Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260339 08.02.2021 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVI граждански
състав, в публично заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 20481 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът
„Мелон
България“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княгиня Мария
Луиза” № 100, ет. 3, представлявано
от *** *** П. В. и Н.П., чрез
пълномощник юрк.
А.Г.-Ц., е предявил против Р.И.Н.,
ЕГН: **********,
с адрес: ***, иск за признаване на
установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № 13755/ 2019 г.
на ПРС, III бр. с-в,
със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 7894/ 04.09.2019 г.,
суми, както следва: 500 лева- главница по договор за издаване
на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне
на овърдрафт по разплащателна сметка № *****/ 16.03.2010 г., сключен
с „ПИБ” АД, сумата от 413, 29 лева- част от непогасена договорна и
наказателна лихва съгласно т. 7 и т. 8 от договора за периода от 23.08.2016 г.
до 27.06.2019 г., сумата от 4, 17 лева- обезщетение за забава от 27.06.2019 г.
до 22.08.2019 г., сумата от 39 лева- банкови такси, както и законната лихва върху главницата,
считано от подаване
на заявлението- 23.08.2019 г. до изплащане на
вземането, веедно с
направените в заповедното производство разноски.
В исковата молба е посочено, че на 02.04.2018 г. между „Първа Инвестиционна Банка“ АД и ответника се сключил договор за цесия, с който се прехвърлило вземането на ответника по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № *****/ 16.03.2010 г. По кредита на лицето се предоставила сумата от 500 лева, срещу задължението й за връчащнето й по условията на договора и ОУ към него, приети от страната. Съществувала и възможност за автоматично продължаване на договора. Длъжникът обаче не обслужвал кредита и не изпълнявал задълженията си по него. Била обявена предсрочна изискуемост на овърдрафта, като уведомлението било връчено чрез ЧСИ със залепване на уведомление на лицето, за което се съставил протокол. За събиране на сумите по дълга се образувало частно гр. дело № 13755/ 2019 г. на ПРС, III бр. с-в, като издадената заповед за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и това обуславяло интереса от предявяване на настоящия иск. Претендират се разноските по делото. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява, но представя писмено становище по спора, както и писмена защита.
В
срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от особения представител на
ответника. На първо място се твърди, че цесията не била произвела действие и не
била противопоставима на длъжника, защото същият не
бил уведомен за нея, а особеният представител не можел да приеме такова
волеизявление. Отделно от това, приложението към цесията не удостоверявало
прехвърлянето точно на процесия договор. На второ място, липсвало и редовно
връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост, което не било достигнало
до длъжника. На следващо място се твърди, че договорът за кредит бил
недействителен, защото не бил сключен от лице с представителна власт за банката
и общите условия не били подписани от ответника. Моли за отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание страната не се явява, не се представлява, като също
представя писмено становище по спора.
След преценка на събраните по
делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява
следното:
Със заповед за
изпълнение на парично задължение № 7894/ 04.09.2019 г. по чл. 410 от ГПК, издадена по частно
гр. дело № 13755/ 2019 г. на ПРС, III бр. с-в, е разпоредено ответникът
да заплати на ищеца следните суми: сумата от 500 лева- главница по договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка №
*****/ 16.03.2010 г., сключен с „ПИБ” АД, сумата от 413, 29 лева- част от непогасена договорна и наказателна лихва
съгласно т. 7 и т. 8 от договора за периода от 23.08.2016 г. до 27.06.2019 г.,
сумата от 4, 17 лева- обезщетение за забава от 27.06.2019 г. до 22.08.2019 г.,
сумата от 39 лева- банкови такси, както и законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението- 23.08.2019 г. до изплащане на
вземането, както и направените в заповедното производство разноски в общ
размер на 75 лева.
Така издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението. Искът е предявен в преклузивния срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
С
договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка №
*****/ 16.03.2010 г., сключен между „Първа
Инвестиционна Банка“ АД и ответника, на последния е предоставен кредит- тип
овърдрафт в размер на 500 лева, за срок до 16.03.2012 г., с възможност за
автоматично продължаване.
Приложни
са договора, общите условия, искането за издаване на такъв кредит, както и
извлечение от Тарифата на банката за събираните такси.
С
договор за цесия от 02.04.2018 г. банката е прехвърлила на ищеца вземането по процесния кредит, като в тази връзка са представени копия
от договора за цесия, потвърждение за цесията, пълномощно на цесионера, с което той да уведоми длъжниците
за прехвърлените кредити, както и извадка от приложение към цесията с включен процесния договор.
До
адреса на длъжника е изпратено уведомително писмо за цесията и обявлението за
предсрочна изискуемост, връчено от ЧСИ чрез залепване на уведомление на адреса
на лицето.
По
делото е приета съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото лице след
справка от системата на банката е посочила на кои дати какви конкретно суми е
изтеглила по картата ответницата, като сумите били в общ размер на 1 790
лева, изтеглени за периода 23.03.2010 г.- 04.11.2014 г. Посочени са размерите
на дължимите главница- 500 лева, лихви- 582, 92 лева и такси за обслужване- 39
лева.
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Няма спор по делото, че
ответникът е сключил договор за банков кредит, по който е получил определена
парична сума, срещу задължението да я върне в определен срок, при съответни
условия на заема и приети от лицето ОУ на кредита.
Ищецът
се явява активно легитимиран кредитор на ответника, закупил вземането спрямо
него с договор за цесия. Без значение е обстоятелството, че уведомителното
писмо е изготвено от ищеца, а не от банката. Действително по смисъла на чл. 99
ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането спрямо длъжника има действие от деня,
когато то му е съобщено от предишния кредитор. Не съществува обаче законова
пречка уведомяването да се направи и от новия кредитор, когато той е изрично овластѐн за това (както е станало тук- пълномощно от
лист 30), доколкото не се касае за лично и незаместимо
действие. Обстоятелството, че в закона е въведено изискване съобщението за
прехвърлянето на вземането да бъде извършено от цедента,
не означава, че то не е валидно, ако е било направено от упълномощено от този цедент лице, действащ по негово пълномощие. По делото е
представено такова пълномощно, с което ищецът е било овластѐн
от банката да уведоми от нейно име всички длъжници по
договорите за кредит за това, че вземанията са прехвърлени на друг кредитор. В
този смисъл съобщението, извършено от цесионера,
действащ като пълномощник на цедента, е правно
валидно, действително и поражда правните си последици. Уведомителното писмо е връчено
от ЧСИ със залепване на уведомление на регистрирания адрес на лицето, като
извършената справка установява, че то няма друг деклариран адрес, нито пък на
близките му е известно къде точно се намира. Писмото е залепено на постоянния
адрес на длъжника, който е посочен в договора, като в чл. 12 от същия изрично е
предвидено, че кореспонденцията до страните се изпраща на адресите им за
контакт, посочени в договора. Няма данни за друг регистриран от лицето адрес, а
в случай, че действително ответникът е пребивавал на друго място, той е
следвало да уведоми кредитора за промяната в адреса си. В противен случай
известието, изпратено до адреса за кореспонденция, за който липсва уведомяване,
че вече е променен, се счита за валидно връчено след изпращането му. От страна
на финансовата институция са били предприети необходимите действия за
уведомяване на длъжника и само неговото поведение е причината за неполучаването
на писмото. Кредиторът не следва да търпи неблагоприятни последици от
неизпълнение на договорните задълженията на длъжника, поради което изцяло в
тежест на последния е да понесе риска от своето бездействие по информиране на
другата страна за променения си адрес, ако това е било действително така. В
този смисъл ответникът не се освобождава от отговорност спрямо новия кредитор,
който е изпратил уведомлението за цесия на адреса за кореспонденция по договора
и неполучаването на писмото там е изцяло по вина на длъжника. Кредиторът е
изпълнил задълженията по договора в тази връзка в риск на длъжника е да осигури
получаване на известията, изпращани на декларирания от него адрес за
кореспонденция, доколкото той изначално се е съгласил с подписването на
договора на този начин на уведомяването си. Отделно от това, с връчването
исковата молба с приложенията й лицето вече се счита за уведомено за цесията,
доколкото се явява известéно, че има нов
кредитор, като в случая е без значение, че ответникът се представлява от особен
представител, доколкото адвоката може да получава всички уведомления от името и
за сметка на страната. След като законът не поставя специални изисквания за
начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на
същото в рамките на съдебно производство е напълно редовно. Нещо повече, няма
доказателства по делото, че длъжникът е извършил плащане на процесните
суми на стария кредитор, за да се освободи от отговорност, като по този начин
целта на закона, свързана със съобщаването за прехвърленото вземане, е
изпълнена, а длъжникът- защитен, ако евентуално е престирал
на ненадлежния кредитор. От всичко изложено дотук, в конкретния случай се
налага единственият извод за това, че цесията е валидно противопоставима
на ответника и тя легитимира ищеца като надлежен кредитор на дълга по кредита,
който има правото да претендира търсените суми в качество на цесионер.
По отношение на предсрочната
изискуемост и нейното обявяване, следва да се посочи, че основанието, от което
се твърди, че произтича вземането на ищеца, е сключеният договор за банков
кредит и неизпълнението на задълженията по него от длъжника. В този смисъл са и
мотивите на т. 1.1 от ТР №
8/ 2017 г. на ОСГТК на ВКС, където е посочено, че предсрочната изискуемост на
вземането не променя правното основание, от което произтича вземането, а само
изискуемостта на вноските, за които не е настъпил падеж. От това следва, че
дори и да не е налице редовно обявена предсрочна изискуемост (като в случая не
следва да се обсъждат предпоставките за настъпването й, доколкото не това е
основанието на вземането), трябва да се вземат предвид падежиралите,
но неплатени вноски по кредита към момента на приключване на устните състезания
пред настоящата инстанция. Именно в тази връзка са и твърденията на ищеца,
който изрично заявява, че срокът на договора е изтекъл поради прекратяването му
в следствие на необслужването му, поради което може да се приеме, че в случая е
налице хипотеза на неплатени вноски с настъпил падеж до датата на цесията. При
тази хипотеза е абсолютно без значение дали има надлежно обявена предсрочна
изискуемост на длъжника, защото с исковата молба не се търсят вноски до края на
съответния погасителен план, а предвид вида на банковия кредит- тип овърдрафт,
предоставен чрез карта, се претендират само реално дължими минали вноски, чийто
падеж вече е настъпил, а не бъдещи такива.
Както вече по- горе се посочи, няма спор по делото за
обстоятелството, че с ответника е бил сключен договор за банков кредит, по
силата на който заемодателят е предоставил на заемателя
определена парична сума, при съответни условия. Редовно възникналото заемно правоотношение
валидно обвързва страните и поражда своите правни последици, като с подписване
на договора ответникът се е съгласил с всички негови клаузи, приел ги е, а и
предварително още към момента на сключването е бил наясно с крайната сума,
която ще дължи по отпуснатия му заем. Предвид забавата в плащането, договорът е бил
прекратен от страна на банката. В тежест на ответника е
да докаже плащане, но същият не ангажира такива доказателства, а от
представените по делото се установява, че такова липсва.
По- специфичното в случая произтича от вида на кредита-
овърдрафт по разплащателна сметка, при който срокът за ползвания кредит се
подновява автоматично, без да се изисква сбъдването на определени условия или
да са необходими съответни действия на страните. Единствено това не важи за
прекратяването му- то става след отправяне на предизвестие, като в случая
такова е било направено от банката, предвид необслужването на кредита от
клиента, който вече е длъжен да погаси изцяло задълженията си по картовата
сметка. Дори и при прекратяване от страна на потребителя, каквото тук няма,
същият отново е длъжен да заплати натрупаните му до момента задължения.
Конкретните размери на дължимите суми се установяват от приетата
по делото ССчЕ. Вещото лице след съответните проверки
в счетоводството на банката е установило каква точно сума е изтеглена от
ответника, като общата такава възлиза на 1 790 лева. Липсват извършени
плащания от клиента, като изцяло непогасена остава предоставената главница в
размер на 500 лева. Предвид забавата в
плащанията, кредитополучателят следва да дължи съответни обезщетения, като в
случая на него са начислени договорна лихва и такава за забава. При всеки
договор за кредит възнаградителна лихва е дължима,
като това представлява цената на предоставената услуга- ползване на парични
средства за даден срок. Тази лихва е посочена в договора, кредитополучателят е
запознат с нея, както и със задължението да заплати цената по кредита, като
няма нищо незаконно или неморално в начисляването на подобни суми към месечните
вноски по заема. Тези суми биха били дължими дори и при редовно плащане, защото
представляват част от дълга, който е изначално определен. По отношение на
втората лихва, посочена като лихва за забава, следва да се посочи, че същата
има санкционен (наказателен) характер, защото се начислява само в случай на
неизпълнение от страна на длъжника, изразяващо се в забавено плащане, като
законна постановка е това, че при забава на връщане на парични средства се
дължи лихва. Размерът й в случая не е прекомерен, нито неравноправен, а още по-
малко пък би създал значително неравновесие между правата и задълженията на
страните, поради което следва да бъде присъден. Вещото лице е определило в
заключението си, че тези лихви общо към дата 03.11.2020 г. възлизат на сумата
от 582, 92 лева. В тази връзка обаче следва да се отбележи, че с исковата молба
лихвите се търсят до по- ранен момент- обявяване на изискуемостта на вземането,
като за периода 23.06.2016 г.- 27.06.2019 г. те възлизат на сумата от 413, 29
лева. Претендира се още и законна лихва върху главницата от изискуемостта до
подаване на заявлението, или за периода 27.06.2019 г.- 22.08.2019 г., която
изчислена служебно от съда посредством електронен калкулатор е дори в по- висок
размер от претендирания от 4, 17 лева, но при липса
на изменение на иска, следва да се присъди в рамките на търсения такъв.
Наред с това, се
претендират и такси по кредита, като в тази връзка е представено извлечение от
Тарифата на банката, видно от която по т. 4.2.1. при кредитна карта в
зависимост от предоставения лимит се дължи годишна такса за поддържане в размер
на 39 лева, както е установено и от вещото лице по ССчЕ.
Неоснователни са възраженията в отговора на особения
представител за приложимостта на нормите на Закона за потребителския кредит
(ЗПК) към договора за банков кредит. Това е така, защото процесният
договор е сключен на 16.03.2010 г., а ЗПК е влязъл в сила от 12.05.2010 г., без
да е придадено обратно действие на нормите му по отношение на действащи
договори за кредит. Отделно от това, цитираната в отговора норма на чл. 11 ал.
2 от закона, изискваща подписване от страните на ОУ към кредита на всяка
страница, е приета чак на 23.07.2014 г., т.е. отново се касае за неприложима
разпоредба към случая, поради което няма как договорът да се счете за
недействителен на това основание.
Другото възражение за липса на представителна власт на
банковия служител, сключил договора, не представлява основание, което да
обуславя недействителност на кредита, защото на него принципно може да се
позове само страната, от чието име са извършени действията, без наличие на
валидно учредена представителна власт, а не и насрещната страна по договора.
Този тип „порок“ на сделката обаче за търговеца веднага е преодолян, защото
страната не само, че не се е противопоставила веднага на тези действия на
представителя си, но ги е потвърдила, като се позовава на тях, т.е. ползва се
от въпросния договор. По този начин дори и да се приеме, че е липсвала начална представителна
власт, каквото нещо въобще не се доказва по делото, последващото
поведение на търговеца, който си търси връщане на дълга, показва именно намерението
му да черпи права от договора.
В
заключение следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува съответното
парично вземане, по отношение на което вече е била издадена заповед за
изпълнение. Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част на точка 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на
ВКС за него съдът в исковото производство следва да се произнесе с изричен
осъдителен диспозитив, който да се отрази в
настоящото решение.
С оглед изхода на делото-
уважаването на осъдителната претенция и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК,
ответникът дължи на ищеца направените от него разноски в процеса, които се
претендират, за тях е представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице
доказателства, че те са действително заплатени- държавна такса в размер на 175
лева (л. 5), депозити за особен представител на ответника в размер на 100 лева
(л. 83) и за вещо лице по ССчЕ в размер на 120 лева
(л. 120), както и юрисконсултско възнаграждение, доколкото ответникът е представляван от
свой пълномощник в процеса, което се претендира в размер на 150 лева. По
отношение на това възнаграждение, съдът намира, че същото обаче следва да
бъде определено в минималния размер от 100 лева, съгласно чл. 25 ал. 1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 78 ал.
8 от ГПК, с оглед фактическата и правна сложност на делото. Доколкото
ответникът е представляван от особен представител в процеса, на същия принципно
се дължи възнаграждение, независимо от изхода на делото, което е внесено от
ищеца и за което на адвоката ще бъде издаден РКО, както е поискано.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 7894/ 04.09.2019 г., издадена по частно гр. дело № 13755/ 2019 г. на ПРС, III бр. с-в, Р.И.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „Мелон България“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза” № 100, ет. 3, представлявано от *** ***П. В. и Н.П., следните парични суми: 500 лева- главница по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № *****/ 16.03.2010 г., сключен с „ПИБ” АД, сумата от 413, 29 лева- част от непогасена договорна и наказателна лихва съгласно т. 7 и т. 8 от договора за периода от 23.08.2016 г. до 27.06.2019 г., сумата от 4, 17 лева- обезщетение за забава от 27.06.2019 г. до 22.08.2019 г. и сумата от 39 лева- банкови такси по Тарифата, както и законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението- 23.08.2019 г. до изплащане на вземането, както и направените в заповедното производство разноски.
ОСЪЖДА Р.И.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „Мелон България“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза” № 100, ет. 3, представлявано от *** ***П. В. и Н.П., разноските в заповедното производство в размер на 25 (двадесет и пет) лева- за държавна такса и в размер на 50 (петдесет) лева- за юрисконсултско възнаграждение, както и разноските по настоящото дело: сумата в размер на 175 (сто седемдесет и пет) лева- за държавна такса, сумата в размер на 100 (сто) лева- за депозит за особен представител, сумата в размер на 120 (сто и двадесет) лева- за депозит за вещо лице по ССчЕ и сумата от 100 (сто) лева- за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала.
АД