М О Т И В И
НОХД № 210
/ 09 год. на СсОС
Силистренската окръжна прокуратура е обвинила С.Р.М. ***
в това, че на 26 ІІІ 2007 год. в гр. Силистра, в кафе- бар „ БГ- клуб” умишлено
е умъртвил М.Р.М. ***, като деянието е извършено предумишлено.
Престъпление по чл. 116 ал. І т. 9 във вр. с чл.
115 от НК.
и в това, че на същата дата в гр.Силистра е придобил и
държал огнестрелно оръжие-гладкоцевна едноцевна пушка,тип „помпа” марка „US SAN” калибър 12, турско производство с № 0491, без да има
за това надлежно разрешение.
Престъпление по чл. 339 ал. І от НК.
Обвиненията се поддържат в съдебно заседание, като
прокурора предлага на подсъдимия да бъде
наложено наказание доживотен затвор, за първото престъпление, а за второто,
около средния предвиден размер.
По делото е конституирана като граждански ищец и
частен обвинител дъщерята на пострадалия- Р. М.Р., чрез майката М.С.К.. Приет е
за съвместно разглеждане предявеният граждански иск за причинени от подсъдимия
неимуществени вреди в размер на 120 000 лв.
Подсъдимият обяснява по
време, място и начин осъществяването на деянията.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното :
Подсъдимият С.М. е български
гражданин, с висше образование, разведен, неосъждан. През 2006 год. бил Заместник
областен председател на ДПС – гр. Силистра и общински съветник. Във връзка с
обещания за съдействие при одобряването на проект за 800 000 лв., бил
получил от пострадалия М. сума от около 90 хиляди лева.
Тъй като очакваното
съдействие не дало резултат, М. започнал настоятелно да си иска парите.
Действията му били продиктувани и от обстоятелството, че ги бил взел на заем, надявяйки се на средства от проекта.
Последният разговор в тази
насока бил проведен на 26 ІІІ 2007 год.,
когато обвиняемия обещал вечерта да върне парите. Определил среща на М. за 19
часа в заведението си „ БГ клуб”, намиращо се на центъра на гр. Силистра. През
деня накарал св. Т. да отиде до ДСК и да удребни на по десет лева обща сума от
40 000 лв.
Преди да отиде на
уговорената от него среща, подс. М. се обадил на св. С.
и го поканил да се почерпят в заведението. По пътя за там споделил със
свидетеля, че има да връща много пари и е в безизходица.
М. го чакал в заведението и
подсъдимият седнал на неговата маса, а св.С. се отдалечил и настанил до бара.
М. и подс.Р.
провели спокоен разговор, по време на който си поръчали алкохол. Към 19.30 часа
св. Г. позвънил на М. и по предварителна уговорка м-у тях го запитал какво
става с парите. /М. бил намислил този допълнителен аргумент в настояванията си
за получаването на сумата./ Отговорил, че е при подсъдимия и като вземе парите
ще дойде да се разплати с кредиторите си.
Тогава подсъдимият накарал св. С. да отиде до
джипа му, да вземе намиращите се вътре две чанти и да ги занесе в офиса му,
който се намирал в заведението.
Малко след това поканил М.
да отидат до офиса и да се разплатят. Влезли в помещението, М. седнал на стола
зад бюрото на подсъдимия и започнал да брои подадените му от него 1000 лв. в 10
левови банкноти.
В този момент подс. Р. извадил от едната донесена от св.С. чанта
гладкоцевна ловна пушка тип „ помпа” и почти от упор прострелял в гърдите М..
Изстрелът попаднал в сърцето му и пострадалият паднал на дясната си страна.
Подсъдимият опрял оръжието в тялото му, между лявата мишница и гръдния кош и
произвел втори изстрел. След това с нож нанесъл три прободни
рани в областта на корема му, две от които, със сила, достатъчна да наруши
целостта на коремната стена на тялото.
Върнал се в заведението,
като преди това заключил вратата на офиса, бил видимо разстроен и пребледнял.
Споделил със св. С. че е „ извършил глупост”. На въпроса на свидетеля, каква,
отговорил, че ще разбере в последствие. Изпил 5-6 бутилки „ Фанта- портокал”,
след което поискал ключовете за задния вход на заведението. Разпоредил на
бармана да приключва с работата и да затваря заведението. Предложил на св. С.
да го закара. Когато се качили в джипа му, обвиняемият признал, че е убил М.,
заради дълга си към него. Споделил и че
ще се върне да скрие пушката, след което заминава за София.
Рано сутринта на 27 март
подсъдимият тръгнал за Варна, където се настанил в хотел „ Света Елена” в
хотелски комплекс „ Свети Константин и Елена”. Джипа си оставил на паркинга на
хотела. Към 17 часа същия ден с такси отишъл до град Шумен, обменил валута и
сменил дрехите си и в 19 часа се качил на автобус за Истамбул. Безпрепятствено
преминал българо- турската граница и сутринта на 28 ІІІ слязъл на
автогарата в Истанбул.
Междувременно роднините на М.,
притеснени от продължителното му отсъствие и от обстоятелството, че мобилният
му телефон бил изключен, започнали издирването му. Подложили на разпит св. С.,
който признал, че според него, пострадалият е все още в заведението.
Към 1 часа на 28 март
полицейски служители разбили вратата в офиса на подс.
Р. и намерили трупа на М..
Подсъдимият бил обявен за
международно издирване и на 30 І 2009 год. екстрадиран от Република Турция.
Тази фактическа обстановка
съдът намира за изяснена въз основа събраните по делото доказателства,
съдържащи се в част от обясненията на подсъдимия, свидетелските показания,
заключенията на вещите лица, както и в писмените доказателства и
доказателствени средства, имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото- протоколи, свидетелство за съдимост, фотоалбум, експертизи.
Доказателствените материали, които съдът
приема, водят до извода, че С.Р.М. е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл. 116 ал. І т. 9 от НК и на чл. 339 ал. І от НК
На 26 ІІІ 2007 год. подсъдимият, в изпълнение на
предварително взето решение да умъртви пострадалия М., от близко разстояние го
прострелял в сърцето. Куршумът,
изстрелян от подготвената
гладкоцевна пушка, при движението си причинил дупчест дефект, с
липса на кост, на гръдната кост с
конусовидно избиване на вътрешната й ламина,
експлозивно разрушил перикардната торбичка и сърцето,
засегнал долния лоб на левия бял дроб и излязъл през задно- лявата повърхност
на гръдния кош. Смъртта на пострадалия била неизбежна и настъпила веднага,
вследствие разкъсването на сърдечния мускул и свързаната с това масивна
кръвозагуба.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си и е искал
настъпването на общественоопасните последици от него.
Бил е наясно, че прострелвайки М. ***, неминуемо ще причини смъртта му и е
произвел изстрела именно с тази цел.
Съдът не споделя тезата на
защитата, че убийството е извършено без предумисъл.
Подкрепено с данните
по делото е вътрешното му убеждение, че предварителното решение
за лишаване от живот на М. е взето при сравнително спокойно състояние, след
обсъждане на мотиви „против” и „за” и изготвяне план за извършването му. В деня
на убийството подсъдимия е определил среща на пострадалия в заведението си,
подсигурил се е със значителна сума парични средства, поставил е оръжието в
чанта и го транспортирал с автомобила си до мястото на срещата си с М.. Чрез
поканата си към св. С. за почерпка е целял и постигнал безпрепятственото
внасяне на пушката в офиса си. Отвлякъл е вниманието на М., давайки му да брои
пачка с десетлевови банкноти и в този момент го е
прострелял с предварително зареденото с ловни куршуми оръжие. Подсигурил се е с
паспорт и с ключ за задния ход на заведението, скрил оръжието, изчакал сутринта
и отпътувал за гр.Варна, където за няколко часа се укрил в хотел в курорт
„Константин и Елена”. После с такси е отишъл до гр. Шумен, обменил валута,
сменил дрехите си и се качил на автобус
за гр. Истанбул, потеглящ от Силистра.
Не без значение за
предумисъла на дееца, са и произведения от него втори изстрел, както и намушкванията с нож на вече мъртвия М.. Тази на първи
поглед нелогична постъпка намира обяснението си, според съда, в показанията на
св.А.К., когото от Турция подс.М. обвинил за
убийството на М.. Тези действия са целели, по преценката на състава, осуетяване
на разследването и насочването му в погрешна посока. В такъв смисъл са и
дадените от подсъдимия обяснения пред турски съдия.
В несъвършенството на
начертания план, защитата намира аргумент в подкрепа на тезата си за липса на
предумисъл. Изтъкнатата алогичност на някои от
действията на подсъдимия се дължат, не на липсата на предварително планиране, а
на ограничения интелектуален потенциал на извършителя. Според заключението на
вещите лица, той е с нисък личностов ресурс за
разработване на алтернативни решения, при справяне с тази
сложна ситуация.
Немаловажно от психологична гледна точка е и обстоятелството,
че на инкриминираната дата е нямало създадена конфликтна ситуация. Очевидно,
обаждането на св. Г. е отключило, извадило на преден план, в съзнанието на
дееца, вече оформеното предходно решение за убийството на М., като начин за
разрешаване на финансовите отношения м-у тях.
Подсъдимият твърди, че е действал импулсивно, без
предварително намерение и план и че е извършил деянието след нанесени му тежки
обиди от М.. Посочва, че пушката се е намирала постоянно в джипа му и че
обикновено, посещавайки заведението, я е внасял в офиса си. Обяснява, че се е
сдобил с нея, след нанесен му във връзка с невърнатия дълг побой.
Освен това, след като влезли в офиса, дал 5000 лв. на М.,
който излязъл за малко, а след връщането си поискал още 10 000 лв. и
изгонил подсъдимия да търси още пари. Това действие, заедно с заканите за
полово сношение с подсъдимия и с бременната му приятелка го извадило от
равновесие и го накарало да вземе пушката и натисне спусъка.
За последвалите си действия подсъдимия не дава
обяснения, позовавайки се на амнезия, охарактеризирана от експертите като
избирателна и по вероятно защитна.
Съдът не приема тези обяснения за изцяло
правдоподобни.
Никой от разпитаните свидетели, работещи в заведението
на подсъдимия, не споделя за подобно „движение” на незаконно притежаваното от подс. М. оръжие.
Дори баща му твърди, че не е знаел за притежаването на такова. Св. С.
посочва, че е бил „стресиран” от това, че внася оръжие в офиса към заведението.
Предвид близките му отношения с подсъдимия, едва ли би бил притеснен, ако това
действие е било обичайно.
Отделно, според свидетелите, М. не е напускал офиса на
подсъдимия след влизането му там. Не отговорят на действителността твърденията
на подсъдимия, че му е върнал по- голяма
сума. При огледа са намерени, в ръката на пострадалия, хиляда лева. Вербален
конфликт м-у двамата, дори й да е имало, /макар че показанията на свидетелите
за държанието им в заведението са в противна насока/ то той не е довел до твърдяното
от подсъдимия и навеждано като довод от защитата, състояние на силно
раздразнение, в което да е извършено
деянието.
Пак според вещите лица по комплексната съдебно
психиатрично- психологична експертиза, липсват каквито и да е било данни, не
само за физиологичен афект, а и за обикновено раздразнено състояние.
Никой от свидетелите, видели го в този кратък времеви
период, пред който е извършено престъплението, не описват, казват
експертите, специфични клинични симптоми
на състоянието на силно раздразнение. Напротив, има подреденост, организация и
излизане от ситуация.
Доказателства относно твърдения побой над подсъдимия
липсват. Версията, която самия той е
развил при постъпването си в болницата е, за претърпян пътен инцидент. Но, дори
и да се вземат за истина тези му твърдения, то от побоя е изминал, повече от
достатъчен за изключването на физиологичния афект, период. Което пък от своя
стана би ги направило още един аргумент в подкрепа на тезата за
предумисъл.
Не без значение за
вътрешното убеждение на съда е и обстоятелството, че подсъдимият оформя
версията си след изслушване на всички свидетели и вещи лица.
Показанията на св. Н., съдът
счита за неточни относно деня, в който е предала паспорта на подсъдимия, на св.
С.. Тези разминавания съдът отдава на изминалия времеви период, от деянието до
разглеждането на делото и особеното физиологично състояние, в което се е
намирала свидетелката. Самият свидетел премълчава факта относно препредаването
на паспорта, но логично е това да е станало преди, а не след убийството. Св. Н.
твърди, че е предала паспорта около и след 13 часа, а св. С. - че към 7, 30
сутринта е забелязал подсъдимия, пътувайки за Варна. Св. К. свидетелства за
настаняването му в хотел „Света Елена”,
а свидетелите Р. и Ж., че е пътувал до Шумен и се е настанил в автобуса за
Турция. Данни за среща, след посоченото от св. Н. време, между св. С. и
подсъдимия няма, поради което следва да се приеме, че паспорта е бил в него.
Подсъдимият твърди, че не разбира от оръжия, а
конкретната пушка носел заредена от закупуването й. Обясненията в тази връзка
са наивни, съпоставени с дадените относно държанието й. Освен това, оръжието е
с механично презареждане, което пък предполага определени умения за произвеждане
на втория изстрел. Избраните патрони, притежаващи огромна разрушителна
сила, предварителното зареждане на
оръжието, изчакването на ситуацията… допълнително опровергават тезата за
инцидентност на извършеното.
Изложеното до тук, съдът
изтъква като аргумент в подкрепа на изразеното си с диспозитива на присъдата
становище, че убийството е извършено предумишлено, а и като отговор на
възраженията на защитата в тази насока.
За доказано съдът намира и
обвинението в извършване на престъпление по чл. 339 ал .І от НК.
На инкриминираната дата
подсъдимият е държал, без да има надлежно разрешително за това, оръжието, с
което е извършил убийството, а именно едноцевна пушка, тип „помпа” марка „US SAN” калибър 12, турско производство с № 0491. Между
впрочем държал е противозаконно и боеприпаси за нея, но такова обвинение не му
е възведено.
Съзнавал е общественоопасния
характер на деянието си, както и обществено опасните последици от него и е
искал настъпването им .
Безспорно е установено, че подс. М. не е притежавал разрешително за носене и употреба
на огнестрелно оръжие, а процесната пушка тип „помпа” марка „US SAN” калибър 12, с № 0491 не е регистрирана в масивите на
МВР. Тъй като той, и според собствените си обяснения, и според установените по
делото факти е държал оръжието трайно и непрекъснато за определен период от
време, то поведението му следва да се приеме за съставомерно по чл. 339 ал І от НК.
Според заключението по балистичната
експертиза, представената за изследване пушка представлява изправно и годно да
произведе изстрел огнестрелно оръжие, а намерените на местопроизшествието гилзи
са стреляни с нея. Отделно от това гилзите и представените за изследване проектили са съставни елементи на едни и същи патрони.
Не бе безспорно доказано, че
подсъдимият е придобил оръжието в деня на убийството, поради което съдът го
оправда по това обвинение.
При
решаване въпроса за индивидуализацията на санкцията по отношение на подс. С.Р.М., за
извършените от него престъпни деяния, съдът взе предвид високата степен на
обществена опасност на деянието по чл. 116 от НК, причините за и начина на
осъществяването му, поведението на подсъдимия след него, личната му обществена
опасност, обоснована и с данните от свидетелството му за съдимост и счете че
това са обстоятелства, каращи го да приеме, че наказание от двадесет години
лишаване от свобода за извършеното квалифицирано убийство е в състояние да
изпълни целите на генералната и лична превенции и че липсва основание за по -
голяма снизходителност.
Съдът не намери основание да уважи
немотивираното искане на прокуратурата за налагане на наказание „доживотен
затвор”. Обществената
опасност, която деецът представлява и тежестта на извършеното от него
престъпление не обосновават, по преценка на съдебния състав, принудително
изолиране до края на живота му в място за изтърпяване на наказание лишаване от
свобода. Деянието не е изключително тежко, сравнено с другите случаи на
престъпления от същия вид. А и липсата на осъждания, направените, макар и
частични, признания и изразеното съжаление и разкаяние са обстоятелства, които
не могат да бъдат игнорирани.
Съдът присъди
три години и шест месеца лишаване от свобода, за деянието по чл. 339 ал. І от НК, като отчете обществената опасност на деянието, причините за извършването
му, но и направените признания и съдебното минало на извършителя.
При наличието
на условията по чл. 23 от НК групира наложените на подсъдимия наказания и
определи за изтърпяване по тежкото от тях.
Безспорно е установено, че в
резултат на противоправното поведение на подсъдимия М.,
на гражданския ищец Руменова са причинени неимуществени вреди, които съгласно
разпоредбите на чл. 45 от ЗЗД и справедливостта подлежат на репарация.
В конкретния случай
претърпените от гражданския ищец вреди се изразяват в бъдещи страдания и
неудобства от загубата на бащата и свързаната с това липса на грижи и подкрепа
от негова страна. Доказано е по делото, че пострадалия е бил заможен и е
осигурявал добра издръжка на семейството си. Тези му задължения ще останат
неизпълнени за в бъдеще. Детето му, поради това, че няма види своя баща и да
почувства неговите грижи, е претърпяло тежки неимуществени вреди, които съдът
оцени на 80 000 хиляди лева.
Поправянето на
причинените вреди е невъзможно, но
паричното обезщетение в тези размери ще облекчи до известна степен страданията,
които деликта е предизвикал .
В останалата част, до
пълният им размер, съдът намери иска за неоснователен и го отхвърли като такъв.
Подсъдимият беше осъден да заплати и направените по делото и във връзка
с обвинението му, разноски.
Така мотивиран, съдът
произнесе присъдата си.