Р Е Ш Е Н И Е
№..............от 06.12.2019г., гр.Кюстендил
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският районен съд гражданско отделение,
На двадесет и пети ноември две хиляди и деветнадесета година,
В публично заседание в
следния състав:
Председател:Чавдар
Тодоров
Секретар Зоя Равенска
като
разгледа докладваното от съдия Тодоров Гр.Д №1636 по описа на съда за 2019г., и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от
„Теленор България“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр.София, ЖК „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 против С.Г.Г., с ЕГН **********,
с адрес *** искове по чл.422 ГПК, за установяване вземане на ищеца, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и подадено
възражение от страна на ответника.
Ответникът е депозирал отговор в срока по чл.131 ГПК,
в който изцяло са оспорени предявените искове.
По делото се установи следната фактическа обстановка:
По ч.гр.д.№1109/2019г. на КРС е издадена в полза на
ищеца заповед по чл.410 ГПК за изпълнение на парично задължение за сума в
размер на 470.24 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за
лизинг от 26.09.2015г. за периода юни 2016г. до август 2017г., ведно със
законна лихва върху сумата, считано от 30.05.2019г. до окончателното изплащане.
Твърди се по исковата молба, че ответникът е абонат на
ищеца-доставчик на мобилни услуги въз
основа на договор от 26.09.2015г., като му е предоставен мобилен номер
**********.Към абонамента за мобилния номер бил сключен и лизингов договор от
същата дата-26.09.2015г., по който му било предоставено мобилно
устройство.Ответникът от своя страна поел задължение да заплати 23 месечни
лизингови вноски в размер от 29.39 лв. всяка.била договорена и възможност за
придобиване собствеността върху мобилното устройство като подпише договор за
изкупуване и заплати допълнителна сума в размер на 29.39 лв.Ако посоченото
право не бъдело упражнено устройството подлежало на връщане в срок от 1 месец
от изтичане срока на договора, в случай че не се върнело се дължала
допълнителна сума в размер на 29.39 лв.
Ответникът не заплатил 15 бр. лизингови вноски на обща
стойност 440.85 лв., за целиая период от 06.2016г. до 08.2017г., нито върнал
мобилното устройство, поради което дължал и допълнителна сума в размер на 29.39
лв. или сума в общ размер от 470.24лв.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от страна на
ответника, в който изцяло е оспорен предявения иск.Твърди се, че при сключване
на договора за мобилни услуги към него е бил приложен и договор за лизинг,
който ответникът е подписал, но не изчел внимателно съдържанието му и не е
получил мобилно устройство.Друго лице установило фактическа власт върху
мобилния телефон и го ползвало с друга сим-карта, чрез която провеждал
разговори и ползвал интернет услуги.
По делото са представени и приети като доказателства:
договор за мобилни услуги от 26.09.2015г., договор за лизинг от същата дата,
запис на заповед от същата дата и копие от общи условия на ищеца.
След преценка и анализ на описаната в исковата молба
фактическа обстановка и представените доказателства, намира, че предявения иск
е основателен, като съображенията на съда в тази насока са следните:
От описаните докозателства, по
делото се установи, че на 26.09.2015г. между страните е сключен договор за
лизинг от вида на описаните в исковата молба.Въз основа на този договор на
ответника е предоставен за ползване мобилен телефон.От една страна в договора
се съдържа декларация, че мобилния телефон му е предоставен на датата на
сключване.от друга страна този мобилен телефон е посочен и в договора за
мобилни услуги, поради което съдът счита, че в производството по делото се
доказа валидно сключен договор.За ползването на телефона ответникът е поел
задължение да заплати 23 броя лизингови вноски в размер на 29.39 лв. всяка.
Ответникът от своя страна не проведе
доказване да е изпълнил задължението за периода 06.2016г. до 08.2017г. в размер
на 15 месечни лизингови вноски на обща стойност 440.85 лв.
В договора за лизинг е изрично
договорено, че ако устройството не бъди върнато се дължи допълнителна сума в
размер на 29.39 лв.Ответникът не проде доказване да е върнал предоставеното му
за ползване устройство, поради което и тази сума е дължима.
При горните изводи, съдът намира, че
предявения иск е изцяло основателен и следва да се уважи.На основание чл.78,
ал.1 ГПк ответникът дължи на ищеца деловодни разноски в размер на 410 лв., от
които 205 лв. по ч.гр.д.№1109/2019г. на КРС и 205 лв. по гр.д.№1636/2019г. на
КРС.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на С.Г.Г., с ЕГН **********,
с адрес ***, че вземането на „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.София, ЖК „Младост 4“, Бизнес Парк София,
сграда 6 в размер на 470.24 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по
договор за лизинг от 26.09.2015г. за периода юни 2016г. до август 2017г., ведно
със законна лихва върху сумата, считано от 30.05.2019г. до окончателното
изплащане, за което по ч.гр.д.№1109/2019г. на КРС е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение под №589/03.06.2019г., съществува.
Осъжда С.Г.Г. да заплати на „Теленор
България“ ЕАД деловодни разноски в размер на 410 лв., от които 205 лв. по
ч.гр.д.№1109/2019г. на КРС и 205 лв. по гр.д.№1636/2019г. на КРС.
Решението подлежи на обжалване пред ОС гр.Кюстендил в
2 седмичен срок от връчването му на страните.
Райнен
съдия: