Определение по дело №2635/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 541
Дата: 16 юли 2021 г. (в сила от 16 юли 2021 г.)
Съдия: Вера Чочкова
Дело: 20211100602635
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 2 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 541
гр. София , 16.07.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито заседание
на шестнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Вера Чочкова
Членове:Тони Гетов

Светлозар Д. Димитров
като разгледа докладваното от Вера Чочкова Въззивно частно наказателно
дело № 20211100602635 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 НПК.
Образувано е по частен протест на прокурор при СРП срещу определение от
25.02.2021 г. постановено по НЧД 15228/2020 г. по описа на СРС, НО, 12-ти състав, с което
е отменено постановление на СРП от 08.10.2020 г. за прекратяване на наказателното
производство по ДП ЗМ № 5550/2010 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 49260/2013г. по описа
на СРП, образувано и водено срещу неизвестен извършител за осъществен състав на
престъпление по чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
С протеста се оспорва правилността на съдебния акт. Излагат се доводи за проведено
пълно, всестранно и обективно разследване, въз основа на което е събран необходимия
доказателствен материал. Твърди се, че в постановлението е анализирана доказателствената
съвкупност в своята цялост, поради което изводите на СРС се явявали неправилни. Релевира
се и нарушение на процесуалните разпоредби, доколкото СРС е отменил постановлението
без задължителни указания за прилагане на закона. Моли атакувания съдебен акт да бъде
отменен, а постановлението за прекратяване на наказателното производство – потвърдено
като обосновано и законосъобразно.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като се запозна с материалите по делото, с
исканията изложени в жалбата, намира за установено следното:
Частният протест е процесуално допустим – депозиран е от легитимирано лице в
предвидения в чл.243, ал.7 от НПК седмодневен срок. Разгледан по същество същият е
неоснователен.
От данните по делото се установява, че досъдебното производство ДП ЗМ №
5550/2010 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 49260/2013г. по описа на СРП е образувано с
постановление на прокурор от на прокурор при СРП от 28.10.2010 г. за престъпление по чл.
201, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
В хода на досъдебното производство в процесуалното качество на свидетели са
разпитани редица лица, измежду които са лицата А. Емануилов А., Михаил Николаев Н.,
1
Петьо Кръстев Н., Ирина Цекова Цекова, Борислав Ангелков Клисурски, Светослав
Замфиров Горанов, Герасим Иванов Михайлов, Мария Петрова Б., Ива Михайлова
Младенова, Цветан Петров Ботев, Катя Любомирова Костадинова, Живко Атанасов
Христов, Иван Петров Грохчев, Станислав Петров Михалков, Петя Георгиева Н.а, Ивелина
Н.а Янева, Калоян Тодоров Чакмаков, Стою Стоянов Чолаков, Ивелин Манолов Топузов,
Любомир Вичев Вичев, Валентин Маринов Йорданов, Владимир Веселинов Василев, Марин
Кирилов Терзиев, Николай Стефков Стефанов, Пламен Янев Н.; събрани са множество
писмени доказателства и доказателствени средства, относими към предмета на доказван,
като са назначени и изготвени съдебнографическа и три съдебносчетоводни експертизи.
С постановление на прокурор при СРП от 24.04.2013 г., наказателното
производство по досъдебно производство № ЗМ 5550/2010 г. по описа на СДВР, пр. пр. №
49260/2010 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, е
прекратено, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. Постановлението
на прокурора при СРП от 24.04.2013 г. е отменено с постановление на прокурор при СГП от
03.07.2013 г. по пр. пр. № 4348/2011 г. по описа на СГП, последното – потвърдено с
постановление на прокурор при САП от 16.09.2013 г. по пр. пр. № 3552/2012 г. по описа на
САП.
С постановление на прокурор при СРП от 03.08.2016 г., наказателното
производство по досъдебно производство № ЗМ 5550/2010 г. по описа на СДВР, пр. пр. №
49260/2010 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, е
прекратено повторно. С определение на СРС, НО, 136-ти състав от 08.12.2016 г.,
постановено по НЧД № 16907/2016 г. по описа на същия съд, постановлението на прокурора
при СРП е потвърдено, като правилно и законосъобразно. С определение № 1680/02.05.2017
г., постановено по ВНЧД № 1636/2017 г. по описа на СГС, определението на СРС е
отменено, като неправилно и незаконосъобразно.
С постановление на прокурор при СРП от 11.12.2018 г. наказателното
производство по досъдебно производство № ЗМ 5550/2010 г. по описа на СДВР, пр. пр. №
49260/2010 г. по описа на СРП отново е прекратено за трети път, на основание чл. 243, ал. 1,
т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, поради липса на доказателства за това, че управляващият
дружеството „М.“ ЕООД – П.Н., в периода 2007 г. – 30.06.2010 г. е извършил престъпление
по чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 1 от НК или друго
престъпление от общ характер. С Определение на СРС, НО, 5-ти състав от 10.01.2019 г.,
постановено по НЧД № 341/2019 г. постановлението на СРП от 11.12.2018 г. е отменено.
Определението на съд е потвърдено с определение от 18.04.2019 г. по ВНЧД №828/2019 г.
по описа на СГС, I-ви състав.
След поредното връщане делото на СРП прокурорът отново е достигна до извод за
наличие на предпоставките по чл.243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, поради което за
четвърти път е прекратил наказателното производство. За да достигне до тези изводи
наблюдаващият делото прокурор в обстоятелствената част на процесното постановление, е
приел следните фактически констатации:
Търговското дружество „М.“ ООД е било регистрирано през 1997 г., а търговско
дружество „М.“ ЕООД е регистрирано с решение № 1 от 17.07.2001 г. на СГС, като
собственик на същото към този момент било дружество „М.“ ООД, представлявано и
управлявано от В.К..
На 01.03.2003 г., св. П.Н. бил назначен с трудов договор на длъжност „регионален
мениджър продажби“ в дружество „М.“ ООД. През 2004 г., същият бил назначен на
длъжност „административен директор“ в „М.“ ООД, като в качеството си на такъв е имал и
2
управленски функции. С решение № 2 от 04.06.2004 г., св. Н. бил вписан по партидата на
„М.“ ЕООД като управител на дружеството.
С Решение от 17.12.2006 г., дружество „М.“ ООД, в качеството му на собственик на
дружество „М.“ ЕООД, взело решение за продажба на 100% от дяловете на „М.“ ЕООД на
лицето Ц.Б.. Изпълнението на това решение било възложено на свидетеля Н., в качеството
му на управител на „М.“ ЕООД. В изпълнение на това решение Н. предприел необходимите
действия, като с решение № 3 от 11.12.2006 г., собствеността на дружество „М.“ ЕООД била
прехвърлена от „М." ООД на свидетеля Ц.Б., като от тази дата същият бил вписан като
управител на дружеството. С пълномощно от 10.01.2007 г., свидетелят Ц.Б. упълномощил
свидетеля П.Н. да представлява дружество „М.“ ЕООД, в качеството на генерален
пълномощник. По-късно през 2007 г., Ц.Б. продал дружество „М.“ ЕООД на дружество
„Т.О.“ АД, в което бил акционер, като пълномощното на свидетеля Н. останало в сила. На
13.05.2008 г. по партидата на дружество „М.“ ООД било вписано, че управляващ и
представляващ дружеството е свидетелят П.Н.. Същият е изпълнявал тези си функции до
05.08.2010 г., на която дата бил освободен от управителната си длъжност.
Междувременно дружество „М.“ ООД сменило собственика си и
правноорганизационната си форма, като същото станало еднолична собственост на
дружество „А.Ю.“ АД.
По повод извършване на търговската си дейност, дружество „М." ООД през 2002 г.
сключило договор за наем с дружество „Т." ЕООД за ползване под наем на офис площ.
Договорът бил сключен на 11.12.2002 г. С анекс от 30.07.2003 г. било договорено, че
дружество „М." ООД ще ползва под наем и складова част – палетоместа. Този договор и
анекс към него били подписани от В.К. –управителя на наемателя към този момент.
На 01.05.2008 г. бил подписан нов договор за наем между „М. ЕООД и „Т." ЕООД,
като този договор бил подписан от св. Н., в качеството му на управител на дружеството –
наемател. След подписване на този договор и предвид съвместната дейност между
дружества „М. ЕООД и „М." ЕООД, последното дружество започнало да ползва част от
палетоместата, наети от „М.“ ООД. Такива плащания били правени за периода 10.08.2007 г.
— 07.07.2010 г.
Впоследствие, с решение на собственика на капитала на дружество „М.“ ЕООД от
23.06.2009 г., за втори управител на дружеството, съвместно с П.Н., бил избран св. А.
Емануилов А.. Същият, при встъпването си в длъжност, извършил ревизия на дейността на
дружеството, в резултат на която установил направени плащания от страна на „М.“ ООД в
полза на „М.“ ЕООД, по повод ползвани от второто дружество складови площи.
По делото е представено тристранно споразумение между управителите на двете
дружества „М.“ ЕООД и „М." ЕООД от дата 21.07.2010 г. по силата , на което декларирали,
че между тях – заедно и поотделно, няма каквито и да било висящи задължения едно към
друго, че нямат претенции едно към друго за пари, стоки или имоти, както и че „М.“ ЕООД
няма претенции към „М." ЕООД и Н., във връзка с договори, които да са задължавали „М."
ЕООД.
Споразумението било подписано от св. А., св. М. Н. и св. П. Н..
Св. А. А. наредил да бъде извършена проверка на складовата наличност за
установяване наличието на стоки, които не са собственост на „М.“ ЕООД или не са предмет
на продажба от дружеството, която проверка обхващала различни населени места в
страната, където дружеството имало ситуирани търговски бази и складове. Заповедите за
извършване на проверки предхождали датата на сключеното тристранно споразумение.
3
Извършените от служителите на „М.“ ЕООД проверки и инвентаризации установили липса
на редица дълготрайни материални активи /ДМА/.
При така установената фактическа обстановка прокурорът при СРП е приел, че
плащането на дължимия наем от дружеството „М.“ ООД за ползваните от „М.“ ЕООД места
е въпрос на договореност, а при липса на такава е неоснователно обогатяване, пораждащо
облигационни взаимоотношения. По отношение на установените посредством счетоводни
експертизи липси на ДМА прокурорът е приел, че не може да се установи на кои служители
са били предоставени описаните в ССчЕ ДМА и кой е отговорен за тяхната липса,
респективно причината за установените липси на ДМА.
По отношение на техническото съоръжение „Стакер“ и леките автомобили марка
„Шкода“, модел „Октавия“ с рег. № ***** и марка „Мазда“ модел „626“ с рег. № **** –
всички собственост на дружеството „М.“ ЕООД, прокурорът е приел, че не са налице
разпоредителни действия, сочещи присвояване на посочените чужди на свидетеля Н. вещи.
Недоволен от постановлението на прокурора останал М.А.Х. – управител на „М.“
ЕАД, с ЕИК ****, (правоприемник на „М.“ ЕООД с ЕИК ****), който обжалвал същото пред
районния съд. Първата инстанция е отменила прокурорския акт, приемайки че случаят не
касае гражданскоправни отношения с оглед данните по делото и установените липси на
парични средства и на ДМА. СРС е аргументирал и извод за необоснованост на
постановлението, тъй като част от доказателственият материал е останал необсъден, а по
отношение показанията и изводите на вещите лица, поместени в постановлението, лисвало
становище от прокурора кои от тях кредитира и въз основа на кои от тях е изградил
крайните си фактически и правни изводи.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав намира изводите на първата инстанция за обосновани и законосъобразни.
Въззивният съд се солидаризира с изводите на първата инстанция за необоснованост
на прокурорския акт, с който се прекратява наказателното производство. Предвид
обстоятелството, че с постановлението на прокурора, се поставя край на висящността на
процеса, представителят на държавното обвинение е длъжен да анализира доказателствената
съвкупност в цялост, в резултат на което да даде отговор извършено ли е конкретно деяние,
по кой текст е съставомерно то и кой е неговият автор. По делото са разпитани множество
свидетели, като в атакуваното пред съда постановление, са резюмирани показанията на
малка част от тях. Напълно основателни се явяват изводите на районния съд, че липсва
конкретен анализ на свидетелските показания. Преразказ на същите не може да бъде
окачествен като надлежен доказателствен анализ. Прокурорът като ръководно-решаващ
орган във фазата на досъдебното производство е длъжен да анализира вътрешната
последователност, логичност и обективност на показанията на свидетелите, както и тяхното
съответствие с останалия доказателствен материал, по който начин същият би могъл да
достигне до извод дали съответните гласни доказателствени средства са достоверни или не,
респективно дали да кредитира същите или не. Подобен анализ се дължи и на фона на
съществените противоречия между показанията на свидетелите П.Н. и А. А. досежно
обстоятелството осъществявали ли са дружествата „М.“ ЕООД и „М.“ ЕООД съвместна
дейност в периода 2007-2010 г. или не.
По аналогичен начин прокурорът е постъпил и с изготвените по делото експертни
счетоводни заключения – обобщил е изводите на вещите лица, без да обсъди тяхната
релеватност за предмета на доказване. Представителят на държавното обвинение е
констатирал противоречие между първите две експертни заключения на ССчЕ досежно
стойността на неоснователни разплащания от банкова сметка на „М.“ ЕООД за разходи за
4
дейността на „М.“ ЕООД, без да обсъди същите и да даде становище коя от двете експертизи
кредитира и защо. Същият е посочил единствено, че установените различия са наложили
назначаването на тройна счетоводна експертиза, която обаче не е изследвала въпросните
плащания,поради което с назначената тройна счетоводна експертиза не биха могли да бъдат
преодолени противоречията между предходните две и спорният по делото въпрос остава
открит. По-нататък вещите лица не са единодушни и относно стойността на установените
липси на материални активи в „М.“ ЕООД. В първата счетоводна експертиза са установени
липси на ДМА в общ размер на 16984,28 лева, а в тройната – в общ размер на 6034,38 лева,
което противоречие също не е било обект на изследване в прокурорското постановление и
остава неясно кое заключение се възприема от обвинението.
Гореизложеното мотивира настоящата инстанция да се съгласи с констатациите на
районния съд за липса на доказателствен анализ в атакуваното постановление. Събраният
доказателствен материал следва да бъде обсъден по отделно и в своята съвкупност в
постановлението за прекратяване на наказателното производство, което гарантира, че
съответният ръководно-решаващ орган е взел своя краен извод въз основа на всички
доказателства, без някои от тях да са игнорирани. Прокурорът с оглед преустановяване
висящността на процеса е бил длъжен по ясен и недвусмислен начин да обективира начина
на формиране на вътрешното си убеждение, за да е възможно заинтересованите от изхода на
делото страни да проследят волята му, от една страна, а от друга – за да може да бъде
осъществен надлежен съдебен контрол. В нарушение на посочените задължения прокурорът
не е извършил анализ на доказателствената маса, което води не само до необоснованост на
постановлението, но и до неговата незаконосъобразност поради нарушение на чл. 13 и 14 от
НПК.
Пропускът на прокурора да обсъди доказателствата и доказателствените средства по
отделно и в тяхната съвкупност неминуемо води и до погрешни правни изводи, които в
процесното постановление са крайно лаконични и формални, като на практика липсват.
Анализът от правна страна на наблюдаващия делото прокурор се изчерпва с констатацията,
че не са събрани доказателства за извършени престъпления по чл. 201, чл. 219 и чл. 220 от
НК, без да са анализирани съставомерните признаци на посочените състави и как същите се
съотнасят на събраната по делото доказателствена маса.
По отношение на твърденията за извършено престъпление по чл. 201 от НК, за което
е било и образувано наказателното производство, прокурорът не е обсъдил притежавал ли е
свидетеля Н. качеството длъжностно лице или не, както и ако е притежавал, то по какъв
начин го е придобил. Тук е мястото да се посочи, че съвсем резонно първата инстанция е
акцентирала отново, че на управителя на търговско-правен субект, имуществото на
дружеството е поверено общо и в цялост, и не е необходим изричен акт в тази насока.
На следващо място, наблюдаващият делото прокурор е пренебрегнал факта, че в
периода 2007 г.-2010 г. управител на дружествата „М.“ ЕООД и „М.“ ЕООД е било едно и
също лице, а именно свидетелят П.Н.. В тази връзка напълно неоснователни са доводите на
прокурора, изложени и в постановлението, и в частния протест, че в същия този период
фактурирането и заплащането на разходите за палетоместа на „М.“ ЕООД в складовете на
„Т.К.“ ЕООД се извършвало от „М.“ ЕООД със знанието на управителите на посочените
дружества, поради което и с оглед сключеното тристранно споразумение се касаело за
съвместна дейност на дружествата. От събрания по делото доказателствен материал се
установява, че „М.“ ЕООД е бил собственост на „М.“ ЕООД до 11.12.2006 г., когато
дружеството било продадено на Ц.Б.. Последният упълномощил П.Н. да управлява
дружеството от негово име и за негова сметка. След посочената дата „М.“ ЕООД по никакъв
начин не е било свързано с „М.“ ЕООД – не са сключвани споразумения за съвместна
дейност, нито други писмени договори и споразумения в каквато и да е било насока.
5
Единствената връзка между двете дружества е бил свидетелят П.Н. – управител и на двете
от тях. Същевременно въпреки продажбата на „М.“ ЕООД Н. като управител на „М.“ ЕООД
не е преустановил плащания на задълженията на „М.“ ЕООД от сметките на „М.“ ЕООД.
Последното дружество в периода 2007-2010 г. продължавало да поема част разходите на
дружеството „М.“ ЕООД, свързани със заплащане на наем за палетоместа и за
конфекциониране. Въззивният съд констатира още, че свидетелката М.Б. е сестра на
свидетеля Ц.Б. – собственик на „М.“ ЕООД след продажбата през 2006 г. Свидетелката Б., от
своя страна, е била финансов директор в „М.“ ЕООД, като същата е отговаряла нареждания
на плащания по различни фактури, вкл. на фактурите, с които се заплащали разходите на
дружеството „М.“ ЕООД. Същата твърди още, че при фактури над 10000 лева е било
необходимо одобрението на управителя, за да осъществи плащането. Видно от приложените
писмени документи и изготвените по-делото експертизи, почти всички проформа фактури, в
които са били начислявани задълженията на „М.“ ЕООД, са на стойност над 10000 лева,
което предвид твърденията на Б. означава, че са изисквали одобрението на свидетеля Н. –
управител по това време на дружеството „М.“ ЕООД. Тук е мястото да се припомни и
задължителната съдебна практика, обективирана в т. 8 от ППВС 3 от 1970 г. – „Извършва се
длъжностно присвояване, когато деецът с имуществото на предприятието, учреждението
или организацията, където работи, заплати установено свое или на другиго задължение към
тях. Когато със същата цел имуществото се внесе в друго предприятие, учреждение или
организация, присвояването е налице, независимо дали задължението е установено, или не е
установено.“. Свидетелят Н. като управител на „М.“, одобрявайки платежни нареждания, с
които се заплащали дължимите от дружеството „М.“ ЕООД суми за наем на палетоместа и
конфекциониране, е погасявал задължение на „М.“ ЕООД чрез чужди средства – а именно
на „М.“ ЕООД. Гореизложените обстоятелства са останали необсъдени от прокурора, поради
което изводът му, че случаят касае договорни отношения се явява необоснован и
неправилен.
По отношение твърденията за сключена неизгодна сделка – покупко-продажбата на
техническо средство „Стакер“, причинила значителни имуществени вреди на дружеството
„М.“ ЕООД липсва какъвто и да е било анализ в постановлението за прекратяване,като е
посочено единствено, че не са осъществени разпоредителни действия от страна на свидетеля
Н., сочещи на присвоително намерение към посочената вещ. Многократно представители на
дружеството „М.“ ЕООД, включително в жалбата пред районния съд, са изразявали
становище, че сключената сделка е била неизгодна и за дружеството са настъпили
значителни вреди. Макар и първата инстанция да не е изложила доводи в тази насока,
въззивният съд намира за необходимо да отбележи, че СРП не е отговорила в акта си на тези
възражения. В действителност разследването на престъпления по чл. 220 от НК е от
компетентността на СГП, но наблюдаващият делото прокурор, макар и при СРП, е длъжен
да се произнесе, дали има данни за извършено деяние по чл. 220 от НК, с оглед на което
евентуално да отдели материалите по делото и да ги изпрати на СГП по компетентност. Не
са били изследвани условията, при които е сключена сделката, настъпили ли са вреди за
дружеството „М.“ ЕООД, на каква стойност и значителни ли са, въпреки че по делото са
приобщени редица доказателства в тази насока – фактура за закупуване на техническо
съоръжение MWS14-1R/12/ СТАКЕР MWS14, договор за покупко-продажба на същото,
показания на свидетелите И.Г. и Ж.Х., които са игнорирани и необсъдени в постановлението
за прекратяване. Ето защо, волята на прокурора за липса на доказателства относно данни за
извършено деяние по чл. 220 от НК остава неясна.
В обобщение на гореизложеното въззивният съд се съгласява с изводите на първата
инстанция за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното пред него
постановление за прекратяване на наказателното производство. Прокурорът не е обсъдил
доказателствата и доказателствените средства по отделно и в своята съвкупност, нито е
6
изложил съображения от правна страна, защо приема, че не е осъществен състав на
престъпление, въз основа на което правилно първата инстанция е отменила атакуваното
постановление. След връщане делото на СРП и в случай че държавното обвинение отново
прецени, че са налице законовите предпоставки да прекрати наказателното производството,
е необходимо вътрешното убеждение на прокурора да бъде ясно обективирано чрез
надлежен анализ на доказателствената маса, въз основа на който да са изведени съответните
фактически констатации, както и обосноваване на правните изводи относно осъществен ли е
състав на конкретно престъпление, извършено ли е то виновно, кой е неговият автор или
обоснован извод, защо съответното деяние не покрива съответните съставомерни признаци.
Водим от горното Софийски Градски съд, НО, V-ти въззивен състав и на основание
чл. 243, ал. 8 от НПК

ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 25.02.2021 г. постановено по НЧД 15228/2020 г.
по описа на СРС, НО, 12-ти състав, с което е отменено постановление на СРП от 08.10.2020
г. за прекратяване на наказателното производство по ДП ЗМ № 5550/2010 г. по описа на
СДВР, пр.пр. № 49260/2013г. по описа на СРП.

Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7