕИ - ВяЕЦ "Крупен" с обща инсталирана мощност 3MW /Договора за изкупуване на електрическа енергия/.

C поставянето под напрежение на генератора с производствена мощност от 3MW през ноември 2010г., ВяЕЦ започва да произвежда електрическа енергия, като използва 2/3 от капацитета на инсталираната си мощност - 2MW, тъй като достъпът й до електроразпределителната мрежа на ответника е ограничен до 2MW от присъединена мощност от 3MW.

Прави се възражение, че договор за присъединяване е прекратен по силата на чл.59 от Наредба №6/2004г. /отм./, като подписаните анекси №1,2,3 към договора за присъединяване са нищожни поради липса на предмет на основание чл.26 от ЗЗД.

На 30.09.2013г. е сключен договор при Общи условия за достъп на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници до електроразпределителната мрежа на "Енерго - Про Мрежи" АД с №ПД-Д13-223-10.10.2013г. /Договора за достъп/. Съобразно договора, "Енерго - Про Мрежи" АД предоставя достъп и системни услуги на производителя до електроразпределителната мрежа, определени съгласно сключен договор за присъединяване на електрическа централа с обща заявена мощност 3 MW изградена в ПИ 001047, с. Крупен, обл. Добрич.

Централата е присъединена към електроразпределителната мрежа на ответника, чрез Главна разпределителна уредба /ГРУ/ 20 kV, находяща се в поземлен имот с идентификатор 40049.1.58 /стар идентификатор 001058/. По силата на договор за покупко – продажба, обективирана в нот. акт с вх. per. №2355 от 09.08.2010г., Акт №85, том VII, стр. 24668 на АВ - Каварна, ответникът е придобил собствеността върху главната разпределителна уредба. След прехвърляне на собствеността, достъп до сградата има единствено служителите на електроразпределителното предприятие. В същата са монтирани прекъсвачи за всеки един от ветрогенераторите от парка и в края на линията има защита, която е настроена от служителите на ответника с параметри, отговарящи на поставеното ограничение. Поради тази причина за производителят възниква необходимост от извършването на софтуерно ограничение на ветрогенератора, за да не бъде прехвърлено поставеното от ответника ограничение, респективно, задействана защитата.

Твърди се още, че оперативният персонал на специализираните диспечерски звена на ответника в периода 2012г. - 2014г., многократно подава нареждания до Централата по телефон или чрез електронна поща, за пълното изключване на ветрогенератора от електроразпределителната мрежа. Същите са регистрирани надлежно от дружеството "Ей Би Си Уинд Фарм" ООД, което осъществява техническия мениджмънт на ВяЕЦ и я управлява посредством системата VESTAS SCADA. Сървърът VESTAS SCADA отчита електрическата енергия, произведена от Централата, в интервали от 10 минути, събира данни за скоростта на вятъра в района на Централата, посредством този сървър се извършва и експлоатационен мониторинг на Централата.

Описаните по-горе действия са извършени и се извършват от оперативния персонал на ответника, въпреки че с издаването на Становището за присъединяване, което определя и техническите изисквания за присъединяване съгласно чл.74 от Наредба №6 (отм.) съобразно конкретните условия в мястото на присъединяване, за "Енерго Про Мрежи" АД се поражда задължение да резервира мощност в точката, посочена за присъединяване на Централата.

Това едностранно въведено ограничение ищецът определя, като неправомерно от страна на служителите на ответника.

В следствие на неправомерните действия и бездействия на служителите на ответника, изразяващи се в това, че по технически път с управляваните от тях съоръжения, намиращи се в тяхно държане и под тяхно разпореждане са ограничили, а в отделни случаи напълно изключили достъпа на ищеца до електроразпределителната мрежа ищецът е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, изчислени като разликата между стойността на отдадената произведена електрическа енергия при присъединена мощност 2MW за периода 01.02.2012г. до 28.02.2017г. и уговорената по договор №ДУА 971/16.08.2007г. – 3057/17.09.2007г.-4014-ВГ-22.04.2009г. мощност от 3MW и договора за достъп.

В условие на евентуалност ищецът твърди, че имуществените вреди са в следствие на виновно неизпълнение на договора за достъп на задължението на ответника да присъедини ВяЕЦ на пълната мощност от 3MW.

По изложените съображения моли съдът да осъди ответника да изпълни задължението си по чл.1 от Договора за достъп, както и да за заплати стойността на претърпените от ищеца имуществени вреди.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба, моли за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.

По делото е постъпил отговор от ответника „Енерго Про Мрежи“ АД в срока по чл.367 от ГПК, в който оспорва предявените искове по основание, а за паричните суми и по размер.

По предявения иск по чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да изпълни задължението си по чл.1, ал.1 от договор при общи условия за достъп №ПД-Д13-223-10.10.2013г. се излага, че ответникът не е поемал задължение да осигури достъп към собствената си електроразпределителна мрежа на пълната инсталирана мощност от 3 MW на ВяЕЦ с. Купен. Съгласно чл.1, ал.1 от договора ответникът е следвало да предоставя достъп и системни услуги на производителя при спазване на техническите параметри на електроцентралата.

Ограничаването на генерираната мощност на ВяЕЦ не е извършено едностранно от ответника, а е в резултат на постигнато споразумение /анекс №1 и №2/ между страните по договора за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия №ДУА 971/16.08.2007-3057/17.09.2007-4014-ВГ/22.04.2009г. С анекс №1/12.11.2010г. към договора за присъединяване е определена максимално допустима генерирана мощност от 5MW за всички ветрогенератори, присъединени към модул „изход“ в ГРУ в ПИ №001058 към ВЕЛ Конаре. Към модул „изход“ в ГРУ в ПИ №001058 към ВЕЛ Конаре са присъединени още две ВяЕЦ, собственост на „Уинд Стийм“ ЕООД и „Уинд Енерджи“ ЕООД, съгласно догори за присъединяване. На 12.11.2010г. и тези две ВяЕЦ са присъединени към електроразпределителната мрежа и са поставени под напрежение при номинална мощност от 3000КW.

С анекс №2/19.01.2011г. към договора за присъединяване между страните допустимата генерирана мощност за всички ветрогенераторите присъединени към модул „изход“ в ГРУ в ПИ №001058 към ВЕЛ Конаре е увеличена на 6MW.

От друга страна присъединяването на процесната ВяЕЦ при номинална мощност от 3MW е поставено под условие, уговорено в т.2 от анекс №1 към договора за присъединяване. Съгласно цитираната уговорка максимално допустимата генерирана мощност ще бъде увеличена до инсталираната мощност от 9MW за електрически централи, присъединени към ГРУ, т.е по 3МW за всяка една от трите ВяЕЦ след реконструкция на килия „Конаре“ в подстанция Генерал Тошево, което е необходимо за генерирането на такава мощност. Към настоящия момент не е извършена реконструкция на килия „Конаре“ в подстанция „Генерал Тошево“, поради което не е възникнало задължението за ответника да увеличи максимално допустимата генерирана мощност.

Ненастъпването на условието не може да бъде вменено във вина на ответника, тъй като реконструкцията изисква промяна на техническите условия за присъединяване на ВЕЛ Конаре, собственост на „Енерго Про Мрежи“ ЕАД към килия Конаре, собственост на „НЕК“ ЕАД в подстанция Генерал Тошево, като се изисква и съгласие на оператора на електропреносната мрежа – НЕК ЕАД.

За извършването на реконструкцията ответникът е направил искане до „НЕК“ ЕАД, като е сключен предварителен договор за съгласуване на проектите. В тази връзка е между страните е сключен Анекс №3/10.05.2011г., с който са уредени условията за проектирането и извършването на преоборудването на килия „Конаре“ както и финансирането на тази дейност. С писмо от №26-198-42/06.02.2013г. „НЕК“ ЕАД е съгласувало проектите, като е дружеството е посочило, че ще предложи сключването на окончателен договор в най – кратки срокове. Ответникът с няколко писма от 01.06.2011г., 19.10.2011г., 05.12.2012г., 25.04.2013г. е поискал предоставяне от „НЕК“ ЕАД на проект за договор за присъединяване, като до настоящия момент не постъпвал отговор на същите с предложение за сключване на окончателен.

Ответникът твърди, че без сключването на договор за присъединяване не може да се пристъпи към реконструкцията на килия „Конаре“, което е следствие от бездействието на третото лице помагач „НЕК“ ЕАД, а не на виновното поведение на ответника.

По отношение на предявения иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.2, вр. чл.82 от ЗЗД за сумата от 290644.00лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди изразяващи се в пропуснати ползи, настъпили в следствие на неизпълнение на договорното задължение на ответника по договор при общи условия за достъп №ПД-Д13-223-10.10.2013г. е изложено становище, че не са налице предпоставките за реализиране отговорността на ответника. Излага се, че ответникът е изправна страна по договора, като отново се посочва, че неприсъединяването на ВяЕЦ се дължи на неизвършена реконструкция на килия „Конаре“ и липсата на сключен договор за присъединяване с „НЕК“ ЕАД е в следствие на поведението на третото лице. Оспорва се да е налице пропусната полза от страна на ищеца, както и възможността за периода 01.02.2012г. до 28.02.2017г. при работа централата да отдаде по – голямо количество електрическа енергия, разликата между което и отдаденото да е равно на 2 452 684 кв.ч. Сочи се, че производството на електрическа енергия от ВяеЦ зависи изцяло от природен фактор – вятър, поради което не би могло да се предвиди дали движещата генератора сила /вятъра/ ще е с такъв интензитет, позволяващ работата на централата при мощност над 2 MW, както и да се предвиди, че ще произведе, твърдяното от ищеца количество електрическа енергия. Т.е сочените вреди не биха могли да бъдат предвидени, дори и при полагането на добрата грижа.

В отговора ответникът е направил възражение за погасяването на претенцията за вреди по давност с изтичането на три години, на основание чл.111, б“в“ от ЗЗД за периода 01.02.2012г. до 03.2014г.

По отношение на искът по чл.49 от ЗЗД се застъпва становище за неговата неоснователност, тъй като ответникът е изпълнил задълженията за присъедини процесната ВяЕЦ към собствената си мрежа, с което договорът за присъединяване е прекратен, поради неговото изпълнение. Сочи, че ответникът е осигурил достъп и до мрежата си. Оспорват се и предпоставките за реализиране на деликтната отговорност, като не е налице виновно противоправно поведение, а ограничението на мощността произтича от уговорка между страните и ищецът е знаел за техническата невъзможност за осигуряване на номиналната мощност. Ответникът се позовава на изтекла погасителна давност по иска по чл.49 от ЗЗД за периода 01.02.2012г. до 16.03.2012г.

По изложените правни и фактически съображения ответникът моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа подадения отговор, моли да отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски в исковото и заповедното.

По делото е постъпил отговор от третото лице помагач „Националната електрическа компания“ ЕАД.

Изложено е становище, че искът по чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД е нередовен, тъй като не са уточнени периодите, в които централата е спирана или ограничавана. Същият е недопустим, тъй като между страните има договорни отношения във връзка с договора за достъп от 2013 год. Наличието на договор изключва прилагането на деликтната отговорност.

По същество третото лице помагач твърди, че предявеният иск за реализиране на деликтна отговорност е неоснователен. Излага се, че ограниченията на производството на електрическа енергия е в правомощията на ЕСО ЕАД като Енергиен системен оператор, като служителите на НЕК ЕАД нямат правомощия за управляват електроенергийната система и да налагат ограничения на производството. Посочва се, че твърдените ограничения са продиктувани от процеса на управление на електроенергийната система, /ЕЕС/, и са следствие на извършване на реконструкция на преносната и разпределителната мрежа в региона на Добричкия пръстен. Операторите на EEC на основание чл. 73 от Закона за енергетиката, /ЗЕ/, имат право да разпореждат временно прекъсване или ограничаване на производството на електрическа енергия без предварително уведомяване на производителя при опасност за целостта на EEC или при опасност за нанасяне на значителни материални щети на системата, на мрежата или на потребителите. Разпорежданията за ограничаване или прекъсване се дават от служители на ЕСО ЕАД в посочените по - горе случаи. ЕСО има статут на орган със законови правомощия да управлява и осигурява сигурността на EEC, като неговите разпореждания са задължителни за операторите на разпределителните мрежи, производителите и другите ползватели на мрежат, съгласно чл. 109 ал. 2 и чл. 113 ал.2 от ЗЕ, Правила за управление на електроенергийната система/2014 год./ и Наредба № РД-16-57/ 28.01.2008 год. за дейността на операторите на електроенергийната система и на разпределителните мрежи.

Оспорва се, че договорът за присъединяване № ДУА 971/2007-3057/ 2007-4014-ВГ-22.04.2009 год., сключен между страните по делото е прекратен на основание чл. 59 от Наредба № 6 от 9.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи /отм./, считано най - късно от 12.11.2010 год., тъй като не отправяно изявление за това, като се посочва, че анекс №1,2,3 не са нищожни поради липса на предмет. Те съдържат договорки между страните по делото, които уреждат занапред отношения, свързани с присъединяването на обекта на ищеца, в това число и проектирането и преоборудването на килия Конаре, поради което имат самостоятелно значение. Споделя се довода на ответника, че за ищеца е било предварително ясно и се е съгласил според анексите с ограничението на присъединената мощност до 2 MW, поради което не е налице протовоправно и неправомерно ограничение на производството на ищеца от служители на ответника.

На следващо място се излага, че не са възникнали вреди. В случай, че няма сигурност, че имуществото на увредения ще бъде увеличено, не са налице пропуснати ползи. Реализирането на доходи от производство на ел. енергия от ВяЕЦ е бъдещо несигурно събитие, тъй като енергоносителят като природно явление не може да бъде контролиран, доставен, складиран и др., както останалите конвенционални източници на енергия. Количеството енергия, която евентуално ищецът би произвел, зависи не само присъединената мощност, но и от други обективни фактори, които не биха могли да се предвидят или контролират - скорост на вятъра, изправност на съоръженията, въвеждане на ограничения от ЕСО ЕАД, начин на разпределение на ограниченията от диспечера на разпределителната мрежата и др.

На следващо място досежно исковете за реално изпълнение и по чл.82 от ЗЗД, и твърдението на ответника, че ограничението на процесната ВяЕЦ е вследствие на дефицит в преносната мрежа, което е вследствие от бездействието на третото лице помагач, тъй като не е изпълнил задължението си по Наредба № 6 да присъедини обект на разпределителното предприятие, /ЕРД/, към електропреносната мрежа са направени следните твърдения и оспорвания:

Между НЕК и Енерго Про мрежи е сключен предварителен договор за присъединяване № ЕП -106/15.04. 2011 год., в който са разписани техническите условия за присъединяване, съответно в т.2.5.1. за изброени новите съоръжения, които следва да се вложат за преоборудване и реконструкция на килията, за да може да се увеличи преносния й капацитет. В т. 2.6. е уговорено, че ответникът като ЕРД, на основание чл. 94 ал. 5 от Наредба № 6/ 2004 год., ще проектира, достави и монтира оборудването и въведе в редовна експлоатация съоръженията съгласно т. 2.5. от договора за присъединяване, от своя страна в т. 12.1.1. НЕК се задължава да допуска упълномощени представители на ЕРД за изпълнение на работите по т. 2.5. при спазване на изискванията на приложимите нормативни документи. Изпълнението на СМР може да започне след съгласуване на работните проекти по т. 12.2.3. на договора. Работният проект е съгласуван от НЕК с писмо изх. № 26-198-42/ 06.02.2012 год., след което, съгласно договора, ЕРД е следвало да поиска допуск до килията, за да извърши СМР. Към момента на съгласуване на работния проект има и договореност между ЕРД и ищеца по делото, последният заедно с другите двама, присъединени в килията, производители да извършат проектирането и оборудването й пропорционално на присъединената мощност. По делото няма доказателства за направени искания от ЕРД или от производителите, НЕК да осигури допуск до килията, за да може да започне извършването на реконструкцията й. ЕРД и ищецът не са изпълнили поетите задължения по предварителен договор за присъединяване № ЕП -106/ 15.04. 2011 год. и сключения във връзка с него Анекс № 3/ 2011 год., което е проява на бездействие от страна на ЕРД и основна причина за невъзможността на ищеца да работи на пълната присъединена мощност от 3 MW. Като се посочва, че липсата на договор за присъединяване не може да бъде причина за неизпълнение на поетите вече задължения за оборудване и реконструкция на килия Конаре, тъй като в предварителния договор са дадени всички технически изисквания и условия за осъществяване на присъединяването на обектите на ищеца. Допълнително се излага, че подаденото от ответника искане за сключване на окончателен договор за присъединяване вх. № 1135/ 5 от 01.06.2011 год. не отговаря на изискванията на чл. 88 от Наредба № 6, тъй като не съдържа като приложение одобрен инвестиционен проект, който е задължителна предпоставка за сключване на договора за присъединяване. По изложените съображения не е налице бездействие на „НЕК“ ЕАД и „ЕСО“ ЕАД, от което да се произтекли вреди.

По изложените съображения моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.

По делото е постъпил отговор от третото лице помагач „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД.

Оспорват се твърденията на ответника, „ЕСО“ ЕАД за процесиите периоди да е давало разпорежданията за пълно изключване или ограничаване на достъпа на ветрогенератора до разпределителната мрежа, като те са извършвани от ответника. А ако е давано такова, то не е касаело конкретен производител на електрическа енергия, а е дадено общо към звената за опертивно управление на ответника и касае електроразпределителната мрежа като цяло.

Изложено е становище за неоснователност на възраженията на ищеца за нищожност поради липса на предмет на анексите към договор за присъединяване № ДУА 971/2007-3057/ 2007-4014-ВГ-22.04.2009 г. Той не е бил прекратен, а анексите целят уреждане на отношенията между тях във връзка е присъединяването на обекта към електроразпределителната мрежа без да се засягат правата и законните интересите на трети лица - ЕСО ЕАД и други производители, чрез внасяне на смущения в електроенергийната система на страната и са във връзка с осъществяване на реконструкция на килия „Конаре" в подстанция „Генерал Тошево".

Оспорва се като неоснователно твърдението на ответника, че ограничението на ВяЕЦ се дължи на бездействие от страна на НЕК ЕАД по предварителнен договор № ЕП-106/15.04.2011г., което е довело до невъзможност за преоборудване на килия "Конаре". Съгласно предварителния договор „Енерго-про мрежи" АД се е задължило да представи на НЕК ЕАД за съгласуване работен проект на килия „Конаре" в подстанция „Генерал Тошево". След съгласуване на такъв проект (06.02.2012г.) и на основание т. 12.1.1 от договор № ЕП-106 /15.04.2011г., НЕК ЕАД се е задължило да допусне упълномощени представители на ответника за изпълнение на работите по т. 2.5. В договора изрично е предвидено, че изпълнението на СМР може да започне след съгласуване на работните проекти по т. 12.2.3. на договора. Коригираните проектите за реконструкцията и преоборудването на килия „Конаре" са одобрени от НЕК ЕАД с писмо изх. № 26-198-42 на 06.02.2012г. След тази дата, на основание т. 12.1.1 от договора, „Енерго-про Мрежи" АД е можело да започне извършване на СМР в килията на подстанцията, за което е следвало да поиска от НЕК ЕАД да му бъде осигурен достъп до килията в подстанцията. Посочва се, че не са представени доказателства, касаещи готовността на ищеца да започне извършването на СМР, нито, че от страна на „Енерго-про Мрежи" АД е поискан достъп до п/ст„Генерал Тошево" за осъществяване на преоборудването на килията. Отделно се посочва, че съгласно т.14.1 от договор № ЕП-106/15.04.2011г. за присъединяване и разпоредбата на чл. 58 от Наредба № 6, той се счита за прекратен, тъй като ответникът не е поискал сключване на окончателен договор в срок от две години от подписването му, поради което не обвързва „ЕСО“ ЕАД.

По изложените съображения се излага, че не е налице бездействие, което може да бъде вменено във вина на третото лице, поради което моли съдът да отхвърли изцяло исковите претенции като неоснователни и недоказани.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните и проверени по делото доказателства в тяхната съвкупност и приложимата законова уредба , прие за установено от фактическа и правна страна:

По делото е приет договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия №ДУА971/16.08.2007-3057/17.09.2007-4014-ВГ-22.04.2009г., по силата на който „Е. ОН България Мрежи“ АД се задължава да присъедини към собствената си електроразпределителна мрежа електрическата централа на „Уинд Системс“ ЕООД с номинална мощност от 3000кW, находяща се в с. Крупен, в ПИ №001047, изградена, въведена в експлоатация с разрешение за ползване №ДК-07.СИР-93/07.10.2010г. /приложено на л.17.

С анекс №1 от 12.11.2010г. към договора за присъединяване „Е. ОН България Мрежи“ АД и „Уинд Системс“ ЕООД се споразумяват, че се определя максимално допустима генерирана мощност от 5 MW за всички ветрогенератори, присъединени към модул „изход“ в ГРУ в ПИ №001058 към ВЕЛ „Конаре“. След реконструкцията на килия Конаре в п/ст „Генерал Тошево“, максимално допустимата генерирана мощност ще бъде увеличена до инсталираната от 9 MW за електрическите централи присъединени към ГРУ. В анекса е посочено, че „Е. ОН България Мрежи“ АД е подало искане към НЕК ЕАД да промяна на техническите условия за присъединяване на ВЕЛ „Конаре“ към килия „Конаре“, за което са сключили предварителен договор.

С анекс №2 от 20.01.2011г. към договора за присъединяване е променена максимално допустимата генерирана мощност от 5 MW на 6 MW.

С анекс №3 от 10.05.2011г. към договора за присъединяване производителят „ Уинд Системс“ ЕООД, заедно с „Уинд Енерджи“ ЕООД и „Уинд Стрийм“ ЕООД се задължава да проектира и прооборудва килия „Конаре“ в п/ст „Гененал Тошево“, както и да прехвърли на „Е. ОН България Мрежи“ АД съоръженията. До изпълнение на тези задължения „Е. ОН България Мрежи“ АД ще прилага ограничение до 6 MW на общо отдавана мощност за всички генератори присъединени към „изход“ ГРУ „Крис“. В т.4 е посочено, че след сключване на договор за присъединяване на оборудване на килия „Конаре на п/ст „Генерал Тошево“ 110/20 kV между „Е. ОН България Мрежи“ АД и НЕК АД.

Със заповед №2612/12.11.2010г. управителния орган на „Е. ОН България Мрежи“ АД е наредено ветрогенераторната електрическа централа на „Уинд Системс“ ЕООД, находяща се в с. Крупен, в ПИ №001047 да бъде поставена под напрежение считано от 12.11.2010г. като отдаваната мощност към ВЕЛ „Конаре“ да се ограничи до 3000кW при отворен секционен разединител.

С договор от 25.10.2010г. „Уинд Системс“ ЕООД се е задължило да доставя и продава на „Е. ОН България Продажби“ АД произведената от вятърна централа с обща инсталирана мощност от 3000кW, находяща се в с. Крупен, в ПИ №001047 активна електрическа енергия, отговаряща на показателите на качество, регламентирани в законодателството.

Видно от нот. акт №170, том IV, рег. №2189, нот. дело №367/2010г. от 09.08.2010г. е сключен договор за покупко – продажба, по силата на който „Уинд Енерджи“ ЕООД продава на „Е.ОН Мрежи“ Ад сграда за енергопроизводство с идентификатор 40049.1.58.2, представляваща главна разпределителна уредба /ГРУ/ 20 кV, тип БКТП, със застроена площ 20кв.м., заедно с прилежащото му оборудване, находяща се в поземлен имот с идентификатор 40049.1.58 в с. Купен, общ. Каварна, ведно с кабелни линии средно напрежение 20 кV.

По делото е приет предварителен договор за присъединяване на обект от 15.04.2011г. между „НЕК“ АД и „Е. ОН България Мрежи“ АД за определяне на правата, задълженията и необходимите условия за присъединяване на разпределителна уредба средно напрежение и електропровод средно напрежение „Конаре“, собственост на Е. ОН към уредба средно напрежение, собственост на НЕК, във връзка с присъединяването към електроразпределителната мрежа вятърна електрическа централа от 9МW, находяща се в ПИ №40049.1.58., ПИ №40049.1.47, ПИ №400489.1.52, землище на с. Крупен. В чл.2 са посочени условията за присъединяване към килия „Конаре“ чрез нейното преоборудване с необходимите нови съоръжения, което следва да бъде извършено от „Е. ОН. България Мрежи“ АД, съгласно чл.2.6 от договора в срок до 30.07.2012г. /чл.4.2/.

От представените по делото писма от л.297 до 310 се установява, че между „Е. ОН. България Мрежи“ АД е водена кореспонденция с „НЕК“ АД за одобряване на инвестиционен проект и сключване на окончателен договор за реконструкцията на килия „Конаре“. С писмо от 25.04.2013г. „Енерго про Мрежи“ АД е поканило „НЕК“ АД да сключат окончателен договор.

С договор при общи условия за достъп на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници до електроразпределителната мрежа от 30.09.2013г. „Енерго Про Мрежи“ АД се е задължило да предоставя достъп и системни услуги на „Уинд Системс“ ООД до електроразпределителната си мрежа за осигуряване на нормални условия за работа на електрическата централа на производителя с обща заявена мощност от 3MW, находяща се в с. Купен, в ПИ №001047. На основание чл.5 от договора страните са уговорили, че „Енерго про Мрежи“ АД дължи обезщетение на производителя при ограничаване в производствения режим в размери и при условия съгласно ОУ.

По делото са приети първоначална и повторна съдебно метрологична експертиза за установяване на средните стойности на вятъра за процесния период, въз основа, на които са изготвени четирите части от заключението по задачите на съдебно техническата експертиза.

От заключението по съдебно техническа експертиза по основни и допълнителни задачи се установява, че съгласно заповед за поставяне под напрежение №2612, Вяец в с. Крупен е включена в паралел ЕРМ на 12.11.2010г. Включването на генераторите на централата и присъединителните съоръжения в паралел с ел. мрежа се осъществява по време на провеждане на първоначалните функционални проби, което трае най – малко 72 часа, като през това време се наблюдават и коригират редица параметри за да могат да се синхронизират генераторите. Вещото лице е разяснило, че генерирана мощност на Вяец е тази, която генераторът е в състояние да произведе при дадени конкретни обстоятелства /скорост и плътност на вятъра, температура на околната среда/. За процесната тубина Vestas V90-3MW при скорост на вятъра 4м/с не се генерира мощност. От 4м/с до 15м/с се достига генерирана мощност от 3MW. Присъединената мощност е мощността, която присъединителните съоръжения са способни да пренесат през себе си без да се саморазрушат, теоретично тя трябва да е равна или по – голяма от инсталираната мощност. Номиналната мощност за процесния ветрогенератор е 3MW, а присъединената мощност до ГРУ 20kV е по голяма - 3.464 MW. Осъществено е присъединяване на обекта на процесната Вяец към елекроразпределителната мрежа чрез ГРУ „Крис“, секция №2, към ВЕЛ Конаре, собственост на „Енерго Про Мрежи“ АД. Към ВЕЛ „Конаре“ през ВС „Крис“ са присъединени три ветрогенератора с номера V33088, V33089, V33090 с номинална мощност от 3MW. Към момента „хардуерно“ ветрогенератора е присъединен с номинална мощност от 3MW. В съдебно заседание вещото лице разяснява допълнително, че присъединителните съоръжения са монтирани, като маркировката за метрология върху токовите трансформатори е за периода 2008г. до 2009г.

Постоянното ограничение на мощността под инсталираната може да се осъществи по два начина. Или чрез монтиране на съоръжения, които не позволяват достигане на номинална мощност или чрез „софтруерно“ ограничаване чрез настройките в някое звено от съоръженията. След извършено изследване и разчитане на релейните настройки, вещото лице е установило, че има наличие на „софтуерно“ постоянно ограничение наложено в ГРУ „Крис“, осъществено в релейната защита, собственост на „Енерго Про Мрежи България“ АД. Същото е в размер на 7 MW. Ограничението е наложено на извода към въздушната електропроводна линия и обхваща производството едновременно на трите ветрогенератора с номера V33088, V33089, V33090 с инсталирана мощност от 9MW, които са собственост на „Уинд Системс“, „Уинд Енерджи“ и „Уинд Пауър“. Премахването на ограниченията в релейната защита зависи от ЕРП –то „Енерго Про Мрежи България“ АД. В предварителния договор между НЕК и ЕРП има ограничение за тази килия „Конаре“ за 7 MW, поради липсата на посочност в механичната защита. Това не е пречка през килията да минат 9 MW, тъй като шинната система е достатъчно стабилна, прекъсвачът е достатъчно голям.

Налице и вътрешно софтуерно ограничение на системата на процесния ветрогенератор V33090 и на ветрорегератор V33089, което е направено от „Ей Би Си Уинд Фарм“ ООД, оператор чрез промяна на настройките на стойността за мощност на двете турбини, което е направено посредством софтуерна настройка на параметър 8.2 с наименование „kW External power setpoint“. Настойката е променила стойностите си както следва: стара стойност до 19.01.2011г. на параметър: 3000, нова стойност след 19.01.2011г.:2000.

Вещото лице е изследвало техническите параметри на съществуващото присъединяване на ВЕЛ „Конаре“ към килия „Конаре“, като е посочило, че същите позволяват натоварване с мощност 9MW и килията не се нуждае от реконструкция, налице е 800 ампера прекъсвач. Токовите трансформатори, сочи вещото лице в съдебно заседание от 27.09.2018г. са с маркировка от метрология 2008г. до 2009г. са същите, които са били монтирани в ГРУ „Крис“ към момента на неговото изграждане. Не е правена реконструкция на килията.

В съдебно заседание от 29.09.2018г. вещото лице обяснява, че анекс №1 от 12.11.2010г., анекс №2 от 20.01.2011г., анекс №3 от 10.05.2011г. не касаят техническото присъединяване на Вяец към електроразпределителната мрежа, а касае достъпа технически, колко мрежа ще се отдава.

Вещото лице Д. е остойностило количествата електроенергия, които ветрогенератора е могъл да произведе, ако е бил при 3 МW мощност при липса на ограничение при данни на вятъра от Добрич, Калиакра и сървъра на „Вестас Скада“ по преференциални цени, цени за излишък по решение на КЕВР и по борсови цени.

Към съдебно техническата експертиза е приложено писмо от „Ей Би Си Уинд Фарм“ ООД изх. №1408/16.04.2019г., от което се установява, че непосредствено след стартиране на производството на електрическа енергия от ветрогенератора на „Уинд Системс“ ООД, периодично защитата в КРУ 9 /ГРУ „Крис“ се активирала/, което водело до пълно изключване на ветрогенератора, така и на останалите производители. В следствие на това производителите търпели постоянни загуби за времето, необходимо за да бъде пусната защита на ГРУ „Крис“, т.е възстановено производството на електрическа енергия от ветрогенераторите. По отношение на трите ветрогенератора V33088, V33089, V33090 е монтирана обща защита от типа Micom P130. Настройките на същата, възпрепятстват производството на електрическа енергия от третите ветрогенератора, поради наложеното ограничение в нея от страна на „Е.ОН България мрежи“ АД до общата мощност от 7 MW. Това е наложило собствениците на трите ветрогенератора да си разпределят ограничението, наложено от ЕРП –то.

При така приетото от фактическа страна съдът приема следното от правна:

По иска с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

Фактическият състав на иска за реално изпълнение предполага съществуващ валиден договор между страните, който е източник на права и задължения за всяка една от тях, виновно неизпълнение на една от страните, което да предпостави осъждането й да извърши дължимото действие, а при парични престации, да заплати съответната сума.

В случая съдът е сезиран за иск за реално изпълнение, с който се цели да бъде задължен ответника чрез осъдителния диспозитив на решението да изпълни своето задължение като осигури на ищеца достъпа, договорен подписаното между тях съглашение.

В нормата §1, т.15 от Закона за енергетиката и в §1, т.1 от ПРАВИЛА за условията и реда за предоставяне на достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи е дадена легална дефиниция на понятието, което е предмет на процесния договор, като според него "право на достъп до мрежата" е услуга, предоставяна от оператора и позволяваща на клиента/производителя да използва преносната/разпределителната мрежа при условия на сключен договор с оператора и/или след приемане на общите му условия. Правото на достъп се получава за определен обект, присъединен към мрежата, съгласно условията на оператора. Достъпът гарантира на ползвателя получаването на допълнителни и системни услуги, предоставяни от оператора, съгласно Закона за енергетиката.

Достъпът се осигурява от оператора на електроразпределителната/електропреносната мрежа посредством сключването на договор. Същият е уреден за първи път в чл.30, ал.1 и ал.2 от Закон за енергията от възобновяеми източници /приет 11.05.2011г./ и в чл. 84, ал.2 от Закона за енергетиката /ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./. До този момент правната уредба е предвиждала само сключването на договор за присъединяване към съответната мрежа.

Регулиране на отношенията между електроразпределителното предприятие и производителя на енергия от възобновяеми източници досежно достъпа чрез нарочен договор очевидно е било наложително, тъй като с присъединяване на съответната централа договорът за присъединяване се прекратява, поради неговото изпълнение. Цитирана в детайли нормата на чл.59 от НАРЕДБА № 6 от 9.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи (отм. и относима към настоящия казус) гласи, че договорът за присъединяване към електрическата мрежа се прекратява след представяне на документ за въвеждане в експлоатация на съоръженията за присъединяване и на електрическата централа, издаден при условията и по реда на ЗУТ. Такъв е и смисъла на чл. 20, ал. 1 от действащата Наредба № 6/24.02.2014 г., като в същата е добавено и - освен ако в договора не е предвидено друго.

Затова с преходната разпоредба на § 197 от Закона за енергетиката са задължени производителите да сключат договори за достъп.

В случая процесната вятърна централа е била изградена и въведена в експлоатация по време на действието на отменения Закон за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата. От събраните по делото доказателства се установи, че същата е присъединена към електроразпределителната мрежа на ответника чрез ГРУ „Крис“, секция №2, към ВЕЛ Конаре, собственост на „Енерго Про Мрежи“ АД към ВЕЛ „Конаре“ през ВС „Крис“ с номинална мощност от 3MW. Поставена е под напрежение с нарочна заповед и е включена в паралел ЕРМ на 12.11.2010г. отново при номинална мощност 3MW. Започнала е да работи и произвежда електроенергия също при номинална мощност 3MW. За това обстоятелство свидетелства писмото от оператора на ветрогенератора „Ей Би Си Уинд Фарм“ ООД, че това положение е било до 19.01.2011г., когато са променени настройките на ветрогенератора. Или се налага извода, че не са били налице технически пречки за присъединяване на централата с пълната й мощност.

Следователно с въвеждане в експлоатация на вятърната централа и включването й в паралел ЕРМ се е изпълнил договора за присъединяване №ДУА971/16.08.2007-3057/17.09.2007-4014-ВГ-22.04.2009г. и той е прекратил своето действие по силата на цитираната по - горе в мотивите наредба.

В изпълнение на новите разпоредби на Закона за енергетиката и Закон за енергията от възобновяеми източници страните са сключили договорът от 30.09.2013г. за достъп, което обстоятелство съдът отрази във фактическата страна по спора.

Ответникът според чл.1 е поел задължението да предоставя достъп и системни услуги на „Уинд Системс“ ООД до електроразпределителната си мрежа за осигуряване на нормални условия за работа на електрическата централа на производителя с обща заявена мощност от 3MW, находяща се в с. Купен, в ПИ №001047.

Това означава, че ответното дружество следва да осигури такива условия, които да обезпечават работата на централата при мощността, с която е присъединена.

Това негово задължение произтича не само от тълкуването на предмета на разглеждания договор за достъп, но и от смисъла вложен в правната уредба, която регулира тези отношения. Операторът на електроразпределителната мрежа е длъжен да осигури достъп на производителя до преносната си мрежа /чл.18, ал.1, т.1 от ЗЕВИ/, както и да гарантира разпределението на електрическата енергия /чл.18, ал.1, т.3 от ЗЕВИ/. Като в случай, че не направи това и откаже поради противни на закона причини понася имуществена санкция /чл.60 от ЗЕВИ/. Операторът може да ограничава дистанционно или по диспечерско разпореждане подаваната към електрическата мрежа енергия в случаите, когато бъдат надвишени преносните възможности на мрежата, към която производителят е присъединен, съгласно редакцията на чл.30, ал.4 от ЗЕВИ към 2011г., а според актуалната такава ДВ, бр. 17 от 2015 г., в сила от 6.03.2015г. и в случаите по чл. 73 от Закона за енергетиката. Всички тези ограничения обаче са временни, насочени са предотвратяване на аварии, при опасност за здравето или живота на хора, при опасност за целостта на електроенергийната система за значителни материални щети, за замърсявания на околната среда, както и за извършването на ремонти. Тяхната продължителност обаче е строго фиксирана и не може да надхвърля 48 часа /чл.73, ал.4 от Закона за енергетиката/. Т.е електроразпределителното/електропреносното предприятие не може да си позволи безконтролно, неограничено във времето и при липса на каквито и да е критерии да ограничава достъпа до съответната мрежа. Този извод категорично, произтича от целта, която преследва законодателя при уредбата тази отношения, а именно произвеждането на електрическа енергия по екологично чист начин.

Основният спорен въпрос по делото е налице ли е постоянно ограничение на достъпа до преносната мрежа чрез ограничаване на мощност на централата от 3MW на 2MW, извън изключението на чл.30, ал.4 от ЗЕВИ.

В отговора на исковата молба ответникът изрично признава, че е налице такова ограничение на процесната ВяеЦ, като всички страни не оспорват, че е имало временно ограничение поради диспечерски нареждания, а и са събрани такива доказателства - дневници от оператора на мрежата, които са изследвани от вещото лице Д. при изготвянето на техническа експертиза.

Фактът на постоянно ограничение категорично се установява, както от заключението на вещото лице, така и от писмото на оператора на ветрогенератора. То е извършено от ответника чрез въвеждане на ограничение в релейната защита в размер на 7 MW в ГРУ „Крис“, което е негова собственост, съгласно коментираният във фактическата страна договор за покупко – продажба, обективиран в нот. акт №170, нот. дело №367/2010г. Към ГРУ „Крис“ са присъединени общо 3 ветрогенератора на трима различни производители, чиято отделна инсталирана мощност е по 3MW или общо 9MW. Това е извършено след фактическото присъединяване на централите и започване на производството им, като продължава и към настоящия момент.

За да се отговорят технически на зададеното вече от оператора на електроразпределителната мрежа/настоящ ответник общо ограничение, ищецът, както и останалите две дружества са били длъжни да си разпределят ограничението и да въведат настройки в собствените си генератори, като в процесния това е извършено на 19.01.2011г. чрез промяна на софтуерна настройка на параметър 8.2 с наименование „kW External power setpoint“ от 3MW на 2MW. Т.е изборът да се ограничат или не, не е предоставен на волята на ищеца и останалите производители, а е бил наложен от ЕРП - то.

С договора обаче за достъп ответното дружество се е задължило да спрямо ищеца да предостави пълен такъв с оглед инсталираната и заявена мощност, както съдът отбеляза по - горе.

Следователно е налице неизпълнение на договорното задължение по чл.1 от договора за достъп.

За недоказано съдът намира възражението на ответника, че е налице обективна невъзможност за изпълнение на задължението за осигуряване на пълен достъп, тъй като е необходима реконструкцията на килия „Конаре“, собственост на „НЕК“ АД, към която е присъединен процесния ветрогенератор, което изключва вината.

От заключението на съдебно техническата експертиза, неоспорено по надлежния ред се установи категорично, че техническите параметри на съществуващото присъединяване на ВЕЛ „Конаре“ към килия „Конаре“ позволяват натоварване с мощност 9MW и килията не се нуждае от реконструкция, като налице е 800 ампера прекъсвач.

Т.е. обективни пречки от техническо естество не съществуват. Такива не са съществували и към момента на присъединяване на трите вятърни централи.

Представените три анекса към договор за присъединяване не могат да бъдат отнесени към него. Вещото лице Д. разяснява в съдебно заседание, че технически те касаят достъпа, а не присъединяването. Отделно от това, те няма как да изменят договор, който вече е изпълнен и прекратен към момента на тяхното съставяне.

В случай, че е било необходимо да съществува ограничение в мощността на 2MW досежно процесната Вяец, това изрично е следвало да бъде посочено в договора за достъп, защото тя е присъединена технически /хардуерно/ чрез съоръженията на 3MW. Такова съдържанието би било в абсолютно съответствие с чл.30, ал.3 от ЗЕВИ, който предписва, че в договора за достъп по ал. 1 се определят условията по изпълнение на прогнозните графици по ал. 1 и се уговарят дължимите от оператора обезщетения при ограничаване в производствения режим на енергийния обект, с изключение на случаите на планови ремонти, както и с изключение на случаите по чл. 72 и 73 от Закона за енергетиката. Такова ограничение очевидно не е вписано, тъй като фактически не съществува причина за него, поради това, че мрежата и килията позволяват натоварване с 9MW.

По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен.

По предявения иск с правно основание чл.49 от ЗЗД.

Според общата дефиниция на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил други му, като вината се предполага до доказване на противното.

Съгласно чл.49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа отговаря за вредите причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.

За да е изпълнен състава на непозволеното увреждане е необходимо да се установи при условията на пълно и главно доказване, че осъществено от ответника, или от лица, на които е възложил работа, противоправно действие или бездействие, от което са настъпили вреди, които са в пряка и причинна връзка с тях.

Както съдът посочи целта на тази изследваната по – горе в мотивите законова уредба е да се осигури произвеждането на електрическа енергия по екологично чист начин и тя е в отговор на Директива 2009/28/Ео на Европейския Парламенти на Съвета от 23.04.2009г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници. В чл.16, §1 от същата е предвидено, че държавите - членки следва да извършат подходящите стъпки за развитие на електроенергийната мрежова инфраструктура за пренос и разпределение за производството на електроенергия от възобновяеми източници на енергия. Те също следва да осигурят начини, операторите на преносни системи и на разпределителни системи на тяхна територия да гарантират преноса и разпределението на електроенергия, произведена от възобновяеми източници на енергия, както и предоставянето на приоритетен достъп или гарантиран достъп до мрежата на произведената от възобновяеми източници на енергия електроенергия и пр. /чл.16, §2, б“а,б,в,“/.

Затова националният законодател в чл.116, ал.1 от Закона за енергетиката /редакцията към 2009/, в чл. 13, ал.2 от Закон за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата (отм.), в чл. 18 от ЗЕВИ, както и в други разпоредби е задължил операторът на електроразпределителна мрежа да присъедини всеки обект на производител на електрическа енергия от въззобновяем източник, разположен на съответната територия и да му гарантира достъп. В случай, че присъединяването е невъзможно поради технически причини са създадени задължения за операторите на мрежи да включват в ежегодните си инвестиционни и ремонтни програми средства за развитие на мрежите, свързани с насърчаване производството на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници и алтернативни енергийни източници.

Неизпълнението на задълженията за присъединяване и осигуряване на достъп законодателят е приел, че съставлява административно нарушение, за което на нарушителя следва да бъде наложена имуществена сакция. Съгласно чл. 207 от Закона за енергетиката на енергийно предприятие, което откаже незаконосъобразно: 1. присъединяване към съответните енергийни мрежи, 2. сключване на договор за продажба на електрическа енергия, 3. достъп до мрежите за пренос или разпределение на електрическа енергия или неправилно прилага критериите за предоставяне на достъп, се налага имуществена санкция от 20 000 до 1 000 000 лв. Такъв е и смисъла на чл.60 от ЗЕВИ.

Съдът вече формира мотиви, че е налице трайно ограничение в мощността на процесната вятърна централа, което е извършено от ответника, чрез неговите служители, на които е възложена работата по поддръжка на съораженията на електроразпределителната мрежа, респективно тези, които издават нарежданията /заповедите/ във връзка с това.

Осъщественото през 2011г. ограничение от страна на служителите на ответника и продължаващото бездействие, досежно неговото премахване съдът приема за противоправно и в нарушение на всички законови и подзаконови нормативни актове, регулиращи тази материя и по конкретно на разгледаните от съда в детайлност материално правна разпоредба на чл.18, ал.1 от ЗЕВИ. Липсва доказана каквато и да е причина, която да обоснове законово ограничение на процесната Вяец, в това число и технически пречки, изразяващи се в необходима реконструкция на килия „Конаре“.

За доказана съдът намира и следващата предпоставка, а именно, че в следствие това противоправно поведение са настъпили вреди, изразяващи се в пропуснатите ползи /печалба/ за ищеца. Същите не са предполагаеми, а действителни и са в пряка причинна връзка с деликта.

С ограничаването на вятърната централа от 3MW на 2MW, същата не е могла да произведе електоенергия за 1 MW мощност, което е било и известно на ответника, с оглед дейността, с която се занимава и задължителния договор за изкупуване, индивидуализиран по – горе в мотивите. Тази загуба може да бъде реално определена и фактически изчислена като количетвото електроенергия, която би се отдала, тъй като са налице данни за компонентата, от която зависи производителността на Вяец - вятъра.

По делото са събрани доказателства за средно месечната и средно дневната скорост на вятъра от станция Калиакра, станция Добрич и от сървъра „Вестас Скада“ на оператора на ветрогенератора, приобщени в електронен вариант.

Доколкото ограничението е от 2011г., претърпяната загуба е налице за целия процесен период от 01.02.2012г. до 28.02.2017г., с оглед, на което съдът пристъпва към разглеждане на възражението погасяване по давност на вземането за вреди.

Същото е частично основателно за периода 01.02.2012г. до 15.03.2012г. Спрямо вредите от непозволено увреждане се прилага общата пет годишна давност по чл.110 от ЗЗД. Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, което при деликта е от момента на неговото извършване, съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД. В случая деянието, включва еднократно действие на ограничение и ежедневно трайно фактическо бездействие, поради което изискуемостта на вземането за вреди настъпва за всеки следващ ден. Исковата молба, която прекъсва давността по чл.116, б.“б“ от ЗЗД е заведена на 16.03.2017г., поради което искът за периода 16.03.2012г. до 28.02.2017г. не е погасен по давност.

За остойностяване на вредите за така установения период е изслушано във вариантност заключението на вещото лице по техническата експертиза.

Съдът не кредитира заключението по техническата експертиза, Част Първа във варианта на т. 10 на л.498, в който е изчислено количеството ел. енергия, която би отдала ВяеЦ при данни за вятъра, снети от вещото лице Р.Н. от метрологична станция Добрич. Въпросната станция е отдалечена от мястото, където е разположена процесната вятърна централа на 45км. Данните са осреднени за месечен период, а не за средно дневен или средно часов. Отдалечеността на станцията, големия период на осредняване на стойностите се отразява на достоверността на този вариант на изчисление. Стойностите на вятъра и количеството ел. енергия, която би се произвела драстично се разминават с вариантите, изчислени на база скорост на вятъра взети от станция Калиакра, която е в по – голяма близост до централата и от сървъра на „Вестас Скада“.

Данните за вятъра от метрологична станция нос Калиакра, област Добрич, приобщени на л. 614-620 от делото и на електронен носител, които са събрани по реда на чл.192 от ГПК от НИМХ – София следва да бъдат кредитирани като достоверни и годна основа за извършване на изчисленията досежно количеството ел. енергия, която би произвела Вяец. Същите са предоставени от държавен орган, чиято работа е именно събиране, обработка, съхранение на такива данни. Данните са предоставени за средно денонощна скорост на вятъра м/с, което съдът намира, че ще доведе до по – голяма точност на изчисленията.

Изчисленията по Част Четвърта на техническата експертиза не следва да бъдат кредитирани, тъй като ищецът е претендирал вреди от невъзможността да произведе и продаде ел. енергия по договора с „Енерго Про Продажби“ АД, а не на външния пазар.

Данните от сървъра на „Вестас Скада“ съдът намира, че също не могат да бъдат ползвани, тъй като са оспорени от ответника, като подправени.

Следователно дава вяра на заключението по техническата експертиза, Част Трета, т.10 на л.717, съгласно което пропусната полза е 7382.07мвтч непроизведена ел. енергия или сумата от 828159.49лв. за периода 16.03.2012г. до 28.02.2017г. Заключението в тази част е съобразено с актуалната към съответния период нормативна уредба за начина на определяне на цената, на която се реализира произведената ел. енергия, в това число с изменението в чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ в бр. № 56 от 2015 г. на ДВ, в сила от 24.07.2015г. за заплащане по цена за излишък на балансиращия пазар на количествата над нетно специфичното производство.

От нея следва да бъде приспадната сумата, представляваща левовата равностойност на пропуснатото производство по преференциални цени от правомерното диспечерско ограничаване на Вяец за съответните дни и часове, съгласно приетите дневници, която е в размер на 5064.81лв. Ищецът е направил отказ за вредите от тези действия и производството в тази част е прекратено.

По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е основателен в пълния му поддържан размер от 689628.23лв. за периода 16.03.2012г. до 28.02.2017г. и следва да бъде уважен и отхвърлен само за периода от 01.02.2012г. до 15.03.2012г.

Поради уважаване на главния иск и несбъдване на вътрешно процесуалното условие съдът не дължи произнасяне по евентуалния иск за вредите при договорна отговорност.

По разноските:

С оглед изхода на спора и представените доказателства за плащане, на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се следват разноски в размер на 75589.36лв., от които 27779.98лв., държавна такса; 16703.68лв, депозити за вещи лица, 5105.70лв. такса за данните от НИМХ и 26000.00лв., адвокатско възнаграждение.

Съдът намира, че възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Минималният размер на същото, определено по Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения върху цена на иска 689628.23лв. се равнява на 21218.85лв. без ДДС или 25462.62лв. с ДДС. Надвишаването от 4781.15лв. над минималния хонорар съдът намира, че е съобразено с фактическата и правна сложност на делото. Същото е организирано в три тома, има за предмет 3 кумулативно съединени иска, чието доказване има различен предмет, по него са проведени 11 съдебни заседания, събирани са специфични с оглед материята доказателства и множество експертизи.

Останалите поискани разноски, от които по 15.00лв. за подадена частна жалба и по 400.00лв. адвокатско възнаграждение по повод обжалване на определение по чл.248, ал.1 от ГПК, съдът намира, че същите не следва да бъдат присъждани от настоящата инстанция. Тези разноски е следвало да бъдат поискани за присъждане в производството пред въззивна и касационна инстанция по повод обжалването.

На ответната страна не се следват присъждането на разноски, предвид уважаването на главните искове в тяхната цялост на основание чл.78, ал.3 от ГПК, съгласно указанията по отменителното определение №701/24.11.2017г. на Апелативен съд - Варна.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, Варна Тауърс – Е, бул. „Владислав Варненчик“ №258 ДА ИЗПЪЛНИ задължението си по чл.1, ал.1 от договор при общи условия за достъп №ПД-Д13-223-10.10.2013г., като осигури достъп и системни услуги на „Уинд системс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и управление гр. София, ул. „6-ти септември“ №6А до собствената си електроразпределителна мрежа за нормални условия за работа на вятърна електрическа централа, находяща се в ПИ №001047 в с. Крупен чрез премахване на ограничението в релейната защита в ГРУ „Крис“, негова собственост, с което да се увеличи присъединената мощност на централата от 2MW до уговорената в договора 3MW на основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, Варна Тауърс – Е, бул. „Владислав Варненчик“ №258 ДА ЗАПЛАТИ НА „Уинд системс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и управление гр. София, ул. „6-ти септември“ №6А сумата от 689628.23лв./шестстотин осемдесет и девет хиляди шестстотин двадесет и осем лева и двадесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в изразяващи се в пропуснати ползи, изчислени като разликата между стойността на отдадената и произведена електрическа енергия от вятърна електрическа централа, находяща се в ПИ №001047 в с. Крупен при присъединена мощност 2MW за периода 16.03.2012г. до 28.02.2017г. и тази, която би се отдала при работа при мощност от 3MW, уговорена по договор №ДУА 971/16.08.2007г. – 3057/17.09.2007г.-4014-ВГ-22.04.2009г., настъпили в следствие на неправомерни действия и бездействия на служителите на ответника, изразяващи се в това, че по технически път с управляваните от тях съоръжения, намиращи се в тяхно държане и под тяхно разпореждане са ограничили, а в отделни случаи напълно изключили достъпа на ищеца до електроразпределителната мрежа, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.03.2017г. до окончателното й изплащане на основание чл.49 от ЗЗД КАТО ОТХВЪРЛЯ иска само са периода 01.02.2012г. до 28.02.2017г.

Решението е постановено при участието на третите лица помагачи „Национална електрическа компания“ ЕАД и „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Решението да се връчи на страните.

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:

/ДИАНА СТОЯНОВА/

Номер на акта:	674
Дата:	16 юли 2019 г. (в сила от 25 юни 2021 г.)
Съдия:	Диана Стоянова

Дело:	20173100900321
Тип на делото:	Търговско дело
Дата на образуване:	17 март 2017 г.

Решение по дело №321/2017 на Окръжен съд - Варна

Съдържание на акта