мотиви към присъда №260068,
постановена по НОХД №2195/2020г.
по описа на Русенски районен съд, V-ти наказателен състав
Русенска районна
прокуратура е обвинила подсъдимия Н.Р.Н. в това, че на 17/18.03.2020г. в гр.
Русе, в условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи– парична сума в
размер на 80лв., мобилен телефон „Samsung A30s Bla+PB TTEC”, 1бр. мъжко
портмоне, лична карта и дебитна банкова карта, на обща стойност 545 лева, от
владението на Д.Н.С. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои- престъпление по
чл. 196, ал. 1, т.1
вр. чл. 194, ал. 1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението.
Подсъдимият не се признава за виновен и дава обяснения
по делото.
Съдът като взе предвид събраните по делото
доказателства, които обсъди в тяхната цялост, счете за установено следното:
Подсъдимият Н.Р.Н. e роден на ***г***, български гражданин, със
средно образование, неженен, не работи, осъждан, ЕГН: **********.
Свид.Д.С. бил настанен в Дом за деца лишени от родителска грижа „Св. Д. ***,
която институция напуснал по собствено желание през.м.август 2019г. Започнал
работа в „Обреден дом”- гр.Русе и наел квартира на ул.”Карлък”,№5б в гр.Русе.
На 6.04.2019г. подсъдимият изтърпял поредното си
наказание лишаване от свобода, не разполагал със средства за издръжката си, не
полагал труд, поради вършел престъпления против собствеността на гражданите за
добиването на тези средства. Н. познавал свид.С. от защитеното жилище, където и
той бил настанен за определен период от време и няколко пъти му гостувал в
квартирата му, тъй като нямал дом.
На 9.03.2020г. свид.С. сключил
договор за продажба на изплащане на мобилен телефон марка „Samsung”, модел A30s Bla+PB TTEC с
ИМЕИ35863610600394 от „А1 България”ЕАД чрез офис в гр.Русе. Тогава сключил и
договор за предоставяне на мобилни услуги със същия търговец с телефонен
№**********.
На 17.03.2020г. свид.С. и
подсъдимият се срещнали на улицата, времето било студено и С. предложил на Н.
да пренощува в квартирата му, тъй като последният нямало къде да живее. През
нощта свид.С. предоставил телефона си подсъдимия, за да му услужи, и Н. го
ползвал със сим картата си, за която имал сключен договор с „Теленор България
„ЕАД с тел.№**********. На 18.03.2020г., рано сутринта, подсъдимият решил да
открадне вещите на свид.С., взел мобилния му телефон и портмонето му с
намиращите се в него парична сума в размер на 80лв., лична карта и дебитна
банкова карта, и напуснал жилището на пострадалия, като впоследствие не върнал
нищо от откраднатото. Със заключението на назначената и приета по делото
експертиза се установява, че общата стойност на отнетото имущество е 545лв.
Изложената фактическа обстановка се установява
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства. При
изграждането й съдът не кредитира обясненията на подсъдимия в частта им, в
която твърди, че никога не е посещавал дома на свид.С.. В тази част
коментираното доказателствено средство се опровергава от целия останал доказателствен
материал по делото. На първо място обясненията се намират в противоречие с
показанията на свид.С., който напълно добросъвестно пресъздава известното му по
главните факти на доказване. Верен коректив за достоверността на показанията на
пострадалия са показанията на свидетелите Л. и Г., което познават С. като
изключително честен и себеотдаен човек. Последните, наред със свид.Х.,
пресъздават и предадената им от свид.С. информация по повод на случилото му се
на процесната дата. Обясненията на подсъдимия категорично се опровергават и от
заключенията на назначените и приети по делото технически експертизи и предоставената
във връзка с тях информация от мобилните оператори, действащи на територията на
страната. Видно от заключенията апаратът на С. с ИМЕИ35863610600394 е ползван с абонатния номер на Н. за
периода 17.03.2020г./когато свид.С. доброволно му го е дал за временно ползване
в дома си/ до 24.03.2020г. Подсъдимият е бил собственик на абонатен номер ********** в
мрежата на „Теленор България „ЕАД за периода на 7.03.2020г.- 6.07.2020г.,
съгласно справка от търговеца на л.307 от делото. Всички обсъдени доказателства
са косвени, но в пълна си последователност и взаимовръзка доказват по безспорен
начин деянието на подсъдимия, за което е предаден на съд.
Тази фактическа обстановка и
изложеното във връзка с установяването й налагат правения извод, че с описаното
в нея деяние подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл. 196, ал. 1, т.2 вр. чл. 194, ал. 1 от НК, тъй като на 17/18.03.2020г.
в гр. Русе, в условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи– парична
сума в размер на 80лв., мобилен телефон „Samsung A30s Bla+PB TTEC”, 1бр. мъжко
портмоне, лична карта и дебитна банкова карта, на обща стойност 545 лева, от
владението на Д.Н.С. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои. Деянието представлява
опасен рецидив, тъй като е извършено в срока по чл.30 от НК от изтърпяване на
наказанието по присъда №58/11.11.2013г., постановена по НОХД№341/2013г. по
описа на Окръжен съд- Русе, с която подсъдимият бил осъден на лишаване от
свобода за срок от една година и шест месеца при първоначален строг режим. От
субективна страна подсъдимият е действал при пряк умисъл – подсъдимият е
съзнавал, че лишава владелеца от фактическата власт на чужди не му вещи,
предвиждал е преминаването им в своя собствена власт и е целял установяването
на тази власт, като след деянието е желаел да се разпорежда с тях в свой
интерес.
Причина за извършване на престъплението е
желанието на подсъдимия за облагодетелстване по неправомерен начин.
При индивидуализацията на
наказанието по отношение на подсъдимия съдът отчете като смекчаващи вината
обстоятелства тежкото му материално положение и ниската стойност на предмета на
престъплението. Отегчаващи вината обстоятелства се явяват предходните осъждания
на лицето, извън това, квалифициращо настоящото деяние като опасен рецидив, и
злоупотребата с добротата на пострадалото лице, приютило го в дома си в труден
за него момент. Предвид тези обстоятелства на подсъдимия следва да бъде
наложено наказание две години и шест месеца лишаване от свобода, което се
изтърпи при първоначален строг режим.
Подсъдимият, с установената по делото
самоличност, следва да заплати в полза на ОД на МВР- Русе сумата 36.60лв. за
разноски на досъдебното производство и по сметката на РРС сумата 413.82лв. за
разноски на съдебното следствие.
Мотивиран така съдът постанови
присъдата си.
Районен
съдия: