РЕШЕНИЕ№6
гр.Кюстендил, 21.01.2020г.
Кюстендилският окръжен съд, в открито заседание на шести
ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Росица Савова
при участие на секретаря Р.
С., като разгледа докладваното от съдия Савова т. дело №106 по описа за 2017 г. на КнОС и, за да се
произнесе,взе предвид :
„Уникредит Булбанк” АД, ЕИК * със седалище и
адрес на управление: гр.С. пл. „* №*, с адрес за призоваване и съобщения: гр.С.,
ул."* № *, ет.*, е предявило срещу И.А.З.
и С.С.З., с посочен по делото съдебен
адрес:***, на осн.чл.430 ТЗ във вр.с чл.79 ЗЗД
и чл.86 ЗЗД искове за следните суми:
сумата от *лева /*
- дължима и неизплатена главница по Договор за банков кредит № TR71395707 от 01.04.2008
г., Анекс от 27.10.2009 г. към Договор за банков кредит № TR71395707 от
01.04.2008 г. и Анекс от 04.11.2011 г. към Договор за банков кредит №
TR71395707 от 01.04.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата от
предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането;
сумата от *лева /* - неизплатени лихви
по Договор за банков кредит № TR71395707 от 01.04.2008 г., Анекс от 27.10.2009
г. към Договор за банков кредит № ТR71395707 от 01.04.2008 г. и Анекс от
04.11.2011 г. към Договор за банков кредит № TR71395707 от 01.04.2008 г., за периода от 04.05.2012 г. до 19.10.2017 г.;
сумата от *лева /* - дължима и
неизплатена главница по Договор за банков потребителски кредит на физическо
лице № TR72417852 от 22.07.2008 г., Анекс от 09.10.2009г. към Договор за банков кредит № ТR72417852 от 22.07.2008г. и Анекс от 09.12.2011г. към Договор за банков кредит
№ TR72417852 от 22.07.2008г., ведно със
законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното
изплащане на вземането;
сумата от *лева /*- неизплатени лихви по Договор за банков потребителски
кредит на физическо лице № TR72417852 от 22.07.2008г., Анекс от 09.10.2009г.
към Договор за банков кредит № TR72417852 от 22.07.2008 г. и Анекс от
09.12.2011г, към Договор за банков кредит №TR72417852 от 22.07.2008 г., за
периода от 29.05.2012 г. до 19.10.2017 г.
Исковите претенции се основават на
следните фактически обстоятелства:
На 01.04.2008 г. е сключен Договор
за банков кредит № TR71395707
между „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, като кредитодател, от една страна и от
друга страна-С.С.З., като кредитополучател и И.А.З., като солидарен длъжник. По
силата на този договор, е отпуснат кредит в размер на сумата от *лева.На
27.10.2009 г. между същите страни е сключен Анекс към Договор за банков кредит
№ TR71395707 от 01.04.2008 г. С анекса е договорен 12 месечен гратисен период
за заплащане на главница.На 04.11.2011 г. между същите страни е сключен и нов
Анекс към Договор за банков кредит № TR71395707 от 01.04.2008 г. Съгласно
анекса, срокът за погасяване на кредите се удължава до 04.05.2032 г., като
отново е договорен 12 месеца гратисен период за заплащане на главница.Тъй като
ответниците са спрели да изплащат задължението си, на основание чл.15,4 от
Анекс от 04.11.2011 г. към Договор за банков кредит № TR71395707 от
01.04.2008г. и чл. 29.3 от Общи условия, при които УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД
предоставя ипотечни кредити на физически лица, банката поддържа, че задължението
е предсрочно изискуемо.
Към дата 19.10.2017 г. дължимата сума от С.С.З. и И.А.З. по Договор за банков кредит № TR71395707
от 01.04.2008 г. и анексите към него се претендира, че е в общ
в размер на **лв. , от които неизплатена главница от ** лева ;***
лева неизплатени лихви по Договор за банков кредит № TR71395707 от 01.04.2008
г. и анексите към него, дължима за периода 04.05.2012 г. - 19.10.2017 г., която
включва; *лева лихва върху просрочена
главница, съгласно т.4.2. от Анекс от 04.11.2011 г. към Договор за банков кредит
№ TR71395707 от 01.04.2008 г. и *лева наказателна лихва при просрочие.
Освен това , на 22.07.2008 г. е сключен Договор за банков потребителски кредит на физическо лице № TR72417852 между „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК” АД, като кредитодател. от една страна и от друга страна - И.А.З., като кредитополучател, и С.С.З., като солидарен длъжник, по силата на
който е отпуснат кредит в размер на *лева.
На 09.10.2009 г. между същите страни е сключен Анекс към Договор за банков
потребителски кредит на физическо лице № TR72417852 от 22.07.2008 г. С анекса е
договорен 12 месечен гратисен период за заплащане на главница.
На 09.12.2011 г. между същите страни е сключен и нов Анекс към Договор
за банков потребителски кредит на физическо лице № TR72417852 от 22.07.2008г.
Съгласно този анекс, срокът за погасяване на кредита е удължен до 29.12.2021 г.
На основание чл. 15.4 от Анекс от 09.12.2011 г. към Договор за банков
потребителски кредит на физическо лице № TR72417852 от 22.07.2008 г. и чл. 29.3
от Общи условия, при които„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД предоставя потребителски
кредити на физически лица, банката счита, че задълженията са предсрочно
изискуеми, тъй като ответниците
са неизправни страни по договорите.
Към дата 19.10.2017 г. дължимата сума, от И.А.З. и С.С.З. по Договор за
банков потребителски кредит на физическо лице TR72417852 от 22.07.2008 г. и анексите към него, се сочи,
че е в общ размер на ** лева ,
от които; *лева неизплатена главница по Договор за банков потребителски кредит
на физическо лице №TR72417852 от 22.07.2008 г. и анексите към него; ** лева
неизплатени лихви по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице
№TR72417852 от 22.07.2008 г, и анексите към него, за периода от 29.05.2012 г.
до 18.10.2017 г., която включва: ** лева договорен лихвен процент, *лева ,
представляваща 7 броя вноски лихва за гратисен период, ** лева - лихва върху
просрочена главница, съгласно т. 4.2. от Анекс от 09.12.2011 г. към Договор за
банков потребителски кредит на физическо лице № TR72417852 от 22.07.2008 г. и
12367.04 наказателна лихва при просрочие.
Ищецът
се позовава на предвидено изключение от
правилата на чл.143, т.10 и т.12. ,според което, разпоредбите на чл.143, т.7,
10 и 12 не се прилагат по отношение на сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други
стоки или услуги, чиято цена е свързана е измененията на борсовия курс или
индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън
контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги. Ищецът оспорва, че е
недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза,
съдържаща се в чл.143 ЗЗП, тъй като изменението не зависи от неговата воля - в
спорните клаузи на т. 11.1.4а от Договорите за кредит и т. 11.2 и т.12 от
Анексите, са предвидени условията за заплащане и изменение на възнаградителната
лихва, като стойността й се формира от два компонента - базов лихвен процент
/БЛП/ и твърда надбавка. Според лихвената методика на Банката за кредити преди
23.07.2014 г., БЛП се формира от два компонента: пазарен лихвен индекс
(EURIBOR) и премия.
Поддържа
се и, че с подаването на искова молба, с
което е образувано т.д. № 106/2017 г. по описа на КОС, кредиторът -
„Уникредит Булбанк“ АД е упражнил правото си да обяви Договор за банков кредит
№ TR72417852 от 22.07.2008 г. и Договор за банков кредит № TR71395707 от
01.04.2008г., Анекс от 27.10.2009 г. за предсрочно изискуеми, като исковата молба има характера на уведомление и
покана до длъжниците за настъпването на предсрочната изискуемост.
Ответниците оспорват исковите претенции, като правят
следните възражения:
Считат исковете за недопустими поради сила
на пресъдено нещо и идентичност на страните , както и на основанието за претенцията (неплащане по
договори за банкови кредити), тъй като
във връзка с претендираните вземания вече има влезли в сила решения на
състави на Окръжен съд - гр.Кюстендил (т.дело 127/2013 г. и т.дело 128/2013
г.), въз основа на които установителните искове по чл.422 от ГПК са били
отхвърлени.
Сочат
нищожност на клаузи от договорите и
анексите към тях, касаещи определянето на лихвите, надбавките и други условия,
несъвместими с разпоредбите на Закона за защита на потребителите:Относно
претенциите на ищеца за заплащане на договорна лихва за периода след подписване
на анексите, се поддържа нищожност на клаузите на т. 11.1.4а от Договорите за
кредит и на т.11.2 и т.12.6 от Анексите, предвиждащи правото на банката
едностранно да променя годишния лихвен процент, чрез промяна на базовия лихвен
процент, приложим към датата на олихвяването по т.4, 16 и т.4.1, а съответно и
размера на анюитетната вноска, при условията и рамките на определеното в т.9 от
Общите условия, както и да капитализира при условията на Наредба № 9 на БНБ
неизплатенити лихви по кредитите, поради противоречието им с разпоредбата на
чл.143 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), съответно чл.З от Директива
93/2013 ЕИО на Съвета на Европа; както и нищожност на клаузите, касаещи правото
на банката едностранно да променя условията на договора, въз основа на
непредвидени основания, които попадат под хипотезата на чл.143, т.10 от ЗЗП,
прогласяваща нищожност, поради неравноправния им характер по отношение на
потребителите - ответници по предявения иск. Сочи се, че се касае до
възможност банката едностранно да
променя базисния лихвен процент, обвързан от премия, определена по неясен механизъм,
извън действието на неконтролирани от нея обективни индекси.Нищожността на
посочените клаузи, поради тяхната неравноправност, се обосновава и от
невъзможността на потребителя да се откаже от договора, ако първоначално
определената цена на услугата, каквато в случая представлява лихвата,
надбавките и премиите, бъде значително увеличена едностранно от страна на
банката - чл. 143, т. 12 от ЗЗП.
Поддържа се
неизискуемост,респ. неоснователност на претенцията за заплащане на суми по
договорите и анексите , които се дължат за бъдещ период от време.
(доколкото крайния срок на договорите с
анексите е 2022 г., съответно 2032 г.) при
липса на доказателства за прекратяването на договорите.
Прави се
възражение за прихващане със събрани в хода на воденото изпълнително производство
чрез наложен запор от ответниците суми , във връзка с издадените изпълнителни
листове по предходните две дела по реда на чл.422 от ГПК, т.е. се иска да бъде
прието , че сумата по неплатената главница от получения кредит е погасена ,
вкл. до размера на събраната сума.
Съдът,при преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
На 01.04.2008 г.
е сключен Договор за банков кредит № TR71395707 между „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД,
като кредитодател, от една страна и от друга страна-С.С.З., като
кредитополучател и И.А.З., като солидарен длъжник. По силата на този договор, е
отпуснат кредит в размер на сумата от ** лева.
На 27.10.2009 г.
между същите страни е сключен Анекс към Договор за банков кредит № TR71395707
от 01.04.2008 г. С анекса е договорен 12 месечен гратисен период за заплащане
на главница.
На 04.11.2011 г.
между същите страни е сключен и нов Анекс към Договор за банков кредит №
TR71395707 от 01.04.2008 г. Съгласно анекса, срокът за погасяване на кредита се
удължава до 04.05.2032 г., като отново е договорен 12 месеца гратисен период за
заплащане на главница.
По този договор
Банката е предоставила ипотечен кредит в размер на 78 200 лева с краен
срок за връщане 01.04.2032 г.,съгласно погасителния план към него. Не се спори,че заемът е усвоен , и че условията по договора
за кредит са предоговорени с анекс
от 27.10.2009 г. и нов погасителен план към него, а
съгласно § 2 и § 9 от анекс от
4.11. 2011 г. за правоотношенията
им се прилага само този анекс и приложенията към него.В същия е формиран размер на главницата - ** лева.
С клаузите на
т.11.1.4а от договора за кредит от 01.04.2008г.и на т.11.2 и т.12.6 от анекса
към него от 04.11.2011 г.се предвижда право на банката едностранно да променя
годишния лихвен процент по кредита ,през
промяна на базовия лихвен процент, приложим
към датата на олихвяването по т.4.1б и т.4.1.а,съответно и размера на
анюитетната вноска,при условията и рамките на определеното в т.9 от ОУ, както
и да капититализира при условията на
Наредба № 9 на БНБ неизплатените лихви по кредита.
В т.4 от анекса
от 04.11.2011г.е посочено, че годишният лихвен процент за съответния период на
олихвяване ведно с тримесечния SOFIBOR, включва и премия, определена съгласно раздел III , т.9.2 от ОУ , в която не се съдържа конкретика
относно параметрите на премията.
С чл.15.4 от
анекса от всяко едно неизпълнение от кредитополучателя на паричните му
задължения по договора или по ОУ за плащане
по кредита /главница, лихви ,такси, комисионни, разноски/ , по преценка
на Банката заемът с лихвите за
просрочие , стават автоматично и
незабавно изискуеми и дължими, при което ищецът има право да обяви едностранно, без
предизвестие част или целия дълг за предсрочно изискуем.
По силата на
другия процесен договор за банков
потребителски кредит на физическо лице - № TR72417852/22.07.2008г.„Уникредит
Булбанк”АД в качеството на кредитор е
предоставила на И.А.З. в качеството на
кредитополучател и на С.С.З. в качеството на солидарен длъжник сумата ** лева,
със срок на погасяване 20.08.2018г. В чл. 4.1.а от договора е посочено, че
годишният лихвен процент върху редовна главница, изплащан чрез анюитетни
вноски, е 12.85 %, а в чл.4.2 от същия е посочено, че годишният лихвен процент
върху просрочия е 14.65 %.С погасителен план кредитът е разпределен на равни
анюитетни вноски.
С анекса от
09.10.2009 г. към този договор за кредит страните са преуредили отношенията си,
като е посочено, че към датата на подписване на анекса редовната главница е *лв.,
начислената неизискуема лихва е *лв. Годишният лихвен процент върху редовна
главница, изплащан чрез анюитетни вноски, е увеличен на 13.43 %, а годишният
лихвен процент върху просрочия е
увеличен на 15.43 %. Посочено е в чл.7, че погасяването на кредита е
съгласно двустранно подписан погасителен план, включващ 105 бр. анюитетни
вноски, с гратисен период и 93 бр.-
дължими на 20- то число ежемесечно, считано от 20.11.2010 г. до 20.07.2018 г.,
с погасителния план.
С анекса от
09.12.2011 г. към договора за кредит страните са преуредили отношенията си,
като е посочено, че към датата на подписване на анекса редовната главница *лв.,
начислената неизискуема лихва е *лв.
начислената, просрочена и изискуема лихва е ** лв. Годишните лихвени
проценти не са променени. Срокът на договора е удължен до 29.12.2021 г. Съгласно чл.15.4 от анекса страните са
приели, че при неизпълнение на всяко едно от задълженията на кредитополучателя
по договора или по ОУ, неплащането на което и да е парично задължение по кредита
/главница, лихви, такси, комисионни, разноски/, правото на ползване на
неусвоените суми и/или по всеки друг кредитен инструмент между банката и
кредитополучателя се погасява, а ползваният кредит, ведно с лихвите за
просрочие по преценка на банката стават предсрочно автоматично и незабавно
изискуеми и дължими. Посочено е, че кредиторът има право да обяви едностранно
без предизвестие част или целия дълг за предсрочно изискуем.
Препис от
исковата молба на всеки от ответниците е връчен на 25.05.2018г.
Както се
установява от заключението на в.л.Е.Т.,при направени от него преизчисления, в
които не се включва т.нар.премия, по
договора от 01.04.2008г.ведно с анекс №2, сумите , като се съобрази договорения
лихвен процент без премия, както и , че постъпилата по изп.дело № 188/2013г.на
ЧСИ М.Д. сума във връзка с решението по т.д.№127/2013г.на КнОС , е приспадната
от главницата; са съответно главница – непадежирана към 19.10.2017г./както е
посочено в исковата молба като момент на предсрочна изискуемост/ - **лв. и
падежирала – **лв.- или общо **лв., лихва договорна неплатена *лв. лихва върху
просрочената главница ***лв. и наказателна лихва ***лв.Вещото лице е
констатирало, че при подписване на анексите към договора от 01.04.2008г.няма
капитализирани лихви.
По договора от
22.07.2008г./вкл.съгласно анекс от 09.12.2011г./ - към 19.10.2017г. са посочени
следните констатации: размер на падежирала главница **лв. и непадежирала – 1***лв.;
съответно общо *лв. Договорната лихва е ***лв., лихва върху просрочена главница – ****лв. и наказателна лихва ***лв.По
отношение на събраните суми по друго изп.дело №185/2013г.на ЧСИ М.Д. е налице
отделна искова претенция от ответниците в настоящото производство спрямо
банката, по които е образувано гр.д.№46752/2018г.на СРС- срвн.л.338 и сл.от
делото.
При преценка на изложеното от фактическа страна, от
правна съдът намира следното:
Съдът счита, че
не намира приложение хипотезата на чл.299,ал.1 от ГПК, тъй като предявените
искове са осъдителни - не е налице
обективно тъждество на делата, водени между същите страни, исковете са с
различен предмет и не е формирана сила на пресъдено нещо с решенията,
постановени по искови претенции за
установяване на вземанията на Банката по
реда на чл. 422 ал. 1 ГПК. Предмет на
делото по установителния иск е вземането, основано на представеното от Банката
извлечение от счетоводните книги, за вземане, произтичащо от Договор за банков
ипотечен кредит. Разрешен е между страните със сила на пресъдено нещо въпросът,
че не съществува вземане на Банката, основано на настъпила предсрочна
изискуемост на договора за кредит към момента на сезирането на съда по реда на
чл. 417 т. 2 ГПК - към този момент не са били предсрочно изискуеми вноските с
ненастъпил падеж и лихвите .
Предмет на
осъдителния иск са вземания на Банката срещу кредитополучателя и солидарния
длъжник, основани на договори за кредит, за погасителни вноски и лихви, като
липсва препращане към извлечението от сметка като документ по чл.417 ГПК.
Доколкото
постановките на т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г.- на
ОСГТК на ВКС на РБ са относими за специалното заповедно производство, изискващи
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение, заявителят да е уведомил длъжника за предсрочната изискуемост на
кредита, в инициираното по предявения осъдителен иск производство по общия ред,
е допустимо с предявяване на иска от страна на кредитора да бъде отправено такова
изявление .
В разглеждания
случай може да се приеме, че е налице
такова изявление от ищеца, от което да
се установява, че банката е направила изявление в насока, че с връчването на
преписа от исковата молба, ответниците са редовно уведомени за това обстоятелство.
Ищците в законоустановения срок /с допълнителната искова молба по чл. 372 ГПК/
са изменили в съответствие с чл. 214, ал.1 ГПК предявените искове /за допустимостта на това изменение
срвн.Решение № 2309 от 9.11.2017 г. на САС по в. т. д. № 3541/2017 г./ и са
въвели като основание- предсрочна изискуемост, поддържайки, че същата е от
момента на получаване на исковата молба.
В случая ,
наличие на уведомление за предсрочна изискуемост следва да се приеме, че е
налице , предвид връчване на исковата молба.
При тълкуването
на разпоредбите, уреждащи предсрочната изискуемост на вземанията по договор за
кредит, съдът се позовава на мотивите към т. 2 на ТР № 3/2017 г. по ТД №
3/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Предсрочната изискуемост настъпва с
достигането на волеизявлението на кредитора до насрещната страна при условие,
че са налице обективните предпоставки за нея, предвидени в договора или в
закона. Поради упражнения избор на кредитора след настъпването й
възнаградителната лихва за последващ период не се дължи/ в тази насока - Определение № 296 от 15.05.2019 г. на ВКС по
т. д. № 1738/2018 г., II т. о., ТК/.
На следващо място,както изрично е
посочено в Решение № 144 от 8.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 2155/2016 г., II т.
о., ТК, позоваващо се на задължителния
характер за всяка-държава-членка на Европейския съюз практика на Съда на
Европейския съюз по приложението на Директива
93/13/Е. относно неравноправните клаузи в потребителските договори,
въведена изрично като част от националното ни право с нормата на § 13а, т. 9 от
Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на потребителите - Решение от
3.09.2015 г. по Дело С-110/14 (т. 16 и т. 17 от мотивите) и Решение от
19.11.2015 г. по Дело С-74/15 (т. 21-23 от мотивите), следва да се
приложат разпоредбите на чл. 143
- чл. 146 ЗЗП и по отношение на договорите за кредит, обезпечени с ипотека.В
решението е посочено: “Обстоятелството, че в чл. 4, ал. 1,
т. 2 от Закона за потребителския кредит изрично е изключено
приложението му по отношение на договорите за банкови кредити, обезпечени с
ипотека, в т.ч. и на нормата на чл. 24 от
същия закон, според която за договора за потребителски кредит се
прилагат чл. 143-148 от Закона
за защита на потребителите, не може да обоснове извод, че тези
договори са изключени от приложното поле за Закона за защита на потребителите.
Съгласно § 13, т. 1 от
Допълнителните разпоредби на ЗЗП., "потребител" е всяко
физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко
физическо лице, което като страна по договор по този закон, действа извън
рамките на своята търговска или професионална дейност, а съгласно т. 12 -
"финансова услуга" е всяка услуга, свързана с банкова дейност,
кредитиране, застраховане, лично пенсионно осигуряване, инвестиране или
плащане. Доколкото предоставянето на кредити, обезпечени с ипотека,
представлява финансова услуга, когато същата е предоставена на физическо лице,
имащо качеството "потребител" по смисъла на § 13, т. 1 от
ДР на З., то тези договори са подчинени съответно на Закона за защита на потребителите
и получилите такива кредити лица се ползват от предвидената в него закрила.“
С оглед
изложеното, съдът счита, че са налице нищожни клаузи досежно уговаряне на
договорната лихва.Съгласно постоянната практика на ВКС, установена в Решение №
77 от 22.04.2015 г. по гр. д. № 4452/2014 г., III ГО; Решение № 424 от
02.12.2015 г. по гр.д. № 1899/2015 г., IV ГО, и Решение № 51/04.04.2016 г. по
т.д. 504/2015 г., II ТО, изключението на чл. 144, ал. 2, т. 1 З., даващо
възможност за едностранно изменение на цената при сделки с финансови
инструменти, е приложимо към договорите за банков кредит, само ако същите по
ясен и недвусмислен начин формулират начина на изменение на дължимата се
насрещна престация /лихвата по кредита/, и то в зависимост от обективни
критерии, които не са под контрола на страните по договора. С Решение № 95 от
13.09.2016 г. по т.д. 240/2015 г., II ТО на ВКС е конкретизирано и изискването
за яснота на клаузите за промяна на лихвения процент - те трябва да съдържат
такава методология за изчисление /формула/ на лихвените промени, която да
отразява вида, количественото изражение и тежестта на всеки един компонент,
който влияе върху размера на лихвата. Самите компоненти пък трябва да са
обективни величини, чиято стойност се определя не едностранно от банката, а на
пазарен принцип, като се следят измененията на целия финансов пазар за даден
период от време. В Решение № 165/02.12.2016 г., постановено по т. дело №
1777/2015 г. на І т.о. се приема, че следва "в договора, респективно в общите
условия по един ясен, недвусмислен и разбираем начин да бъдат установени всички
обективно съществуващи обстоятелства, т.е. такива, които са извън контрола на
търговеца, които обуславят приложение на установената едностранна възможност за
промяна на разходите по кредита, в това число и възнаградителната лихва.От
посоченото следва, че е необходимо да бъде договорно очертана методиката за
определяне на лихвения процент, с която да бъде конкретизиран видът,
количествените изражения и относителна тежест на отделните компоненти ,
съответно всеки едни от тях следва да бъде обвързан с обективни критерии, чието
настъпване е онзи юридически факт, който предполага добросъвестност при
упражняване правото на кредитодателя за едностранна промяна на лихвения процент.
Доколкото в
конкретния случай като компонент е заложена и т.нар.“премия“, респ. в процесните
договори за кредит въобще не посочва относителната тежест на всеки един от
количествените критерии, които формират променливата компонента на приложимия
към договора лихвен процент , то в тази си част – т.е.по отношение клаузите за
лихва /възнаградителна/ е налице нищожност- при противоречие на закона – на
чл.143,т.3,11 и 12 - ЗЗП тъй като
банката може да изменя променливия компонент на лихвения процент , без недвусмислено ясно да е какво се включва в
т.нар.“премия“.
Действителността
на договорните клаузи се преценява към момента на сключване на договора, а не
съобразно настъпилите в последствие изменения в икономическите условия. Същото
е изрично посочено и в чл. 145, ал. 1 от ЗЗП. Основание за недействителността
на клаузата за изменение на лихвата по банков кредит е нейната неравноправност,
която се основава на обстоятелството, че към момента на сключване на договора,
на потребителя е отнета възможността да се информира за размера на бъдещите си
задължения /в този смисъл Решение № 77 от 22.04.2015 г. по гр. д. № 4452/2014
г., III ГО /.
|
|
|
|
|
С
оглед на изложеното, съдът приема, че са нищожни поради противоречие със
закона: клаузата на т. 4.1.б вр.с т.11.1.4 от Договора от 01.04.2008г. и т.11.2
и т.12.06 от анекса към него от 04.11.2011г., както и т.4.1,б от договора от
22.07.2008г., тъй като се предвижда определяне на лихвата чрез препращане /чл.
146, ал. 1 /, чл. 143, т. 10 - предвижда едностранно изменение на престацията
на потребителя по договора на непредвидено /неясно обяснено/ в договора
основание, и на чл. 143, т. 12 дава право на търговеца да увеличава размера на
престацията на потребителя, без последният да може да се откаже от договора/;
клаузата не е уговорена индивидуално и не попада в обхвата на изключението за
определяне на престациите съобразно фиксиран борсов курс /чл. 144, ал. 2, т. 1
от ЗЗП/, тъй като в договора липсва яснота за начина на обвързване на борсовия
курс и размера на ефективната промяна в лихвения процент.
При формулираните
изводи за нищожност на клаузите за
изменение на лихвата съдът счита, че посочените клаузи са действителни в останалите им части, в които е
уговорен конкретен размер.С оглед на общите правила за тълкуване на договорите,
съдържащи се в чл. 20 от ЗЗД
и понеже съдът няма право да изменя сключените договори или да допълва
съдържанието им, е длъжен да ги тълкува в полза на потребителя,т.е.следва да се
вземат предвид направените от вещото лице преизчисления- съобразно изложеното .
С оглед на това,
размерът на дължимите суми по договора от 01.04.2008г.ведно с анекс №2, към 19.10.2017г.
са главница - ***лв., лихва договорна възнаградителна неплатена **лв., лихва
върху просрочената главница ***лв.- общо ***лв., както и наказателна лихва ***лв. следователно общо
лихвите са в размер на **лв.
Размерът на същите
по договора от 22.07.2008г./вкл.съгласно анекс от 09.12.2011г./ - към 19.10.2017г.
са: падежирала главница ****лв. и непадежирала – ****лв.; съответно общо ***лв.Договорната
възнаградителна лихва е ***лв.и лихва върху просрочена главница – ***лв., т.е.общо ***лв.,
както и наказателна лихва **лв.
Съобразно частичното
уважаване на исковите претенции, на страните се дължат разноски по компенсация,
като такива в полза на ищеца са в размер на **лв., а на ответната страна - **лв.Съдът намира , че не следва да бъде
редуцирано адвокатското възнаграждение в полза на ищцовата страна, доколкото
същото е изчислено съобразно всяка от обективно и субективно съединените
претенции за главница и лихви и е съобразено с
размера по чл.7, ал.2,т.4 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като следва да се вземе предвид и фактическата тежест на
казуса.
Воден от изложеното, Кюстендилският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
И.А.З., ЕГН **********, и С.С.З.,ЕГН **********, с посочен по
делото съдебен адрес:***, да заплатят на „Уникредит
Булбанк” АД, ЕИК * - със седалище и адрес на управление: гр.С. пл. „* №*, с
адрес за призоваване и съобщения: гр.С., ул."*” № *, ет.* на осн.чл.430 ТЗ във вр.с чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД следните суми:
сумата от **лв., /* - главница по Договор за банков кредит №
TR71395707 от 01.04.2008 г., Анекс от
27.10.2009 г. към Договор за банков кредит № TR71395707 от 01.04.2008 г. и
Анекс от 04.11.2011 г. към Договор за банков кредит № TR71395707 от 01.04.2008
г. ,обявена за предсрочно изискуема с връчване на исковата молба по настоящото
дело, ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от 23.10.2017
г. до окончателното й изплащане;
сумата от **лева /* - неизплатени лихви –в т.ч.
възнаградителна -**лв., и наказателна -**лв.- по Договор за банков кредит № TR71395707 от
01.04.2008 г., Анекс от 27.10.2009 г. към Договор за банков кредит № ТR71395707
от 01.04.2008 г. и Анекс от 04.11.2011 г. към Договор за банков кредит №
TR71395707 от 01.04.2008 г., за периода
от 04.05.2012 г. до 19.10.2017 г.;
сумата от *лева /* - главница по Договор за
банков потребителски кредит на физическо лице № TR72417852 от 22.07.2008 г., Анекс от 09.10.2009г. към Договор за банков кредит
№ ТR72417852 от 22.07.2008г. и Анекс
от 09.12.2011г. към
Договор за банков кредит № TR72417852 от 22.07.2008г., обявена за предсрочно
изискуема с връчване на исковата молба по настоящото дело; ведно със законната
лихва върху посочената главница, считано от 23.10.2017г. до окончателното
изплащане на вземането;
сумата от */* - неизплатени лихви – в т.ч.възнаградителна **лв.и
наказателна лихва **лв. - по Договор за банков
потребителски кредит на физическо лице № TR72417852 от 22.07.2008г., Анекс от
09.10.2009г. към Договор за банков кредит № TR72417852 от 22.07.2008 г. и Анекс
от 09.12.2011г, към Договор за банков кредит №TR72417852 от 22.07.2008 г., за
периода от 29.05.2012 г. до 19.10.2017 г.,
както и
разноски по компенсация за настоящата инстанция в размер на **./*/
като
исковите претенции за разликата до пълния предявен размер - *лв. главница по
Договор за банков кредит № TR71395707 от 01.04.2008 г.и посочените анекси към него, ведно със законната лихва от
предявяване на иска за същата разлика; до размер на ** лева лихви по същия
договор и анекси до 19.10.2017г.; до размер на 28 106.92 лева главница по
Договор за банков потребителски кредит на физическо лице № TR72417852 от 22.07.2008
г. и посочените анекси към същия , ведно със законната от предявяване на иска
за същата разлика; както и до размер на *** лева лихви по същия договор и
анекси до 19.10.2017г. , ОТХВЪРЛЯ .
ОСЪЖДА на „Уникредит Булбанк” АД, ЕИК * /с
посочени седалище и адрес на управление/
да заплати на И.А.З., ЕГН **********,
и С.С.З.,ЕГН **********, с посочен
съдебен адрес,разноски по компенсация за
настоящата инстанция в размер на *лв./*
Решението на
Кюстендилския окръжен съд може да се обжалва с въззивна жалба в 2-седмичен срок
от връчването му пред Софийския
апелативен съд.
Окръжен съдия: