№ 4080
гр. София, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20211110133938 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2
ГПК с правно основание с чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от фирма срещу ХР. Д. Г. с
искане да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 403.42
лв., представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия през периода
от 01.03.2018 г. до 30.04.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се в адрес, с абон. № ****,
ведно със законната лихва за периода от 30.12.2020 г. до окончателното изплащане, лихва за
забава в размер на 111.71 лв. за периода от 01.05.2018 г. до 17.12.2020 г., сумата от 29.64 лв.,
представляваща стойност на услугата „дялово разпределение” през периода от 01.11.2017 г.
до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва за периода от 30.12.2020 г. до окончателното
изплащане, и лихва за забава в размер на 6.50 лв., за които по ч. гр. д. № 65369/2020 г. по
описа на СРС, 85 състав, е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Претендира
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че ответникът не е предприел необходимите действия за сключване
на договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди. Сочи, че като е ползвал и
не е заплащал доставяната му топлинна енергия, той се е обогатявал за сметка на
дружеството. Твърди, че дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата – етажна
собственост, в която се намира топлоснабденият имот, е извършвано от „Техем Сървисис”
ЕООД, като са издавани изравнителни сметки въз основа на действителния разход на
уредите за дялово разпределение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
1
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема от фактическа и правна страна следното:
Исковете на фирма срещу ХР. Д. Г. са допустими като предявени в
законоустановения срок, при наличието на предпоставката на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и в
предметните и субективни предели на заявлението и издадената Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 65369/2020 г. по описа на СРС, 85 състав.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: по
исковете за главници – обогатяване на ответника и обедняване на ищеца, а по акцесорните
искове за мораторна лихва – съществуването и размера на главния дълг, изпадането на
ответника в забава и размера на обезщетението за забава. В доказателствена тежест на
ответника при установяване на горните факти е да докаже наличието на валидно основание
за имущественото разместване, както и погасяване на задълженията.
В случая с Определение № 6495/14.03.2022 г. са обявени за безспорни и ненуждаещи
се от доказване следните обстоятелства: реалната доставка на топлинна енергия в процесния
имот през исковия период на претендираната стойност; извършването на услугата дялово
разпределение от „Техем сървисис“ ЕООД през исковия период на претендираната
стойност; изпадането на ответника в забава в плащането на двете главници и
продължителността на забавата, а с протоколно определение от 14.04.2022 г. е обявено за
безспорно и плащането от ответника в хода на процеса на сумата от 733.03 лв., с която са
изцяло погасени процесните вземания, включително законната лихва от датата на
заявлението, както и разноските и юрисконсултското възнаграждение за заповедното
производство и държавната такса за исковото производство.
С молба с вх. № 76036/26.10.2021 г. ответникът е представил сключено
споразумение с ищеца за разсрочено плащане на задълженията, а с молба с вх. №
52654/17.03.2022 г. – касов бон за заплатена сума.
Съобразявайки безспорните по делото обстоятелства и сключеното споразумение, с
което процесните задължения са признати извънсъдебно от ответника по основание и
размер, съдът намира, че възникването на вземанията в полза на ищеца е установено по
делото.
От друга страна, ищецът изрично признава неизгодния за него факт, че
претендираните с исковата молба суми са му заплатени, както и всички разноски, с
изключение на юрисконсултското възнаграждение за исковото производство. Следователно
предявените искове следва да бъдат отхвърлени, тъй като извършеното в хода на процеса
плащане следва да бъде съобразено от съда при постановяване на съдебното решение с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК.
По разноските:
След като плащането е извършено в хода на исковото производство, което е
безспорно по делото, се налага извод, че ответникът е станал повод за завеждане на делото,
поради което той следва да понесе отговорността за разноските за заповедното и за исковото
2
производство. В случая съдебните разноски, сторени от ищеца в заповедното производство
и възлизащи общо на сумата от 75 лв. /25 лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение/, както и тези за държавна такса за исковото производство в размер на 75
лева, са платени от ответника, поради което дължимо се явява единствено
юрисконсултското възнаграждение за исковото производство в размер на 100 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК от
фирма, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: адрес, срещу ХР. Д. Г., ЕГН
**********, с адрес: адрес, установителни искове с правна квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
403.42 лв. – стойност на доставена топлинна енергия през периода от 01.03.2018 г. до
30.04.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се в адрес, с абон. № ****, ведно със законната
лихва от 30.12.2020 г. до окончателното изплащане; лихва за забава в размер на 111.71 лв. за
периода от 01.05.2018 г. до 17.12.2020 г.; 29.64 лв. – стойност на услугата „дялово
разпределение” през периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от
30.12.2020 г. до окончателното изплащане; лихва за забава в размер на 6.50 лв., за които по
ч. гр. д. № 65369/2020 г. по описа на СРС, 85 състав, е издадена Заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, като погасени поради плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА ХР. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: адрес, да заплати на фирма, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: адрес, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от
100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3