№ 14045
гр. София, 16.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Д.СТ.В
при участието на секретаря и Д. и
като разгледа докладваното от Д.СТ.В Гражданско дело № 20231110127913 по
описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на
дисциплинарното уволнение на А. **, гражданин на **** република **** с ЛНЧ: ****,
обективирано в Заповед № 64/17.03.2023г. на работодателя „****“ ООД, както и за осъждане
на „****“ ООД да заплати на А. ** сумата от 10 500.00 лева, представляваща обезщетение
за оставането му без работа поради уволнението за периода от 18.04.2023г. до 18.10.2023г.
Ищецът твърди, че с ответника били страни по трудово правоотношение, възникнало
от сключен помежду им трудов договор, по силата на което заемал длъжността
„авиомеханик входящо ниво“ в ответното дружество и което било прекратено с връчване на
18.04.2023г. на заповед за дисциплинарното му уволнение. Счита уволнението за
незаконосъобразно, оспорвайки мотивираността на заповедта, с която е извършено,
подчертавайки в тази насока, че от акта за прекратяване неясни остават както точното време
на извършване на вменените му нарушения на трудовата дисциплина- закъснения и
преждевременни напускания на работа, така и конкретните обстоятелства, мотивирали
работодателя да прекрати трудовото правоотношение. Наред с това, оспорва описаните в
атакуваната заповед деяния да покриват критериите за квалифицирането им като нарушения
по чл. 190, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, обосноваващи налагане на най- тежкото дисциплинарано
наказание. Независимо от това, изяснява, че за неявяванията си на работа в двата посочени в
заповедта дни- 25.10.2022г.- поради здравословни проблеми, и 24.11.2022г., уведомил
надлежно прекия си ръководител, като отговорност на последния било да отрази промяната
в работния график. Твърди, че доколкото живеел извън гр. София- в жилищен комплекс край
с. Нови хан, а автомобилът му се развалил, се наложило да пътува за работа с влак, чието
разписание невинаги се спазвало, поради което в някои дни се налагало да хване по- късния
влак- този в 11:30 часа, за да отиде на работа, като в тези случаи уведомявал прекия си
ръководител и компенсирал закъснението, като извършвал възложените му дейности, вкл. в
съботните дни. По изложените съображения претендира оспореното уволнение да бъде
отменено като незаконосъобразно, а работодателят да бъде осъден да му заплати
обезщетение за оставането му без работа поради уволнението. Претендира разноски.
1
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва исковете, поддържайки, че заповедта за
дисциплинарно уволнение е в достатъчна степен мотивирана, доколкото в нея, както и в
приложението към нея, надлежно връчени на служителя, са посочени точните дни на
допуснатите закъснения, преждевременни напускания на работното място,
продължителността на същите, както и дните, в които ищецът изобщо не се е явил на работа.
Твърди, че съгласно чл. 4, ал. 4 от трудовия договор с ищеца при сключването му служителят
изрично се съгласил със сменен график, а съгласно чл. 14 от Правилника за вътрешния
трудов ред, който бил на разположение на работещите в дружеството в отдел „****“,
работните графици се публикуват и са достъпни за служителите посредством приложение,
поместено на сървъра. Изяснява, че съгласно чл. 14, ал. 3 от Правилника служителите са
длъжни да спазват зададените им работни графици за труд и почивка, като са длъжни да се
регистрират в системата за отчитане на работното време в началото на работния ден, както и
при напускане на работа, като за целта работните помещения на дружеството били
оборудвани със специална система за регистрация и отчитане на работното време
посредством пръстов отпечатък на съответния служител. Така, въз основа на отчетите от
тази система се установявали допуснатите от ищеца закъснения, които в част от дните били
с над 4 часа, преждевременни напускания, както и неявявания на работа. Ответникът
поддържа, че за тези отклонения от работното време на служителя липсват изрични
разрешения от прекия му ръководител, както и оправдаващи ги доказателства. С оглед на
това, долкокото се касае за многобройни случаи на закъснения и преждевременни
напускания в периода от 24.10.2022г. до 15.02.2023г., част от които с продължителност от
над 4 часа, вкл. по три в рамките на един календарен месец, и за необосновани неявявания
на работа, работодателят счита, че обосновано е наложил на най- тежкото дисциплинарно
наказание- уволнение. Като самостоятелен довод за неоснователност на иска с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ сочи недоказаността на
обстоятелството ищецът да е останал без работа през сочения от него период. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази наведените от страните конкретни доводи, събраните по делото
относими доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност, и при съобразяване на
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от
правна страна:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ процесуално задължение на ищеца е
да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на трудово
правоотношение през сочения от него период, както и прекратяването на същото, считано от
сочения от него момент и по силата на заповедта, която оспорва.
По иск за отмяна на наложено дисциплинарно наказание тежестта да докаже
законосъобразното упражняване на потестативното право да санкционира виновно
нарушилия трудовата дисциплина работник или служител е на работодателя. Именно той
следва при условията на пълно и главно доказване- съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1
ГПК, да установи, че са спазени формалните изисквания за законосъобразност на
наказанието, изводими от императивните разпоредби на чл. 193, чл. 194 и чл. 195 КТ, а
именно: че за налагане на наказанието е издадена мотивирана писмена заповед, която
съдържа достатъчно индивидуализиращи белези на нарушението и нарушителя и е
надлежно връчена на провинилия се служител, че на последния е предоставена възможност
да се защити срещу твърденията на наказващия орган, като даде своите писмени или устни
обяснения по случая и ангажира доказателства във връзка с него, че са спазени сроковете за
налагане на наказанието. Едва след установяване на формалната законосъобразност на акта
работодателят следва да докаже реалното извършване на описаното в него виновно и
противоправно деяние, както и че видът на наказанието е определен съобразно критериите
на чл. 189, ал. 1 КТ.
2
Същевременно, следва да се има предвид, че обхватът на съдебната проверка, респ.
предметът на съдебното производство по трудови дела, е ограничен само до спорните
обстоятелства, въведени с исковата молба, която трябва да съдържа изрично позоваване на
нарушения при оспорване на съответното уволнение. В този смисъл са постановените по
реда на чл. 290 ГПК Решение № 665 от 01.11.2010 г. по гр.д. № 242/2009 г. ІV г.о.; Решение
№ 555 от 09.02.2012 г. по гр.д. № 1224/2010 г. ІV г.о., Решение № 149 от 13.06.2012 г. по гр.д.
№ 475/2011 г. ІV г.о., Решение № 167 от 30.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6368/2013 г., IV г. о.,
ГК, Решение № 156/10.06.2013 г. по гр. д. № 1497/2013 г. на ВКС, ГК, I ГО, Решение №
158/01.07.2013 г. по гр. д. № 1008/2012 г. на ВКС, ГК, IV ГО, Решение № 297/03.10.2014 г. по
гр. д. № 7528/2013 г. на ВКС, ГК, IV ГО, Решение № 23/02.02.2016 г. по гр. д. № 4553/2015 г.
на ВКС, ГК, IV ГО.
Искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 във врз. с чл. 225, ал. 1 КТ е обусловен от основателността
на претенцията за незаконност на уволнението и неговата отмяна, като предполага
установяване и на следните обстоятелства: продължителност на периода, през който
работникът или служителят е останал без работа, причинна връзка между оставането без
работа и незаконното уволнение, както и размер на последно полученото от работника за
пълен отработен месец брутно трудово възнаграждение, което съгласно чл. 228, ал. 1 КТ е
базата за определяне стойността на дължимото обезщетение, доказването на които
обстоятелства е процесуално задължение на служителя- ищец- арг. от нормата на чл. 154, ал.
1 ГПК.
Съобразно конкретно изложените от страните фактически твърдения и оспорвания на
основание нормите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с доклада по делото като безспорни и
поради това ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства с правно
значение: че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което
към датата на издаване на процесната заповед за уволнение ищецът е заемал длъжността
„авиомеханик входящо ниво“ в ответното дружество, както и че правоотношението е
прекратено по силата на процесната заповед за дисциплинарно наказание, връчена му на
18.04.2023г.
Независимо от това и за пълнота и прецизност следва да се изясни, че
правнорелевантните обстоятелства, касаещи съществуването, съдържанието и
прекратяването на процесното трудово правоотношение, се установяват от надлежно
приобщените и неоспорени от страните писмени доказателства: трудов договор №
2114/21.01.2021г. и приложения към него, заповед № 64/17.03.2023г. на работодателя „****“
ООД за налагане на дисциплинарно наказание, както и трудова книжка на А. **.
Съгласно оспорената от ищеца уволнителна заповед № 64/17.03.2023г. на същия е
наложено наказание за това, че на 25.10.2022г. и на 24.11.2022г. не се е явил на работа
съгласно работното си време по график, като за тези дати не е депозирал пред
ръководителите си или в отдел „****“ документ, оправдаващ отсъствието му, вкл. до датата
на изготвяне на заповедта, както и че в периода от 24.10.2022г. до 15.02.2023г. е допуснал
системни закъснения и няколко по- ранни тръгвания от работа, като в тази връзка в
заповедта е посочено, че на 27.01.2023г. служителят се е явил на работа само за 23 минути.
Съгласно изричното отбелязване в заповедта за налагане на процесното дисциплинарно
наказание същата, както и приложение № 1 към нея, са връчени лично на ищеца на
18.04.2023г. А от съдържанието на въпросното приложение № 1 към заповедта се
установява, че същото съдържа изрично изброяване на датите, на които работодателят
твърди служителят да е закъснял за работа, респ. да е напуснал работното си място
преждевременно, както и продължителността на всяко закъснение, респ. по- ранно
напускане.
С оглед изложеното неоснователен се явява наведеният с исковата молба от името на
служителя довод за немотивираност на заповедта за дисциплинарното му наказване,
3
доколкото съобразно нормата на чл. 195, ал. 1 КТ работодателят е издал писмена заповед, от
която, както и от приложението към нея, за което, както се изясни, безспорно се установява,
че е връчено на служителя, ведно със заповедта, безпротиворечиво се установяват всички
обективни признаци на вменените нарушения на трудовата дисциплина. А с оглед вида на
същите, свеждащи се до неспазване на установеното работно време, посочването на датите
на извършването ми, както и на продължителността им в най- пълна степен обезпечава
възможността на служителя да узнае какво нарушение на трудовата дисциплина му е
вменено и да организира защитата си, което в случая същият е сторил, оспорвайки
наложеното му наказание по съдебен ред.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от индивидуалния трудов договор на ищеца служителят се
задължава да изпълнява своите трудови задължения при пълно работно време - 8- часов
работен ден, при условията на петдневна работна седмица с продължителност 40 часа, а
съгласно ал. 4 с подписването на договора служителят изрично се съгласява със сменен
график на работа, вкл. и полагането на нощен труд. В калузата на чл. 4, ал. 5 от договора
между страните е уговорено, че работното време се установява в Правилника за вътрешния
трудов ред.
Съгласно уговорката на чл. 5, ал. 4 от процесния трудов договор в случай на отсъствие
поради болест или друга уважителна причина служителят е длъжен да предупреди
работодателя във възможно най- кратък срок, като при използване на отпуск поради
временна неработоспособност служителят е длъжен да представи на работодателя болничен
лист или друг оправдателен документ съгласно българското законодателство не по- късно от
един ден след връщането си на работа.
Съгласно приложимите през релевантния за спора интервал от време- от 24.10.2022г. до
15.02.2023г., през който се твърди ищецът да е допуснал нарушения на установеното за него
работно време, редакции на Правилника за вътрешния трудов ред на „****“ ООД работният
ден в „****“ ООД за служителите, полагащи труд по график е с начален и краен час,
определени в съответния работен график. Графиците за смените се съставят от ръководителя
на съответното структурно звено, като работните графици са публикувани и достъпни за
служителите посредством приложение (STYLE WEB), поместено на сървъра на
предприятието и са достъпни за всички служители. Служителите следва да се запознават с
предварително утвърдените графици, както и за последващи промени по него чрез
посоченото приложение. В допълнение, относно промените в графика служителите, вкл. и
тези, които се намират в някакво отсъствие в момента на промяната, биват уведомявани
посредством системни съобщения на личните си и- мейл- адреси, предоставени на
работодателя за целта- чл. 14, ал. 1. А в чл. 14, ал. 3 от Правилника е предвидено, че
служителите са длъжни да спазват зададените им работни графици за труд и почивка, като
служителите трябва да са се регистрирали в системата за отчитане на работното време и да
са на работните си места в работно облекло, готови за работа, към момента на стартиране на
работния им ден. Закъснение от 1 минута спрямо зададения работен график се отчита като
закъснение в системата за регистрация на работното време. По същия начин служителите се
регистрират в системата при напускане на работа. В чл. 31 от приложимите в случая
правилници е предвидено, че в случай на налагащо се отсъствие в работно време или при
необходимост от по- ранно приключване на работния ден, служителят е длъжен
предварително да съгласува с ръководителя на съответното подразделение или заместващия
го служител това обстоятелство и да получи неговото разрешение.
С отговора по чл. 131 ГПК от името на работодателя е представена и Процедура за
реда и условията за регистрация и отчитане на работното време на служителите в „****“
ООД, съгласно която служителите с работно време Модел 1, т. е. работещите по график,
какъвто е ищецът съгласно изричната клауза на чл. 4, ал. 4 от индивидуалния му трудов
договор, са длъжни са се регистрират в системата за отчитане на работното време при
4
идване на работа, ползване на почивки с продължителност по- голяма от един час или при
напускане на пределите на сградите на „****“, както и когато си тръгват от работа. В т. 4.1
от Процедурата е предвидено, че екипът за регистрация и отчитане на работното време към
отдел „****“ въвежда в SAP информацията за отсъствия на служителите и коригира в
системата погрешни данни за работно време, като всяка корекция на данните в системата се
заявява посредством формуляр Приложение 1- удостоверение за присъствие, или
посредством електронна форма чрез вътрешния информационен портал. Заявката се
одобрява от прекия ръководител. В чл. 5 от Процедурата е вменено задължение за
служителите да спазват зададените им работни графици, като в т. 5.1.2 са разписани
правила, които служителят следва да спазва при регистрацията си в случаите, когато полага
труд при работно време, различно от зададения график. Така, в тази клауза е предвидено, че
ако работният ден следва да започне след зададеното му по график начало, служителят
следва да натисне синия бутон и след като се идентифицира, да избере код за изключение
„одобрено късно начало“, а ако работният ден следва да приключи преди зададения му по
график край, служителят следва да натисне жълтия бутон на терминала и след като се
идентифицира, да избере код за изключение „одобрено ранно приключване“.
Установява се от представения от ответника с отговора на исковата молба работен
график на А. **, че през процесния период- от 24.10.2022г. до 15.02.2023г., същият е
следвало да бъде на работа през всеки от дните, посочени в уволнителната заповед и в
приложението към нея като дни на отсъствие, респ. като такива, през които служителят се е
явил по- късно или е напуснал по- рано работното си място, при начален и краен час на
работното му време съответно 07:45 часа и 16:45 часа съгласно съдържащата се в графика
легенда.
Установява се от надлежно приобщената като писмено доказателство отчетна форма-
доклад за действително отработени часове от А. ** за периода от 23.10.2022г. до
15.02.2023г., че на посочените от работодателя в заповедта за дисциплинарно уволнение и в
приложението към нея дати ищецът е закъснял за работа с посочената в приложението
продължителност, която през различните дни варира между 11 минути и пет часа, като на
27.10.2022г., 04.11.2022г., 09.12.2022г., 13.12.2022г., 20.12.2022г., 27.01.2023г., 28.01.2023г. е
закъснял с над 4 часа, а на 23.11.2022г., 07.01.2023г., 21.01.2023г., 27.01.2023г. си е тръгнал от
работа повече от 2 часа преди края на работния ден съгласно графика му. Съгласно
отбелязването в тази отчетна форма служителят не се е явил на работа на 25.10.2022г. и на
24.11.2022г.
Съответствието между данните в приложението към уволнителната заповед и
отчетната форма, въз основа на която същото е съставено, от една страна, и данните,
съдържащи се в софтуера, използван от „****“ ООД, се установява от заключението на
съдебно- техническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за
компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на
възложените задачи. Вещото лице е изяснило, че софтуерът за отчитане на работното време
в ответното дружество се нарича SAP, като към него са включени устройства, наречени
КАВА, които снемат пръстов отпечатък и изпращат информация към SAP, като по този
начин се осъществява автентикация на служителя и времеви запис, както и отчитане на
работно време на всеки служител на дружеството. При извършената проверка в ответното
дружество експертът е установил възможността в системата да се извършват справки по
име, фамилия, ЕГН, SAP номер, като е установил, че придаденият на ищеца SAP номер е
30003452, който е посочен и в приложената по делото отчетна форма.
С оглед на това и доколкото оспорването от ищеца на представените с отговора на
исковата молба доказателства е бланкетно, като същевременно с исковата молба, а и в хода
на процеса същият не оспорва, че на сочените от работодателя дни през исковия период не
се е явил на работа, респ. че се е явил по- късно или е напуснал преждевременно работното
5
си място, както и продължителността на всяко от нарушенията, следва да се приеме за
установено, че действително, на релвантните за процеса дати, респ. през относимите
периоди, служителят е допуснал вменените му с уволнителната заповед нарушения на
установеното за него с работния му график работно време.
По отношение на неявяванията си на работа на 25.10.2022г. и на 24.11.2022г. в исковата
молба, както и в писмените си обяснения, депозирани пред работодателя по реда на чл. 193,
ал. 1 КТ в хода на дисциплинарната процедура, служителят е заявил, че е бил болен, респ. че
е имал затруднения от битов харакетр. Същевременно, по делото не се установява, а дори не
се и твърди ищецът да е ползвал отпуск поради временна неработоспособност, респ. да е
представил пред работодателя болничен лист за това. С оглед на това и доколкото
конкретните затруднения на ищеца в битов план (дори и да се приеме, че такива са
съществували), касаещи придвижването му до работното му място, както и възможността му
да се събуди навреме за работа, са правно ирелевантни при преценката за спазване на
установените задължения на служителя в качеството му на страна по трудовото
правоотношение, основното от които е явяването на работа за предоставяне на работната
сила на служителя в полза на работодателя, следва да се приеме, че като не е отишъл на
работа на 25.10.2022г. и на 24.11.2022г., ищецът е допуснал нарушение на трудовата
дисциплина.
Що се отнася до преждевременните му напускания и закъсненията следва да се
съобрази следното:
Установява се от отчетната форма за положен от ищеца труд през исковия период, че за
преимуществената част от закъсненията и преждевременните му напускания- допуснатите в
периода от 24.10.2022г. до 27.01.2023г., в ситемата за отчитане на работно време са въведени
кодове за одобрение, които съгласно легендата в самата отчетна форма са както следва:
3080- одобрено по- късно начало, и 3090- одобрено по- ранно приключване, като такива
кодове за одобрение не са налични за закъсненията на 28.01, 31.01, 01.02, 02.02, 04.02.2023г.,
първото от които с продължителност от 4 часа и 50 минути, а останалите- от 15, респ. 21
минути.
Въз основа на цитираните вече разяснения в Процедурата за реда и условията за
регистрация и отчитане на работното време на служителите в дружеството се установява, че
въвеждането в системата чрез устройствата КАВА на съответния код, индикиращ по- късно
пристигане, респ. по- ранно напускане спрямо установеното в работния график, се извършва
от самия служител, доколкото в тази й част процедурата има характер на инструкция,
разясняваща на служителите начина, по който същите следва да боравят със системата за
отчитане на работното им време.
Същевременно, свидетелят *** РА., работил през исковия период като пряк
ръководител на прекия ръководител на ищеца, твърди, че не му е известно прекият
ръководител на ищеца да му е давал разрешение да закъснения или преждевременни
напускания на работа, като изяснява, че по правило такива се дават от прекия ръководител с
одобрение от страна на свидетеля, въз основа на писмена молба на служителя, депозирана
предишния ден, за промяна в работно му време. Допълва, че „мисли, че е възможно“
промяната в графика да бъде извършена и без писмена молба на служителя, а след разговор
на последния с прекия му ръководител. Наред с това, на поставен от съда въпрос свидетелят
разяснява, че в системата за чекиране може да се установи дали съответните закъснения са
одобрени, или не са, като в отчета се вписва код.
Съдът намира коментираните гласни доказателства за правдиви, доколкото, преценени
по реда на чл. 172 ГПК, същите са житейски логични, като не се установява субектът им на
всяка цена да излага твърдения в полза на работодателя, при когото също полага труд, вкл. и
към момента на разпита си пред съда, а и изложеното от него по отношение на процедурата
по подаване и одобряване на заявки на служителя за закъснения или преждевремнни
6
напускания на работното място, намира опора в т. 4. 1 от Процедурата на ответника за реда
и условията за регистрация и отчитане на работното време, чиято приложимост по
отношение на ищеца не е оспорена и съгласно която всяка корекция на данните в системата
се заявява посредством формуляр- Приложение № 1- Удостоверение за присъствие, или
посредством електронна форма чрез вътрешния информационен портал, като заявката се
одобрява от прекия ръководител.
Касае се, следователно, за формализирана процедура, през която следва да се премине,
за да се приеме, че е налице позволение на прекия ръководител на съответния служител, в
частност на ищеца, за закъснение, респ. за по- ранно напускане на работното място, като
независимо дали искането на служителя ще бъде устно или в писмена форма, съгласно
установеното от свидетеля разрешението на ръководителя следва да бъде обективирано или
чрез промяна в графика, каквато в случая не се установява, а не се и твърди, или чрез
въвеждане на съответния код за одобрение в софтуера на ответното дружество за отчитане
на работното време, какъвто код (дори и да се приеме, че се въвежда от ръководителя, а не
от служителя при идентифицирането му съгласно цитираната по- горе Процедура), както бе
установено, не е въведен за закъсненията на ищеца на 28.01, 31.01, 01.02, 02.02, 04.02.2023г.
Следователно, дори и да се приеме, че кодовете за одобрение са въвеждани в системата
от ръководителя на ищеца, доколкото такива не са налични по отношение на закъсненията
му на 28.01, 31.01, 01.02, 02.02, 04.02.2023г., т. е. за пет от дните, като закъснението на
първата посочена дата е значително- възлизащо на повече от ½ от продължителността на
работното време на ищеца, следва да се приеме за установено, че като не е спазил работното
си време на посочените дати ищецът е допуснал системни нарушения на трудовата
дисциплина по смисъла на дефинитивната норма на § 1, т. 22 ДР на КТ, което по арг. от
нормата на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ само по себе си обосновава налагане на най- тежкото
дисциплинарно наказание- уволнение. Още повече, че освен посочените необосновани и
неразрешени закъснения, бе установено и неявяване на работа на ищеца през два работни за
него дни съответно през м. 10.2022г. и през м. 11.2022г., което обосновава още по- голяма
тежест на извършеното от служителя с оглед броя и вида на нарушенията, за които в случая
е налице основание в своята съвкупност да бъдат квалифицирани като системни.
За пълнота и прецизност и във връзка с изложените от ищеца в исковата молба
твърдения в тази насока следва да се изясни, че доколкото се касае за формализиран ред за
заявяване, респ. одобряване на отклоненията в темпорално отношение на служителя от
установеното в графика работно време, само по себе си информирането на прекия
ръководител от служителя в телефонен разговор или чрез кратки текстови съобщения, дори
и да се приеме за установено, не е годно да обоснове извод за надлежно съгласно
приобщените писмени и гласни доказателства одобрение на тези отклонения.
Затрудненията на ищеца да организира пътуването си до работното място, както и
лечението си в страната, от своя страна, макар и от житейска гледна точка да обясняват
закъсненията, преждевремнните му напускания, респ. неявяванията му на работа, не биха
могли от правна страна да разколебаят извода за допуснати нарушения на трудовата
дисциплина, в частност на задължението му по чл. 126, т. 1 КТ да се явява навреме на работа
и да бъде на работното си място до края на работното време.
Ирелевантно според настоящия съдебен състав е обстоятелството дали в случаите, в
които е закъснявал за работа, служителят е компенсирал закъсненията, като е оставал след
установеното работно време, за да изпълни възложените му задачи. Това е така, тъй като в
случая същият е полагал труд на сменен режим на работа, по график, с установени начален и
краен час, като практическата необходимост от спазване на работното време, в частност на
началния му час, се установява от показанията на свидетеля Стефан РА., който изяснява, че в
началото на работното време ръководителят на съответния екип разпределя задачите за деня
между служителите, като част от възлаганите задачи изисквали работа в екип, като допълва,
7
че освен това служители без придобита все още квалификация, какъвто бил ищецът,
следвало да работят с друг служител, който да ги наблюдава.
По изложените фактически и правни съображения съдът намира за установено
извършването от ищеца на нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1 КТ, които в
своята съвкупност обосновават приложимост на нормата на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, респ.
налагане на най- тежкото дисциплинарно наказание, поради което искът за признаване за
незаконно и за отмяна на процесното уволнение, както и обусловеният от основателността
му иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват единствено
на ответника, комуто на основание нормата на чл. 78, ал. 3 ГПК и съобразно изрично
индивидуализираната му претенция в списъка на разноските по чл. 80 ГПК- л. 208 от делото,
следва да бъде присъдена сумата от 2550.00 лева, представляваща заплатен адвокатски
хонорар, за който при съобразяване вида на предявените искове, материалния интерес по
оценяемия иск, минималната работна заплата към датата на сключване на договора за правна
защита и съдействие между ответника и адвоката му, както и нормите на чл. 7, ал. 1, т. 1 и
ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, се установява, че е в минимален размер, поради което неоснователно е
заявеното от името на ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за неговата прекомерност.
Сторените от ищеца разноски следва да останат за негова сметка- така, както са
извършени.
По арг. от нормата на чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на СРС не следва да бъде присъждана
държавната такса, дължима за разглеждане на предявените искове.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. **, роден на 29.06.1997г., гражданин на ****
република **** с ЛНЧ: ****, срещу „****“ ООД, ЕИК *****, искове с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на
дисциплинарното му уволнение, обективирано в Заповед № 64/17.03.2023г. на работодателя
„****“ ООД, както и за осъждане на „****“ ООД, ЕИК *****, да му заплати сумата от
10 500.00 лева, представляваща обезщетение за оставането му без работа поради
уволнението за периода от 18.04.2023г. до 18.10.2023г.
ОСЪЖДА А. **, роден на 29.06.1997г., гражданин на **** република **** с ЛНЧ:
****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на „****“ ООД, ЕИК *****, сумата от
2550.00 лева- разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8