№ 5
гр. гр.Несебър, 18.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:В.В.С.
при участието на секретаря А.Д.Г.
като разгледа докладваното от В.В.С. Частно гражданско дело №
20212150100845 по описа за 2021 година
след извършена проверка по реда на 533 ГПК вр. чл. 51 от ЗН, съдът намира следното:
Производството е образувано по подадена молба от „П.К.Б.“ ЕООД, с която се иска на
основание чл. 51, ал. 1 от ЗН да се призоват лицата, които имат право да наследят починалата
В.М.М. – Ж. Ф. Ст., Л. Ф. Ст., Е.Ф.С. и Ю.Ф.С. и да им бъде определен срок, в който да заявят
приемат ли наследството или се отказват от него.
В дадения срок пълнолетното лице Ж. Ф. Ст., не е заявило дали приема или не
наследството, поради което с протоколно определение от 12.11.2021г., съдът е постановил
вписване на основание чл. 51, ал. 2 от ЗН в особената книга при Районен съд Несебър, че е
загубила правото да приеме наследството.
С оглед качеството на останалите три наследници - Л. Ф. Ст., Е.Ф.С. и Ю.Ф.С., на
непълнолетни лица, от съда им е дадена допълнителна възможност да изложат дали приемат
наследството, като са извършени и съответните справки, от които се установява, че Ж. Ф. Ст. не
притежава собственост върху превозни средства и не се установяват вписвания, отбелязвания и
заличавания, свързани с нея в Агенция по вписвания за периода 2002г. – 18.11.2021г. От изготвен
по делото социален доклад се установява, че законният представител на непълнолетни лица е
уведомен за правата и задълженията си. В предвидените срокове от непълнолетната Л.С.
(действаща със съгласието на баща си) и от малолетните лица – Е. и Ю. С.и, не е направено
изявление във връзка с подадената от „П.К.Б.“ ЕООД молба.
При така установените по делото данни, съдът намира следното:
Към момента в практиката на съдилищата е спорен въпросът дали непълнолетно лице може
да се откаже от наследство. В тази връзка към момента е висящо тълк. дело № 1/2021г. по описа на
ОСГК на ВКС. Според едната теза (лансирана в определение № 160/5.10.2020 г. по ч. гр. д. №
2612/2020 г.) отказът от наследство се включва в понятието „отказ от права“ по смисъла на чл. 130,
1
ал. 4 СК и е недопустим по отношение на непълнолетните лица. Според другата (определение №
180/30.10.2019 г. по ч. гр. д. № 3644/2019 г. на ВКС, I г. о.) разпоредбата на чл. 130, ал. 4 СК не
намира приложение по отношение отказа от наследство, като такъв е допустим, но след одобрение
от съда по реда на чл. 130, ал. 3 СК. Прави впечатление обаче, че дори и в този съдебен акт,
отказът от наследство се разглежда през призмата на чл. 130, ал. 3 СК вр. чл. 52 ЗН, а именно –
при активно поведение на законния представител на малолетното лице (респ. на непълнолетното
лице, действащо със съгласието на родителя си). Следователно, дори и в случаите, в които
съдебната практика допуска отказ от наследство от страна на непълнолетно лице, същият следва
да отговаря на определени изисквания – да е изричен и да е скрепен с разрешение на съда по чл.
130, ал. 3 от СК. Недопустимо е отказ от наследство от непълнолетно лице да се основава
презюмирана от закона загуба на правото му да приеме наследството, каквато се съдържа в
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗН. С неприемане на наследството по опис недееспособният,
призован към наследяване, не губи качеството си на наследник, а нормата на чл. 61, ал. 2 ЗН има
защитни функции. Както е прието в т. 5 от Тълкувателно решение № 3/2013г. по описа на ОСГК на
ВКС възражение за неспазване на срока по чл. 61, ал. 1 ЗН не може да се прави спрямо посочените
в чл. 61, ал. 2 ЗН лица. По отношение на недееспособните срокът следва да се счита преклузивен
от момента, в който отпадне причината за недееспособността и могат да изразяват валидно
самостоятелна воля. Следователно според задължителната съдебна практика непълнолетните лица
не могат да загубят правото си да приемат наследството по опис поради бездействие на техния
законен представител (ако са малолетни) или поради тяхно бездействие (ако са навършили 14
години). За тях срокът по чл. 61, ал. 1 от ЗН започва да тече с навършване на пълнолетие. На още
по-силно основание непълнолетните лица не могат и да загубят правото си да приемат
наследството (по опис с оглед задължителния характер на чл. 61, ал. 2 ЗН) поради бездействие на
техния законен представител за малолетните (поради тяхно бездействие, осъществено със
съгласието на родител за навършилите 14 години) в рамките на производство по чл. 51 от ЗН.
Посоченото дава основание да се заключи, че бездействието на недееспособния (на законния му
представител) в рамките на определения му срок от съда в производството по чл. 51 ЗН не може да
го лиши от възможността да приеме наследството, вкл. и след навършване на пълнолетие. В
рамките на производството по чл. 51 ЗН непълнолетният може да направи изявление за приемане
на наследството по опис, но бездействието му не може да се скрепи с разписана законова санкция -
изгубване възможността да го приеме.
При горните правни изводи не може да бъде издаден исканият от молителя охранителен
акт. Това е така, тъй като валидно приемане на наследството по опис не е направено от
непълнолетните лица. Не е направен и изричен отказ от наследството. Същевременно за тях са
неприложими последиците по чл. 51, ал. 2 от ЗН. Ето защо по отношение на тези лица не може да
бъде издаден охранителен акт по смисъла на чл. 51 от ЗН и искането на „П.К.Б.“ ЕООД следва да
бъде отхвърлено.
Така мотивиран и на основание чл. 538, ал. 1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искането, обективирано в молба вх. № 2040/20.06.2021г. по описа на Районен
съд Несебър, отправено от „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
2
бул. „Б.” № **, бл.**, вх. *, ет.*, за издаване на охранителен акт по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗН – за
загубено право да се приеме наследство и чл. 51, ал. 3 ЗН – за вписване на изявление за приемане
или отказ от наследство, спрямо Л. Ф. Ст., ЕГН **********, Е.Ф.С., ЕГН ********** и Ю.Ф.С.,
ЕГН **********, по отношение на наследството, оставено им от В.М.М., починала на 23.04.2016г.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Бургас в едноседмичен срок от
връчването му на „П.К.Б.” ЕООД.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
3