№ 89
гр. Перник, 29.04.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание
проведено на тридесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Силвия Димитрова
при съдебния секретар Емилия Владимирова, като разгледа
докладваното от съдия Силвия Димитрова административно дело № 308 по описа за 2019 година на Административен
съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 – чл.161 от Данъчно -
осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на „***“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. Перник, ул. ***, представлявано от управителя А.Н.В., чрез адв. В.П.,
против Ревизионен акт № Р-22001418000119-091-001/07.11.2018 г., издаден от Б.Н.Н.
- началник на сектор, възложил ревизията, и Т.В.М. – главен инспектор по
приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 576/03.04.2019 г.
на Н.К. – директор на дирекция „Обжалване и данъчноосигурителна практика“ при
ЦУ на НАП – гр. София, с който са установени задължения за довнасяне в резултат
на непризнато право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС в общ размер на
342 428,18 лв. и съответните лихви за забава върху тази сума, изчислени
към 07.11.2018 г., в размер на 142 168,77 лв., както и за корпоративен
данък по ЗКПО в общ размер на 70 890,60 лв. и лихвите за просрочие върху
тази сума, изчислени към 07.11.2018 г., в размер на 15 091,42 лв.
Жалбоподателят счита, че
ревизионният акт е постановен при съществени нарушения на процесуалните правила
и материалния закон. Твърди, че направените в него констатации не кореспондират
с представените в хода на ревизионното и съдебното производство документи и не
се основават на подробен и задълбочен анализ на същите. Навежда доводи за
противоречие и с трайно установената практика на СЕС и на ВАС. По същество се
иска от съда да се произнесе с решение, с което атакуваният РА да бъде отменен
като необоснован, недоказан, издаден в нарушение на
административнопроизводствените правила, на материалния закон и в разрез с
практиката на СЕС и ВАС.
В съдебните заседания жалбоподателят се представлява от
управителя А.В., който поддържа жалбата и моли съда да отмени оспорения
ревизионен акт.
Моли за присъждане на направените по делото
разноски, които са в размер на 3250,00 лв. /три хиляди двеста и петдесет лева/,
от които: 50,00 лв. – внесена държавна такса, 1800,00 лв. за изготвяне на
съдебносчетоводна експертиза и 1400,00 лв. за съдебнотехническа експертиза.
Ответникът – директорът на дирекция „ОДОП“ – София,
се представлява в съдебните заседания от гл.ю.к. В.М., гл.ю.к. А.К., гл.ю.к. Х.А.
и гл.ю.к. К. К.***. Оспорва жалбата, позовавайки се на фактическите и правни
изводи, посочени в решението на дирекция „ОДОП“. Претендира присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки.
Окръжна
прокуратура – Перник, уведомена за образуваното производство, не е встъпила
като страна по делото.
Административен съд –
Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид
становищата на страните и на основание чл.160, ал.2 от ДОПК,
въз основа на събраните по делото доказателства, провери законосъобразността и
обосноваността на ревизионния акт и прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срока
по чл.159, ал.1 от ДОПК,
от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебно оспорване ревизионен
акт, обжалван и потвърден по административен ред, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е
основателна по съображенията, изложени по-долу:
Началото на ревизионното производство е поставено със Заповед за
възлагане на ревизия /ЗВР/ №
Р-22001418000119-020-001/08.01.2018 г., издадена от Б.Н.Н.
– началник сектор „Ревизии“ в дирекция
„Контрол“ при ТД на НАП София, оправомощен със Заповед № РД-01-803/07.06.2017
г. на директора на ТД на НАП София.
Със заповедта е възложено извършването на ревизия
за установяване на отговорност на на „***“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ул. ***, представлявано от управителя А.Н.В., за
определяне задълженията на дружеството по ЗДДС за периодите от 01.12.2011 г. до
30.11.2017 г. и за корпоративен данък по ЗКПО за периодите от 01.01.2015 г. до
31.12.2016 г. Определен е ревизиращия екип, както и срока за завършване на
ревизията, а именно: тримесечен срок от връчването на ЗВР, което е станало на
12.02.2018 г. /видно от приложената по делото разписка/. Впоследствие срокът на
ревизията е удължаван със ЗИЗВР № Р-22001418000119-020-002/10.05.2018 г.
/до 12.06.2018 г./ и със ЗИЗВР № Р-22001418000119-020-004/04.06.2018 г.
- до 12.07.2018 г. /връчени съответно на 15.05.2018 г. и 04.06.2018 г./.
Всички заповеди са подписани
с валидни към съответния момент електронни подписи, положени в съответствие със
Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги, за което са представени
писмени доказателства и са връчени на ревизираното дружество, видно от
приложените удостоверения за връчване по електронен път в ИС „Контрол“.
Резултатите от ревизията са
обективирани в Ревизионен доклад /РД/ № Р-22001418000119-092-001/06.08.2018
г. Срещу него в срока по чл.117, ал.5 от ДОПК е постъпило Възражение вх. №
53-06-755-3/26.10.2018 г. от ревизираното лице. Последното е обсъдено в
мотивите на ревизионния акт и е прието за неоснователно.
В ревизионния доклад е
прието, че от събраните доказателства не се установява реално осъществяване на
доставките, обективирани:
- във фактурите, издадени от
„***“ ЕООД с ЕИК ***, „***“ ЕООД с ЕИК ***, „***“ ЕООД с ЕИК ***, „***“
ЕООД с ЕИК ***, „***“ ЕООД с ЕИК ***, „***“ ЕООД с ЕИК ***, „***“ ЕООД с ЕИК ***,
„***“ ЕООД с ЕИК ***, „***“ ЕООД с ЕИК ***, „***“ ЕООД с ЕИК ***, „***“ ЕООД с
ЕИК ***, „***“ ЕООД с ЕИК ***, „***“ ЕООД с ЕИК ***, „***“ ЕООД с ЕИК ***, „***“
ЕООД с ЕИК ***, „***“ ЕООД с ЕИК *** и „***“ ЕООД с ЕИК ***,
както
и:
-
по фактури от множество други доставчици.
Направено е предложение, на
основание чл.68, ал.1 вр. чл.69, ал.1 от ЗДДС да се откаже право на приспадане
на данъчен кредит по тези фактури и да се определи данъчно задължение за
довнасяне по ЗДДС в общ размер на 342 428,18 лв. /триста
четиридесет и две хиляди четиристотин двадесет и осем лева и осемнадесет
стотинки/ за данъчните периоди от 01.12.2011 г до 30.11.2017
г., както и лихвите
за просрочие върху тях, а освен това и да се определи корпоративен данък за
довнасяне по ЗКПО за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2016 г. в общ размер на
70 890,60 лв. /седемдесет хиляди осемстотин и деветдесет лева и шестдесет
стотинки/ и лихвите за просрочие върху тях.
Ревизионното производство е
приключило с Ревизионен акт № Р-22001418000119-091-001/07.11.2018
г., издаден на основание чл.119, ал.2 от ДОПК
от Б.Н.Н. - началник на сектор, възложил ревизията, и Т.В.М. – главен инспектор
по приходите – ръководител на ревизията. Той е подписан с валидни електронни
подписи, положени в съответствие със Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги, за което са представени писмени
доказателства.
С него на основание чл.68, ал.1 и чл.69, ал.1 от ЗДДС е отказано право на
приспадане на данъчен кредит по всички фактури, издадени на ревизираното лице в
данъчните периоди от 01.12.2015 г. до 30.11.2017 г. от поименно посочените
доставчици в общ размер на 104 900,73 лв., както и от „множество други
доставчици“ в общ размер на 237 527,45 лв. Предвид това, че за съответните
периоди жалбоподателят е декларирал и внесъл ДДС 89 086,30 лв. и
корпоративен данък 1217,80 лв., са установени задължения за довнасяне, както
следва:
- по ЗДДС, за данъчни
периоди от 01.12.2011 г. до 30.11.2017 г., са определени задължения за
довнасяне в общ размер на 342 428,18 лв. и лихви за просрочие върху тази
сума, изчислени към 07.11.2018 г. - 142 168,77 лв.;
- по ЗКПО, за периода от
01.01.2015 г. до 31.12.2016 г., задължения за довнасяне в размер на
70 890,60 лв. и лихви за просрочие върху тази сума, изчислени към
07.11.2018 г. - 15 091,42 лв.
Ревизионният акт е връчен на
ревизираното лице на 10.12.2018 г. по реда на чл.32 от ДОПК. Срещу него е
постъпила Жалба вх. № 53-06-9397/21.12.2018 г. по регистъра на ТД на НАП –
София и вх. № 23-22-23/04.01.2019 г. по регистъра на ДОДОП София. Директорът на
дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София при Централно
управлени на НАП се е произнесъл по нея с Решение № 576/03.04.2019 г. При
постановяването не е спазен срокът по чл.155, ал.1 от ДОПК, но това не
представлява съществено процесуално нарушение доколкото срокът е инструктивен.
С Решение № 576/03.04.2019
г. директорът на ДОДОП е потвърдил изцяло Ревизионен акт № Р-22001418000119-091-001/07.11.2018
г. То е връчено по електронен път на 15.04.2019 г. На 30.04.2019 г. /първи
работен ден/ и в срока по чл.152, ал.1 от ДОПК
е постъпила Жалба вх. № 1425/30.04.2019 г. по регистъра на Административен съд
– Перник. Въз основа на нея е образувано настоящото производство.
Изводите на органите по
приходите, обективирани в издадения ревизионен акт и ревизионния доклад, който
на основание чл.120, ал.2 от ДОПК
е неразделна част от първия, са направени след анализ на събраните в
ревизионното производство писмени доказателства.
Съставителите на двата акта проследяват
процесуалните си действия, изразяващи се в отправяне на искания за представяне
на документи и писмени обяснения от РЛ, насрещни проверки спрямо други
задължени лица, в резултат на които са формирани следните установявания:
Основната
дейност на ревизираното дружество не е конкретно определена в хода на
ревизионното производство като ревизиращият екип е мотивирал извода си с липса
на доказателства и обяснения в тази връзка. Прието е, че в записите в дневниците
за продажби като предмет на включените фактури е посочено „продажба“ без друга
индивидуализация на вида на доставката; не са представени копия на издадени
фактури; не са налице доказателства за мястото на извършване на дейността през
ревизираните периоди.
С
цел установяване на реалността на доставката и на основание чл.37, ал.3, чл.53
и чл.56, от ДОПК на ревизираното дружество е връчено Искане за представяне на
документи и писмени обяснения от задълженото лице /ИПДЛО3Л/ изх. №
Р-22001418000119-040-001/31.01.2018 г. За връчването на искането, както и за
връчването на ЗВР е посетен адресът за кореспонденция на дружеството, но там не
са намерени дружеството или негов представител. Това е обективирано в Протокол
№ 1251768/09.02.2018 г. и Протокол №
1251767/01.02.2018 г. ЗВР и ИПДПОЛ са връчени на упълномощено лице, съгласно
разписка за връчване. С ИПДПОЗЛ е изискан достъп до всички оригинални първични
документи за ревизирания период, както и представяне на доказателства за
заведена счетоводна отчетност - месечни и годишни оборотни ведомости, главна
книга за ревизирания период, хронологии на счетоводни регистри, отразяващи
осчетоводяването на стопанските операции по отношение на получените доставки и
плащания във връзка с тях, хронология на сметките от гр. 15, 20, 30, 40, 41,
48, 49, 50, 60, 70 за ревизирания период, индивидуален сметкоплан на
дружеството, договор за счетоводни услуги и данни за лицето, извършвало
счетоводното обслужване на дружеството, доказателства за наличие на търговски
обекти и информация за вида и характера на извършваната дейност през
ревизираните периоди, както и доказателства за осъществени от него доставки.
Изискани са изрично покупните фактури /описани подробно по номера и доставчици
- общо 265 на брой/ със съпътстващите доказателства. Изискано е да се
представят и аналитична счетоводна справка за наличните ДМА, стоки и материали,
аналитична счетоводна справка за задълженията към доставчици аналитична
счетоводна справка за вземанията от клиенти и др. На ревизирания са указани
последствията, свързани с непредставянето в срок на изисканите документи /по
чл.37, ал.4 от ДОПК/.
От
ревизираното лице са изискани писмени обяснения относно финансирането дейността
на дружеството, декларация за произхода на средствата, в т.ч. договори за заем,
с които са закупени наличните активи, както и за вида и характера на
извършваната дейност. Указано е, че на основание чл.56, ал.2 от ДОПК, ако не
бъдат представени писмените обяснения, органът по приходите може да приеме за
недоказани фактите и обстоятелствата, за които не са дадени писмени обяснения.
Ревизираното
лице не е изпълнило ИПДЛО3Л изх. № Р-22001418000119-040-001/31.01.2018 г. Това
е документирано с Протокол № 1259992/13.07.2018 г.
Във
връзка с Молба вх. № 53-06-755#1/22.02.2018 г. относно удължаване на срока за
представяне на документи и писмени обяснения, на основание чл.25 от ДОПК, е
издадено Решение № Р-22001418000119-106-001/23.02.2018 г. за продължаване на
срока по горепосоченото ИПДПОЗЛ.
Представени
са годишни оборотни ведомости за 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г. и
2017 г., копия на банкови извлечения за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2017
г. /общо 254 страници/, копия на фактури, издадени от „***” ЕООД, „***” ЕООД, „***”
ЕООД, „***“ ЕООД и „***” ЕООД, придружени с приемо-предавателни протоколи и/или
стокови разписки, но не са дадени писмените обяснения във връзка с
осъществяваната дейност и финансирането на обектите, от които се извършва
дейността.
На
дружеството е връчено ИПДПОЗЛ от 15.05.2018 г. с което са изискани допълнително
покупни фактури и съпътстващи доказателства, повторно са изискани обяснения във
връзка с дейността и е поискано предоставянето на място за извършване на
ревизия.
Ревизиращият
екип е проучил представените документи. Направил е и служебни справки.
В
Служба по вписванията е направена проверка с цел установяване наличие на данни
за изповядани сделки, в т.ч. покупко-продажби, замени, ипотеки и други вещни
права, свързани с „***” ЕООД, при която е установено, че за ревизирания период
няма регистрирани вписвания, отбелязвания и заличавания по партидата на
дружеството.
От
справка в масивите на КАТ е установено, че дружеството не е придобивало и
извършвало сделки с МПС за ревизираните периоди.
Извършена
е и проверка в системата на НАП, дирекция „Фискален контрол“, при която е
установено, че не са извършвани проверки и не са съставяни протоколи на
дружеството.
Относно
ЗДДС:
Констатациите
на приходните органи са направени въз основа на проверка в ПП VAТ - отчетните
регистри по ЗДДС - Справки-декларации, дневници за покупки и дневници за
продажбите. В дневниците за продажби като предмет на издадените фактури
фигурира „продажби“, без друга индивидуализация на доставката. Декларираните
продажби за ревизирания период са по фактури с данъчна основа в общ размер на 2
157 572,59 лв. и ДДС 431 514,53 лв. В хода на ревизията не е предоставена
възможност за извършване на проверка в счетоводството на дружеството и не е
осъществен контакт с представляващия дружеството или лице, което е водило
счетоводната отчетност. Не са представени фактури за извъшените облагаеми
доставки и съпътстваща дейността документация – договори, търговски документи и
др. Поради непредставяне на тези документи и неосигурен достъп до заведената
счетоводна отчетност на дружеството, органите по приходите не са установили
дали ревизираното лице води своето текущо счетоводство и изготвя финансовите си
отчети в съответствие с изискванията па българското търговско и счетоводно
законодателство, дали са налице реални доставки на стоки или услуги по смисъла
на чл. 6/9 от ЗДДС, респективно настъпило ли е данъчно събитие и т.н. Не са
установили по безспорен начин мястото на извършване на дейността, как и от кого
е организирана и извършвана.
Предвид
горното ревизиращият екип е приел, че не е доказано реално извършване на
фактурираните продажби от ревизираното дружество. С оглед разпоредбата на чл.85
от ЗДДС обаче е прието, че начисленият ДДС е дължим за периода на ревизията,
тъй като е посочен във фактурите.
Относно
получените доставки и данъчния кредит е прието следното:
В
представените от дружеството фактури, включени в дневниците му за покупки и
по-специално: фактурите, издадени от „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, ***“ ЕООД, „***“
ЕООД и „***“ ЕООД са документирани покупки на стоки PVC и гофрирани тръби,
епоксидна смола, лепило „Хелмевект“, крепителни елементи, съединителни муфи,
антикорозионен грунд, кабелни ленти, ел. щуцер, „Roefix 150 варо-гипсова мазилка силоз, 11025 СВТ 3x10,
кабелна лента 7.5/280 и други.
Точният
предмет на доставките не е установен. Прието е, че причината за това се дължи
на непредставянето на първични счетоводни документи от ревизираното дружество.
В дневниците за покупки като предмет на включените фактури е посочено „покупки“
без да е направена индивидуализация на доставката. Някои от фактурите са
придружени от приемо-предавателни протоколи. В тях не се съдържа информация за
мястото на доставката - склад на купувача или склад на продавача. В текста на
приемо-предавателните протоколи е изписано, че ,доставчикът предава на купувача
стоката, изрично упомената във фактура ...“ и „Купувачът приема без забележка
стоката от доставчика“.
На
основание чл.45 от ДОПК, са извършени насрещни проверки на основните доставчици
на ревизираното дружество. С ПИНП са документирани насрещните проверки:
-
на „***“ ЕООД във връзка с издадени към ревизираното дружество 51 фактури в
данъчни периоди м. 12.2011 г., м. 01, м. 02, м. 04, м. 05, м. 07, м. 08 и м.
11.2012 г. с ДДС в общ размер на 6 967,57 лв. и предмет на фактурите различни
видове материали;
-
на „***“ ЕООД, във връзка с издадени към ревизираното дружество 57 фактури в
данъчни периоди м. 12.2011 г., м. 01, м. 4, м. 7, м. 09 и м. 12.2012 г., с ДДС
в общ размер па 11 996,38 лв. и предмет различни видове материали;
-
на „***“ ЕООД, във връзка с издадени към ревизираното дружество 5 фактури в
данъчен период м. 04.2013 г„ с ДДС в общ размер на 7 800,00 лв. и предмет на
доставките стоки и материали. На дружеството е връчено ИПДПОЗД в отговор на
което са представени копия на процесиите фактури, ведно със стокови разписки.
Представени са писмени обяснения, съгласно които предмет на доставките са
разнообразни стоки и материали; сделките са извършени от действащия към тази
дата управител; транспортът е извършен от получателя по доставките; няма
извършено плащане. След справка в информационната система на НАП е установено,
че процесиите фактури от този доставчик не са включени в дневника за продажби,
нито за съответния период, нито в последващите периоди, а дружеството не
разполага с наети лица по трудови и извън трудови правоотношения, нито с
търговски/складови обекти. Не са представени и счетоводни регистри, от които да
се установи заприходяването на стоки и последващото им изписване при
продажбата, нито стоков поток;
-
на „***“ ЕООД, във връзка с издадени към ревизираното дружество 31 фактури в
данъчни периоди м. 12.2011 г., м. 01, м. 04, м. 08, м. 09 и м. 12.2012 г., с
ДДС в общ размер на 3 738,89 лв. и предмет различни видове материали;
-
на „***“ ЕООД, във връзка с издадени към ревизираното дружество 93 фактури в
данъчни периоди м. 11 и м. 12.2011 г., м. 01, м. 02, м. 03, м. 04, м. 05, м.
07, м. 08, м. 11 и м. 12.2012 г., с ДДС в общ размер на 15 242,97 лв. и предмет
различни видове материали;
-
на „***“ ЕООД, във връзка с издадени към ревизираното дружество 2 броя фактури
в данъчни периоди м. 08.2016 г. и м. 10.2016 г., с ДДС в общ размер на 3 780,00
лв.;
-
на „***“ ЕООД, във връзка с издадена към ревизираното дружество една фактура в
данъчен период м.07.2017 г., с ДДС в размер на 2 990,00 лв. и предмет на
доставката „покупка“;
-
на „***“ ЕООД, във връзка с издадени към ревизираното дружество 5 фактури в
данъчни периоди м. 01, м. 03 и м. 05.2017 г., с ДДС в общ размер на 5 969,67
лв.;
-
на „***“ ЕООД, във връзка с издадени към ревизираното дружество фактури в
данъчън период м.05.2016 г., с ДДС в общ размер на 2 200,00 лв.;
-
на „***“ ЕООД, във връзка с издадени към ревизираното дружество фактури в
данъчни периоди м.06.2016 г. и м.10.2016 г., с ДДС в общ размер на 4 682,80
лв.;
-
на „***“ ЕООД, във връзка с издадена към ревизираното дружество фактура в
данъчен период м.07.2017 г., с ДДС в размер на 2 201,00 лв.;
-
на „***“ ЕООД, във връзка с издадени към ревизираното дружество 4 фактури в
данъчни периоди м. 09, м. 10 и м. 12.2016 г., с ДДС в общ размер на 10 218,60
лв.;
-
на „***“ ЕООД, във връзка с издадени към ревизираното дружество фактури в
данъчен период м.12.2015 г., с ДДС в общ размер на 5 000,00 лв.;
-
на „***“ ЕООД, във връзка с издадени към ревизираното дружество две фактури в
данъчни периоди м.01.2017 г. и м.03.2017 г., с ДДС в общ размер на
3 130,40 лв.;
-
на „***“ ЕООД, във връзка с издадени към ревизираното дружество 3 броя фактури
в данъчен период м.06.2012 г., с ДДС в общ размер на 6 979,44 лв.;
-
на „***“ ЕООД, във връзка с издадени към ревизираното дружество 3 броя фактури
в данъчни периоди м.03 и м.05.2017 г., с ДДС в общ размер на 4 930,00 лв.;
-
на „***“ ЕООД, във връзка с издадени към ревизираното дружество 4 броя фактури
в данъчни периоди м.12.2015 г. и м.03.2016 г., с ДДС в общ размер на 7 020,01 лв.
За
целите на проверките са изготвени са ИПДПОЗЛ, с които са изискани първични
счетоводни документи, хронология и/или извлечение от счетоводни сметки за
периода, през които са осчетоводени стопанските операции, свързани с цитираните
фактури, справки за наличие на складови бази и търговски обекти, оборотни
ведомости, договори, протоколи, транспортни документи, документи за плащане,
доказателства за наличие на кадрови ресурс за изпълнение на доставките, стоков
поток, данни са вида и количеството на стоките или услугите, предмет на
доставките и др. На „***“ ЕООД, „***“ ЕООД и „***“ ЕООД ИПДПОЗЛ са връчени по
електронен път, но документи не са представени. На останалите доставчици
ИПДПОЗЛ са връчени по реда на чл.32 от ДОПК, тъй като управителите или
упълномощени лица не са намерени на адресите за кореспонденция. След справка в
информационната система на НАП ревизиращият екип установил, че процесните
фактури са отразени в дневниците за продажби на дружествата с изключение на „***“
ЕООД. Относно кадровата обезпеченост на тези дружества приел, че такава липсва,
тъй като за част от дружествата не били налице декларирани данни за наети лица
по трудови и извънтрудови правоотношения, а за „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“
ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД имало такива
данни, но някои от тях били за периоди, извън тези на издаване на процесиите
фактури. Предвид липсата на доказателства за предмета на фактурираните
доставки, ревизиращият екип приел, че не може да се прецени дали длъжностите на
лицата, съответстват на тези доставки. Не били установени и данни за собствени
или наети търговски обекти от дружествата.
Относно
другите доставчици не е формиран извод дали се касае за доставени от тях стоки
или услуги, тъй като не представили документи, в т.ч. и фактури.
При
справка в информационната система на НАП е установено, че за ревизираните
периоди „***“ ЕООД е упражнило право на приспадане на данъчен кредит в общ
размер на 237 527,45 лв. и по фактури, издадени от множество други доставчици,
за които в хода на ревизията липсвали доказателства, в т.ч. и фактури.
Предвид
установените данни е направен извод, че не са доказани реални доставки на
стоки/услуги от описаните доставчици и не са изпълнени и изискванията на чл.71,
ал.1 от ЗДДС за упражняване на правото на данъчен кредит, тъй като за по-голяма
част от доставките не са представени фактури. Поради това и на основание чл.68,
ал.1, т.1, чл.69, ал.1, т.1 и чл.71, ал.1 от от ЗДДС, е направено предложение
на „***“ ЕООД да се откаже правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер
на 342 428,18 лв.
Относно
ЗКПО
Констатирано
е, че за финансовата 2015 г. „***“ ЕООД е подало годишна данъчна декларация
/ГДД/ по ЗКПО с вх. № 1400И0044820/29.03.2016 г., с която е деклариран
счетоводен финансов резултат - счетоводна печалба в размер на 6 166,00 лв.,
формиран положителен данъчен финансов резултат в размер на 6 166,00 лв. и
полагащ се корпоративен данък в размер на 616,60 лв.
За
2016 г. е подадена ГДД по ЗКПО вх. № 1400И0059024/31.03.2017 г., с деклариран
счетоводен финансов резултат печалба в размер на 6 012,00 лв., формиран
положителен данъчен финансов резултат в размер на 6 012,00 лв. и полагащ се
корпоративен данък в размер на 601,20 лв.
В
хода на ревизията „***“ ЕООД не е представило счетоводна отчетност. Прието, че
е налице обстоятелството по чл.122, ал.1, т.4 и т.5 от ДОПК. На дружеството е
връчено Уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК №
Р-22001418000119-113-001/15.05.2018 г., с което е уведомено, че за ревизираните
периоди 2015 г. и 2016 г. основата за облагане с корпоративен данък по ЗКПО ще
бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК. С ИПДПОЗЛ е изискано становище и
декларация по чл.124, ал.3 от ДОПК, но такива не са представени.
При
наличните данни, ревизиращите органи предлагат корекция на деклариралите
финансови резултати. От съдържанието на подадени ГДД по чл.92 от ЗКПО е
установено, че за 2015 г. са декларирани приходи от продажби в общ размер на
356 341,28 лв., а за 2016 г. - 364 742,82 лв., респ. разходи за 2015 г. в
размер на 350 175, 00 лв. и за 2016 г. - 358 731,00 лв. На тази база е прието,
че на основание чл.26, aл.1 от ЗКПО така осчетоводените разходи не следва да се
признават за данъчни цели, тъй като не е доказана тяхната документална
обоснованост. След извършените корекции е формиран положителен данъчен финансов
резултат, както следва: за 2015 г. в размер на 356 341,00 лв., и за 2016 г. -
364 743,00 лв. Установен е корпоративен данък по ЗКПО за 2015 г. в размер на 35
634,10 лв. и за 2016 г. - 36 474,30 лв.
Въз
основа на гореизложените фактически установявания ревизиращият екип е подкрепил
направените в РД изводи за липса на облагаеми доставки като е счел, че
издателите на спорните фактури не са извършили реално отразените
в тях продажби на съответните стоки и услуги.
Приели са за правилни изводите, че не е налице правото на приспадане на данъчен
кредит, упражнено от „***“ ЕООД по всички фактури, включени в дневниците за
покупки, тъй като дружеството не е доказало факта на получаването на различните
видове материали, документирани с тях, както и услугата, документирана с
фактурите, издадени от „***“ ООД. Прието е, че съдържанието на
приемо-предавателните протоколи, придружаващи фактурите, не дава информация за
условията на доставката, а именно: за мястото на предаване. Стоковите разписки,
съпровождащи някои от фактурите /издадените такива от „***“ ЕООД са със съдържание,
идентично на това от съответните фактури. Фискални бонове са приложени само към
част от фактурите.
Застъпено
е виждането, че са положени усилия за събиране на необходимите доказателства
чрез изпращането на ИПДПОЗЛ на доставчиците, връчени по реда на чл.32 от ДОПК,
но дружествата не са представили исканите документи, в т.ч. и за редовно водено
счетоводство, не са удостоверили материално-техническа и кадрова обезпеченост.
На
база гореизложеното е направен извод, че по процесните фактури не са осъществени
реални доставки и по отношение на жалбоподателя не са налице основанията на
чл.68, ал.1, т.1 чл.69, ал.1, т.1 и чл.71, ал.1 от ЗДДС за възникване и
упражняване на претендираното право на данъчен кредит в общ размер на
342 428,18 лв.
Във
връзка с отразените в частта по ЗДДС обстоятелства и възприетата теза за липса
на доставки на стоки по издадените фактури, ревизиращите органи са приели, че
осчетодовените разходи за отразените покупки не са документално обосновани,
което съставлява основание за прилагане на чл.26 от ЗКПО, вр. чл.10, ал.1 от
с.з. Установеното задължение за корпоративен данък за 2015 г. е определено в
размер на 35 634,10 лв., а за 2016 г. - 36 474,30 лв.
За
изясняване на делото от фактическа страна, по искане на жалбоподателя, е
допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена от
страните, а съдът възприема като безпристрастно и компетентно изготвена.
След
проучване на документите от ревизионната преписка, приложените към жалбата и
допълнително представените от жалбоподателя такива, и след като се е запознало
и анализирало подробно първичните и вторични счетоводни документи, счетоводни
регистри, главни книги и оборотни ведомости от счетоводството на „***”
ЕООД за
периодите от 01.12.2011 г. до 31.12.2017 г., вещото лице е установило следното:
Спорните фактури, за които органите на НАП са отказали
правото на приспадане на данъчен кредит по ДДС са в общ размер на 342 428,18
лв. за периода от 01.12.2011 г. до 30.11.2017 г., представляващи всички
фактури, издадени на жалбоподателя от различните доставчици за горния период.
През
целия ревизиран
период основната дейност на дружеството е свързана с изграждане на
електроинсталации и търговия с електроматериали. То е разполагало с назначени
на трудов договор квалифицирани работници и служители, заемащи длъжности,
свързани с извършваната дейност.
Счетоводството е водено и се
води и понастоящем от „***” ЕООД с ЕИК ***, съгласно сключен договор от
03.10.2011 г.
Дружеството прилага
двустранна форма на счетоводните записвания, като прилага Националните
стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия. Приета е
автоматизирана обработка на информацията, като за периода от 01.12.2011 г. до
30.11.2017 г. е използван счетоводен програмен продукт „Микроинвест“. Дружеството
не подлежи на финансов одит, а и следователно и на одиторска заверка на ГФО.
Вещото лице е извършило
проверка на фактурите, съхранявани в „***” ЕООД, както и на приложените към
настоящото административно дело допълнително представени такива, издадени му от
различни доставчици. Преценките си е съобразило с правилото на чл.58, ал.2 от
ППЗДДС, според което ако лицето не притежава оригинал на документ, правото на
данъчен кредит следва да се признае единствено, ако същото се е възползвало от
възможността да осигури фотокопие от екземпляра на издателя на документа,
заверено от него с подпис и печат, което да съхранява в счетоводството си, за
което да уведоми ТД на НАП по регистрацията си. Проверката по този пункт е
извършена по месеци и години за периода от 01.12.2011 г. до 30.11.2017 г.
Следвана е хронологията на въвеждането на първичните документи в дневниците на
покупките и счетоводните регистри на сч. сметки № 401 „Доставчици”.
Установено е, че:
- издадените данъчни фактури
от доставчици за периода от 01.12.2011 г. до 30.11.2017 г. са намерили
отражение в счетоводните регистри, дневниците за покупките за съответните
периоди и години;
- в дружеството се
съхраняват част от оригиналните фактури, издадени от доставчици; фотокопия от
фактури, заверени от доставчиците с подпис и печат, за което ТД на НАП е
уведомена с Писмо № ИТ-00-4513/03.09.2019 г., както и липсват оргинални фактури
за отделните данъчни периоди. Във връзка с последното, на вещото лице са дадени
обяснения от управителя на счетоводната къща и управителя на „***“ ЕООД, според
които това се дължи на пренасянето на счетоводния архив от един офис в друг,
вследствие на което част от документите са се загубили;
- оригиналните фактури и
заверените фотокопия от фактурите,, издадени от доставчиците, отговарят на
изискванията чл.114 от ЗДДС, чл.78 от
ППЗДДС, чл.7 от ЗСч. и чл.58. ал. 2 от ППЗДДС.
Вещото лице, в т.2.2.2. от
експертизата, е описало подробно и липсващите данъчни фактури и фотокопия на
такива. Определило е, че общият размер на сумите по тях е 81 457,32 лв., в
т.ч ДО - 67 881,10 лева, и ДДС - 13 576,22 лв. Изготвило е справка по
доставчици и номера на липсващи фактури като е посочило данъчната основа по
всяка от тях и ДДС. Информацията е систематизирана таблично. Видно е, че се
касае за фактури, издадени от „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“
ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ООД, „***“ ЕАД И Т.Н.
Вещото
лице е извършило
проверка на документите в административната преписка и допълнителни такива. При
посещение в офиса на „***” ЕООД е изискало допълнителни документи, справки,
синтетичните и аналитични партиди за целия период на счетоводна сметка № 302
„Материали”, аналитични регистри по счетоводни сметки № 401 „Доставчици”, на счетоводна
сметка № 411”Клиенти”, на сметка № 4531 „ДДС на покупките”, на счетоводна
сметка № 503 „Разплащателна сметка в лв.”, на счетоводна сметка № 703 „Приходи
от продажба на услуги” и синтетичните регистри на всеки доставчик по периоди и
други от дружеството, главни книги и годишни оборотни ведомости за периодите от
01.12.2011 г. до 31.12.2017 г., от водещата се счетоводна отчетност на
дружеството. Въз основа на тях е установило документи, съпътстващи и отнасящи
се към спорните фактури. Те са подробно описани в т.2.1 от експертизата и
класифицирани по доставчик, период, издадена фактура, размер на отказаното
право на данъчен кредит по фактурата, извършено разплащане и начин по който е
станало това, вид на доставената стока, осчетоводяване на получените материали.
Видно е, че предмет на доставките са стоки или услуги, за което са съставяни
приемо-предавателни протоколи, актове обр.19, договори за СМР и др.
Така например, за обекти,
които жалбоподателят /като изпълнител/ е изпълнил на „***“ ЕООД /като
възложител/ въз основа на сключен Рамков договор за СМР от 01.08.2016 г., са
издадени две фактури, по които ревизиращите не са признали право на данъчен
кредит. Вещото лице е установило, че предмета на договора е извършване на СМР
по проекти на обекти на дружеството. Във връзка с изпълнението на този договор,
на вещото лице са представени Акт № 1 образец 19/08.08.2016 г. и Акт № 2
образец № 19 от 25.10.2016 г. Извършените услуги са за обекти: Сграда с
идентификатор 68144.407.90.1 от кадастралната карта, с адрес: гр. София, район
Оборище, ул. ***, и две жилищни сгради и гаражи в ***, м. ***, гр. София. В
образци № 19 са записани СМР дейностите, извършени от изпълнителя на
възложителя. Във фактурите е посочено, че разплащането ще се извършва по сметка
и в брой. Получените услуги са осчетоводени в дебита на счетоводна сметка № 602
„Разходи за външни услуги” и дебита на счетоводна сметка № 4531 „ДДС на
покупките”, срещу кредитирането на счетоводна сметка № 501 „Каса в брой”, за
разплатената фактура в брой и по счетоводна сметка № 401 „Доставчици”, за
фактурата в която е записано, че разплащането ще се извърши по банкова сметка. ***.12.2017
г. не е разплатена втората фактура към този доставчик в размер на 13 680
лв., видно от аналитичната ведомост на сч. сметка № 401 „Доставчици” .
По същия подробен начин в
експертизата са разгледани доставките, извършени на „***“ ЕООД с ЕИК *** в
периода м.08.2017 г., „***“ ЕООД с ЕИК *** в периода м.01.2017 г. -
31.05.2017г., „***“ ЕООД с ЕИК *** за м.06.2016 г., „***“ ЕООД с ЕИК *** за периода
м.06.2016 г.до м.10.2016 г., „***“ ЕООД
с ЕИК *** за м.07.2017 г., „***“
ЕООД с ЕИК *** за периода от 09.2016 г. до 31.12.2016 г., „*** ЕООД с ЕИК ***, за периода м.
12.2015 г., „***“ ЕООД с ЕИК *** за периода
м.01.2017 г. до м.03.2017 г., „*** ЕООД
с ЕИК *** за периода от м.12.2011 г. до м.11.2012 г., „***“ ЕООД с ЕИК *** за периода от м.12.2011 г. - м.12.2012 г., „***“ ЕООД с ЕИК *** за периода м.06.2012 г., „*** ЕООД с ЕИК *** за м.04.2013 г., „***“ ЕООД с ЕИК *** за
периода м.12.2011 г. до м.12.2012 г., „*** ЕООД с ЕИК *** за периода м.03.2017 г. и м.05.2017 г., „***“ ЕООД за периода м.11.2011 г. -
м.12.2012 г., „***“ ООД за
периода от м.12.2015 г. - м.03.2016 г.
Относно искането да бъдат
посочени датите, в които са извършени плащанията на доставчиците, вещото лице е
извършило проверка на неразплатени задължения към тези доставчици след проверка
в аналитичните салдата на счетоводна сметка № 401 „Доставчици” към края на
отчетните периоди – 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г.,
представени от счетоводството на жарбоподателя.
Относно непризнатото право
на данъчен кредит за общо 2434 бр.
фактури, издадени от множество други доставчици - 163 бр., посочени от органите
на НАП в общ размер на ДДС 237 527,45 лв., на основание чл. 71, ал. 1 от от ЗДДС, експертът е направил проверки на спорните фактури, както и
счетоводното им отражение в „***“ ЕООД.
За установяване на т.нар.
„множество доставчици“ е извършена проверка на дневниците на покупките
поотделно за всеки данъчен период за времето от 01.12.2011 г. до 30.11.2017 г.
и данните от нея са представени в табличен вид. Паралелно, от счетоводството на
дружеството е изискана част от хронологичните регистри за отделните доставчици,
за отчетните периоди /календарните/, които вещото лице е съпоставило с
изготвената от него справка по доставчици. Въз основа на това се представят
следните данни:
- в периода от 01.12.2011 г.
до 31.12.2011 г. са извършени доставки на стоки и услуги от 7 доставчици, които
са издали 26 бр.фактури. Общия размер на данъчната основа по тях е
18 645,80 лв. и ДДС 3729,16 лв.;
- обобщените данни за данъчните периоди от 01.01.2012 г.
до 31.12.2012 г. сочат, че са извършени покупки от „***” ЕООД на стоки и услуги от 21 броя доставчици, посочени
аналитично в таблица. Издадени са 417
броя фактури с обща данъчна основа 327 342,81 лв. и ДДС 65 468,56 лв.;
-
за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. обобщените данни по данъчни периоди
сочат извършените покупки от „***” ЕООД
от 52 доставчици на стоки и
услуги, които вещото лице също е посочило в таблица. Те са издали на жалбоподателя
333 бр. фактури с данъчна основа
170 458,72 лв. и ДДС 34091,74 лв.;
-
през данъчните периоди от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. от „***” ЕООД са получени доставки
от 64 доставчици, които са издали 574
бр. фактури с общ размер на данъчната основа 114540,89 лв. и ДДС 22908,18
лв.;
При
извършения анализ е установено, че органите на НАП не са приели 2 бр. кредитни
данъчни известия от м. октомври 2014 г. в общ размер на ДДС – 3164,94 лв., като
непризнатия данъчен кредит е в размер на 26070,12 лв. вместо 22 908,18
лв., т.е. разлика от 3164,94 лева. При проверката на представените документи
към административната преписка се установява, че от жалбоподателя са
представени фотокопия от оргиналните кредитните известия, издадени от
доставчиците, както следва:
-
КИ № **********/31.10.2014 г. на „***” ЕООД – ДО 8309,70 лв., ДДС 1661,94 лв.;
-
КИ № **********/31.10.2014 г., издадено от „***“ ЕООД - ДО 7500,00 лв., ДДС
1500,00 лв.
Установени
са поименно всички доставчици на стоки и услуги за цялата 2014 г. /общо 64 на
брой/. В табличен вид са посочени броя фактури, издадени от тях /общо 574/,
данъчната основа /общият й размер е определен на 114 540,89 лв./ и ДДС /22 908,18 лв./.
-
обобщените
данни за извършените покупки на стоки и услуги за данъчните периоди от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. от „***” ЕООД от различните 33 броя доставчици, издали 349 бр. фактури, са с данъчна основа 211 860,93 лв. и ДДС 42 372,19 лв. Посочени са поименно
доставчиците, броя на издадените от всеки фактури, данъчна основа по всяка
фактура и ДДС;
-
за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. обобщенните
данни сочат на извършени покупки на стоки и услуги от „***” ЕООД от 44 броя
различни доставчици, посочени в таблица към експертизата, които са издали 327 бр. фактури, в общ размер на
данъчната основа 194 072,23 лв. и
ДДС 38 814,44 лв.;
- обобщените данни за данъчните
периоди от 01.01.2017 г. до 30.11.2017
г. на извършените покупки от „***”
ЕООД сочат 57 бр. различни доставчици, издали общо 444 бр. фактури, с
данъчна основа 134 456,35 лв. и ДДС 26 981,24 лв.;
-
за периода от 01.01.2017 г. до 31.11.2017 г. обобщените данни също са
представени в табличен вид. Установене, че извършените покупки на стоки и
услуги в този период от „***” ЕООД са
от 161 доставчици, за което последните са издали 2470 бр. фактури, които обобщено са с данъчна основа 1 171 827,72 лв. и ДДС 234 365,51 лв. Сумата
на непризнатото ДДС от органите на НАП е в размер на 237 527,45 лв.
Констатирана е разлика от 3161,94 лв., произтичаща от неприетите кредитни
известия от „***“ ЕООД и „***“ ЕАД. При съпоставката на част от хронологичните
ведомости по доставчици и отчетни периоди, подадени от счетоводството на
жалбоподателя, вещото лице е установило, че последните съответстват с
посочените в обобщената справка данни.
Въз
основа на
представените копия от първични документи, приложени в досието на
административната преписка и извършената проверка на място в счетоводната къща,
извършваща счетоводното обслужване на жалбоподателя, вещото лице е установило,
че в счетоводството на „***” ЕООД липсват
първични счетоводни документи /фактури/. Изготвило е справка на същите /фактури
и фотокопия на данъчните фактури, издадени от доставчиците по надлежния ред/, в
която са посочени доставчиците, номера на липсващата фактура, данъчната основа
и ДДС. Общият размер на липсващите данъчни фактури е 81 457,32 лв., в т.ч.
ДО – 67 881,10 лв., и ДДС - 13 576,22 лв.
Вещото лице е извършило
проверка на спорните фактури - оргинални и фотокопия на оригинални фактури,
издадени от доставчиците на жалбоподателя за периода от 01.12.2011 г. до
30.11.2017 г. относно издадените съпътстващи документи, касаещи предаването на
стоките, както и счетоводното им отражение в „***“ ЕООД, извършените
разплащания от жалбоподателя към доставчиците, при което за всеки от тях е
анализирало извършените доставки по фактурите. Поради големия брой доставчици
вещото лице е извършило проверка по извадковия метод на доставчици с по-големи
суми на ДО и ДДС на доставките. Установило е, плащанията в брой са извършени на
датите на издадените фактури. Относно изплащането на доставките по-банков път
вещото лице е анализирало неразплатени задължения към тези доставчици и как е
извършено това чрез проверка на салдата на сч. сметка № 401 „Доставчици” по
месеци и години.
В експертизата, по
доставчици и периоди са посочени броя на фактурите /оригинални и фотокопия,
подписани и подпечатени с печата доставчика, като липсващите фактури са
посочени в п.2.2.2/, по които ревизиращият екип е отказал правото на приспадане
на данъчен кредит на жалбоподателя, общият размер на ДДС, предметът на
доставките. Отразило е, че към фактурите няма прикрепени съпътстващи документи,
с изключение на тези които са разплатени от жалбоподателя в брой, към които са
прикачени фискални бонове, от датите на фактурите. Посочило е, че във всяка от
фактурите от съответния доставчик, подробно са описани закупените материали,
като е записано, как ще се извършва разплащането - по банков път- с 1 месец
отложено плащане или в брой. Вещото лице е проследило счетоводните отразявания
при всяка доставка. Установило е, че изписването на закупените материали е
извършвано след влагането им в съответната поръчка, реализирана от дружеството,
в разходите за дейността със счетоводна операция. Отразило е какви са
задълженията на дружеството към съответния доставчик към 31.12.2017 г.
От представената
аналитичност на сметка № 302 „Материали“ е констатирано, че наличните материали
към 31.12.2012 г. са в размер на 4582,70 лв., към 31.12.2013 г. -
11 396,20 лв., към 31.12.2014 г. – 15 121,60 лв., към 31.12.2015 г. –
2235,76 лв., към 31.12.2016 г.- 7780,26 лв. и към 31.12.2017 г. –
42 262,10 лв. Така посочените наличностти на материалите съответствуват на
посочените в оборотната ведомост стойности. Наличните материали са: различни
видове предпазители, различни видове кабели, пирони стоманени, различни видове
табла и други.
Вещото лице, след като е
изискало счетоводни документи от доставчиците, по чиито фактури данъчните
органи не са признали право на данъчен кредит, за всеки поотделно е
конкретизирало периодите и е изискало съответно оборотни ведомости, главни
книги, хронологични ведомости на счетоводна сметка № 411 „Клиенти“,
хронологични ведомости на счетоводна сметка № 703 „Приходи от продажба“,
хронологични ведомости на счетоводна сметка № 453 „ДДС на продажбите“. Такива
са представени от доставчиците „***” ЕООД и „***” ЕООД – подписани и
подпечатани. Установява се, че фактурите, които „***” ЕООД е издал на
жалбоподателя са от 28.03.2017 г., 09.05.2017 г. и 29.05.2017 г. Те са намерили
отражение в дневниците за продажбите и Справки-декларации по ДДС за съответните
данъчни периоди - м. март и м. май 2017 година на доставчика. От представената
хронологична ведомост, за периода от 01.03.2017 г. до 31.05.2017 г. е видно, че
фактурите са осчетоводени в приходите от дейността, като са взети следните
операции: по дебита на счетоводна сметка № 501 „Каса в лева“ с общата стойност
на фактурите по месеци и по кредита на счетоводна сметка 703 „Приходи от
продажби“ с данъчната им основа и в кредита на счетоводна сметка № 4532 „ДДС от
продажби“ с данък добавена стойност. ДДС е намерил правилен счетоводен израз в
хронологичния регистър на счетоводна сметка № 4532 „ДДС на продажбите“. „***“
ЕООД е представило на вещото лице, чрез управителя на жалбоподател: оборотна
ведомост към 31.03.2017 г., главна книга за същия период, хронологични регистри
на счетоводна сметка № 703 „Приходи от продажби“ и хронологични ведомости на
счетоводна сметка № 453 „ДДС на продажбите“. Доставчикът е издал два броя
фактури на жалбоподателя: ф-ра № **********/16.01.2017 г. и ф-ра №
**********/31.03.2017 г., които са намерили отражение в дневниците за
продажбите, съответно за м. януари 2017 г. и м. март същата година на
дружеството. Според представената хронологична ведомост на счетоводна сметка
703 „Приходи от продажби” за периода от 01.01.2017 г. до 31.03.2017 г.
фактурите са осчетоводени в приходите от дейността, като са взети следните
операции: по дебита на счетоводна сметка № 501 ’’Каса в лева” с общата стойност
на фактурите за месец януари и м. март 2017 г. и по кредита на счетоводна
сметка 703 ’’Приходи от продажби” с данъчната им основа и в кредита на
счетоводна сметка № 4532 ”ДДС от продажби” с данък добавена стойност. ДДС е
намерил счетоводен израз в хронологичния регистър на счетоводна сметка № 4532
"ДДС на продажбите". За останалите 15-десет доставчици по п. 2.1 от
експертизата вещото лице не се е произнесло, поради непредставяне на поисканите
документи.
Относно възможността по всяка една от доставките първичните
счетоводни документи да се обвържат количествено и видово с посочените от
експерта съпътстващи документи, касаещи предаването на стоките, експертизата е
установила, че относно извършените доставки по п.2.1 първичните
счетоводни документи са обвързани количествено и видово със съпътстващите
протоколи за приемане и предаване на стоките и складовите разписки приложени
към тях, подробно описани в този пункт от експертизата, с изключение на „***”
ЕООД и „***”.
Вещото лице е посочило какви
видове материали, услуги и ДМА /МПС и др./ жалбоподателят е получавал от
доставчиците, които за периода от 01.12.2011 г. до 31.12.2017 г. са в общ
размер на 1 696 331,20 лв. Изследвало е кадровата и техническата
обезпеченост на дружеството-жалбоподател и неговите доставчици. Посочило е
констатациите си на база наличната информация и документи. Установило, че за
периода от 01.11.2011 г. до 30.11.2017 г. „***“ ЕООД е разполагал със следните транспортни средства: Нисан „Серена”,
товарен автомобил „ОПЕЛ” модел „КОРСА" и Джип ГРЕЙ УОЛ ХОВЪР, но няма
назначени лица по трудови правоотношения на длъжност „шофьор“. Според
управителя, доставянето на материалите е извършвано със собствен транспорт,
като превоза е осъществяван от наетите в дружеството лица, а при необходимост дори
от самия него.
По отношение на
съответствието между извършените покупки на материали и услуги от различните
доставчици и последващите извършени дейности от „***” ”ЕООД вещото лице е констатирало, че са налице договори,
сключени от дружеството с различни контрагенти, както и фактури, придружени с
Акт образец № 19 за извършени СМР дейности по обекти. Установено е, че за
периода от 01.12.2011 г. до 31.12.2017 г., дружеството е реализирало приходи в
общ размер на 2 182 701,15 лв., като е начислило през този период общо ДДС
в размер на 436 540,23 лв. Приходите от дейността по години са:
- от 01.12.2011 г. до
31.12.2017 г. - 34 825.80 лв.
- за 2012 г. -
694 078,11 лв.;
- за 2013 г. -
221 970,66 лв.;
- за 2014 г. - 248 081,15
лв.;
- за 2015 г. - 356 341,28
лв.;
- за 2016 г. -
364 742,82 лв.;
- за 2017 г. - 262 661,33
лв.
Фактурите, които е издало „***” ЕООД за горния период са
намерили отражение в дневниците за продажбите и Справки-декларации по ДДС за
съответните данъчни периоди. Приходите от дейността са осчетоводени по дебита
на счетоводна сметка № 411 ’’Клиенти” и по кредита на счетоводна сметка 703
’’Приходи от продажби на услуги” с данъчната основа и в кредита на счетоводна
сметка № 4532 ”ДДС от продажби с ДДС, което е видно и от допълнително
представените годишните хронологичните ведомости на сч. сметка № 411
’’Клиенти”.
На база представени
хронологични ведомости на сч. сметка № 703 „Приходи от извършени услуги” и сч.
сметка № 702 „Приходи от продажба на материали” по контрагенти от 01.11.2011 г.
до 31.12.2017 г., вещото лице е определило реализираните приходи от „***” ЕООД
по възложители.
В хода на съдебното
производство е изслушана и приета и съдебно-техническа експертиза. Съдът я
намира за изготвена с необходимия професионализъм и безпристрастност.
Вещото лице е посетило на
място 28 обекта, изпълнени от „***”
ЕООД в процесните периоди. Запознало се е с прокто-сметната документация за
всеки от тях и договорите, с които те са възложени на жалбоподателя. Описало е
подробно извършените от „***” ЕООД строително-монтажни работи във всеки обект.
Посочило е вида и количеството на вложените материали. Данните са
систематизирани и визуализирани в таблици, които са изключително подробни.
Направено е уточнение, че макар голяма част от извършените СМР да представляват
скрити работи, то същите са изпълнени в съответствие с одобрените строителни
книжа /проекти/ и са приети със съответни протоколи, които експертът е проучил
и анализирал. Обектите са въведени в експлоатация, т.е. действащи.
При така
установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима. Жалбоподателят е адресат на акта, засегнат
неблагоприятно от обективираното в същия властническо волеизявление, поради
което има правен интерес от оспорване. Жалбата е подадена в срока по чл.156,
ал.1 ДОПК и е насочена срещу индивидуален административен акт, подлежащ на пряк
съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Ревизионният
акт е издаден от компетентен орган /чл.119, ал.2 от ДОПК/ в кръга на определените му в закона правомощия.
Спазена
е предписаната от чл.120, ал.1, пр.1 от ДОПК писмена форма по образеца по
чл.120, ал.3 от ДОПК с всички задължителни реквизити по чл.120, ал.1, пр.2,
т.1–8 от ДОПК, включително мотиви, обосноваващи от фактическа и правна страна
установените задължения по ЗДДС с акцесорните им лихви по чл.175, ал.1 от ДОПК
и кореспондираща разпоредителна част при определяне резултатите по данъчни
периоди. По този начин ясно са определени задълженията на ревизираното лице. Дадено е разяснение за органа и срока на обжалване. Ревизионният
акт е датиран и подписан. Фактическите и правни изводи в него са допълнени и
конкретизирани с направените такива в ревизионния доклад, съставляващ
неразделна негова част съгласно чл.120, ал.2, изр.1 ДОПК.
В
срока по чл.117, ал.5 от ДОПК ревизираното лице е подало възражение срещу
доклада, което е обсъдено в ревизионния акт, т.е. изпълнено е изискването по
чл.120, ал.2, изр.2 от ДОПК.
Ревизионното
производство е образувано съгласно чл.112, ал.1 от ДОПК с издаването на заповед за възлагане на ревизия от надлежно
оправомощено лице. Заповедта има задължителното съдържание по чл.113, ал.1, т.1 от ДОПК – ревизираното лице е конкретизирано с данните по чл.81, ал.1, т.2–5 от ДОПК; определени са поименно и подлъжностно ревизиращите органи по приходите;
конкретизирани са ревизираните задължения по ЗДДС и ЗКПО и ревизираните
периоди; даден е 3-месечен срок за извършване на ревизията съобразно чл.114,
ал.1 от ДОПК, който е продължен със ЗИЗВР.
В
рамките на ревизията, на основание чл.37, ал.2 и 3 от ДОПК от ревизираното лице
са изискани доказателства по нейния предмет и относно спорните доставки.
Инициирани са насрещни проверки на доставчиците по чл.45, ал.1 от ДОПК по
спорните фактури, като ПИНП с приложенията са приобщени по преписката. Служебно
са направени справки по информационните масиви на НАП за някои от тези
доставчици. Тази доказателствена съвкупност е формирана със законосъобразно
извършени от ревизиращите органи процесуални действия. За тях са изготвени
протоколи в изискуемата от закона форма, които на
основание чл.50, ал.1 от ДОПК се ползват с материална доказателствена сила относно отразените в тях
обстоятелства. Ревизията е извършена в срока, определен в ЗИЗВР № Р-22001418000119-020-004/04.06.2018
г. - до 12.07.2018 г. За резултатите й е съставен Ревизионен доклад №
Р-22001418000119-092-001/092-001/06.08.2018 г. Не е спазен срока по чл.117,
ал.1 от ДОПК, но същото не представлява съществено процесуално нарушение,
доколкото срокът е инструктивен. Към него са приложени събраните от ревизията
доказателства по чл.117, ал.3 от ДОПК.
В
хода на производството обаче е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила. Същото се изразява в неспазване на преклузивния срок по чл.109, ал.1,
изр.1 от ДОПК по отношение на ревизираните задължения по ЗДДС, в каквато връзка
е направено възражение от жалбоподателя.
Нормата на
чл.109, ал.1 от ДОПК предвижда, че не се образува производство
за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5
години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало
да бъде подадена декларация, или от изтичането на годината, в която са
постъпили данни, получени от трети лица и организации, в случаите, когато по
този закон не е предвидено подаването на декларация.
Срокът по чл.109, ал.1 от ДОПК не
е давностен, а е преклузивен. С изтичането му се препятства възможността на органите по приходите да
установяват данъчните задължения за съответния данъчен период.
Съгласно
чл.112, ал.1 от ДОПК ревизионното производство се образува с
издаването на заповедта за възлагане на ревизия, а според правилото на чл.114,
ал.1 от ДОПК
срокът за извършване на ревизията е до три месеца и започва да тече от датата
на връчването на заповедта за възлагане.
Константна е съдебната практика на ВАС, че началният момент на
ревизионното производство е моментът на връчване на заповедта за възлагане на
ревизия. С факта на връчването на ЗВР се свързва
образуването на ревизионното производство, което е определящо за приложимия
процесуален ред за извършването на ревизията и за компетентността на участващите
в производството органи по приходите.
Преценката
за това дали срокът по чл.109 от ДОПК е изтекъл се извършва към момента на
първата заповед за възлагане на ревизията, тъй като с него започва производството. Конкретното
производство е образувано със ЗВР № Р-22001418000119-020-001/08.01.2018
г., която е връчена на 12.02.2018 г. Срокът за установяване на данъчни
задължения по ЗДДС за 2011 г. е изтекъл към 31.12.2016., а срокът за
установяване на данъчни задължения по ЗДДС за 2012 г. е изтекъл
Същото е незаконосъобразно
образувано за задължения по ЗДДС, възникнали през 2011 г. и 2012 г. Сроковете
за установяване на същите са изтекли съответно към 31.12.2016 г. /за данъчни
задължения, възникнали през 2011 г./ и към 31.12.2017 г. /за данъчни
задължения, възникнали през 2012 г./.
Изтичането на срока по чл.109, ал.1 от ДОПК е отрицателна процесуална предпоставка за
съществуването на ревизионното производство и препятства упражняването на
правомощието на органите по приходите за установяване на публични задължения. На
това основание процесният Ревизионен
акт № Р-22001418000119-091-001/07.11.2018 г. е незаконосъобразен в
частта, в която са установени данъчни задължения по ЗДДС за данъчните периоди
от м.12.2011 г. до м.12.2012 г., а това предпоставя отмяната му в тази част /в
този смисъл: Решение № 11690/02.11.2016 г. по адм. д. № 9301/2016 на ВАС; Решение № 2213/22.02.2017 г. по адм. д. № 3401/2016 на ВАС; Решение № 7825/20.06.2017 г. по адм. д. № 2292/2017 на ВАС; Решение № 8277/28.06.2017 г. по адм. д. № 3146/2017 на ВАС; Решение № 14216/22.11.2017 г. по адм. д. № 474/2017 на ВАС и др./.
Относно
приложението на материалния данъчен закон съдът намира следното:
1.
По ЗДДС:
ДОПК
не съдържа особени правила относно разпределението на доказателствената тежест
в производството по ревизия по общия ред на чл.112–120 от ДОПК, поради което
субсидиарно приложение намират правилата за доказване, установени в АПК и ГПК
/арг. от § 2 ДР на ДОПК/. „***“ ЕООД черпи право на приспадане на данъчен
кредит от спорните фактури, претендирайки го по съдебен ред след отказ за
признаването му с ревизионния акт, поради което на основание чл.154, ал.1 от ГПК и чл.170, ал.2 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК негова е тежестта да докаже
всички факти, на които основава искането си за признаване на това право, за да
установи, че са изпълнени условията за възникването и упражняването му.
Неизпълнението на задължението на ответника по доказателствата не освобождава
дружеството-жалбоподател от тежестта да докаже наличието на всички предпоставки
за съществуването на твърдяното от него право. Жалбоподателят не може да се
позове на проявена от ответника пасивност при попълване на делото с
доказателства и по този начин да цели освобождаване от собственото си
задължение за провеждане на пълно доказване на обстоятелствата, съставляващи
основание на претенцията му за признаване на право на приспадане на данъчен
кредит. Единствено жалбоподателят носи тежестта да докаже реалността на
доставките по процесните фактури, тъй като той твърди положителния факт, че
такива доставки са осъществени и именно в това твърдение се състои възражението
му срещу незаконосъобразността на РА в обжалваната част. Същият следва да
проведе пълно доказване на своето оспорване, като създаде сигурно убеждение у
решаващия орган в съществуването на фактите и връзките между тях. В
съответствие с разпределението на доказателствената тежест както
административният решаващ орган, така и съдът, имат правото, но и задължението
да приемат за ненастъпили тези правни последици, чийто юридически факт не е
доказан.
Доказателствената
тежест в производството е указана от съда с определение от 12.07.2019 г., като
на страните е предоставена възможност да предприемат съответните процесуални
действия.
В
съответствие с нормата на чл.9,
ал.1 от ЗДДС доставка на услуга е всяко извършване на услуга. Облагаема според
чл.12, ал.1 от ЗДДС е доставката на стока или услуга, извършена от данъчно
задължено лице с място на изпълнение на територията на страната. Извършаването
й е данъчно събитие /чл.25, ал.1 от ЗДДС/, което в съответствие с нормата на
чл.25, ал.2 от ЗДДС възниква на датата, на която собствеността на стоката е
прехвърлена, а услугата е извършена. Тогава, съгласно чл.25, ал.6, т.1 от ЗДДС,
данъкът за извършената облагаема доставка става изискуем и възниква задължение
на регистрираното лице да го начисли. Едновременно с настъпване на
изискуемостта на данъка на основание чл.68, ал.2 от ЗДДС и чл.167 от Директива
2006/112/ЕО възниква правото на приспадането му.
Съгласно
чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС данъчният кредит е сумата на данъка, която
регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този
закон, за получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки.
Предпоставките за приспадане на данъчен кредит
са уредени в разпоредбите на част V, глава VІІ от ЗДДС. Най-общо, за възникването му е
необходимо кумулативното наличие на: доставка между регистрирани по ЗДДС лица,
облагаема с данък върху добавената стойност /чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС/, предметът по която се използва за целите на извършвани от получателя
облагаеми доставки /чл.69, ал.1
от ЗДДС/, удостоверена по някой от начините,
посочените в чл.71 от ЗДДС, като счетоводният документ е отразен в дневника за покупки за съответния
данъчен период и размерът на данъчния кредит е включен в справката–декларация
за същия период /чл.72, ал.2 от ЗДДС/.
При
постановяване на отказа за приспадане на данъчен кредит по всички фактурите,
издадени на жалбоподателя в ревизираните периоди и определянето на задължение
за довнасяне по ЗДДС, органите по приходите са
се позовали на чл.68, ал.1 и т.1, чл.69, ал.1, във вр. с чл.6, ал.1 от ЗДДС, като са приели, че не е налице основното условие за това - реално
извършени облагаеми доставки на стоки
и услуги, които да се използват за извършването на
други облагаеми доставки. В резултат на това, с ревизионния акт допълнително
е начислен ДДС вследствие на непризнато
право на приспадане на данъчен кредит:
- на стойност 104 900,73 лв.
на основание чл. 68. ал.1 и чл. 69. ал.1 от ЗДДС по фактури, издадени от „***“ ЕООД с ЕИК ***, „***“
ЕООД с ЕИК ***, „***“ ЕООД с ЕИК ***, „***“ ЕООД с ЕИК ***, „***“ ЕООД с ЕИК ***,
„***“ ЕООД с ЕИК ***, „***“ ЕООД с ЕИК ***, „***“ ЕООД с ЕИК ***, „***“ ЕООД с
ЕИК ***, „***“ ЕООД с ЕИК ***, „***“ ЕООД с ЕИК ***, „***“ ЕООД с ЕИК ***, „***“
ЕООД с ЕИК ***, „***“ ЕООД с ЕИК ***, „***“ ЕООД с ЕИК ***, „***“ ЕООД с ЕИК ***
и „***“ ЕООД с ЕИК ***;
-
на стойност 237 527,45 лв. от други доставчици, които не са
индивидуализирани в РА и потвърждаващото го решение на директора на ДОДОП.
Относно
доставките от т.нар. „множество доставчици“, за които е отказано право на
данъчен кредит за проверявания период, съдът констатира, че в хода на ревизията
не са събрани доказателства кои са тези въпросни доставчици, кои фактури са
издали и в кой данъчен период, какъв е предмета на последните, намерили ли са
счетоводно отразяване доставките и т.н. От една страна това накърнява правото
на защита на ревизираното лице, а от друга възпрепятства съдебния контрол.
Абстрактното им определяне прави невъзможна преценката за наличието или липсата
на предпоставките на част V, глава VІІ от ЗДДС.
Този
съществен пропуск в установяването
на действителната фактическа обстановка, релевантна към правилното установяване
на задълженията по ЗДДС на жалбоподателя, е голям и представлява съществено
процесуално нарушение, което налага отмяната на така издаденият РА като
незаконосъобразен.
Друг съществен процесуален
порок е игнорирането на доказателствата, представени от ревизираното лице в
хода на ревизията. Не е направено подробно и детайлно проучване на същите,
обсъждане и анализ. В повечето случаи отказът да се признае право на данъчен
кредит е мотивирано с липса на документи и неоткриване на доставчици. ИПДЛО3Л
са изпратени само на незначителна част от доставчиците и почти всички са
връчени по реда на чл.32 от ДОПК. Няма данни по време на ревизията приходните
органи да са уведомили ревизираното лице, че неговите доставчици
не могат да бъдат намерени на декларираните от тях адреси за кореспонденция. Не
са правени опити за събиране на необходимите доказателства чрез
изискването им от ревизираното лице, а представените от него такива не са взети
под внимание като е прието, че липсват. На формално основание е прието, че са
фактурирани нереални доставки. Игнорирани са като доказателства
приемо-предавателните протоколи, стоковите разписки и касовите бонове,
съпровождащи фактурите, без да е ясна конкретната причина за това. Не са
направени опити да се проучи дейността на дружеството-жалбоподател и да се
анализира вероятността фактурираните стоки и услуги да са вложени в нея.
Обратно
на възприетото в оспорения ревизионен акт, в хода на съдебното производство се
събраха доказателства за реалността на извършените доставки, предмет на
фактурите, издадени на жалбоподателя в периода от м.01.2013 г. до 30.11.2017
г., както и за последващата им реализация. Приобщени са и такива, установяващи
наличие на кадрова и техническа обезпеченост – в процесния период „***“ ЕООД е
бил в трудови правоотношения с 41 лица, назначени на трудов договор;
притежавало е МПС: „***“, закупен през 2008 г., „***“, закупен през 2013 г.,
товарен автомобил „***“, закупен през 2015 г., товарен автомобил „***“, закупен
през 2017 г.; ползвало е под наем помещения за офис. Във връзка с дейността си
жалбоподателят е имал сключени множество договори, по които е бил изпълнител.
Те са проучени от вещите лица, изготвили съдебносчетоводната и
съдебно-техническата експертиза. Последната категорично установява, че стоките
– предмет на доставките, за които данъчната администрация не е признала правото
на пристадане на данъчен кредит, впоследствие са използвани от жалбоподателя за
извършване на облагаеми сделки. В тази връзка следва да се вземе предвид
Решение от 06.12.2012 г. по дело С-285/11/, което изисква от
данъчната администрация, преди
да направи извод за реалност на доставката и съответно правото на данъчен кредит, да изследва дали
съответните стоки и/или услуги са били
използвани от лицето за извършване на облагаеми сделки. В случая това не е
направено.
Отделно,
според мотивите на Решение на СЕС от 13.02.2014 г. по дело С-18/13 ’’***“ ЕООД,
на данъчнозадълженото
лице може да се откаже право на приспадане само при условие, че въз основа на обективни данни се установи, че
данъчнозадълженото лице, което е получило стоките и услугите - основание за
правото на приспадане, е знаело или е
трябвало да знае, че с придобиването на тези стоки или услуги е участвало в
сделка, която е част от измама с ДДС, извършена от доставчика или друг
стопански субект, действащ нагоре или надолу по веригата от тези доставки на
стоки или услуги. Такива данни в конкретния случай не са установени, нито са
наведени доводи в тази насока в процесния ревизионен акт или доклада, който е
неразделна негова част.
В случая,
при условията на пълно и главно доказване,
проведено в съдебното производство, с ангажирането на допълнителни писмени
доказателства и съдебно-счетоводна
и съдебно-техническа експертиза, жалбоподателят
е установил, че продажбите, предмет на процесните фактури са реално извършени.
Вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза М.Г.-Л.
е установило, че в процесните фактури са описани стоките по вид, количество и
единична цена, както и приемо-предавателни протоколи за същите стоки, стокови
разписки, касови бонове, доказващи извършените разплащания в брой или
документи, установяващи разплащане по банков път. Фактурите са намерили
правилно счетоводно отразяване. Получените материали са осчетоводени в по
съответните сметки. Изписването на закупените материали е извършвано след
влагането им в съответната поръчка, реализирана от дружеството-жалбоподател, в
разходите за дейността със счетоводна операция.
Противно
на възприетото от органите по приходите, от съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че стоките и материалите – предмет на спорните фактури, са вложени
от „***“ ЕООД в осъществяваната от него дейност, свързана с изграждане на
електроинсталации и търговия с електроматериали. Това се доказва от
счетоводните записвания, от дневниците по продажбите по периодите, в които са
издадени фактурите на клиентите на жалбоподателя, разплащането на издадените
фактури, счетоводните регистри. Последващата реализация на стоките е проследена
от вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза, което е посетило на
място обектите, на които по силата на сключени договори, жалбоподателят е
извършил електромонтаж, за което са съставени съответни протоколи направило е
опис на вложените материали.
За
пълнота на изложението и във връзка с изводите на данъчните органи за липса на
техническа и кадрова обезпеченост на предходните доставчици на жалбоподателя,
следва да се посочи, че нарушенията от предходни
доставчици по веригата във връзка с режима на начисляване на ДДС и ползване на
данъчен кредит могат да обосноват отказ на право на приспадане на данъчен
кредит на изрядно данъчно задължено лице, когато последното е знаело или е
трябвало да знае, че покупката, по която е ползвало данъчен кредит е част от
данъчна измама или злоупотреба, извършена от доставчика му или от друг
стопански субект по веригата /в този смисъл: Решение на Съда от 21 юни 2012 година по
съединени дела C-80/11 и C-142/11; Решение на Съда (седми състав) от 13 февруари
2014 година по дело C-18/13 и др./. В
случая, органите по приходите нито твърдят, нито
доказват, жалбоподателят да знаел или с оглед обективните обстоятелства да е
трябвало да знае, че някой от доставчиците му е допуснал нарушения във връзка с начисляването, осчетоводяването или
приспадането на ДДС. По тази причина евентуални пропуски или нарушения при
издаването, съхранението, осчетоводяването на счетоводните документи не се
отразява на правото на приспадане на данъчен кредит от получателя на процесните
доставки. За да възникне то е достатъчно да са изпълнени горепосочените
изисквания на закона.
Предвид
всичко изложено, настоящият състав намира, че
при съдебното оспорване е оборен изводът на органите по приходите за нереалност
на доставките, обективирани във фактурите, по които жалбоподателят „***“
ЕООД е получател. Задълженията на страните по
тях са реално изпълнени, поради което са налице доставки на стоки по смисъла на
чл.6, ал.1, във вр. с чл.5, ал.1 от ЗДДС, които са основание за упражняване право на приспадане на данъчен
кредит.
В
обобщение, ревизионният акт в частта на установените резултати
по ЗДДС е неправилен и незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Жалбата в
тази й част като основателна следва да бъде уважена.
2.
По ЗКПО
Предмет
на делото е законосъобразността на РА в частта
на установения корпоративен данък за данъчните периоди 2015 г. и
2016 г.
Съдът
намира жалбата за основателна и в частта, касаеща приложението на ЗКПО.
Жалбоподателят носи доказателствената тежест за
установяване на документалната обоснованост на счетоводните разходи, с които е
преобразуван счетоводният му финансов резултат. В хода на съдебното
производство се ангажираха преки доказателства за относимите факти, вкл. и чрез
съдебно-счетоводната експертиза.
Съгласно
чл.23, ал.2, т.1 от ЗКПО за целите на определяне на данъчния финансов резултат,
когато в този закон е посочено, че разход /загуба/ не е признат за данъчни
цели, с този разход /загуба/ се увеличава счетоводният финансов резултат в
годината на счетоводното отчитане на разхода /загуба/ и не се преобразуват
счетоводните финансови резултати през следващите години. Разпоредбата на чл.26,
т.2 от ЗКПО предвижда, че не се признават за данъчни цели разходи, които не са
документално обосновани по смисъла на този закон, а съгласно чл.10, ал.1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално
обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за
счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.
Фактът на реално
осъществени доставки е от съществено значение както за признаването правото на
приспадане на данъчен кредит, така и за признаването на разходи за дейността.
Документирането на стопанска операция, за която няма безспорни данни, че е
извършена, налага увеличаване на финансовия резултат с осчетоводените
незаконосъобразно разходи. Реалното извършване на фактурираните услуги е
положителен факт от обективната действителност, с който жалбоподателят
обосновава твърденията си за извършени разходи и от който ще черпи изгодни за
себе си правни последици. Поради това и доказателствената тежест за възникването
на този факт е възложена на ревизирания субект. Приетата от съда /по мотиви,
изложени по-горе във връзка с установените резултати по ЗДДС/ реалност на
доставките по фактурите, издадени на жалбоподателя в целия ревизиран период,
налага на основание чл.10, ал.1 от ЗКПО извода за наличие на документална
обоснованост на тези разходи, доколкото първичните счетоводни документи
отразяват вярно стопанските операции. Поради това финансовият резултат по ЗКПО
за 2015 и 2016 г. е неправилно увеличен със сумите по фактурите, издадени в
периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2016 г.
Финансовият резултат на
жалбоподателя за 2015 и 2016 г. е неправилно увеличен. Установените задължения
не се дължат. Ревизионният акт следва да бъде отменен и в тази му част.
На основание чл.81 от ГПК във вр. с § 2 ДР на ДОПК съдът следва да се произнесе по претенциите на
страните за присъждане на разноски.
На основание чл.161,
ал.1, изр.1 от ДОПК, предвид изхода на спора, на жалбоподателя се дължат
направените по делото разноски, които са в размер на
3250,00 лв. /три хиляди двеста и петдесет лева/, от които: 50,00 лв. – внесена
държавна такса, 1800,00 лв. за изготвяне на съдебносчетоводна експертиза и
1400,00 лв. за съдебнотехническа експертиза.
Така мотивиран, Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Ревизионен
акт № Р-22001418000119-091-001/07.11.2018 г., издаден от Б.Н.Н. - началник на
сектор, възложил ревизията, и Т.В.М. – главен инспектор по приходите –
ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 576/03.04.2019 г. на Н.К. –
директор на дирекция „Обжалване и данъчноосигурителна практика“ при ЦУ на НАП –
гр. София, с който на „***“ ООД с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. ***, представлявано от
управителя А.Н.В., са установени задължения за довнасяне по ЗДДС и ЗКПО в общ
размер на 413 318,78 лв. /четиристотин и тринадесет хиляди триста и
осемнадесет лева и седемдесет и осем стотинки/ и лихвите за просрочие върху
тях, изчислени към 07.11.2018 г., в общ размер на 157 260,19 лв. /сто
петдесет и седем хиляди двеста и шестдесет лева и деветнадесет стотинки/, от
които:
- задължения за довнасяне по ЗДДС за
данъчни периоди от 01.12.2011 г. до 30.11.2017 г. в размер на 342 428,18
лв. /триста четиридесет и две хиляди четиристотин двадесет и осем лева и
осемнадесет стотинки/ и лихвите за просрочие върху тях, изчислени към
07.11.2018 г., в размер на 142 168,77 лв. /сто четиридесет и две хиляди
сто шестдесет и осем лева и седемдесет и седем стотинки/ и
- задължения по ЗКПО за периода от
01.01.2015 г. до 31.12.2016 г. в размер на 70 890,60 лв. /седемдесет
хиляди осемстотин и деветдесет лева и шестдесет стотинки/ и лихвите за
просрочие върху тях, изчислени към 07.11.2018 г., в размер на 15 091,42
лв. /петнадесет хиляди деветдесет и един лева и четиридесет и две стотинки/.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите – гр. София да заплати на „***“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ул. ***, представлявано от управителя А.Н.В.,
направените по делото разноски в размер на 3250,00
лв. /три хиляди двеста и петдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/