№ 1340
гр. П., 21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря А.В.К.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20231720101506
по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от
Б. А. Н., ЕГН **********, с адрес: *** чрез адв. В., срещу „***" АД, ЕИК
***, (с предишно наименование „***" АД), със седалище и адрес на
управление: ***, с която е предявен иск с правно основание чл.55, ал.1,
предл. трето от ЗЗД, с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати
(да върне) на ищеца сумата от 2016.30 лева, представляваща получена от
ответника сума без основание и платена от ищеца на отпаднало основание по
изп.д. № *** по описа на ЧСИ – А.В., поради настъпила погасителна давност
за принудително изпълнение на вземанията на кредитора по изп.лист от
21.07.2008 г., издаден по подлежаща на изпълнение заповед № *** от
10.06.2008 г. по гр.дело № *** г. на PC – П.. Твърди, че с решение № *** от
21.03.2023 г. по гр.д. № *** г. на ПРС, било признато за установено, че ищеца
не дължи на ответника процесната сума. Моли да му бъдат присъдени
сторените по делото разноски.
В срока за отговор ответникът „***" АД чрез ю.к. Л. М. са подали
отговор на исковата молба. В отговора са заявили че по изпълнителното дело
1
им била преведена сума в размер на 2016.30 лева, на посочените в отговора
дати, като заявяват, че признават иска в тази му част. Предвид направеното
признание на иска в отговора са заявили искане да бъде приложена нормата
на чл.78, ал.2 от ГПК, като разноските по делото да останат за сметка на
ищеца, тъй като ответника не е дал повод за завеждане на иска.
В съдебно заседание ищецът не се явява. Представлява се от адв. В.,
която поддържа иска.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от ю.к. М., която
поддържа отговора на исковата молба и направеното в него признание на
иска, като моли съда да постанови решение при признание на иска и приложи
нормата на чл.78, ал.2 от ГПК.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, П. районен съд приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По допустимостта:
При постановяване на настоящия съдебен акт съдът не може да се
произнесе по реда на чл.237 от ГПК, с оглед направеното от ответника
признание на иска в отговора на исковата молба, тъй като съгласно
разпоредбата на чл.237, ал.1 от ГПК, ищецът следва да поиска от съда да
прекрати съдебното дирене и да се произнесе съобразно признанието, каквото
искане ищецът не е направил. Поради това и съдът следва да се произнесе с
решение по реда на чл.235 от ГПК.
Съдът намира, че така предявеният иск е допустим и следва да бъде
разгледан. Съгласно константната съдебна практика правната квалификация
на иска е служебно задължение на съда и се извежда от твърденията на ищеца
в исковата молба. В настоящия случай съдът намира, че искът е с правно
основание чл.55, ал.1, предл. трето ЗЗД, като процесната сума се претендира
на отпаднало основание, тъй като към момента на плащането и е имало
валидно правно основание. В този смисъл е и Решение № 112/11.02.2010 г.,
постановено по гр. д. № 179/2009 г. на ВКС.
По основателността:
Съгласно константната съдебна практика фактическият състав, при
който възниква отговорност за неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1,
2
предл.3 ЗЗД, включва три кумулативни елемента - даване на определена вещ,
парична сума или друго имуществено благо от едно лице на правно
основание; получаване на престацията от друго лице; отпадане на
основанието за разместване на блага в правната сфера на даващия и на
получаващия. Ищецът следва да въведе като твърдение и докаже предаването
на вещ, респективно плащането, като е допустимо да въведе и твърдения за
основанието, към момента на получаването на престацията от ответника,
както и за фактите и обстоятелствата, обуславящи отпадане на основанието с
обратна сила, а ответникът следва да докаже основания за задържане на
полученото.
В процесния случай, видно от приложения към исковата молба
изпълнителен лист от 21.07.2008 т., по ч.гр.д. № *** г. на ПРС, се установява
по безспорен начин, че изпълнителния лист е бил издаден в полза на
ответника на основание заповед № *** от 10.06.2008 г., като ищецът е осъден
да заплати на ответника следните суми: сумата от 1896.75 лева,
представляваща главница за неплатена ел. енергия за периода от 01.01.02006
г. до 05.07.2007 г. включително, сумата от 351.38 лева, представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 21.02.2006 г. до
14.05.2008 г., заедно със законната лихва върху главницата от 1896.75 лева,
считано от 10.05.2008 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 107.96
лева – разноски по делото.
Няма спор между страните, че с влязло в сила на 16.10.2023 г. решение
№ *** от 21.01.2023 г. по гр.д. № *** г. на ПРС, съдът е признал за
установено по отношение на ответника , че ищецът не му дължи сумите по
издадения в негова полза изпълнителен лист, поради погасяването им по
давност. От приложеното по делото писмо от ПРС от 31.10.2023 г., се
установява, че решението по гр.д. № *** г. на ПРС е влязло в законна сила на
16.10.2023 г.
Не се спори между страните, че процесната сума от 2016.30 лева е
преведена от ЧСИ, и получена от ответника по изп.д. № *** по описа на ЧСИ
– А.В., в който смисъл е и направеното в отговора на исковата молба
признание на иска.
Предвид гореизложеното съдът намира за безспорно доказано, че са
налице и трите елемента на отговорността по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД, поради
3
което и следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 2016.30
лева, платена от ищеца на отпаднало основание по изп.д. № *** г. на ЧСИ –
А.В..
По разноските:
Ищеца е поискал да му бъдат присъдени сторените по делото разноски,
но е представил списък на разноските по чл.80 от ГПК след приключване на
устните състезания по делото. Независило от това, съдът при постановяване
на крайния съдебен акт следва да се произнесе по сторените от страните
разноски в процеса.
В отговора на исковата молба ответникът е признал иска, като е поискал
от съда при постановяване на решението да се приложи разпоредбата на
чл.78, ал.2 от ГПК, с оглед направеното признание на иска, и разноските
останат за сметка на ищеца. Ответникът не е поискал присъждане на
разноски.
Независимо от направеното от ответника признание на иска в отговора
на исковата молба, ищеца не е поискал от съда да бъде постановено решение
при признание на иска по реда на чл.237 от ГПК. Въпреки, че ищеца не е
поискал от съда да постанови решение при признание на иска, няма пречка
при постановяване на крайния съдебен акт, съдът да изследва наличието
и/или. липсата на предпоставките по чл.78, ал.2 от ГПК, и следва ли на ищеца
да му бъдат присъдени сторените по делото разноски, с оглед изхода на
делото.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК, ако ответникът с
поведението си не е дал повод за образуване на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца. Разпоредбата визира отклонение от
общия принцип на чл.78, ал.1 от ГПК за разпределяне отговорността за
разноските в исковия процес, независимо дали се постановява или не решение
при признание на иска по реда на чл.237 от ГПК.
За да е налице повод за завеждане на делото по причина поведението на
ответника, необходимо е той да претендира отричаното вземане въпреки
противопоставянето на ищеца, т. е. да е налице правен спор за дължимостта
на вземането. За да е дал повод за завеждане на делото ответникът трябва да е
предприел съдебни действия или да оспорва предявения иск за
несъществуване на вземането. Следва да бъде посочено, че с изтичането на
4
давностния срок възниква право за длъжника да се позове на давността чрез
възражение и да откаже изпълнение, ако такова се претендира от кредитора.
Ако това е сторено, но кредиторът продължава да претендира вземането,
налице е правен спор и повод ищецът да отрече съществуването на вземането
по съдебен ред. В този смисъл са Определение № 188 от 17.05.2022 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 722/2022 г.; Определение № 468 от 18.12.2018 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 4586/2018 г.; Определение № 2858 от 2.11.2021 г. на САС по в. ч. гр.
д. № 3264/2021 г. и др.
Съдът намира, че в случая са налице и двете предпоставки, които сочат
на отпадане отговорността на ответника за разноските в производството. С
отговора на исковата молба ответното дружество е заявило, че признава иска
– признава настъпилия нов факт с правно значение – преведена и получена от
ответника сума от ищеца, преведена му по изпълнително дело след изтичане
на погасителната давност спрямо процесното вземане, в която връзка е и
постановеното по гр.д. № *** г. на ПРС решение, което е влязло в сила на
16.10.2023 г., т.е. в хода на процеса. При това положение ответникът преди
образуване на настоящото дело не е имал възможността да прецени, че
процесната сума му е преведена от ЧСИ без основание, респ. му е преведена
на отпаднало основание, за да може да предприеме извънсъдебни действия по
нейното възстановяване на ищеца. По делото няма събрани доказателства, че
ищецът преди да предяви иска, е предприел действия за тяхното доброволно
възстановяване от ответника, и последният да е отказал да ги възстанови.
В горния смисъл съдът намира, че са налице предпоставките на чл.78,
ал.2 от ГПК, тъй като ответника е признал, че процесната сума е получена от
него без основание, респ. му е преведена от ЧСИ на отпаднало основание, и
предвид влязлото в сила решение в хода на процеса, не е имал възможността
преди предявяване на иска да възстанови доброволно процесната сума,
поради което и сторените от ищеца разноски следва да останат в тежест на
ищеца, и не следва да му бъдат присъдени.
Воден от горното, П. районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***" АД, ЕИК ***, (с предишно наименование „***" АД),
със седалище и адрес на управление: ***“, ДА ЗАПЛАТИ на Б. А. Н., ЕГН
5
**********, с адрес: *** сумата от 2016.30 лева, представляваща получена от
ответника сума без основание и платена от ищеца на отпаднало основание по
изп.д. № *** по описа на ЧСИ – А.В., за която впоследствие има влязло в сила
на 16.10.2023 г. решение № *** от 21.03.2023 г. по гр.д. № *** г. на ПРС, че
сумата не се дължи поради погасяването и по давност.
Сумата може да бъде платена по следната банкова сметка: IBAN: ***,
*** при банка „***“ ЕАД, с титуляр: Б. А. Н..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6