Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 309/15.05.2019 година, град Хасково
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Хасковският районен съд,
Девети граждански състав
на петнадесети април две
хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в
следния състав:
Председател:
Петър Вунов
секретар: Михаела
Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер
2066 по описа на съда за 2018 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял
І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по исковa молба от И.П.И. с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 1, т. 2, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 и чл. 222, ал. 1 от Кодекса на
труда /КТ/ срещу "Горубсо-Кърджали" АД.
Ищецът твърди, че от 14.10.2002 г. до 01.12.2011 г. работил по
трудов договор при ответното дружество в рудник
„****" общ. М., обл. Хасково като минен геолог, а от 01.12.2011 г. - като геолог-специалист, изпълнявайки една и съща дейност през целия период. На 04.06.2018 г. му било връчено 30-дневно
предизвестие за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, а самото
трудово правоотношение било прекратено със Заповед № 37 от 5.07.2018 г. на изпълнителния директор
на дружеството с посочени причини - съкращение на щата, без да били предвидени каквито и
да са обезщетения, дължими по КТ.
Сочи се, че така извършеното прекратяване на трудовото му правоотношение било единствено с цел да
се избегне изплащането на дължимото обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 6 брутни
работни заплати, тъй като било
сторено само 21 дни преди да навърши възрастта за
пенсиониране. Освен това само седмица след връчването на предизвестието на работа в рудник
„****" като минен геолог бил назначен Т. А. Д., на когото били възложени функциите, изпълнявани преди това
от ищеца. Поддържа се и че в
заповедта липсвали мотиви и каквато и да било обосновка за съкращенията в щата. На ищеца не му било известно дали е било одобрявано ново щатно разписание, дали са били спазени изискванията на КТД при извършване
на съкращаване на щата, нито пък дали е бил извършван подбор. Извод за фиктивно съкращаване на длъжността му се прави и с оглед естеството на работата в
дружеството (рудника) и изработването всяка година за следващата на инженерен проект, спрямо който се определяли както нужните работни
места, така и щатовете, и добива на руда през следващата година. През 2018 г.
инженерният проект се изпълнявал без съществени отклонения, дори вследствие на положителни резултати от провежданите подземни
сондажни проучвания, се очаквало увеличаване на добива над предвиденото в него.
Предвид изложеното се иска да се постанови решение, с което да бъде признато
уволнението на ищеца, извършено със Заповед № 37 от 05.07.2018 г. на изп.
директор на дружеството, за незаконно и за нейната отмяна; да бъде възстановен
на заеманата от него преди уволнението длъжност "специалист-геолог";
да се осъди ответникът да му заплати обезщетение за времето, през което е
останал без работа - за периода от 05.07.2018 г. до 05.01.2018 г. в размер на
11 400.00 лв., ведно със законната лихва върху нея от подаване на исковата
молба до окончателното й изплащане, а при условията на евентуалност - сумата от 1 900,00 лв., представляваща неизплатено обезщетение по чл.
222, ал. 1 КТ, както и направените по делото разноски.
Ответникът счита предявените исковете за
неоснователни. Твърди, се в дружеството било извършено действително съкращение на
щата на ищеца, както и подбор съобразно чл. 329 КТ, като били предпочетени по-млади по възраст и професионално перспективни кадри. Съкращението било извършено на
длъжността "минен геолог" в управлението на ответника, а не на същата длъжност в рудник "****",
като от 4 щатни бройки в "Геоложки отдел" били редуцирани на 3. С
допълнително трудово споразумение № 408/11.06.2018 г. към трудов договор № 30/19.05.2014
г. инж. Т. А. Д. бил прехвърлен от "Геоложки отдел" в управлението, на
длъжността "минен геолог" на рудник "****“. Целта била оптимизиране състава на
инженерно-техническия персонал, съобразено с актуалните производствении
финансовите потребности на
"Горубсо-Кърджали" АД, с която ищецът бил запознат и изразил съгласие. Сочи
се и че на 06.08.2018 г. той депозирал в управлението декларация, съгласно
която за периода 05.07.2018 г.- 05.08.2018 г. не бил на работа по трудово или
приравнено на трудово правоотношение
и в тази връзка била издадена Заповед № 65/08.08.2018 г. за изплащането на обезщетение в размер
на брутното му трудово възнаграждение за един месец, което щяло да бъде сторено през м. септември, при
начислението на трудовите възнаграждения за предходния месец. Предвид изложеното се иска да се постанови
решение, с което да бъдат отхвърлени предявените искове и да се осъди ищецът да заплати на ответника направените съдебни и деловодни разноски.
С протоколно определение от 26.11.2018 г. и по молба на
пълномощника на ищеца е прекратено производството по отношение на иска с правно основание чл. 222, ал. 1 КТ за присъждане на сумата от 1 900,00 лева,
на основание чл. 233 ГПК.
В с.з. от 15.04.2019 г. по молба на пълномощника на ищеца е допуснато изменение на предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във
връзка с чл. 225, ал. 1 КТ по отношение на заявения размер, като същият се счита за предявен за присъждане на сумата от 12 120,00 лева.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки становището на
страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235,
ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен.
Съображенията за това са следните:
По делото няма спор, а и от приетите писмени доказателства се установява, че между страните е съществувало валидно трудово
правоотношение с описаното в исковата молба и посочено по – горе съдържание и че то е било
прекратено със Заповед № 37 от 05.07.2018 г. на изпълнителния директор на ответното дружество, на основание чл. 328, ал. 1,
т. 2, КТ. Тази заповед е издадена от лице, което е носител на работодателската
власт, и съдържа всички необходими реквизити. В нея изрично е посочено освен
правното основание за прекратяване на трудовия договор, така и причината за
издаването й - "поради съкращаване на щата". В този случай не е предвидено изискване
работодателят да описва в какво точно се изразява съкращаването на щата и въз основа на какви документи е прието. Не може да се приложи по аналогия разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ, тъй като
тя касае дисциплинарните наказания, а не безвиновните основания за прекратяване
на трудовото правоотношение, каквото е това по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ. В този ред на мисли не е
необходимо допълнително мотивиране, а въпросите по съкращаването на щата са свързани
със законосъобразността на уволнението и се проверяват в производството по иск
по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Неоснователно е и възражението, че нямало реално съкращаване
на длъжността, която заемал ищецът.
При съпоставката между приетите и неоспорени длъжностни разписания от
01.01.2018 г. и от 01.06.2018 г. се установява, че действително е съкратена по една щатна бройка за длъжността „специалист геолог" и за длъжността „минен геолог" в управлението. Това е станало в резултат
на изпълнение на Заповед № 39/10.05.2018 г. на изпълнителния директор на
"Горубсо-Кърджали" АД и Решение на Съвета на директорите на
дружеството, прието с Протокол № 4/08.05.2018 г. Следователно, към момента
на прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца са съществували предпоставките за
съкращаване на щата. Доколкото в случая то е засегнало част, а не всички работници, които
заемат една и съща длъжност, е било задължително да се извърши подбор между тях в съответствие с
императивните критерии по чл. 329, ал. 1 КТ – професионална квалификация и ниво на изпълнение
на възложената работа. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по тълк. д.
№ 3/2011 г. на ВКС, ОСГК, преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ подлежи
на съдебен контрол. От дадените със същото задължителните разрешения следва, че този
контрол обхваща както начина на провеждане на подбора, така и начина на
оценяване на участващите в него служители и съответствието на дадените оценки с действително
притежаваните от тях качества и квалификация, като законосъобразността на тези обстоятелства подлежи на главно пълно доказване от страна на работодателя. В тази връзка ответникът е ангажирал по делото
единствено Протокол от 14.05.2018 г., който по своята правна същност
представлява частен свидетелстващ документ, установяващ
само, че съдържащите се в него изявления са направени от подписалите го лица,
но няма обвързваща доказателствена сила за истинността на отразените в него
обстоятелства. Ето защо достоверността му следва
да се прецени
при съвкупната
му оценка с
други доказателства. Това се налага и поради въведения с исковата
молба довод за неизвършен задължителен подбор и направеното със становище от
03.12.2018 г. оспорване във връзка с извършването му. От
съдържанието на Протокола от 14.05.2018 г. не се установява дали и от какви обективни източници е черпена информация относно качествата на участвалите в подбора служители и нивото на изпълнение на
възложената им работа. Както се посочи
по-горе, по делото не са представени каквито и да е било документи, подкрепящи дадените цифрови оценки на участниците. Вещото
лице е достигнало до идентичен извод, като е посочило в заключението си, че не може да установи по какъв начин е извършено оценяването по зададените
критерии, поради липса на представени
методика и
документи. По отношение на посочените от него Заповед №
108/14.10.2014 г. и Докладна записка № 3/11.09.2014 г. трябва да се отбележи, че вещите лица не могат да
събират доказателства. Те изграждат заключенията си само въз основа на своите
знания и опит и върху събраните от съда доказателства, а не и въз основа на
доказателства, които те са събрали и не са били приобщени по надлежния ред от
съда. При това положение и съобразно правилото за
разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК следва да се
приеме, че работодателят не е
доказал, че е осъществил законосъобразен подбор, което от своя страна обуславя
незаконосъобразността на процесното уволнение, а оттам и основателността на иска по чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ. Предвид изложеното до тук съдът намира, че е безпредметно да се
обсъждат останалите съображения на страните.
С оглед основателността на претенцията за признаване на уволнението
за незаконно и неговата отмяна, която има характер на главна по отношение на
втория иск, следва да се уважи и този по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, като ищецът бъде възстановен на
предишната му
работа, а именно на длъжността „специалист-геолог“ в рудник „****" общ. М., обл. Хасково,
"Горубсо-Кърджали" АД.
На следващо място, основателен се явява и искът по чл. 344, ал. 1,
т. 3, вр. с чл.
225, ал. 1 КТ, доколкото той също е обусловен от главния иск и безспорно се
установява, че ищецът е претърпял вреди в причинна връзка с незаконното му уволнение. Не се спори,
а и от приетата справка от ТД на НАП гр. Пловдив офис Хасково се доказва, че в процесния период
от прекратяване на трудовия му договор с ответника той не е започнал работа по друго трудово правоотношение. От заключението на
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира напълно като
компетентно, обосновано и неоспорено от страните, се
установява, че размерът на дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за релевантния период от 05.07.2018 г. до 05.01.2019 г., изчислен по реда на
чл. 228, ал. 1 КТ, възлиза на претендирания такъв от 12 120,00 лева.
С оглед изхода на делото и че ищецът претендира разноски, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, единствено на същия следва да се присъдят такива, а именно сумата от 1 350,00 лева, представляваща
заплатено възнаграждение за един адвокат. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд –
Хасково дължимите държавни такси по предявените искове в общ размер на 644,80 лева, от които по 80,00 лева за двете неоценяеми
претенции по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и 484,80 лева върху уважения размер на тази по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225,
ал. 1 КТ, определени съгласно чл. 1 и чл. 3 Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК, както и сумата от 200,00 лева за възнаграждение на вещото лице, платено от бюджетните средства на съда.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за незаконно, на основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ, уволнението на И.П.И., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:*** - адв. М. Ц., извършено със Заповед № 37/05.07.2018 г. на изпълнителния
директор на "Горубсо-Кърджали"
АД, и я отменя.
ВЪЗСТАНОВЯВА И.П.И., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***
- адв. М. Ц., на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, на предишната му работа
- на длъжността „специалист-геолог“ в рудник „****" общ. М., обл. Хасково, в
"Горубсо-Кърджали" АД.
ОСЪЖДА "Горубсо-Кърджали"
АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
Кърджали, ул. „Републиканска" № 83, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр.
с чл. 225, ал. 1 КТ, да заплати на И.П.И., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:*** - адв. М. Ц., сумата от 12 120,00 лева, представляваща
обезщетение за времето от 05.07.2018 г. до 05.01.2019 г., през което е останал без работа поради незаконно уволнение,
ведно със законна лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата
молба - 24.08.2018 г. до окончателното й
изплащане.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото обезщетение за работа.
ОСЪЖДА "Горубсо-Кърджали"
АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
Кърджали, ул. „Републиканска" № 83, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на И.П.И., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:*** - адв. М. Ц., сумата от 1 350,00 лв., представляваща направени от него
разноски по делото.
ОСЪЖДА "Горубсо-Кърджали" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Кърджали, ул.
„Републиканска" № 83, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати в полза на
държавата по сметка на Районен съд – Хасково сумата от 844,80 лева, представляваща
дължими държавни такси и разноски по делото, както и сумата от 5,00 лева за държавна такса в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист за нейното събиране.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд
Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
/п/ не се чете
/Петър Вунов/
Вярно с оригинала!
Секретар: М.С.