РЕШЕНИЕ
№ 102
гр. Ловеч, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско
дело № 20224300500108 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Постановено е съдебно решение №3/6.01.22 г. по гр.д.№808/21 г. по описа на
ЛРС, с което е осъден на основание чл.240 вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД М. М. СТ. с ЕГН
********** с адрес *** да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.Париж рег.
№********* чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.Младост 4 Бизнес Парк София стр.14
представлявано от юрисконсулт В. Г. сумата от 4 604,95 лв главница по договор за
потребителски паричен кредит №PLUS 13463522 от 2.06.2016 г. ведно със законната лихва
върху горната сума, считано от датата на подаване на исковата молба 26.04.21 г. до
изплащане на вземането, като иска за главницата за разликата до пълния претендиран
размер от 6 175,54 лв. като неоснователен и недоказан е отхвърлен. Отхвърлени са и
предявените от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.Париж рег.№********* чрез БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к.Младост 4 Бизнес Парк София сгр.14 против М. М. СТ. с ЕГН
********** с адрес *** искове за заплащане на възнаградителна лихва в размер на 4 746,69
лв. за периода 20.12.2016 г. до 20.06.2020 г. и мораторна лихва 2 592,05 лв. за периода
20.01.2017 г. до 22.04.2021 г. като неоснователни и недоказани и е осъден на основание
чл.78 ал.1 от ГПК М. М. СТ. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „БНП Париба
1
Пърсънъл Файненс С.А.Париж рег.№********* чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.
клон България ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.Младост 4
Бизнес Парк София сгр.14 сумата 541,98 лв. разноски по делото съразмерно уважената част
от иска по банкова сметка, като е разпоредено да се изплати на адв.И.К. сумата 700 лв.
внесен депозит, представляващ възнаграждение за осъществено процесуално
представителство.
Постъпила е въззивна жалба с вх.№666/24.01.22 г..от БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А. клон България ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
ж.к.Младост 4 Бизнес Парк София сгр.14 чрез юрисконсулт П. П. срещу решение
№3/6.01.22 г. на ЛРС постановено по гр.д.№808/21 г. в частта, с която е отхвърлен искът за
горницата над 4604,95 лв. до пълния претендиран размер от 6 175,54 лв. главница 4746,69
лв. възнаградителна лихва за периода 20.12.2016 г. до 20.06.2020 г. и мораторна лихва
2 592,05 лв. за периода 20.01.2017 г. до 22.04.2021 г. с оплаквания за неправилност. Излага
съображения, че договорът за застрахователният договор не е предпоставка за сключване н
кредитния договор и не влече след себе си недействителност на кредитното
правоотношение.
Счита, че доводите за прилагане на същите изисквания, каквито се прилагат към
договора за кредит не могат да бъдат споделени, тъй като това застрахователно
правоотношение се урежда от други правила, по КЗ, където няма изискване за размера на
шрифта на застрахователния договор, каквито са налице касателно договора за кредит.
Изтъква, че погасителния план към договора сдържа информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, а разпоредбата на чл.11 ал.1
т.12 от ЗПК според него касае само предсрочно погасяване на главницата по срочен договор
за кредит и в тази връзка е и разпоредбата на чл.11 ал.3 от ЗПК, според която когато се
прилага чл.11 ал.1 т.12 ЗПК кредиторът предоставя на потребителя при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент на договора извлечение по сметка под формата на
погасителен план за извършените и предстоящи плащания. Счита, че не следва да се смесват
хипотезите на чл.11 ал.1 т.12 и т.11, която според него се прилага в казуса, като цитира и
практика на СЕС и съдилищата в страната.
Моли съда да отмени обжалваното решение в цялост и да постанови друго, с което
да уважи предявения срещу М.С. осъдителен иск, като моли в негова полза да бъде
присъдено и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
В срок не е подаден отговор на въззивната жалба от назначения особен
представител на въззиваемия.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован не се явява, но представя
писмено становище вх.№2231/13.04.22 г., с която поддържа въззивната си жалба и моли да
бу бъдат присдени разноските по делото.
Особеният представител на въззиваемят адв.И.К. в.с.з поддържа тезата, че правилно
ЛРС е отхвърлил иска за възнаградителна лихва в размер на сумата 4 746, 69 лв, тъй като е
2
недопустимо да се претендира едновременно и възнаградителна и мораторна лихва Моли
решението на ЛРС да бъде потвърдено като правилно.
От представените по гр.д.№808/21 г. по описа на ЛРС доказателства, от обясненията
на страните във въззивната жалба и с.з, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и
обусловеност, съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:
От представеният по делото на л.5 Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №
**********с посочен оторизационен код, съдът установява, че той е сключен на 02.06.2016
г., между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, като кредитор, и кредитополучателя М.
М. СТ., при следните договорености: размер на кредита: 6000.00 лв, Застрахователна премия
- 1612.80 лв, Общ размер на кредита - 6000.00 лв., Такса ангажимент - 150.00 лв, брой
погасителни вноски - 48 бр, месечна погасителна вноска -279.01 лв, обща стойност на
плащанията - 13 392 лв, Годишен процент на разходите - 46.19%, Лихвен процент -
36.95%.Към същия е включен и Погасителен план, в който са посочени дължимите от
ответника 48 броя месечни вноски по кредита, всяка в размер на 279.01 лв. с дата на първа
вноска -20.07.2016 г, и дата на последна вноска - 20.06.2020 г.
Приложеният договор за кредит е подписан лично от М. М. СТ., като той е
предоставил номера на личната си банкова сметка при Юробанк България АД, по която да
бъде преведена сумата по кредита. В чл.2 от договора се посочва, че размерът на
предоставения с този договор заем е равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на
кредита, като с подписването на договора кредитополучателят дава своето изрично
съгласие, от сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита“ кредиторът да удържи
следната сума и в размер и във връзка със задължение на кредитополучателя, като тази сума
ще бъде удържана директно от кредитора, както следва: 752,47 лв във връзка с договор с №
PLUS-********** и посочената сума ще послужи за пълното погасяване на задължението.
Уговорено е и, че размерът на кредитът за покупка на застраховка „Защита на плащанията“
ще бъде платен директно на застрахователния агент “Директ сървисис“ЕАД. Посочва се, че
с превеждане на сумата по посочената от ответника банкова сметка Кредиторът е изпълнил
задължението си по договора, като е предоставил на Кредитополучателя кредита, предмет
на договора, а за Кредитополучателя е възникнало насрещно задължение да погасява
уговорените месечни вноски съгласно включения в договор погасителен план. В чл. 5 от
Договора е предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски
Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за
периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска, като страните са постигнали
съгласие, че при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата
на втората непогасена вноска, вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в целия
му размер, включително всички определени от Договора надбавки ведно с дължимото
обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за
настъпване на предсрочната изискуемост.
Към договора са приложени Сертификат № *************, Общи условия
3
„Защита на плащанията" на кредитополучателите на „Кредит Класик" и Общи условия за
застрахователна програма „Защита на плащанията по кредитни карти".
За правилно решаване на спора по делото е допуснато назначаване на съдебно-
счетоводна експертиза, която е дала заключение, че с полагането на подписа върху договора
с дата 02.06.2016 г. С. като кредитополучател е удостоверил, че е получил посочената в
група „Параметри и условия" сума от 6 000.00 лв. по посочената от него сметка при
Юробанк България АД. Вещото лице потвърждава, че кредитополучателят е погасил 5
вноски, общо за 1 395.05 лв, като постъпилите суми са с дата 18.07.2016 г. - 279.01 лв;
19.08.2016 г. 279.01 лв; 20.09.2016 г. - 279.01 лв; 22.10.2016 г. 279.01 лв; 18.11.2016 г. -
279.01 лв, като погасените вноски са отразени в табличен вид. Съгласно заключението
задълженията към 26.04.2021 г. / датата на завеждане на исковата молба/ следва да бъдат:
главница / вкл.застраховка/ - 6 175.54 лв, договорна лихва - 4 746.69 лв. и мораторна лихва
за периода 20.01.2017 г. - 26.04.2021 г. - 2672.85 лв. Задълженията към 15.11.2021 г. /датата
на изготвяне на експертизата/ следва да бъдат: главница /вкл. застраховка/ - 6 175.54 лв,
договорна лихва - 4 746.69 лв. и мораторна лихва за периода от 20.01.2017 г. до 15.11.2021 г.
- 3021.11 лв. Вещото лице констатира, че че изплатените договорени суми от
кредитополучателя са за: главница - 194.06 лв., главница застраховка кредит - 168.00 лв. и
договорна лихва / при ГЛП 36,95%/ - 1 032.99 лв. или общо погашения 1 395,05 лв.
Настоящата инстанция намира, че е сезирана с иск с правно основание чл.240 вр. чл.79,
ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника М. М. СТ. да заплати на ищеца „БНП
Париба Пърсънъл Файненс"С.А, Париж, чрез Mill Париба Пърсънъл Файненс СА, клон
България вземане за сумата от 13 514.28 лв. по Договор за потребителски паричен кредит №
PLUS - ******** от 02.06.2016 г., от които за главница 6 175,54 лв, за възнаградителна лихва
4 746,69 лв за периода от 20.12.2016 г. до 20.06.2020 г. и да мораторна лихва 2 592,05 лв за
периода от 20.01.2017 г. до 22.04.2021 г. ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението. В тежест на ищцовото дружество е да установи в процеса, при условията на
пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника,
по което е изпълнило задълженията си точно, както и възникналото в негова полза
изискуемо вземане срещу ответника за заплащане на претендираните парични суми на
соченото основание, както и твърденията си относно размера на дължимата от ответника
сума, а така също и забавата на ответника да изпълни задълженията си по договора в
уговорения срок. Ответникът от своя страна, чрез назначения си особен процесуален
представител оспорва искът, като излага твърдения за наличие на неравноправни клаузи.
Установява се по безспорен начин облигационната връзка между страните във връзка
със сключеният между тях на 2.06..2016 г. в писмена форма договор за потребителски
паричен кредит, както и факта на ползване на сумата по договора от страна на ответника.
Отпуснатият заем на С. като физическо лице, представлява преодставяне на финансова
услуга по смисъла на §13 т.12 от ДР на ЗЗП и ответникът има качеството на потребител по
смисъла на чл.9 ал.3 от ЗПК, както и по смисъла на §13 т.1 от ДР на ЗЗП. По тези
4
събражения и след извършен анализ на съдържанието на договора, настоящият съдебен
състав приема, че договорът е за потребителски кредит, чиято правна регулация се сдържа в
ЗПК, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 ЗПК и в ЗЗП.
Легална дефиниция на договорът за потребителски кредит се съдържа в чл.9 ал.1 от
ЗПК, съгласно която това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, като законът въвежда императивни
изисквания относно формата и съдържането на този вид договор, посочени в разпоредбите
на чл.10 и чл.11 ЗПК. Същевременно разпоредбата на чл.22 от ЗПК предвижда, че когато не
са спазени изискванията на чл.10 ал.1 чл.11 ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен.
Тези разпоредби имат императивен храктер, тъй като са установени в обществен
интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, поради което съдът е
длъжен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението
на тези норми не е въведено като основание за обжалване.
При извършване на проверка относно действителността на сключения между страните
договор и като взе предвид наведените в тази насока правни доводи от процесуалния
представител на ответника, въззивният съд констатира, че при сключване на договора е
спазена изискуемата се от чл.10 ал.1 ЗПК писмена форма на хартиен носител.
Анализираното съдържание на договора отговаря на изискванията на чл.11 ал.1 т.1-11 ЗПК-
съдържа дата и място на сключването, вид на предоставения кредит, индивидуализация на
страните, срок на договора, общия размер на кредита и начина на усвояването му, размер на
ГЛП, ГПР и допусканията при изчисляването на същия, информация относно размера, броя,
периодичността и датите на плащанията на погасителните вноски. Договорът обаче не
отговаря на част от изискванията на чл.10 ал.1 от ЗПК. Съгласно чл.10 ал.1 от ЗПК,
договорът за протребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг
траен носител, по ясен и разбирем начин, като всички елементи на договора се представят в
еднакъв по вид, формат и размер шрифт-не по-малък от 12, в два екземпляра-по един за
всяка от страните. В казуса в договора е предвидено предоставяне на потребителски кредит
и сключване на застраховка, т.е приложените сертифика, ОУ за застраховка „Защита на
плащанията“ на кредитополучателите „Кредит Класик“ и ОУ за застрахователна програма
„Защита на плащанията на кредитна карта“, съдържат уговорки относно посочената в
договора за кредит и дължима от ответника застрахователна премия, поради което
настоящият съдебен състав счита, че същите съставляват елементи от договора, по
отношение на които трябва да са спазени посочените законови изисквания. Видно е дори и
без наличието на специални знания, че договорът за потребителски кредит и сертификатът с
общите условия са изготвени в различен размер шрифт, като в застрахователите документи
този шрифт е в размер по-малък от 12 и е трудно четлив. Според съда целта на разпоредбата
на ЗПК е да важи за всички свързани договори, които са от съществено значение за правата и
задълженията на страните, произтичащи от договора за кредит, поради което това следва да
5
важи и за всички свързани договори с договора за кредит.
По горните съображения съдът намира, че от една страна е налице нарушение на
изискването на чл.10 ал.1 от ЗПК за еднакъв по вид, формат и размер шрифт на всички
елементи на договора, а от друга е налице нарушение на изискването за шрифт не по-малък
от 12 по отношение на част от елементите на договора, касаещи финансираната услуга за
застраховане.
На второ място следва да се отбележи, че застрахователната премия е разход пряко
свързан с кредита и следва да бъде включен в ГПР. Видно от договора за кредит
застраховката „защита на плащанията“ е включена във финансираните стоки и услуги, а
премията от 1612,80 лв. в стойността на кредита. При това положение и при липсата на
други данни, съдът намира, че тя представлява пряк разход от кредита, поради което следва
да бъде включена в ГПР, което в случая не е направено. По тази начин се постига
заобикаляне на изискването за максималния размер на ГПР, определен в чл.19 ал.4 от ЗПК,
което води до недействителност на договора на основание чл.22 от ЗПК.
Не на последно място съдът установява, че нищожна на основание противоречие с
добрите нрави / чл.26, ал.1, предл.З от ЗЗД/ е и уговорката за лихва в процесния договор.
Видно от договора, лихвеният процент е във фиксиран размер на 36,95%. Съгласно
установена съдебна практика, противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна
лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, какъвто е и настоящия случай
уговорената в договора за кредит (необезпечен) възнаградителната лихва надвишава
трикратния размер на законната лихва и по този начин накърнява добрите нрави, което
обуславя извод за нищожност на клаузата по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и тази
уговорката не може да бъде заместена от друга разпоредба на закона.
Действително разпоредбата на чл.11 ал.1 т.12 от ЗПК се отнася до предоставяне на
посочената информация при поискване и безвъзмездно на потребителя, но в случая
настоящата инстанция намира, че горепосочените нарушения на ЗПК сами по себе си водят
до наличие на недействителност на договора за потребителски кредит и неравноправни
клаузи.
С оглед гореизложеното въззивният съд намира, че договорът за кредит е сключен в
нарушение на изискванията на чл.10 ал.1 и на чл.19 ал.4 от ЗПК, поради което е
недействителен на основание чл.22 ЗПК и се дължи само чистата стойност на кредита,
съгласно чл.23 ЗПК, но не се дължи лихва и други разходи по кредита. Видно от
заключението на вещото лице, С. е заплатил 5 вноски по кредита като общо е внесъл сумата
1 395,05 лв. Размерът на отпуснатият кредит е 6000 лв. При това положение след като от
сумата 6000 лв. се извадят заплатените 5 вноски от по 279,01 лв. всяка или общо 1395,05 лв,
то остава дължима сумата 4604,95 лв. в какъвто размер е и уважен от първата инстанция
предявеният иск, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на подаване
на исковата молба до изплащане на вземането и съдебният акт не е обжалван, поради което
и е влязъл в законна сила. В останалата част до пълния претендиран размер на главницата от
6 175,54 лв и за заплащане на възнаградителна лихва от 4 746,69 лв 4 746,69 лв за периода от
6
20.12.2016 г. до 20.06.2020 г. и за мораторна лихва 2 592,05 лв за периода от 20.01.2017 г. до
22.04.2021 г. исковете се явяват неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени.
Поради съвпадане на правните изводи на настоящата инстанция с тези, отразени в
атакуваното решение №3/6.01.22 г. на ЛРС, постановено по гр.д.№808/21 г. то следва да
бъде потвърдено като правилно.
При този изход от процеса въззивника не следва да заплаща разноски на въззиваемия
за въззивна инстанция, тъй като не са сторени такива, а възнаграждението за особен
представител е разпоредено да се изплати в с.з.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно решение №3/6.01.22 г. на ЛРС, постановено по
гр.д.№808/21 г.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщението му на
страните с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7