Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Пламен Борисов | |
за да се произнесе взе предвид следното : С присъда постановена от СРС по НОХД №260/2011 година подсъдимите М. М. В. и А. Р. А. са признати за виновни в това, че на 21.12.2010 г. в гр.С. след предварителен сговор, чрез използване на техничeско средство, отнели чужди движими вещи -120 литра дизелово гориво на стойност 262 лева собственост на "К."ООД, от владението на собственика и без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, като до приключване на съдебното следствие дизеловото гориво е било върнато. На осн. чл.197 т.3 вр. чл.195 ал.1 т.4 пр.2 и т.5 от НК при приложението на чл.55 ал.1 т.2 б "б" от НК им били определени наказания "пробация" за всеки един от тях-чл.42 а ал.2 т.1 ,т.2 и т.5 от НК. Със същата присъда е бил оправдан подсъдимия Р. И. Ф., по обвинение за осъществен състав на престъпление почл.215 ал.1 от НК,а именно придобил от другите двама подсъдими с цел лична облага чуждо движимо имущество 100 литра нафта ,за която знаел ,че е придобита чрез престъпление. Районният съд приема в своите мотиви, че деянието на двамата подсъдими е доказано по несъмнен начин и самите както от свидетелски показания, но и от техните обяснения кореспондиращи с останалите преки доказателства. На 21.12.2010 година подсъдимия А. А. бил на смяна като пазач в обект на Общинска фирма "Ч.". Обектът граничел с бетонов възел на "К."ООД и нямало ограда между тях.на същия ден и подс.В. отишъл на смяна ,като двамата решили да източат нафта от резервоара на един от камионите от бетоновия възел.С помоща на маркуч източили 120 литра в 6 туби. Още на следващия ден била установена липсата извършени оперативни действия от страна на служители към РУ С. .В. след разпит си признал как са източили дизеловото гориво със своя колега А. ,който също не отрича за извършеното деяние.Завели обаче св.М./служител към РУП/ в един гараж към имота на подс.Ф.В. предал тубите с протокол за доброволно предаване на св.Л.Именно поради тази причина не е налице настъпила вреда и щетите са възстановени от двамата подсъдими,които се възползват от прелигирования състав на чл.197 т.3 от НК. По отношение на Ф. приема ,че липсват каквито и да е доказателства за извършено от него престъпление по чл.215 от НК. Налице бил евенуално "оговор" но, това не можело да доведе до осъдителна присъда. Липсват възражения от страна на двамата подсъдими и те съжаляват за извършеното ,доволни са от наложените им наказания пробация. Недоволен останал прокурор при СРП ,който твърди в подадения протест, че неправилно е оправдан Р. Ф..Прокурорът твърди, че двамата подсъдими разказали как са му предложили да купи горивото на по-ниска цена и той им бил дал тубите.На следващо място те били намерени пълни в негов гараж и не на последно място той си бил признал ,че е купил горивото. По несъмнен начин според прокурора му е било ясно, че горивото е откраднато, тъй като той им бил дал идеята да вземат от камионите и им бил дал тубите. Предлага да се отмени присъдата в тази и част и Ф. да бъде признат за виновен и му се наложи съответно наказание.Също така излага довод ,че присъдата следва да се отмени и делото да бъда върнато за разглеждане от друг състав наново, като намира в тази насока, че липсвали мотиви към присъдата. Представител на В. поддържа протеста. Счита,че е налице престъпление по чл.215 ал.1 от НК, което е осъществено от Р. Ф., тъй като същата вечер лично двамата подсъдими са го уведомили, че могат да му доставят нафта на по-ниска цена,което щели да вземат от автомобили, които охраняват. В случая той е съзнавал, че горивото е крадено,и го е придобил за себе си на по-ниска цена. Предлага да се постанови нова осъдителна присъда за този подсъдим, а в останалата част да се потвърди присъдата. След като съобразихме становищата на страните и законосъобразността на присъдата настоящата инстанция намира, че присъдата на СРС е правилна и законосъобразна ,поради което следва да се потвърди изцяло. Фактическата обстановка по делото е изяснена от Районния съд. Подсъдимите В. и А. са колеги и работят от месец декември 2010 г. в общинска фирма "Ч." гр. С. и били охрана в това предприятие. Охранявали сградите и помещаващото се движимо имущество, собственост на общинската фирма, което се намирало в Източна индустриална зона гр. С.. Съседен обект бил бетонов възел на "К." ООД гр. С.. На 21.12.2010 г. подсъдимият А. бил на смяна. Около 20 ч. на същия ден и подсъдимият В. отишъл на работа. Решили да източат малко нафта от камионите, които се намирали в бетоновия възел, като преди това видели, че един от тези камиони бил напълнен с дизелово гориво. Имали маркуч, отворили ключалката на резервоара и източили 120 литра дизелово гориво, което напълнили в 6 туби. Същата вечер те заявяват, че отишли в дома на подсъдимия Ф., казали му че имат за продан гориво, което били напълнили от камиони на "Ч." и му го били продали на по-ниска стойност от нормалното. На следващия ден свидетелят М., който работил към бетоновия възел и управлявал бетон-помпа установил, че има разлято дизелово гориво, като впоследствие установил и липса на такова от един от камионите и подал сигнал в РУП С.. Свидетелката М., която е служител в РУП разпитала В., който си признал за извършената кражба през нощта заедно с подсъдимия А.. Завел ги до имот на Ф. и посочил гаража, в който били оставени тубите. В последствие бил разпитан и Ф. на досъдебното производство в качеството му на свидетел и той заявил, че не е закупувал нафта от тях. Съдебното производство е било разгледано задочно по отношение на подсъдимия Ф.. Установена е стойността на откраднатото гориво 120 литра от подсъдимите А. и В.. Районният съд правилно е признал двамата за виновни като извършители на това деяние и с оглед на възстановената течност те са се възползвали от привилегията на чл. 197, т. 3 от НК и съдът им е наложил наказание пробация и на двамата, като съответно същите не оспорват тази присъда. Деянието е доказано за същите както от обективна, така и субективна страна и Районният съд е мотивирал своята присъда обстойно в тази й част. Свищовски районен съд законосъобразно е постановил оправдателна присъда по отношение на Р. Ф. по обвинение за извършено престъпление по чл. 215, ал. 1 от НК. Действително от събраните по делото доказателства с изключение на казаното от двамата подсъдими, че са носили нафта на Ф., която той заплатил на по-ниска стойност, и че тубите били негови други доказателства по делото относно съставомерността на деянието по чл. 215 не съществуват. Налице е оговор и на базата на същия не може да се произнесе осъдителна присъда, тъй като е в противоречие на разпоредбата на чл. 116, ал. 1 от НПК. Това че тубите са намерени в неговия гараж по никакъв начин не сочи, че той ги е оставил там, тъй като видно от показанията на М. служител към РУП тя е била заведена от подсъдимия В. без преди това да е бил уведомен Ф.. Той е показал гаража, отворил го е и е показал къде се намират тубите с гориво като самият той с протокол за доброволно предаване ги е предал. Твърденията на представителя на Районна прокуратура, че това било без значение и било от значение това, че той е платил сума, за която не е установено по делото каква е на двамата подсъдими за краденото гориво и не можело да се избегне наказателната отговорност от него за придобитото крадено дизелово гориво. Той знаел, че то е отнето незаконно и по този начин е осъществил състава на престъплението. Районният съд е мотивирал в тази насока точно защо не приема за доказано извършеното престъпление по чл. 215. В тази насока същесвуват мотиви и не е основателно твърдението на районния прокурор, че липсват такива. Самите подсъдими при разпита им пред съда заявяват, че Р. не е знаел, че нафтата е вземата от камиони на бетоновия възел. Самите те заявяват, че пари не им е дал, а бил заявил, че щял да се оправи с шофьорите на "Ч." . В тази насока правилно Районният съд е признал за невинен Р. Ф. за това да е осъществил състава на престъплението по чл. 215, ал. 1 от НК. Водим от горните мотиви и на основание чл. 334, т. 6 от НПК, съдът Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 08.11.2011 г. на СРС, постановено по НОХД № 260/2011 г. като правилна и законосъобразна. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : |