Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 101
гр.Русе, 28.ІІ.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд гражданска
колегия в открито заседание на28 януари през две хиляди и двадесета година,в
състав:
Председател:АНЕТА ГЕОРГИЕВА
Членове:ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
При секретаря ЕВА ДИМИТРОВА и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от
съдията А.Георгиева ВГД № 879 по описа
за 2019 год.,за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
„И. и Л.“ЕООД със седалище
с.С.,община Ветово,област Русе е обжалвало решението на Русенския районен съд,
постановено по гр.д.№ 3553/2019 год.,с което е осъдено да заплати на К.К.М.
2142,92 лева нетно трудово възнаграждение за месеците май,юли и септември 2018
год. и за месеците февруари,март и април 2019 год.,както и 102,74 лева
обезщетение за забавено плащане на възнаграждението.Развива оплаквания за
неправилност на решението в тази част,като се позовава на представени и необсъдени
от районния съд доказателства за извършени плащания.Иска отмяна на решението в
тази част и отхвърляне на исковете.
Ответникът по жалбата К.К.М. счита
жалбата неоснователна и иска потвърждаване на решението в тази част.
Окръжният съд,като взе предвид
оплакванията в жалбата,доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства,намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок
,от надлежна страна в производството,поради което е процесуално
допустима.Разгледана по същество,жалбата е частично основателна.
В периода 10.ІV.2018 год.-5.ІV.2019
год. страните били в трудово правоотношение,като ответникът по жалбата
изпълнявал длъжността“шофьор на тежкотоварен автомобил-12 и повече тона“.Той
претендира,че на му е платено трудово възнаграждение за месеците май,юли и
септември 2018 год. и за месеците февруари,март и април 2019 год.,както и
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2018 и 2019 год.за десет
работни дни и е поискал от съда да осъди ответника да заплати сумата 2490,90
лева дължимо нетно трудово възнаграждение за посочения период,ведно с
обезщетение за забавено плащане в размер на 102,74 лева,сумата 322 лева
обезщетение по чл.224 КТ,както и законната лихва върху двете главници,считано
от предявяване на исковете до окончателното им изплащане.
Районният съд е уважил частично
предявените искове.Като изхожда от наведените оплаквания и доводи в
жалбата,въззивният съд приема,че е сезиран със жалба срещу решението само в
частта,в която са уважени исковете за неплатено трудово възнаграждение и
обезщетението за забава върху тази главница.
В отговора на исковата молба
дружеството-жалбоподател е възразило срещу основателността на иска за неплатено
трудово възнаграждение, като е посочило че е извършило авансови плащания
плащане в брой.Представени са и писмени доказателства-преписи от платежни
нареждания,удостоверяващи извършени плащания на 19.ХІ.2018 год. и 28.ІІІ.2019
год.на суми от по 250 лева с посочено в документите основание“аванс“.Заключението
си вещото лице М. е изготвено без да е извършена проверка в счетоводните
документи на дружеството поради отказано й съдействие и достъп до тях и в него
тя изрично сочи,че не е съобразила представените по делото платежни нареждания.В
решението съдът не ги е обсъдил и е направил своите фактически и правни изводи
въз основа на заключението на експерта.
При разрешаване на спора настоящият
състав приема,че платежното нареждане от 28.ІІІ.2019 год.представлява извършено
плащане на част от трудовото възнаграждение за месец март 2019 год.,като
съобразява посоченото в документа основание за плащане „аванс“ и липса на
възражение от страна на работника за друго основание за плащане,което да е
извън предмета на настоящия спор.Що се отнася до платежното нареждане от
19.ХІ.2018 год.,то касае авансово плащане извън исковия период и в този смисъл
се явява неотносимо към спора.Жалбоподателят не е представил,а това е в негова
тежест,други писмени документи за заплащане на трудово възнаграждение на
работника за процесния период.
Така съдът приема,че дължимото
възнаграждение за месец март 2019 год. е в размер на 184,55 лева/след спадане
на платения аванс от 250 лева/,а лихвата за забава върху тази сума е 1,31 лева.
Общо за процесния период жалбоподателят дължи възнаграждение в размер на
1892,92 лева и обезщетение за забавено плащане в размер на 101,43 лева.До този
размер исковете са основателни и решението с което са уважени е правилно и
следва да се потвърди.В останалата част то подлежи на отмяна ,а исковете следва
да бъдат отхвърлени.
Така мотивиран окръжният съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 1494 от 2.Х.2019 год.на Русенския районен съд,постановено по гр.д.№
3553/2019 год.по описа на РРС само в частта,с която „И. и Л.“ЕООД със седалище
с.С.,община Ветово,област Русе е осъдено да заплати на К.К.М. неплатено нетно
трудово възнаграждение за месеците май,юли и септември 2018 год. и за месеците
февруари,март и април 2019 год.над сумата 1892,92 лева до 2142,92 лева и
обезщетение за забава над 101,43лв.до 102,74 лева и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
исковете за неплатено трудово възнаграждение и обезщетение за забавено плащане
в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА
същото решение в частта,с която искът за неплатено трудово възнаграждение е
уважен до размера от 1892,92 лева,а искът за обезщетение за забавено плащане до
размера от 101,43 лева.
ОСЪЖДА „И. и
Л.“ЕООД със седалище с.С.,община Ветово,област Русе ЕИК *** да заплати на
адвокат В.В. *** сумата 300 лева ,представляваща дължимо адвокатско възнаграждение
на основание чл.38,ал.2 ЗА за тази инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
В останалата част решението не е
обжалвано и е влязло в сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: