№ 2412
гр. София, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20241110141540 по описа за 2024 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове, както следва: с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено
със заповед № 31/12.06.2024 г. и неговата отмяна, както и с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „****при
ответника.
Ищецът Г. Б. А. твърди, че по силата на трудов договор № 776/09.11.2021 г. е бил в
трудово правоотношение с ответника „***, в рамките на което е изпълнявал длъжността
„**** Поддържа, че на 12.06.2024 г. му е връчено предизвестие за прекратяване на трудовото
му правоотношение, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращаване на щата.
Счита уволнението за незаконно извършено, тъй като работодателят не е извършил подбор.
В тази връзка посочва, че след съкращаване на щата са останали още две щатни бройки за
идентична длъжност, заемани от Г. А. Г. и Ж. И. Ж. чийто трудови функции са еднакви и се
припокриват с тези на ищеца. Дори и да е извършен подбор, заявява, че работодателят е
следвало да запази трудовото правоотношение с ищеца, тъй като е по-квалифициран
служител и работи по-добре, мотивирайки се, че е преминал повече вътрешни обучения и е
участвал активно в обучението на служителя Г. А. Г. по време на изпитателния му срок – от
м. октомври 2023 г. – до м. април 2024 г., а освен това притежава по-голям трудов стаж на
съответната длъжност и е получавал по-високи оценки спрямо по-високо заложени
критерии. Счита съкращаването на щата за фиктивно извършено, тъй като на същата
длъжност е назначено ново лице, изпълняващо същите функции, позовавайки се на
публикувана обява за работа в приложение ***. Излага доводи за извършена злоупотреба с
права от страна на работодателя и проявена дискриминация на основание „***“, тъй като се
е налагало ползването на отпуск за отглеждане на малолетните му деца, което е препятствало
възможността му да работи. Допълва, че целият юридически екип на дружеството работи
като едно в т. ч. и служители - юристи в свързани дружества в Европейския съюз и
Великобритания, изпълняващи сходни трудови функции, чийто ръководител също е Ж. И.
Ж.. Предвид изложеното, моли съда да признае извършеното със заповед № 31/12.06.2024 г.
уволнение за незаконно и да го отмени, като го възстанови на заеманата преди уволнението
длъжност „****при ответника. Претендира и разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „*** е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете. Не оспорва наличието на трудово правоотношение с ищеца считано
от 09.11.2021 г., в рамките на което той е заемал длъжността „**** като със заповед №
31/12.06.2024 г. същото е било прекратено, считано от 13.06.2024 г., на основание чл. 328, ал.
1, т. 2 КТ – поради съкращаване на щата. Заявява, че са били налице предпоставките за
прибягване до посоченото уволнително основание, спазвайки всички процедури в тази
насока и издавайки съответните документи. Оспорва да е имал задължение за извършване на
подбор, но въпреки това е осъществил такъв между лицата, заемащи длъжностите „****и
„***“. Оспорва твърдението на ищеца, че трудовите му функции се изпълняват от ***а Г. А.
Г. и главния *** и началник на „*** Ж. И. Ж. както и, че той е бил по-квалифициран от тях.
Конкретно посочва, че е премахната единствената щатна бройка за заеманата от ищеца
длъжност „**** тъй като служителите с юридическо образование изпълняват различни
трудови функции, уточнявайки, че правният отдел се състои от три юридически длъжности,
всяка от които представлява отделна щатна бройка, а именно: 1 (една) щатна бройка за
длъжността „**** заемана от ищеца, 1 (една) щатна бройка за длъжността „***“, заемана от
Г. А. Г. и 1 (една) щатна бройка за длъжността „главен ***“, заемана от Ж. И. Ж. които се
различават по изисквания за заемане и естество на трудовите им функции и не са
взаимозаменяеми. Обобщава, че работодателят не е бил задължен да извърши подбор с
другите юридически длъжности „главен ***“ и „***“ поради съкращаване на единствената
щатна бройка за заеманата от ищеца длъжност „**** доколкото трудовите им функции са се
различавали. Заявява, че въпреки това е извършил подбор между служителите, заемащи
длъжността „****и „***“, по заложени от него критерии, описвайки конкретните различия с
оглед съдържанието на трудовите им функции, йерархичната им подчиненост,
взаимодействие с останалите отдели и изисквания за заемане, за което е съставен протокол за
подбор от 11.06.2024 г. Оспорва ищецът да е разполагал с по-висока квалификация, както и
да е получавал по-високи оценки в сравнение с останалите служители, заемащи юридически
длъжности. Позовава се на протокол № 40/10.06.2024 г., с който е взето решение за
премахване на единствената щатна бройка за длъжността „**** както и на заповед №
41/10.06.2024 г. за съкращаване на щата и утвърждаване на новото щатно разписание.
Оспорва да е публикувал обява за позиция, идентична със съкратената, тъй като щатната
бройка за нея е премахната и липсва нужда от назначаването на ново лице. Оспорва
доводите за проявена злоупотреба с права и дискриминация спрямо ищеца. Оспорва и иска
за възстанояване от него на заеманата преди уволнението длъжност „**** С тези
съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира и разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
С определение от 18.09.2024 г. съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата относно наличието на съществувало между страните трудово
правоотношение по силата на трудов договор № 776/09.11.2021 г., в рамките на което
ищецът е заемал длъжността „****при ответника, като със заповед № 31/12.06.2024 г.,
връчена при отказ на 12.06.2024 г., същото е било прекратено, на основание чл. 328, ал. 1, т.
2, предл. 2 КТ – поради съкращаване на щата.
Видно от мотивите на заповедта, като правно основание за прекратяване на трудовото
правоотношение е посочен чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, а като фактическо такова „*** като от
направеното отбелязване върху документа се установява, че заповедта е връчена на ищеца
на 12.06.2024 г. при отказ, който факт е удостоверен с подписите на двама свидетели – С. Я.
Г. и ****.
Установява се, че издаването на заповедта се предхожда от отправяне на предизвестие с
изх. № 42/12.06.2024 г. от страна на работодателя за прекратяване на трудовото
2
правоотношение с ищеца считано от първия работен ден, следващ деня на връчване на
предизвестието, с посочено основание за това – чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, вр. чл. 326, ал. 2 КТ –
поради съкращаване на щата и съгласно решение на ***ите на „***, обективирано в
протокол № 40/10.06.2024 г. и заповед № 41/10.06.2024 г., с която се съкращава единствената
щатна бройка за длъжността „****в отдел „****, като видно от отбелязването върху
документа същият е получен от служителя на 12.06.2024 г., който факт не се оспорва от него,
а освен това го е удостоверил с подписа си.
Представени са в превод на български език 3 броя длъжностни характеристики
съответно за длъжността „**** заемана от ищеца Г. Б. А., „***“, заемана от Г. А. Г. и „главен
***“, заемана от Ж. И. Ж. от съдържанието на които се установяват правата и задълженията,
включени в трудовите функции на всяка една от отделните длъжности, както и изискванията
за тяхното заемане, като по делото не се спори, че длъжностните характеристики са връчени
на всеки един от заемащите съответната длъжност лица, още повече, че част от тях изрично
са удостоверили този факт с подписа си.
Съгласно действащото щатно разписание при ответника, утвърдено на 07.06.2024 г., в
отдел „**** се предвижда по 1 (една) щатна бройка за длъжностите „главен ***“, „***“ и
„****
С цел подобряване на организацията на работата и във връзка с обемите на текущата
работа в протокол № 40/10.06.2024 г. на ***ите на „*** е обективирано взето от тях решение
да се оптимизира щатната численост на отдел „****, като считано от 13.06.2024 г. се съкрати
единствената щатна бройка за длъжността „****
В изпълнение на така взетото решение е издадена и заповед № 41/10.06.2024 г., с която
се съкращава единствената щатна бройка за длъжността „****и е утвърдено новото щатно
разписание на длъжностите в „***, представляващо приложение към заповедта, според
което в отдел „**** се предвижда по 1 (една) щатна бройка за длъжностите „главен ***“ и
„***“ и 0 (нула) щатни бройки за длъжността „****
Със заповед № 41а/10.06.2024 г. е назначена комисия за извършване на подбор съгласно
чл. 329 КТ в следния състав: 1. Ж. И. Ж. – председател и членове С. Я. Г. и **** – ***, която
в срок до 12.06.2024 г. следва да извърши подбор между служителите, заемащи длъжностите
„****(една щатна бройка) и „***“ (една щатна бройка). Заложени са следните критерии, въз
основа на които да се извърши подборът, а именно: 1/ образование и квалификация на
оценяваните служители – образователна степен и придобита юридическа правоспособност
след успешно издържан пред Министерство на правосъдието изпит за юридическа
правоспособност и процесуален опит и 2/ качество на изпълнение на работата.
За резултата от работата на комисията за извършване на подбор по чл. 329 КТ е
съставен протокол от 11.06.2024 г., в който е отразено, че в процедурата са били включени
двама служители, заемащи сходни длъжности, а именно: „**** заемана от Г. Б. А. и „***“,
заемана от Г. А. Г., като крайните оценки за всеки един от тях са поставени на база
заложените критерии, както следва: 1/ образование и квалификация на оценяваните
служители – образователна степен и придобита юридическа правоспособност след успешно
издържан пред Министерство на правосъдието изпит за юридическа правоспособност и
процесуален опит и 2/ качество на изпълнение на работата. След запознаване със
съдържащите се в трудовите им досиета документи, извършваните годишни и периодични
оценки на работата им от главния *** Ж. Ж., комисията е направила следните констатации:
1/ по отношение на критерия образование и професионална квалификация комисията е
установила, че Г. Б. А. има завършено юридическо образование с квалификационна степен
„магистър“ в университета в *** без да има придобита юридическа правоспособност по
смисъла на приложимото българско право, поради което е получил 5 т. – по критерий
образование и 2 т. – по критерий професионална квалификация, или общо 7 т., а Г. А. Г. има
завършено висше юридическо образование с квалификационна степен магистър в **** и
3
завършено висше юридическо образование с квалификационна степен „магистър“ в
университета в *** и има придобита юридическа правоспособност по българско право и
опит в осъществяване на процесуално представителство, поради което е получил 5 т. – по
критерий образование и 4 т. – по критерий професионална квалификация, или общо 9 т. По
отношение на другите критерии за оценка комисията е установила, че Г. Б. А. изпълнява
задачите със средни резултати, без да има прогрес в качеството на работа спрямо
предходната година, познава общоевропейското законодателство, но не познава българското
законодателство, поради което е получил 3 т. - по критерий качество на изпълняваната
работа, а Г. А. Г. изпълнява задачите с много добри резултати, повишавайки ги спрямо тези
от предходната година, и познава по-добре българското законодателство, с което трябва да
работи в изпълнение на трудовите си задължения, както и общоевропейското такова, поради
което е получил 5 т. – по критерий качество на изпълняваната работа. Обобщавайки
резултатите от извършения подбор на база образование, квалификация и качество и начин на
изпълнение на възложените задачи на служителите, заемащи сходни длъжности „****и
„***“, комисията е определила общо 14 т. – за Г. А. Г. и общо 10 т. за Г. Б. А., предлагайки да
бъде прекратен трудовият договор на последния.
Представена е таблица, удостоверяваща периодично оценяване от прекия им
ръководител на служителите от отдел „**** при ответника, според която при максимум от 5
т. са поставени оценките, както следва: по отношение на Г. А. – 2,67 – за първото тримесечие
на 2024 г., 2,67 – за трето и четвърто тримесечие на 2023 г., 3,33 – за второ тримесечие на
2023 г. и 2,79 – за първо тримесечие на 2023 г., по отношение на Г. Г. – 2,78 – за първото
тримесечие на 2024 г. и 2,44 – за трето и четвърто тримесечие на 2023 г. и по отношение на
Ж. Ж. – 4,11 – за първо тримесечие на 2024 г., 3,89 – за трето и четвърто тримесечие на 2023
г., 4,10 – за второ тримесечие на 2023 г. и 3,79 – за първо тримесечие на 2023 г.
Представена е и втора таблица, удостоверяваща периодично оценяване от други
служители на тези от отдел „**** при ответника, според която при максимум 5 т. са
поставени оценките, както следва: по отношение на Г. А. – 3,77, 3,22, 3,78 и 4,00, или общо
14,77 – за трето и четвърто тримесечие на 2023 г., по отношение на Г. Г. – 3,77, 2,89 и 3,22,
или общо 9,88 – за трето и четвърто тримесечие на 2023 г. и по отношение на Ж. Ж. – 4,25,
3,76, 4,00, 4,75 и 4,25, или общо 21,01 – за трето и четвърто тримесечие на 2023 г. и 4,00,
4,00, 4,00 и 5,00, или общо 17,00 – за второто тримесечие на 2023 г.
Представени са още трудови договори, дипломи за завършено образование и
сертификати за завършени обучения, решения на НАЦИД, както и онлайн кореспонденция
между ищеца и представител на ответния работодател, като съдържанието и
осъществяването на същата между посочените лица не се оспорва по делото.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Б. К. Д., Г. Р. П.
– М., К. Г. С., Н. Т. К., С. Я. Г., Р. П. Д., И. Г. Г., Ж. И. Ж. и Г. А. Г..
Свидетелят Б. К. разказва, че в продължение на повече от 3 години е бил служител на
ответника, който през м. април 2024 г. едностранно е прекратил трудовото му
правоотношение след завръщане от отсъствие поради ползване на бащинство. Споделя, че от
страна на работодателя са прилагани социални придобивки в случай на сключване на брак и
раждане на дете, от които той също се е възползвал, без да има наблюдения за предоставяне
на по-гъвкав режим на работа за родители. Свидетелят заявява, че няма впечатления от
работата на Г. А., тъй като не се е засичал с него.
Свидетелката Г. П. – М. разказва, че в началото на 2024 г. за период от около месец и
половина е била служител на ответника и в това си качество се е запознала с работата на
служителите в отдел „**** – Г. А. и Г. Г., занимаващи се с правни въпроси, свързани с
различни аутсорсинг фирми на дружеството за ***. Според нея между работата на Г. А. и Г.
Г. не е имало разлика, тъй като двамата са коментирали идентични правни въпроси, без да
знае на някой от тях да му се е налагало да се явява пред съд. Според свидетелката не може
4
да се обобщи относно приложимото право в работата на дружеството – местно или
чуждестранно, без да знае да е имало такова изрично разграничение, формирайки
впечатление, че обсъжданите теми и въпроси са били свързани по-скоро с чуждестранните
дружества, отколкото с българските. Сочи, че по време на нейния престой при ответника Г.
Г. също е бил новоназначен служител, поради което се е налагало да бъде подпомаган в
дейността си от Г. А.. Сочи, че по време на разговори и срещи в извънработно време е
ставала свидетел на разговори, при които Г. Г. се е допитвал до мнението на Г. А. по правни
въпрос, свързани с възложени от ръководителя му Ж. Ж. задачи. Макар да не е била част
отдел „****, свидетелката уточнява, че е работила в общ кабинет с Г. А. и Г. Г., поради което
е формирала впечатления относно комуникацията помежду им, без да знае на какъв принцип
им се разпределят задачите. С категоричност заявява, че двамата са обсъждали правни
казуси помежду си, както и, че Г. се е допитвал до А. в случай на неразбиране от негова
страна, който се е отзовавал. От разговорите със своите колеги свидетелката е разбрала, че
А. е имал опит по правни въпроси от работа извън страната, а Г. няма такъв въпреки, че е
завършил университет в чужбина. Свидетелката знае за действаща система на оценяване при
ответника на всяко тримесечие и шестмесечие, наречена ***b, която обхваща извършване на
самооценка както от отделните колеги, така и от прекия им ръководител, като по този начин
всеки служител получава обратна връзка за работата си, без самата тя да е била подлагана на
такъв вид оценяване. Спомня си за конкретен разговор между Г. Г. и мениджъра му Ж., който
му е направил забележка за начина на комуникация с колегите, който дружеството не
толерира. Последните впечатления на свидетелката от работата на Г. А. са, че се е занимавал
с изготвянето, проверка и изпращане на документи за основаване на австралийското
дружество на фирмата. Като родител на малко дете заявява, че си е тръгвала своевременно
от работа след приключване на работното време, което според нея не се е възприемало
положително от прекия й ръководител.
Свидетелят К. С. разказва, че е работил при ответника в периода м. март 2022 г. – м.
февруари 2023 г., където е заемал длъжността „старши ****и в това си качество се познава с
ищеца А., с който са изпълнявали идентични трудови функции. Уточнява предмета на
дейност на дружеството, а именно: инвестиционен посредник, предлагащ инвестиционни
услуги, поради което впечатленията му са, че минимална част от работата му - около 2, 3, 4
% е изисквала познаване на българското право - основно казуси, свързани с трудово-правна
тематика. Сочи, че в основата на работата е било познаването на английско право,
международно право, право на ЕС, разчитане и анализ на регулации, както и, че
многократно се е налагало да работи съвместно с ищеца по редица проекти, които са им
възлагани. Посочва още, че също няма придобита юридическа правоспособност, но по време
на работата му при ответника за него и А. не е възниквала необходимост от такава. Допълва,
че в качеството си на отговорник за отдел „*** техен пряк ръководител е бил Ж. Ж., който на
по – късен етап е станал ръководител на правните отдели и в чуждестранните дружества на
компанията, възприемайки като идентична осъществяваната от всеки един от тях работа,
доколкото се е случвало започвани от Ж. проекти да бъдат възлагани за довършване от него
самия или от А.. Свидетелят отрича той или някой друг от екипа да се е занимавал с
въпроси, свързани с лицензиране пред българския финансов регулатор, както и да се е
налагало да работи по такъв вид казус.
Свидетелят Н. К. разказва, че в периода от м. август 2023 г. до м. октомври 2023 г. е
заемал длъжността „***“ при ответника, като по време на престоя си там е работил с Г. А., Г.
Г. и Ж. Ж.. Описва предмета на дейност на дружеството, свързана с предоставяне на
инвестиционни услуги, както и спецификата на работата в отдел *** а именно: превод на
регулации, преглед на договори с преобладаваща необходимост от работа с чуждестранно
право, като работата с българско такова определя по-скоро като изключение. Сочи, че
дружеството е обслужвало цялата холдингова структура със седалище в *** в т. ч. преглед на
договори, регулации и др., без да му е известно на Г. А. да му се е налагало да се занимава с
5
българско право. Сочи, че за период от няколко седмици се е застъпил и с Г. Г., като
впечатленията му са, че Г. А. го е въвеждал в работния процес, без да знае дали е ревизирал
работата му. Свидетелят си спомня за конкретен проект за лиценз на дружества във **** и
други държави, по който А. и Г. са работили съвместно, както и, че в определен период от
време целият правен отдел е бил ангажиран с процеса по получаването на лиценз от
дружествата в групата на работодателя в ***, който е приключил с изготвяне на
документацията и изпращането й за съгласуване от консултираща адвокатска кантора там.
Заявява, че при постъпването си на работа Г. се е допитвал до А. във връзка с начина на
функциониране на вътрешната система за разпределение на работата, при преглед на
договори и др. Свидетелят знае за въведена при работодателя вътрешна система на
периодично оценяване, при която отделните служители се оценяват един друг, както и от
прекия ръководител Ж. Ж.. Знае да са провеждани различни обучения под формата на
презентации, като впечатленията му са, че Г. А. е разполагал с повече международен опит,
който е демонстрирал в рамките на работната среда. Допълва, че няма наблюдения кой е
комуникирал с държавни органи, както и да са извършвани проверки от **** Допълва, че не
са му възлагани дейности, свързани с подготовка на трудови договори на служители на
дружеството, спомняйки си отделен случай, при който му е възложена правна работа,
свързана с българското право, при която е трябвало да изготви договор за дарение във връзка
с дарителска кампания, което му е отнело около 30 минути.
Свидетелката С. Г. разказва, че работи като служител в отдел „*** при ответника,
поради което се занимава със сключване и прекратяване на трудовите договори на
служителите в т. ч. и на ищеца А., участвайки в комисията по подбора, както и в
процедурата по последващо връчване на прекратителната заповед. Разяснява, че след
преглед и запознаване на останалите членове с трудовите досиета на оценяваните служители
са поставени точки по всеки един от отделните критерии – образование и представяне в
работния процес, съблюдавайки периодичните оценки, поставяни от прекия ръководител на
всяко тримесечие. Според свидетелката често възниква необходимост от съдействие на
правния отдел във връзка с трудово – правни въпроси, изготвяне на вътрешни документи и
съдействие с външни институции, спомняйки си за конкретен случай във връзка с
назначаването на чуждестранен служител, при който Г. Г. е съдействал. Уточнява, че се касае
за единна оценка на всеки отделен служител на всяко отделно тримесечие, както и, че
критериите са идентични за отделните служители. Свидетелката не си спомня комисията да
е изследвала предишния трудов опит на Г. А., както и да е бил заложен критерий кой работи
по-добре. Посочва, че са взети предвид не само оценките от прекия ръководител Ж. Ж., но и
тези на другите служители. Не си спомня конкретна дата на съставяне на протокола за
подбор, но потвърждава, че е било през м. юни преди самото уволнение. От съществена
тежест според нея е дипломата на Г. Г. от *** считайки този факт за относим, тъй като в
нейната работа е възниквала необходимост от разрешаването на правни въпроси, свързани с
българското право, в който случай се е обръщала пряко към него. Допълва, че за предходния
стаж на Г. Г. в адвокатска кантора членовете на комисията за знаели с оглед документите в
трудовото му досие, без да са провеждани разговори с двамата служители преди извършване
на подбора.
Свидетелят Р. Д. разказва, че в качеството си на „проджект мениджър“ при ответника
има досег с работата на правния отдел, без да е имал такъв с работата на ищеца А., тъй като
двамата не са работили по един и същи проект. Сочи, че служителите преминават през
вътрешни обучения, предназначени за конкретни хора и екипи. Споделя за прилагани при
ответника социални придобивки, свързани с раждане на дете и сключване на брак,
организиране на коледни тържества и др., от които той самият също се е възползвал.
Заявява, че работодателят демонстрира разбиране при служителите с малки деца като напр.
гъвкаво работно време или възможност за по-ранно напускане на работа в зависимост от
екипа. Според свидетеля работата на правния отдел е свързана с преглед на договори,
6
отговар на вътрешни правни въпроси, когато има запитвания от един екип към друг,
подаване на документи за нови лицензи или подновяване на такива, обобщавайки, че
приоритетно работата му касае чуждото право. Според свидетеля Г. А. е бил на по-високо
йерархично ниво спрямо Г. Г., като задачите са им разпределяни от Ж. Ж.. Предполага, че Г.
се е допитвал до А. за съвети, без да си спомня с конкретика какъв е бил характерът на
възлаганите им задачи. Не си спомня да е оценявал работата на двамата. Допълва, че след
уволнението на Г. А. е назначен нов правен служител, но в английското дружество.
Свидетелят иВ. Г. разказва, че в качеството си на служител „*** при ответника има
ежедневен контакт с правния отдел във връзка с подготвянето на документи, обсъждания по
различни теми в т. ч. изготвяне на протоколи за раздаване на дивиденти към дружеството
майка във Великобритания, за което Г. А. му е съдействал. Сочи, че е преминавал регулярни
годишни обучения в различни области, както и, че се е възползвал от социални придобивки
при раждане на дете и сключване на брак, без да е срещал пречки от работодателя, когато се
е налагало да отсъства за отглеждане на дете или работа при условията на хоум офис.
Споделя, че се възползва от гъвкаво работно време от 08:00 часа до 17:00 часа, за да може да
води и взима децата си от детска градина. Отрича да е имало проверки от КФН, но си
спомня за такава от НАП, предполагайки, че правният отдел също взима участие при
комуникация с институциите заедно с ***я на дружеството. Свидетелят си спомня за
съвместна работа с Г. А. при затваряне на сметка на английското дружество в банка, която
двамата са разблокирали, както и, че при необходимост от съдействие от страна на правния
отдел използва вътрешната тикет система чрез която се свързва със служител на случаен
принцип.
Свидетелят Ж. И. Ж. разказва, че извършва ръководни функции в правния екип на
дружеството, осъществяващо инвестиционно посредничество, където Г. А. му е бил
непосредствено подчинен. Сочи, че правният отдел участва в административния процес
пред органи като НАП, КФН и дирекция ***, представлявайки компанията пред тях,
проверява договори от всякакво естество, дава съвети по трудово и гражданско право, както
и други общи правни услуги и процесуално представителство пред КФН, НАП, без лично на
свидетеля да се е налагало да осъществява процесуално представителство пред съд. Заявява,
че непосредствено е възлагал и контролирал работата на ищеца А., заемащ длъжността
„**** който не се е занимавал с производства пред КФН, дирекция *** и трудови въпроси,
които възникват в дружеството, тъй като не разполага с квалификация по българско право и
юридическа правоспособност. В тази връзка посочва, че на А. са възлагани предимно
дейности, свързани с услуги за други дружества в групата, която включва инвестиционни
посредници във ****, а всякакви казуси в сферата на българското право са насочвани към
***а Г. Г., на който е възлагано правното обслужване по тези въпроси в т. ч. и изготвяне и
представяне на становища пред дирекция ***, трудово-правни казуси, видеонаблюдението в
офиса, пренаписване на вътрешни правила и др., а не на правния сътрудник Г. А.. Допълва,
че Г. е встъпил на работа след А., като той заедно с останалите служители в правния отдел са
участвали в процеса по запознаването му с оперативните процеси на работа. Заявява, че
всички служители в преминават през идентични обучения, които се провеждат онлайн чрез
дигитална платформа. Във връзка с процедурата по уволнението на А. си спомня, че на
10.06 е уведомен от ***ите за необходимостта от съкращаване на длъжността „**** а на
следващия ден се е събрала комисията по подбора, в която свидетелят лично е участвал като
председател и пряк ръководител на позицията заедно с ***я на дружеството В. И. и С., която
е част от „*** екипа на компанията. Уточнява, че са обсъдени впечатленията на всеки един
от членовете въз основа на трудовите досиета заедно с информацията за качеството на
работа на оценяваните служители, съблюдавайки регулярно поставяните от него оценки като
пряк ръководител на двамата служители от системата ***b и собствените му впечатления.
Свидетелят отчита различие в качеството на работа на двамата служители, тъй като при Г. Г.
се е наблюдавало осезаемо подобрение в подготовка на работния процес едва няколко
7
месеца след постъпване на работа, демонстриране на относителна самостоятелност особено
при работа с българско право, представяне на по-силни и аргументирани становища пред
различни екипи в дружеството, станали повод за получаване на по-добра обратна връзка за
работата му от тях, а при Г. А. се е налагало по-бързо наблюдаване на работния процес.
Споделя, че е участвал в процеса по оценяване на двамата подчинени му служители,
поставяйки им оценки от 1 до 5 на всяко тримесечие, като често е искана обратна връзка и
от други служители на компанията, но тяхната оценка е имала изцяло консултативен
характер, след което прекият ръководител поставя крайната такава и взима окончателното
решение, тъй като има непосредствени наблюдения от работата им. Свидетелят
потвърждава, че не е извършвал процесуално представителство пред съд, но се е налагало
извършването на такова пред други административни органи. Спомня си, че А. е участвал в
процеса по събиране на документи от кипърското дружество в рамките на процес пред БНБ,
но помощта му определя като „оперативна“ и/или „скретарска“, т. е. като такава, за която не
се изисква да се извърши от лице с юридическо образование. Свидетелят не си спомня А. да
се е занимавал с политиката, свързана с приложението на общия регламент за защита на
личните данни, както и да е преглеждал български договори, касаещи интелектуална
собственост. Потвърждава участието на А. в работа, свързана с получаване на документи от
институции като напр. свидетелство за съдимост, но този тип дейност той отново определя
като такава, за която не се изисква да се извърши от лице с юридическо образование.
Свидетелят обобщава, че правният екип се занимава както с предоставяне на услуги на
българското дружество, така и с такива на дружествата в групата, като конкретно на Г. А. са
възлагани такива, свързани с чуждестранните дружества, а на Г. Г. са възлагани предимно
такива в посока българското дружество. Заявява, че след уволнението на А. работата,
свързана с предоставяне на правни услуги за нуждите на чуждестранните дружества е била
реорганизирана и на него като „главен ***“ също му се налага да участва в този процес.
Свидетелят потвърждава датата на съставяне на протокола за подбор – 11.06.2024 г., както и
участието си в комисията по подбора, без да се е интересувал какви са причините на
ръководството за съкращаване на щата. Твърди, че в качеството си на ръководител на
правния отдел отговаря за цялостното представяне на отделните служители пред ***ите на
дружеството в т. ч. и всякакъв вид правна помощ. Заявява, че в правния отдел е имало
разпределение в рамките на екипа на отделните казуси, свързани с българското и
чуждестранното право, но се е налагало както той самият, така и Г. А. и Г. Г., да предоставят
услуги от различен характер в зависимост от квалификацията на всеки един от тях. Допълва,
че според него българското право има своите специфики, поради което той самият също е
придобил допълнителна квалификация в *** и юридическа правоспособност. Спомня си за
отделни случай – веднъж на около 3 месеца, при които дружеството е възлагало процесуално
представителство по отделни казуси да се извършва от външни адвокати, като в този процес
също се налагало той да участва, в качеството си на ръководител на правния отдел.
Свидетелят Г. Г. разказва, че е започнал работа в правни отдел на ответника през м.
септември – м. октомври 2023 г. на длъжността „***“, без да си спомня да е извършвал
процесуално представителство пред административни български органи, но съществена част
от работата му е свързана с приложението на английско право и право на европейския съюз,
тъй като дейността на дружеството се разпростира предимно в чужбина. Заявява, че при
постъпването си на работа А. е имал ангажимент да следи за качеството на работата му, но
този процес е продължил около 2 месеца, тъй като сам е започнал да се справя
задоволително. На ежедневна база свидетелят не е бил подкрепян от прекия ръководител Ж.,
който е имал ангажимент за първоначално опознаване на начина на функциониране на
дружеството чрез провеждане на обучения, но не и ежедневно. Според него не е имало
официално разделение на работата на българско и чуждестранно право, но не изключва
възможността това да е взимано предвид при разпределяне на задачите, без да е декларирано
директно. Заявява, че след уволнението на А. е поел част от работата му, без да се ангажира
8
с оценка относно качеството на изпълнение на същата, като конкретно си спомня да е
работил по проекти в Ирландия и Англия. С категоричност свидетелят завява, че последният
от тях е бил преглеждан и от юриста в английското дружество, без да има такъв спомен по
отношение на Г. А.. Сочи, че е работил по договори, свързани със спонсорство, дарение и
застраховане, като в тази част работата му е ревизирана от А. в рамките на първите 2 месеца
от встъпването му в длъжност. С категоричност свидетелят заявява, че след този период е
разполагал с пълна оперативна самостоятелност независимо дали се касае за договор между
български дружества, или за договор с международен елемент, без да изключва
възможността да е искал подкрепа от А. и след това. Свидетелят си спомня и за конкретен
проект пред БНБ, по който са работили Ж. и А., без да се е интересувал с конкретика за него,
доколкото не го касае лично. Уточнява, че процесът на набавяне на документи е предходен
етап от същинската работа на служителите от правния отдел, на който не е отдавал особено
значение. Спомня си за възлаган на Г. проект, свързан с общите условия на българското
дружество, който е преминавал през одобрение на много етапи включително и от Ж., без да
знае дали А. е преглеждал трудови договори на служители или да е работил по други
въпроси, свързани с приложение на българско право. Свидетелят обобщава, че опитът му в
сферата на българското право е бил полезен, но без да му се е налагало да го прилага
особено често в работата си, тъй като основна част от дейността на дружеството е била
свързана с обслужването на чуждестранни клиенти. В структурно отношение посочва, че
ръководител на екипа безспорно е бил Ж. Ж., който е одобрявал работата на служителите,
без да е възприемал, че между него и А. съществува субординация, тъй като работата му не е
зависила от него, с изключение на първите 2 месеца. Потвърждава наличието на действаща
система на оценяване при ответника, която включва периодично даване на оценки от
отделните служители, възприемайки я като възможност да получи обратна връзка за своята
работа. С категоричност заявява, че Ж. е получавал неофициално мнение за справянето с
работата му от хора от други екипи, за да може да формулира оценката си по-пълноценно.
Свидетелят потвърждава, че също е оценявал свои колеги в т. ч. и Г. А., без да се ангажира с
мнение какво е било влиянието на тези оценки пред прекия им ръководител Ж. и с каква
тежест са се ползвали те при формиране на мнение от него за качеството на работа. Твърди,
че му се е налагало да работи по множество договори, както и, че отделни колеги са се
обръщали към него с правни въпроси в зависимост от спецификата на отдела в т. ч. и хора от
рекламния, финансовия отдел и отдел „***, с които е обсъждал трудови казуси,
обобщавайки, че по този начин е обезпечавал дейността на българското дружество.
Свидетелят не изключва възможността на Г. А. също да бъде възложена работа от някой от
другите отдели, но предполага, че не би се справил добре с нея, без да си спомня да е имало
формално разпределение между работата, изискваща познаване на българско и
чуждестранно право.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира
следните правни изводи:
По иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
съществуването на трудово правоотношение с ответника, което е било прекратено с
процесната заповед № 31/12.06.2024 г. и неговата отмяна, която той оспорва, на посоченото
в нея основание считано от посочения в нея момент.
В тежест на ответника - работодател в съдебното производство за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна е да установи осъществяването на
законоустановените предпоставки за възникване в негова полза на субективното
преобразуващо право да прекрати чрез едностранно волеизявление трудовото
правоотношение с работника, които при разглежданото уволнително основание – по чл. 328,
ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ – съкращаване на щата, които са следните: 1. реално съкращаване на
9
длъжността или на съответната щатна бройка, т. е. на трудовите задължения, които тя
включва; 2. моментът на уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на която е
извършено реалното и фактическо съкращаване на щата; 3. компетентният орган да е взел по
надлежен ред решение за съкращаване на щата и 4. работодателят да е извършил подбор по
реда на чл. 329, ал. 1 КТ, в случай, че не се съкращава единствената заемана длъжност или се
съкращават една или няколко от съществуващите в щата няколко на брой еднородни
длъжности (трудови функции), без да се премахва длъжността като цяло.
Същевременно, следва да се има предвид, че обхватът на съдебната проверка,
съответно предметът на съдебното производство по трудови дела, е ограничен само до
наведените с исковата молба възражения и доводи за незаконосъобразност на съответното
уволнение, като съдът не може да обоснове решението си на факти, които не са посочени от
ищеца, и не може да се произнася по правни и фактически основания, които не са въведени
от него с исковата молба. Щом в исковата си молба ищецът не оспорва определен
релевантен факт, следва да се приеме, че такъв довод за незаконосъобразност не е бил
наведен и съответно съдът не следва да се произнася по него - в този смисъл са Решение №
216/06.10.2015 г. по гр. д. № 916/2015 г., ІІІ Г.О., ВКС и Решение № 258/01.07.2015 г. по гр. д.
№ 909/2015 г., ІV Г. О., ВКС.
В случая, по делото не се спори, а и се установява от надлежно приобщените и
неоспорени писмени доказателства, че страните по него са били обвързани от действащо
помежду им трудово правоотношение по силата на трудов договор № 776/09.11.2021 г., в
рамките на което ищецът Г. А. е заемал длъжността „****при ответника „***, което с
процесната заповед № 31/12.06.2024 г., връчена на ищеца при отказ на същата дата, е било
прекратено на посоченото в нея основание – по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ – съкращаване на
щата, поради което и на основание нормата на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 КТ тези обстоятелства
с правно значение са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване с доклада по
делото от .06.2024 г.
Съкращаване на щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ означава премахване
считано от един определен момент за напред на отделни бройки от утвърдения общ брой на
работниците и служителите в предприятието поради преустановяване на съответстващите
им трудови функции. Поради отпадане на трудовите функции запазването на трудовото
правоотношение е невъзможно, поради което законодателят е предвидил неговото
прекратяване на посоченото безвиновно основание.
В случая, обстоятелството, че преди извършване на процесното уволнение
работодателят е взел решение за съкращаване на заеманата от ищеца длъжност „****се
установява от представения протокол № 40/10.06.2024 г., обективиращ решение на ***ите на
„*** по силата на което считано от 13.06.2024 г. се премахва единствената щатна бройка в
отдел „**** за длъжността „**** като същото е приведено в изпълнение въз основа на
издадената от тях последваща заповед № 41/10.06.2024 г., с която посочената длъжност се
съкращава и се утвърждава и влиза в сила новото щатно разписание, при съпоставката на
което с действащото до този момент такова, утвърдено на 07.06.2024 г., действително се
установява премахването на единствената щатна бройка за длъжността „**** заемана от
ищеца Г. А., т. е. документално е налице премахване на същата. Изявлението на
работодателя за съкращаване на щата е фактът, който поражда съкращаването, а щатното
разписание е документът, който материализира новото длъжностно разписание след
промените. Затова този документ, съпоставен с предходен такъв, следва да съдържа волята
на работодателя за съкращаване на щата - в този смисъл е Решение № 296/27.06.2012 г. по
гр. дело № 1712/2011 г., IV г. о., ВКС. В случая, по делото се доказва както направено от
работодателя изявление за съкращаване на единствената щатна бройка за длъжността „****
обективирано в протокол № 40/10.06.2024 г., така и отразяването на тази негова воля в
новото щатно разписание и структурата на персонала, утвърдено с последващата заповед №
10
41/10.06.2024 г., издадена от двамата ***и на „***, на които видно от служебно извършена
справка по партидата на дружеството в ТР е възложено съвместно да го ръководят и
представляват, поради което съдът приема, че същите разполагат с компетентността да
вземат решения по всички въпроси, свързани с непосредственото му управление, които не са
изрично изключени от закона или учредителния акт на дружеството, в т. ч. с правомощието
да променят щатното разписание. В случая, взетото на 10.06.2024 г. решение за съкращаване
на щата е напълно достатъчно, за да се приеме, че е налице воля за закриване на заеманата от
ищцата длъжност от оправомощено за това лице, а именно: ***ите на ответното дружество.
Нещо повече, по делото от страна на ищеца не е заявено изрично оспорване, обосновано с
твърдението, че обсъдените по-горе писмени доказателства – протокол и заповед от
10.06.2024 г., както и двете щатни разписания, действащи преди и след 10.06.2024 г., всички
те, свидетелстващи относно предприетите от работодателя структурни промени, не го
обвързват, или, че процедурата е инициирана от негов некомпетентен орган, поради което
съдът съобразява удостоверените в тях данни, достигайки до краен правен извод относно
реалното осъществяване на твърдяното съкращаване на щата от формална страна, тъй като
документално се доказва премахването от ответника на единствената щатна бройка за
изпълнение на определени трудови функции, отнасящи се именно до заеманата от ищеца Г.
А. длъжност „****при него.
В случая, доколкото се касае за хипотеза на съкращаване на единствената
съществуваща щатна бройка за длъжността „**** с исковата си молба ищецът е изложил
фактически твърдения, че изпълняваните от него трудови функции са се запазили и след
уволнението му, тъй като изцяло се припокриват с тези, характерни за заеманите от
служителите Г. Г. и Ж. Ж. длъжности съответно „***“ и „главен ***“, поради което за
работодателя е имало задължение да извърши подбор по реда на чл. 329 КТ между тях, което
по същността си е довод, че съкращаването на щата не е реално, а това означава, че съдът
следва да го обсъди по същество. В тази връзка най-напред следва да се отбележи, че за
характера и същността на всяка длъжност от значение са правата и задълженията на
работника или служителя, определящи съдържанието на трудовите му функции, като
ирелевантни при съпоставката на длъжностите с цел извършване на преценка дали се касае
за идентични трудови функции са изискванията за заемане на длъжността, доколкото
съдържанието на длъжността са отговорностите и задълженията, вменени на служителя, а
критериите за заемането се въвеждат от субекта на работодателска власт с цел обезпечаване
качественото изпълнение на трудовите задължения. В случая, доказателствени източници,
установяващи в най-голяма степен съдържанието на трудовите функции, изпълнявани от
ищеца Г. А. и служителите Г. Г. и Ж. Ж., са представените по делото в превод на български
език длъжностни характеристики, отнасящи се за заеманите от всеки от тях длъжности,
както и събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетели. В тази връзка следва да се
отбележи, че по делото липсва оспорване относно верността на представените от ответника
преводи на български език на всяка една от длъжностните характеристики, поради което
съдът съобрази извличащите се от тях данни при формиране на извод относно характера на
трудовите функции, възложени на всеки един от посочените служителя. В случая, най-
напред прави впечатление, че двете длъжностни характеристики, отнасящи се до
длъжността „****и „***“, са напълно идентични, като различие се наблюдава единствено в
изискването за наличие на юридическа правоспособност за заемащия длъжността „***“,
което обаче с оглед посоченото по-горе се явява ирелевантно. Нещо повече, в подкрепа на
извода за пълна идентичност в характера на реално осъществяваните от А. и Г. трудови
функции са и показанията на разпитаните по делото свидетели Г. П. – М., формирала
впечатления, че макар да са заемали различни длъжности, двамата са се занимавали
предимно с едни и същи неща, като съвместно са коментирали правни казуси. В показанията
си свидетелят Н. К. също споделя за осъществявани от А. и Г. съвместни проекти във
Великобритания, Англия и други държави, като според двамата свидетели различия се
11
срещат единствено в частта относно правната материя, с която двамата са боравили, но не и,
че съдържанието на трудовите им функции е било различно. Точно обратното с голяма
степен на конкретика свидетелят Г. сам определя работата си като идентична с тази на А.,
описвайки част от осъществяваните от служителите в правния отдел дейности, а именно:
цялостна юридическа подкрепа на клиентите на дружеството и останалите отдели, изготвяне
и промяна на вътрешни документи, проверка на договори с контрахенти, провеждане на
лицензионни режими и др. Тук следва да се отбележи, че само по себе си заявеното от
ответника оспорване относно липсата на идентичност между трудовите функции на Г. А. и Г.
Г. е несъвместимо със собственото му извънпроцесуално поведение, изразяващо се в
проведен от него подбор между посочените лица, за което е съставен протокол от 11.06.2024
г., доколкото същият не би сторил това в случай, че е считал, че такава идентичност не е
налице, поради което съкращавайки единствената щатна бройка за длъжността „****
извършването на подбор по реда на чл. 329 КТ да не е било необходимо. Точно обратното,
предвид съдържанието на обсъдените по-горе длъжностни характеристики, касаещи
длъжностите на двамата служители, което съдът анализира с оглед данните, които се
извличат от обсъдените по-горе свидетелски показания, отразяващи непосредствените
впечатления на разпитаните лица, следва да се приеме, че твърдяната от ищеца идентичност
е налице. В случая, не до такъв извод обаче съдът достига при извършване на съпоставка с
трудовите функции на служителя Ж. Ж., заемащ длъжността „главен ***“, доколкото видно е
от длъжностната му характеристика, че част от тях съществено се различават от тези на
непосредствено подчинените му служители, доколкото са му възложени ръководни функции
спрямо тях, като осъществява ръководство и контрол върху дейността и качеството на
изпълнение на задълженията им, изготвя оценки, редактира и преглежда при необходимост
становищата на останалите служители, осъществява контрол върху прилагането от
останалите юристи на нормативната уредба, координира и контролира работата по
обосноваване законосъобразността на извършените действия пред контролни и ревизионни
органи, съдейства на работодателя при упражняване на работодателската му власт в т. ч. и
прекратяване на трудови правоотношения, редактира и контролира документи, изисквани от
държавни институции, като координира връзките с останалите отдели, като известно
сходство със заеманите от Г. А. и Г. Г. длъжности се наблюдава единствено в частта относно
правната уредба, която служителят следва да съблюдава. На следващо място, прави
впечатление и положението на заеманата от Ж. Ж. длъжност в йерархичната структура на
работодателя, доколкото той е непосредствено подчинен на ***ите на дружеството, а освен
това му се възлага и осъществяване на процесуално представителство по граждански,
наказателни и административни дела, както и пред държавни, общински и съдебно-
изпълнителни органи, каквито задължения на ищеца А. не са вменявани. В допълнение
следва да се отбележи, че според показанията им всички разпитани по делото свидетели са
възприели Ж. Ж. като лице, заемащо по-висока позиция в структурата на дружеството, а
според собствените му показания самият той осъществява цялостния надзор на всички
юристи, които са част не само от системата на българското дружество, но и на
чуждестранните такива, което свидетелства за по-голям обем от отговорности, които
компанията възлага на този служител. Ето защо, доколкото съдът прави извод за наличието
на съществени различия в съдържанието на заеманите от ищеца А. и прекия му ръководител
Ж. Ж. трудови функции, следва да се приеме, че твърдяната идентичност не е налице, поради
което за ответния работодател не е възникнало задължение да го включи в подбора от
11.06.2024 г., поради което само въз основа на неучастието му в него не може да се направи
извод, че реално съкращаване на щата не е налице. Доколкото обаче се установи, че такава
идентичност съществува със заеманата от Г. Г. длъжност „***“, съдът намира, че
прекратяването на трудовия договор с работника или служителя, заемащ съкращаваната
длъжност, задължително следва да се предпоставя от подбор с участието на всяко едно от
посочените лица, като в този случай той става част от упражняване на субективното право
12
на уволнение – арг. чл. 329 КТ. Следва да се отбележи, че при задължителност на подбора,
както е в настоящия случай между служителите Г. А. и Г. Г., работодателят е този, който
преценява какви да бъдат критериите, въз основа на които той да се осъществява, като в
основата му стоят квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа (качество на
работа). Касае се за специфична преценка, която следва и може да бъде извършена само от
този, който поради характера на работодателската си функция е длъжен да има
непосредствени впечатления от трудовите умения, навици, опит, знания и начин на изява на
всеки един от наетите от него работници. Като субективно право упражняването на подбора
е насочено към определена от законодателя цел – да бъде в интерес на производството или
службата и към конкретно посочени резултати – да останат на работа тези, които имат по-
висока квалификация и работят по-добре. Подборът обхваща конкретни действия, които се
свеждат до оценка на работата на всеки един участник в него, като се обективират чрез
външно изявената воля на работодателя. За да направи оценка за квалификацията и нивото
на изпълнение на възложената трудова функция, работодателят трябва да получи
информация относно приетите показатели за конкретната длъжност от непосредствения
ръководител на работника или служителя или от назначена от него комисия от специалисти в
съответната производствена или служебна сфера. Когато преценката на тези лица е
обективирана в писмен протокол той представлява частен свидетелстващ документ, поради
което при оспорването от уволнения работник или служител на отразените в него
констатации, то същите подлежат на пълно и главно доказване от работодателя чрез разпит
на свидетели и/или други доказателствени средства с оглед установяване действителните
качества на участвалите в подбора лица.
В случая, от страна на ищеца Г. А. е направено изрично оспорване относно надлежното
провеждане на процедурата по съкращаване на щата, което по своето естество обхваща и
въпроса относно законосъобразното упражняване на правото на подбор, респ. приложение
на критериите, установени с разпоредбата на чл. 329 КТ, като съгласно разясненията,
възприети с ТР № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, преценката на работодателя в тази насока що
се отнася до критериите за квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа
(качество на работата) може да бъде предмет на съдебен контрол. Както се посочи по-горе,
за установяване на обстоятелствата във връзка с извършване на подбора е представен
протокол за работа на комисия от 11.06.2024 г., като с оглед поддържания от ищеца довод, че
е съставен за целите на настоящия процес, съдът намира, че същият се опровергава най-
напред от събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелите С. Г. и Ж.
Ж., които в качеството си на служители на ответника, споделят, че непосредствено са
участвали в процедурата по подбора, потвърждавайки, че същият е извършен през м. юни
преди уволнението на Г. А., което е в подкрепа на удостоверените в протокола обстоятелства
относно момента на изготвянето му, още повече, че свидетелят Ж. дори е потвърдил с
точност датата на съставяне на документа – 11.06. Съдът намира, че показанията на тези
свидетели, включително и преценявайки ги по реда на чл. 172 ГПК, доколкото те все още са
служители на ответника, са добросъвестно депозирани и годни да послужат за формиране на
правосъдната воля по релевантните за спора въпроси, доколкото в тази част те се подкрепят
и от обсъденото по-горе писмено доказателство – протокол за подбор от 11.06.2024 г., а
освен това за опровергаването им не са ангажирани други доказателства от страна на ищеца.
Нещо повече, житейски логично е да се приеме, че именно лице, което е служебно
ангажирано при ответника, непосредствено е възприело както настъпилите промени в
организационната структура на работодателя, така и начина, по който се е осъществила
цялостната процедура, още повече, че двамата свидетели лично са участвали в част от нея,
тъй като са били членове на комисията, която е осъществила подбора между оценяваните
служители. Установява се, че в протокола за подбор са посочени участващите в него лица –
Г. А. и Г. Г., заеманите от тях длъжности съответно „****и „***“, като изрично в документа
се предвижда, че се съставя в изпълнение на заповед № 41а/10.06.2024 г., с която е
13
разпоредено съставянето на комисия – Ж. И. Ж. – председател и С. Я. Г. и **** - членове, за
които не се спори, че в това си качество са подписали протокола, още повече, че двама от тях
– свидетелите Г. и Ж. са потвърдили този факт. Наред с това определени са служителите,
които процедурата по подбор следва да обхваща – Г. Б. А. и Г. А. Г., като са посочени и
критериите, по които следва да се извърши подборът – 1/ образование и квалификация –
придобита образователна степен и придобита юридическа правоспособност след успешно
издържан изпит и 2/ качество на изпълнение на работата. Изрично е отразено още, че
протоколът от 11.06.2024 г. се съставя в изпълнение на заповед № 41/10.06.2024 г., с която е
съкратена единствената щатна бройка за длъжността „****и е утвърдено новото щатно
разписание, според което тя вече не съществува, поради което за съда не съществува
съмнение, че моментът на съставяне на протокола за подбор от 11.06.2024 г. съвпада по
време с осъществяване на цялостната процедура по съкращаване на щата. Ето защо, следва
да се приеме, че удостоверените в него обстоятелства действително са се осъществили по
описания начин, поради което на по-нататъшно изследване подлежи въпросът съответстват
ли крайните констатации на членовете на комисията на обективната действителност. В
случая, прави впечатление, че като част от първия от заложените критерии – образование и
квалификация ответният работодател е въвел като изискване наличието на юридическа
правоспособност, но противно на доводите на ищеца, за който не се спори, че не разполага с
такава, съдът намира, че сам по себе си този факт не води до опорочаване на процедурата по
извършване на подбора. Макар по делото безспорно да се установява, че на практика на
служителите от правния отдел на ответното дружество не им се налага да осъществяват
процесуално представителство пред съд, в какъвто смисъл са показанията на свидетелите К.
С., Ж. Ж. и Г. Г., само въз основа на това обстоятелство не може да се направи извод за
неотносимост на така заложения критерий. От една страна това е така, тъй като независимо
от предмета на дейност на работодателя не е изключена възможността във всеки един
момент за него да възникне необходимост от осъществяване на процесуално
представителство пред съд чрез свои служители, а не чрез външни адвокати, както е посочил
свидетелят Ж. Ж.. В случая, да се приеме, че наложилата се в дружеството практика
назначените юристи да не осъществяват процесуално представителство пред съд, следва да
ръководи работодателя при залагане на критериите за подбор, означава в противоречие със
собствения си интерес да се лиши от служители, които разполагат с по-голяма
квалификация. От друга страна, съдът намира, че само по себе си поставянето на изискване
за придобита юридическа правоспособност не следва да се преценява единствено от гледна
точка на възможността за осъществяване на процесуално представителство пред съд, а
следва да се разглежда и като допълнителна квалификация, доколкото наличието на такава
означава, че съответният служител или има завършено юридическо образование с
квалификационна степен магистър в ***, или, че в случай, че няма такова, а е придобил ***
си образование в чужбина, същият е положил приравнителни изпити, квалифицирайки се по
този начин допълнително, както се е случило при свидетеля Ж. Ж., който по време на
разпита си заявява, че макар също да е учил в ***, е преминал през допълнителна
квалификация и в ***, за да си осигури по-голяма ефективност при предоставянето на
съвети в сферата на българското право. Ето защо, съдът приема, че само по себе си
поставянето на изискване за наличие на юридическа правоспособност като част от
съдържанието на един от обективните критерии за подбора – образование и квалификация,
не води до неговата незаконосъобразност. Точно обратното, възприемането на такъв подход
от работодателя е в съответствие с преследваната от законодателя цел – упражняването на
субективното право на подбор да бъде в интерес на службата му. На следващо място, съдът
намира за неотносими останалите поддържани от ищеца доводи за допуснати от ответника
пороци при въвеждане на критериите за подбор, обосновани с твърдението, че само по себе
си по-високото образование не е основание да се предпочете някой от служителите, тъй като
то следва да е свързано с осъществяваната работа. В случая, видно от съдържанието на
14
протокола от 11.06.2024 г. комисията е оценила еднакво всеки един от двамата служители,
определяйки им по 5 т. по критерия „образование“, без да е придадена тежест на факта, че Г.
Г. разполага с висше юридическо образование магистърска степен от два различни
университета – *** и ***. Безспорно доказателствата по делото сочат, че до голяма степен
дружеството обслужва чуждестранни клиенти, поради което работата с чуждестранно право
преобладава, като за направата на такъв извод способстват както показанията на
свидетелите К. С., така и тези на Ж. Ж. и Г. Г.. Изрично свидетелят С. посочва, че характерът
на работата е изисквал познаване на английско право, международно право и право на ЕС,
като макар той да свидетелства за събития, осъществили се до м. февруари 2023 г., в тази
част показанията му се подкрепят и от разказаното от Ж. и Г.. Прави впечатление обаче, че в
показанията си последните доизясняват, че макар и рядко, прилагането на правни познания в
областта на българското право също е било необходимо, доколкото се е налагало
извършването на юридически консултации за нуждите на останалите отдели в дружеството и
комуникация с държавни органи и институции. Така свидетелят Ж. Ж. заявява, че в
дружеството е възниквала необходимост от съдействие по трудово-правни въпроси,
изготвяне на вътрешни правила на дружеството и др., а според свидетеля Г. Г. отделни
колеги са се обръщали към него с правни въпроси в зависимост от спецификата на отдела в
т. ч. и хора от рекламния, финансовия отдел и отдел „***, с които е обсъждал различни
казуси, обобщавайки, че по този начин е обезпечавал дейността на българското дружество.
Следва да се отбележи, че в показанията си свидетелката Г. също потвърждава, че по
отделни трудово – правни въпроси се е допитвала до Г. Г., като последният случай, който си
спомня, е във връзка с казус пред дирекция ***. Анализирайки посочената група
свидетелски показания, съдът приема, че същите способства за направата на категоричен
извод, че осъществяването на правното обслужване от страна на служителите на правния
отдел изисква наличието на правни познания и в сферата на българското право, а не само на
чуждестранното такова. Следва да се отбележи, че за изясняването на обстоятелства в тази
насока способства включително и разказаното от свидетеля К. С., който макар да оценява
обхватът на работата с българско право на не повече от 2-3-4 %, също свидетелства за
отделни случаи, при които прилагането на такъв вид познания е било необходимо. Съдът
намира за житейски логично и практично от страна на ответния работодател да възприеме за
предимство познанията в повече от една сфера на правната наука на единия от оценяваните
служители, приемайки го за по - квалифициран от другия, придавайки тежест на факта, че
същият притежава юридическа диплома не само от ***, но и от чужбина. Нещо повече,
съдът приема, че по делото са установени и останалите удостоверени в протокола за подбор
от 11.06.2024 г. обстоятелства, свързани с втория от заложените критерий – качество на
изпълнение на работата. Действително от събраните по делото доказателства не може да се
направи извод, че ищецът А. не се е справял с възложените му задачи, но сам по себе си този
факт не изключва възможността Г. Г. да е демонстрирал по – висок професионализъм при
осъществяване на своите трудови функции в сравнение с него. В показанията си свидетелят
Ж. изрично посочва, че макар да е бил нов служител Г. Г. бързо е демонстрирал значително
подобрение в работата си, което го е отличавало от ищеца А., като тези негови констатации
се основават на обратната връзка, която е получавал от служителите в другите отдели, които
е обслужвал. Конкретно свидетелят посочва, че Г. е изготвял по-аргументирани и точни
правни становища, проявявайки самостоятелност в работата си, като в подкрепа на казаното
от Ж. са и показанията на свидетелката Г., която в качеството си на служител в отдел „***,
също се е възползвала от юридическите услуги на Г., като за ирелевантно съдът намира
обстоятелството дали те са били преобладаващо в областта на българското или
чуждестранното право. Действително показанията на двамата свидетели следва да бъдат
анализирани като се отчита евентуалната тяхна заинтересованост, доколкото са служители
на ответника, но по делото не са ангажирани никакви доказателства, които да ги
опровергават. Нещо повече, съдът намира, че именно преките впечатления на лицата, които
15
непосредствено са работили с оценяваните служители, служат за изясняване на
релевантните за спора факти, доколкото именно те биха придобили представа относно
качеството на работа на колегите са, още повече, че единият от тях е пряк ръководител на Г.
Г.. В случая, този извод на съда не се разколебава и с оглед данните, отразени в
представената извадка от системата *** удостоверяваща поставените периодични оценки на
двамата служители, според която за третото и четвърто тримесечие на 2023 г. част от
колегите са оценили А. по-високо. Действително, по делото се установява, че при ответника
е действала система на оценяване, при която периодично са събирани мнения на отделните
служители за техните колеги, като данни в тази насока се извличат от преобладаващата част
от изслушаните свидетелски показания. Независимо от това обаче, видно е, че се касае за
оценки, част от които са поставени от лица, за които няма данни да са работили пряко с
двамата служители – Р. Д. и ****, поради което няма основание да се счита, че те имат
непосредствени впечатления от работата им, а освен това дори това да беше така, тези
оценки нямат обвързващ характер за работодателя, доколкото в правомощията на прекия
ръководител е било да обобщи крайните резултати от оценяването, основавайки се най-вече
на собствените си впечатления като лице, което ежедневно формира представа за нивото на
представяне на подчинените си. Именно в този смисъл са показанията на свидетеля Ж. Ж.,
според който оценките на другите имат чисто консултативен характер за дадения служител,
доколкото впечатленията им биха се основавали само на съвместната работа по конкретен
проект, но не и на цялостната му такава. Според разказаното от свидетеля Г. Г. той също е
възприемал оценката на колегите си за него по-скоро като възможност да придобие
представа за справянето си в екипа и как е възприеман от хората наоколо, без да се ангажира
с категорично мнение, че Ж. Ж. е формирал мнението си въз основа на тези оценки. На
следващо място съдът намира, че сам по себе си фактът, че в рамките на встъпителния
период – за около 2 месеца Г. А. е подпомагал работата на колегата си Г., също не изключва
възможността впоследствие той да се е справял по-добре от него. Житейски логично е
новопостъпилият служител в дружеството да бъде подпомаган в работата си именно от
лице, чийто трудови функции са идентични с тези на заемната от него длъжност, какъвто е
бил ищецът Г. А.. По делото са събрани категорични доказателства, че необходимостта от
такава непосредствена проверка на работата впоследствие бързо е отпаднала, като по данни
на свидетеля Г. Г. ищецът сам е преценил, че контролът върху работата му следва да
приключи, тъй като се справя „задоволително добре“. Съдът възприема с висока степен на
достоверност показанията на този свидетел, тъй като от една страна е непосредствен
участник в събитията, за които разказва, а от друга страна понастоящем не работи при
ответника, поради което няма основание да се счита, че е бил заинтересован. В случая, в
частта, в която Г. посочва, че прекият му ръководител е получавал неформално мнение от
хора от другите екипи, че се справя с работата, свидетелските му показания изцяло се
припокриват и с разказаното от свидетеля Ж., който също споделя по идентичен начин
посочените обстоятелства, мотивирали го да формира оценката си, че Г. се справя по-добре в
работата си в сравнение с А., в какъвто смисъл са били и удостоверените в протокола за
подбор от 11.06.2024 г. обстоятелства по отношение на втория от въведените критерии.
Следва да се отбележи, че констатациите си в този смисъл Ж. Ж. е обективирал и в
представената извадка от системата ***b, отразяваща значително повишаване на оценката за
работата на служителя Г. през първото тримесечие на 2024 г. (2,78) в сравнение с третото и
четвърто тримесечие на 2023 г. (2,44), като удостоверените в нея данни напълно
съответстват и на показанията му като свидетел по делото, че Г. е проявил по-високо ниво на
изпълнение на трудовите си функции. В случая, само въз основа на факта, че ищецът А. е
преминал множество вътрешни обучения, за което се е снабдил със съответните сертификати
– 22 броя, на които се позовава, също не опровергава горния правен извод, тъй като по
делото се установява, че провеждането на такива вътрешни обучения на служителите не
само в правния отдел, но и в другите отдели, е било обичайна практика на работодателя,
16
поради което участие в такива е имал и Г. Г., както той също е потвърдил по време на
разпита си като свидетел.
На следващо място съдът намира, че по делото не се доказва и твърдяната от ищеца
злоупотреба с права от страна на работодателя и проявена дискриминация спрямо него на
основание „***“, тъй като често му се е налагало ползване на отпуск за отглеждане на дете.
От една страна това е така, тъй като не са ангажирани никакви доказателства колко често Г.
А. изобщо е ползвал такъв вид отпуск, за да се приеме, че такова негово поведение би
мотивирало работодателя му да съкрати именно заеманата от него длъжност „**** От друга
страна установява се въз основа на показанията на свидетелите Р. Д. и иВ. Г., които в тази
част не се опровергават от други доказателства по делото, че ответният работодател е
прилагал множество социални политики спрямо своите служители, свързани със сключване
на граждански брак и раждане на дете, което означава, че целта на работодателя по-скоро е
била да мотивира своите служители в случай, че им се случи такова събитие от личен
характер. Изрично свидетелят Горанов дори посочва, че се е възползвал от възможността за
гъвкаво работно време, за да обезпечи възможността да обслужва нуждите на децата си,
свързани с посещение на детска градина. В случая, само въз основа на възприетата от
свидетелката Г. П. – М. като негативна реакция на нейния пряк ръковоител в моментите, в
които си е тръгвала от работа след приключване на работното време, не може да се направи
извод, че ответният работодател не проявявал разбиране към служителите си във връзка с
нуждите им за отглеждане на децата си.
При тези данни, съдът намира, че ответникът – работодател е доказал наличието на
предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ – поради
съкращаване на щата. Извършеното с процесната заповед уволнение е законосъобразно,
поради което предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за неговата отмяна е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен, ведно със съединения с него иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението
длъжност „****при ответника.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора – цялостна неоснователност на предявените искове, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят претендираните
разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК, а именно: 2 400 лв. с ДДС –
адвокатско възнаграждение, чието реално заплащане съдът прие за доказано с оглед
представените фактура № 9644/19.08.2024 г. и извлечение от банкова сметка (л. 581-582 от
делото). С оглед изхода на спора в полза на ищеца не се следват разноски. На основание чл.
78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК дължимата държавна такса по предявените искове следва
да остане за сметка на бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. Б. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Антим
I“ № 40, ап. 19 срещу „***, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***,
кумулативно обективно съединени искове, както следва: с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1 и т. 2 КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено със заповед №
31/12.06.2024 г. и неговата отмяна, както и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „****при ответника.
ОСЪЖДА Г. Б. А., ЕГН **********, с адрес: **** да заплати на „***, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 2 400 лв.
с ДДС, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
17
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от считано от днес (13.02.2025 г.) – арг. чл. 315, ал. 2 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
18