№ 124
гр. Шумен, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Йордан В. Димов
при участието на секретаря Галина Св. Георгиева
като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно
гражданско дело № 20223600500069 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260390/02.11.2021г. по гр.д.№2973/2020г. ШРС е отхвърлил предявените
от „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД- гр. София,, представлявано от Л.К.Д. против Д. ХР. Д.
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, за
признаване за установено съществуването на вземане за сума в размер на 227,04 лв.,
представляваща задължение за връщане на заета сума по договор за кредит от 30.09.2014 г.,
сключен между „Провидент файненшъл България“ ООД и ответницата, прехвърлено на
ищеца чрез сключен договор за цесия от 27.08.2016 г., и иск с правно основание чл. 422, ал.
1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено
съществуването на вземането за сума в размер на 82,36 лв., представляваща обезщетение за
неплатени в срок, главни парични задължения по договор за кредит от 30.09.2014 г.,
сключен между „Провидент файненшъл България“ ООД и ответницата, прехвърлено на
ищеца чрез сключен договор за цесия от 27.08.2016 г., за периода от 28.07.2016 г. до
13.03.2020г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК № 792/18.08.2020 г. по ч.гр.д. № 1704/2020г. по описа на ШРС, като
неоснователни.
Решението е обжалвано от ищцовата страна изцяло. Жалбоподателят намира същото
за неправилно и незаконосъобразно като противоречащо на материалния и процесуалния
закон. Изводите на съда противоречали на закона, съдебната практика и фактите по делото.
Съдът следвало да разпредели доказателствената тежест между страните и им укаже, за кои
свои твърдения не представят доказателства и не са направили доказатествени искания. С
1
допълнителна молба по делото жалбоподателят посочил, че била допусната техническа
грешка при изписване точната дата на договора за цесия. В представеното по делото
удостоверение, издадено от „Провидент файненшъл България“ ООД, с което цедентът
изрично потвърждавал, че вземането, което има спрямо Д. по договор за кредит №*********
било прехвърлено на жалбоподателя с договор за цесия от 28.07.2016г. съдът бил
констатирал, че като месец на сключване на договора бил посочен „април“, а процесинят
договор бил сключен през м.септември Действително, цедентът бил посочил вместо
коректния месец 30.09.2014г., грешен „30.04.2014г., но това по никакъв начин не променяло
основателността на твърденията на жалбоподателя, тъй като в удостоверението били налице
други индивидуализиращи признаци на договора за кредит, които в по-голяма степен
индивидуализирали процесния договор. Моли, решението да бъде отменено изцяло и
вместо него постановено друго такова, с което предявените искове бъдат уважени.
Въззиваемата страна взема становище по неоснователността на жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, поради
което се явява процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Въз основа на депозирано от „Фронтекс интернешънъл“ЕАД-гр.София заявление, по
реда на чл.410 от ГПК, е издадена заповед №792/18.08.2020г. по ч.гр.д.№1704/2020г. на
ШРС , по силата на която е разпоредено ответницата Д. ХР. Д. да заплати на ищцовото
дружество сумата от 227.04лв.-главница по договор за кредит №********* от 30.09.2014г.,
29.96лв.-договорна лихва за периода от 25.06.2015г.-24.11.2015г.; 82.36лв. - лихва за забава
за периода от 28.07.2016г.-13.03.2020г. , ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 09.07.2020г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата
25лв.държавна такса и 50лв.-юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е връчена на
длъжника и в законоустановения срок същият е депозирал възражение, поради което на
заявителя е указана възможността да предяви иск за вземането. Последният в дадения срок е
сторил това и е предявил настоящите установителни искове срещу Д..
На 30.09.2014г. между „Провидент Файненшъл България“ ООД и Д. ХР. Д. бил
сключен договор за потребителски кредит №*********, по силата на който дружеството
предоставило на Д. сума в размер на 600лв., при насрещното задължение на ответника да
върне сумата, ведно с уговорена фиксирана лихва в размер на 118.34лв.. Със същия договор
страните са постигнали съгласие, длъжникът да заплати такса „оценка на досие“ в размер на
30лв., както и кредиторът да му предостави допълнителна услуга „Кредит у дома“, при
която поема задължение да достави заемната сума в дома на длъжника, като събира
седмичните, дължими от него вноски при посещение на дома му, срещу насрещно
задължение за заплащане на сумата от 469.78лв.. С посочената такса общият размер на
дължимата сума по договора възлиза на 1218.12лв., платими на седмични вноски, всяка в
размер на 20.31лв., с изключение на последната вноска, която се равнява на сума от
2
19,83лв.. Срокът на договора е 60 седмици, като първото седмично плащане е следвало да се
извърши на 07.10.2014г.г., а всяко следващо седмично плащане е следвало да се осъществи
всеки вторник от съответната седмица.
Договорът е подписан и от двете страни. По делото са представени и попълнени от Д.
декларация за съгласие за обработка на лични данни, формуляр за кандидатстване за кредит
и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски
кредит.
Съгласно представения договор за прехвърляне на вземания от 28.07.2016 г.,
Провидент Файненшъл България“ ООД прехвърлило на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД
свои вземания, произтичащи от сключени договори за кредит. В чл. 1, ал. 2 от договора е
посочено, че прехвърляните вземания са подробно изброени и индивидуализирани в
списъка, представляващ Приложение № 1, което е неразделна част от договора. Соченото
приложение не е представено нито в хода на първоинстанционното, нито в хода на
въззивното производство.
Представено е и удостоверение от 29.12.2020 г., издадено от цедента, в което се сочи, че
по силата на цитирания договор, на ищеца е прехвърлено вземане, произтичащо от договор
за потребителски кредит №********* от 30.04.2014г., сключен между „Провидент
Файненшъл България“ООД и Д. ХР. Д..
С пълномощно от 19.06.2019 г., Провидент Файненшъл България“ ЕООД е
упълномощило цесионера да уведоми от негово име всички длъжници по всички вземания,
предмет на договора за цесия от 28.07.2016 г. за сключването на последния. Съдът
констатира, че ищецът е изготвил уведомление до ответницата за сключения договор за
прехвърляне на вземания, което й било връчено на 15.10.2016г..
Съгласно заключението на назначената в хода на първоинстанционното производство
ССЕ, на 30.09.2014 г. на ответницата е предоставен заем от „Провидент Файненшъл
България“ ООД в размер на 600лв., като общо платените по договора суми от последниата
били в размер на 832.88лв., с която сума били погасени главница-372лв., лихви-118.34лв. и
такси 341.58лв.. Последното плащане по договора било извършено на 16.10.2018г., а
падежът на първата частично неизплатена месечна вноска по договора настъпил на
23.06.2015г.. Размерът на остатъка от задължението по договора, към датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-09.07.2020г., възлизал на: 227.04лв.-
главница и 90.88лв. законна лихва за периода 28.07.2016г.-08.07.2020г..
При така установената по-горе фактическа обстановка съдът достигна до следните
изводи:
Заявени си претенции с правно основание чл.422 от ГПК - за установяване
същестуването на вземания – неиздължена главница по договор за потребителски кредит и
следващата се върху нея лихва за забава.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от
ГПК/, ищецът следва да установи при условията на пълно главно доказване следните
3
правопораждащи факти, а именно: че спорното главно право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на облигационно правоотношение между
дружеството-кредитор и ответника, настъпване изискуемостта на паричното задължение на
последния, изпълнение на задължението на кредитора по конкретния договор за кредит,
прехвърляне на вземането на ответника чрез договор за цесия на ищцовото дружество,
съобщаване на цесията на длъжника от първоначалния кредитор. Ответната страна следва да
установи факта на заплащане на дължимата главница по договора .
В настоящия случай се установи по безспорен начин, че „Провидент Файненшъл
България“ ООД и Д. ХР. Д. са били в облигационни отношения, уредени от сключения
между тях договор за кредит, като кредиторът е предоставил на кредитополучателката
уговорената сума/ съгласно чл.27 от ОУ, с подписването на договора Д. е потвърдила, че е
получила сумата от кредитора; същата е погасила и част от вноските по договора/.
Установи се също, че между кредиторът, в качеството на цедент и Фронтекс
Интернешънъл“ЕАД-гр. София, в качеството на цесионер, е налице договор за прехвърляне
на вземания, произтичащи от сключени договори за кредит, изброени и индивидуализирани
в списък, представляващ Приложение № 1, което е неразделна част от договора, но в хода на
производството ищцовото дружество не е представило соченото приложение, или
извлечение от същото, касаещо прехвърляне на вземания по договора за кредит с
ответницата. Предвид това и не би могло да се приеме, че ищцовото дружество има
вземания към ответницата за претендираните суми.
Дори да се приеме, че ищцовото дружество се явява активно
материалнолегитимирано по заявените установителни искове, тъй като вземането на Д. му е
било прехвърлено с договора за прехвърляне на вземания от 28.07.2016г., с оглед
представените удостоверение от 29.12.2020 г., издадено от цедента, в което се сочи, че по
силата на цитирания договор, на ищеца е прехвърлено вземане, произтичащо от договор за
потребителски кредит №*********./ в случая действително е налице разминаване между
датата на процесния договор за кредит и този сочен в удостоверението, но настоящата
инстанция счита че се касае за техническа грешка, доколокото е посочен номер на договора,
а същият се явява уникален такъв/ и изготвеното от ищеца и връчено на ответницата
уведомлениеа за сключения договор за прехвърляне на вземания, то претенциите отново се
явяват неоснователни, по следните съображения:
В случая видно от отразеното в процесния договор за кредит,е уговорено
заплащането освен на главница и договорната лихва и на сума в размер на 469.78лв.-такса
за услуга „кредит у дома“ и 30лв.-такса за услуга „оценка на досието“:
Съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Това е дейност по
фактическото реализиране на задължението по договора за кредит, дейност за събиране и
осчетоводяване на вземането и събиране на информация за движението на сумите по
сметката на кредитополучателя, проследяване на постъпленията и други подобни дейности,
свързани с обслужването на задължението и събирането на вземането. Предвид това, следва
4
да се приеме, че сочените такси се явяват такива по усвояване и управление на кредита, без
значение, че са наименувани по друг начин, поради което и не се следват.
Освен това, съгласно отразеното в чл.25 от процесния договор, услугата "кредит у
дома" се изразява в предоставяне на кредита в брой по местоживеене на клиента и събиране
на седмичните погасителни вноски отново по неговото местоживеене, като за същата се
дължи такса, 30 % от която е равна на разходите, свързани с предоставяне на кредита, а
останалата част - с разходите за събиране на вноските по уговорения начин. Предвидено е,
че и тази такса е дължима от клиента при подписване на договора, но платима на равни
вноски през периода на кредита за негово улеснение.Или дължимостта на таксата е
обусловена от реалното предоставяне на услугата, за която е уговорена. В случая, не се
ангажираха каквито и да е доказателства, а и липсват твърдения, че ищцовата страна е
предоставяла на ответника сочената услуга – че сумата по кредита е предадена на адреса на
ответника, че служител на кредитора е извършвал ежеседмични посещения на адреса на
кредитополучателя за събиране на вноските. Предвид това и заплащане на таксата не се
следва.
Следва да се отбележи също, че начинът на уговаряне на размера на дължимата такса
за извършването на тази услуга противоречи на закона и "добрите нрави" доколкото същата
е уговорена в процент към размера на кредита, а не е съобразена с броя на нужните
посещения до адреса и местонахождението му. Посочено е, че само 30 % от общия й размер
е за компенсиране разходите на кредитора /без посочване на точен размер/, поради което и
останалата част по същество представлява печалба на кредитора. По този начин така
формулираната клауза заобикаля императивното правило на чл. 19, ал. 4 от ЗПК максимално
допустимият процент на разходите на годишна база (ГПР) по потребителските кредити да е
в размер не по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения,
определена с постановление на Министерския съвет. Съгласно сключения между страните
договор таксите не са включени в ГПР, а ако се добавят към тази величина надхвърлят
границата по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Така, при размер на кредита от 600 лв. и уговорен начин
на погасяване чрез 60 седмични погасителни вноски в размер на 20.31лв./последната 19.83
лв./, ГПР, изчислен чрез кредитен калкулатор за бързи кредити, достъпен на интернет
страницата "Calculator. bg", възлиза в размер на З01.35 %, което обуславя извод за
нищожност на клаузата, предвиждаща заплащането на таксата, на основание чл. 19, ал. 5 във
вр. ал. 4 ЗПК.
Предвид изложеното и настоящата инстанция намира, че за ответната страна не е
възникнало задължение да заплати такси в размер на: 469.78лв.-такса за услуга „кредит у
дома“ и 30лв.-такса за услуга „оценка на досието“:
Поради недължимост на уговорените суми за такси, съдът следва да съобрази
извършените от ответника плащания и да присъди остатъка от дължимата сума/главница/,
като бъдат редуцирани плащанията извършени от длъжника и отнесени от кредитора за
погасяване на такси/общо 341.58лв./. Така претенциите за заплащане на главница и лихви се
явяват неоснователни, тъй като размерът на следващата се главница 227.04лв., се явява по-
5
малък от плащанията извършени за такси/ чиято недължимост се установява/ и при
извършено редуциране, не е налице главница за изплащане. Доколкото не е налице дължима
главница за изплащане, не се следва и лихва за забава. Само за прецизност следва да се
посочи, че сумата изплатена за такси покрива и претендирания размер на законната лихва за
периода 28.07.2016г.-13.03.2020г.
Предвид изложеното, съдът намира, че заявените претенции се явяват неоснователни.
Първоинстанционното решени се явява правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на спора на жалбоподателя не се следват разноски.
Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260390/02.11.2021г. по гр.д.№2973/2020г. на ШРС.
На основание чл.280, ал.3 от ГПК решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6