Р Е Ш Е Н И Е
№2219
гр. Русе, 30.12.2019 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Русенски районен съд, ХI - ти граждански
състав в публично заседание на осемнадесети декември, две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Председател: Тихомира Казасова
при
секретаря Станка Иванова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 4976 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Адв.М.Б., пълномощник на "Монтюпе" ЕООД твърди, че представляваното от нея дружество е било в
трудово правоотношение с Н.С.Н., основано на договор №69/22.02.2016г., по
силата на който последният заемал длъжността "машинен оператор" за
срок от една година, считано от 22.02.2016г. Страните уговорили 3 месечен срок
на предизвестие при прекратяване на трудовия договор, съобразен с разпоредбата
на чл.326, ал.2, изр.3 КТ.
Въз основа писмено заявление, депозирано от ответника, трудовото
правоотношение било прекратено със заповед №206/08.09.2016г. на основание
чл.326, ал.1 КТ. Молителят поддържа, че на същата дата заповедта е връчена
лично на лицето.
Твърди, че до настоящия момент ответникът не е заплатил дължимото на
основание чл.220, ал.1 КТ обезщетение в размер на 2040 лева. Пояснява, че
същото, формирано по реда на чл.228, ал.1 КТ. Излага подробни съображения,
досежно начина, по който е определен размера на претенцията.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди Н.С.Н., ЕГН ********** да
заплати на "Монтюпе" ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление - гр.София, район „Средец“, бул.“Цар Освободител“№8А, ет.2,
представлявано от управителя Микаел Ив Бризон сумата: 2040 лева - обезщетение
по чл.220, ал.1 КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
13.08.2019г. до окончателното й изплащане.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, адв.Д.Д. – особен представител на ответника Н.С.Н.
е депозирала отговор на исковата молба, в който излага доводи досежно
неоснователността на ищцовите претенции.
След
преценка на доказателствата по делото, съобразявайки нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, съдът прие за установено от фактическа
страна, следното:
Страните по делото са били обвързани от трудово правоотношение основано
на договор №69/22.02.2016г., по силата
на който Н.С.Н. заемал длъжността "машинен оператор" в „Монтюпе“
ЕООД, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 676 лева и допълнително
възнаграждение - 0.6 % за всяка година трудов стаж. Договорът е сключен за срок
от 22.02.2016г. до 21.02.2017г. Изрично е посочено, че трудовият договор е
срочен – за една година, с 6 месеца срок на изпитване. Според т.8 и т.9 от
контракта: „Срокът за изпитване е в
полза и на двете страни“ и „До изтичане на срока за изпитване и двете страни
могат да прекратят договора без предизвестие“.
На 08.09.2016г. Н.С.Н. депозирал заявление с искане трудовия договор да
бъде прекратен на основание чл.326, ал.1 КТ, считано от същата дата.
Декларирал, че е запознат и приема задължението си по чл.220, ал.1 КТ за
заплащане обезщетение в случай, че не спази срока на предизвестие.
Със заповед №206/08.09.2016г., трудовото правоотношение между страните е
прекратено на основание чл.326, ал.1 КТ. На същата дата, заповедта е връчена
лично на Н.Н.. В акта изрично е вписано задължението на работника за заплащане
обезщетение по чл.220, ал.1 КТ в размер на 2040 лева.
Приложени са разчетно-платежни ведомости за процесния период.
Установената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум
съдът квалифицира правно, претенцията по чл.220, ал.1 от КТ.
Нормата на чл.326, ал.1 от КТ е израз на принципа за свободата на труда. Законодателят
признава и гарантира правото на работника или служителя едностранно да прекрати
своя трудов договор, посредством отправяне предизвестие до работодателя. Касае
се за лично, субективно, потестативно право, упражняващо се по суверенната
преценка на работника или служителя, като причината и мотивите за прекратяване
трудовия договор на това основание са без значение. Затова при прекратяване на
правоотношението по чл.326 КТ настъпва промяна в правната сфера на работодателя
независимо от неговата воля или съгласие.
Разпоредбата на чл.220 КТ предвижда
възможност за всяка от страните по трудово правоотношение да не спази срока на
предизвестие, заплащайки на другата страна обезщетение, което е с определен в
закона размер – брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за
неспазения срок на предизвестие. Налице е законово уредена възможност да бъде
заместена първоначално дължимата
престация по трудовото правоотношение – полагане на труд за срока на
предизвестие, с друга – заплащане на определената в закона парична сума под
формата на обезщетение, което е класически пример за даване вместо изпълнение.
Правният спор се концентрира в тълкуване
на трудовия договор, съответно дали се касае за срочен договор или за трудов
договор със срок за изпитване.
Макар да съдържа „срок“ като модалитет,
трудовият договор за изпитване не е срочен по смисъла на чл.68, ал.1, т.1 КТ.
Двата договора се сключват на различно правно основание (чл.68, ал.1, т.1 КТ и
чл.70 КТ). Трудовият договор със срок за изпитване може да се сключи за
всякакви работи и дейности. Единственото изискване е, към тези договори да се
прибягва тогава, когато е необходимо да се провери „годността на работника или
служителя“ да изпълнява дадена работа или когато работникът или служителят иска
да провери дали работата е подходяща за него. Срокът в двата договора има
различно предназначение.
Предназначението на срока при трудовия договор за изпитване е да се
провери годността на работника или служителя да извършва съответната работа
преди да бъде окончателно нает. Срокът при трудовия договор по чл.68, ал.1, т.1 КТ определя периода, през който ще съществува трудовото правоотношение и
моментът на неговото прекратяване. Различен е и максималният срок, за който
може да бъдат сключвани трудовия договор за изпитване и срочния по чл.68, ал.1,
т.1 КТ. Трудовият договор за изпитване има максимална продължителност от 6
месеца и не може да бъде повторно сключен за същата работа и между същите страни.
Максималният срок при срочния трудов договор е до три години, доколкото в акт
на Министерския съвет или в закон не е предвидено друго. Трудовият договор с
изпитателен срок се различава от срочния трудов договор и по това, че може да
бъде прекратен едностранно и без предизвестие от страната, в чиято полза е
направена уговорката „за изпитване“. Прекратяването на трудовото правоотношение
може да стане само до момента на изтичане на изпитателния срок. В противен
случай договорът се смята за окончателно сключен. При срочния трудов договор по
чл.68, ал.1, т.1 КТ изтичането на срока има прекратителен ефект, а изтичането
на изпитателния срок ще има прекратителен ефект само спрямо самото изпитване,
но не и спрямо трудовото правоотношение.
В случая, като основание за сключване на
трудов договор №69/22.02.2016г. е посочена разпоредбата на чл.68, ал.1, т.1,
вр.чл.70 КТ. В т.3 изрично е посочено, че трудовият договор е срочен – за една
година, като е визиран и периода. Уговорен е и 6 месечен срок за изпитване,
който изтича на 22.08.2016г. в края на работния ден.
Предвид клаузите визирани в т.8 и т.9 от контракта, съдът приема, че
страните са обвързани от валидна уговорка за изпитване, установена в полза на
двете страни. Съобразно разпоредбата на чл.71, ал.1 КТ, до изтичане срока за
изпитване, страната в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без да
дължи предизвестие за това си намерение. Трудовият договор се смята за
окончателно сключен, ако не бъде прекратен до изтичане срока за изпитване
(чл.71, ал.2 КТ). От мълчанието на страната, в чиято полза е уговорено
изпитването, законът прави предположението, че резултатът от изпитването е
положителен и волята на страната е за сключване на окончателен трудов договор.
Тази презумпция е необорима. Окончателният трудов договор, който е сключен е
договорът, към който страните са се стремели. Ако те са предвиждали, че това ще
бъде някой от видовете срочни трудови договори, окончателният договор ще бъде
този вид срочен трудов договор. Следователно след 22.08.2016г., респективно към
датата, на която ответникът е депозирал заявление за прекратяване на трудовото
правоотношение (08.09.2016г.), страните са били обвързани от срочен трудов
договор, прекратен на основание чл.326, ал.1 КТ. Н.Н. е декларирал, че е
запознат и приема да изпълни задължението си по чл.220, ал.1 КТ за заплащане
обезщетение при неспазване срока на предизвестие.
Брутното трудово възнаграждение на
ответника, съобразно договореното е в размер 680.06 лева, съставляващо сбор от
основното месечно ТВ – 676 лева и 4.06 лева – за придобит трудов стаж и
професионален опит. Срокът на предизвестие при прекратяване на срочен трудов
договор е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора (чл.326, ал.2 КТ). Изложеното води до извод, че претенцията, като доказана следва да бъде
уважена за сумата 2040 лева.
По разноските:
При този изход на спора, с оглед разпоредбата на 78,
ал.1 ГПК в тежест на Н.С.Н. са направените от „Монтюпе“ ЕООД разноски по делото
в размер на 785 лева – заплатена държавна такса и възнаграждения за процесуално
представителство.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Н.С.Н., ЕГН ********** да заплати на
"Монтюпе" ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление -
гр.София, район „Средец“, бул.“Цар Освободител“№8А, ет.2, представлявано от
управителя Микаел Ив Бризон сумата: 2040
лева - обезщетение по чл.220, ал.1 КТ, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 13.08.2019г. до окончателното й изплащане, както и 785 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: