Р Е Ш Е Н И Е
№ 260003
гр. Елена, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Еленският
районен съд в публичното заседание на двадесет и шести май две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Председател: Пейо Приходков
при
секретаря Светлана Пашова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 73 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 във
връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК – иск за съществуване на вземане.
Постъпила е искова молба от „А.С.В.“ ЕАД гр. София, представлявано
от Д. Б.Б., против Д.Д.Х. ***. В същата са изложени обстоятелствата, на които
се основа предявеният иск.
Моли се съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Д.Д.Х. ***,
че дължи на „А.С.В.“ ЕАД гр. София сумите, както следва:
943.38 лева, представляваща главница по договор за кредит, 152.96 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 19.03.2016 г. до 25.02.2017 г.,
44.88 лева, представляваща такса оценка на досие за периода от 26.03.2016 г. до
25.02.2017 г., 229.89 лева, представляваща такса услуга „Кредит у дома“ за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя за периода
от 26.03.2016 г. до 25.02.2017 г., 536.34 лева, представляваща такса услуга
„Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя
за периода от 26.03.2016 г. до 25.02.2017 г., 146.54 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 20.03.2016 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, както и законната лихва за забава върху главницата от
датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Моли се в полза на „А.С.В.“ ЕАД гр. София да бъдат присъдени
направените по заповедното произвоство разноски, както и разноските за
настоящото съдебно производство, вкл. и юрисконсултско възнаграждение.
Във визирания едномесечен срок е
постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника Д.Д.Х. чрез
назначения особен представител адв. В.П.С. от ВТАК. В същия взема становище, че
предявеният иск е неоснователен, за което излага съображения. Прави възражения
срещу иска, за което излага аргументи. Взема становище по доказателствата и
доказателствените искания на ищеца.
В съдебно заседание ищецът „А.С.В.“ ЕАД гр. София не се представлява.
Същият представя писмена молба, с която поддържа исковата молба.
В съдебно заседание ответникът не се
явява. Същият се представлява от назначения особен представител адв. В.П.С. от
ВТАК. Последният моли да се отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
Съдът, след като обсъди и прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие
за установено следното:
С определение № 260002/15.01.2021 г. на
осн. чл. 183, изр. 1 от ГПК ищецът „А.С.В.“ ЕАД гр. София, представлявано от Д.
Б.Б., е задължен да представи най-късно в първото заседание по гр. д. № 73/2020
г. на РС – Елена, насрочено на 24.02.2021 г. в 10.30 часа, оригиналите на следните документи (– копия на които са
приложени към исковата молба), а именно: договор за потребителски кредит №
*********/31.12.2015 г., формуляр за кандидатстване за кредит от 31.12.2015 г.,
стандартен европейски формуляр за представяне на информация за потребителски
кредити от 31.12.2015 г., договор за цесия и заместване на дълг от 01.07.2017
г., потвърждение за сключена цесия на осн. чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., потвърждение за
сключена цесия на осн. чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, допълнително споразумение от
01.11.2017 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
от 16.11.2010 г., потвърждение за сключена цесия на осн. чл. 99, ал. 3 от ЗЗД,
потвърждение за сключена цесия на осн. чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от 01.03.2018 г.,
приложение № 1_Р/01.03.2018 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия), сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „А.С.В.“ ЕАД гр.
София на 16.11.2010 г., пълномощно от 04.07.2017 г., пълномощно от 09.09.2015
г., пълномощно, уведомително писмо изх. № УПЦ-П-ИАМ-ФН/*********/07.03.2018 г.,
писмо от 07.03.2018 г., уведомление за извършено прехвърляне на вземания
(цесия) изх. № ЛД-П-ИАМ-ФН/*********/07.03.2018 г., известие за доставяне с бар
код PSSDTSOO8DYMC, пощенски плик с отбелязване – клеймо от 04.04.2018 г.,
уведомление за извършено прехвърляне на вземания (цесия) изх. №
ЛД-С-ИАМ-ФН/*********/16.10.2019 г., уведомително писмо изх. №
УПЦ-С-ИАМ-ФН/*********/16.10.2019 г., писмо от 16.10.2019 г., товарителница №
VR68600453 на „Лео Експрес“ ЕООД, товарителница № 68600453 на „Лео Експрес“
ЕООД и обратна разписка към товарителница № 68600453 на „Лео Експрес“ ЕООД; На
осн. чл. 183, изр. 2 от ГПК същият е предупреден, че ако не представи най-късно
в първото заседание по гр. д. № 73/2020 г. на РС – Елена, насрочено на
24.02.2021 г. в 10.30 часа, оригиналите на документите (– копия на които са
приложени към исковата молба), подробно посочени, представените преписи се
изключват от доказателствата по делото.
С протоколно определение от 24.02.2021
г. съдът на осн. чл. 183 от ГПК изключи от доказателства по делото приложените
към исковата молба от ищеца преписи на документи, а именно: договор за
потребителски кредит № *********/31.12.2015 г., формуляр за кандидатстване за
кредит от 31.12.2015 г., стандартен европейски формуляр за представяне на
информация за потребителски кредити от 31.12.2015 г., договор за цесия и
заместване на дълг от 01.07.2017 г., потвърждение за сключена цесия на осн. чл.
99, ал. 3 от ЗЗД, рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
от 16.11.2010 г., потвърждение за сключена цесия на осн. чл. 99, ал. 3 от ЗЗД,
допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., потвърждение за сключена
цесия на осн. чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, потвърждение за сключена цесия на осн. чл.
99, ал. 3 от ЗЗД от 01.03.2018 г., приложение № 1_Р/01.03.2018 г. към рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), сключен между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и „А.С.В.“ ЕАД гр. София на 16.11.2010 г., пълномощно от
04.07.2017 г., пълномощно от 09.09.2015 г., пълномощно, уведомително писмо изх.
№ УПЦ-П-ИАМ-ФН/*********/07.03.2018 г., писмо от 07.03.2018 г., уведомление за
извършено прехвърляне на вземания (цесия) изх. № ЛД-П-ИАМ-ФН/*********/07.03.2018
г., известие за доставяне с бар код PSSDTSOO8DYMC, пощенски плик с отбелязване
– клеймо от 04.04.2018 г., уведомление за извършено прехвърляне на вземания
(цесия) изх. № ЛД-С-ИАМ-ФН/*********/16.10.2019 г., уведомително писмо изх. № УПЦ-С-ИАМ-ФН/*********/16.10.2019
г., писмо от 16.10.2019 г., товарителница № VR68600453 на „Лео Експрес“ ЕООД,
товарителница № 68600453 на „Лео Експрес“ ЕООД и обратна разписка към
товарителница № 68600453 на „Лео Експрес“ ЕООД, и не прие същите като доказателства.
С оглед изложеното се налагат следните
правни изводи:
Уважаването на предявения иск по чл. 422
от ГПК предпоставя да бъде установено по делото наличието на валидно
облигационно отношение между Д.Д.Х. и „Провидент
Файненшъл България“ ООД гр. София, по което последното е изпълнило задълженията
си за предоставяне на уговорената сума на ответника точно, наличието на
възникнало в полза на „Провидент Файненшъл България“ ООД гр. София изискуемо
вземане срещу ответника за заплащане на претендираните суми на соченото
основание, размера на дължимата от ответника сума за главница, забавата на
ответника да изпълни задълженията си по договора в срок. Освен това следва да
бъде установено и че вземането е прехвърлено от „Провидент Файненшъл България“
ООД гр. София на „Изи Асет Мениджмънт“ АД гр. София, а последното го е прехвърлило
на ищеца „А.С.В.“ ЕАД гр. София.
В случая по делото липсват (не се
представят) доказателства за изложените в исковата молба твърдения, че между „Провидент
Файненшъл България“ ООД гр. София, като заемодател, и ответника Д.Д.Х., като
заемател, е сключен договор за потребителски кредит № *********/31.12.2015 г.,
че въз основа на последния му е предоставен потребителски кредит, че вземанията
по договор за потребителски кредит № *********/31.12.2015 г. са прехвърлени от
„Провидент Файненшъл България“ ООД гр. София на „Изи Асет Мениджмънт“ АД гр.
София с договор за цесия и заместване в дълг от 01.07.2017 г., че в последствие
вземанията по договор за потребителски кредит № *********/31.12.2015 г. са
прехвърлени от „Изи Асет Мениджмънт“ АД гр. София на ищеца „А.С.В.“ ЕАД гр.
София с рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
16.11.2010 г., допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 16.11.2010 г. и приложение № 1_Р/01.03.2018 г. към рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г.
Посоченото не се разколебава и от
заключението на вещото Т.Г.Б. по съдебно-счетоводната експертиза. Видно от
посоченото от последната за изготвяне на експертизата е ползвала копия на
документи, приложени към исковата молба и счетоводни справки, които са й предоставени
по електронен път.
По изложените съображения предявеният
иск за установяване на съществуването на парични вземания, произтичащи от
договорна връзка между страните, породена от договор за потребителски кредит №
*********/31.12.2015 г., се явява неоснователен и недоказан. Като такъв същият
следва да се отхвърли.
При този изход на делото на ищеца не се
следва присъждане на разноски.
Водим от изложените съображения,
Районният съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.
422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, предявен от „А.С.В.“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, район „Л.“, ж. к. „Л. – 10“, бул.
„Д-р П.Д.“ № 25, офис-сграда „Л.“, ет. 2, офис 4, представляван от Ю.Х.Ю.,
против Д.Д.Х. с ЕГН **********,*** и настоящ адрес ***, за приемане за
установено по отношение на Д.Д.Х. с ЕГН **********,*** и настоящ адрес ***, че
дължи на „А.С.В.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Л.“, ж. к. „Л. – 10“, бул. „Д-р П.Д.“ № 25, офис-сграда „Л.“, ет.
2, офис 4, представляван от Ю.Х.Ю., сумата 943.38 лв. (деветстотин четиридесет
и три лева и 38 стотинки) – главница, представляваща дължима по договор за потребителски кредит
№ *********/31.12.2015 г., сумата 152.96 лв. (сто петдесет и два лева и 96
стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 19.03.2016 г. до
25.02.2017 г., сумата 44.88 лв. (четиридесет и четири лева и 88 стотинки),
представляваща такса оценка на досие за периода от 26.03.2016 г. до 25.02.2017
г., сумата 229.89 лв. (двеста двадесет и девет лева и 89 стотинки),
представляващи такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой
по местоживеене на кредитополучателя за периода от 26.03.2016 г. до 25.02.2017
г., сумата 536.34 лв. (петстотин тридесет и шест лева и 34 стотинки),
представляваща такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски
по местоживеене на кредитополучателя за периода от 26.03.2016 г. до 25.02.2017
г., сумата 146.54 лв. (сто четиридесет и шест лева и 54 стотинки),
представляваща обезщетение (лихва) за забава за периода от 20.03.2016 г. до 05.03.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата от 943.38 лв., считано от 05.03.2019
г. до окончателното й изплащане, по Заповед № 1831/06.03.2019 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ЧГрД № 3572/2019 г. по
описа на Районен съд – Варна, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на обжалване пред
ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: