Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 29.12.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав, в публичното съдебно заседание на
25.11.2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря
Вероника Георгиева, като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.д. №2732 по описа за 2020 год. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание чл.127 ал.2 от СК вр. чл.127 ал.2 вр. чл. 150
от СК вр. чл.211 ал.1 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от Д.Т.Й. ***,
чрез Адв.Р.В.М.-***, оф.32 против Е.В.Й.,***, в който се твърди следното :
страните имат две малолетни деца - ***,
ЕГН ********** и ***, ЕГН **********. Живели заедно почти 14 години, до 2014
година, когато се разделили окончателно. Причината била неразбирателството
между тях по основни въпроси от житейски характер, както и по отношение
възгледите им за възпитанието на децата. Ищецът заявява, че причина да бъде
далече от децата си за известен период от време била издадена срещу него
ограничителна заповед по молба на дъщеря му ***, чрез нейната майка и законен
представител. Според заповедта, която стриктно изпълнявал няколко месеца нямал
право да доближава ***, както и местата, където спортува и учи. Номерът на
телефона му бил блокиран от *** и майка й,
бил лишен от възможност за контакти.
Твърди,
че до 13.09.2019г. цяло лято се грижил за *** и я издържал. Поради това, че
дружала с неподходяща компания, започнала да се държи лошо с него, да проявява
неуважение, незачитане на родителския му авторитет. Голяма заслуга за това има
ответницата, която с незаинтересуваността си и неспособността си да се справи
със ситуациите допуснала нещата да излязат извън контрол.
От
страна на ответницата е на лице занижен контрол по отношение и на двете деца, а
именно: дъщерята *** е премествана за 6 години в шест различни училища в
гр.Плевен, дружи с лоша компания, недисциплинирана е и неуважителна. За периода
ноември-декември 2019г. *** има противообществени прояви, както и заведени
жалби срещу нея във II-ро РУП за причиняване на телесна повреда, а в 1-во РУП
за лошо поведение. По това време ищецът заявява, че нямал достъп и контакт с
децата си, научавал за тези производства след като го уведомявали от полицията
като родител и изисквали от него да дава обяснения.
По
отношение на синът им заявява, че той
също има слабости във възпитанието,
преместван е в две училища за две години.
Твърди
се, че ищцата криела информация от него за поведението на децата , за смяната
на училищата. Твърди се, че ответницата
взема еднолични решения относно възпитанието на децата, финансите и др. При
проблеми в училище изрично е пожелала да бъде уведомявана само тя, като
единствен родител. Ответницата настройва децата срещу него, манипулира и
изопачава фактите, желае постигането на своите цели, под предлог, че това е в
интерес на децата.
В резултат *** копира поведението на майката,
показвайки крайно неуважение към ищеца, не зачита общоприетите норми за
поведение и отношение в обществото, като се държи невъзпитано и вулгарно срещу
съседи, възрастни хора и приятели. В резултат синът им копира поведението на
сестра си, и у ищеца се заражда опасение, че нещата ще се задълбочат занапред.
Съдът
е сезиран с искане да постанови решение, с което да предостави упражняването на
родителските права спрямо малолетния *** на ищеца, да определи местоживеенето
му при него, да осъди ответницата да заплаща ежемесечна издръжка в размер на
160лв. от момента на предявяване на иска до настъпване на обстоятелства, които
налагат нейното изменяване или прекратяване. Иска се определяне на режим на
лични отношения на *** с майката, като следва : всяка първа и трета събота и
неделя от месеца с преспиване, и един месец през лятото, когато не съвпада с
годишния платен отпуск.
Правейки това искане ищецът се обосновава с това, че ответницата е
в невъзможност да се грижи и за двете деца; детето *** е момче и при ищеца ще се чувства
по-добре с оглед на възможността да му предаде знания и умения (нещо, което в
настоящата му среда е невъзможно - в едно жилище живеят майка му, сестра му и
баба му). Има финансовата възможност да се грижи за него, разполага със
собствено жилище, където може да му осигури всичко необходимо за неговата
възраст. Основна причина за искането е
желанието му *** да бъде откъснат от средата на сестра си, която
очевидно е дете с труден характер, и трябва занапред да се полагат огромни
усилия за възпитанието й.
Прави
искане упражняването на родителските права спрямо малолетната *** да се
предоставят на майката, да се определи местоживеенето й при нея, да се определи месечна издръжка в размер на 160лв.
от момента на предявяване на иска до настъпване на обстоятелства, които налагат
нейното изменяване или прекратяване. Прави
искане за определяне на режим на лични отношения, както следва : всяка
втора и четвърта събота и неделя от месеца с преспиване, един месец през
лятото, когaто не съвпада с годишния отпуск на майката.
Представят
се доказателства, които следва да бъдат приети. Доказателствените искания са относими по делото и следва да се
уважат.
Претендира разноски.
В
срок е депозиран отговор от Е.В.Й., ЕГН **********,
чрез адв. Д.Н. *** и адв. ***-АК плевен, съдебен
адрес ***, с който искът на ищеца се оспорва. Излага се следното : оспорва се,
че децата имат занижен контрол, че майката е незаинтересована, неспособна да се
справя със ситуации, че не се грижи за тях и не ги възпитава; че *** ще се
чувства по-добре при бащата. Оспорва се *** да копира поведението на сестра си ***
и че нещата ще се задълбочават и занапред. Ответницата твърди, че от момента на
раздялата им с ищеца той не се интересувал от децата, не се грижил за тях, не
плащал издръжка. Налице е безотговорно поведение от негова страна към децата от
момента на раздялата им и досега. Уточнява, че двете деца живеят заедно с нея
от момента на раждането им до досега в едно домакинство и не са се разделяли.
Твърди се, че децата са уважителни,
зачитат родителския авторитет, възпитани, способни, с добро поведение,
дисциплинирани и отговорни са. Детето *** посещава психолог, няма лоши прояви.
Ответницата счита, че разговорите вкъщи, добрата семейна среда,
психологическата подкрепа в този момент от страна на нея, брат й ***, баба й,
консултациите с психолог оказват благоприятно развитие върху нея, възпитанието
й, отглеждането и нейното поведение.
Заявява
се, че детето *** е със специални нужди и се нуждае непрекъснато от лечение, с
оглед заболяването му, за което има издаден ТЕЛК, Това налага полагането на
особени грижи за него, спазването на подходящ режим при отглеждането му относно
часове на хранене, спане, при възможност разходки на открито, непрекъснато
наблюдение и ангажираност на родителя, при който живее. Раздялата със сестра му
би имало върху него негативен ефект върху психологическото и физическото му
развитие като човек и личност. За него това би било болезнено и ще предизвика
както в него, така и в сестра му ***, реакция на негативни емоции и стрес.
Твърди
се, че ищецът не знае и не е виждал взаимната обич между *** и *** тяхната
братска любов, хармонията в която живеят, безконфликтността в отношенията им,
вярността им и привързаността, взаимното уважение, доверие, другарски отношения
и готовност за взаимопомощ, взаимно разбирателство. Вместо това той иска да
създаде между двете деца отношения на студенина, безразличие, недоверие,
неразбирателство, враждебност и конфликти воден от собственото си его,
нарцисизъм и деспотизъм.
Твърди
се, че от момента на раздялата на страните
макар да е била безработна на моменти, ответницата се е грижила добре за двете деца. Винаги са
били нахранени, с чисти дрехи, добре облечени, възпитани, усмихнати и слънчеви
деца. Закупувала е дрехи, обувки, учебни помагала, раници, екипи, лекарства,
когато са болни необходими за нормалното им развитие, израстване включително
съм задоволявала на нуждите им, от храна, отопление, и други без финансовите
средства и грижи на ищеца, а с помощта на майка й.
На
детето *** е предоставена закрила по ЗЗДН с решение № 327 от 23.04.2020
по в.гр.д. №294/2020 г на Окръжен съд – Плевен и е издадена заповед за защита
чрез постановяване на мерки за закрила по чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН. Твърди се ,
че т.к. ищецът от години не заплащал
издръжка за двете деца, било образувано гр.д. №1833/2020 г на PC -Плевен. С
определение № 2563 е осъден да заплати месечната издръжка на децата ***, ЕГН **********
И *** ЕГН ********** в размер на 170 лв.
месечно за всяко едно от тях, считано от 19.05.2020 г, ведно със законната
лихва до настъпване на законни причини за изменяването или прекратяването й,
заедно със законна лихва за всяка една закъсняла вноска, както за минал период
съгласно чл.149 от СК 1200 лв. за детето *** и 1200 лв. за детето ***.
Твърди
се, че до датата на подаване на отговора, след покана , ищецът е платил 460 лв.
за двете деца въпреки, че дължи 3000лв.
Исковата молба на ищеца се оспорва.
Претендират се разноски.
По искане на ответницата са постановени
привременни мерки, като родителските права са й предоставени по отношение двете
деца, с произтичащите от това последици.
Ответницата
е предявила насрещен иск на основание чл.127 ал.2 от СК, като навежда подробни
доводи в подкрепа на искането си да упражнява родителските права спрямо децата, с произтичащите от това последици.
Постъпил
е писмен отговор от насрещната страна по предявения насрещен иск, като същият
се оспорва - по отношение детето ***.
В о.с.з. ищецът се явява лично и се представлява от адв.М., която
навежда доводи в о.с.з. и в представена по делото писмена защита.
В о.с.з. ответницата се явява лично, представлява се от адв.Н. и
адв.Енчев, като поддържа исковата си молба. Не представя писмена защита.
Съдът, като извърши преценка на събраните по делото доказателства,
доводите на страните и след като взе предвид разпоредбите на закона, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
БЕЗСПОРНО по делото, е че страните са родители на малолетните деца ***
– на 13години и *** – на 9 години. Не е спорно, че около година след
раждането на детето ***, страните се разделили и
децата останали с майка си. Когато *** навършила възраст за записване в първи
клас, майката на децата вече живеела със съпруга си *** в *** и постигнали
съгласие с Д.Й. тя да вземе при себе си детето ***, а по-малкото дете *** - да
остане да живее при баща си за известно време. Действително за период от около
1 година /според ответницата/, а според ищеца –докато детето навършило шест
години, *** бил под грижите на баща си, подпомаган тогава от неговата майка.
Впоследствие, с влязло в сила на 02.11.2015год. съдебно решение, постановено по
гр.д. № 4834/2015год. по описа на ПлРС, ответницата
се развела със съпруга си ***, с който нямат деца. Завърнала се в гр.Плевен, напралили кратък, но неуспешен опит с ищеца
отново да заживеят заедно, след което тя се отделила с децата. Не се спори, че детето ***
е със заболяване, довело до неговото освидетелстване с Решение на ТЕЛК,
приложено по делото. Няма спор, че наскоро детето е претърпяло поредна операция
на главата и че заради здравословното му състояние следва периодично да бъде преглеждано от лекари -
специалисти, вкл. в гр.София; да извършва съответна физиотерапия и
рехабилитация; да избягва натоварвания, физически упражнения, стресови
ситуации. Не е спорно, че по силата на съдебно решение, постановено на
06.03.2020год. по гр.д.№6103/2019год. по описа на ПлРС и по реда на
инстанционния контрол, спрямо детето *** са приложени
мерки за защита от бащата по реда на
ЗЗДН - по чл.5 ал.1 т.1 и т.5 от ЗЗДН. Не е спорно, а това се установява и от
приетата като доказателство по делото съдебна спогодба, постигната по гр.д. №
1833/ 2020год. и утвърдена с решение на съда от
20.07.2020год., че бащата на децата Д.Й. се е съгласил да им заплаща месечна
издръжка – на всяко дете по 170лв., вкл. да им заплати и издръжка за минал период от време - по
1200лв. за всяко дете - л.113 и сл. от делото. Не е налице спор между страните
относно упражняването на родителските права спрямо малолетното дете ***.
Страните
спорят досежно това кой от родителите следва да упражнява родителските права
спрямо малолетното дете ***. Спори се и относно размера на издръжката, която
ответницата претендира за двете деца.
Съдът приема, че по делото е доказано по несъмнен начин, че към
настоящия момент децата се чувстват много добре в дома на майката
и в обкръжението, в което живеят с останалите членове на домакинството - баба
им по майчина линия и приятелят на майка им. Установено е също така, че децата
поддържат съвсем нормални и близки отношения едно с друго, при отчитане както на възрастовата им разлика,
така и на факта, че са момче и момиче. Установява се, че макар в близкото
минало детето *** да е имало проблемно поведение, да се е движила в неподходяща
за нея среда и компания, понастоящем това е останало в миналото. Детето
посещава редовно учебни занятия и е откъснато напълно от лошата среда на
предишни „приятели“ и „познати“. Майката на двете деца работи на 4-часов
работен ден и разполага с нужното време да полага преки грижи за тях. От
показанията на св. Р.Й. се установява, че децата са много близки, чувстват се
добре при майка си и приемат нейния приятел, който живее в дома им. От показанията й се установява, че във вр. с
последната операция на детето ***,
майката е направила лични разходи около 1000лв. за избор на екип и транспортиране на детето до
София, в които ищецът не взел
никакво участие. От показанията й се установява, че отношението на *** към баща
й продължава да е негативно, двамата не са близки. От показанията на св.*** се
установява, че майката полага адекватни грижи за децата си, които живеят в
среда, в която се чувстват щастливи. Майката на децата заявява в о.с.з., че
детето *** изобщо не желае да контактува с баща си, нито да провежда срещи с
него. При изслушването на бащата на децата в о.с.з. прави впечатление, че
същият трудно дава отговори на елементарниш въпроси,
свързани с комуникацията му с двете деца. За дъщеря си заявява, че преди всичко се чуват по телефон и рядко
се срещат, а след м.март 2020год. тези срещи не се провеждали и поради
постановените мерки по реда на ЗЗДН. В тази връзка съдът намира за необходимо
да отбележи, че бащата няма налагана забрана да се вижда и да контактува с
дъщеря си, а е задължен да не извършва акт на домашно насилие спрямо нея и да посещава
специализирани програми за извършители на домашно насилие. Видно от самото му
изслушване е, че дистанцията между двамата не само е твърде голяма, но е
непреодолима на този етап. В о.с.з. бащата на децата пояснява, че не желае да
разделя децата си, а посредством искането си да упражнява
родителски права спрямо детето ***, желае да подпомогне майката, да я улесни.
На свой ред обаче, ответницата категорично заявява, че желае да упражнява
родителските права спрямо двете деца и че същите не следва да се разделят, т.к.
това няма да бъде в тяхна полза, а напротив - ще им
навреди, особено на по-малкото дете. Детето *** е изслушано при закрити врата в
о.с.з. и заявява, че изобщо не желае, по никакъв начин, да се среща и да
контактува с баща си. Заявява, че има спомени за негово грубо отношение не само
към нея, но и към брат й ***, когато бил твърде малък - спомня си как с удар блъскал главата му по време на
хранене и буквално я бутал в чинията; заявява, че си спомня за удари и лошо отношение и
към двамата. Заявява, че не отмъщава на баща си, излагайки тези си твърдения,
но се страхува какво би станало с брат й, ако
отиде да живее с него. Напълно осъзнато заявява пред съда, че не желае
да вижда ищеца.
В подкрепа на исканията си ответникът е
посочил свидетели, разпитани пред съда. Свидетелката *** заявява, че детето ***
имало много лошо поведение, била невъзпитана, груба, използвала нецензурен език
и била лош пример за подражание на брат си. Заявява, макар че това определено
касае минал период от време, че бащата се грижил много добре и за двете деца и
че е във възможност и понастоящем да прави това. Съдът кредитира показанията на
тази свидетелка, но следейки излаганите от нея твърдения, несъмнено забеляза
противоречие в изказванията й за срещите на детето *** с бащата и твърденията й, че те не са
прекъсвали, разгледани във вр. със самото твърдение на самия ищец, че такива
срещи от м.март 2020год. не са
протичали. След зададен уточняващ въпрос в тази връзка от страна на съда,
същата коригира показанията си. Прави също така впечатление, че е добре
информирана за живота като цяло на ищеца и децата, но заявява, че не знае за
постановените мерки за защита по реда на ЗЗДН по отношение на детето ***. При
това положение съдът приема, че следва да прецизира показанията й, т.к. същата
проявява известна степен на заинтересованост от изхода на делото, видно подкрепяйки тезата на
ищеца. От показанията на св.*** се установява, че ищецът Д.Й. е много добър родител, добре се грижи
за децата. От заключението на ВЛ А.Р. /л.154 и сл. от делото/ се установява, че между детето *** и баща й съществува
конфликт, датиращ от м.септември 2019год., който още не е „отработен“.
Комуникацията между двамата е силно деформирана и неефективна, докато към
майката детето се отнася с доверие и
обич; понастоящем е спокойно, но няма желание да вижда баща си. Детето *** е
по-емоционално привързано към баща си, но и двете деца заявяват желание да
живеят с майка си. Няма данни за родителско отчуждение. Децата с категоричност
не желаят да бъдат разделяни. Няма данни за малтретиране от родителите или
тяхното обкръжение - изключая споделеното от детето *** за случилото се
през м.септември 2019год. Децата заявили, че се чувстват спокойни, обгрижени и
осигурени в дома на майката и окръжаващите ги лица. Представените по делото
социални доклади - л.66, 129, 130 и 131 от делото, обосновават извод на
съда, че те ще се чувстват по-добре и в
техен интерес ще е да се отглеждат от майката, която да упражнява родителските
права, без да се разделят. Като съобрази изложеното дотук; факта, че ищецът
работи като надзирател в затвора –Плевен / работи 24 часа и 4 дни почива/; заявеното от него желание в
действителност да помогне на майката, съдът приема, че двете деца не следва да
бъдат разделяни, а родителските права следва да се упражняват от майката, т.к.
това е в техен интерес. В този смисъл предявеният от нея насрещен иск се явява
основателен и доказан и следва да се уважи.
Същата следва да упражнява родителските права, като местоживеенето на
децата се определи по нейното местоживеене.
По отношение режима на личните отношения
между ищеца и децата: в случая по отношение детето *** следва да се отчете
комплицираността на отношенията баща – дъщеря, сравнително наскоро
постановените марки за защита на детето по реда на ЗЗДН и категоричното му
нежелание да комуникира с баща си. Детето към настоящия момент е в трудна,
подрастваща възраст, и е видно, че и самото отношение на ищеца към него е
резервирано. Същият не демонстрира особено желание да се среща с дъщеря си,
нито предлага вариант на срещите с цел
подобряване на комуникацията между тях.
Не заявява да посещава специализирани програми и да работи по въпроса за
елиминиране на проблемното поведение, което е имал спрямо нея. Съдът приема, че
на този етап следва да определи режим на лични отношение на ищеца и детето ***,
както следва: всеки понеделник и четвъртък от всяка първа и трета седмица от
месеца, съответно по 1 час –от 09,00ч.-10,00ч. или от 14,00ч.-15,00ч. - според
учебната смяна на детето, като срещите се провеждат в Център за обществена
подкрепа –***, в присъствието на специалист-социален работник или в друг център
за социални услуги, определен от Община-Плевен, при същите условия. На този
етап съдът приема, че този режим е адекватен на ситуацията и отношенията, в
които се намират родителят и детето, като в бъдеще същият би могъл да бъде променен, в случай, че отношенията
им се подобрят.
По отношение промяна на издръжката за
детето *** : това искане се явява неоснователно. На първо място, размерът на
издръжката на това дете е определен по силата на постигната спогодба между
страните – на 20.07.2020год. Искането за изменението й се прави един месец по-късно, без да е обосновано. От м.юли
2020год. до
м.август 2020год., а и понастоящем, за
това дете не са налице промени, които да обосновават определяне на по-голям
размер на издръжката. Няма нито твърдения, нито доказателства, детето да
посещава нови, платени извънкласни форми на обучение, респ. да са възникнали
други нужди, извън посочените преди това през м.юли 2020год. такива, които да
обосновават уважаването на този иск.
Режимът
на лични отношения на ищеца и детето *** следва да е : всяка първа и трета събота
и неделя от месеца, с възможност на детето да приспива при бащата по неговото
местоживеене, от 11часа на съботния ден до 16,00часа на неделния ден, както и
един месец през лятото, несъвпадащ с ползван от майката платен годишен отпуск.
Искането
на основание чл.150 от СК по отношение на това дете съдът приема за
основателно. Установява се, че след приключване на производството по гр.д. №1833/2020год. на детето е
извършена операция на главата, която е сложна и налага периодични
прегледи и консултации с опитни
лекари-специалисти. Установява се, че тези прегледи се провеждат основно в
гр.София, както и че детето следва да извършва физиотерапия и рехабилитация.
Несъмнено е, че част от разходите за това майката следва да подсигури от лични
средства, както това е правила и досега. Установява се, че бащата не е
подпомагал ответницата в такива случаи. Действително, същият заявява, че бил на
работа и не бил информиран, но участието в тези разходи може да се прави както
предварително, така и впоследствие -
опция, от която ищецът не се е възползвал. При това положение съдът приема, че
следва да увеличи размера на издръжката на детето, определена по силата на
утвърдената по-горе спогодба, като увеличи същата от 170лв. – на 260лв. Ищецът има задължение за
издръжока само към двете си деца, живее сам, в собствено жилище и работи, като
получава сравнително добра заплата. Няма собствени нужди, извън обичайните, за
които да следва да отделя средства и понастоящем съдът приема, че тази издръжка
може да заплаща без затруднения. При
промяна на обстоятелствата следва да се посочи, че дължащият издръжката може да предяви иск за
намаляването й.
По
отношение направеното искане за редуциране разноските на ответната страна:
представени са два договора за правна защита и съдействие с уговорени хонорари
съответно от 300лв. и 600лв. В списъка на разноските е посочен хонорар съответно
от 600лв. и 900лв., но по делото няма доказателство да е заплащана втората
сума. Същевременно, и в двата договора е посочено, че са по гр.д. №2732/2020год.
– за всички инстанции и съдът приема, че каквито и писмени изявления да са правени
от страна на ответницата, те касаят делото и следва да се определи, предвид
основателността на възражението на насрещната страна, адвокатски хонорар в
размер 600лв. - съгл. чл.7 ал.1
т.4 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Страните са заплатили поравно държавни такси и разноски за ВЛ. Следва да се
определят разноските само за ползвана адвокатска защита. При това положение и
при отчитане на уважената претенция на ищеца-частично, то на същия се полагат
разноски в размер 200лв. – зао адвокатско възнаграждение,
а на ответницата - 300лв. За адвокатско възнаграждение. Следователно по компенсация, ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответницата разноски по делото в размер 100лв.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПлРС държавна такса
върху размера на увеличената издръжка – 129,60лв.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл.127 ал.2 от СК упражняването на родителските
права спрямо малолетното дете ***, ЕГН ********** на майката Е.В.Й., ЕГН **********,***,
като на бащата Д.Т.Й., ЕГН **********,***, пълномощник адв.Р.В.М.-***, оф.32
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения с детето, както следва: всеки понеделник и
четвъртък от всяка първа и трета седмица от месеца, по 1 час – съответно
от 09,00ч. до 10,00ч. и от 14,00ч. до 15,00ч. според учебната смяна на детето, като срещите
се провеждат в Център за обществена подкрепа –***, в присъствието на специалист - социален
работник или в друг център за социални услуги, определен от Община - Плевен,
при същите условия.
ОПРЕДЕЛЯ
местоживеене на детето ***, ЕГН ********** по местоживеенето на майката Е.В.Й.,
ЕГН **********, понастоящем на адрес ***.
ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл.127 ал.2 вр. чл.150 от СК вр. чл.211
ал.1 от ГПК НАСРЕЩЕН иск, предявен от Е.В.Й., ЕГН **********,***, против Д.Т.Й., ЕГН **********,***, пълномощник адв.Р.В.М.-***,
оф.32, за изменение на размера на издръжката на детето, определен с влязла в
сила на 20.07.2020год. спогодба, постановена по гр.д. №1833/20202год. по описа на ПлРС, като неоснователен и недоказан.
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл.127 ал.2 от СК
вр. чл.211 ал.1 от ГПК упражняването на родителските права спрямо малолетното
дете ***, ЕГН ********** на майката Е.В.Й., ЕГН **********,***, като на бащата Д.Т.Й.,ЕГН
**********,***, пълномощник адв.Р.В.М.-***, оф.32 ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични отношения с детето, както следва: всяка първа и трета
събота и неделя от месеца, с възможност на детето да приспива при бащата по
неговото местоживеене, от 11,00 часа на съботния ден
до 16,00часа на неделния ден, както и един месец през лятото, несъвпадащ с
ползван от майката платен годишен отпуск, като ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Т.Й.,
ЕГН ********** против Е.В.Й., ЕГН **********,*** иск на основание чл.127 ал.2
от СК, като неоснователен и недоказан.
ОПРЕДЕЛЯ
местоживеене на детето ***, ЕГН ********** по местоживеенето на майката Е.В.Й.,
понастоящем на адрес ***.
ИЗМЕНЯ на основание чл.127 ал.2 от СК вр. чл.150 от СК вр. чл.211 ал.1
от ГПК размера на издръжката, определен с влязла в сила на 20.07.2020год.
спогодба, утвърдена по гр.д. №1833/2020год. по описа на ПлРС, като ОСЪЖДА Д.Т.Й.,ЕГН
**********,***, ДА ЗАПЛАЩА на малолетното си дете ***, ЕГН ********** чрез
майката Е.В.Й., ЕГН **********, адрес *** МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер вместо по
170лв. - по 260лв., считано от дата на
постановяване на решението 29.12.2020год., ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска, до настъпването на законни причини за изменяването или
прекратяването й.
ОСЪЖДА на основание чл.71 от ГПК Д.Т.Й., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на Плевенски районен съд държавна такса върху размера на присъдената
издръжка - 129,60лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 вр. ал.3 от ГПК Д.Т.Й., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на Е.В.Й., ЕГН **********,*** разноски по
делото съразмерно уважената част на исковете и по компенсация – 100лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез Плевенски районен съд
пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: